Грях безмерен
"Кой може да разбере своите прегрешения"—Псалм 19:12
Онова, което знаем, е нищо в сравнение с онова, което не знаем. Морето от мъдрост ни подхвърля някоя черупка на брега, но безбрежните й дълбини не са познали стъпките на изследователя. Дори в природните науки знанията ни са само повърхностни. Пътешественикът, обиколил света от край до край, навлязъл до най-дълбоките му мини, не може да не е наясно, че е видял само едно парченце от една трошичка от този свят; обширната му сърцевина, тайнствените му огньове и огнени извори човешки ум не си е представял. Ако повдигнете очи, астрономът ще ви каже, че неоткритите звезди, обширните купища светове, които образуват Млечния Път, и преизобилните маси от мъглявини - тези пространни грамади от непознати светове, - надминават способностите ни на изследователи както планината надминава по височина зрънцето пясък. Цялото знание на най-големите мъдреци, което те достигат за целия си живот, е като морската вода в чашка на малко дете пред безграничните води, изпълващи коритата си. Ами да, достигнали предела на мъдростта, ние сме стигнали само до началото на знанието, направили сме само една крачка от откривателското пътешествие, по което най-вероятно ще вървим за вечността. Същото е и с сърдечните неща и духовните неща, които засягат този малък свят, наречен човек. Не познаваме нищо освен повърхността на нещата. Когато ви говоря за Бог, за Неговите атрибути, за Христос, за Неговото Изкупление, за нас и нашия грях, трябва да призная, че още не знаем нищо освен външната част; че не можем да проумеем дължината, ширината, височината на тези неща.
Темата тази сутрин - нашият грях и погрешимостта на нашите сърца, - уж добре я знаем, но всъщност едва сме започнали да я изучаваме, и дори когато научим колкото можем да научим на тази земя, въпросът "Кой може да разбере своите прегрешения?" ще продължава да бъде уместен.
Тази сутрин възнамерявам най-напред накратко да обясня въпроса; след това, по-надълго, ще се опитам да го вложа в сърцата ни; накрая, надявам се, ще научим уроците, които има да ни предаде.
I. Нека, прочее, първо ОБЯСНЯ ВЪПРОСА - "Кой разбира прегрешенията си?"
Всички признаваме, че имаме прегрешения. Не може да сме толкова горди, че да се имаме за свършени. Ако претендираме, че сме съвършени, сме напълно невежи, защото всяка претенция за съвършенство идва от съвършено невежество. Всяка идея, че сме чисти от грях, трябва веднага да ни открие, че изобилстваме с грях. За да оправдая тази си хвалба, ще ми се наложи да отрека Божието слово, да забравя закона и да се превъзнеса по-високо от свидетелството на истината.
Затова, казвам, сме готови да признаем, че имаме много прегрешения, но кой от нас може да ги разбере? Кой знае точно колко нещо, което мислим за добродетел, в действителност е прегрешение? Кой от нас може да определи колко кривда е омесена с нашата правда- колко неправедност с нашата неправедност? Кой може да засече отделните части от всяко дело, за да види към правилно или грешно клони мотивът зад него? Много изкусен ум трябва да има човекът, който ще може да разобличи едно дело и да го раздели на мотиви като на съставни части.
Когато се мислим за прави, кой знае със сигурност, че не грешим? Дори в случая когато с най-голяма внимателност сме стигнали до заключението, че сме сторили добро, кой от нас е абсолютно сигурен, че не е сгрешил? Не може ли очевидното добро да бъде опетнено от вътрешен мотив, като така стане действително зло?
Кой от нас има този проницателен способ да съди себе си, за да открие всяка следа зло? "Кой може да разбере прегрешенията си?". Несъмнено няма човек, който да претендира за такава дълбока мъдрост. Но да преминем към по общото, за да можем да разберем по-лесно нашия текст. Кой разбира броя на прегрешенията си? И най-силният ум не ще може да преброи греховете, които се извършват за един ден. Като искри от пещ са неизброими беззаконията на един ден. По-лесно ще ни бъде да преброим зърната на морския пясък, отколкото безаконнията в еидн човешки живот. И най-пречистения и чист живот е все тъй пълен с грях, както морето е пълно със сол. И кой може да изтегли солта в морето, или да я види, как се смесва с всяка капка течност? Ако можеше да направи това, пак нямаше да може да каже с колко зло е наситен целият ни живот и колко неизброими са всички онези непокорни дела, мисли и думи , които са ни прокудили от Божието присъствие и са дали на Бога повод да се гнуси от създанията, създадени от собствените Му ръце.
И пак, ако можехме да изброим човешките грехове, кой, после, би могъл да измери тяхната вина? Пред Божия ум вината от един грях, - и то от такъв, какъвто ние безумно наричаме малък, - вината на един грях заслужава вечното Му негодувание. Докато беззаконието не се измие с кръв, Бог не може да приеме душата и да я въведе в сърцето си като свое отроче.
Макар да е създал човека и да е безкрайно благ, Неговото чувство за правосъдие е толкова силно, строго и неумолимо, че Той ще се принуди да прогони от присъствието си и най-милото си чадо, ако у него има един-едничък непростен грях. Кой от нас, прочее, може да измери вината на вината, ужасността на този неблагодарен бунт, започнал и продължаващ от човека против неговия мъдър и благ Създател. Грехът, като ада, е бездънна яма, бездна! О, братя, още не се е раждал човек, който да знае колко е виновен в действителност; защото, ако имаше такъв, щеше да усеща ада във вътрешностите си.
Не, често се замислям, че за осъдените в погибелния ров е нужно да познаят вината на беззаконието си само за секунда, и пещите, в които горят, ще се нажежат седмократно; потоците на Тофет ще станат безкрайно по-дълбоки. Адът, който се съдържа в една зла мисъл, е неизказан и невъобразим. Само Бог знае чернотата, ужасността на тъмнината, която е побрана в злата умисъл.
И мисля, че нашият пасаж ни предава тази идея. Кой може да разбере особената тежест на своите беззакония? Сега, ако трябва аз да отговоря на въпроса, чувствам, че като Христос служител не разбирам прегрешенията си. Бидейки поставен между множества, които слушат Словото от устните ми, отговорностите ми са толкова огромни, че само кат се замисля за тях, планина натежава на душата ми. Случвало се е да ми се прище да направя като Йона - да се кача на кораб и да избягам от делото, което Бог мушна в ръцете ми; защото осъзнавам, че не съм му служил както трябва. И след най-разпалените си проповеди съм отивал в стаята си и съм се каял, че проповедта ми не е дошла от сърце. Когато съм плакал за душите ви и съм бил в молитвена борба, пак съм съзнавал, че не съм се борил с Бога както трябва и не съм чувствал към вашите души онази любов, която трябва да имам. Прегрешенията, които човек може да извърши в служението, са неизчислими. Според мене няма достатъчно горещ ад за онзи, който не е верен на този пост. Няма достатъчно ужасно проклятие, което Бог да хвърли върху главата на онзи, който заблуждава хората, вместо да ги води в пътя на мира, или който се отнася към свещените работи като че са незначителни и маловажни. Призовавам всеки жив Христов служител - ако той е мъж, изпълнен със Светия Дух, ще ви каже, че когато се чувства смазан от сериозността на служението си, би изоставил делото; че ако нямаше нещо отвъд него самия, някакви тайнствени импулси, които го бутат напред, щеше да пусне ралото и дезертьорски да избяга от бойното поле. Господи, бъди милостив към служителите си, защото ние, повече от всеки друг, се нуждаем от милостта Ти.
Сега призовавам всеки член на моето събрание и, в каквото и положение да се намираш в живота, каквото и образование да имаш, с каквито и ситуации да си се сблъсквал в Божието провидение, аз ще направя твърдението, че във твоя случай има нещо, което прави греха ти такъв грях, че не можеш да разбереш, колко е гнусен.
Може би си имал благочестива майка, която е плакала над теб, когато си бил дете, и те е посвещавала на Бога от люлката. Грехът ти е двоен грях. На него се вижда алено, което го няма при обикновените престъпници. От млад са те насочвали в пътя на правдата и ако си се отклонил, всяка крачка, която си направил, не е била крачка към ада, а цял скок към него. Ти не съгрешаваш тъй евтино като другите. Те задлъжняват бързо, но където се пише еди-колко-си лева за тях, за тебе се пишат още много нули, защото знаеш какво си длъжен да правиш, и не го правиш. Онзи, който се отскубва от майчините обятия, за да отиде в ада, отива в най-големите му дълбини. В ада има степени на мъчение и най-дълбоката му част със сигурност е запазена за онзи, който прескача молитвите на майка си и пада в погибелта. Добре, може да не отговаряш точно за това, но все пак имаш друго утежняващо обстоятелство. Бил сте в открито море, господине. Много пъти сте бил в опасност от корабокрушение, но сте получавал чудодейно избавление. Ами всяко от тези корабокрушения е било предупреждение за вас. Бог ви е докарвал до портите на смъртта и вие сте обещавал, че ако спаси окаяната ви душа, ще водите нов живот - ще започнете да служите на своя Създател. Лъгал сте вашия Бог. Греховете Ви преди вашия обет са били достатъчно лоши, но сега нарушавате не само закона, но и вашия собствен завет, който на постелката доброволно сте сключил с Бога. Някои от вас може би са падали от кон или са били поразени от треска, или по някакви други начини са били докарани до самото преддверие на смъртта. Колко сериозен е ставал тогава животът Ви! Върналият се от битката край Севастопол, който е останал жив, докато стотици други са умрели, е длъжен насетне да счита себе си за Божи човек, спасен от специална намеса на Провидението с определена цел. Но и Вие всички сте имали избавления - не толкова чудодейни, но несъмнено също толкова изключителни примери за Божия милост. И сега всяко следващо Ваше прегрешение става неописуемо зло и за Вас мога да кажа: "Кой разбира прегрешенията си?". Но може да се изморите, ако започна да изреждам всеки от вас един по един. Ето го бащата. Господине, греховете Ви ще бъдат възприети от Вашите деца. Затова не можете да разберете прегрешенията си- защото са грехове против собственото Ви потомство - против децата, излезли от собствените Ви чресла. Ето го управника. Господине, вашите грехове са по-ярки, защото сте нависоко и ви наблюдават и гледат от ниското, и каквото и да направите, ставате оправдание за другите. Привеждам други човек, който не е на пост в държавата и е слабо познат между човеците. Но Вие, господине, сте получили специална благодат от Бога, имали сте насладата на светлината на присъствието на Спасителя; били сте беден, но Той Ви е направил богат - богат с вяра. Така че когато се бунтувате против него, знайте, че греховете на Божиите любимци са истински грехове. Беззаконията, извършени от Божия народ, се извисяват като връх Олимп и достигат самите звезди. Кой между нас, прочее, може да разбере прегрешенията си; утежняващите ги обстоятелства, броят им и вината им? Господи, изпитай ни и узнай пътищата ни!
II. След като се постарах да обясня стиха накратко, ще се постарая и да го ОТПЕЧАТАМ НА СЪРЦАТА ВИ според помощта на Светия Дух.
Преди да може да разбере прегрешенията си, човек трябва да разбере няколко загадки. Но според мене всяка от тези загадки е отвъд естественото му знание и в резултат на това човек е неспособен да разбере пълната дълбочина на вината на своя грях. Първата загадка, която човек трябва да разбере, е грехопадението. Докато не разбера колко са станали унижени и покварени способностите ми, колко е изкривена волята ми и колко е отвърната от правилната посока преценката ми, колко истински и същински зла е станала природата ми, за мен няма да бъде възможно да позная мащаба на вината си. Ето парче желязо, положено на наковалнята. Чуковете го налагат здраво. Хиляди искри хвърчат във всяка посока. Да приемем, че е възможно да се изброи всяка искра; ала кой може да преброи потенциалните искри, заложени скрити в буцата метал? Братя, греховното ви естество може да се сравни с това нажежено парче желязо. Изкушенията с чуковете; греховете ви са искрите. Ако можехте да ги преброите (което не можете), кой можеше да изброи множеството неродени беззакония - яйца на греха, които лежат заспали във вашите души? Но вие трябва да знаете това, преди да разберете цялата греховност на естеството си. Откритите ни грехове са като малката мостра, която земеделецът носи на пазара. У дома има цели житници. Беззаконията, които виждаме, са тревите по повърхнината на почвата; но са ми казвали, и наистина съм го виждал, че ако копаете шест фута в земята и извадите прясна пръст, в тази пръст на шест фута дълбочина ще намерите семената на местните треви. Ние, прочее, не трябва да мислим само за греховете, които растат по повърхността; ако можехме да обърнем сърцето си, за да се види сърцевината и средата му, щяхме да намерим, че то е съвсем пропито с грях - като буцата пръст, пропита с червеи и гнилоч. Истината е, че човек е смърдяща купчина развала. Цялата му душа по природа е толкова унижена и покварена, че дори описанията на вдъхновените от Бога писачи не могат да ни опишат колко долно и гнусно нещо е. Древен автор веднъж описва това вътрешно беззаконие като водите в земните недра. Бог веднъж изпусна водите на голямата бездна и те покриха планините с десет метра вода. Ако оттеглеше възпиращата си благодат и изпуснеше от сърцата ни целите извори на големите дълбини на беззаконието ни, щеше да има такъв удичителен потоп, че щеше да покрие най-високите върхове на надеждите ни и целия червей в нас щеше да се удави в ужасяващо отчаяние. В това море от зло не би останала жива твар. То щеше да покрие всичко и да погълне цялото ни човечество. "Ако човек носеше греховете си на челото си, щеше да килне шапката си над очите си." Онзи стар римлянин, който казва, че би искал да има прозорец към душата му, за да може всеки да поглежда в нея, не се е познавал; защото ако получеше такъв прозорец, щеше веднага да се замоли за кепенци и щеше да ги държи спуснати; защото ако можеше да види сърцето си, щеше да полудее. Ето защо Бог спестява на всички очи, освен на своите, тази плачевна гледка на голо човешко сърце. Велики Боже, тук ще спрем и ще възкликнем:
"Ето, родих се в беззаконие и в грях ме зачена майка ми.Ето, ти желаеш истина вътре в човека и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще стана по-бял от сняг."
Второто нещо, от което се нуждаем, за да разберем прегрешенията си, е Божият закон. Ако просто опиша закона накратко, бързо ще видите, че по никакъв начин не можете да го разберете изцяло. Божият закон, според както го четем в десетте велики заповеди, изглежда много прост, много лесен. Ала когато стигнем до там да се опитаме да приложим простите му повели, намираме, че за нас е съвсем невъзможно да ги спазваме съвършено. Но удивлението ни расте, когато намерим, че законът не означава само онова, което казва дума по дума, но и има духовно значение, скрита предълбока същина, която не виждаме от пръв поглед. Например, заповедта "Не прелюбодействай" значи повече от самото дело - понятието включва блудство, всякакви видове нечистота, на дело, на слово, та и в нашите мисли. Но нека използваме тълкуванието на Самия наш Спасител "който погледне жена похотливо, вече е извършил прелюбодейство с нея в сърцето си." Така е и с всичките заповеди. Простата буква е нищо, сравнена с необхватното значение и суровата строгост на правилото. Ако мога така да се изразя, заповедите са като звездите. Погледнати с просто око, те изглеждат като искрящи точици; но ако можехме да ги приближим, щяхме да видим, че са безкрайни светове, по-големи и от слънцето, колкото и да е голямо то. Така е и Божия закон. Изглежда светла точка, защото го гледаме отдалеч, но когато се приближим и отидем там, където стоеше Христос, и премерим закона с Неговите очи, тогава ще намерим, че е просторен, неизмерим. "Заповедта е твърде широка." (Пс 119:96). Помислете за момент за духовната страна на закона, неговият обхват и строгост. Моисеевият закон осъжда престъпленията и не дава надежда за прошка. Грехът, като воденичен камък, увисва на врата на грешника и той бива хвърлен в бездната. Нещо повече, грехът се разправя с греховете на мисълта - да си представяш зло е грях. Движението на греха през сърцето остава греховна диря, която го опетнява. Този закон се простира и до всяко дело - следва ни до спалнята ни, ходи с нас до молитвения дом и ако открие дори следа на отклонение от правата пътека на целостта, осъжда ни. Няма да е чудно когато размишляваме за Божия закон да бъдем завладяни от ужас, да седнем и да кажем "Боже, бъди милостив към мене, защото да се спазва този закон е непосилно; дори да се знае пълнотата на смисъла му е отвъд ограничената способност на разума. Затова, Велики Боже, очистити от скритите ни прегрешния - спаси ни със своята благодат, защото чрез закона не можем се спаси!"
Но дори да разбирате тези двете, пак не бихте могли да отговорите на този въпрос; защото, за да разберем прегрешенията си, трябва да разбираме съвършенството на Бога. За да получим пълна представа за това колко тъмен е греха, първо трябва да разберем колко светъл е Бога. Ние виждаме нещата посредством контраст. Някога са ви представяли цвят, който е изглеждал идеално бял; но винаги може да има по-бяло и когато сте си мислели, че сте стигнали до съвършенството на белотата, сте намерили, че в него има някаква тъмнина и наистина може да има нещо по-чисто. Когато се поставим редом до апостолите, откриваме, че не сме такива, каквито трябва да бъдем; но ако можеше да застанем до Божията чистота, О какви петнища! Какви осквернения трябва да намерим по себе си, когато Непорочният Бог застане пред нас като светъл фон, за да открои чернотата на нашите беззаконни души. Преди да видите осквернението си, трябва да погледнете в неизказаната слава на божествената личност. Него, за когото не са чисти небесата - който упреква в безумие ангелите - с Него трябва да се запознаете, преди да познаете себе си. Не се надявайте, прочее, че някога ще придобиете съвършено знание за дълбините на греховете си.
Отново, ако някой иска да разбере прегрешенията си в цялата им тежест, трябва първо да разбере тайната на ада. Трябва да проходим тази горяща глина, да застанем посред огнените езици - не, нужно е да ги усетим върху кожата си. Трябва да усетим отровата на погибелта, докато подгрява до кипене кръвта във всяка вена. Трябва да намерим нервите си превърнати в огнени пътеки, по които пътуват горещите стъпки на болката, напиращи със светкавично темпо. Трябва да усетим мащаба на вечността и неизказаната агония от вечния Божи гняв, който пребъдва върху душите на погиналите, преди да разберем ужасната същност на греха. Можете да измерите греха по наказанието. Можете да заложите на това, че Бог няма да възложи на тварите една болка повече от това, което справедливостта изисква. Няма такова нещо като суверенно мъчение или суверенен ад. Бог не разпъва на колело тварта си като някакъв тиранин; той ще й въздаде само това, което заслужава, и, навярно, дори когато Божият гняв е най-разпален против греха, Бог няма да накаже грешника колкото изглежда, че заслужава, но само колкото е преценил.
Във всеки случай в чашата на погиващите няма да има и зрънце пелин повече, отколкото правосъдието изрично изисква. Тогава, О Боже мой! Ако тварите Ти ще бъдат хвърлени в езеро, което гори с огън и жупел - ако изгубените души трябва да бъдат прокудени в бездънна яма, то какво нещо трябва да е грехът! Не мога да си представя това мъчение, затова не мога да разбера и вината, която го заслужава. Но все пак съзнавам, че моята вина го заслужава, иначе Бог нямаше да ме заплашва с него, защото е справедлив, а аз не съм; Той е Свят и Праведен, и Добър, и няма да ме накаже за греха ми повече, отколкото точно изисква грехът ми.
И още веднъж - да направим още един опит да отпечатаме върху сърцата си този въпрос от пасажа, - "Който иска да узнае греха, нека иде на Маслиновата планина и ще види един толкова изцеден от болка човек, че цялата му глава, коса, дрехи, са подгизнали от кръв. Грехът беше пресата и менгемето, които направиха болката да гони жестоко плячката си във всяка вена." Ще видите Христос да се поти с големи капки кръв; трябва да съзрете как по страните му тече плюнката на гонителите му, как гърбът му е набразден от проклетия бич; трябва да го видите в печалното му шествие през Ерусалим; трябва да го видите как припада под тежестта на кръста; как палачите пригвоздяват ръцете и краката му; насълзеното ви око трябва да види гърчовете на мрачните смъртни агонии; трябва да пиете горчилката на пелина, размесен с жлъчка; трябва да стоите в гъстия мрак със собствените си души наскърбени до смърт; трябва да нададете сами онзи ужасен, пробождащ вселената вик "Лама савахтани"; и вие, като Него, трябва да почувствате цялата тежест на Всемогъщия Божий гняв; трябва да бъдете смелени между двата воденични камъка на гнева и отмъщението; трябва да изпиете чашата с утайката й и като Исус да извикате "Свърши се;" или иначе никога няма да разберете прегрешенията си, вината на греха си. Но е ясно, че това е невъзможно и нежелателно. Та кой иска да страда както Спасителят страда, всички ужасии, които Той изтърпя? Той, блажено да бъде името Му, страда за нас. Чашата вече е празна. Кръстът вече не стои, та да умираме на него. За всеки истински вярващ пламъците на ада са изгасени. Бог вече не се гневи на народа си, защото е отмахнал греха чрез саможертвата си. И пак ще кажа: преди да разберем греха, трябва да разберем целия онзи ужасен Божи гняв, който Исус Христос понесе. Кой, прочее, може да разбере прегрешенията си?
III. Надявам се да ми предадете търпеливото си внимание за още няколко минути, докато не покажа ПРАКТИЧЕСКОТО ПРИЛОЖЕНИЕ, като засегна уроците, които идват от тази тема.
Първият урок е: Вижте безумието на всяка надежда за спасение чрез човешка праведност. Елате вие, които се уповавате на себе си. Погледнете към Синай, цял в дим, и треперете и се отчайвайте. Казвате, че имате добир дела. Уви, добрите ви дела са зли, а нямате ли и зли дела? Ще отречете ли, че някога сте съгрешавали? Оу! Слушателя, толкова ли си оглупял, че да твърдиш, че мислите ти всичките са били непорочни, желанията ти- небесни, делата ти - чисти? О, човече, ако това беше вярно, ако нямаше грехове - злини, пак, какво щеше да правиш с добрините, които не си направил? Направил ли си всички, което Бога и брата ти са изисквали от тебе? О, тези ненаправени добри дела! Ненахранените от тебе гладни, оставените от тебе голи, болните и затворените, които не си нагледал - помни, че накрая за точно такива грехове се намериха козите от лявата страна. Не за това, което са направили, а за онова, което не са - за пропуските си са хвърлени тези човеци в огненото езеро. О, слушателю, спри се вече от хвалбите; извади пискюлите от шлема си, бунтовнико, и ела и довлачи окаляната си слава, опетнената си светла дреха, и изповядай, че нямаш собствена праведност - че целият си нечист и пълен с грях! Научаването на само този един практически урок е достатъчно да награди тазсутрешното събрание и всеки дух, който го е научил, ще получи благословение. Но стигаме до друг урок - колко са суетни надеждите за спасение, идващи от нашите чувства. Имам нов легализъм в църквите. Има мъже и жени, които мислят, че не трябва да вярват в Христос преди да са почувствали греховете си до степента на агония. Такива си мислят, че трябва да почувстват в точно определена степен скръб, необходимост и други подобни, преди изобщо да се запътят към Христос. О, душо! Ако не можеш да бъдеш спасена преди да си познала вината си, никога няма да бъдеш спасена, защото не можеш да я познаеш. Показах ти абсолютната невъзможност някога да откриете пълните височини и дълбини на състоянието ти. Човече, не се опитвай да се спасиш чрез чувствата си. Ела и вземи Христос такъв, какъвто си е, и ела при Него без въобще да се подготвяш. Уповавай се на скъпоценната Му кръв и ще бъдеш спасен и ще видиш Неговото лице на небесата. "Това е Божията заповед, да вярвате в Исуса Христа, Когото Той е изпратил." Ела при Христа, колкото и да си закоравен, и го приеми за Спасителя на твоето кораво сърце. Ела, бедна каменна съвест, нища ледена душо, ела такава, каквато си; Той ще те сгрее, Той ще те стопи.
