Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист! - Левит 13:45
А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен. - Марк 1:41
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й. - Притчи 7:23
В тези стихове виждаме благословението на прокажения и проклятието на здравия. Прокаженият е избягван и сочен с пръст от всички, но отива и се излекува, а здравият живее своя здрав живот, докато стрелата не го прониza изневиделица. Между нас на духовна плоскост днес още стоят тези два вида човеци - прокажените и здравите.
Проказата бе нелечима болест, носеща срам, болка и мъка на страдащите. Прокаженият беше вечен изгнаник, който не можеше да се скрие от взора на обществото, нито да направи нещо, за да облекчи болестта си. Такива по същност са и мнозина от грешниците, които са на път към спасението. Те не се чувстват добре приети от другите - имат "външни", срамни грехове и са заклеймявани заради тях. Бог, в своята милостива мъдрост, ги е оставил да се оплескат и уязвят в злините си на младини и те сега носят белезите им и охкат под бремето им. Когато Божиите заповеди ги докоснат, те виждат Бог в тях и усещат, че са от глава до пети покрити с грях. "Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите." (Исая 6:5). Такива са благословени, защото злото им като гной, източен от наложеното лекарство, е избило по повърхнината на кожата им; те са Адамовци и Еви в цялата си голота, а наблизо стои истинският първосвещеник, Исус, който е повече от готов да ги приеме - да ги изцели и облече. "Душата ми ще се зарадва в Бога моего; Защото ме облече с одежди на спасение," (Исая 61:10). Когато видят, че Божият Светия неправедно, заради техните беззакония и нечистотии е претърпял кръвопролитие и позор, те "покриват устни и викат (за себе си) Нечист! Нечист!".
Те познават и пишат сами диагнозата си. Сега усещат нещо повече от бича на човешките езици - Божието осъждение. Болестта им води до фатален край и те са наясно - "А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?" (4 Царе 7:3). Да, те нямат избор, длъжни са да отидат, трябва да се смирят, трябва да повярват в чудото на пълното очистване, трябва да се изцелят; трябва да потърсят истинския Бог и думите на вечния живот. " Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението" (Михей 7:18.) "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот." (Йоан 6:68). Покрити са с кървящи рани, ала кръвта им не е изтекла още; защото някой друг е пролял кръвта си за тях. Лихварите, проститутките, лъжците, далавераджиите, побойниците, блудниците, измамниците, разбойниците - те най-лесно разбират окаяното си положение и когато Божията десница ги постави на колене напук на тяхната гордост и упорство, те стават готови да приемат лекарството - чистата кръв на Агнето, заклано преди създаването на света. "Елате и да се върнем при Господа; Защото той разкъсна, и той ще ни изцели: Порази, и ще обвърже раната ни." Осия 6:1. Разбират, че за да могат надигнат глави към небето, трябва да издигнат очи към кръста и пролятата кръв - еликсир и възлияние за такива долни същества като тях. "изкупени... с драгоценната кръв Христова, като на агнец непорочен и пречист, който беше наистина предопределен преди създание мира, а се яви на последно време за вас" (1 Петър 1:20.) Той омива всяко петно и изтрива всяко обвинение, написано с желязната писалка на Съдията Бог. "Ще се върне, ще ни помилва, Ще стъпче беззаконията ни; Ей, ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбини." (Михей 7:19). И ето, с изцелението, каква промяна!
"каква да е заразена кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори" (Левит 13:52.).
Свещеникът не само ще ги очисти, но и ще изгори в Божия съд нечистотиите, които са ги осквернявали, а те самите няма да изгорят. Огледали са се във фенера на Божия закон, Изясняването на Твоето слово просвещава, (Псалм 119:30), и са избелили дрехите си в кръвта на Агнето (Отк 7:14) и са преминали през горнилото в чудната виделина на Бога, като са отхвърлили и "тайните и срамни дела" (2 Кор 4:2), "събличайки стария човек, който тлее в измамните похоти"(Еф 4:22), защото са разбрали колко гнилоч, колко болест и скръб има за "душата на човека, който върши зло" (Римляни 2:9).
От другата страна имаме здравия - човек, който е приет за нормален и не е хвърлил петно на името си като прокажения. Той е уважаван от повечето хора, дори понякога се представя за образцов гражданин или въцърковен - редовен и ревноствен член на църква. За него може да се каже, че е отличник в нравествено отношение - има много добри дела, с които да се похвали, и никакви очебийни злини. Не се счита за лош човек. И не е лош. Поне в очите на хората. Ала само в очите на хората.
Защото Бог не гледа като човек. "Човек гледа на лице, а Бог гледа на сърце." Бог вижда всяко ъгълче и кътче на лабиринтите на душата. "Всичките пътища на человека са чисти в очите му;
Но Господ претегля духовете." (Притчи 16:2 ). Това е човек, който е грешен, без да го осъзнава, и проклет, без да го разбира. Докато си живурка несмущаван, Божият закон го е претеглил с божествена точност и не е намерил нищо - никаква благодат и никаква праведност. "Моите пътища не са като вашите пътища" (Исая 55:8). Като си спомня как са го хвалили, той винаги се оправдава с 'не съм убивал, не съм крал, не съм....не съм....' Себеправедникът напада Бога и неговия Христос с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си. Йов 15:26. Около сърцето му жестокосърдие като нагръдник; в ръката му щита на плътските му дела; на главата му шлем на упорство против спасението; удря с меч - език на смехотворни самохвалства и ехидни сравнения с братята му грешници. Бог ще се присмее на гордостта му, "понеже вижда, че иде денят му." (Псалм 37:13). За такъв има ден на разплата, не на възнаграждение - противно на това, което е очаквал. Деня, в който Бог ще съди тайните дела на човеците от света в правда чрез Исус Христос. (Римляни 2:16; Псалм 98:9).За негов ужас и за да бъде двойна изненадата, сега ще бъдат премерени добрите му дела и ще се намерят недостатъчни и в същия час ще се извадят скритите му мръсотии. Онова, което е смитал под въображаемата си правда и доброта, ще се разсмърди и раздими като бунище по пладне и този път няма да може да отвърне глава, както е правел в годините на възгордяването си. "И възведох смрада на становете ви до ноздрите ви; Но пак се не обърнахте към мене, говори Господ." (Амос 4:10.) Но той не слага ръка на уста, че да замълчи пред величието на Едната Жертва на Благословения, който стана проклятие за нас - продължава да хвърля къчове против милостта и на инат удря пета в остена на правосъдието, докато не му излязат мазоли и вече не усеща Божието изобличение. Слуша словото и се засилва към пропастта. "Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, Внезапно ще се съкруши и то без поправление." (Притчи 29:1.)
Такъв човек е предател на себе си, защото не иска да помъдрее и да приеме изобличението на живота - че живота е в Христа, а в нас има само грях и смърт. "Който отхвърля поучението мрази душата си;" (Притчи 15:32.) Първо се е самозабравил, после се е излъгал и накрая се е предал. Излъгал себе си, той се опитва да измами и Бога, който вижда лъжата отдалеч. "Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение." (Битие 27:12). Яков се направи космат, а беше гладък и излъга баща си за благословението. Този иска да мине за гладък, но" греховете му са се умножили като космите на главата му" и не може да излъже Бога (Псалм 40:12), за да се благослови. Казва си вътре в себе си, че няма грях, но Бог не е лъжец. (1 Йоан 1:10). Сам се благославя, защото не вижда по-голямо благословение от самия себе си и не вижда благословението на покаянието. Религиозният лицемер следва наперена като него църква блудница, която го ласкае и му обещава удоволствия, и се уповава на Божия закон, който обаче го осъжда "има кой да ви обвини, - Моисей на когото вие уповахте." (Йоан 5:45). От Божието слово именно ще дойде стрелата, която ще го прониже смъртоносно там, където никога не е усещал сладка болка и скръб по Бога, а само жлъч и раздразнение против Христа, Когото не познава.С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си. Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й. Притчи 7:21-23
Краят на този ще бъде ужасен и внезапен като гръм от ясно небе, защото Божият лък се е запъвал дълго, стрелата идва отдалеч и има тлъста мишена - горд бунтовник против Божиите думи и дела: "Господ познава горделивия отдалеч." (Псалм 138:6.) "Стрелата се изтръгва та пронизва тялото, И блестящият върх ще излезе от жлъчката му: Ужаси има върху него." (Йов 20:25.) "Ако се не обърне нечестивия, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си." (Псалми 7:12).
