Изключителното изкупление - Брайън Шуъртли

Изключителното Изкупление Брайън Шуъртли

Обхватът на умилостивението на Христовата кръстна смърт е доктринален въпрос от жизненоважно значение за нашето разбиране на благовестието и Божието естество (т.е. Неговата Суверенност)[1]. В християнството в момента същестуват три различни възгледа: универсализъм, непоследователен универсализъм и партикуларизъм. Универсалистите вярват, че Христос умря за всеки отделен човек, живял някога. (без изключение). Според тях Бог е намерéн да спаси всеки човек чрез Христовата смърт и понеже Христос е умрял за всички, всички без изключение ще бъдат спасени. Този възглед е логически последователен, но е очевидно небиблейски. Библията учи, че мнозина ще отидат в Ада (Матей 7:13). Универсализмът е преобладаващият възглед между либералните богослови, но понеже не е така широко възприет между евангелистите, насочваме вниманието си към останалите два. Непоследователният универсализъм твърди, че Христос е умрял за всички човеци без изключение, но че само някои от онези, за които Христос е умрял, действително ще бъдат спасени -- останалите ще отидат в Ада. Това е възгледът на почти всички така наречени фундаменталисти и евангелисти днес (лутерани, епископалиани, методисти, конгрешани, петдесятни, повечето баптисти). Непоследователните универсалисти (т.е. арминианците) вярват, че Христовото дело не е осигурило де факто спасението на когото и да е, а че само е направило спасението възможно за всички. Изповядващите изключително (ограничено по обхват) умилостивение (т.е. т.нар. Калвинисти) учат, че Христос е умрял само за избраните. Христовата умилостивителна смърт категорично е осигурила спасението на онези, за които Той е умрял. Учението, че Христос е умрял само за някои, е доста непопулярно днес; затова е важно да установим това учение от едно внимателно изследване на Писанията.

Библейски Партикуларизъм Тъй като мнозина християни са били научени, дали чрез оглашение в деноминацията, или чрез слово от проповедник, че изключителното умилостивение е опасна заблуда, сме длъжни внимателно и обективно да погледнем към библейските доказателства за това учение. Човек не трябва да пристъпва към Писанията с предварително съставени мнения – такива, които не са съставени от самата Библия. Настоящото кратко изучаване ще покаже, че Библията изрично учи на изключително умилостивение. И не само – учението за изключително умилостивение логически произлиза от други утвърдени учения, като например: Абсолютната Божия суверенност, пълната(всеобхватна) поквареност, новорождението, избранието и пр. След като изложим библейските доказателства, ще изпитаме аргументите, с които арминианците (и всички универсалисти) нападат това учение.

Матей 1:21 “И тя ще роди син и ти ще го наречеш с името Исус, защото той ще спаси народа си от греховете им.“ В думите на ангела „народа Си“ е вложен много смисъл. Христос всеки човек ли дойде да спаси? Само юдеите ли дойде да спаси? Не, Той дойде да спаси своя народ. „Исус не дойде, за да спаси всеки един човек, а само своя собствен народ – за техния откуп Той се уговори с Отца в завета на изкуплението, понеже е казано, „той ще спаси народа си.“[2] Исус дойде, за да спаси само онези (избраните), дадени Му от Отца. „Всичко, което ми дава Отец, ще дойде при мен; и който идва при мене, никак няма да го изгоня;...... А волята на Отца, който ме е пратил, е тази: От всичко, което ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.“ Йоан 6:37,39. Забележете, че стихът не казва, че Исус дойде, за да направи спасението възможно за всеки един човек, а че действително ще спаси народа Си. Исус спасява Своя народ от греховете им. С жертвената си смърт Той спасява от вината и наказанието за греха. Със своята праведност той представя на Бога един съвършен и безгрешен живот, за да удовлетвори завета на делата и изискванията на закона. Освен това, с Духа на Своята благодат, Той спасява от омърсяването и владичеството на греха. „В най-пълния и славен смисъл ще спаси Той Своя народ от греховете им.“[3] Славният ангелски проглас за Исус не би дошъл, ако Христос не бе осигурил спасението, а само го бе направил възможно. Б.Б. Уорфилд пише „Калвинистът е онзи, който с пълно съзнание вярва, че Господ Бог в своите спасителни действия не проявява отношение към човечеството като към едно цяло, а с различие - само към

онези, които действително са спасени.“ Така, и само така, твърди той, могат свръхестествеността на спасението, която е белег на християнството като цяло и която отдава цялото спасение на Бога, и непосредствените действия на спасителната благодат, която е белег на евангелското християнство и която отдава спасението на прякото действие на Бога върху душата, - само така могат тези отличителни белези да заемат своето подобаващо място и да бъдат в унисон с правдата. Особеното отношение (партикуларизмът) в спасителните действия, твърди той, вече е налице в свърхестествеността на спасението и непосредствеността на действията на Божествената благодат; и отричането на това особено отношение (партикуларизма) е в действителност отрицание на непосредствеността на спасителната благодат, на евангелството, и на свръхестествеността на спасението, на самото християнство. Логически то се явява отрицание на християнството.[4]

Йоан 10:11, 14-16, 26-29. „Аз съм добрият пастир. Добрият пастир живота си дава за овцете.... Аз съм добрият пастир и познавам моите, и моите познават мен. Както ме познава Отец, така и аз познавам Отца; и живота си полагам за овцете. И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и те ще чуят гласа ми и ще бъде едно стадо и един пастир..... Но вие не вярвате, защото не сте от моите овце, както ви казах. Моите овце слушат гласа ми и аз ги познавам, и те вървят след мене. И аз им давам вечен живот; и те няма да погинат вовеки и никой няма да ги грабне от ръката ми. Моят Отец, който ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми.“

Тук имаме откъс от Писанията, идващ от устните на самия Исус Христос, който явно учи на изключително изкупление. Исус не полага живота си за козите, които на съдния ден ще бъдат хвърлени в огненото езеро, а само за овцете. „За овцете – само за овцете – полага добрият Пастир живота си. Целта на умилостивението определено е рамкирана. Исус умира за онези, които са му били дадени от Отца, за Божиите чада, за истинските вярващи. На това учи Четвъртото Евангелие от край до край (3:16; 6:37; 39,40,44,65; 10:11,15,29; 17:6,9,20,21,24). На това учи и останалата част от Писанията. Със скъпоценната си кръв Христос откупи църквата си (Деяния 20:28; Ефесяни 5:25-27); народа си (Матей 1:21); избраните (Римляни 8:32-35)“[5]

Други стихове

Ако заявлението на Исус относно понасянето на греховете на овцете беше противно на всички други библейски учения за обхвата на умилостивението, избора, предопределението и т.н., можеше да се поспори, че може би този стих не означава точно това, което изглежда, че означава. Пишейки на християните в Рим, Павел казва „Исус, нашият Господ....бе предаден за престъпленията ни и възкръсна за оправданието ни“ (Рим 4:25). На галатяните Павел пише „Нашият Господ Исус Христос...даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия лукав век“ (Гал 1:4). Павел казва, че Христос стана „проклятие за нас“ (Гал 3:13); и че Той действително изкупи народа си от проклятието на закона (стих 13). Църквата – Христовата невяста – е обектът на неговата любов: „Христос...възлюби църквата и даде себе си за нея“ (Ефесяни 5:25). Ако Христос е умрял за всеки един човек и Бог наистина възнамерява да спаси всички, то пасажът в Римляни 8:31-33 не може да бъде истина, понеже нищо създадено не може да ни раздели – нас, Божия народ, – от неговата любов. „Ако Бог е за нас, кой ще бъде против нас? Онзи, който и собствения си Син не пощади, а го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с него и всичко?“ Какво определение дава Павел за „нас“ в Римляни? Всеки човек в света? Не, Божиите избрани: „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава.“ Рим 8:33

Когато Апостол Павел увещава ефеските старейшини за отговорността, която имат към Божия народ, им казва „да пасете църквата на Бога, която той със собствената си кръв придоби.“ (Деяния 20:28). Христос откупи, изкупи и избави от погибел своя народ, своята невяста, своята църква. Затова светиите на небесата прогласяват „бе заклан и със своята кръв ни изкупи за Бога от всяко всяко племе и език, и люде, и народ,: (Отк 5:9). Забележете, че Христос не е изкупил всички хора от всички народи, а само някои от всеки народ. Христос със своята кръв изкупи избраните, вселенската църква.[6] Тази невероятна изкупителна цена (кървавата смърт на Христос) Павел често използва като мощно увещание, подтиквайки вярващите към по-голямо освещение: „С голяма цена сте купени“ (1 Коринтяни 6:20; 7:23). Ако Христос не е изкупил всички до един, значи със сигурност не е умрял с умилостивителна смърт за всички до един. „И още, когато се казва, че Христос е дал живота си за църквата си или за народа си, намираме за невъзможно да вярваме, че е дал себе си точно толкова за отхвърлените, колкото за онези, които е възнамерил да спаси. Човечеството е разделено на две класи и онова, което отчетливо се говори за едната, се подразбира като отречено спрямо другата.“[7] Христос не дойде да спаси всеки един човек в света, а да отдели за себе си свой си народ: „Исус Христос.... който даде себе си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и да очисти за себе си народ за свое притежание, ревнител за добри дела.“ (Тит 2:14). Този пасаж ограничава спасението до „неговия народ, църквата, изкупените от беззаконие, очистените, избраните и притежавани люде, ревностните за добри дела. За тези даде себе си Христос, и за никои други.“[8] Петър, пишейки на избраните (1 Петър 1:2) се съгласява с Павел: „Христос пострада за нас.....който сам понесе нашите грехове на тялото си на дървото“ (1 Петър 2:24). Авторът на посланието до Евреите казва, че Христос „чрез себе си очисти греховете ни“ (Евреи 1:3); че „придоби вечно изкупление“ (Евреи 9:12). „Защото с едно приношение направи завинаги съвършени освещаваните.“ (Евреи 10:14). Вдъхновените апостоли никога не говорят за спасение, възможно за всички човеци, а само за действителното спасение на някои човеци – избраните. Христос отделя свой народ и отмахва наказанието им. Както Йоан казва: „Кръвта на Исуса Христа ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7); „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати в света своя Единороден Син, за да живеем чрез него. В това се състои любовта - ...той възлюби нас и прати Сина си да бъде умилостивение за нашите грехове. „ (1 Йоан 4:9-10).

Исус умря за мнозина

На последната (у нас – тайната - бел. прев.) вечеря Исус казва на учениците си, че неговата кръв се излива „за мнозина“;  „защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина за опрощаване на греховете.” (Матей 26:28). Исус не умря за всички или пък за съвсем малка бройка, а за мнозината – избраните. В Марк 10:45 Исус казва: „Защото и Човешкият Син не дойде да му служат, а да служи и да даде живота си откуп за мнозина.“ „Мнозина, не един или всички, в този случай е приложено за всички истински вярващи или Божии избраници, за които Христос дойде да пострада.“[9] Исус умира като заместническа жертва за своя многоброен народ, мнозината. „Жертвата на един е поставена в контраст с онези, за които е принесена; една индиректна препратка към Исая 53:11, края на стиха. В равинската литература и още по-отчетливо в Кумранските ръкописи „мнозината“ е технически термин за избраната общност, за есхатологичния Божи народ“ [10] Апостол Йоан разбира смисъла на Христовите думи и пише „Положи живота си за нас. Така и ние трябва да положим живота си за братята. (1 Йоан 3:16). Авторът на посланието към Евреите казва, че „Христос бе принесен, за да вдигне греховете на мнозина“ (9:28). „Мнозината“ тук са същите „много синове“ (2:10) – Неговите „братя“ – онези, които трябва да станат „наследници на спасение“, за които всички „с Божията благодат, Той вкуси смърт“[11]. Някои биха поспорили, че „мнозина“ е най-обикновен синоним на „всички“; че Христос е умрял за всички или всеки човек. Има пасаж, където всички и мнозина се използват паралелно: Римляни 5:18-19: „И така, както чрез прегрешението на единия дойде осъждение на всички човеци, така и чрез правдата на Единия дойде на всички човеци оправдание за живот. Защото, както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозина, така и чрез послушанието на Единия мнозина ще станат праведни.“ Макар и Павел да описва придобивките, които от Христовата смърт идват на „всички човеци“, „всички“ тук се отнася само до единните с Христос в смъртта Му. Както Адам е главата на всички наследствени грешници, така и Христос е главата на всички оправдани или направени праведни. „Явното значение е: всички, които са едно с Адам и всички, които са едно с Христос......ако всички от втората част на стиха е продължение на всички в първата, стихът по необходимост учи на универсално спасение; понеже е невъзможно оправдан, направен праведен да означава просто, че оправданието се предлага на всички. Всичките, които са оправдани, са спасени. Ако, прочее, всички означава всеки един човек, апостолът учи на това, че всички са спасени.....но самият Павел ясно учи, че не всички ще бъдат спасени[12], както виждаме във 2 Солунци 1:9.“ Изводът от всичко това е, че Павел не само казва, че „всички“ не се отнася до цялата човешка раса, а само до онези, които са едно с Христос в смъртта му, но и това, че Христовата смърт действително гарантира или осигурява спасение за избраните. Павел изключва идеята Христовата смърт да е направила спасението само възможност (а не действителност).

Христовата смърт не е ограничена по сила, а по обхват

И непоследователният универсалист, и партикуларистът ограничават в нещо Христовата смърт. Арминианецът ограничава силата на Христовата смърт да спаси, докато калвинистът ограничава предвидения й обхват.[13] Калвинистът учи, че Христовата смърт е от неоценима стойност за Бога, понеже Христос е Богочовешкият Ходатай. Христовата смърт бе вседостатъчна за спасението на всеки мъж, жена и дете, живели някога. Всъщност, тя би била достатъчна да спаси всички жители на хиляди планети, ако Бог го желаеше. Рамката на Христовата смърт е това, че по Божи замисъл и намерение Христос е умрял само за избраните – онези, които са били избрани за спасение преди създаването на света. Смъртта му е насочена към и действително спасява определени личности, и не неопределен куп хора или хипотетично човечество.  Христос принесе ясно очертано умилостивение. То е с много личен характер. Той знае своите си по име (Йоан 10:14).

Арминианецът вярва, че Христовата смърт не гарантира спасението дори на един човек. Това е вяра в едно крайно ограничено умилостивение; умилостивение, което е слабо и безсилно да спасява. Бог е безпомощен и чака грешника да се спаси сам, като избере Христос. Планът на Отца да спаси човечеството е осуетен, понеже почти цялото човечество е отишло в ада. Христос напразно е пролял кръвта си и е страдал с нечовешки мъки за онези, които през вечността го подиграват и отхвърлят. Светият Дух е бил надмогнат и е получил несломим отпор от болшинството слушатели на словото през човешката история. Ако арминианството е истина, Божият план за изкуплението е чудовищен провал. Бог просто не е могъл да свърши работата, [която сам си е назначил.] Може ли възглед, който представя Христовата смърт като провал, да бъде истинен? Да вярваме ли в богословска система, която представя Бога като марионетка, като някой, твърде некадърен да постигне собствените си цели? Арминианството представя един погрешен образ на Бога, който е човекоцентричен, смъртоносен хибрид между библейското протестантство и хуманизма. Естеството на Умилостивението

Най-големият богословски въпрос за арминианците (и всички непоследователни универсалисти) е учението за умилостивението. За да вярваш, че Христос е умрял за всеки човек, а в същото време да приемаш, че милиони отиват в ада, трябва да изкривиш библейското значение на Христовата смърт. Точно това са направили арминианците. Те твърдят, че Христовата смърт е отворила вратата към помирение с Бога, но не го е постигнала действително. За тях Христовата смърт е направила спасението възможно за всички, но не е осигурила спасението на нито един човек. Учи ли Библията, че Христос просто е премахнал някои законови пречки, правейки спасението възможност? Не! Библията изобщо не учи на това!                              1. Действително изкупление Когато разисква Христовото изкупително дело, Библията използва термини, които не означават нищо по-малко от действителното осъществяване на цялостното изкупление на един народ. Всички богословски думи, производни на библейското учение на умилостивението, са безпогрешно ясни в значението си. Христос пострада заместнически; тоест, Той умря, заемайки мястото на своя народ. Христос бе заместникът на народа. Той прие всички техни законови задължения; Той пострада с тяхното наказание и представи съвършено покорство на тяхно място. Христос не би могъл да бъде заместник или заместителна жертва в хипотетичен смисъл. Той живя и умря за истинска и ясно очертана група от хора. Христовата смърт бе обезвиняваща; тя действително премахва вината на греха. Самопожертвуването му бе умилистивително; то действително премахва съдийското негодувание против грешника. Христос не само елиминира вината, наказанието и гнева против грешника, но и живя в съвършено покорство, като изпълни всички изисквания на Божия закон. Ако Христос е представил на Бога съвършено и завършено удовлетворение, то, следва логически, обединените с него в живота, смърта и възкресението му трябва да са спасени и не могат да отидат в ада.                                   2. Осигурено спасение Ето защо, Библията учи, че Христос наистина осигури спасението на своя народ, избраните. „Понеже Човешкият Син дойде да спаси изгубеното.“ (Матей 18:11; Лука 19:10). В същата беседа Христос казва „Така и не е по волята на Отца ви, който е на небесата, да погине един от тези малките.“ (Матей 18:14). „Защото онзи, който не познаваше грях, той за нас грях го направи, за да станем ние в него Божията правда.“ (2 Кор 5:21). „Христос .... даде себе си за греховете ни, за да ни избави от настоящия лукав свят по волята на Бога и нашия Отец,“ (Гал 1:4). Исус „стана под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението“ (Гал 4:4-5). „Христос Исус дойде на света, за да спаси грешниците“ (1 Тим 1:15.“А волята на Отца, който ме е пратил, е тази: От всичко, което ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.“ (Йоан 6:39). „и ти ще го наречеш с името Исус, защото той ще спаси своите хора от греховете им.“ (Матей 1:21). Когато каза, че „Христос възлюби църквата и даде себе си за нея“ (Ефесяни 5:25), Павел говореше за жертвения принос, който Христос направи на Бога. Но Апостолът не пропусна да спомене и замисъла: „за да я освети и очисти...за да я представи на себе си славна църква“ (26,27). На това място любовта, препратката към жертвения принос, както и замисъла зад всичко това, са ограничени до църквата. Замисълът без съмнение бива изпълнен и с това любовта и себеотдаването постигат своята цел в прославянето на онова, за което са били назначени. Невъзможно е да се универсализира, да се направи отнасяща се до цялата Вселена препратката към Христовата жертва, за която се говори тук; тя е строго ограничена до онези, които накрая ще се намерят свети и непорочни.[14]                           3. Осъществено помирение Писанията не учат, че Христос е направил помирението с Бога възможно, а че е осъществил помирение, оправдание и мир с Бога. Христос е „нашият мир“ (Еф 2:14). Той умря с целта „в едно тяло да помири и двата [народа] с Бога чрез кръста,“ (Еф 2:16), „което направи в Христа Исуса, нашия Господ“ (Ефесяни 3:11). Павел казва, че Христос извърши помирение не за онези, които са направили първата крачка към Бога, а за грешници, за чисти врагове, „Но Бог препоръчва своята любов към нас в това, че докато още бяхме грешници, Христос умря за нас....... Защото, ако се помирихме с Бога чрез смъртта на сина му, когато бяхме врагове, колко повече сега, като сме помирени, ще се избавим чрез живота му!“ (Рим 5:8,10). „Да направиш спасението възможно, да направиш възможни очистването, избавлението, помирението, е нещо наистина много различно от това действително да спасиш, очистиш, избавиш или помириш. Никой няма правото да изпразва славните понятия, в които благовестието се разкрива, от цялата им спасителна сила.“[15]                                      4. Реален откуп Библията описва Христовата смърт като откуп или плащане към Бога. Исус дойде, „за да даде живота си откуп за мнозина“ (Матей 20:28; срв. Марк 10:45; Еф 1:7; Кол 1:14; 1 Петър 1:18-19; Евреи 9:12; Отк 5:9 и т.н.). Исус премахна чрез кръвта си заслуженото за вината от греха наказание. Той „ни изкупи от проклятието на закона“ (Гал 3:13). Със смъртта си Христос придоби опрощението на греховете за своя народ (Ефесяни 1:7; 1 Петър 18-19). В Писанията няма и намек за това Христос да е платил частичен откуп или Бога Отца да не е приел откупната цена. Наопаки – Павел казва, че Христос „даде себе си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и да очисти за себе си народ за свое притежание“ (Тит 2:14). Ако Христос е платил пълната откупна цена, тогава онези, които са откупени и изкупени с Христовата кръв, не могат да отидат в ада. Това би било пародия на справедливостта и така Божието одобрение на Христовото жертвено дело би излязло измама. Изводите, които могат да се направят от откупа, даден от Христос, са пределно ясни. Батнър пише „Ако страданията и смъртта на Христос са били откуп за всички човеци, и не само за избраните, заслугите на неговото дело трябва да бъдат предадени на всички наравно и наказанието за вечното наказание не може да бъде извършено справедливо върху когото и да е. Бог би бил несправедлив, ако изискваше тази крайна наказателна мярка два пъти – първо от заместника, после от самия [ужким обезвинен] човек.“[16] 5. Всички спасителни благодати произтичат от Умилостивението Библията учи, че Исус Христос осъществи едно обективно изкупление за избраните. Няма човек, който да взема Библията на сериозно и да се усъмни в законовото, юридическо, обективно естество на понятията, употребени в богословската орбита на умилостивителната жертва на Христа (обезвинение, умилостивение, помирение, оправдание и изкупление). Но друг, ключов аспект от Христовото умилостивение, който е пренебрегван от арминианците, е библейското учение, че със своята смърт Христос също гарантира субективното (частното) прилагане на своето дело върху избраните. Христос придоби всички духовни благодати за своя народ. Бог „ни е благословил със всяко духовно благословение в небесни места в Христа“ (Ефесяни 1:3). Съвършеното Христово изкупление е източникът, от който изтичат новорождението, вярата, покаянието и освещението. Макар и вярата, покаянието и освещението да са духовни благодати, в които човек в един смисъл съдейства със Светия Дух, все пак те са описани в Писанията като дарове от Бога. „по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от вас - Божий дар е - не е от дела, за да не се похвали никой.“ (Ефесяни 2:8). „Него Бог издигна с десницата си за Началник и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощение на греховете.“ (Деяния 5:31). „Като чуха това, те замълчаха и славеха Бога, казвайки: Значи Бог и на езичниците даде покаяние за живот.“ (Деяния 11:18). Човекът е онзи, който трябва да вярва, да се кае, да расте в светост; но човек, бидейки мъртъв в престъпления и грехове, няма природна сила да прави тези неща [дори да започне да ги прави]. Но заради Божието избиране на някои и тяхното единство с Христос в Неговия живот, смърт и възкресение, Бог възмогва неможещите. Дори освещението на вярващия е обезпечено заради единството му с Христос. В Римляни 6:1-14 Павел казва, че истинските християни не могат да продължат да живеят в грях, понеже са били съединени с Христос в неговата смърт и възкресение. Това означава, че онези, които никога не се осветят (невярващите, които останат невярващи), никога не са били съединени с Христос в неговата смърт и възкресение. С други думи, Христос не е умирал за тях. Мори пише: „Когато Христос живя, умря, бе погребан, възкръсна, възнесе се и седна от дясната страна на Величието във висините, ни се казва, че онези, за които той извърши тези неща, трябва така да бъдат разглеждани като част от живително единство с него като тяхна глава и представител, че за тях [спокойно] може да се каже, че „в Христа“ са живели, умрели, погребани, възкръснали, възнесли се и седнали от дясната страна на Отца. (Римляни 6:1-11; Гал 2:20; 6:14; Ефесяни 2:5-6). Да кажеш, че Христос е умрял за всички, е по същество да кажеш, че всички са умрели в Христос. Което означава, че на невярващите трябва да се казва, че са били разпнати с Христа, погребани с Христа, възкръснали с Христа и са се възнесли и седнали с Христа. Това мнение е така фрапантно погрешно, че дори мисълта за него трябва да наскърбява Божието дете.“[17]                 6. Бог новоражда единствено избраните Всички благодати, за които се казва, че правят човек да действа, имат за своя стартова точка новорождението. Новорождението е дело на Бог Свети Дух върху човешкото сърце, което дава на духовно мъртвите силата да живеят, да разбират духовните истини и да се уповават на Христа. Новорождението се дава суверенно от Бога. „Вятърът духа, където си иска, и чуваш как вее, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е с всеки, роден от Духа.“ (Йоан 3:8). Новорождението се дължи на Бог. „Тогава ще те поръся с чиста вода и ще бъдеш чист; ще те омия от цялата ти мръсотия и от всичките ти идоли....ще отнема каменното сърце от плътта ти и ще ти дам плътско сърце“ (Езекиил 36:25-26). Новорождението е дар от Бога. „той ни спаси не заради праведните дела, които сме сторили, а по своята милост, чрез окъпването на новорождението и обновлението от Светия Дух“ (Тит 3:5). Основата на новорождението на вярващия не е вярата му, а единството му с Христос в Неговата смърт и възкресение. „макар да бяхме мъртви в престъпленията, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),“ (Ефесяни 2:6). „в когото бяхте и обрязани с неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта чрез Христовото обрязване, като бяхте погребани с него в кръщението, в което бяхте и възкресени заедно с него чрез вярата на действието от Бога, който го възкреси от мъртвите. И вас, като бяхте мъртви в греховете и в необрязването на плътта си, той съживи заедно с него, като ви прости всички престъпления,“ (Кол 2:11-13). Ако си християнин, то е така, защото Светият Дух първо е обновил сърцето ти и те е възкресил духовно, като ти е дал силата да вярваш в Христос. Защо Лидия повярва в благовестието, проповядвано от Апостол Павел? Защото Бог първо отвори сърцето и й даде силата да откликне на благовестието. „и седнахме и говорихме на събраните там жени. И една богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на багрени платове, слушаше. И Господ й отвори сърцето да внимава на това, което говореше Павел.„ (Деяния 16:13-14). Ако новорождението е нещо, което Светият Дух върши направо върху човешкото сърце и което се основава на единството на вярващия с Христос в смъртта и възкресението Му, трябва да заключим, че Бог новоражда само избраните, а останалите подминава. [18] Ако всеки беше в единство с Христос в смъртта и възкресението Му, то Бог би новородил всички. Но той не го прави. Учението за универсално умилостивение по силата на логическата необходимост е довело до извращаване на библейското учение за новорождението. Арминианците твърдят, че новорождението е Божият отклик към човешката вяра в Христа. Това предполага, че човек има способността да вярва без новораждащата сила на Светия Дух (която е оприличена на Божията сила във възкресението). „Това води до извода, че грешниците не са съвсем мъртви в грехове или съвсем покварени. Тук имаме синергизъм, т.е., спасението се осъществява от човека и Бога, като всеки свършва своята работа. Имаме и свободна воля, т.е., грехопадението на Адам не е докарало човешката воля до робство към греха.“[19]. Каруцата е изкарана пред коня и Бог трябва да сподели лаврите и славата с грешния човек. „От друга страна, ако новорождението предхожда (или е едновременно с) вярата, това показва монергизъм, т.е., спасението е изцяло Божие дело от начало до край.“[20]. Както Йона обяви: „Спасението е от Господа“ (Йона 2:9).          7. Христос ходатайства само за Избраните Исус Христос не само жертва себе си на кръста за избраните, но и постоянно ходатайства за тях. „Ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа Праведника“ (1 Йоан 2:1). „а той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго. Затова и може докрай да спасява онези, които идват при Бога чрез него, понеже е винаги жив, за да ходатайства за тях.“ (Евреи 7:24-25). Кървавата смърт на Христа и свещеническото му дело вървят ръка за ръка; не могат да бъдат разделени. Широкоразпространената идея, че Исус умря и сега бездейно чака хората да го приемат, е дълбоко погрешна. Ако беше така, ако Христос е умрял за всеки един човек в света, Той трябва и да се застъпва за всеки един човек в този свят. Би било абсурдно Христос да страда и умира в агония, за да спаси определени лица и после да откаже да се моли за тях. Обаче в молитвата си като първосвещеник Исус предпочита да не се моли за всички, като се моли само за избраните. „както си му дал власт над всяка плът, за да даде вечен живот на всички, които си му дал. Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тези, които си ми дал, защото са твои. И вече не съм в света, но те са в света, и аз идвам при тебе. Свети Отче, опази чрез името си тези, които си ми дал, за да бъдат едно, както сме и ние. Не се моля да ги вземеш от света, а да ги опазиш от злото. И аз за тях освещавам себе си, за да бъдат и те осветени чрез истината. И не само за тях се моля, но и за онези, които ще повярват в мене чрез тяхното слово, Отче, желая и тези, които си ми дал, да бъдат с мене там, където съм аз, за да гледат моята слава, която си ми дал; защото си ме възлюбил, преди светът да се създаде.“ (Йоан 17:2,9,11,15,20,24). Ако Исус наистина бе умрял за всички в света и се опитваше да спаси цялото човечество, нямаше ли да се моли всички в света да бъдат спасени? Ала Той се моли само за избраните от Отца, онези, които Отец е дал на Сина. Дж. С. Райл пише „Това специално застъпничество на Господа Исуса е една от великите тайни на безопасността на вярващия. Над него бди, за него мисли и се грижи Един, чието око никога не дреме и никога не спи. Исус „може докрай да спасява онези, които идват при Бога чрез него, понеже е винаги жив, за да ходатайства за тях.“ (Евреи 7:25). Те никога не погиват, защото Той никога не спира да се моли за тях и молитвата Му трябва да надвие при Бога. Те стоят и устояват до края не заради собствената си сила или благост, а затова че Исус ходатайства за тях. Когато Юда падна, за да не стане повече, а Петър падна, но се покая и бе възстановен, причината за разликата между двамата лежеше в тези думи на Христос към Петър „ но аз се молих за тебе, да не се свърши вярата ти; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.“ (Лука 22:32).“[21]. Впоследствие оставаме с три възможности. Възможност първа - Христос се моли за всички и Отца отказва да изпълни Неговите молитви. Тази възможност е не-библейска и не-възможна, понеже Христос не се моли за всички, а и ни е казано, че Христовото ходатайство спасява съвършено (Ев 7:25). Втора – Христос е умрял за всички, но отказва да ходатайства за всички. Това би вклинило ужасна дисхармония в изкупителното дело на Христос. Трета – Христос е умрял само за избраните и само за тях се моли. Това е единствената възможност, която е едновременно библейска и смислена. Апостол Павел очевидно се придържаше към третия възглед. „Кой ще обвини нещо Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава. Кой ще е онзи, който ще ги осъди? Христос е, който умря, а най-вече възкръсна, който е и отдясно на Бога, който и ходатайства за нас.“ (Рим 8:33-34). Оуен пише „Трудно ще се припокрие с текста идеята, че той е умрял за всички и ходатайства за всички; особено предвид основата на цялото, която е (стих 32) онази Божия любов, която го подтикна да предаде Христос за всички нас; въз основа на нея Апостолът прави извод, че е, така да се каже, невъзможно Бог да не ни даде всички добрини в Него (заедно с Него?); което аз не виждам как може да бъде помирено с мнението на онези, които твърдят, че Бог е дал Сина си за милиони (души), на които няма да даде нито благодат, нито слава.“[22]                         Дилемата пред Арминианците Арминианският възглед за Христовото омилостивение противоречи не само на библейското определение на изкупителното Христово дело, но и на себе си. Разглеждане на трите възможноси относно Христовата смърт доказва, че арминианството е ирационално. Исус Христос плати цената и понесе Божия за греха гняв за: 1) Всички грехове на всички човеци 2) Всички грехове на някои човеци или 3) Някои грехове на всички човеци. Ако 3 е вярно, то всички ще трябва да отговарят за някои от греховете си. Това означава, че всички трябва да отидат в ада, защото и един грях носи вечна погибел. Ако някой вярва във втората възможност, че Христос е умрял за всички грехове на някои човеци, този някои вярва, че само някои човеци (т.е. Божиите избрани) ще бъдат спасени и ще отидат на небето. Това е простото Библейско християнство – че Христос действително е постигнал спасението на всички Божии избрани. Неизбраните биват пренебрегнати и погиват. Арминианството, или непоследователният универсализъм, се придържа към възглед 1 – че Христос е умрял за всички грехове на всички човеци. Ако това е вярно, тогава защо не всички са свободни от наказанието за всичките грехове, които са сторили? Арминианецът ще отговори: „защото отказаха да повярват в Исус Христос. Вината им се състои в неверието им.“ Но това неверие грях ли е, или не е грях? Ако неверието не е грях, тогава защо да се наказват хората за него? Ако пък е грях, то Христос е бил наказан за него в смъртта си. Ако Христос е платил за този грях, както за останалите, защо този грях ще пречи повече на грешника да отиде на небето, отколкото някой друг грях (убийство, прелюбодейство, содомия и т.н.)? И после, ако Христос не е умирал за греха на неверието, то не можем да кажем, че е умрял за всички грехове на всички човеци. Арминианецът не може да избяга от двата завити рога на тази богословска дилема.[23]                                        Две възможности Предвид факта, че Библията изрично говори за сигурната гибел в ада на мнозина, оставаме с две възможности защо това е така; първо, можем да вярваме, че Бог никога не е възнамерявал да спаси всички човеци - че от своето благоволение е решил да спаси само някои. С други думи, Бог просто не иска да спаси всички. Другата възможност е, че Бог наистина иска да спаси всички, но няма силата да го стори. Бог е неспособен да спаси всички. Онзи, който вярва в изключително или частно умилостивение, приема първата възможност, понеже вярва, че тя е в съзвучие със всички пасажи в Библията, които говорят за Христовата смърт. Другият пък, който вярва в универсално, всемирно омилостивение, има на разположение някои на вид универсалистки пасажи (които ще изясним по-долу), но заради позицията си е принуден да игнорира няколко важни учения или да им придаде изцяло нов смисъл; естеството на умилостивението, единството с Христос, ходатайството на Исус, новорождението, та и Божията суверенност.                                Универсалистки презумпции Библията учи, че Бог е отредил всичко, което ще се случва – че ръководи всички събития. Бог е съвършено Суверен. Но Библията също учи, че Бог не е сътворил реха; че не насилва или принуждава човешката воля; че човеците категорично са отговорни за действията си като действителни нравствени единици, морални агенти. Арминианската система е отрицание на библейското учение за спасението и абсолютната Божия суверенност. За да разберем арминианското богословие, трябва да разгледаме техните презумпции. Цялата система на универсализма излиза от няколко презумпции, от които нито една няма за основа Божието слово. Първата презумпция, че Бог трябва доброволно да ограничи суверенната си власт, за да могат човеците да имат истински свободна воля. Арминианците разсъждават, че ако Бог има управление върху човешката воля, то човек не може да бъде държан отговорен за действията си. Друга презумпция е, че Бог не може да заповядва на човек нещо, което той не може да извърши. И двете презумпции са противни на ясното учение на Божието слово. Управлява ли Бог човешкото сърце?[24]  1. Библията учи, че Бог може да осъществи, което пожелае. Бог е Бог. Той не може да бъде възпрепятстван от човека, който е ограничено същество. Псалм 115:3 „Но нашият Бог е на небето: Каквото е поискал, сторил го е.“ Псалм 135:6 “Всичко, което поиска Господ, Той стори на небето и на земята, в моретата и във всички бездни.“. Исая 46:10-11 „ който от началото изявявам края и от древността - нестаналите още неща; който казвам: Намерението Ми ще се извърши и ще направя всичко, което Ми е угодно;  Аз съм, който викам хищна птица от изток, от далечна земя - мъжа по Своя план. Да, говорих и ще го направя да стане; намислих и ще го извърша“ Йов 42:2 „Зная, че можеш всичко и че никоя Твоя мисъл не може да бъде възпрепятствана.“ Данаил 4:35 „ И всичките земни жители се считат като нищо пред Него; по волята Си Той постъпва с небесната войска и със земните жители и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?“ 2. Забележете също, че Бог е суверен дори върху човешкото сърце и воля. Притчи 16:1 „Приготовленията на сърцето и отговорът на езика принадлежат на Господа“. Притчи 16:9 „Сърдцето на человека начертава пътя му; Но Господ насочва стъпките му.“ Притчи 19:21 „Има много мисли в сърдцето на человека; Но съветът Господен, той ще остане твърд.“ Ако Бог управлява човешките стъпки, това не доказва ли, че Бог има съвършен контрол над всичко? Незасивимо какво планират човеците, Божията воля винаги се изпълнява съвършено. Притчи 21:1.“Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска.“ „Може ли нещо да бъде по-ясно? От сърцето са изворите на живота (Притчи 4:23), „защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той.“ (Притчи 23:7). И тъй, ако сърцето е в ръцете на Господа и той го насочва, накъдето поиска, не е ли ясно, че човеците, дори управниците и владетелите между тях, и така всички човеци, са изцяло под управленческия контрол на Всемогъщия!“ [25] 3. Бог управлява човешкото сърце. Той може да го закорави или да го отвори, за да приеме то благовестието. Откровение 17:17. „Защото Бог вложи в сърцата им да изпълнят неговата воля, да се сговорят и да дадат царството си на звяра, докато се изпълнят Божиите думи.“ 2 Солунци 2:11-12. „ И затова Бог ще им изпрати силнодействащо заблуждение, за да повярват в лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са благоволили в неправдата.“ Римляни 9:18-21. „И тъй, когото иска, помилва, и когото иска, закоравява. На това ти ще ми кажеш: Тогава защо още обвинява? Кой е противостоял на волята му? Но, о човече, ти кой си, че да отговаряш против Бога? Изделието ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така? Или грънчарят няма власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почит, а друг за безпочит?“ Второзаконие 2:30. „ Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.“ Исус Навин 11:19-20. „Нямаше (ни един) град, който да сключи мир със синовете Израилеви, освен евейците, жители на Гаваон: всички те с бой превзеха;  Защото това беше от ГОСПОДА - да се закоравят сърцата им, за да излязат на бой срещу Израил, за да изпълни над тях проклятието и да не получат милост, а да ги изтреби, както ГОСПОД беше заповядал на Мойсей.“ Изход 10:1,20 „ Тогава Господ каза на Моисея: влез при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тия Мои личби;...... Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове.“ (срав. Изход 4:21; 7:3; 9:12; 14:4; 20:27). Йоан 12:39-40. „Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак каза: Ослепил е очите им и вкаменил сърцата им, с очи да не видят и със сърце да не разберат, та да не се обърнат и да ги изцеля." (срав. Марк 4:11-12). Лука 24:4 „Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.“ Деяния 16:14. „И една богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на багрени платове, слушаше. И Господ й отвори сърцето да внимава на това, което говореше Павел.“ Филипяни 2:13. „ защото Бог е, който действа във вас и да искате, и да правите според неговата добра воля.“ Ездра 1:1,5. „В първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни словото Господне от устата на Иеремия, възбуди Господ духа на Кира, персийски цар, и той заповяда да прогласят по цялото му царство, устно и писмено...Тогава станаха Юдовите отценачалници и Вениаминови, свещениците и левитите, всякой, чийто дух бе възбудил Бог, да идат да градят Господния дом, що е в Ерусалим“ (срав. Ездра 6:22; 7:6; Изход 12:36; Езекиил 36:27; Битие 20:6; Исая 6:9-10; Лука 8:10). И тъй, видно е, че идеята за Бог, който е предал суверенността си на човешката воля, е небиблейска. Толкова са много стиховете в Писанията, които показват как Бог действа пряко в човешкото сърце и воля, за да постигне своите цели, че е шокиращо как някой може да вярва в авторитета на Писанията и да го отрича. Повечето евангелисти и фундаменталисти, в опитите си да защитят небиблейската си представа за свободна воля, са свалили Бога от престола Му. Бог е станал безпомощен и [безпомощно] чака какво ще направят ограничените, грешни човеци. Всевишният вече не е Всемогъщ. Пинк пише „Богът на двадесети век е безпомощно, мекушаво същество, което не предизвиква уважение у ни един разумен човек. Богът на масовото въображение е рожбата на една сълзлива сантименталост. Богът на много от съвременните амвони е повече обект на съжаление, отколкото на страхопочитание. Да казваш, че Бог Отец е намислил да спаси цялото човечесто, че Бог Син е умрял и че Бог Свети Дух сега се опитва да спечели света за Христос - когато от най-просто наблюдение става ясно, че голямото болшинство от съ-човеците ни умират в грях и преминават във вечността без надежда, - това е да като да кажеш, че Бог Отец е осуетен, Бог Син е неудовлетворен и че Бог Свети Дух е победен.“ [26] Арминианското учение, че Бог суверенно е решил да създаде област от сътворената реалност (човешката воля), която е извън Неговия контрол, е ирационално. Това е невъзможно от богословска гледна точка. Защо? Защото Бог по естество е абсолютно Суверен и Всемогъщ. Той не може да създаде в своя свят празнина, където управляват случаят или чистата случайност, защото тогава ще трябва да спре да бъде Бог и ще се отрече от себе си. Да изостави човешкия дух без контрол от своя страна би било същото като да създаде нещо, което съществува без Неговата поддържаща сила. Бог е създал всичко. Той управлява всички събития със силата Си и според замисъла Си. Няма нито един атом или създание отвъд Неговата сила и контрол. Самата причина Бог да знае всяка секунда от бъдещето е че Той не само знае всичко и е извън времето, но и всичко става според неговите укази. Нищо не може да стане без Той да го е заповядал. „Ако нещо станеше пряко Божията воля заради това, че ограничената твар го е счела за „недобро“, то Сатана и човек (поне в определени случаи) трябва да са равни или превъзхождащи Създателя, чието Слово Го определя като Всемогъщ и неподатлив на съпротива! От друга страна, ако определящата воля на Йехова отразява Неговото неизменно естество, тя не може да бъде нито възпрепятствана, нито отменена. Затова, каквото и да стане в някоя част от сътворението в някой миг от времето, то става, защото Всезнаещият Бог го е предузнал като възможност, изволил със Своето Всемогъщество като реалност и утвърдил в Своя божествен замисъл или намерение.“[27] Библията учи, че когато Христос се завърне, всички Негови светии ще получат прославени тела и ще прекарат вечността в рая с Него. Всички евангелисти вярват в това, но нашумялата им съвременна идея, че Бог доброволно ограничава силата си, за да не посегне на свободната воля на човеците, би направила това учение невъзможно. Защо? Защото, ако Бог няма силата да управлява човешкото сърце и воля, никога няма да има гаранция, че в някой бъдещ ден Божиите светии или ангели няма да съгрешат и да се разбунтуват против Него. Всъщност, предвид колко дълго ще стоят светиите на небесата (вовеки и навеки), още едно падане в грях би било неизбежно. Ако арминианецът възрази с това, че Бог ще промени естеството на светиите при възкресението, правейки ги неспособни да съгрешават в небесата, губи целия спор. Защо? Защото, ако Бог може да промени човешкото сърце или дух, за да го пригоди за небето, значи има и силата да промени човешките сърце и воля на земята. Дава ли Бог на човек заповеди, които той не може да изпълни? Един от често използваните доводи против Божията суверенна благодат е, че Бог никога не би заповядал на човек нещо, което той не може да извърши. Ето защо, казват, всички човеци трябва да имат способност да повярват и да се покаят, която е независима от Божията възраждаща благодат. Изумително е, че един така небиблейски аргумент е толкова разпространен между църквите, които вярват в непогрешимостта на Библията. Библията недвусмислено учи, че всички човеци са грешници (Римляни 3:9); няма праведен нито един (Рим 3:10); никой не прави добро (Рим 3:12); никой не търси Бога (Рим 3:11); всички са непотребни (Пс 14:3); никой няма способността да се покае (2 Петър 2:13; Еремие 13:23; Рим 8:6-8); всички са духовно мъртви (Ефесяни 2:1); и са глухи и слепи за духовните истини (Исая 6:9-10; Марк 4:12; Лука 8:10). Няма нищо по-ясно от това, че грехопадението е направило човечеството духовно неспособно да откликне на благовестието, при все че Бог заповядва „всички навсякъде да се покаят“ (Деяния 17:30) и да повярват в Исус Христос. Същият Исус, който обикаляше Израел и проповядваше благовестието, каза: „Никой не може да дойде при мене, ако не го привлече Отец, който ме е пратил,“ (Йоан 6:44). Бог даде десетте заповеди на Израил и изисква от цялото човечество съвършено и непрестанно покорство към този нравствен закон в мисъл, слово и дело. Но Писанията ясно показват, че никой, като изключим Исус Христос, не е спазил, нито може да спази Божия закон. „Понеже онова, което бе невъзможно за закона, защото беше слаб чрез плътта, Бог извърши , като изпрати своя син в подобие на греховната плът в жертва за грях и осъди греха в плътта,“ (Рим 8:3). Исус заповяда на учениците си да бъдат съвършени (Матей 5:48), но апостол Йоан казва, че никой Християнин не може да стане безгрешно съвършен в този живот (1 Йоан 1:8). Исус често заповядваше на хората да правят нещо, които въобще не биха могли да направят без чудодейната сила на Бога. „На човекът с изсъхналата ръка Той заповяда да стане и да ходи; болният да стане, да вдигне постелката си и да ходи.“[28] Лазар седя в гробницата мъртъв четири дни и стана на гниещ труп, но Исус му заповяда да излезе. Идеята, че Бог може да базира заповедите си единствено върху способностите на човека, е съвсем небиблейска и е хуманистична до мозъка на костите си. Защо трябва Бог да се съобразява с греховните немощи на човека и да понижава своя съвършен стандарт за праведност? Това, че човек с греха си е станал духовно неспособен, ни за секунда не го освобождава от отговорността да се покорява на Божиите повели, да вярва в Исуса Христа или да се покайва от греховете си. Беркхоф пише: „Арминианското редукцио ад абсурдум (аргументът, доведен до нелепост) е, че грешникът със съгрешаване може да постигне абсолютно освобождаване от задълженията си към правдата. Колкото повече съгрешава човек, толкова повече става роб на греха, който е неспособен да върши доброто; и колкото повече затъва в това робство, което го ограбва от способността му да прави добро, толкова по-малка става отговорността му. [Излиза, че] ако човек съгрешава достатъчно упорито и дълго, накрая ще бъде освободен от всякаква морална отговорност.”[29] Жирардо пише „Обичат да представят позицията на калвиниста така: Бог държи грешника окован за стълб и го кани да дойде при благини, поставени отвъд обсега му. Но калвинистът не проповядва такова нещо. Той твърди, че грешника сам оковава себе си и предпочита оковите си пред благините на изкуплението, които му се поднасят. Той сам си изковава окова и се вкопчва в нея....Никой по природа не е гладен за хляба на живота; никой не жадува за водата. В някои хора Бог благоволява да вложи глада и жаждата, които ги подтикват да дойдат и да си вземат. Други оставя под влиянието на отвращението към тези спасителни благини – отвращение, което не е вложено от него, а породено от собствения им доброволен грях.“ [30] Проблемни стихове Въпреки неоспоримите доказателства в Библията за изклучително умилостивение, универсалистите имат навика да посочват няколко пасажа в Новия Завет, които казват, че Христос е умрял за „всички“ или за „света“, и да отсекат “случаят е приключен“. Тези пасажи на пръв поглед може да изглеждат противни на учението за изключително умилостивение, но когато се разбират в контекста на Библията, се вижда, че са в пълен унисон с него. Нерядко на важни за вярата учения биват противопоставени така наречени проблемни стихове. Всеки, запознат със сектите, знае как вадят стихове от контекст и привнасят желаното значение. За да избегнем същата грешка, трябва да разгледаме няколко принципа на тълкувание на Писанията. Един от тях е, че Писанията не могат да си противоречат. Ето защо, когато два или повече стиха изглежда си противоречат, по-ясните стихове трябва да послужат като ключ, с който да се изтълкуват по-неясните. Друг важен принцип е, че значението на думата трябва да разбира така, както се е разбирало в библейски времена (в своя исторически контекст), а не както се разбира в съвременната ни култура. За да се разбере какво е било значението на една дума, когато се е писало евангелието или посланието, трябва да се проучат и сравнят няколко стихове, в които тя е употребена. Ако някой пренебрегне историческото значение на дума или израз в гръцкото, римското или еврейското общество от първи век, а вместо това привнесе американско или европейско значение от двадесети, най-вероятно съвсем ще пропусне значението на това, което казва Библията. Точно това са направили арминианците с думите „всички“ и „свят“. Те не са проверили старателно библейската употреба и така са вложили в тези думи свое собствено значение. Кратък преглед на тези думи в Писанията ще докажа, че те не учат, че Христос е умрял за всеки грешник, живял някога. „Всички“ Думата „всички“ означава ли в Писанията „всеки един човек без изключение в целия свят“? Думата „всички“ почти никога не носи това значение. Тя е ограничена от библейския си контекст. „И (вие, апостолите) ще бъдете мразени от всички заради моето име; а който издържи докрай, ще бъде спасен.“ (Матей 10:22). Очевидно не всеки мъж, жена или дете в целия свят мразеха апостолите, а само една голяма група невярващи, които те срещаха по пътя си през Римската империя. „защото всички считаха, че Йоан наистина беше пророк.“ (Марк 11:32). Това не може да означава всички хори или дори всички евреи, понеже много от Фарисеите не считаха Йоан за пророк. Тук просто се има предвид, че повечето юдеи считаха Йоан за пророк. „Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Ерусалим, го знаят всички юдеи.” (Деяния 26:4). Това не може да значи, че всички по това време разпръснати по света юдеи са познавали Павел. Нито че всеки юдеин в Израел е познавал Павел лично. Простото значение е, че много от юдеите са знаели за това как е живял Павел. „И дойдоха при Йоан и му казаха: Рави, онзи, който беше с тебе отвъд Йордан, за когото ти свидетелства, ето, той кръщава и всички отиват при него.“ (Йоан 3:26; срав. Матей 3:5-6; Марк 1:5). Не всички в целия свят, дори не всички в юдея, а мнозина в Израил идваха при Исус. „И когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при себе си.“ (Йоан 12:32). Това не може да означава всички човеци без изключение, понеже така всички щяха да се спасят. „Това „всички“, в контекста, в който гърците са поставени до евреите, трябва да означава човеци от всеки народ.“[31]. На Апостол Павел се каза „защото ще му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, което си видял и чул.” (Деяния 22:15). Проповядваше ли Павел благовестието на китайците, на ескимосите, на индианците от Северна и Южна Америка? Разбира се, че не! Тук става дума за това, че Павел щеше да проповядва и на евреи, и на езичници. Но може би най-яркият пример е в Лука 2:10. „аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за всички човеци.“. Несъмнено, Ирод, който търсеше младенеца, за да го убие, и книжниците и фарисеите, които скърцаха със зъби заради Него, не бяха от онези, за които това беше голяма радост. След като доказахме чрез Писанията, че „всички“ често не означава всяко човешко същество, нека изпитаме някои от доказателствените текстове, базирани на думата „всички“. 2 Петър 3:9 „Господ не забавя обещанието си, както някои смятат това за бавене, а дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да дойдат на покаяние.“ Когато Петър казва „Бог не желае да погинат някои, а всички да дойдат на покаяние“, за кои „всички“ говори? Думата „всички“ очевидно има ограничено значение заради местоимението „ни“. Петър говори за вярващите, за християните, когато казва „ни“ (2 Петър 1:1). Бог не желае някои от нас (тоест християните) да погинат, а всички ние (Божии люде) да дойдем до покаяние.“ Ако Петър имаше предвид, че Бог не желае нито един човек в цялата вселена да не погине, този стих би учил на универсално спасение, понеже Библията учи, че Бог има силата да извърши волята си. „Никой не може да използва 2 Петър 3:9 в подкрепа на арминианската позиция, без да го извади извън контекст, като го прилага погрешно към негодните и нарушава основните правила за тълкуване на прости английски или гръцки изречения. Мнението на Петър тук, както навсякъде, е, че Христос е умрял за нас (избраните), а не за света“.[32] 2 Коринтяни 5:14-15.  „Защото Христовата любов ни принуждава; понеже разсъждаваме така, че ако един е умрял за всички, всички са умрели; и че той умря за всички, така че живите да не живеят вече за себе си, а за онзи, който умря за тях и възкръсна.“  Този пасаж казва, че Христос умря за всички. Но въпросът е: „Всички“ тук за целия човешки род ли се отнася, или за избраните – църквата? Когато погледнем контекста и сравним с други Писания, трябва да ни стане ясно, че се говори само за избраните. С тези думи Павел цели да насърчи християните за по-голямо покорство, като насочи вниманието им към Христовата любов към нас и единството с Христос в Неговата смърт и възкресение. Ако Павел учеше, че Христос е умрял за всички без изключение, тези стихове сами биха си противоречали, понеже аргументът на Павел е, че това единство с Христос в неговата смърт и възкресение (които според Библията непременно извършват очистване от грях и помирение с Бога) трябва да доведе до това човек да служи сърдечно на Исус Христос – „Христовата любов ни принуждава“ „Можем ли да кажем за всички, включително за онези, които отхвърлят благовестието или никога не са го чуили, че са умрели, когато Христос е умрял на кръста; можем ли да кажем за тях, че вече не живеят за себе си, а за Христос, който умря за тях?“[33] Можем ли да кажем, че са ново творение; че старият езически начин на живот е заменен от християнския (стих 17)? Можем ли да говорим за Адолф Хитлер, Сталин или Чарлз Менсън като „Божията праведност в него“ (стих 21). Ако качествата, които Павел отнася към единните с Христос в Неговата смърт и възкресение, не могат да се отнасят за всички, то в тези стихове Павел не може да говори за всички, а само за избраните. 1 Коринтяни 15:22 „Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.“ „Всички“ в този стих се отнася до всички в Адам и всички в Христос. Адам е главата на всички умиращи, а Христос е главата на всички, които ще оживеят, или на всички, които ще имат вечен живот. Тъй като не всички имат вечен живот, „всички“ в Христос не може да се отнася за целия човешки род без изключение. Значението на думата „всички“ във втората част на стиха трябва да се стесни до вярващите. Това тълкувание намира подкрепа в паралелния пасаж в Римляни 5:12-21, където се казва, че онези, които са в Христа, са оправдани. „Никоя историческа християнска църква не е твърдяла, че всички, безогледно [без оглед на това дали са вярващи], са оправдани. Понеже, “които Бог оправда, тях и прослави, Рим 8:30.“[34] Последователните универсалисти разбират, че оправданите в Христа трябва да отидат на небето; това е причината това да е доказателствен текст за еретичната им идея, че всички ще отидат на небето. 2 Тимотей 2:3-6. „Защото това е добро и угодно пред Бога, нашия Спасител, който иска да се спасят всички човеци и да дойдат до познаването на истината. Защото има един Бог и един ходатай между Бога и човеците - човекът Христос Исус, който даде себе си откуп за всички - свидетелство в своето си време,“. От досега цитираните в подкрепа на универсалното умилостивение доказателствени текстове този стих се счита за една от най-силните подпорки на тяхното учение. Но преди да се хвърлим на заключенията, нека първо изследваме гръцкия текст, непосредствения контекст и богословския контекст. Има много причини за това този стих да не се разбира буквално – че Христос е умрял за всеки човек, живял някога. Забележете първо, че контекстът клони към това гръцката дума за всички (πᾶς) да се преведе като “всякакъв вид хора“. В 1 Тимотей 2:1 Павел заръчва „преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт.“ Според Павел трябва да се молим за всякакви хора – включително за хората в гражданската власт. Начинът, по който Павел употребява „всички“ издава, че не се говори за всички хора, съществували някога, понастоящем или в бъдеще. Длъжни ли са християните да се молят са милионите умрели и горящи завинаги в ада грешници? При това, съзвездията небожители със сигурност не се нуждаят от молитвите ни. В Йоан 17 Исус не се моли за всички: „За тях се моля; не се моля за света“ (стих 9). Апостол Йоан изрично заръча вярващите да не се молят за хора, които са извършили грях за смърт (смъртен грях, срав. 1 Йоан 5:16). Павел още каза на християните да благодарят за всички човеци. Да благодарят ли християните за Нерон, Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Мао, педофилите и прочие? Разбира, че не! Християните трябва да се молят за „всякакви човеци“ – за „човеци с най-висока и с ниска нравственост или потекло. [35] Но допуска ли гръцкия да преведем „всички“ като „всякакви“, „от всеки вид“? Да, всъщност има множество примери в Новия Завет, в които тази гръцка дума се превежда като „всякакви“ „всякакъв“ и подобно. (т. напр. Матей 4:23; 5:11; 10:1; Лука 11:42; Деяния 10:12; Римляни 7:8: Откровение 21:19). Къстънс пише: „Всеки лексикон на новозаветния и на класическия гръцки потвърждава валидността на по-широкото значение. Тайер, например, използвайки примери, дава редица препратки и в допълнение отбелязва: „така се прилага най-вече, когато става дума за съществителни, означаващи добродетели или пороци, обичаи, характери, условия и т.н.”. В множество случаи текстът се осветлява значително, ако простото „всички“ се замени с „всякакви“ или друга подобна алтернатива.“[36] Ето защо, ако контесктът заедно с други ясни учения и стихове сочат в посока разширешно значение на всички (което всъщност е стеснен обхват „всякакви“), сме оправдани в това, че предпочитаме такова тълкувание. Ако и гръцкият език да позволява и непосредствения контекст да е в подкрепа на тази теза, най-добрата прочина думата да се разбира по този начин е, че това най-точно отговаря на множеството недвусмислени пасажи, които разискват Христовата смърт и Божията воля. Спасението, за което се говори в този пасаж, не е гола възможност или предложение за спасение, или наредба, приготвена от Бога, в която човеците могат да спасят себе си. Не, Павел говори за действително, сигурно и осъществено спасение. Когато Апостолът казва, че е Божията воля или желание всички да бъдат спасени, не говори за воля, която зависи от отклика на човека. Такава би била в остро противоречие с Писанията: „И тъй, не e от този, който иска, нито от онзи, който тича, а от Бога, който помилва.“ (Рим 9:16; срав. Йоан 1:13). Божията воля спрямо „спасението на човеците е абсолютна и безусловна, и такава, каквато непогрешимо го осигурява и произвежда...“[37] (срав. Рим 9:11; Еф 1:4,5,1; 2:10). Ако Божията воля беше всички без изключение да се спасят, то всички биха отишли на небето. Този пасаж би учил на универсално спасение. Павел казва „Кой е противостоял на волята му“ (Рим 9:19)? Божието слово заявява: „Според щението си прави в небесното воинство и между земните жители“ (Дан 4:35). Учи ли Библията, че е Божия воля да се спасят всички? Не, никак. Бог не е избрал всички за вечен живот. Избрал е само някои; останалите се закоравяват (Рим 9:18).  Те са съдовете на гнева, приготвени за погибел. (2 Сол 2:11-12; 1 Петър 2:8-9; Прит 16:4; 1 Сол 5:9). Бог е безграничен в сила, знание и мъдрост. Ако Бог наистина се опитваше да спаси всеки човек, защо под Стария Завет направи откровението си частно за една миниатюрна нация в Палестина? Защо Бог забрани на Павел, Тимотей и Сила да проповядват благовестието в Асия (Дея 16:6)? Защо Библията отново и отново казва, че Бог скрива истината от голям брой хора (Матей 11:25; Исая 6:9-10)? Защо Исус не се моли и не ходатайства за всички, а само за някои (Йоан 17:9)? В Деяния 9 Исус Христос се яви на Павел и го превърна от ревностен гонител на христовите ученици в най-великия благовестител, познат на света. Защо Бог не вдигне хиляди апостол павловци, които да разпространят благовестието по целия свят? Бог несъмнено има силата да направи това. Но не го прави. Новорождението е суверенен акт на Бога, но Бог не желае да новороди всички. Вярата и покаянието са Божии дарове, но Бог ги дава само на някои, а на други – не. Библията изрично учи, че Бог не се опитва да спаси всички. Нейното учение е, че Той ще спаси някои човеци от всички народи във времето преди Второто Пришествие на Христос (Откровение 5:9). „Светът“ Онези, които вярват, че Христос е умрял за всички без изключение, използват за доказателствени текстове стихове, които казват, че Христос е „Спасителят на света“ (Йоан 4:42; 1 Йоан 4:14), или които казват, че „Бог толкова възлюби света“ (Йоан 3:16). Преди да приемем, че думата „свят“ означава всяко едно човешко същество в света, трябва внимателно да изследваме Писанията, за да видим как се използва думата „свят“ (космос) в тях. Думата „свят“ има набор от значения в Новия Завет. Най-добрият начин да определим значението във всеки стих е да изследваме контекста и други стихове, в които думата се използва по сходен начин. Един ясен стих може да хвърли светлина върху друг, по-неясен. Има поне осем различни начина, по които „свят“ се използва в Новия Завет. 1. „Светът“ може да се отнася до целия ред на мирозданието – Вселената. „Бог, който е направил света и всичко в него, бидейки Господ на небето и земята....“ (Деяния 17:24). 2. Самата земя. „А преди празника на Пасхата Исус, като знаеше, че е дошъл часът му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил своите, които бяха в света, докрай ги възлюби.“ (Йоан 13:1; срав. Еф 1:4). 3. Злата световна система (срав. Йоан 12:31; 1 Йоан 5:19). 4. Понякога „космос“ се отнася до цялото човечество (без Исус Христос). След като изписа две и половина глави, доказвайки, че всички хора без изключение са грешници, Павел казва, че „целият свят“ е виновен пред Бога (Рим 3:19.). 5. Понякога става дума само за невярващите. Дяволът е наречен „прелъстителят на целия свят“ (Откровение 12:9). Йоан казва, че „целият свят лежи в Лукавия“ (1 Йоан 5:19). Християните не са под властта на Сатана. Откровение 13:13 казва, че „целият свят ..... последва звяра,“, ала християните не следват звяра, нито получават белега му (Откровение 14:9-10). Когато Исус каза на учениците си „Светът ви мрази“ (Йоан 15:18), очевидно говореше за невярващите. 6. Терминът понякога се използва и за Римската Империя - областите, считани за цивилизиовани в дните на Апостолите. „А в онези дни излезе заповед от Кесар Август да се направи преброяване на целия свят.“ (Лука 2:1). Когато Павел написа посланието към Римляните и каза „за вашата вяра се говори в целия свят“ (1:8), повечето от земните жители не бяха чували благовестието и положително не знаеха нищо за Римската църква (срав. Деяния 2:5; Кол 1:23; Деяния 19:27; Битие 41:57). 7. „Свят“ се използва и като название за езичниците. „Ако пък падането им е богатство за света и смаляването им - богатство за езичниците, то колко повече ще бъде тяхната пълнота!“ (Рим 11:12; срав. ст. 15,32). 8. Понякога „свят“ се използва като общ термин за цялата човешка раса по целия свят. „Бог беше в Христос и помиряваше света със себе си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на помирението.“ (2 Кор 5:19). Този стих означава, че Бог благоволява към човеците (този вид същества). Тук значението не може да бъде, че Бог е помирил със Себе Си всеки един човек в света, понеже не можем да кажем, че Бог не брои прегрешенията на хора, които не вярват и отиват в ада. Бог упражнява милост към човечеството, като спасява човеци от всеки народ, племе и език (Откровение 5:9). Според някои коментатори (Артър Пинк и Джон Гил) „светът“ в този и други сходни пасажи е еквивалентно на вярващите или избраните.[38] Това тълкувание има своите достойнства и намира подкрепа в Писанията, но не е необходимо, за да се опровергае тезата, че Христос е умрял за всички без изключение. Стихове като 2 Коринтяни 5:19 и Йоан 3:16 съдържат в контекста си изрази, които правят универсалисткия прочит невъзможен. Тъй като думата „свят“ може да се използва по толкова много различни начини в Писанията, трябва да внимаваме и да разглеждаме контекста във всеки отделен случай, преди да се хвърлим към заключение, което противоречи на други недвусмислени учения в Писанията. Ето няколко примера. Йоан 4:42. Когато Библията казва, че Исус Христос е „Спасителят на света“, значението не е, че е умрял за всеки човек в света, а че е дошъл да спаси хора от всеки народ, а не само от Израил. Това лесно се доказва от контекста. В Йоан 4 Исус свидетелства на една самарянка и я обърна във вярата. За съвременните вярващи това, че е жена самарянка, може да е маловажно обстоятелство, но в дните на Исус евреите не са имали никакво вземане-даване със самаряните. (Йоан 4:9). След като жената свидетелства на другите самаряни от града и мнозина от тях повярват, Исус прекарва два цели дни между самаряните и още много от тях повярват в Него. (Йоан 4:39-41). Самаряните казват на жената „Това наистина е Христос, Спасителят на света“ (Йоан 4:42). Повечето евреи по времето на Исус вярваха, че Месията идва, за да спаси единствено Израил, но за изненада и благодарност на самаряните те вече знаеха, че Месията ще спаси човеци от всеки народ, дори от презрените самаряни. Да твърдим, че самаряните са казали, че Христос е дошъл, за да предложи хипотетично спасение на всеки отделен човек, или че всеки отделен човек в целия свят ще бъде спасен, е абсурдно. 1 Йоан 2:2 А какво ще кажем за 1 Йоан 2:2? „И той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, а и за греховете на целия свят.” Апостол Йоан беше евреин, който пише до вярващи евреи. [39] Йоан казва, че Христос е умилостивението не само за греховете на евреите, но и на целия свят – и на езичниците. [Намерението на Апостола тук е да възстанови наскоро съгрешилия вярващ „ако някой съгреши...“ и да предостави изходен път от вината и несигурността. Силата и доводът на утешението се състои в това, че Бог е умилостивен и не се гневи дори на езичниците, които са далеч по-мръсни от евреите (които „не са грешници“, т.е. открити грешници Галатяни 2:15) в поведението си. С други думи, Йоан все едно казва „ако някой от вас, братя евреи, съгреши, нека е спокоен – Бог дори на мръсните езичници по цялата империя прощава.“ Ако Йоан говореше за хипотетично универсално умилостивение, то това не би спомогнало за успокоение на съвестта, понеже изводът на трескавия ум би бил, че и адът е пълен с хора, за които Христос е умилостивение. – бел. прев.]. Това тълкувание е за предпочитане по ред причини. Първо, забележете поразителната прилика между този стих и Йоан 11:51,52. “Исус ще умре за народа; и не само за народа (Израил) , но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада. (т.е. избраните във всеки народ – света)„. По вдъхновение от Бога Каяфа съпоставя Израил и света. В старата книжнина на равините думите „светът“ и „езичниците“ често се използват взаимнозаменяемо. Забележете как Апостол Павел използва „свят“ и „езичници“ паралелно: „Ако пък падането им е богатство за света и смаляването им - богатство за езичниците, то колко повече ще бъде тяхната пълнота! (Рим 11:12).“[40] Второ, Йоан използва думата „умилостивение“, дума, която означава, че Божият гняв против грешника е утолен и премахнат. Ако Йоан искаше да каже, че Христос е умилостивение за всички без изключение, дори за хората в ада, то този стих би учил на универсално спасение. Ако някой реши да преведе гръцката дума като „обезвинение“, вместо „умилостивение“, стихът пак щеше да води до  универсализъм. Обезвинението е премахване на вината на греха. Ако вината на греха е премахната за всички, защо Бог да наказва когото и да е? Трето, „Ако Христос е умилостивение за всички, би било тавтологично изказването „Той е умилостивение за нашите грехове, а и греховете на всички.“. Не би имало и „а и за“, ако Той е умилостивение за целия човешки род. Ако Апостола твърдеше, че Христос е универсално умилостивение, щеше да пропусне първата част на стих 2 и щеше да каже просто: „Той е умилостивение за греховете на целия свят“.[41] Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не погине, а да има вечен живот.“. Този стих често бива цитиран в подкрепа на арминианската идея, че Христос е умрял за всички без изключение. Но изразът „всеки, който вярва“ ограничава „свят“. Единствено греховете на вярващите биват премахнати, за да имат те вечен живот. Освен това, причината Отца да изпраща Сина в света бе Божията любов. Но Библията учи, че не всеки човек в света е обект на Божията любов. „Бог обичаше ли Фараона? (Рим 9:17). Обичаше ли амаличаните? (Изход 17:14). Обичаше ли ханаанците, които заповяда да бъдат изтребени без милост? (Второзаконие 20:16). Обичаше ли амонците и моавците, за които заповяда да не бъдат допускани до светите събрания навеки? (Второзаконие 23:3)? Обича ли вършещите беззаконие? (Пс 5:5). Обича ли съдовете на гнева, приготвени за погибел, които търпи с голямо дълготърпение? (Рим 9:22). Обичаше ли Исав? (Рим 9:13).“[42] Вярно е, че Бог има някакво общо благоразположение към човеците, което някои богослови наричат обща благодат.[43] Което ще рече: всички човеци за известно време се радват на благостите на Божието творение.[44] Също е вярно, че в някакъв смисъл цялото човечество е получило някаква полза от Христовата смърт. „Християнската“ култура е повлияла на света за добро, но тези всеобщи за всички човеци облаги категорично не обясняват безкрайната любов, стояща зад Христовата смърт.[45] Предвид контекста и начина, по който „свят“ се използва в други подобни стихове, е малко вероятно „свят“ в Йоан 3:16 да се отнася до човечеството като цяло. „С този термин се подразбира падналото човечество в международния му аспект: човеци от всяко племе и народ - не само евреи, но и езичници.“[46] Бог не е оставил да бъде само Израел, а иска да се спасят човеци от всеки народ. Това не означава, че Бог обича всекиго във всеки народ. Пуул пише: „Можем да кажем за човек, че обича семейство толкова много, та да му завещае имота си, ако и този човек да не възнамерява да го направи за всяко дете или издънка от семейството.“[47] Други възражения Често се възразява против изключителното изкупление, като се цитират стихове, в които човеците са поканени да вярват, и се вадят изводи, че човек трябва да има свободна воля и че Христос е умрял за всички хора без изключение. Има много такива „(всеки,) който“ стихове. „който вярва“ (Йоан 3:16; 11:26; Рим 9:33; 10:11; Деяния 10:43 и пр.); „който изповяда“ (Лука 12:8); „който приеме мене“ (Марк 9:37); „който ме последва“ (Марк 8:34). Често се цитира призива на пророк Исая „Който е жаден, да дойде при водите“ (55:1). Идеята е, че благовестието се предлага на всички; и затова Бог се опитва да спаси всички; или затова Христос е умрял за всички, - тази идея е безпочвена презумция. Благовестието трябва да се проповядва „на всички народи“ (Матей 28:19) и на „всяка твар“ (Марк 16:15), понеже Бог има своите избрани във всеки народ (Откровение 5:9). Никой не знае кой е избран и кой не е; благовестието трябва да се проповядва на всички без изключение. Исус каза „мнозина са призвани, но малцина са избрани“ (Матей 22:14). Христос насърчаваше Павел да проповядва благовестието в Коринт „Понеже имам много хора в този град“ (Деяния 18:10). Истина е, че който вярва в Христос, ще бъде спасен, но Библията учи, че едни вярват, а други не вярват заради избора на Отца и новораждащата сила на Светия Дух. Бог прави неспособните и мъртви в грехове живи и способни. (Еф 2:1). Нежелаещите стават желаещи. „Никой не може да дойде при мене, ако не го привлече Отец, който ме е пратил, и аз ще го възкреся в последния ден.“ (Йоан 6:44). Друг стих, който цитират като доказателствен текст против суверенната благодат, е Римляни 10:17 „И тъй, вярата идва от слушане, а слушането - от Божието слово.“ Арминианците цитират този стих и казват „Виждате ли, хората чуват словото и вярват; не е Бог да ги е накарал да вярват.“ Калвинистите не отричат, че Бог използва средства, за да осъществи намерението си. Светият Дух използва Божието слово, за да убеди и изобличи. „Ако Бог е отредил определен човек да бъде спасен, значи е отредил и той да чуе благовестието и да повярва и да се покае.“[48]. Павел казва „Аз насадих, Аполос поля, но Господ направи да расте. Tака че нито който сади е нещо, нито който полива, а Господ, който прави да расте.“ (1 Кор 3:6-7). За да стане човек християнин, трябва да чуе благовестието и да повярва. Но само онези, които Бог новоражда, повярват. Бог прави да расте. Друг често цитиран от арминианците стих е Матей 23:36 „Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе! Колко пъти съм искал да събера чадата ти, както кокошка събира пиленцата си под крилете си, а не пожелахте!“. Арминианците казват, че този пасаж доказва, че Христос се опитва да спаси всички без изключение, но техните човешки воли му попречват. Такова тълкувание пренебрегва както контекста, така и самия текст, и трябва да бъде отхвърлено. Обичайната грешка тук е да се приеме, че Христос говори само за една група хора – Ерусалимските жители. Забележете, обаче, че Христос говори за две групи. Едните са наречени Ерусалим; другите – „чадата ти“ (на Ерусалим). Внимателен прочит на цялата глава показва пределно ясно, че под Ерусалим се разбират  гражданските и духовните власти на града: „Книжниците и фарисеите, които седят на Моисеевия стол“ (стих 2); тоест, Синедриона. Исус нарича книжниците и фарисеите лицемери, препънители на истината, угнетители на сиромасите, слепи безумци, слепи водачи, гробници, пълни с костите на мъртъвци и с нечистота, както и синовете на онези, които убиха пророците. Исус не казва „Исках да ви събера (духовните водачи и владици на народа), а вие не пожелахте“; той казва „исках да събера чадата ви (онези под вас)..... но вие не пожелахте.“ Тоест, водачите на Ерусалим правеха всичко по силите си да попречат на Христовото дело и да спрат хората, за да не идват при Него. [И знаем и от историята, че] отстъпническото им водачество донесе на града унищожение. Христос би изпаднал в противоречие, ако след цялата глава тирада с осъждение, гняв и отхвърляне спрямо еврейските водачи, накрая казваше „Искам да закрилям и да се грижа за вас, лицемерите, насилниците, убийците и т.н.“ Гил пише „Владиците и управниците.....са отчетливо разграничени от чадата им; като беше нещо нормално онези, които са глава на народа, дали в гражданска, дали в църковна роля, да бъдат наричани отци, Деяния 7:2 и 22:1, а поданиците и учениците им- чада, 19:44; Матей 12:27; Исая 8:16,18. При това, беседата на нашия Господ в целия контекст е насочена към книжниците и фарисеите, духовните водачи на народа.“[49] Дейвид Диксън перифразира „Ерусалиме, колко често се канех да обърна чадата ти, всички мои избрани, с милостивите позиви, които моите слуги отправяха към теб, видимата църква, тяхната майка? И вие не пожелахте, а доколкото можехте, се противопоставяхте на делото ми, като убивахте пророците и умъртвявахте с камъни онези, които бяха пратени до вас за избраните, които бяха между вас.“[50] Друг често цитиран стих е 2 Петър 2:1 „Ала имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат гибелни ереси, като се отричат даже от Господа, който ги е изкупил, и ще навлекат на себе си бърза погибел.„ Арминианците използват този пасаж, за да подкрепят тезата си, че Христос е умрял за хора, които го отхвърлят и отиват в ада. С други думи, Христос е купил или изкупил със собствената си кръв не само онези, които вярват, но и невярващите. Арминианското тълкувание на този стих е резултат от нескопосана екзегеза на Писанията и трябва да бъде отхвърлено поради няколко причини. Първо, трябва да разберем, че Петър в този стих не говори за Христос, а за Бога Отца. Думата, която Петър използва за Господ (деспотен) в този стих, когато се използва за лице от Троицата, винаги обозначава Бог Отец и никога Христос. Например, Юда 4 казва „единствения Владетел (деспотен), Бога, и от нашия Господ (кирион) Исус Христос.“ Други места, където имаме подобна употреба, са Лука 2:29; Деяния 4:24; 2 Тимотей 2:21 и Откровение 6:10. Светият Дух, по свои причини, използва различни думи за Господството на Отца и за Господството на Христа. Това, разбира се, не е с цел някак да се отнеме от славата и силата на Христа. Гил пише „Единственото, което думата деспотес изразява, е онази власт, която господарите имат над слугите си; докато думата куриос, която се използва всеки път, когато Христос е наречен Господ, изразява господството и властта, която князете имат над поданиците си.“[51] Това, че Петър говори за Отца, а не по-конкретно за Христа, е важно, защото думата „изкупил“ в този контекст не може да касае Христовата кръв. В това има логика предвид факта, че според Библията изкупените от Христос не могат да отпаднат и да бъдат завинаги изгубени. (т. напр. Йоан 10:29; Рим 8:29-39; Еф 1:11, 14). Изкупването, което имаме тук, е временно, видимо. Петър използва израз, които напомня на избавянето на Израел от Египет. „Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди“ (Втор 32:6). Няма съмнение, че Петър тук мисли за избавлението и премеждието на Израил в пустинята (срав. 2 Петър 2:12-13; Втор 32:5). Забележете сравнението между развалата на народа и петното върху тях. Гил пише „Петър употребява този израз по начин, много сходен на онзи, по който Моисей преди него прави това, за да покаже колко са тежки неблагодарността и нечестието на лъжеучителите между евреите – те, ако не на думи, то най-малкото на дела, да отричат могъщия Йехова, който в старо време е изкупил отците им от Египет с простряна мишца и в последващите векове ги е облагодетелствал, за разлика от други, с много добрини; това те, нечестивите, правят, като обръщат благодатта, учението за Божията благодат, в разпуснатост.“ [52] Историята на Израил показва, че мнозина от израиляните отричаха Господа, който ги беше изкупил, и така погинаха в пустинята. Но знаем от по-късните откровения, че израиляните, които погинаха в пустинята, никога не са били спасявани в духовен смисъл, а само са получили временно физическо избавление. Когато авторът на посланието към евреите описва израиляните, погинали в пустинята, казва „те не познаха моите пътища...... виждаме, че те не можаха да влязат заради неверие.“ (Ев 3:10, 19). Ето защо, няма причина (във 2 Петър 2:1) да мислим, че Петър говори за хора, които са имали истински спасителна вяра в Христа и действително са били изкупени с Неговата кръв. Всъщност, имаме всяка причина да заключим, че Петър обсъжда хора, които никога не са имали истинска вяра; които са получили само някакви временни външни ползи. Както Апостол Йоан казва „Те излязоха от нас, но не бяха от нас; защото, ако бяха от нас, щяха да останат с нас; но излязоха, за да се видят, че не всички са от нас.“ (1 Йоан 2:19). Друга стабилна причина да отхвърлим тълкуванието, че Христос е пролял кръвта Си за хора, които отиват в ада, е, че това въобще и всякак би противоречало на Писанията. Писанията навсякъде твърдят, че Христос умря за „своя народ“ (Матей 1:21); своите „овце“ (Йоан 10:11, 14-16); „църквата“ (Еф 5:25); „избраните“ (Рим 8:31-33); „нас“ – тоест нас, които вярваме (Тит 2:14; 1 Петър 2:24; Евреи 1:3; 9:12; 10:14; 1 Йоан 1:7; 4:9-10); „братята“ (1 Йоан 3:16); „мнозината“ (Матей 26:28; Марк 10:45; Евреи 9:28). Библията подчертано обявява, че всички, за които Христос е умрял, ще бъдат спасени. (Йоан 6:39; Матей 1:21; 18:11; Лука 19:10; 2 Кор 5:21; Гал 1:4; 4:4-5). Освен това е ирационално да твърдиш, че Христос е премахнал вината и наказанието за греха на определен човек, който също ще трябва да плаща в ада за греховете си. Това би било огромна несправедливост. Ако човек позволи на Писанията да тълкуват себе си, трябва да отхвърли арминианското тълкувание на 2 Петър 2:1.[53] Заключение Онези, които учат, че Христос е умрял за всички без изключение, са длъжни да пренебрегнат вадещото очите свидетелство на Писанията. Често повдиганите против изключително умилостивение възражения разкриват слаби тълкувателски способности или желание да се наложат на Писанията презумпции, или и двете. Отричането на изключителното умилостивение е и изкривяване и изопачаване на цялото библейско спасително послание; понеже има огромна разлика между смърт (и възкресение), което наистина спасява – която дава удовлетворение (на Божието правосъдие) – и жертва, която прави спасението възможно – спасява стига само духовно мъртвите грешници да свършат своята работа. Арминианското (или полу-пелагианско) послание опозорява Христовия кръст. То е коренът както на римокатолицизма, така и на хуманизма.

---

[1] На това кардинално учение от Божието Слово (Божията Суверенност) арминианството е нанесло голяма вреда с учението си, че Бог се е ограничил само до това да направи спасението възможно чрез смъртта на Своя Син, и че грешникът е този, който трябва да направи спасението си действително, като приеме Христос във вяра от своето собствено изволение. Така осъществяването на спасението е подчинено на човешката воля, а не на Божията. Човек (в един смисъл) става свой собствен спасител. Спасението вече не е „от Бога, който помилва“, а „от онзи, който иска“. (Р.Б. Кайпер, За Кого Умря Христос?, 40).

[2] Дейвид Диксън, Кратко Тълкувание на Исус Христос според Матей (Carlisle, PA: Banner of Truth, [1647] 1981), 7.

[3] Уилям Хендриксен, Матея, (Grand Rapids: Baker, 1973), 133.

[4] Б.Б. Уорфилд, Спасителният План, (Grand Rapids: Eerdmans, 1970), 87.

[5] Уилям Хендриксен, Евангелие от Йоан, (Grand Rapids: Baker, 1954), 2:111.

[6] Съвкупността от местни църкви на земята.

[7] Лорейн Батнър, Реформаторското учение за Предопределението, (Phillipsburg, NJ, [1932] 1979), 157.

[8] Томас Тейлър, Тълкувание на Тит (Minneapolis: Klock and Klock, [1619] 1980), 363-364.

[9] Дж.А. Александър, Марк, (Carlisle, PA: Banner of Truth, [1858] 1960), 294.

[10] Уилям Лейн, Евангелие от Марк, (Grand Rapids: Eerdmans, 1974), 384.

[11] Джон Браун, Евреи,  (Carlisle,PA: Banner of Truth, [1862] 1983), 430.

[12] Чарлз Ходж, Римляни (Carlisle, PA: Banner of Truth, [1835] 1989), 172

[13] Христос е умрял на кръста 4000 години, след като човечеството се е появило. Нима Христос е умрял за милионите вече живели и умрели, които вече са били в ада без възможност за спасителна вяра в Христос? Това е повече от абсурдна идея. Освен това, Арминианецът вярва, че Бог има съвършено предузнание за всяко събитие. Ако Бог е знаел предварително кой ще повярва в Христос и е обусловил избора върху такава предвидяна вяра, тогава защо Христос да умира за хора, които Бог е предузнал, че неизбежно ще отхвърлят Божия Син и ще отидат в ада? Арминианецът или някак трябва да ограничи обхвата на умилостивението, или да вярва, че Бог е неблагоразумен или некомпетентен в извършването на собствения си план за изкупление.  

[14] Джон Мъри, Омилостивението (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, n.d.), 28-29

[15] А.А. Ходж, Омилостивението, 402.

[16] Лорейн Батнър, Реформаторското учение за предопределението, 155.

[17] Робърт А. Мори, Изучавания в Умилостивението, (Southbridge, MA: Crown Pub., 1989), 64

[18] Апостол Йоан казва, че вярващите в Исус са родени не от кръв, не от плътска воля, нито от човешка воля, а от Бога (1:13). Павел също: „Не е от онзи, който иска, а от Бога, който помилва“ (Римляни 9:16). 

[19] Робърт Мори, Изучавания в Умилостивението (Southbridge, MA: Crown Pub., 1989), 82

[20] на същото място.

[21] Дж. С. Райл, Тълкувателни размисли върху Евангелията,  (England: James Clark, 1976), 3:205

[22] Джон Оуен, Творения (Carlisle, PA: Banner of Truth, [1850-53] 1967), 10:182-183.

[23] Довод от трактата на Джон Оуен „Целта на Христовата смърт като вечно намерение“ в неговите Творения,  10:173-174 (перифразирано за улеснение на съвременния читател).

[24] Библейската употреба на думата „сърце“ е доста различна от общоприетата днес. В Библията „сърцето“ представлява всеки аспект от човешката природа, включително интелекта, волята, както и емоциите. Отново и отново Библията разкрива как Бог действа пряко върху човешкото сърце. По този начин Той пряко въздейства и на човешката воля. Бог не искаше Фараон да пусне Израил и затова закорави Фараоновото сърце. Това повлия както на емоционалното му състояние (той стана ядосан и упорит), така и на волята и решението му (отказа да пусне Израил).

[25] Артър Пинк, Божията Суверенност (Grand Rapids: Baker, [1930] 1976), 43.  На някои им се струва, че ако Бог простре мишцата си и упражни пряко влияние върху човеците, свободата им ще бъде нарушена. Струва им се, че ако Бог направи нещо повече от това да предупреди или покани човеците, на тяхната отговорност ще бъде посегнато. Казват ни, че Бог не трябва да принуждава човека, още по-малко да го заставя, или иначе човек би бил принизен до машина. Това звучи много правдоподобно; види се, че е здрава философска мисъл, основана на здрави размисли; почти е станало общоприето като етическа аксиома; и все пак, Писанията го опровергават!“ (на същото място, 145). „Нека Бог бъде истинен, а всеки човек – лъжец“ (Рим 3:4).

[26] Артър Пинк, Божията суверенност, 20.

[27] Дуейн Едуърд Спенсър, TULIP: Петте Точки на Калвинизма в Светлината на Писанията, (Grand Rapids: Baker, 1979), 15-16.

[28] Лорейн Батнър, Реформаторското учение за предопределението, 214.

[29] Л. Беркхоф, Систематично Богословие. (Grand Rapids: Eerdmans, 1939), 218.

[30] Жан Жирардо, Калвинизмът и Евангелското Арминианство, 369.  

[31] Уилиям Хендриксен, Йоан, (Grand Rapids: Baker, 1953) 2:203. “В Писанията думата „всички“ (когато се говори за човечеството) се използва в две значения – абсолютно и относително. В някои стихове тя означава всички без изключение; в други – всички без разграничение. Това кое от тези две значения носи думата в определен пасаж трябва да бъде определено от контекста и да се направи заключение въз основа сравняване на няколко паралелни пасажа в Писанията. От редица Писания става ясно, че думата „всички“ се използва в относително и ограничено значение.“ (Артър Пинк, Божията суверенност, 68-68).

[32] Дуейн Едуърдс Спенсър, TULIP, 40.

[33] Дж. Грешъм Махен, „Трансцендентният Бог“ и други проповеди. (Grand Rapids, 1949), 134 ff., цитирано в Р.Б. Кайпер, За кого умря Христос? 30.   

[34] Чарлз Ходж, I, II Коринтяни (Carlisle, PA: Banner of Truth, [1857] 1959), 325

[35] Джон Гил, За делото на Бога и истината (Streamwood, IL: Primitive Baptist Library, 1978 [1855]), 50.

[36] Артър Къстънс, Суверенността на Благодатта, 163.

[37] Джон Гил, За делото на Бога и истината, 50.

[38] Пинк пише  “„Космос“ също се използва  за вярващите: Йоан 1:29; 3:16,17; 6:33; 12:47; 1 Кор 4:9; 2 Кор 5:19. Оставяме на нашите читатели да обърнат сами на тези места, като ги молим да обърнат особено внимание на това какво се казва и подразбира под думата „светът“ на всяко място.“ (Божията суверенност, 254). 

[39] „От Галатяни 2:9 научаваме, че Йоан, Яков и Кифа са били апостоли „до обрязването“ (т.е. Израил). Съобразно с това, посланието на Яков е написано до „дванадесетте племена, които живеят пръснато“ (1:1). Така и първото послание на Петър е адресирано до  „преселниците, които са пръснати“ (1:1). Йоан, също така, пише до спасени израиляни, но и неговото послание важи както за спасени евреи, така и за спасени езичници.“ (Пинк, Божията Суверенност, 258).   

[40] Отвъд всяко съмнение, Римляни 11:32 „Защото Бог затвори всички в неверие, за да помилва всички.“ също трябва да се тълкува като включващо както евреите, така и езичниците, а не като обхващащо хората, съставляващи човешката раса. В тази посока безпогрешно сочи целият контекст. От ясно по-ясно е, че в двойното „всички“ се изчерпват двете категории – евреи и езичници, които са предметът на непосредствения контекст.“ (Р.Б. Кайпер, За Кого Умря Христос?, 34).

[41] Артър Пинк, Божията Суверенност, 260.  

[42] Лорейн Батнър, Реформаторското учение за предопределението, 293.

[43] Твърде неточен термин, понеже заличава уникалния характер и предназначение на благодатта.

[44] Тоест, докато са живи. Матей 6:2; Лук 16:25.

[46] Уилям Хендриксен, Йоан, 140.

[47] Матю Пуул, Коментар върху цялата Библия (Carlisle, PA: Banner of Truth, [1685] 1963), 3:292

[48] Лорейн Батнър, Реформаторското учение за предопределението, 254. 

[49] Джон Гил, За делото на Бога и истината (Streamwood, IL: Primitive Baptist Library, [1735] 1978), 28.

[50] Дейвид Диксън, Матей (Carlisle, PA: Banner of Truth, [1647] 1987), 318.

[51] Джон Гил, За делото на Бога и истината, 61.

[52] на същото място по-горе.

[53] Друго приемливо тълкувание на 2 Петър 2:1, което не противоречи на Писанията, е това на Александър Нисбет (1623-1669): „Да се отрекат от Господа, който ги е изкупил; под което не трябва да се разбира, че Христос е умрял за такива (понеже тогава не биха погинали, Йоан 10:11, 28)..... Значението, прочее, е, че те, бидейки изкупени според изповедта, която правят с устни, както и в очите на другите, леят под покривалото на християнската свобода (стих 19) заблуди, които по същество да водят до отричане на суверенността и Господството на Христос над народа Му, като освобождават вярващите от покорството към царския закон на Христа ...... Въпреки факта, че единствено избраните са изкупени за живот; и нито един от онези, дадени на Христа от Отца, не може да погине или окончателно да се отрече от Христос за погибел, понеже Христос се е зарекъл да ги пази от погибел (Йоан 6:39), - въпреки това негодните, които изповядват за себе си, че са изкупени от Христа, и са считани за такива от църквата,- за тях може да се каже, че се отричат от Господа, който ги е изкупил (когато казват, че ги е изкупил, а в същото време се отричат от Него и се явяват Негови предатели в учението и делата си), докато те в действителност никога не са били изкупвани или записвани в Книгата на Живота.“ (Тълкувание на Първо и Второ Послание на Апостол Петър [Carlisle, PA: Banner of Truth, (1658) 1982], 245-246).