Търся Грешници

Търся грешници

от Къртис Пю

Ако четеш тази брошура и мислиш, че си добър човек, тя не е за теб. По-добре направо спри да я четеш и я остави, защото поне на този етап от живота си нямаш дял в това, за което ще говорим. "Откъде-накъде говориш така за добър човек като мен?", питаш. Правя това, защото Исус каза точно същото, което аз написах. Той каза "здравите нямат нужда от лекар, а болните; не дойдох да призова праведните, а грешните на покаяние" (Марк 2:17). Разбира се, няма хора, които са наистина праведни, но смисълът е такъв: ако мислиш, че си праведен - ако мислиш, че си добър човек - Христовото дело не те засяга. Той дойде да призове грешници на покаяние, не добри хора. Така че, това  четиво не е за теб.

Ако четеш това и си мислиш, че добрите ти дела и спазване на религиозни обреди и обичаи са угодни на Бога и оттам имаш място, запазено на Небето, това четиво не е и за теб. Пиша това по властта на написаното от апостол Павел в Ефесяни 2:8,9. Той написа "Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от сами вас - Божий дар е - не е от дела, за да не се похвали никой." Можеш да продължиш да си мислиш, че твоите набожност, спазване на празници, църковни дейности, милостиви дела, добросъседство, даряване за добри каузи - можеш, ако искаш, да продължиш да си мислиш, че тези неща ти осигуряват Божието благоволение. Но ако правиш това, то мислиш противно на изявеното Божие слово. Авторът добре съзнава, че всеобщото мнение на целия свят е, че Небето се придобива чрез човешки усилия, особено чрез това да бъдеш набожен и "християнин" в някакъв смисъл на думата. Но мнозинството от човечеството ходят по широкия религиозен път, който води в погибел, както Исус каза в Матей 7:13,14 "Влезте през тясната врата; защото широка е вратата и просторен е пътят, който води в погибел, и мнозина са, които минават през тях; понеже тясна е вратата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които ги намират." Често си мислим, че "широкият път" е пътят на пиянството и разгула, но в стиховете той е поставен в контраст до пътя на спасението чрез благодат и със сигурност включва "широкият" или популярният път на религията - този път на спасение-чрез-дела, който е толкова популярен в човечеството открай докрай света.

Неоспорим факт е, че всяка религия на този свят, освен Библейското християнство, учи, че човек се спасява заради добрите си дела, особено заради спазването на религиозните обичаи на религията, в която се е родил. Едни казват, че трябва да се въздържаш от определени храни, да се молиш пет пъти на ден и да ходиш на поклонение до определени свещени места. Други казват, че трябва да се изкъпеш в определена свещена река. Дори някои "християнски" групи учат на същото нещо. Една група казва, че трябва да се покръстиш, да посещаваш църковни служения редовно, да приемаш Господнята вечеря (причастието) всяка неделя и да постоянстваш в добри дела. Други казват: живей според съвестта си, спазвай "златното правило" и бъди честен, и тези дела накрая ще те вкарат в Рая.

Всички тези религии, били те "християнски", били езически, учат по същество на едно и също нещо: те всички учат, че добрите дела ще ти спечелят одобрение от Бога. Но Библията, Божието слово, не спира да казва, че спасението "не е от дела", и това е истината. Нито пък казва, че спасението е отчасти от добри дела и отчасти от благодат, защото това е невъзможност. Делата и благодатта не могат да се смесят, както Павел така категорично заяви относно Божия избор в Римляни 11:6: "И ако е от благодат, вече не е от дела; иначе делото вече не е дело." Това е принцип, който трябва да разберем. Благодатта е незаслужена милост. Ако работиш за нещо, то не ти се дава по незаслужена милост; по-скоро ти си си го заслужил. Така е и със спасението. То е или от дела, или от благодат; не може да дойде от смесица от двете, защото двете не могат да се смесят, без да се унищожи естеството и на двете.

По време на земното служение на Господа Исуса Христа, повечето от религиозните водачи в Израил бяха така наречените фарисеи. Онези, които се посвещаваха на изучаването и преписването на Стария Завет, пък бяха известни като "книжници". Тези религиозни фанатици стигаха до крайности в ритуалното съблюдаване на старозаветния закон. Никой не беше по-строг и верен в упражняването на религиозност. Външно бяха прави и праведни в своето съблюдаване на закона. За тези хора Господ каза "Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство." (Матей 5:20). Външното съблюдаване не е достатъчно! Изисква се вътрешна чистота и искрена любов към Господа, както и себеотрицателна любов към ближния. Ще посмееш ли да се сравниш с фарисеите? Толкова ли си ревностен към твоята религия, колкото те са били към тяхната? Така ревностно ли спазваш всички заповеди, както те се опитваха да ги спазват? Ако се опитваш да отидеш на Небето чрез религиозната си ревност и добри дела, праведността ти ще трябва да надмине праведността на тези древни и посветени на религията си хора. Така каза Исус!

Така че, аз още търся грешници. Ако четеш това и чувстваш, че не си по-лош от средностатистическия човек, това четиво не е за теб. Да се сравняваш с другите и да  си въобразяваш, че не си по-лош от хората около теб, не те прави готов за Рая. Павел писа за някои, които правиха този вид сравнения. Той писа, че тези хора, "които мерят себе си със себе си и сравняват себе си със себе си, не биват мъдри." (2 Коринтяни 10:12). Тези хора не разсъждаваха трезвено. "Другите" не са мерилото, според което трябва да се мерим! В Римляни 3:23 е писано: "Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава." Откритата Божия слава е Господ Исус Христос (Йоан 1:14; 14:9).

Исус Христос, чрез своя живот и характер, ни показа какъв е Отец. Така че, ако искаш да се сравняваш с еталона, сравнявай се с Него! Но ако го направиш, ще намериш, че си много далеч от Него по живот и характер!

Но аз все още търся грешници! Проповядвайки и посещавайки различни хора, намирам, че навсякъде е същото. Навсякъде едно и също. Човешките същества в своите собствени очи са "достатъчно добри". Те не познават Божието слово и така често са си самодостатъчни - убедени, че са "достатъчно добри" да срещнат Бога. Мислят, че добрите им дела някак ще накарат Бог да пренебрегне низките им грехове и лукавите им сърца.

Търся грешници - онзи вид грешници, които усещат своя грях. Търся грешници, които със срам признават, че са грешници. Търся грешници, които не смеят да се сравняват с други. Търся грешници, които знаят празнотата на религиозността без Христос и които са отчаяни заради греховете си. Търся грешници, които са безпомощни и безнадеждни, защото не могат да направят нищо с греха си, а и го знаят. Търся грешници.

Търся грешници, които, като грешния крадец на кръста, разбират, че каквото лошо им се случи в този живот и в следващия, това е "заслуженото" за делата им (Лука 23:41). Търся грешници, които очакват от Бог да бъде справедлив и знаят, че в тази справедливост те ще получат вечно наказание за греховете си в Огненото Езеро. Търся грешници, които знаят, че каквото добро и да направят занапред, никога няма да могат да изличат или покрият старите си грехове. Търся грешници, които знаят, че са безсилни да спрат да съгрешават. Търся грешници, които виждат себе си, че са в отчаяно и безнадеждно положение.

Къде ще намеря такива грешници? Тези са грешниците, в които Бог е започнал добро дело (Филипяни 1:5). Такова мнение за самия себе си и искрено гледище за самия себе си човек няма по природа; то е резултат от Божието дело чрез Божието слово в сърцето на човека. И аз имам Благи Вести за грешници като тези.

Мога да им кажа, че Христос пострада "заслуженото" за техните дела. Мога да им кажа, че Христос понесе отплатата за техните грехове! Мога да им кажа, че Христос задоволи справедливите изисквания на Един Свят Бог и Неговия Свят закон! Мога да им кажа, че спасението не е от дела, които никога не биха могли да отменят старите им грехове, а е от безвъзмездната Божия благодат. Мога да им кажа, че макар и наистина да са безпомощни да направят каквото и да е за своето състояние и положение, не са безнадеждни, понеже има надежда в Христос за всички, които Бог прави да почувстват греха си. Мога да им кажа, че Христос е Спасителят, Изкупителят, Оправдателят, Осветителят и Славният Пастир на своите люде!

Мога да подканя такива грешници да се уповават на Христос и на неговото завършено дело на Голгота! Мога да им кажа, че Христос е платил дълга на народа си. Мога да им кажа, че само Христос ги е довел до това да видят себе си като безпомощни и безнадеждни грешници, за да видят нуждата си от него. И мога да им кажа, че Исус каза "Всичко, което ми дава Отец, ще дойде при мен; и който идва при мене, никак няма да го изгоня," (Йоан 6:37). Въз основа на завършеното дело на Христос и Неговите обещания, мога да подканя такива грешници да дойдат при Христос, като знаят, че Той никога няма да отхвърли и най-лошите грешници.

Грешниците, които са почувствали тежестта както на греховната си природа, така и на греховните си постъпки, приличат на Павел, който написа "Вярно и достойно за всяко приемане е словото, че Христос Исус дойде в света да спаси грешниците, от които първият съм аз." (1 Тимотей 1:15). Павел, макар и морален и праведен човек, се считаше за първия грешник. Бог бе започнал добро дело в него (Филипяни 1:6) и Павел настояваше, че Христос дойде в света да спаси грешници - даже най-първите грешници! Колко славно е Благовестието, което трябва да възвестяваме надлъж и нашир - за грешници!

Пътят към Вечния живот

Пътят към вечния живот

Раул Ениеди

от Бокша, Румъния

"И някой си началник го попита и каза: Добри учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? А Исус му каза: Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен един - Бог. Знаеш заповедите: Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си. А той каза: Всички тези съм ги опазил от младини. Като чу това, Исус му каза: Още едно не ти достига: Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и ме следвай. А той, като чу това, много се наскърби, защото беше много богат. И Исус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! Защото е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Божието царство. И онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси? А той каза: Невъзможното за човеците е възможно за Бога."    

Лука 18:18-27

Още от най-древни времена, откак е започнал да оставя следа в историята, човек си задава въпроси за това какво става след смъртта, за "отвъдното", вечния живот. Това негово вълнение е довело до формирането на различни религиозни вярвания. Вярването във вечен живот е загнездено в сърцето на човека, без да има осезаемо доказателство за съществуването на такъв.

Тези редове не са написани с цел да се докаже по различни начини онова, което е отвъд погледа ни, отвъд смъртното ни тяло и отвъд нашия свят, който е осквернен от злото. Съществуването на този вечен живот приемаме по презумция, имайки единствено Светите Писания за основа и основание. Богатият началник от разглеждания от нас пасаж не пита Господ: "Има ли вечен живот; струва ли си за мене да го придобия?" Вечният живот съществува. Писанията го обявяват, без да има нужда да го доказват; и сърцето ни, със своите вълнения и въпроси по отношение на този въпрос, ни казва същото.

Всички религии се основават на вяра в "отвъдното". Всички религии, започвайки от една обща точка, обещават съществуването на Рай, като много от тях проповядват и Ад, приготвен за безбожните. Обаче многото разлики между религиите също намират отражение в този въпрос за вечния живот - по отношение на това как той се придобива и как се проявява в човека. Всяка религия е готова да даде неизброими "спасителни предписания", като има готов отговор на въпроса, зададен преди две хиляди години на пътя за Ерусалим, "какво да сторя, за да наследя вечен живот?"

Множеството отговори на този задаван от всички хора въпрос естествено ни прави да се запитаме: "Кой е прав?"; "Къде е истината?". Всяка религия, или, в нашия случай, всяка християнска деноминация ("църква"), ни дава свое собствено предписание, което, ако ние следваме внимателно - до най-малката подробност, със сигурност ще ни прати на небето, когато умрем.

Оттам идва това религиозните авторитети да ти казват да отидеш или да дойдеш, да вземеш или да оставиш, да правиш това или да не правиш онова, да даваш или да получаваш, да приемеш или да отхвърлиш, да бъдеш такъв или да не бъдеш, да се опитваш, да желаеш, да бъдеш честен, да се молиш; и това са само няколко примера, но всички са съпровождани от вездесъщото "ТРЯБВА". Несъмнено си чувал за тези религиозни изисквания и си получавал такива предписания. И какво не би направил, какво не би дал, само да бъдеш сигурен, че ще спасиш себе си, ще спасиш душата си. Все пак "каква полза за човека, ако спечели целия свят, а загуби душата си?" Марк 8:36.

Общият знаменател, под който се намират всички тези предписания, водещи до вечен живот, е ТИ. Всички са насочени към теб. Ти трябва да отидеш. Ти трябва да дойдеш. Ти трябва да даваш, вземаш, желаеш и т.н. Очакваш ли в тази брошура още едно такова предписание, едно ново ТРЯБВА? Ами сигурно ще бъдеш изненадан от това, което ще чуеш! Христос каза, че ТИ не можеш да направиш нищо, за да наследиш вечен живот, тази работа не е в твоите ръце, определящият фактор не си ТИ!

Направи само едно: отвори Библията, единственият авторитет, спрямо който трябва да се мерят и оценяват всички човешки учения, Книгата, на която се позовават малко или много повечето от авторите на споменатите вече предписания, и сам ще видиш какво ти се казва.

Искаш ли да отидеш на небето, да наследиш вечния живот? Тогава трябва да знаеш, че никой грешен човек няма да живее вечно на новата земя или в Новия Ерусалим (Откровение 21:8, 27). Заради греха Адам бе изгонен от Рая, и не му се позволи да яде от дървото на живота. Но кой е грешник и какво означава да съгрешиш?

Грехът е неподчинение, бунт срещу Божиите заповеди. Да сториш грях е да престъпиш Светия Божи закон (1 Йоан 3:4). Но този грях, това престъпване, в множеството си проявления е само плод на наследството, което имаме от Адам, а именно греховното естество. Това естество откриваме в нашите наклонности, присъщи на цялото човечество, като нашият личен характер следва образеца на това естество. То ръководи всеки аспект на човешкия живот, всяка действаща част от душата му. Нищо не остава недокоснато, неповлияно от него. То е учителят на нашия разум, съветникът на нашата воля и моделът, по който е изваяно нашето сърце. Това естество е дървото, което ражда плода на греха, то е горчивият извор на всички лукави и егоистични импулси, на всички бунтовни деяния против Бога (Матей 15:19; Лука 6:45; Битие 6:5; Еремия 17:9; Римляния 8:7-8).

Всеки човек, без изключение, притежава това естество. Никой не може да каже, че никога не е съгрешил, "защото всички съгрешиха" (Римляни 3:23) и "ако кажем, че не сме съгрешили, го правим лъжец....." (1 Йоан 1:10). Всички сме виновни за грях и съвършеното Божие правосъдие изисква всеки сторен грях да бъде наказан. Всеки грях води до нов дълг, ново задължение към Бога. На вечния живот ще се наслаждават само онези, чиито дългове са изплатени.

Как могат да бъдат платени тези дългове? Отговорите, които ще получиш за този въпрос, са най-различни. Някой ще ти каже, че трябва да дойдеш в храм и да преминеш през определени ритуали. Други ще те посъветват да даваш милостиня и да вършиш различни благодеяния, докато други ще ти говорят за публично разкаяние за греховете ти, което трябва да демонстрираш с различни знаци към проповедника. Или може би ще настояват убедено за едно излизане пред цялото църковно събрание със смелост, която идва от дъното на волята ти, с която да изповядаш новата си вяра.

Много от отговорите, които ще получиш на този въпрос, идват от абсолютно погрешна, небиблейска представа - представата за везните. Човек си представя, че когато бъде призован на Божия съд, Бог ще постави пред него едни везни, след което всичките му лукави дела, думи и мисли ще бъдат натрупани от едната страна, а на другата ще бъдат сложени всичките му добри дела, думи и мисли, и вечната му съдба ще се реши от това коя страна натежи повече.

Не се заблуждавайте. Бог не използва такива везни. Едно лукаво дело не може да бъде анулирано от едно добро, нито от десет, нито дори от сто. Лукавото дело си остава петно, което не може да бъде измито чрез усилията на човешката воля, независимо колко се опитва човек. Лукавата дума не може да се изличи от хиляда хвалебни песни и мръсна мисъл не може да се покрие от хиляди по хиляди молитви. Грехът си остава грях и не може да се покрие от добро дело; и всичките милостини на света не могат да покрият и едно престъпление, сторено пред очите на Всесветия Бог.

Какво можеш да предложиш на Бога, за да си затвори Той очите и за един от греховете ти? Мислиш ли, че можеш да подкупиш Бога? Добрите ти дела всъщност представляват и дълг, който вече имаш като човек пред Бога, своя Създател. Можеш ли да покриеш дълга си с друг дълг? Можеш ли да закърпиш дрехата си с кръпка от същата дреха? Бог е решил, че заплатата на греха е смърт. Нито добрите дела, нито благотворителността, въобще нищо, което можеш да направиш, може да накара Бог да промени решението си и да те пощади. Божието правосъдие не може да бъде удовлетворено и грехът ти не може да бъде променен или смален от добри дела или религиозност, той може да се изличи само чрез смърт!

Смъртта е единственият начин да се плати за греха. Наказанието не е ли много сурово или несправедливо? Да не дава Бог! Ако само можехме да видим какво се крие зад всеки грях, без значение колко "невинен" ни изглежда. Ако можехме да видим през Божиите очи океанът от безбожие, натрупан зад една лъжа. Ако можехме да познаем бунта, презрението и неприязънта към Бога, които се изпускат с една хула. Ако можехме да видим вулканът от нечестие, който изригва и потапя душата ни, когато в съзнанието ни се появи една осъдена от съвестта ни мисъл. Ако имахме очи да видим, само за миг, безмерността на злото, което лежи в нашата греховна природа, и да видим греха по начина, по който го вижда Бог - тогава щяхме да го намразим и да разгласим Божието правосъдие, което трябва да накаже тази язва.

Но умът ни не може да знае и сърцето ни поностящем не може да усети тежината на греха ни. В езика ни не могат да се намерят достатъчно изразителни думи, за да се опише отвращението на Бог от греха. Още ли мислиш, че наказанието е твърде сурово? Не, изобщо не е! То съответства на мащаба на престъплението против Царя. Неговото правосъдие не може да си затвори очите за греха, не може да го остави ненаказан, не може да го търпи, но, бидейки справедливо, не може и да преувеличи в присъдата си за него. Ето защо, съвършеното Божие правосъдие налага смърт, за да се плати за греха. Няма друг начин той да се заплати или да се възмезди. Всяко по-малко наказание е несъвместимо с естеството на дълга. Парите и богатствата не могат да откупят свободата на душата ти. Нравствеността и добротата не могат да се спасят от това наказание. Религиозният "набожен" живот, дори напълно отдаден на монашеска дисциплина, не може да замени смъртта, която дължиш. Нищо от това, което притежаваш, не може да те спаси, но всичко, което притежаваш и което можеш да предложиш, както и всичко, което си, е твърде, твърде малко, за да покрие такъв огромен дълг.

Затова остава една цена: върховното, но напълно заслужено наказание за греховете ти, и това е смъртта. И то само тази смърт, която грешникът трябва търпи за вечността, наречена втората смърт, на място, наречено в Библията "огненото езеро", място на плач и скърцане със зъби. Там, където грешникът ще бъде със Сатана, с неговите ангели и с всички злодейци, които някога са живели по лицето на земята - това е единственият начин да платиш за греховете си. Това едничкият начин да удовлетвориш Божието правосъдие. "душата, която е съгрешила, тя ще умре." Езекиил 18:4.

Веднъж като Съдията обяви присъдата "махнете се от мене, вие, които вършите беззаконие",  присъдата ще влезе в сила, без да има възможност за обжалване и без забавяне. Огненото езеро, пещта, която гори с огън и жупел, мястото, приготвено за първите бунтовници - дяволът и неговите ангели -, ще отвори устата си и ще те погълне. В това място на мъки ще прекараш (или по-скоро ще прекарваш) цялата вечност. На това място ще стоиш, за да изплащаш вечния си дълг. Ужасна, окаяна вечност - това е следствието от бунта срещу Властелина на Вселената. Това е наказанието за непокорството на създанието срещу Създателя.

Това е и мястото на онези, които са последвали лъжливи "предписания" - на заблудените, които са вярвали до последния си час, че се намират на пътя за Рая. Това е и мястото на измамниците, които са предписвали лъжливи пътища за достигане на Бога. Ето какво казва Спасителя: "Не всеки, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в небесното царство, а онзи, който върши волята на моя Отец, който е на небеса. Мнозина в онзи ден ще ми рекат: Господи! Господи! Не в твоето ли име пророкувахме? И не в твоето ли име бесове изгонихме? И не в твоето ли име много чудеса сторихме? И тогава ще им изповядам: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от мене вие, които вършите беззаконие." (Матей 7:21-23).

Колко голяма е разликата между мястото, на което са мислели, че ще отидат, и мястото, на което са отишли! Те са си мислели, че ще отидат на Небето - място, където няма смърт, сълзи или болка, и ще се наслаждават на вечния живот и неописуемите радости, които се намират в Божието присъствие. Но вместо това са се озовали на място, описано като "втората смърт", "където червеят им не умира и огънят не угасва." (Марк 9:44). Измамените и измамниците ще се срещнат в същото царство на смъртта.

Дотук утвърдихме съществуването на вечен живот и невъзможността за всеки човек да спаси сам себе си. Утвърдихме и невъзможността човек да плати за греховете си по някакъв друг начин освен чрез начина, който Бог е отредил - смъртта. Но при това положение можем, както учениците в пасажа, да се запитаме "Тогава кой може да се спаси?" Кой ще наследи вечен живот? И как ще го наследи?

Отговорът на Господа, точно толкова истинен и смислен и днес, е: "Невъзможното за човеците е възможно за Бога." Да, спасението е от Господа и славата за него той не споделя с никого! Бог не работи половинчато! Бог не е направил така, че Той да има свой дял в спасението, а ние - наш! Никой не може да ти даде спасение, дори и най-голямата църква! Спасението идва от Господа! Само за Бог е възможно всичко, защото само Той е Всемогъщ. Само Той може да извади грешника от лапите на смъртта. Само Той може да го освободи от робството към греха. Само Той може да го обнови и да го направи ново създание. Само Той може да го освети чрез Своя Дух и да го запази верен до края. Вярно, "заплатата на греха е смърт; но Божия дар е вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ." (Римляни 6:23). Единствената отплата за дълга е смърт. Това е естественото следствие от греха. Но вечният живот е "Божият дар." Тъй като не можем да направим нищо, за да го заслужим, Бог го дава безплатно; но това, че не трябва да плащаме или правим нищо, за да имаме вечен живот, не значи, че е евтин, безполезен или незначителен, или че не коства нищо на Бога. Стихът продължава: "вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ." Тук са благите вести, Благовестието - Христос плати дълга за греховете на своя народ чрез смъртта, която пострада. Не остава нищо, което да се заплаща; дългът на Божието дете е съвършено и окончателно изтрит.

Бог плати неимоверна цена, смъртта на Своя Възлюбен Син, за да удовлетвори правосъдието Си и да направи видно доказателството на Своята безмерна любов в живота на всяко Свое дете. Но как можеш да знаеш дали си Божие дете, наследник на вечен живот? Погледни в сърцето си. Какво виждаш? Виждаш ли задоволството от един добър живот? Виждаш ли самодоволството от постиженията, които имаш в живота си, от изборите и решенията, които си направил? Виждаш ли себедостатъчността на един уверен в себе си човек? Ако е така, очите ти са възпрепятствани от това да видят истинската ти нужда - нуждата ти от спасение; защото способността да виждаш тази нужда е началото на спасението. Защото Христос "дойде да потърси и да спаси изгубеното". Ако не виждаш себе си като изгубен, с това доказваш, че Той не е дошъл за теб, нито да те потърси, нито да те спаси. Доказваш, че си изключен от Божието благоволение, името ти отсъства от Неговите благословения, лишен си от каквото и да е обещание, насърчение, утеха и надежда за бъдещето. Безбожните "Преминават дните си в благополучие; И за секунда слизат в ада. Защото казват на Бог: Оттегли се от нас, Защото не желаем да познаваме пътищата ти." Йов 21:13-14.

Ако обаче виждаш себе си така, както Бог те вижда, това е доказателство, че Той е започнал дело в теб. "Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух." Псалм 34:18. Поглеждаш в душата си, виждаш греха си, неговите причини и следствия, състоянието, до което те е довел. Опитваш се да спреш да грешиш, но намираш, че това е невъзможно. Победен си. Гледаш картинката и трепериш. Няма изход. Заключен си в този тъмен свят, чийто справедлив край е огненото с огън и жупел. В такива моменти виждаш, че си изгубен, неспособен да изпълниш изискванията на Божието правосъдие, че краят и на твоето състояние е смърт. Но погледни към Този който дойде да опрости грешници, да благовести на пленниците на греха, на затворниците на порока. Погледни към Този, който дойде да изцели онези с разбито сърце и да даде духовно зрение на живеещите в тъмнина. Сега можеш да погледнеш към Христос и да Го видиш различно от другите около теб. Той е Спасителят, Онзи, който дойде да те потърси и да те изкара от това твое състояние. Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Той ме изпрати да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам на пленниците освобождение и на слепите проглеждане, да пусна угнетените на свобода," Лука 4:18. Той е единствената надежда, единственият път; Той е светлина и живот. Ела при Него наскърбен за греховете си, падни при нозете му, остави се изцяло на милостта му.

Не се съмнявай да дойдеш и не поглеждай назад, защото няма значение колко е голям дълга ти, колко много са греховете ти, Христовата кръв ще измие всяко петно и нечистота. "И тя ще роди син и ти ще го наречеш с името Исус, защото той ще спаси своите хора от греховете им." Матей 1:21. Той изравнява планини от грях от пътеката ти, пресушава океани от беззакония, изтрива огромни дългове. "Простил си беззаконията на людете Си, Покрил си целия им грях." Псалм 85:2.Той, Победителят над смъртта, дава вечен живот на всички, които идват при Него.

Идвайки при Него в покаяние, вярвайки, че Исус Христос е Господ и Спасител на всички, които идват при Него, ти ще покажеш, че си Божие дете. За теб това е началото на нов живот, който никога няма да свърши - на вечен живот. Това е ходене с Бога, твоя Отец, който ти е дал живот чрез силата на Своя Дух. Той ще те храни, учи и дисциплинира. Той ще те защитава, докато всичко смъртно в теб бъде погълнато в безсмъртие, докато станеш готов напълно да изпиташ това, което сега, в сегашното ни състояние, не можем да изпитаме - ВЕЧЕН ЖИВОТ. 

В заключение: преди да се върнеш в пътното платно на забързания живот, анализирай пътя си и помисли докъде води той. Запитай се "какво е състоянието ми? В какво положение се намирам?" Има само два лагера, само два пътя. За да не се заблудиш, трябва да си сигурен коя е твоята позиция. Затова, погледни вътре в себе си, изпитай себе си. Следваш ли в момента някое спасително "предписание"? Уповаваш ли се на скъпоценните съвети на "Божии слуга", който тълкува Библията вместо теб? Несъмнено, има много съвети, които са добри. Съветите ще те направят по-добър човек, по-морален, по-внимателен, по-честен. Но имат ли такива съвети за свое следствие вечен живот? Може ли такъв живот да се заслужи чрез спазването на набор правила или определени етически и нравствени принципи, следването на определени религиозни ритуали и практики, или чрез изпълняването на задълженията, които човек има към определени църковни институции? 

От какво се нуждаем, за да наследим вечен живот? От човешки закони, заповеди или традиции? Имаме ли нужда от предписания за спасение (много от които са само едни следствия от спасението, а не негови причини)? Имаме ли нужда от изтъркани жестове и молитви? НЕ!! Имаме нужда от обновление, от пълна промяна на мисленето, тотална трансформация на нашите интелект, емоции и воля.  Всичко това води до вечен живот. Имаме нужда от раждането от Духа, без което не можем да виждаме духовно. Имаме нужда от покаяние, без което няма опрощение. Имаме нужда от вяра, без която не можем да дойдем при Бога. И всички тези неща са възможни само за Него!

"какво да сторя, за да наследя вечен живот?" За теб е невъзможно да сториш каквото и да е, за да заслужиш или да си спечелиш вечния живот, понеже "за човеците е невъзможно". Но този живот, бидейки благодатен дар от Бога, се дава даром, подарява се. Няма нужда да плащаш нищо за него. Призови Го такъв, какъвто си, в сегашното си състояние, и Той ще те чуе и ще ти отговори. Ела при Него и Той ще те приеме. Чуй Духа, който казва "Ела!" Послушай поканата от онези, които вече са дошли и са опитали колко добър е Господ. Ела в покаяние и Той, всред радостта на цялото Небе, ще те приеме такъв, какъвто си, и ще ти даде вечен живот!

Коренът и короната

Жалко е как някои черкуващи и набожни люде, Православни или Протестанти, се облягат за вечен живот и спасение на многовековната си църква, като че е някакъв вечен и вековен дъб. Писано е:

"Ще бъде Йесеевият корен; и този, който ще се издигне да владее над езичниците, на Него ще се уповават езичниците." Римляни 15:12

Този корен, който е скрит от света, но който ще бъде и пребъде, е Исус Христос. Той владее над света и всички църкви - истинни и измамни. Неговата корона се издига над тавана на Вселената. Упованието в неговите страстни и славни дела и това кой е според Писанията, то носи спасение. Ние, като езичници, нямаме родословно дърво от заветни люде. Нито ако имахме, щеше да е от значение, защото брат не може да изкупи брата си и само онези с вярата на Авраам са синове на Авраам. А е явно, че тази вяра не се добива в ритуали или от други вярващи, от църквата, понеже какво от това имаше Авраам? Бог го призова, когато беше сам един.

Затова Бог е градинарят, който призовава - присажда - и който поддържа живота и вярата на чадата си. Господ Исус Христос е и изворът на жива вода, източникът на живот, дървото на живота. Йов казва "за дървото има надежда, дори коренът му да е стар в земята, и пънът му умре в пръстта, от дъха на водата ще прозябне и ще покара клончета като новосадено." Йов 14:7,8. На религиозният празник, когато гордите и набожни юдеи се стичаха да се "черкуват", Исус извика към всички: "Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието." Йоан 7:38. Животът ни е скрит с Христа в Бога. Той е нашата надежда, която няма да бъде отсечена.