За кого умря Христос? - Спърджън

За кого умря Христос?

Чарлз Спърджън

Скъпи читатели, наясно сте, че има различни теории за Изкуплението. Всички християни вярват, че Христос умря, за да изкупи, но не всички християни учат на едно и също изкупление. Различаваме се и в мнението си за естеството на умилостивението и предназначението на изкуплението. Арминианците, например, вярват, че Христос, когато умря, не умря с намерение да спаси нито един определен човек; учат също, че Христовата смърт сама по себе си не осигурява с абсолютна категоричност спасението на нито един от живите. Те вярват, че Христос умря, за да направи възможно спасението на всички човеци, или че всеки желаещ, като направи нещо в допълнение към това, може да достигне вечния живот; принудени са, съответно, да изповядват, че ако човешката воля не даде позволение и не се предаде доброволно на благодатта, то Христовото умилостивение е безрезултатно. Те твърдят, че в смъртта на Христос няма никакъв по-конкретен умисъл или специално отношение към някого. Според тях Христос умря колкото за Петър, който се възкачи на Небесата, толкова и за Юда, който пропадна в Ада. Те вярват, че за осъдените на вечен огън е имало толкова истинско и действително изкупление, колкото за онези, които понастоящем стоят пред престола на Всевишния.




Ние, обаче, не вярваме в нищо такова. Ние сме сигурни, че когато умря, Христос умря с точно определена цел, и тази цел положително и несъмнено е била осъществена. Ние измерваме предназначението на Христовата смърт по нейния резултат. Ако някой ни попита "Какво възнамеряваше да направи Христос чрез Своята смърт?" ние отговаряме с друг въпрос "Какво е постигнал Христос, или какво ще постигне, със Своята смърт?". Понеже, ние заявяваме, че резултатът от Христовата любов се измерва по предназначението на Христовата смърт. Ние не можем да изневерим на разума си и да си помислим, че намерението на Всемогъщия Бог може да се осуети или че целта зад такова велико нещо като умилостивението може някак да бъде пропусната. Ние считаме -- и не се боим да кажем, че вярваме ---- че Христос дойде на този свят с намерението да спаси "неизброимо множество;" и вярваме, че в резултат на това всеки, за когото Христос е умрял, без капчица съмнение е изчистен от греха и стои пред престола на Отца, измит в скъпоценната кръв.



Величината на Христовото изкупление може да се измери по ПРЕДВИДЕНИЯ МУ ОБХВАТ. Често ни казват (говоря за нас, на които лепят прозвището Калвинисти - от което не ни е твърде срам; вярваме, че Калвин, в края на краищата, е знаел повече за благовестието от почти всеки небоговдъхновен човек, живял някога.), че ограничаваме Христовото умилостивение, понеже казваме, че Христос не бе направен умилостивение за всички и че не всички ще се спасят. Нашият отговор на това е, че, противно на това, нашите опоненти са тези, които го ограничават; ние не го ограничаваме. Арминианците казват "Христос умря за всички хора". Питайте ги какво имат предвид с това. Христос умря ли, за да осигури спасението на всички човеци? Ще отговорят: "Не, в никакъв случай!". После, ако ги питаме: "Христос със смъртта си осигури ли спасението на някого в частност?", те ще отговорят "Не." Те са длъжни да признаят това, ако са последователни. Ще кажат "Не, Христос умря, за да се спаси всеки, АКО" -- и ще добавят някакви условия за спасение. Тогава, ние ще кажем, да се върнем към първото твърдение - Христос не умря, за да осигури с абсолютна категоричност спасението на когото и да е, нали? Те трябва да кажат "Да, не умря за това", длъжни са да отговорят така, понеже вярват, че след като е бил опростен, човек може да падне от благодатта и да погине. Та, кой точно ограничава Христовата смърт? Ами.... те! Те казват, че с доброволната си смърт Христос на никого не е осигурил спасението. Да прощават, но когато ни кажат, че ограничаваме Христовата смърт, ние им казваме: "Не, драги ми господине, Вие сте този, който прави това." Ние казваме, че Христос умря така, че спасението на неизброимото множество е абсолютно осигурено. Хората, за които Христос умря, не само могат да бъдат спасени, но са спасени, трябва да бъдат спасени и за тях няма никаква възможност и опасност да бъдат нещо друго освен спасени. Арминианците нека вярват друго. Тяхното умилостивение е на тяхно разположение, да си го задържат със здраве. За такова ние никога няма да се откажем от нашето.

---

За избора за Вечен Живот - Томас Бостън

За избора за Вечен Живот

Томас Бостън

Ефесяни 1:3,4,5. - Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исуса Христа, който ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места в Христа; както ни е избрал в него преди създаването на света, за да бъдем свети и непорочни пред него в любов;  като ни е предопределил да му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на своята воля,

Отговорът на въпроса "Оставил ли е Бог цялото човечество да погине в състояние на грях и нещастие?" съдържа две части от учение, което е изключително важно за християнската вяра, а именно учението за избора и завета на благодатта, за които две неща смятам да говоря поотделно. От прочетения текст започвам с беседата за първото. Тук имаме

1. Група хора, извадени от природното им състояние и въведени в състояние на спасение, стих 3 - Който ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места. Понеже, докато в природното си състояние са били под проклятието, сега те са благословени, и то изобилно, със всички благословения, не само земните, но и духовните и небесните, които идват от небето и ще кулминират в него.

2. Чрез кого ще бъдат въведени в това състояние - чрез Изкупителя, Който ги откупва. Бог Отец ги дарява, като е баща на Христа, заради Него. И те са благословени в Христа по Неговите заслуги и идват от Него, който е тяхна глава.

3. Кои са тези, които Бог изважда от природното им състояние и въвежда в състояние на благодат - избраните, стих 4,5. Както ни е избрал & т.н. Където, обърнете внимание:

(1.) Самият избор, Той ни е избрал, отделил ни е от другите своето намерение и указ, взел ни е измежду останалата част от човечеството, които е подминал и оставил да погинат в природното им състояние.

(2.) За какво са избрани, сиреч, за спасение и за средствата, които довеждат до него. Средствата са: освещение, за да бъдем свети  и непорочни пред него в любов; и осиновение, стих 5, така че те, докато преди са били по природа чада на дявола, сега да бъдат Божии чада. Целта е вечен живот на небето; понеже това се споменава, когато се говори за осиновяване, Римляни 8:23, като наследството на Божиите чада, което приемат при влизането си в небесата и във възкресението на мъртвите. 1 Петър 3:18. Лука 20:36.

(3.) Чрез кого трябва да бъде изпълнен този указ-  в него, сиреч, в Христос, когото Отца е избрал да бъде глава на избраните, чрез която да ги спаси.

(4.) Кога ги е избрал-  преди създаването на света, по-рано от създаването им; от вечността, както се вижда от онова, което нашият Господ каза на Отца, Йоан 17:24. "Възлюбил си ме преди създаването на света;" което не може да означава нищо друго освен вечността.

(5.) Какво Го подтикна да ги избере - по благоволението на своята воля; тоест, голото му благоволение, собственото му желание да го направи; и извън него не е имало нищо, което да го подтикне към това.


Тези думи предоставят основание за следното учение:
"Бог не е оставил целия човешки род да загине в състояние на грях и нещастие, а от вечността е избрал някои за вечен живот и ги въвежда в спасение посредством Изкупител."

Илюстрирайки това учение, ще покажа:

1. Какво е изборът.
2. Кои са избраните.
3. За какво са избрани.
4. Свойствата на това избрание.
5. Че всички избрани, и само те, биват изваждани от състоянието на греховност и окаяност и въвеждани в състояние на спасеност.
6. Чрез кого са спасени.
7. Заключение с известно приложение за практическото ни благочестиео.

1. Първата ни работа е да покажем какво е изборът. Това е онзи Божий указ, произлизащ от голото благоволение на Бога, чрез който някои човеци са били избрани измежду останалия човешки род и са били определени да придобият вечен живот чрез Исус Христос. Така избраните са онези, които Бог е избрал за вечен живoт, Деяния 13:48. Бог, отвека виждайки целия човешки род погубен в Адам, в указа си е отделил някои от него, които да бъдат изкупени от Сина Му, осветени от Духа Му и доведени до слава.

2. Продължавам с това кои са избраните. Единствено Бог знае кои са в частност, но общо можем да кажем, че не са всички човеци, а само някои. Понеже, ако всички бяха посочени, нямаше да има избор. Твърдението, че Бог е направил избор, автоматично означава, че други не са избрани, а подминати. Така че има друга група хора, които са отхвърлени; тоест, които Бог не е избрал за живот, а е отредил да бъдат оставени да лежат в природното си състояние и да бъдат осъдени за греховете, които са извършили, Юда 4; на които не показва милост, а закоравява, като те са си твърди поначало, Римляни 9:18. В това Бог не се проявява като неправеден, понеже можеше с пълно право да остави всички, и не само някои, да погинат. Това се вижда от недвусмислени Писания, Матей 20:16 "мнозина са призвани, а малцина избрани," Откъдето ясно се вижда и това, че избраните са по-малката част от света, Матей 7:13,14. "Влезте през тясната врата; защото широка е вратата и просторен е пътят, който води в погибел, и мнозина са, които минават през тях; понеже тясна е вратата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които ги намират." Те са малко стадо, Лука 12:32. И все пак силата на Господнята любов и Христовата смърт е повече и по-голяма от тази на Адамовия грях (и Дяволската омраза), понеже е по-голям подвиг да спасиш една душа, отколкото да погубиш всички, което би било и естествено и закономерно, понеже е законосъобразно. После, Писанията учат, че макар и да си има всякакви хора, Бог, за да си натрупа тази блажена дружина, не използва преимуществено най-възвишените и почитаемите от човеците, 1 Коринтяни 1:26,27,28.  "Понеже, братя, вижте вашето призвание, че измежду вас няма по плът мнозина мъдри, нито мнозина силни, нито мнозина благородни; но Бог избра безумните на света, да посрами мъдрите, избра пак Бог немощните на света да посрами силните; още и долните на света и унижените избра Бог, и тези които не са нищо, за да съсипе които са нещо; "

3. В следващата точка ще покажем за какво за избрани.

(1) Те са избрани, за да участват във вечен живот. Ето защо Писанията говорят за някои, които са "отредени за вечен живот" Деяния 13:48 и "са определени да получат спасение," 1 Солунци 5:9. Бог отрежда в света някои да бъдат богати, велики и на почит, а други да бъдат по-долни и низши; а други да бъдат някъде по средата - обекти нито на завист, нито на презрение; но избиращата любов отрежда онези, върху които пада, да бъдат спасени от греха и от развалините на грехопадението; тя гледа високо към вечната небесна слава. За това са били определени избраните още преди да съществуват.

(2) Те са избрани и за благодат, която е средството, както и за слава, която е целта. Когато Бог ги предопределя за вечно блаженство, това включва и двете; същото виждаме и от 2 Солунци 2:13 "Бог ви е избрал от началото за спасение чрез освещението на Духа и вярата в истината." Съответно вярата се дава като сигурно следствие от избора, Деяния 13:48 "повярваха, които бяха отредени за вечен живот." Онзи, който е намислил да живее в още непостроена къща, е намислил и с какви средства тя ще стане за него пригодна за жилище. По същия начин Бог, като е посочил от вечността определен брой от погубената човешка раса за обекти на неговата любов и ги е предопределил за вечен живот, е промислил и нужните и подходящи средства за постигането на тази славна цел; и по тая причина няма повод заради указа на избора да се омаловажавт средствата за спасението. Бог така е съчетал крайната цел и средствата, че никой не може да ги раздели.


4. Нека разгледаме свойствата на спасението.

(0) То е съвсем свободно и непринудено, без някакъв подтик, освен голото Божие благоволение. За него не може да се намери причина извън пазвата на нашия Бог. Няма нищо преди, над или извън неговото намерение, което може да бъде посочено като причина за тази благодат и благост, с която Бог обдарява своите избрани. В тях няма заслуга или подтик, както Христос каза на учениците си, Йоан 15:16 "Не вие избрахте мен, а аз избрах вас." Неговият избор предшества нашия. Човеците, които са били отделени да бъдат обекти на неговата особена благодат, са били част от погубеното човечество, били са едни и същи по природа с останалите, които Бог е подминал и оставил да загинат в греха им. Когато Бог разглеждаше със своето всевиждащо око многочисленото потомство на Адам, Той избра някой, а подмина други. Той не намери нищо в създанието, което да наклони везната на Неговия избор в полза на един или друг. Онези, които бяха отхвърлени, бяха точно толкова желателни, колкото онези, които бяха избрани. Всички бяха Негови създания и наравно изложени на неговия гняв заради греха. Благодатта направи разликата. Това показва пророкът, Малахаей 1:2,3 "Възлюбих ви, казва Господа; а вие казвате: в какво си ни възлюбил? Не беше ли Исав брат на Яков? казва Господ: но аз възлюбих Явов и намразих Исав." И това се вижда пределно ясно в текста. Защо Бог е написал имената на някои човеци в книгата на живота, а е прескочил други? Защо записва някои, които възнамерява да направи граждани на Сион и наследници на безсмъртна слава, а отказва да включи други в своя списък? Пасажът ни казва: това е благоволението на неговата воля. Можете, по думите на виден богослов, да намерите причина за много от действията на Бога, докато не стигнете до това, което върхът и основата на всичко; и това дело не може да бъде сведено до друга причина, а само до Неговото изключително, Царско право. Ако попитате, защо Бог спасява едни, а други ще осъди накрая? Причината е вярата на едните и неверието на другите. Но защо едните вярват? Заради това, че Бог не само им е дал средствата на благодатта, но и е съпроводил тези средства със силата и действеността на Духа. Но защо Бог съпровожда тези средства с тази действеност на Духа в едни, а в други - не? Защото  е повелил чрез благодатта му да бъдат приготвени за слава. Но защо е повелил за едни и ги е избрал за слава, а за други - не? Какво можем да намерим тук освен само неговото Суверенно благоволение? Спасението и осъждението, проследени до своя край, са актове на Бога, Праведният Съдия и Светоуправник, който дава живот и вечно блаженство на вярващите и, съобразно със своя закон, нанася смърт и вечно окаянство на невярващите. Хората могат да намерят различни причини за тези постъпки, но избирането на едни и изоставянето на други е акт на Бога в качеството му на Суверен Самодържец, който е отсъдил още преди да бъде нарушен  на дело какъвто и да е закон, понеже такъв не е бил налице. Каква причина можем да намерим Бог да отреди една част от материята за благородното превъзходство на звездата, а от друга да бъде направено тъмното тяло на земята? Да сгъсти едната част в славно слънце, а другата - в твърда скала? За това може да бъде отговорно само изключителното Му право като Цар. Каква е причината князът да накаже един злодеец със заслуженото наказание, а друг да издигне до положението на доверие и облагодетелствуване? Така е просто защото така иска той, Римляни 9:18. От това можем да направим следните изводи:

(1.) Бог не е избрал човеците за вечен живот и блаженство заради някакво нравствено превъзходство, което е видял в тях; понеже той обръща и променя със своята благодат онези, които са най-грешни и разпуснати; като Езичниците, които бяха потънали в идолопоклонство и суеверие. Той намери повече вяра между римляните, които бяха погански идолопоклонници, отколкото при евреите, които бяха собствен на Бога народ и на които бяха поверени Неговите небесни словеса. Той посади светийство в Коринт, място, придобило най-лоша слава със скандалното почитане на Венера, суеверие, придружено от най-невъздържаната нечистота; това направи и в Ефес, който опиваше света с чашата на блудството в храма на Артемида.
И нека си припомним, какви бяха критяните, на които беше поверено благовестието, според един от техните поети, ако не най-мерзките и гнусни лъжци, на които не може да се вярва; зли зверове, с които не може да се общува; лениви търбуси, негодни за никаква служба. Каква заслуга имаха и какво привлекателно имаше в тях? С какво можеше да го приканят лъженето, звероподобието и чревоугодничеството? Но със своята Суверенност Той ги извади като главни от огъня, докато остави по-прави и угледни пръчки да изгорят на пепел.

(2.) Бог не избира човеците за благодат и слава заради някакво преимущество, което имат в обществото; той призовава и обновява най-презираните. Той не издига природата до благодат заради богатство и почест или заради някакво обществено положение или достойнство в този свят, 1 Коринтяни 1:26. Много рядко се случва багреница да бъде украсена и накичена с бижуто на благодатта. Той взема повече от кашестата глина, отколкото от гладкия пясък, за да извае своя образ, и настанява съкровищата си по-често в пръстни съдове, отколкото в златните такива на света. Ако Бог предаваше благодатта си най-вече на имотните и почитаемите, така щеше да се породи в човеците мисълта, че Бог е бил подтикнат от тези ценни за неблагочестивите достойнства. Но такава представа изнемогва и се срива до земята, когато разгледаме обектите на Божията благодат, които са изцяло лишени от всякакви очарователности - а наопаки - са пълни с отблъскващи пороци.

(3.) Тяхната предвидяна вяра и добри дела, или устояването в някое от двете, не са причина за избиране; понеже тези неща са плодове и следствия и следователно не могат да бъдат причини за спасение, Римляни 8:29, Деяния 13:49. От този текст виждаме също, където се казва, че са избрани, за да бъдат свети  и за осиновяване, и следователно за вяра, чрез която придобиваме осиновяването, Йоан 1:12, че Бог не е избрал човеци за благодат и слава затова, защото са свети, или защото е предвидял, че ще бъдат такива, а го е направил с цел да ги очисти и да ги направи свети, понеже не са. И нека отбележим, че Писанията отдават избора единствено на Божието благоволение Римляни 9:11,13,16; Матей 11:25. И наистина, ако изборът зависeше от предвидяна вяра или добри дела, по-скоро щяхме да говорим за това как ние сме избрали Бога, а не той нас.

(4.) Бог не е избрал определени хора за живот и блаженство, защото е бил по някакъв начин длъжен да го направи. Той не дължи никому нищо и всички твари трупат дълг спрямо него. Той не е бил под обязаност да се смили над окаяния човек и да поправи развалата от грехопадението. Той дължи толкова на падналия човек, колкото на падналите ангели. Бог, като Суверен, даде закони на човека и достатъчно сила да ги спазва. Та, какво дължи Бога на човека, че да му възвръща тази сила, която човекът волно изгуби, и да го изважда от тази яма на окаяността, в която човекът най-доброволно скочи с двата крака? Съвсем нищо. Тъй щото, в избраните няма нещо повече от другите, което да е подтикнало Бога да ги избере за благодат и слава. Подтикът е дошъл, и трябва да е дошъл, от потока на благодатта и от суверенната воля и голото благоволение.

(5.) Изборът е вечен. Те са избрани от празната предвечност. Ефесяни 1:4 избрани преди създаването на света, 2 Тимотей 1:9 'Той ни спаси и призва със свето призвание, не според нашите дела, а според неговото намерение и според дадената нам преди началото на вековете благодат в Христа Исуса'. Всички укази на Бог са вечни Ефесяни 1:11,'предопределени сме по намерението на онзи, който действува всичко по съвета на своята воля.' Бог не прави нови съвети; това би било несъвместимо с безграничното Му съвършенство. Понеже Бог е вечен, намеренията му следва да са със същата продължителност, която има самото Му съществуване. И да помислим, че едно безкрайно мъдро и суверенно Същество е съществувало от вечността, без да има промисъл или намерение за това какво ще направи, би било същото като това да го помислим за нерешителен или без сериозно намерение, когато се е готвил да създаде всичко. И да помислим, че божествената воля е способна на нови решения, е да изкажем мнение, че е несъвършена; което пък би било пример за изменчивост в Него. Изборът за вечен живот, тогава, трябва да е вечен.

(6.) Той е особен и определен. Бог е избрал за живот определено число от човешките чада, които познава по име (и призовава по име), поради което избраните не могат да бъдат нито с един повече, нито с един по-малко. Това е причината Библията да казва, че техните имена са записани в книгата на живота, Лука 10:20; Филипяни 4:3, докато за други се казва, че не са записани там, Откровение 17:8. Макар и никой да не знае кои са, Бог ги познава всичките, 2 Тимотей 2:19. И те са дадени на Христа Йоан 17:9. Божият указ за избор, прочее, не е всеобщо повеление да бъдат спасени всички, които повярват и устоят във вярата; понеже така би съществувала възможността никой да не бъде спасен.

(7.) Той е таен и не може да бъде узнат, докато Бог не благоволи да го разкрие. Затова е наречен "тайната на неговата воля," Ефесяни 1:9, бидейки скрит в Бога от преди създаването на света, и така и щеше да остане, ако не беше разкрит в света в благовестието.

(8.) Той е неотменим и неизменен. Изменчивостта е несъвършенство, присъщо единствено на създанията. И най-малката промяна в Божият разум би довела до това Той да знае по-малко или повече от онова, което е скрито в него от вечността; което на свой ред би било несъвършенство; същото тряба да кажем за неговата свята воля, която не може да бъде подвластна на нови решения. Ако и да има много промени във външните обстоятелства на неговото провидение, които идват от неговата воля и са времеви отражения на неговата сила, в него пак няма сянка на промяна в неговото намерение. Няма непредвидено събитие, което да принуди Бога да промени онова, което е намислил, нито има по-висша сила, която да го задължи за това; нито е възможно силата му да му недостига за осъществяването на плановете му. Онези, които са избрани, никога не могат да бъдат отхвърлени. Всички те със сигурност ще бъдат спасени. Никой от тях не може да бъде изоставен, че да погине. Божествените намерения не се променят за вечни времена и трябва да бъдат изпълнени: Исая 46:10 и най-вече това намерение 2 Тимотей 2:19. Изборът е основата на Божия дом, която е положил със собствената си ръка, която не може да бъде помръдната, а стои непоклатимо; и тя е запечатана основа, както човеците подпечатват онова, което притежават; има два печата, които подсигуряват избора: От Божия страна, Бог обича и пази онези, които са негови, така че те няма да отпаднат; от наша страна, същият Бог се грижи за това да избягваме злото и фаталното прелъщение. Невъзможно е за избраните да бъдат съвършено и окончателно прелъстени, Матей 24:24; 1 Йоан 2:27 и които Бог е избрал, тях е все едно вече прославил, Римляни 8:29,30. Когато ни се заповядва да утвърдим избирането си, се има предвид да придобием по-твърда увереност и знание за него, не да утвърдим Божието намерение в него.

5. Сега трябва да покажем, че всички избрани, и само те, биват в течение на времето извадени от състоянието на греховност и окаяност и въвеждани в състоянието на спасеност.

1. Всички избрани са изкупени от Христос, Йоан 10:15 'живота си полагам за овцете,' каза Той. Своевременно, чрез силата на Духа, те биват новородени, обърнати и доведени до Христос, и получават вяра, с която се хващат за него, Йоан 6:37. 'Всичко, що Отец ми е дал, ще дойде при мене,' Деяния 13:48. Като се мине някакво време, Вечната Любов се явява и ги довежда до благодат, Еремия 31:3 'Възлюбих те с вечна любов, затова те привлякох с милост.' Те всички биват оправдани, осиновени и осветени, Римляни 8:30; и всеки един от тях устоява в благодатта, Йоан 17:12; 1 Петър 1:5. Всичко това се дължи на това, че са избрани, Тит 2:14.

2. Избраните и никой друг биват въведени в състоянието на спасение; само те са изкупени, осветени и вярват в Господа Исуса Христа, Йоан 17:9. Христос не се моли за други. Онези, които погиват, никога не са били изкупени, нито са изпитали спасителна промяна в себе си, както се вижда от Римляни 8:29,30 и 1 Йоан 2:19. Бог ги е подминал и ги оставя да загинат в греха и вината им.

6. Избраните са спасени чрез Изкупителя Христос. Затова Апостолът казва, Тит 3:4,5,6. '. А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, не от праведните дела които сме сторили ние, но по своята си милост той ни спаси с окъпването на новорожднието, и с обновяването от Светия Дух, когото изля обилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител'. Няма друг път на спасение освен Него Деяния 4:12. Чрез него са закупени цялата благодат и слава и чрез неговото умилостивение с пълното позволение на правосъдието е отворен път за изливането на милостта.

По-конкретно:

1. Преди избраните да бъдат избавени от това състояние, в което са се родили и насадили, бе нужно да се даде достатъчно добро удовлетворение на Божието правосъдие за щетата, сторена от греха. В Писанията ясно се вижда, че Бог изисква пълно удовлетворение на правосъдието и няма да прости и един грях без него. Няколко факта говорят убедително за това:

(1.) Безпределните у Бога чистота и святост. В греха има противност на светостта на естеството на Бога, а светостта е неговата особена слава; оттам идва тази негова омраза към греха, която е толкова съществена част от него, колкото е любовта, която Той има към себе си. Безпределните чистота и правота на неговото естество водят до най-съвършена ненавист към всяко противно на тях нещо. Затова псалмописецът казва, Псалм 5:4,5 'Защото ти не си Бог, който се наслаждава беззаконие; няма да живее при тебе вършещият зло. Гордите няма да пребъдат пред твоите очи, ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.' Бог може само да мрази всички вършители на беззаконие и не може да не ги накаже. Светостта му е не само доброволна, но и необходима заради естеството му. Очите му са по-чисти, отколкото да гледат зло и не могат да гледат беззаконие. Авакум 1:13

(2.) Божието правосъдие изисква достатъчно добро удовлетворение за греха. И тук не трябва да разглеждаме като оскърбено физическо лице, а като праведния Съдия и Властител на света, и като Суверенния Покровител на онези свети закони, чрез които биват наставлявани разумните същества. Та, както бе най-разумно и прилично при първото даване на закона да се даде на човека най-тежко запрещение, за да бъде предотвратен греха със смъртна заплаха; така бе най-справедливо и подходящо, когато законът беше нарушен от човешкия бунт, наказанието да бъде наложено или върху самата личност на престъпника, според нуждата от неотложно изпълнение на присъдата, или да се осигури удовлетворение, съответстващо на оскърблението, така че Величието и Чистотата на Бога да се разкрият в неговото правосъдие. Той е Съдията на цялата земя и не може да не стори правото.

(3.) Божията мъдрост, чрез която Той управлява разумния свят, не позволява тази заплаха да бъде снета или смекчена, без да има налице удовлетворение. Понеже да го няма царят е същото като да ги няма държавните закони; и да няма закон, не е по-различно от това да няма наказание за престъпването му. Затова, казва един виден богослов, е отвсякъде погледнато неблагопристойно, особено по отношение на Божията мъдрост и праведност, да бъде тъй, че онова, което предизвиква изпълняването на закона, да осигурява отменянето му. Как може да очакваме хората да се боят и да треперят пред Бога, ако не намират себе си уплашени и поразени от заплахите му срещу греха?

(4.) Истината и истинността на Бог изискват удовлетворение за греха. От устата на Бог е излязло словото, 'в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.' и също е казал, "проклет е всеки, който не пребъдва във всички неща, писани в книгата на закона, да ги прави,' А тази присъда бе неизменна и словото, което излезе от устата на Бога, трябва да се потвърди. Ако Бог бе развалил истината си със отменянето на наказанието, сам щеше да се представи като неблагонадежден; той щеше да изложи всички обещания и заплахи, които бе дал след Адамовото своеволие, на подигравките и презрението на престъпника, и щеше да лиши словото си от всякаква достоверност за в бъдеще. Божието слово, прочее, не можеше да падне на земята без да се сбъднат заплахите и обещанията. Небето и земята ще преминат, но словото му ще остане твърдо. Той е верен на заплахите си, па и хиляди, и милиони да загиват.

2. Бог изискваше удовлетворение, което избраните не можеха да предоставят; нито имаше създание на небето и земята, което можеше да го извърши за тях. Небето и земята нямаха ни най-малка представа откъде да намерят откуп за душите им. В подкрепа на това можем да приложим, Исая 63:5 'Погледнах, и нямаше кой да помогне; и се почудих, че нямаше кой да подпре'. Това е природното отчаяно и пагубно състояние на избраните и на всички останали.

3. Бог, в своята безпределна благодат и мъдрост, посочи Христа като най-подходящ за осъществяването на този велик план. Затова е казано "Турих помощ на силния,". И Апостолът казва "Той го изложи да бъде умилостивение за греха.". Това е причината да бъде наречен "слугата, когото избрах, и избраният, в когото душата му благоволява." Бог им говори, както в Йов 33:24 "Избави го, да не слезе в рова; аз намерих откуп за него".

4. Христос прие чина на Изкупител и се задължи да направи душата си принос за грях. Той радостно се захвана с това дело, което беше отражение на размяната, която направи с Отца си във вечността. Той благоволи да застане на мястото на избраните и доброволно да се подложи на страховитите удари на възмездието. Той е споменат от псалмописеца като саможертва и поръчител, който заема тяхното място, Псалм 40:6,7. "Жертва и приношение ти не пожела; отворил си ушите ми; всеизгаряне и приношение за грях ти не поиска. Тогава рекох: Ето, ида; в свитъка на книгата е писано за мене;" Той доброволно се предаде на всички условия, изисквани за нашето спасение. Той нямаше против да вземе тяло, за да стане способен на страдания. Само в човешка природа можеше да бъде изплатен дългът и да бъдат изпълнени клаузите на завета. Затова той трябваше да е с природа, способна и подготвена за страдания. Оттам и казаното, Евреи 10:5, "Жертва и приношение ти не пожела; а тяло си ми приготвил,".Той трябваше да има тяло, за да пострада онова, което предизобразяваха жертвите по закона, в които Бог нямаше благоволение. И той взе плътско тяло, обгърнат с немощите на нашето паднало естество, с изключение на греха. Той снизходи да остави мантиите на славата си, за да се направи безславен, да вземе на себе си образа на слуга и да се намери в подобие на човек.

5. Христос удовлетвори оскърбеното правосъдие на мястото на избраните и е осигурил вечно изкупление за тях. "Той бе послушен до смърт, дори смърт на кръст," Филипяни 2:8. Това беше основният член в завета на благодатта 'Когато направи душата му приношение за грях, ще види семето си,' Исая 53:10. И когато беше на кръста, извика "свърши се", тоест изпълни се делото на изкуплението; извърших всичко, което ми бе определено; условията от моя страна са изпълнени; няма повече смърт, с която да страдам. Така бяха избраните спасени от Господа Исуса Христа.

Ще приключа с няколко извода.

1. Ето ги тук свободата и славата на суверенната благодат, която е единствената причина Бог да не остави цялото човечество да загине в състояние на грях и окаяност, което направи с падналите ангели. Той не беше задължен нито на едните, нито на другите. Защо въобще избра за благодат и слава някого от падналия човешки род? Можеше да си стои без нито един от тях, без да се хвърли петно нито върху блаженството му, нито върху правосъдието му; но от голото си благоволение насочи той любовта си върху определено число, в които пожела да разкрие непобедимата сила на своята суверенна благодат и така да ги доведе до реализирането на славата. Това идва от неговата абсолютна Суверенност. Правдата или неправдата тук не се разглеждат. Ако благоволеше, можеше да направи всички да станат обекти на неговата любов; и ако благоволяваше, можеше да не избере нито един, а да остави Адам и многочисленото му потомство да пропаднат завинаги в ямата на гибелта. Във върховната му власт бе да остави цялото човечество на дибата на правосъдието; и, по същото право на владичество, можеше да извади неколцина от общия куп и да отхвърли други да понесат наказанието на престъпленията си. Причината не беше в тварта, а изцяло в Бога. Изборът трябва да се отдадe на неговата суверенна воля. Затова се казва, Римляни 9:15,16. Казва на Моисей 'Ще помилвам, когото ще помилвам, и ще съжаля, когото ще съжаля. Така че не е от онзи, който иска, нито от онзи, който тича, а от Бога, който помилва.' И все пак Бог не изволи без мъдрост. Не избра ръката над главата и не действа произволно, без разум и разсъдък. Безграничната мъдрост е далеч от такъв подход. Но причината за Божиите действия е неразгадаема за нас, освен ако можем да разбираме Бог толкова добре, колкото той разбира себе си. Лъчите на неговата безгранична мъдрост са твърде светли и заслепяващи за нашите слаби и плитки умствени способности. Апостолът признава не само мъдрост в Божиите дела, но богаство и съкровища от мъдрост; и не само това, но и дълбочина и безбрежност на тези богатства от мъдрост; но не можеше и да я зачекне, камо ли да й начертае схема или й направи опис. Затова извика, Римляни 11:33 'О, дълбините на богатството и на мъдростта, и на знанието Божии! Колко неизследими са неговите съдби и непроследими - неговите пътища!' Нека смирено благоговеем пред Божията суверенност. Нека се хвърлим в Божиите нозе, изоставили напълно себе си на негово суверенно благоволение. Това е по-прилично на светията, отколкото да прави препирливи опити да измери Бога със себе си.

2. Това учение трябва да преустанови хорските роптания и да замълчи всички техни спорове с или против Бога. О, какви крамоли има понякога в сърцата на човеците против абсолютната Божия суверенност в избирането на едни и отхвърлянето на други?

Апостолът държеше на това, както се вижда от Римляни 9, където, след като предаде думите на Господ, който говори чрез Моисей по следния начин, стих 15 "Ще помилвам, когото ще помилвам, и ще съжаля, когото ще съжаля", веднага отрязва възражение против Бог, повдигнато против онези думи, стих 19. "На това ти ще ми кажеш: Тогава защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята му?" Това е тъжбата на болшинството човеци против сувереннната Божия воля. Но какво каза чрез апостола Господ на такъв тъжител? За отговор той дава остър упрек, стих 20. "Но, о човече, ти кой си, че да отговаряш против Бога? Направеното ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме тъй направил? " Апостолът привежда този довод за вечното състояние на човек и той не трябва се препира с Бога за това. Той не трябва да казва "Защо Бог укорява човеците?" Неговата абсолютна власт е причината да се разпорежда така или онака с теб или с всеки друг човек. Той няма да ти се обяснява, защо е така; така е решила неговата воля. Той може да избере някои за славата на своята богата, даром подарявана и суверенна благодат, а да остави други да погинат в греховете си за славата на своята сила и правосъдие.....Това трябва да затули човешките усти и те да си седят кротко под всеуправлението на Бога.

3. Това учение за Божиите избрани дава основание за смирение и благоговение и им показва на какво се дължи разликата между тях и другите - на безплатната благодат. Онези, които са били подминати, са били еднакво недостойни с тях. Бог може да ги е облагородил и да ги е удостоил да бъдат наследници на славата, обаче те съвсем скоро са били наследници на гнева и не са превъзхождали другите по природа, Ефесяни 2:3. Можем спокойно да кажем заедно с Давид "Кой съм аз, Господи Иеова, и какъв е моят дом, та си ме довел до това положение?" 2 Царе 7:18. Всички сме били част от развалената купчина и единствено даром дадената благодат е отличила избраните от неизбраните.

4. Избраните няма да останат в неверие и в природното си състояние, а всички ще бъдат призовани действено и доведени при Христа. Всичко добро, което Бог е намислил за тях, неминуемо ще им бъде дарено и извършено в тях от неустоимото действие на могъщата му благодат. Божият съвет ще пребъде и той ще извърши цялото си щение.

5. Тогава ще могат да разберат, че са избрани. Затова имаме такова увещание, 2 Петър 1:10 "Постарайте се да утвърдите вашето призвани и избиране". Ако и да не можем понастоящем да узнаем Божиите тайни, ако вярваме в Господа Исуса и го приемаме като наш единствен Спасител, и му се покоряваме като на Господ и Суверен, можем да бъдем сигурни, че сме избрани, след като избраните и само те имат такава вяра. Други може да са избрани, но няма как да разберат, докато реално не повярват.

6. Господ никога няма да отхвърли избрания си народ. Като ги е избрал от вечността, когато не е виждал в тях никакво добро, няма после да ги отхвърля за нещо недобро в тях. Божият указ за избора е най-добрата защита, която могат да имат за живот и спасение, и основа, която стои здраво. С каквито и недостатъци и безумства да се провинят, Господ няма да ги остави. Те ще бъдат пазени за спасение с Божията сила.

7. И накрая, от това учение можем да се поучим да имаме правилна преценка за успеха на благовестието. Благовестието и неговите служения са предназначени за събирането на Божиите избрани. Никога не са повярвали и няма да повярват всички, на които се благовества. Но едно нещо е сигурно - онези, които са отредени за вечен живот, ще повярват и ще се покорят на евангелието. Римляни 11:7.

Съвършенствата на Библията - Хънтингтън

Съвършенствата на Библията
Уилям Хънтингтън
(1745-1813)

"Изследвайте Писанията, защото в тях мислите, че имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за мене."- Йоан 5:39

I. Замислял съм се понякога, че трябва да е бил наистина благословен оня народ, който е бил управляван единствено чрез законите на благословената Книга -(Второзаконие 4:5-6). В нея има една толкова съвършена система, че нищо не може да бъде прибавено към нея (Второзаконие 4:2), нито отнето от нея (Откровение 2:19). Тя съдържа всичко, което трябва да се знае и направи (Деяния 16:30-31). Тя осигурява свое копие за Царя (Второзаконие 17:18) и правило за поданика (1 Петър 2:13-14.). Тя дава поучение и съвет за Парламента (Псалм 105:22); власт и насока за Владетеля (Ездра 7:25-26). Тя предупреждава Свидетеля (Изход 23:1); изисква безпристрастна присъда от Журито (Левит 19:15) и снабдява Съдията с нужната му присъда (Второзаконие 16:19-20). Тя защитава правата на ВСИЧКИ (Изход 22) и разкрива отмъщението за всеки оскърбител (1 Солунци 4:6), присвоител (Исая 49:26) или угнетител (Еклесиаст 5:8).

Тя предписва какъв да бъде размаха на Суверена и го стеснява (2 Царе 23:3); както прави и с управлението на Управника (Римляни 13:3-4) и авторитета на Господаря (Ефесяни 6:9), заповядва на поданика да почита (Римляни 13:1) и слугата да се покорява (Колосяни 3:22) и обещава благословението и покровителството на нейния Автор на всички, които ходят по правилата й (Левит 26:3-12; Йоан 16:23).


2. Тя поставя съпруга господар на дома (1 Петър 3:5-7) и съпругата - господарка на трапезата (Притчи 31:15), казва му как да владее дома (Колосяни 3:19), а на нея - как да върти къщата (Притчи 31). Тя изисква почит към Родителите (Ефесяни 6:2) и повелява на децата покорство (Колосяни 3:20). Тя дава насоки за Сватби (Лука 14:8; Йоан 2:2) и за Погребения (Битие 23:8-9); дава правила за Гощавки (Лука 14:10-15) и за Говеения (Исая 58:6-7), за жалейки и веселби (Римляни 12:15), и повелява Труд за деня (Изход 20:9) и Почивка за нощта (Йоан 9:4). Тя обещава Храна и Облекло (Лука 12:22) и налага ограничения и за двете (Римляни 13:13; 1 Петър 3:3). Дава на умиращия Съпруг и Баща (Изход 22:22-24) един верен и вечен ПАЗИТЕЛ за семейството му; казва му на кого да остави децата си (Псалм 146:9) и на кого да се уповава Вдовицата му (Еремия 49:11) и обещава Баща за тях (Псалм 68:5) и Съпруг за нея (Исая 54:5). Учи човек как да подрежда Дома си (Исая 38:1) и как да приготви последната си Воля (Притчи 13:22). Отрежда зестра за Жената (Битие 34:12), присъжда правото на наследство на първородния (Битие 48:18) и показва какво ще се завещае на по-младите Отрасли (Битие 49:13).

3. Тя е ПЪРВАТА книга (Йоан 1:1), най-ДОБРАТА Книга (Притчи 30:5) и най-СТАРАТА Книга в целия свят (Битие 1:1). Тя съдържа най-ОТБРАНОТО (Псалм 12:6), дава най-доброто наставление (Псалм 19:7-11), и доставя най-голямото удоволствие и задоволство, което е било разкривано (Еремия 15:16). Тя съдържа най-добрите Закони (Псалм 119:72) и най-дълбоките Тайни, които някога са били оставяни на хартия (Римляни 11:33). Тя носи най-благите вести (Лука 2:10-15) и доставя най-добрата Утеха за търсещите и безутешните (1 Тимотей 1:15). Тя разкрива живота и безсмъртието (Рим 2:7; 2 Тимотей 1:10) и показва пътя към Вечната Слава (Псалм 16:11). Тя е кратък преговор на МИНАЛОТО (Деяния 7) и сигурно прорицание за БЪДЕЩЕТО (Откровение 1:19). Тя туря точка на всеки спор за Бога (Исая 8:2), разсейва всички Съмнения (Притчи 22:21; Данаил 5:12) и успокоява ума и съвестта от всички Угризения (Исая 55:1; Матей 11:28). Тя разкрива Единия Жив и Истинен БОГ (Изход 34:6-7) и показва кой е пътят към Него (Йоан 14:6); тя отстранява всички ДРУГИ богове (Деяния 4:12) и описва Суетността на тях (Исая 44:9-20) и на всички, които се уповават на тях (Псалм 97:7).

Накратко, това е Книга на ЗАКОНА, да показва правото (Псалм 19:8; 119:128) и кривото (1 Коринтяни 1:19-27). Книга на МЪДРОСТ, която осъжда всяко безумие (Еклесиаст 7:25) и прави простите мъдри (Псалм 19:7; 1 Коринтяни 1:27). Книга на ИСТИНА (Йоан 17:17), която долавя всички лъжи (1 Йоан 2:4,22) и оборва всички заблуди (Псалм 119:104; Галатяни 1:8). Книга на ЖИВОТ (Откровение 20:12), която дава живот (Йоан 5:24) и показва по кой Път се избягва вечната смърт (1 Солунци 1:10).

4. Това е най-Изчерпателната Книга в целия свят (Евреи 4:12), най-древната (Евреи 11:3), най-автентичната (2 Петър 1:21) и най-увлекателната история, публикувана някога (Псалм 105). Тя съдържа най-древните Старини (Битие 11:4), най-чудните Събития (Псалм 78), най-дивните Случки (Деяния 5:15; 19:12), най-героичните Подвизи (1 Царе 17:49) и най-несравнимите Сражения (Съдии 7:19-20). Тя описва Небесното (Йов 38:31-33), Земното (Битие 1) и Подземното (Откровение 19:20), както и произхода на Ангелските воинства (Евреи 1:7), на Човешките племена (Битие 9:19) и на Дяволските легиони (2 Петър 2:4; Юда 6; Откровение 12:7).

5. Тя ще даде предизвикателство и за най-добре обучения Строител (3 Царе 6:7), за най-изтънчения Художник (Псалм 139:15-16); ще научи най-добрия Оратор (Изход 4:12) и ще упражни всяко умение и на най-способния Аритметик (Откровение 13:18), ще озадачи и най-мъдрия анатом (Еклесиаст 11:5) и ще затрудни и най-добрия Критик (Матей 7:4-5). Тя упреква суетния Философ (Колосяни 2:8; Йов 38) и обърква и мъдрия Астроном (Йов 22:12); тя разкрива хитрия Софист (1 Коринтяни 3:19) и побърква Прорицателите (Исая 44:25). Тя е завършен Законов Кодекс (Изход 22), съвършен Богословски Труд (Рим 8), неподражаема повест (Йоан 21:25), книга с животоописания (Евреи 11), книга с Повествования (Числа 33) и книга с Пътешествия (Йона 1, Деяния 27).

6. Тя е най-добрият ЗАВЕТ, на който са се съгласявали някога (Еремия 32:40), най-добрият ДОКУМЕНТ, запечатван някога (Исая 8:16), най-доброто ДОКАЗАТЕЛСТВО, публикувано някога (Йоан 5:39), най-добрата ВОЛЯ, изготвяна някога (Йоан 14:27), и най-доброто ЗАВЕЩАНИЕ, подписвано някога (Евреи 9:15). Ако я разбираш, значи наистина си Мъдър (Притчи 2:6-7); ако не си запознат с нея, изцяло си Лишен от мъдрост (1 Коринтяни 2:14).

7. Тя е най-добрата КНИГА в библиотеката на Царя (3 Царе 9:4), най-добрият СПРАВОЧНИК на управника (Римляни 13:1-8), най-доброто РЪКОВОДСТВО на къщовницата (Притчи 31), най-добрият ПРАВИЛНИК на слугата (Ефесяни 6:5-8), и най-добрият ДРУГАР на младежа (Псалм 119:9). Тя е БУКВАРЪТ на първолака (2 Тимотей 1:5) и ШЕДЬОВЪРЪТ за учения (1 Коринтяни 2:6-7). Тя съдържа отлична ГРАМАТИКА за начинаещия (Матей 21:16) и дълбоки ТАЙНИ за влъхвата (Йов 40:4). Тя е РЕЧНИКЪТ на невежия (Исая 35:8) и НАРЪЧНИКЪТ на мъдреца (Йов 28:12-28). Тя дава знание за умни ПОМИСЛИ (Притчи 8:12) и загадки за ГРОБА (Притчи 1:6); и тя САМА ТЪЛКУВА СЕБЕ СИ (Битие 40:8; 1 Коринтяни 2:13).

8. Тя е любимата Цица на малката вяра (Исая 66:11; 1 Петър 2:2) и силната храна на силния (Евреи 5:14). Тя е най-доброто ОГЛЕДАЛО на дамата (2 Коринтяни 3:18), в която тя може да види както сърцето, така и лицето си (Яков 1:23-25) и лицето и сърцето на всекиго другиго (Псалм 14:2,3; Римляни 3:12). Тя е точна ВЕЗНА (Притчи 16:11), в която всеки може да претегли духа и действията си (Йов 31:6) и да разбере колко тежат той (Псалм 22:6; 1 Петър 1:24) и цялото Човечество (Псалм 62:9; Еклесиаст 1:13-14; Еремия 17:9-10). Тя е най-превъзходният ТЕЛЕСКОП на астронома (1 Кор 13:12), през който можем да видим Слънцето (Малахей 4:2), Луната (Песен на Песните 6:10) и седемте Звезди (Откровение 2:1) и ужасното Затъмнение над проклетите (Матей 25:30); и разкрива Свят, който никой Географ не е начертавал на карта (Откровение 22:2); и път към него, по който никога не е ходил лъв (Исая 35:9) и който окото на Орел не е виждало (Йов 28:7).

9. Тя обещава ИСТИНСКА СВОБОДА на онези, които прегърнат истините й (Йоан 8:32-36); Свобода от властта на греха (Римляни 6:14), на Сатана (Деяния 26:18) и на смъртта (Римляни 6:9); и ако човек не приеме ИСТИНАТА, истинската ИСТИНА (Йоан 16:13), и то С НЕЙНАТА ЛЮБОВ (2 Солунци 2:10), никога няма да може да се владее (Притчи 16:32) или да обуздава Нрава си (Колосяни 3:12-13), Страстите си (Римляни 6:12-13), Езика си (Псалм 39:1; 141:3) или Греха си (Псалм 119:133).


10. Тя насърчава Мъдрия (Притчи 2; 16:16), Воина (1 Тимотей 6:12), Бързия (Евреи 12:1) и Победителя (Откровение 3:5) и обещава вечна награда на Отличния (Матей 25:21), Победителя (2 Тимотей 4:7-8), Първенеца (1 Коринтяни 9:24) и Устояващия (Матей 24:13). И Онзи, който венчава всички, е АВТОРЪТ, който не гледа на лице (Деяния 10:34) и мрази Лицемерието (Яков 3:17); КОЙТО НЕ СЕ ИЗМЕНЯ (Малахей 3:6) И В КОГОТО НЯМА СЯНКА НА ПРОМЯНА (Яков 1:17), КАКТО И САМАТА КНИГА. (Псалм 119:89; 1 Петър 1:23; Матей 5:18; 24:35)

Безусловният избор - Уейн Кемп

Учението за Безусловния избор

 Уейн Кемп

Този въпрос може да бъде решен само в светлината на Божието слово. Призовавам всеки читател, който се съмнява, че Писанията учат на безусловен избор и че новозаветните църкви бяха научени и вярваха в учението за безусловния избор, да разисква това с мен от боговдъхновената книга. Елате с мен при вдъхновената книга, която беше написана от светите Божии човеци, движени от Светия Дух. Това е върховният авторитет.

Бог учи църквата в Солун на учението за безусловния избор

Църквата в Солун разбра, че този избор бе от началото и беше за спасение. 2 Солунци 2:13 Но ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, понеже Бог от началото ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вяра в истината. Този стих премахва всякакви съмнения по въпроса. Изразът "от началото" се отнася до предвечността, преди да бъде създаден света. В първия стих на евангелието от Йоан вечността на Словото, второто лице от светата Троица, бива подчертана по твърде сходен начин. Йоан 1:1  В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Бог учеше тази църква, че изборът е от предвечността. Разглежданият стих също показва, че Бог искаше да знаят, и те несъмнено го вярваха, че изборът беше за спасение. Някои хора вярват, че Бог избира за всякакви други цели, но не и за спасение. Призваният от Бога проповедник не се съмнява в правото на Бог да го избере за делото Си, докато подминава много други, които не призовава. И, какво лошо имаше в това Бог да избере Израилевия народ за свой сосбтвен народ, пренебрегвайки други, много по- славни народи. Второзаконие 7:7-8 Не ви предпочете Господ нито ви избра за това че сте по-многочислени от всичките народи, защото вие сте най-малочислени от всичките народи; но понеже ви възлюби Господ, и за да упази клетвата с която се кле на отците ви, изведе ви Господ с крепка ръка, и ви избави от дома на робството, от ръката на Фараона, Египетския цар.

Но, ще възразят някои, как Бог ще избере някои за спасение само въз основа на своето суверенно намерение?! Но Бог така постъпи със Солунците. Бог не ги избра, защото видя, че ще се спасят. Изборът беше първопричината на тяхното спасение.Те от началото бяха избрани за това спасение. Те разбраха също, че човек може да знае, че е избран. 1 Солунци 1:4 като знаем, възлюбени, вашето избиране от Бога. Бог ги бе избрал и те можеха да знаят това, защото бяха повярвали в благовестието, проповядвано от Павел. Можеха да знаят и от това, че се бяха обърнали от идолите, за да служат и да се кланят на живия Бог.
                    

Бог учи църквата в Ефес на учението за безусловния избор

Друга новозаветна църква, тази в Ефес, също получи учението за безусловният Божи избор. Те разбраха, че спасените са били избрани в Христа преди създаването на света. Ефесяни 1:4 според както ни е избрал в него преди създаването света, за да бъде свети и непорочни пред него в любов. В този стих виждаме няколко аспекта от вярваното от тях учение. Тук се вижда, че Бог е онзи, който избира. Както каза Исус, "Не вие избрахте мен, а аз избрах вас" (Йоан 15:16). Вижда се, по същия начин, че изборът е безусловен. Те бяха избрани, за да бъдат свети и непорочни пред Бога, а не защото той видя, че ще бъдат свети и непорочни. В тях нямаше нищо, което да подтикне Бог да ги избере. Не бяха ли мъртви в престъпления и грехове, когато в благостта си той ги оживи за живот? Ефесяни 2:1 и вас оживи, които бяхте мъртви в престъпления и грехове. Нима не ходеха според вървежа на този свят, когато той в благостта си ги възроди и ги призова към себе си? Ефесяни 2:2-3 в които по-рано ходехте според вървежа на този свят, в съгласие с княза на въздушната власт, духът, който сега действа в чадата на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в похотите на нашата плът, като сме изпълнявали волята на плътта и на мислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева.  Бог научи това събрание на това, че тяхното избиране предшества създаването на света. Чувал съм проповедници да твърдят, че избирането ни е нещо, което се случва във времето. Някои неразумно и невежо казват: "Бог гласува за теб, Дяволът - против теб, а твоят глас е решаващият." Тук имаме двоен проблем. Сатана няма право на глас и участие в този избор, който е от благодат и за спасение. И също, ти не си съществувал във времето на избора, че да гласуваш - било е решено преди създаването на света. Как може създанието да участва в избиране, което е преди създаването на света? И, както вече видяхме, изборът е от Бога. Не е от Бог плюс Дявола плюс човека.

Бог учи първата църква на тази земя на учението за безусловния избор.

Исус учи на това първата църква, която основа на земята. Той учеше, че избраните в Христа са му дадени. Йоан 6:37 "И онова, което Отец ми е дал, ще дойде при мене; и който дойде при мене, никак няма да го изгоня." Нека читателят обърне особено внимание на този стих. Забележете, че онези, които са били дадени на Сина от Отца, са били дадени преди да дойдат при Него (преди да повярват). Те идват, защото са били дадени - не са дадени, защото идват. Има огромна разлика между това да си бил даден преди да дойдеш при Христос и да бъдеш даден заради това, че си дошъл при Христос. Първото е дело на благодатта. Второто е награда за идването (повярването) и няма как да е от благодат. Исус проповядваше това и подобни учения, както ще видим по-долу, на първата си църква на тази земя, по време на личното си служение. Погледнете стиха, който разглеждахме по-горе. Йоан 15:16 Не вие избрахте мен, а аз избрах вас. Не показва ли това, че ги е избрал преди те да вземат каквото и да е решение спрямо Христос като Спасител? Вие сте спасени, защото аз ви избрах, а не защото вие избрахте мен. Какъвто и избор да сте направили, каквото и решение да сте взели, то е станало след като аз съм ви избрал и съм решил да ви спася. Това е учението на Господ Исус Христос, Имануил.
 
Пак, Исус каза на тези същите членове на тази същата Новозаветна църква "Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; но понеже не сте от света, а аз ви избрах от света, затова светът ви мрази" (Йоан 15:19). Това избиране не се отнася до избор за някакво служение, понеже това щеше да е избор измежду хората в църквата или измежду спасените (Деяния 13:2). Това тук е избиране от света. Те бяха част от света, но Христос ги избра от света, за да му бъдат народ. Това, че ги избра от света, беше основанието сега да може да каже "не сте от света."

Самият Господ учи Анания на това учение. Когато Анания, ученик в град Дамаск, получи заповед да отиде в къщата на Юда, за да послужи на Павел, който тъкмо беше обърнат, докато пътуваше към Дамаск, Анания възнегодува, защото Павел имаше репутация на гонител. Но Господ го научи за безусловния избор. Деяния 9:15.  Но Господ му каза: Отиди, защото той ми е избран съд, за да носи името ми пред езичници и царе, и пред Израилевите синове. През цялото време, през което Савел разсипваше църквите -когато стоеше и одобряваше убиването на Стефан и когато беше на път за Дамаск, за да продължи със заплахите и убийствата върху християните - той беше един от Божиите избрани, избран съд.

Този избор несъмнено е от предвечността. Пвел беше сигурен, че когато се е родил, вече е бил избран за спасение и за великото си дело. Галатяни 1:15 Но когато благоволи Бог, който ме отдели от майчината ми утроба и ме призова по своята благодат. Той беше набелязан и отделен от раждането си. Бог не трябваше да го чака да се покая и да повярва в него, за да го избере. Той го беше избрал от създаването на света. И това избиране беше безусловно, особено предвид как живееше Савел до деня, в който Бог го улови по пътя към Дамаск. Филипяни 3:12 Не че съм достигнал вече или съм станал вече съвършен; но гоня дано уловя онова за което бях и уловен от Христа Исуса. Докато вървеше гневно към Дамаск, с целта да убива или затваря християни, този гонител беше догонен и уловен от Господ Исус Христос. Христос го арестува. Суверенната любов и благодат го бяха гонили с по-голяма сила и устрем от тази, с която той гонеше християните. Суверенната любов изпрати полицая на действения призив и му щракна белезниците, и той беше новороден и обърнат.

"Защо неговият глас достигна мен
и влезе без да е от място лишен
когато всеки друг го на мига отритва
и от гладна смърт избира да е умъртвен

Таз любов, що постла гощавка блазна,
тя ме принуди на вечерята да влязна,
инак не щях да вкуся неговите плодове
а бих загинал в многото си грехове!"

ЛУКА ИЗЛАГАШЕ УЧЕНИЕТО ЗА БЕЗУСЛОВНИЯ ИЗБОР

Лука, човекът, който написа по вдъхновение от Бога книгата на Деянията, написа, че всички, които вярват, вярват, защото са били отредени за вечен живот. Деяния 13:48. И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха словото Господне; и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот. Тук учението за безусловния избор не може да бъде заобиколено. Тези хора повярваха, понеже бяха отредени за вечен живот; не бяха отредени за вечен живот, защото повярваха.
Лука беше научен на това учение от Господ Исус Христос. Той написа това без колебание. Това беше учението на Исус; затова Лука го включи като нещо важно - за да знаят за това и да го вярват всички новозаветни църкви.

Бог учи църквата в Рим на учението за безусловния избор

Църквата в Рим получи учението за избор изцяло от благодат. Римляни 11:4-6. "А какво му казва Божият отговор? "Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала". Тъй, прочее, и в сегашно време има остатък според избора на благодатта. Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело." Тъй като е от благодат, не може да е от дела и трябва да бъде безусловно. Ще вникнем в това по-късно в друга точка, но трябва да го споменаваме от време на време, като продължаваме да показваме, че тези първи на нашата земя църкви вярваха в учението за безусловния избор. Църквата в Рим още научи, че изборът е основата на тяхното оправдание и безопасност. Римляни 8:33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който оправдава. Бог избира. Бог новоражда избраните. Бог дава вяра на избраните. Избраните се покайват и повярват заради благодатта. Деяния 18:27 И когато се канеше да замине за Ахая, братята го насърчиха и писаха до учениците да го приемат; и той, като дойде там, помогна много на повярвалите чрез благодатта; От стиховете непосредствено преди Римляни 8:33 виждаме, че избраните са онези, които Бог призовава и оправдава. Понеже Бог оправдава своите избрани, никой не може да ги обвини в нищо. Те са в безопасност под закрилата на Оправдателя. Бог ги научи, че това намерение и Божия благодат, дадена ни в Христос преди създаването на света, е Божието намерение според избора. Римляни 9:11 "защото преди да се родят децата, и преди да са сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избор намерение не от делата, но от призоваващия,)" Отново, тук е ясно, че римското събрание беше наставено в учението за безусловния избор; той не е от дела. Божието намерение по избор не почива върху нищо в човека, няма нищо, което Бог да види или предвиди в него, че да го избере. То почива върху силата на Великия Бог да призове онези, които е избрал. Той ги избра за спасение; той има силата и ги призовава към това спасение. Той не оставя нищо да зависи от прищевките на необновените грешници, а възлага успеха на този велик план на спасението на избраните изцяло върху своите всесилни рамене. Каква утеха трябва да е било за църквата в Рим! Каква утеха трябва да бъде и за Божиите люде през 2019! Толкова съм благодарен, че Бог не е оставил спасението ми на моите прищевки. Моето невъзродено сърце бе измамливо повече от всичко и твърде разтляно. Плътският ми ум бе вражда против Бога - не се покоравяше на Божия закон, нито можеше. Но какво съм бил или не съм бил не е причината да бъда избран за спасение. Причината е чистото му благоволение, любов и благодат. Неговата сила ме призова. Да, аз бях избран и призван за спасение от суверенната Божия любов и благодат. 

                   Бог учи младите пастори на учението за
                                       безусловния избор

Младите пастори на църквите от времето на апостолите разбраха, че основната цел на проповядването на благовестието, е Божиите избрани да получат спасението.

2 Тимотей 2:10 И тъй, всичко претърпявам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, с вечна слава. Павел бе претърпял много беди, за да проповядва благовестието. Тук той обяснява на Тимотей защо трябваше да страда така - за да могат избраните да получат спасението, за което са били избрани. Бог използва средства за спасението на грешниците. В изповедта на вярата в книгата "Баптисткият път" има отлична статия за учението за избора. Там се казва, че изборът "обхваща всички средства, свързани с постигането на крайната цел." Крайната цел на избора е спасението на избраните и в избора се съдържат всички средства за тази цел. 1 Коринтяни 1:21 Бог благоволи чрез безумието на проповедта да спаси вярващите. 1 Коринтяни 4:15 В Христос Исус ви родих чрез благовестието. Павел бе убеден, че Бог е благоволил да използва проповядването на благовестието в спасяването на избраните. Затова той бе готов да търпи много трудности, за да проповядва благовестието - за да получат избраните спасението. Той недвусмислено изложи това учение на младия пастор, Тимотей.

После, ясно е като бял ден, че този избор, за който Павел писа на Тимотей, беше преди самото спасение. Забележете, че Павел търпеше всичко, което търпеше, за да могат избраните да получат спасението, за което бяха избрани. Той не се опитваше да направи неизбрани хора избрани. Той проповядваше благовестието, което Бог беше избрал като средство за довеждането на избраните до спасението, за което ги беше избрал. "Вярваме, че изборът е вечното намерение на Бог, според което той щедро възражда, освещава и спасява грешници," пише в Член IX на Баптисткия път. И Павел споменава това вечно Божие намерение във второто си послание към младия Тимотей. 2 Тимотей 1:8-9. И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога, който е спасил нас и призвал със свято призвание не според делата ни, но по своето предложение и по дадената нам преди вечните времена благодат в Христа Исуса, Павел искаше този млад пастор да знае, че нашето спасение е според намерението и благодатта на Бог, дадена ни в Христос Исус преди създаването на света. Той отнася това към предвечността и заявява, че не е от нещо в нас, а е според Божието намерение и благодат. Той учеше на безусловен, вечен избор за спасение. Павел препоръчваше учението за избора в посланието си и на друг новозаветен пастор - Тит. Тит 1:1 Павел, Божий слуга и апостол Исус Христов, по вярата на Божиите избрани и по познаването на истината която е по благочестие, Този стих показва, че имаше вяра, дадена на избраните, която не беше дадена на други човеци. Знаем, че вярата, която вярва за спасение на душата, е дар от Бога. Филипяни 1:29 Защото на вас ви е дадено относно Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате заради Него,

Тъй като "не всички имат вяра" и Бог дава вярата, която е нужна, за да се хванем за Христа, очевидно е, че това е вярата на Божиите избрани, която се дава само на.... избраните. Иначе защо да се уточнява, че е вярата на Божиите избрани? Има избор, който води до това, че Бог дава специална вяра на избраните, която пък води до това, че те получават спасението, за което са били избрани от създаването на света.

Петър учеше разпръснатите пришълци на учението за безусловния
                                                          избор

Тези ранни християни в новозаветните църкви бяха насърчени да се убедят, че са от Божиите избрани. Както показахме по-рано, това беше нещо, което можеха да знаят. 1 Солунци 1:4 като знаем, братя, вашето избиране от Бога. Те трябваше да се постараят да се уверят в това, че са избрани от Бога. 2 Петър 1:10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране, защото, това като вършите, никога няма да погрешите

Заключение

Освен тези, има много други Писания, които изобилно показват, че ранните новозаветни църкви бяха добре наставени във великото учение на Божият суверенен избор. В интерес на истината, аз показах само една съвсем малка част от тях. Докато се готвя за тази проповед, имам пред очи 25 страници очерк на учението, който включва много други стихове, които мога да цитирам. Но тези, мисля, са достатъчни, за да се утвърди фактът, че светиите бяха наставени в това чудесно учение и вярваха в него. Това е замисълът и целта на моето послание. А Бог нека благоволи да благослови своето слово.