Уилям Хънтингтън - Наследството на мъдрите

    Уилям Хънтингтън


Наследството на Мъдрите и Повишението на Безумните


“Мъдрите ще наследят слава
а повишението на безумните ще е срам.”

Притчи 3:35

Няма по-голямо безумие от това да туряш далеч лошия ден и да носиш близо престола на насилието. Началото на мъдростта у нас е, когато Бог вкара греховете ни и своя закон, смъртта и съда, в нашия ум и съвест и ги изложи целите пред очите ни. “О, да бяха мъдри, да разбираха това, да мислеха за сетнините си!” Второзаконие 32:29. Когато тези неща са вътре в сърцето и дълбоко отпечатани на душата, с тях идват голям ужас и страх; и макар този страх да е съпроводен от много пленничество и робско отношение, той води и до отчаяна война с греха и отдалечаване от него, и от всички наши другари в него. “Страхът Господен е мъдрост и да избягваш злото е разум.” Йов 28:28; и с това е съгласен и мъдрецът: “Мъдрият се бои и бяга от злото; а безумният се хвърля напред и бива смел.” Притчи 14:16.

Следващата крачка, която мъдрецът прави, е да изследва Писаняита, за да види дали има някакво основание за облекчение, наставление, насърчение или надежда; които той най-силно желае, понеже има дълбоко усещане за нуждата си от тях. “От желанието си човек, като се отдели, търси и се занимава с всяка мъдрост.” Притчи 18:1. И както Божието слово става негов учебен предмет, така и Божиите светии му стават любими съученици и избрани другари. “Който ходи с мъдри, ще бъде мъдър; но другарят на безумните ще загине.” Притчи 13:20. Мъдрецът няма да слуша думите на безумните; на всички изобличения, които идват при него от Бога чрез Духа, той ще пристане и ще се предаде; той трябва и ще дойде до светлината на истината, за да се явят делата му, че са извършени в Бога, в Божията сила и под Божието въздействие. Словото е светлина за нозете ни и светилник за пътя ни; и Писанията могат да ни направят мъдри за спасение чрез вярата, която е в Христос Исус. 2 Тимотей 3:15. Всички душевни тревоги и преживявания, които не ни водят към светлината, към Божието слово, неговото служение и слугите и светии на Бога, непременно ще ни оставят там, където са ни заварили - безумци и слепи. “Ето, отхвърлиха словото Господне и каква мъдрост има в тях?” Еремия 8:9. Чрез проповядването, четенето и размишляването на Божието слово се предава мъдрост на душата; затова словото е наречено “слово на премъдрост” 1 Коринтяни 12:8. и онази част от него, наречена благовестието, е Божията мъдрост в тайна 1 Коринтяни 2:7. Когато Божият Дух открие и приложи обещанията със сила, гладната душа им се наслаждава, храни се с тях и пирува с тях; няма мед толкова сладък за устата, колкото думите на живота са за душата, когато грешникът чуе, че неговото име е написано на небесата и че Божието име е написано на челото му: “Като намерих твоите слова изядох ги; и твоето слово беше ми радост и веселие на сърцето ми; защото твоето име се призова върху мене, Господи Боже на Силите." Еремия 15:16. “Сине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка на небцето ти: такова ще е на душата ти знанието на мъдростта, ако я намериш; и има отплата, и надеждата ти няма да се отсече." Притчи 24:13,14. Влизането на словото на мъдростта дава надежда, препраща ни към бъдещето и голямата отплата; и очакването, основано на надежда, няма да бъде отсечено от обещаната награда. И опитноста на утешението чрез словото носи надежда: опитността произвежда надежда, но не опитността на страха, робството и гнева; тези произвеждат отчаяние. “Понеже каквото бе написано по-преди, бе написано за наше поучение, та чрез търпението и утехата на Писанията да имаме надежда.” Следващият благороден клон на духовната мъдрост се състои във взимането на светилника на благовестието в ръката на вярата и маслото в съдинката, за да се захранва пламъка. Безумните девици, които взеха светилниците си, не взеха масло със себе си. Най-доброто описание, което ни е дадено за светилника, е следното:

“Заради Сион няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, докато не се яви правдата му като сияние, и спасението му като запален светилник” Исая 62:1.

Сион и Ерусалим тук представляват Божиите избрани и заветът на благодатта, който Бог е направил с Христос на тяхно място. Прочетете Евреи 12:22,23. Има две неща в този стих, които вървят ръка за ръка; и винаги идват в сърцето на бедните грешници заедно: едното е правдата, другото - спасението. Божествено сияние окръжава едното и разпален огън - другото. Правдата се явява като сияние, а спасението като запален светилник. Това е светилникът на мъдрите девици. Но тогава какво е спасението?

То е опрощението на греховете и това човек да познава опрощението, както е писано: “да дадеш на народа му познаване на спасение чрез опрощаването на греховете им, заради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети зора от висините, за да осияе онези, които седят в тъмнина и в смъртна сянка, така че да насочи нозете ни в пътя на мира.” Лука 1:77-79. Огънят, който придружава това спасение, е Божията любов, излята в сърцето чрез Светия Дух; понеже най-пълното разкриване и най-голямото наслаждаване на Божествената любов идват на душата във време на прошка и опрощение; и това преливане на божествена любов в нас възпламенява цялата душа с любов, върната към Бога; или, казано по-евангелски, Светият Дух ни изпълва с Божията любов чрез Христа, която се отразява в нас към него, придружена от обновените чувства на опростения грешник. Заради това е казано “На когото много е простено, той люби много; и на когото малко е простено, той люби малко.” Лука 7:47. Грехът е премахнат чрез вяра в кръвта на Спасителя. Това изцелява съвестта и носи здраве и лек; докато любовта превързва съкрушеното сърце и го изпълва с радост и мир. Това е спасение, и разпаления огън, който го придружава; и оправданието винаги го следва; защото същата вяра, която очиства сърцето, облича грешника със сватбената одежда, праведността на светиите Откровение 19:7; угоеното теле и най-добрата премяна бяха изнесени заедно, Лука 15:22,23. Пророкът отдава огъня на спасението и сиянието на правдата; и няма нищо чудно, понеже, когато Бог ни приема в своя Син като чисти и в своята правда като праведни, той открива своя скъп Син в нас заедно със всички негови спасителни дарове и с цялата негова пълнота; и това е наречено слънцето на правдата, което изгрява над нас с изцеление в крилата и лъчите си, придружено със светлината на познаването на Божията слава в лицето Исус Христово. Прошката премахва греха и правдата премахва проклятието и всяко осъждение. В това дело ние сме покръстени със Светия Дух и с огън; с любовта на Бога Отца чрез Христа; защото това е излято в сърцата ни чрез Светия Дух и това ни кара да отидем към нашия съпруг. Затова Светият Дух е наречен Дух на зной Исая 4:1-4. Словото на живота, в любовта към него, изразена с думи, е разпален въглен от олтара Исая 6:6. И радостта в сърцето е пламъкът, който гори в този светилник и е изрично наречено светлина: “Светлината на праведните е весела; А светилникът на нечестивите ще угасне.” Притчи 13:9. Светилникът на спасението ще предоставя пламък на радост, когато всяка радост, която се причинява от възбуждане на сетивата и страстите, угасне; но съвест, натоварена с грях, и очакването на гняв, неизбежно ще угасят него. Основата и основанието на тази радост в началния ни стих е: първо, опрощение на греховете. И такива поклонници, веднъж очистени, вече няма да имат съвест за грехове Евреи 10:2. Така “Израил ще бъде спасен в Господа с вечно спасение.” Исая 45:17. Вярващият облича вечна праведност. Това, казва пророкът, излиза като сияние, бидейки Божията праведност, в която праведните ще просияят като слънцето в царството на Отца им, Матей 13:43. И умилостивението, и най-добрата одежда се донасят от Светия Дух; понеже сме оправдани в името на Господа Исуса и чрез Духа на нашия Бог, 1 Коринтяни 6:11. Този най-свят и блажен Дух е утешител, който пребъдва с нас вовеки. Това спасение е съпроводено с огъня на любовта, и правдата - с най-ярките пламъци на небесната радост; както е писано

”Ще се развеселя премного в Господа, Душата ми ще се зарадва в моя Бог; защото той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда като младоженец украсен, и като невеста накитена с украшенията си.” Исая 61:10. Това е мъдрата девица, станала мъдра за спасение, която излиза да срещне своя велик Изкупител, който я е умил от греховете й в собствената си кръв. Тя излиза да срещне своя възлюбен със сърце, пълно с неговата любов. Тя тръгва в булчинската си рокля да срещне своя младоженец; тя излиза да срещне своята глава, под влиянието на неговия Дух; и тя се радва в надеждата за безконечната наслада в своя съпруг. Нито има опасност светилникът й да изгасне; защото тя има обещанието на завръщането в Сион с песни и вечна радост на главата й. Исая 35:10. И е толкова далеч от нея и от истината мисълта, че може да се окаже извън брачните покои, че тя дори с радост и веселие, като господарка, ще бъде въведена и ще влезе в царския дворец, Псалм 45:15. Дотук с мъдростта на мъдрите.

Сега, за славата “мъдрите ще наследят слава.” Върху мъдрите вече има слава и тя започва с първото влизане на Божия Дух в сърцето. Под първите му въздейства бедният грешник започва да се отделя от света. Това му носи ненавистта на света: “Ако ви хулят за Христовото име, блажени сте; понеже Духът на славата и на Бога почива на вас.” 1 Петър 4:14.

2. Светлината на Божият лик, в която се виждат тайните ни грехове; светлината, която прави явни всички неща, които се изобличават и която свети върху достоверното слово на пророчеството, докато зората и зорницата изгреят в сърцето; и това не е като да не е слава; да, и Божията слава е. “Стани, свети; защото светлината ти дойде, и славата Господня изгрея на тебе. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, И мрак народите; А над тебе ще огрее Господ, И славата му ще се яви на тебе.” Исая 60:1-2.

3. Създаването и образуването на новия човек е чудна проява на Божията слава. Когато Бог озари душата и ни даде прозорец към собствената си слава в лицето на Христос, Божият образ се отразява върху нас; и чрез това славно изгряване и озаряване се образува новия човек, а не чрез елементи от земната почва; “А ние всички, като гледаме Господнята слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.” 2 Коринтяни 3:18. Любовта, която изпълва душата в това време, и неизречимата радост, която извира от нея, има, според Петър, пълнота на слава в себе си. “Когото, като не сте видели, любовте; в когото, ако и сега да не го виждате, като вярвате, радвате се с незиречима и преславна радост,” 1 Петър 1:8.
Слава обикновено в Писанията означава светлина: “Не виждах.” казва Павел “заради славата на онази светлина;” и пак “Господ ще ти бъде вечна светлина и твоят Бог - твоя слава;” Исая 60:19 и: “Стани, свети, понеже светлината ти дойде и Божията слава изгря на тебе.” Исая 60:1

“Светлина” пък в Библията означава различни неща:

1. Светлината на вярата. Чрез вяра Моисей видя невидимия. Патриарсите видяха обещанията отдалеч, и бяха уверени в тях и ги прегърнаха. И пак “Който вярва в мене, няма да остане в тъмнина, а ще има светлината на живота.” Йоан 8:12

2. Понякога значи любов. “Който мрази брата си, е в тъмнина и ходи в тъмнина; а който люби брата си, пребъдва в светлината и в него няма повод за съблазън.” 1 Йоан 2:20

3. Просвещаване на разума, за да различаваме духовни неща. “Спомнете си предишните дни, в които, след като се просветихте, претърпяхте многострадална борба.” Евреи 10:32 и също “да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата на неговото призвание и какво е богатството на славата на неговото наследство в светиите,” Ефесяни 1:18.

4. Веселие и сърдечна радост. “Светлина се сее за праведните и радост - за правите по сърце.” Псалм 97:11 и пак “Светлината на праведния се радва, а светилникът на нечестивите ще угасне.”

5. Чудни избавления и благополучие след тях са наречени светлина. Когато Аман се хвана в собствения си капан и Бог обърна насилието му върху темето му, пише за евреите, че имаха “светлина и весели и радост и почест” Естир 8:16. Дотук със започналата вече в този живот слава на мъдреца.

Четем също за славата, която ще облекат телата на светиите при възкресението на мъртвите; че Христос ще промени унижените ни тела и ще ги преобрази в своето славно тяло. Четем и за венец на слава, който не повяхва.

И, вярвам, мога с няколко думи да изложа какво казва словото за славата на Христа и на светиите. Славата на Христа е неговата църква: “И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня, и царска корона в дланта на твоя Бог.” Исая 62:3. “жената е слава на мъжа” 1 Коринтяни 11:7. Следва венецът на светиите “в онзи ден Господът на силите ще бъде венец на слава и корона на красота за остатъка на народа си,” Исая 28:5. Това е славата на мъдрите и венецът на славата на мъдреца; и който може да изучи Бога до съвършенство, ще може и да я опише; колкото до мене, аз не мога. Но това казвам, че онова, което се нарича венец в Божието слово, в най-висш смисъл се отнася до Исус Христос. Например: “Бялата глава е венец на слава, ако е в пътя на правдата,” Христос е Древният на дни и главата му е като чиста вълна Даниил 7:9. “благоразумните се венчават със слава.” Притчи 14:18. Христос стана за нас от Бога мъдрост; и да познаваш Бога и Исуса Христа, когото той е изпратил, е вечен живот. Четем за венец на правда, съхранен за онези, които обичат пришествието му. 2 Тимотей 4:8. Христос е Господ, нашата правда. Еремия 23:6. “Венецът на мъдрите е тяхното богаство.” Господ е делът на душата ни. Четем за венчаване с милост и милосърдие Псалм 103:4. Христос е Божията милост, обещана на Отците Лука 1:72 и вечните милости на Давид. Има венец на живота Яков 1:12. Христос е нашият живот Колосяни 3:4, и, “Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и ние ще се явим с него в слава.” Но следващия стих съдържа и включва същината на всичко казано досега: “в онзи ден Господ на силите ще бъде венец на слава и корона на красота за остатъка на людете си.” Това е нашата радост, венецът на хвалението ни, славата на главите ни и вечната ни чест, достойнство и великолепие.

А сега ще опиша най-нещастните създания в този свят освен самите бесове; и тези са онзи вид безумни, за който се говори в стиха; понеже има няколко вида безумци в словото; но видът безумец в стиха не е дребен чиновник; не е от най-долните, нито второкласен, а е от най-високо ниво, издигнат над всички звания и видове безумци; понеже стихът казва “повишението на безумните ще бъде срам.”

1. Има безумци, които са едни прости земни червеи, които са толкова слепи и зарити в земята, че през главата им не минава нито една мисъл за Бога или за съвеста. “И им каза притча, като рече: Нивите на един богаташ народиха много плод. И той си мислеше в себе си и казваше: Какво да направя? Защото нямам къде да събера плодовете си. И каза: Ей това ще направя: Ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и ще събера там всичко, дето ми се роди, и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години! Почивай, яж, пий и се весели. Но Бог му каза: Безумецо, тази нощ ще ти изискат душата; и нещата, които си натрупал, на кого ще отидат? Така става с този, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.” Лука 12:16-21.   

2. Има друг вид безумци, които са такива по природа; хора със слаб разум и плитък ум и, както казваме, простовати; и такива има немалко между Божиите избрани. “Защото виждате вашето призвание, братя, как между вас няма мнозина мъдри по плът, понеже Бог избра безумните на света, за да посрами мъдрите.” 1 Коринтяни 1:26-28. Такива са природно безумни.

3. Има друг вид безумци, които не са наистина такива, а им е лепнато такова прозвище; и кръстниците им, които са им дали това име, не са мъже истински мъдри, понеже нито Бог ги има за мъдри, нито истински мъдрите; но те самите се мислят за мъдри, като еврейските книжници и фарисеи, които станаха суетни в размислите си и безумните им сърца се помрачиха “твърдейки, че са мъдри, обезумяха,” Римляни 1:21,22.
Тези мъже бяха съвършени безумци, определено безумци и самата същност на безумството, но станаха кръстници на онези мъже, които бяха наистина мъдри и, заради голямата си омраза към Бога, наричат души, които Бог е вдъхновил, безумци: “Пророкът стана безумен, духоносецът полудял, заради множеството на беззаконието ти, и от голямата омраза," Осия 9:7. И онези, които в Новия Завет според Христос видяха и намразиха и него и Отца му, дадоха същото прозвище, както споделя Павел, “Ние сме безумни заради Христа," 1 Коринтяни 4:10. И такива наречени безумци Бог се е захванал да води, защитава и напътства в своя път; и полага усилия да изравни пътя пред тях, за да могат тези пътници, макар и безумци, да не се заблуждават в него, Исая 35:8.

Четвъртият вид безумци са онези, които изповядват, без да притежават (това, което изповядват.) Нито тикнати към Христос от чувство на вина и гняв, нито привлечени към него от чувство на милост и любов, те ми изглеждат като авантюристи във вярата. Те мислят, че е чест да носиш името на посветен Християнин, и търсят само това; или иначе, какво може да подбуди безумните девици да излязат и да изтърчат да срещнат младоженеца, след като не го познават, нито обичат, нито разбират нуждата си от него, нито имат обещание от него? Нямат Духа му в себе си, нито благодат от пълнотата му, за да им въздейства. Нямат помазание, масло, от него, понеже не са взели масло.

5. Следващият вид безумци са онези, които са заслепени, повлияни, подбутани и надути от Сатана да приемат чина на Христов служител и да се ръкополагат в него. И от тях има мнозина, които са толкова заблудени, заслепени и запалени с лъжлива ревност от Дявола, заради което си мислят, че Бог ги е изпратил; и те често призовават Всемогъщия като свой Суверен и Покровител, както направи Валаам като каза на Варак, че не може да престъпи Божието слово, дори ако онзи му дадеше къщата си, пълна със сребро и злато. Тези безумци така успешно имитират Христовите служители, че развеселяват много сърцата на простите последователи на Агнето. За такива простодушни вярващи говори Павел, когато казва. “Вие, като се мъдри, на драго сърце търпите безумни.” 2 Коринтяни 11:19.

Но безумецът в този стих е по-възвишен тип от всички тези; той е счетен за най-висока класа и е, в мислите си, най-мъдрото създание в земната и в небесната сфера; защото той отдава и на двете безумие, както става ясно в следното му описание. Различаваме този безумец от всички останали чрез прозвището, което го следва “Горделив и надут присмивател се нарича онзи, който действа с гордост и ярост,” Притчи 21:24. Горделив и надут присмивач се нарича; от гордост и ярост извират всичките му жестоки думи. И присмиването облекчава бремето на сърцето му и му доставя някаква отчаяна, пъклена и краткотрайна наслада. Тези присмиватели се наслаждават на подигравките си и, макар и безумни, мразят знанието, Притчи 1:22.

Такива безумци се подиграват на греха. И правейки това, се подиграват на целия гняв, ярост и справедливо негодувание на Бога. Подиграват се на страховитите заплахи, присъди и проклятия на нарушения закон; подиграват се и на тревите, глоговете и тръните по земята и на целия труд на човека да ги изкорени и ограничи. Подиграват се на веригите и мъченията на дяволите; и на всички трудове, мъки и неволи на човеците; на всички страдания и страсти на Божия Син; на страданията и мъките на светиите; на Съдния Ден и на ужасната присъда от Бога; и на всички стенания на осъдените; защото нито едно от тези неща не би го имало, не би се налагало да бъде понасяно, ако грехът не беше влязъл в света.

Присмивателят е човек, който се присмива на истинското благочестие и се майтапи с поклонението и поклонниците на Бог. Самото проповядване на Христос, казва Павел, е Божията сила и Божията мъдрост; и това дори безумеца нарича слабост и безумие, когато казва, че религията е за слабите и наивните. Нека е така, казва Павел “Божието безумно е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците," 1 Коринтяни 1:25. Така този безумец насочва уста против небесата и прави езика си да обходи земята. Той насочва уста против небето, като обижда Създателя и се подиграва на благовестието му, което е от горе, и като презира родените от горе; езикът му минава по цялата земя, като си натрупва ученици и поклонници, които ревностно разпространяват неговите дръзки и арогантни речи.

Бог ни забранява да даваме на такъв съвет. “Не говори в ушите на безумен, защото ще презре мъдростта на думите ти." Нито изобличение, нито порицание, нито съдби, нито скърби могат да го смирят или смекчат; той е в най-тесен съюз със Сатана и е станал корав като камък от копитата му. “Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, пак безумието му няма да се отдели от него." Притчи 27:22, така е сраснато с душата му.

Не съм чел за възвишен престол или повишение между грешници, освен горното, което е наречено пейката на присмивачите. Псалм 1:1. И този седнал като цар присмивач има много ученици, последователи и обожатели, както и мнозина прозелити; мнозина искат да му подражават в майсторство и вещина, в мелиораторство и красноречие, в даровитост и способност, в мъдрост и знание. Бидейки главатар и получавайки много одобрение за това, че се подиграва с Бога, този човек не може да не бъде и най-първи в окаяност и лукавство. И Бог обявява още в следващия стих след нашия, че ще постъпи с него, както той е постъпил с Бога.  “Наистина той се присмива на присмивачите;
А на смирените дава благодат.” Притчи 3:34 “Мъдрите ще наследят слава, а срам ще бъде повишението на безумните.” И както онези, които са презирали Христа в този свят, ще бъдат презрени, така и тези присмивачи ще бъдат презрени, погубени и намразени, дори от своите собствени последователи и обожатели; и те ще ги намразят и проклинат и мъчат за цялата вечност като най-върли врагове и душепогубители. И Бог заявява, че ще им въздаде подобаващо; тоест, ще се подиграва на бедите им и ще се присмива, когато ги нападне страх. Техните ужасяващи престъпления и тежката им вина; страховете, мъките и мъченията; това ще бъде повишението на такива във великия ден, веднага щом засвири последната тръба. “Мнозина от спящите в земната пръст ще се събудят, някои за вечен живот, а други за срам и вечен укор.” Данаил 12:2. Срам и вечен укор - най-голямата им слава е идвала от най-голямата им срамота и тяхното повишение ще бъде срам.