В първата част от тази статия видяхме, че субективните преживявания/изживявания, които са съпроводени от въодушевление или умиление и се основават на лично откровение от сорта на сън, видение и пр., на свидетелство за подобрен живот, на риторическите способности на проповедника, на пресищане на сетивата със сантиментални или докосващи гледки и звуци (лъжливи чудеса, музикални и театрални представления), или пък на общото настроение на публиката, не представляват обръщане във вярата към живия Бог, а са в най-добрия случай едно празно забавление, което не прокънтява в съвестта и душата, а в най-лошия - пагубна самозаблуда, която приспива човек за окаяното му непокаяно състояние.
Видяхме също, че дори приканванията и увещанията в контекста на една здрава проповед могат да препънат човек, когато той не е разбрал съдържимото на евангелието, а безогледно, заради реномето на църквата или проповедника, бива притискан и пришпорван да вземе решение (както е в църквите, които търсят бързи резултати и вярват, че човек е способен да се обърне по своя воля) или да направи изповед. Всичко това е далеч от целта на вярата и потвърждава думите на Исус, че евангелието и вечният живот в него са като един рядък бисер, който трябва да бъде търсен усърдно в Божието Слово, на Божия щанд, който е далеч от шума на тълпата.
Истината, оказва се, е, че в много малко църкви евангелието се проповядва, а в много други, дори да се проповядва мимоходом, на него не се набляга, не се очертава като основа на вярата. Сред множеството евангелски общества днес вместо евангелието за историческия, действителния, явения в плът и заживелия между нас Божи Син се разнасят свидетелства за лични срещи с някакъв безтегловен, неопределен Христос, които нито могат да бъдат потвърдени, нито служат за потвърждение на Божието Слово, което е потвърждение само за себе си, а трябва да бъдат разглеждани като бесовски уловки или плод на едно въздушно въображение.
Ето и първата основна точка - евангелието представя една утвърдена историческа истина с исторически личности и останали в историята техни дела. Заради преместения върху личните преживявания акцент този факт се пропуска и така от чутото в църквите за мнозина Исус Христос остава една красива историйка (не исторически запис, а измислица или полуизмислица - разказ или притча). Но, както апостол Петър заяви, апостолите не следваха хитроизмислени басни... тук няма лъжа и измама... Исус е толкова истински и засвидетелстван от историята, колкото Цезар, Траян, Аспарух, Калоян и т.н. По този начин и целия фон, на който се развиват събитията на евангелието, макар и заличен от вековете, е твърде действителен и оставил отпечатъци и в други извори до наше време, колкото и да не се нрави този факт на някои върли богомразци. Основното, което вълнува нас е, че Светият Дух категорично използва абсолютно същото историческо свидетелство за нашата вяра.
Понеже мнозина се заеха да напишат повест за онези неща, в които сме напълно уверени, както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, и на мен ми се видя добре, като изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, многочестни Теофиле, за да се запознаеш с твърдата основа на словата, на които си бил научен. Лука 1:1-4
Забележете, че твърдата основа на учението на вярата са вече предадените свидетелства от очевидците, които са писали в първи век.
От това следва и втората ни точка - че евангелието осветлява миналото и има последствия основно за бъдещето. Адам е живял (макар и да казваме "живя", защото твърдо вярваме като да сме били очевидци) преди близо 6000 години - далеч преди ние и предците ни да се родят - и действията му са ни докарали до там, където сме - осъдени и грешни. Но преди катастрофалната за целия свят простъпка на Адам Бог вече е решил да сътвори нещо, което да я отмени - Изкуплението. Това велико дело бе извършено преди близо 2000 години в Ерусалим, посредством тогавашния еврейски народ и тогавашната римска власт, когато Исус Христос увисна на дървения кръст, за да ни спаси. "наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Отрок Исуса, Когото си помазал," Деяния 4:27. "явлението на нашия Спасител Исус Христос," преди две хилядолетия, "унищожи смъртта и извади наяве живота и безсмъртието чрез благовестието" 2 Тимотей 1:10. Какво са нашите малки и кратки животи и още по-нищожните им обстоятелства пред този подвиг, тези грамадански предходни и предстоящи реалности, това страхотно изявление? Библията ни учи за един Нов Свят, който ще дойде в резултат от Христовата смърт и възкресение. Не, пред тези грандиозни събития от миналото и най-велики обещания за бъдещето ние трябва да позамълчим за нашето ежедневие и житейски проблеми и да слушаме точно какво иска да ни каже Бог за Своя вечен замисъл в Христос, за това Негово славно минало и за преславното бъдеще, което ще дойде благодарение на Него. Чак тогава можем да мислим как се е променил живота ни сега и как можем да го съобразим с Бога. Евангелието и Божието Слово показват, че при все че Бог винаги е присъствал в историята, Той на определено място и в определено време е стъпил в нея най-гръмко и преславно, за да ни посети с милост, като промени курса на една част от човечеството.
И достигаме третата точка от изложението, която, макар и вметната, не отстъпва по важност - евангелието представя конкретни действия с конкретни резултати за конкретни хора. Както не се яви многократно и на много места, Исус Христос не умря за всеки един човек, нито просто прави спасението на всекиго възможно. Това би Го преобразило в още един тип ефимерен, неиздействал (спасение), недействащ (обръщане) и недействителен (освен в умовете на масата евангелисти) Христос и би превърнало евангелието в не-евангелие, защото би условило спасението върху отклика на слушателите. Не, Той положи живота си и придоби изкупление Евреи 9:12 веднъж завинаги за бъдещите си приятели (поначало врагове), за овцете си, за онези, които Отец е избрал и Му е дал (Йоан 10;15;17) и чиито имена са написани на небеса. Те са призвани според Неговото намерение (Римляни 8:28), избрани и верни (Откровение 17:14) и гледат към великата благодат, дадена им в Исус Христос и изработена на Голгота със свръхчовешки мъки и неизказани страдания. "Бог, като възкреси сина си Исуса, първо на вас го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от злините му." (Деяния 3:26). И знаем, че Той действително ще успее в тази си мисия, защото от това зависи Неговата слава, Неговото величие: "Ето, служителят Ми ще благоуспее, Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо." (Исая 52:13)
Но да се върнем към времето и неговите деления. Когато Библията говори за нашето настояще - то е за едно настояще на отдалеченост от Бога - на греховност. Причината едно цяло поколение евреи да се погуби в неверието си в пустинята беше точно тази: правеха си оглушки за миналото избавление, настоящото си крещящо отстъпление и бъдещото благословение или осъждение и обвързваха "вярата" с елементарните светски обстоятелства, които ги заобикаляха."..............А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, угоил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.................... О да бяха мъдри, да разбират това, Да проумяваха сетнината си!.............................. и рече им: Положете сърдцата си върху всичките тези думи които аз днес ви засвидетелствувам........." (Второзаконие 32:15, 29, 46)
Четейки този пасаж, не може да не си спомним думите на новозаветните евангелисти и апостоли ...
И те си спомниха неговите думи. И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички останали. Лука 24:8
И тъй, като възкръсна от мъртвите, учениците му си спомниха, че им беше казал това; и повярваха на Писанието и на словото, което бе казал Исус. Йоан 2:22Освен това имаме и по-надеждно пророческо слово, на което добре правите, че внимавате като на светило, което свети в тъмнило, докато денят се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви, като преди всичко знаете това, че никое пророчество от Писанието не идва от собственото тълкувание на пророкуващия, 2 Петър 1:19-20
Затова помни как си получил и чул, и пази, и се покай. И тъй, ако не будуваш, ще дойда върху тебе като крадец и няма да усетиш в кой час ще ти дойда.
Откровение 3:3
В горните пасажи се откроява една тема, която представлява нашата четвърта точка: всяко неверие, всяко отстъпничество, всяко неразбиране на евангелието идва от непознаването, забравянето или отхвърлянето на Божието слово, и води до вечно наказание. Сатана с всичките си ухищрения и цялата си сила се опитваше да отвърне Христос от писаното Слово и да Го оплете в настоящите Му нужди и да Го изкуши с илюзорни възможности. Но Христос по-добре от всички знаеше както Словото, така и нуждата от вяра в Словото, така щото изкушенията изтекоха в канавката и Сатана се отдръпна с подвита опашка. На нас, слабите и грешните, е хубаво да се напомня, че понеже вярата идва чрез чутото, а чутото чрез Божието Слово (Римляни 10:17), всякаква друга вяра може да бъде само узурпаторство от страна на Сатана и по същество друго евангелие, което не спасява, а обрича на Ад.
И тук имаме още едно откритие - заложените в евангелието две вечности - на наслада при Бога и на вечни мъки при Сатана - показват, че Божието слово е нещо повече от историческа книга. То е историческа книга, от която не само можем да си извлечем поуки, а такава, която ни поучава; и не само ни поучава, а поучението й, като ни въздейства по един или друг начин, определя както настоящето, така бъдещето ни, вечността ни. По отношение на настоящето чрез евангелието се изменя изцяло нашата духовна същност: "Но благодарение да бъде на Бога, че бяхте роби на греха, ала послушахте от сърце образа на учението, което ви се предаде. А освободени от греха, станахте роби на правдата." Римляни 6:17. "Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието...станахме участници в Божественото естество" 2 Петър 1:3-4. А по отношение на бъдещето евангелието може да ни "даде....вечно наследство между осветените" Деяния 20:32 или "да ни осъди в последния ден" Йоан 12:48. Със заключението "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден" Марк 16:20 завършва най-кратката повест за Исус - тази на Марк. Защото, дори да не притежава всички факти, на първо време човек трябва да чете и да вярва на това, което Бог е открил и което е достатъчно за спасение. И онези, които са отредени за вечен живот, ще повярват. (Деяния 13:48)
Това ни отправя към последната, пета точка: Макар да има най-първостепенен приоритет, истината на Евангелието е част от истината на Божието Слово. Както вече разбрахме, Божието Слово е единственото правдоподобно и имоверно свидетелство за Бог и за Исус Христос и не може да бъде отделено от Евангелието. Всъщност, Исус Христос винаги насочваше слушателите си към Писанията и когато искаше да им обясни своите смърт и възкресение, единственото ново, което им каза, беше тълкувание на старото.
"И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато още бях с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. И им каза: Така е писано, и така трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да се проповядва в негово име покаяние и опрощение на греховете във всички народи, като се започне от Ерусалим;" Лука 24:44-47
Нищо чудно, след като на почти всяка страница на Стария Завет намираме пророчество, изпълнено в пришествието и служението на Исус. Рояк пророчества за Неговото раждане, Неговото учение, Неговите дела, Неговата спасителна жертва и възкресение, та и до самото разпращане във всемира на благата вест, като се започне от Ерусалим. След като в Стария Завет Бог обявява идването и подвизите на Своя Син, в Новия, чрез перата в ръцете на апостолите разкрива строежа на спасението - как Бог е избрал Свой народ, как са били част от грехопадналото човечество (и колко грехопаднали сме всички), как Христос се е погрижил за греховете им, погребвайки ги със Своята смърт и заменяйки ги със живота на Своето възкресение, и как чрез силата на Светия Дух се откриват и създават Божите деца чрез евангелието. Така най-ключовите учения в системата от истини - онези, които, като едни пронги или зъбчета, заключват Евангелието в бижуто на Божието Слово и показват, че човек го "държи, както са го предали апостолите" (1 Коринтяни 15:2) , - са истините за естеството на Бога, на Христа и на човека и за завършеността на Христовото дело. Тъй например ако човек твърди, че вярва в евангелието, а отрича Светата Троица, той не е "воден от Духа на истината към всяка истина" относно Бога, който спасява триединно, и следователно не е християнин. Някои пък считат, че Исус Христос не е вечният Бог Йехова, а само създание или полубожество, и така осъждат себе си. От друга страна, по-коварните ереси признават Христовата божественост и Божията Святост, но издигат човека "над това, което е писано" (1 Коринтяни 4:6), като му приписват някаква частична греховност или вродена праведност, възможност да си сътрудничи с Бога в премахването на греховете си или апетитната и ласкателна измама за свободна воля, с която заслужавал и можел да определя съдбата си. Всички тези ереси или отричат, или обезсмислят Христовото дело и Божията благодат, и така с право могат да бъдат наречени пагубни.
Най-накрая, Божията любов и Божията истина ни задължават да заявим на всеки, който твърди, че евангелието не разкрива и предава едно изцяло завършено спасение, а само прави спасението възможно или очаква от човек (или човеци - "църквата") да го реализира, довърши, допълни, приложи, предаде и т.н. - такъв човек трябва да знае, че се намира във фатална заблуда и само Бог може и ако иска, ще му открие истината, както е в Исуса (Ефесяни 4:21). В двадесет и първи век вече сме навлезли дълбоко в нови тъмни векове - със затъмнение, породено не от оскъдие от информация, а от тънкоизплетената мрежа, копринената пелена, с която Сатана е покрил и приспал ушите на масите. Но ние ще служим на Бога, който няма да позволи Неговите избрани да заспят с "мъртвешки сън" Псалм 13:3.
