Богатите при Богатия и бедните, които губят всичко

И гробът му се определи при злодеите; Но в смъртта си остана с богатия, Защото не бе направил неправда, И нямаше лъст в устата му.   Исая 53:9


В смъртта Си остана с богатия. Но за гроба на Йосиф от Ариматея ли се говори тук, или и за Бога, който е "богат към всички, които Го призовават?". "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" - Исус извика на арамейски, простонародната реч, за да го разберат всички и да би с Божията воля се усетят, че псалмът на мъченията (22) беше написан за Него. Но Исус го каза и за Себе Си - като човек, който призова своя Бог. "И беше чут". Бедният скитник Исус остана с Богатия Бог, остана чист от престъпление в богатството на Неговата благодат - с пълна гледка  към богатството, което Го чакаше. Защото благодатта неминуемо ще премине в слава. "Който заради положената пред Него радост изтърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол." Не направи друго и Йосиф. Богатият, който Го погреба, също понесе укор и остана с Богатия, защото "очакваше Божието царство": богатство, приготвено преди основаването на света да бъде дадено на богатите на вяра. Бедните неверници пък оплюваха Господ като че беше някакъв разбойник, който искаше да им вземе всичко, а Той въобще "не искаше тяхното, а тях,"; и ги получи, когато Петър на Петдесятница въведе хиляди от тях в Божието царство "чрез благовестието, за да получат славата на нашия Господ Исус Христос." Видимото вече чрез Светия Дух "богатство на славата" на възнесения Христос изведнъж Го направи притегателен за онези, които малко по-рано желаеха да Го изгонят от света. "Богатството прибавя много приятели." Притчи 19:4.




"нямаше лъст в устата Му". Той с право бе потвърдил, че е Царят Израилев, Божият Син. Без да лъже, предсказа още (Матей 26:45), че ще бъде оставен в ръцете на грешници,  което и стана, та чрез лъжесвидетелството на двама синове на сатана да Му сторят най-голямата неправда, извършвана някога на тази грешна земя. Неговата истина беше тяхната лъжа и черната кал на човешката ненавист направи Божествената истина да процъфти. Изпълниха Писанията, които не обичаха. Светият Божий си отиде преди престъпниците и излезе от смъртта преди тях, ако и да Му бяха заковали място между тях и да го засипваха с всяка хула, позната на светски и църковен език, с което показаха колко са бедни. "Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща." Накрая се оказа, обаче, че острите думи не бяха убили името Му както пръстта не беше покрила тялото Му. Нима техните думи не бяха само лъх, който полъхва кожата и бързо се забравя? Писано е: "нечестивият духа срещу всичките си врагове". Хулите окапаха и лъжите изчезнаха яко дим. Както нямаше как да стои на кръста по-дълго от нужното, така и честта Му не можеше да бъде отнета завинаги. Дойде богаташът Йосиф Ариматейски - виден съветник -  и Му отдаде почест, с каквато цар не се е сдобивал - не носачи и балсаматори, а двама велможи (дойде и Никодим) да го подготвят за погребение. "Паметта на праведния е благословена."



Затвориха се усти хулни, отвори се уста смъртна, ала и тя не се зъби дълго - Той не бе сторил неправда и нямаше лъст в устата Му, и вярваше в Своя Бог, и Той не Го остави дълго - нито в ръцете на грешниците, нито да потъне в тлението, което не затвори паст над неговата непорочна, възчиста снага. "Пази езика си от зло, Отклонявай се от злото. Очите Господни са върху праведните, И ушите му към техния вик." Да, Човешкият Син пазеше езика си от зло и ръцете си от злодейство. Нямаше какво да спечели от възмездие, нито искаше да стори зло на някоя душа, а и злото нямаше да Го облекчи. "Милостивият человек прави добро на душата си;".



А как да обича лъжата, като самото Му име бе Истината? "Лъжливият свидетел ще погине; А човек, който слуша, ще говори вечно." Беше послушен на Отца и не говореше от Себе Си, нито търсеше Своята слава. През повечето време се представяше само като: "човекът, който ви говори истината която чух от Бога". С много лъжи искаха да затворят устата Му и с голям камък - снагата Му, но правдата възтържествува! Истината е вечна и Онзи, Който беше послушен до смърт и до смърт говори истината, Неговите думи ще бъдат повтаряни и вярвани до края на света. Ако това не е насърчително, мили мои братя, какво е? Нека и ние се прилепяме към Богатия на всяка благодат, който простира гладък път към небето - чистото тяло на Христос, -  и Го призоваваме до сетния си дъх, като бъдем истинни и богатеем в добри дела - добро наследство за вечността.

Затворената врата, непреминатият брод и нечутият живот

И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма пропаст, така че онези, които искат да преминат от тук при вас, да не могат, нито онези от там - да преминат към нас. И той му каза: Ако Моисей и пророците не слушат, няма да повярват ако ще някой да възкръсне от мъртвите. -  Лука 16:26, 31

 

 С тази сурова истина Авраам удари точка на отчаяната молба на бившия богаташ. Търсенето на чудеса и свидетелства от небето и ада, за да се увери човек, е безполезно. "Богатият ще погине в пътуванията си". И богаташът от този разказ не си научи урока. Приживе ходеше напред-назад за печалби да моли и да му се молят и сега си мислеше, че Божиите работи са шетане напред-назад (или по-скоро нагоре-надолу) и умоляване в последния момент. Ала адът и небето не са места на търговия, о не, места на разплата са. Между тях няма брод и вратите им са винаги затворени и се отварят само когато влизат новодомците. Големецът не погледна на раните на Лазар, за да му помогне, и не бе погледнал и на раните на Месията в Светите Писания, за да помогне на себе си и на братята си. Лазар го лазеха кучета, но богатия го покриха бесовете. Вратите на богаташката къща останаха затворени, никой не пренесе Лазар вътре; така и богатият не мина през небесните порти и душата му не бе пренесена горе.





Между нас обикалят десетки свидетелства на хора, уж посетили небесните селения или областите на преизподнята, които твърдят, че носят послание за земните жители. Техните думи могат да бъдат отхвърлени по ред причини, но заради една единствена не си заслужава да бъдат дори погледнати: Те не служат за нищо. Дори ако тези пътешественици по духовната вертикала бяха прави, Господ изрично казва, че ушите на грешника се отварят само с един ключ - с Божието слово - и живот се получава само от вече изреченото чрез Божиите уста. Да, по времето на Исус единственото останало от Моисея и пророците беше ясно написаното от тях. Дума по дума, лист след лист, навити в свитък, който си стоеше в ъгъла на синагогата. Нечествите пишман потомци на Авраам обаче почитаха Божиите думи само като "заповед след заповед", начин да си подредят живота, а не като хранителница на нов, по-висок, вечен живот, в който се влиза чрез долината на сълзите, наречена покаяние. Макар нозете им да прекрачваха прага на синагогата, те не бяха минали през прага на покаянието. "Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори." Бяха безкрайно далеч от скръбта по Бога, която докарва живот. Без да виждат колко са окаяни и послушни на греха, който води само надолу, "се трудеха да достигнат възкресението ден и нощ". Но с трудът си човек храни само устата си, а "ястията и търбуха Господ ще унищожи." И така те ядяха и пиеха до деня, в който трябваше да бъдат отведени, за своя изненада, на място, където душата бива изяждана и изпивана от ненаситни мъки.





Мъртвите духом не вярваха на Исус нито когато беше жив - просеха хляб, но не хляба на живота - нито докато умираше - когато гробове се отвориха и мъртви светии - живи свидетелства за неотслабналата от смъртта Господня сила - излязоха и се разхождаха из града. Дори чудото на възкресението, когато Бог в своето Триединство подейства с могъщата Си десница, за да възкреси тялото Христово, не помръдна мраморните плочи върху ушите на грешниците. Да, беше нужно много повече. И както винаги, Бог беше скрил многото в малкото .... в едни "думи на живот." Думите на благовестието, в което самото небесното войнство ангели иска да надникне, притежават силата на всички победни действия на Господа. Господ "унищожи смъртта, и осия живота и безсмъртието чрез евангелието." Да, в евангелската повест са скътани въплъщението, смъртта, възкресението, възнесението и те в него са по-истински и далеч по-силни от истината на най-прякото очевидство.

 

Камъкът, който отхвърлиха зидарите

Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?   -  Марк 12:10-11

С тези думи Божият Син, Единородният, Явеният в плът Бог, Господ Исус Христос, показва, че Неговото идване нямаше за цел да запълни празнината в някоя вече изградена религия. Религиите са като постройки (и имат постройки), които хората като зидари градят и украсяват с много усилия и жертви, но които нямат никаква стойност пред Бога. Само Исус и построеното чрез Светия Божи Дух върху Него (върху думите Му и чрез думите Му) е от значение. "Никой не може да положи друга основа освен положената - Исус Христос." И само Неговите бедни служители, които не са просто зидари, а "майстори-строители" на Бога, знаят да строят върху Него. Той не е добавка към религиите на света, нито може да бъде наложен върху тях. До Него не може да стои нищо, защото ще падне, а върху каквото падне Той, всичкото ще стане на прах. "И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият." Другите постройки трябва да паднат, за да се яви сам в двора си Божият градеж. И ще паднат накрай световната история - в "трус голям, какъвто не е бил откак съществуват човеците на земята". Амин. Може би мнозина от техните слепи последователи не биха имали против да вземат нещичко от Него или Него като една фасадна фигура - да го сложат редом до други камъни, да понамажат с Него, да пообагрят с Него, - и се опитват да го правят, но Той не е камъче или боя! Чудно как Го бъркат и как Той е прекалено малък за очите им, а всъщност прекалено голям за градежа им! За тях - чудак, но за нас - чудесен. Той си стои един сам като планина, една канара - основа, без която строенето става безсмислено. "Твърдата Божия основа стои". Неговата Божественост, Върховенство, Единствена жертва, както и Неговите вечни думи и духовността на религията Му нямат аналог и място в уставите и сърцата на непознаващите Бога земляни. "Вие сте от тези, които са долу, Аз съм от онези, които са горе". Да, Той така не пасва на техните земни учения, нито на тяхното лукаво мъдруване, че е напълно несъвместим с тях. "Твоите съдби са твърди високи за очите им."




Чудно как евреите - първите, на които се даде Божието слово, и племето, от които Той дойде по плът - го отхвърлиха? На външен вид човекът Исус не се отличаваше изобщо от всеки друг човек в Палестина, но духът, думите, постъпките Му бяха съвсем различни от техните - различни до степен на чуждост. Както юдаизмът от онези дни, така и "християнствата", т.е. различните деноминации от нашия ден, продължават да отхвърлят Исус и думите Му и да градят и мажат своите собствени замъци - гробници, поставяйки собствена крива праведност и раздавайки собствено изкривено правосъдие. "полагам камък на препъване, и камък на съблазън", - които се препъват и на словото са противни, за което бяха и положени." Те се препъват и вместо да живеят в Живия, се облягат върху онова, което Той победи - смъртта. Кръстове, кости, ковчези, калимявки - колко кривогледо! На умираща и мъртва плът се уповават за спасение. Навеждат се и падат в яма, където са мислели, че има основа. Чудно. Но е писано: "Този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие". Това е, защото от гордост не лягат върху Него, за да възкръснат с Него. Да, Исус Христос не се дава на мъдрите, силните, хитрите, находчивите, на възвисяващите се и устремяващите се към политическа власт, сила и превъзходство. И, най-вече, Той няма място в гордите, които сами са си основа и които строят стълбичка към небето. "На гордите се противи." Колкото повече се опитват да вложат този камък, Той повече пада на краката им. И колкото повече Му се ядосват и се опитват да Го от-ложат (отхвърлят), толкова повече Той стои на мястото Си и Се строи. Не е ли чудно? Защото Той не се влага, камо ли да се от-лага, а трябва да Се полага, та да стъпим здраво на Него и да ходим по Него, за да бъдем в Него. Едва тогава сме в безопасност. "Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло." ....."домът Ми ще се построи в него".

Бог ни учи на вярата - Уилям Ромейн

 Бог ни учи на вярата
  Уилям Ромейн

 

 

  Писанията обичат да показват духовното с помощта на материалното и да говорят за способностите и действията на душата с думи, описващи действията на части на тялото. Ходенето е телесно действие и се състои в движение - отиване от едно място на друго. Затова и се прилага като действие на духа - защото ние се движим и духовно. На душата, която е помирена с Бога и има мир с Него, е предписан път, по който трябва да ходи, за да се наслаждава на благодатта, която е обещана за онези, които са в Исус Христос. Това се получава чрез вяра и затова Писанията наричат ходенето на вярващия с Бога от сила в сила "Ходене с вяра" - "ние ходим с вяра (казва апостолът), а не с виждане (зрение)." Когато човек отпадна от Бога, той изгуби пътя си и остана без волята и силата да се върне. Старозаветните вярващи изповядаха това: "Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път" Исая 53:6. Апостол Петър напомня на вярващите същото: "Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастиря и Пазителя на вашите души." Неговият брат, Павел, е съгласен: "Няма праведен, нито един...никой не търси Бога... те всички се отклониха от пътя" Римляни 3:10-12. Цялото човечество, казват словата на истината, се е заблудило; всички са се отклонили от пътя; изоставили са Божия път и са се свърнали всеки в своя път; те, като бедна заблудена овца - най-губещото се животно, - не могат; те и не искат, защото не ходят по Духа, а по плътта; мислят плътски и в плътския си ум таят вражда против Бога и Неговите пътища.

Но Бог, в безмерното богатство на Своята благодат, благоволи да разкрие на тези скиталци пътя на спасението. Той им го извести още при падението; и всички вярващи оттогава насетне го виждаха ясно и вървяха в него уверено. Енох, Ной, Авраам всички ходиха с Бога по точно същия начин, който по-късно начертаха Писанията, които бяха дадени упътване за евреите, за да могат да ходят в стъпките на вярата на своя баща Авраам. Епоха след епоха Бог издига пророци, за да въведе Своя народ в Царския път и да ги изпълни с молитва, за да ги удържи в него. От устата на Своя слуга Давид им даде следното обещание:"Благ и прав е Господ, затова ще научи грешните на пътя си. Ще води кротките в път на съд и ще научи кротките на пътя." Псалм 25:8-9. Насърчени от тази гаранция от Божието слово, грешниците, изпитващи нужда, се молят: "Разкрий ми, Господи, пътищата си, научи ме на пътеките си." 25:4. В пророците е писано: "Те всички ще бъдат научени от Бога; те всички ще бъдат научени от Мене, от най-малкия до най-големия, казва Господ." Ако на някой му липсва мъдрост и търси от Бога, нека знае, че Той дава на всички просто и не укорява. Той ги води със словото Си и чрез Духа Си, за да познаят себе си и да получат познаването на истинския Бог и Спасител. Божественото поучение е нужно, за да опознаят сами себе си. Отначало те не познават нито състоянието си, нито опасността пред себе си.


Това става, когато Светият Дух, според Своя чин, излезе от Отца и Сина и ги изобличи за греха им - за това колко е греховен грехът, за вината, която са натрупали, и за гнева, който заслужават. Той просвещава разума с ясен изглед към тези истини и заковава вината върху съвестта им. Тогава те откриват, че са били слепи и невежи, бунтовници в своята воля и отстъпници от Бога в сърцата си. Той ги прави да усетят покварата на сърцата им и заблудата на пътищата им, в които дълго са ходели и неизбежно са щели да погинат; защото не са имали нито знание, нито воля, нито сила да се върнат при Бога. Той им казва "Върнете се, човешки чада." Псалм 90:3 и им показва пътя. И когато започват да виждат както трябва - че трябва да се върнат и да се покаят, те разбират също, че нямат вярата сами да го направят, а трябва да им бъде дадено свише. Вярата е Божи дар и идва от Неговата могъща сила. Той трябва да подейства, иначе грешникът ще остане затворен в неверие и отчаяние. По този "тертип" учи Господ всички свои чада. Той ги научава на състоянието им и ги прави чувствителни към вината и окаяността, която имат в себе си. Той ги довежда до правилното познание на пълната поквареност на цялата им душа и тяло. Лошото дърво не може да даде добър плод. Разсъдъкът се просветлява за това, съвестта се събужда да го усети и по този начин осъденият грешник получава желанието да бъде научен на пътя на спасението. Нашият блажен Спасител заявява, че никой не познава Сина освен Отца, нито познава някой Отца... освен Синът и онзи, на когото Синът би поискал да Го открие; и това Той прави чрез Светия Дух на мъдрост и откровение, който, по тази причина, се дава на Божиите чада, за да Го познаят и да повярват в Него като Помирен Отец в Христос Исус. Това спасително знание е скрито от светски мъдрите и разумните, а бива открито на неуките, които Светият Дух е направил прости и податливи на учение. На тях Бог разкрива Божиите неща и славата на Исус Христос в благовестието.

Молитвата на вярата - Уилям Ромейн

                  

Молитвата на вярата. Християнският воин призовава Началника на своето спасение за заповеди, храброст, сила, победа и всяка потреба: "молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии," О, Господи, научи ме да се моля така! Искам да се уповавам на Тебе и да показвам упованието си без почивка; защото съзнавам, че без Тебе не мога нищо. Макар да Си ме избрал за войник, аз нямам нито съвет, нито сила за война. Безумното ми сърце обича да му е леко; то иска венеца, но му се иска и да бъде освободено от борбата за него. В себе си не намирам нищо, което да ми позволява да понасям злостраданията на християнското воюване. Затова цялата ми надежда е в Тебе, Исусе, Господи и Боже мой. Ти си ме призовал на бой и трябва да ме пригодиш за него, да ме удържаш в него и да ме правиш победител. Всичко е от Тебе. Цялото Божие въоръжение, което получих - спасителното познание, праведността и мира, скъпоценната вяра и славната надежда, сигурното слово, в което Си ме направил да положа упованието си - всички тези са дарове от Твоята благодат и на Тебе, Исусе, изцяло разчитам за правилната им употреба. Ти още трябва да покриваш главата ми в деня на боя. Очите ми са издигнати към Тебе, надеждите ми се срещат само в Тебе, от Когото идва цялото ми спасение.


О, Господи на Силите, дръж ме в това просто упование в Твоето Слово и Мишца, за да упражнявам Твоите благодати в Твоите битки; и ако Ти е угодно да ми даваш ежедневна победа, аз ще съм пълен с желание да ти давам цялата слава. О, Верни, Ти, Който спазваш Клетвите Си, Боже, стой до мене и ме възмогвай да устоявам, докато свърша попрището си с радост и като боевете ми приключат, да те благославя завинаги за онзи мир, който надминава всеки разум. Дари ме с това заради Твоите благи милости. Амин.


Ако това е твоето упование, ако стоиш в Божията сила и се надяваш изцяло на Неговото всеоръжие, то размисли, о душо моя, за това в каква безбедност се намираш във всяка битка. Ако отидеш на война, призовавайки своя Бог, то победата е сигурна. Не можеш да бъдеш победена, ако се биеш с вяра, като разчиташ на заповедите на твоя Генерал, като очакваш Неговата обещана помощ и я чакаш с молитва, надявайки се на бронята, с която те е облякъл. Виж, дали това е твоята защита? Винаги ли се молиш; завършваш ли доброто воюване с молитвата на вярата? Не се бой, войнико, вярата ти може да е слаба, но Началникът на твоето спасение е Силен и ще те държи прав, докато трае боят. Дерзай и Той ще укрепи сърцето ти. Колкото по-дързък си във вярата си, по-силен ще бъдеш във воюването си; защото за каквото имаш дръзновение, за това ще имаш и сила. И защо да се съмняваш? Забравил ли си вече, че голямата, решителната битка е проведена и спечелена?

Емануил се изправи за народа си. Всемогъщият воин влезе в редиците и победи всички вражески сили. Той триумфира над Сатана и Света, над греха и смъртта; и отведе плена в плен. Помни, Неговият призив е да участваш в Неговата победа, с вяра да вземеш дял от плячката Му и да тъпчеш всеки ден победените Му врагове. Той ги е направил Свое подножие и ще ги направи и твое. Това е твоята война. И от какво да се страхуваш? Какво може да ти направи мъртвият? Пръст не може да помръдне. Дори да има пистолет, опрян в главата ти, той не може да стреля. Защото ти се уповаваш на Христовата победа и всеки ден участваш в нея. И колкото по-просто е твоето упование в Него, толкова по-голяма победа ще ти даде, защото така получава от тебе по-голяма слава. За Негова слава ти побеждаваш, а Той няма да бъде лишен от славата Си, можеш да разчиташ на този факт! Твоят Бог ти заповядва да се биеш на Негова страна, обещава ти да ти помогне, осигурил ти е непробиваема броня и, в Свое лице, е налетял на всеки враг, срещу когото ще се биеш, и го е победил; затова, прочее, изисква от тебе в покорство към Неговите заповеди, в упование в Неговите обещания и всеоръжието Му, да Му донесеш славата, като побеждаваш в Неговата сила. Душо моя, защо нямаш ревност да носиш честта на своя Спасител? Не е ли съвсем близо до сърцето ти тази слава и чест? Не мислиш ли, че е привилегия да бъдеш инструмент в издигането на Неговото велико име? Да, Господи, ти си ме направил готов да Те прославям. Ти си моят законен Цар и желая да Те почета, като следвам Твоите заповеди, като се бия в Твоите битки и се надявам изцяло на Твоите обещания.

Ще призова Господа, Който е достохвален, и ще бъда избавен от неприятелите си.                                                        Псалми 18:3

Първото и Второто пришествие на нашия Господ Исус Христос - някои разлики

 Който е бил..... и Който иде

1. Господ дойде "на осел, кротък, праведен и спасяващ", "не вменяваше на човеците прегрешенията им." Захария 9:9; 2 Коринтяни 5:19                                                 

2. Ще дойде на "бял кон, побеждаващ, да съди праведно и погуби онези, които не се покоряват на благовестието." 2 Солунци 1:8; Откровение 6:2; 19:11

Х

1. Нямаше къде "глава да положи" Матей 8:20.

2. След като "построи храма Господен (духовния дом- църквите)" "ще вземе славата, И ще седне, и ще управлява на престола си". Захария 6:13

Х

1. Дойде да спаси "жадните (за правда) сиромаси", като даде "прохладни времена" и "вода, от която никой не ожаднява". Исая 41:17; Захария 9:11; Йоан 4:14; Деяния 3:19;

 

2. Ще дойде "в пламенен огън", като излее "изобличението Си с огнени пламъци" - хората ще "се разтопят на място" и накрая ще "изгори земята и делата по нея"  2 Солунци 1:8; Исая 66:15; Захария 14:12; 2 Петър 3:10

Х

1. Дойде с пастирска тояга, "за да владее/пасе народа си" с тоягата си. Матей 2:6; Псалм 23

2. Ще "строши езичниците с железен жезъл".  Откровение 19:15.

Х

1. Роди се през нощта, но с предизвестие - старозаветните пророчества, изследвани от мнозина в Израел, както и една звезда, насочиха мъдреците към него. Доброволно стана човек. Не се виждаше да е красив и привлекателен. Роди се подвластен на закона и дори под властта на нечестив управник - Ирод, който търсеше да го убие. Лука 2:8; Евреи 10:5; Исая 53:2; Галатяни 4:4; Матей 2:2,4~

2. Ще дойде в "нечакан за нас час", "като крадец в нощта", без "той сам да знае часа"; ще се яви в светлина "чуден" за светиите и ще "подчини всичко на себе си, дори смъртта". Ще "премахне всяка власт" и ще размаже царете на езичниците, които "отхвърлят въжата (на законите Му) от себе си".  Лука 12:40; 1 Сол 5:2; Марк 13:32; 2 Солунци 1:10; 1 Кор 15:26; Псалм 2:3

Х

1. Беше човек "навикнал на скърби" , който "принесе със силно викане и със сълзи моления и молби" и беше "разпнат в немощ".  Исая 53:3; Евреи 5:7; 2 Кор 13:4

2. Ще донесе "голяма радост", ще "извика с глас на тръба и повеление" и ще "възкреси мъртвите в сила"  Псалм 126:6; Юда 24; 1 Петър 4:13; 1 Летописи 16:27; 1 Солунци 4:16; 1 Кор 15:43

Х

1. Духна върху учениците и "получиха Светия Дух". Йоан 20:22


2. Ще "духне върху нечестивите" и "ще ги отвее като вихрушка". Езекиил 21:31; Исая 40:24; 41:16

Х

1. Дойде като "лозата", в която "стоят клоните", докато не се прибере плода. Проля кръвта си като гроздовия сок. Донесе виното на "Божията любов"; Йоан 15; Исая 55:1; Песен 1:2

2. Ще дойде и ще "изцапа дрехата си с кръвта на враговете си" и ще "стъпче лина с виното на Божия гняв." Исая 63:3,6; Откровение 19:15

Х

1. Войниците коленичеха и му се подиграваха. Разни страдащи падаха в нозете му, признаваха божествеността му и се изцеляваха. Грешни жени омиваха нозете му със сълзи на любов и покаяние. Матей 27:29; Матей 15:30; 28:9; Лука 7:38

2. "Всяко коляно ще се преклони пред него" и "неприятелите му ще лижат пръстта." Ще "смаже Сатана под нозете си" и когато дойде на земята, "всичко ще се възстанови." Когато видят нозете му, "ще заридаят всички земни племена", защото времето за покаяние е отминало. Исая 45:2; Псалм 72:9; Римляни 16:20; Откровение 1:7

Х

1. Влезе в храма и изгони търговците и сарафите.  Матей 21:12

2. Ще излезе от небесния храм и ще срути храма на антихриста - блудната църква, която търгува с всяко нещо под слънцето, та и с души и тела, и обменя заслуги и услуги (към нея) за прошки (индулгенции). Откровение 16:17; 18:13

Х

1. Изпълни всичко писано за Него в книгите на "пророците, псалмите и закона". "Извърши всяка правда,", "свърши престъплението, довърши греховете, въведе вечна праведност." "Запечата" Стария Завет. Премахна и прикова на кръста всички присъди, написани срещу нас, и повелите на закона, говорещи срещу нас. Откри ни, че "имената ни са записани на небеса." Лука 24:44; Данаил 9:24; Колосяни 2:14; Лука 10:20

2. Вече разпечатва книгата с делата на царя и съдбите против антихристите. Ще довърши присъдите си против неверните, като "извърши съд над всички безбожни." "Ще съди малки и големи според писаното в книгите с делата им."   2 Летописи 35:27; Откровение 5:9; Йоан 8:26; Данаил 7:22; Юда 1:15; Откровение 20:12;

Х

1. Освобождава "връзваните и насилваните от Дявола". Лука 13:16; Деяния 10:38


2. Ще "върже и затвори Дявола". Откровение 20:2

Х

1. Умря и изпросиха тялото му от неправедния съдия, за да влезе в гробницата.  Йоан 19:38

2. Живее. Ние просим от Праведния Съдия Исус да излезе от небето, което го е "приело до времето на възстановяването на всичко". Деяния 3:20, 21; Откровение 22:20

Х

1. След като изпи оцет и жлъчка, наведе глава и предаде дух. Йоан 19:30.

2. Ще пие от потока край пътя; затова ще вдигне глава високо. Псалм 110:7.

Х

1. Когато влезе в Ерусалим, "целият град се потресе". При смъртта му имаше земетресение и завесата в храма се разцепи на две, което ознаменуваше края на старозаветния порядък. Матей 21:10; Матей 27:54

2. Когато ще слезе от Небето, ще има небивал трус и великият град (римокатолическата блудница) ще се разцепи на три, а градовете (църквите) на езичниците ще паднат - ще има край на езическия порядък. Откровение 16:19

Х

1. Беше със зверовете в пустинята. Марк 1:13.

2. На небето е с всички, които признават, че са като животни (защото в знанието всички сме като животни пред Него). Те му се покланят и плуват в знание и доволство. Откровение 4:6,9; Псалм 73:22; Псалм 145:15-16.

Х

1. Войниците му се подиграваха и го плюеха. Лука 23:36.

2. Ще даде месата на войници и юнаци на небесните птици. Откровение 19:18

Х

1. Влезе в градина, където скърбя, беше предаден и заловен. Там Сатана почти унищожи вярата на апостолите и всяка добродетел, която бяха придобили. Йоан 18:1.

2. Ще влезе в градината на църквите си, на вечните си приятели- новото творение, което е дало своя плод. Там са верните, пребъдващите, избраните, носителите на многоплодна и многообразна благодат. Песен 4:16; 5:1;

Х

1. Беше с устремен поглед към Ерусалим, където щеше да бъде осъден и отговаря за лъжливи обвинения, беше предаден в ръцете на езичници и разпнат между двама престъпници, които бяха отляво и отдясно Му - единият оправда Бога и себе си, другият умря в греховете си. Лука 9:53; 23:33

2. Кани се да съди живите и мъртвите, които ще отговарят за всяка дума пред него и ще паднат в ръцете на Живия Бог, когато раздели отдясно си и отляво си овце и кози, праведни и неправедни. 1 Петър 4:5; Матей 25:33

Х

1. Дойде в света във Витлеем, при гроба на Рахил, жената на Яков. Тя като че оживя от мъртвите, като видя мъртви младенците му - своите наследници.  Битие 35:19; Матей 2:6; 2:18

2. Ще дойде най-напред при гроба на своята жена,( църквите), която ще оживее, като види младенеца пораснал и жив.  Йов 19:25-26. 1 Йоан 3:2; 1 Солунци 4:16

Х

1. Извади парица от устата на рибата, за да покаже, че парите са нужни в този живот. Матей 17:27


2. Ще хвърли всички богатства в морето и ще го унищожи. С това показва, че богатствата на този свят ще получат своя край с него. 3 Ц 22:48; Откровение 18:17; Откровение 21:1

Х

1. Обвиниха го, че е измамник. След него дойдоха лъжехристи и антихристи, които измислиха много лъжи за него. Матей 27:63; 2 Йоан 1:7

2. Ще обвини, уличи и осъди всички лъжливи човеци, които са лъгали за него, в неговото име, или които са излъгали себе си, че не съществува. Откровение 21:27; Псалм 14:1

X

1. Счетоха го за "отхвърлен от Бога, ударен, поразен, угнетен", въобще, "имаха го за нищо" и му обърнаха гръб, "като се биеха в гърди". Но той беше "наранен заради нашите престъпления" и си "замина" на кръста в Ерусалим,  за да се сбъдне пророчеството "проклет всеки, който виси на дърво". Исая 53:3-5; Лука 9:31; 23:48; Гал 3:13

2. Когато го видят, ще кажат "благословен Онзи, който иде в името Господне" и "всички народи ще го благославят и ще се благославят чрез него". Ще издигат гласове и ще пеят "достойно Агнето".  Псалм 118:26; Матей 23:39; Пс 72:17; Откровение 5:12.



Ела скоро, Господи Исусе!

Свобода не съществува

      Свободата е измислица на слепи умове. 

 
     

  
Освободихме се от селския труд - станахме роби на градски стени и градски пороци

Освободихме се от заразните болести - станахме роби на затлъстяване, диабет, депресия, рак     

Освободихме се от книгите - станахме роби на екраните

Освободихме се от невежеството - станахме роби на лъжезнанието

Освободихме се от немотията - станахме роби на банките и мамона

Освободихме се от семейството - станахме роби на разврат, самота, отчаяние  
 

Освободихме се от лошите царе - станахме роби на зли политици и задкулисия

Освободихме се от суровите мъже - станахме роби на изпечени курви и курвари  

Освободихме се от Бога - роби сме на Дявола     
     

Изповедта на искрения атеист

Откъс от книга на Жулиен Офре дьо Ламетри - Френски лекар и философ материалист от "Просвещението".

Щастието е право на всеки човек; той трябва да го намери на мястото му; то принадлежи толкова на подлите, колкото и на най-добрите. Да се насладим на любовта в естествения й (и присъщ на животните) смисъл, да погъделичкаме сетивата си, е за нас едничко добро - това само по себе си, дори без чест и одобрение от света, ни прави щастливи. За да запазим това щастие, "добродетелта" на педанта (строгия религиозен човек - бел.прев.) не трябва да му пречи. Тази добродетел (на въздържанието - бел.прев.) е плод на въображението, рожба на измислицата и чуждо насаждение, което не се ражда по естествен път в гърдите ни. Разкаянието, което така упорито ни гони, трябва да бъде прокудено от мислите ни, а неспокойната съвест, плод на ударите и предубежденията, които сме получили в детството си, трябва да бъде упоена, смълчана и замълчавана, докато вече не може да говори. За Бог не трябва да мислим и трябва да приемаме, че няма друг живот освен този; затова единственото, от което трябва да се боим - което може да застане на пътя на щастието ни - е палачът. Разбира се, и философът трябва да се бои от този съдник, защото не се бои от нищо друго под или над земята.

- Жулиен Офре дьо Ламетри, за живота на щастливеца.


Или, с други думи, да ядем, да пием и да се веселим, защото утре ще умрем (и след това - нищо). Изповедта на този френски просвещенец през 18 век е звучала скандално и той е бил заклеймяван дори от събратята си свободомислещи и скептици. Днес тази изповед е подтикът и мотото на кажи-речи всеки наш съгражданин, сънародник, съземлянин. Да, такива са времената ни - времената на новото езичество!

Обръщането на един евреин чрез Словото

 

Обръщането на един евреин чрез Словото

На първи Август 1567-ма година се родил един юдеин на име Герсон. Той станал учен в талмуда и еврейските традиции и живеел в Реклингсхаузен, Вестфалия. Освен греха на лихварството, от който бил напълно обладан, в сърцето му имало горчива ненавист към християнството, която го подтиквала да излива хули против Исус. Той, като всички останали от своя народ, изглеждал обект на осъдното закоравяване, с което Израил бил наказван вече 1500 години, след като отхвърлил и убил жестоко Месията. Но какво го сполетило! Случило се една християнка вдовица да дойде при лихваря да вземе малко пари назаем с голяма лихва. Но понеже нямала нищо подходящо за залог, оставила един прекрасен том на новозаветните писания в лутеровия превод. Герсон накрая се съгласил на залога. Като видял, че пред себе си има книгата на християните, в него се надигнало желание да узнае какви глупости пишело в нея. Взел двама братя евреи (своите шуреи) и започнали да четат святата книга. В началото се забавлявали и изливали ужасни богохулства по адрес на прочетеното. Но Герсон ставал все по-неспокоен. Обземали го чувства, които никога не бил изпитвал. Насаме започнал да проверява пасажите от пророците, в които, според свидетелството на евангелията, Исус от Назарет бил предречен като Месията на Израилевия народ и на всички земни народи. "Там намерих", пише той в една от книгите си за Талмуда, "такава светлина, за която цял живот трябва да благодаря на Бога." Той бил сразен от истината. И тъй, след като повярвал, отишъл в Халберщадт, където една година получавал уроци от Божия проповедник Зилбершлаг и бил покръстен. Но след като Бог му показал милост и така милосърдно го бил спасил от пъкления мрак, в него се явило желанието да бъде средство, чрез което и други да участват в тази благодат. Затова записал богословие в Хелмщедт, научил мнозина в Копенхаген на еврейския език, който владеел твърде добре, публикувал множество книги против еврейските заблуждения. За съжаление жена му го напуснала по неясни причини, но най-вероятно заради вярата му. Той обичал своя народ и никога не спрял да ги защитава против клеветите и суеверията, които все още върлували в европейското общество.Накрая умрял в сиромашия като пастор в херцогство Анхалт, Септември 1627.

Удобни и неудобни въпроси - какво да питаме църковните човеци

Удобни и неудобни въпроси

Горещите устни с лукаво сърдце са
Като сребърна глеч намазана на пръстен съсъд.

Притчи 26:23

За този подход мога да бъда обвиняван от благите и кротки християни в конфликтност, но лицемерният характер на съвременното християнство го налага. То е блато, а твърдата основа не се полага на блатиста почва. Всеки Божи служител е длъжен да гради на "здрава основа". И всеки християнин има правото да знае - има ли до себе си брат (колко радостно е това), или неверник? Ние трябва да се мъчим да разберем, поне в началото, когато срещнем "вярващ", дали в него е положена здравата основа, дали той е родено Божие чадо, или просто един църковен човек. Наистина, светът е пълен с хора, които претендират, че са християни - че са библейски християни, но нямат добро свидетелство, за да го докажат, а с плитката си или пък никаква изповед се виждат, че са уловени в мрежите на повърхностната религия. Защото - ако някой още не е разбрал, - повечето църкви не се интересуват от спасението на членовете си....  не познават Господа. За съжаление не си правим труда да зададем неудобните въпроси, които биха извадили скритото наяве и биха разсеяли големите съмнения за сърцата и съдбата на тези хора. По-сериозни и остри въпроси биха ни дали солидни причини да вярваме или да не вярваме дали човекът насреща е СПАСЕН и какъв по-нататъшен курс на действие може да се предприеме.


Да, никога не можем да знаем дали определен човек е вярващ със стопроцентова сигурност, но нулевата сигурност като че ли е признак на безразличие и неблагоразумие от наша страна, както и на липса на любов. Защото този "вярващ" може да е всъщност невярващ, пратен да бъде обърнат накрая от нас. Или пък да бъде лицемер, чието покривало да падне завинаги и лошият да бъде изгонен от лоното на вярата - желателно и добро дело, колкото и да е неприятна конфронтацията. Не бяха ли изгонени ханаанските жители с жилата на стършели? Нима така не се показа, че не са истинските наследници на онова място? Ако нечия вяра се разклати или някой се обиди от тези въпроси, той не е християнин. И макар Господ Единствен "да изпитва сърца и вътрешности" и "намерението на човек да е дълбоко",  "разумен човек ще го извади", но не с шаблонни въпроси и сребърна лъжичка. Та, по същество. По-долу съм наредил някои ПРИМЕРНИ въпроси, със съвсем различна едни от други степен на бодливост. Първите са шаблонните, които рядко постигат нещо при църковните люде - те имат имунитет и готов отговор към тях и дори могат да ти ги зададат от своя страна. Вторите могат да бъдат щекотливи и язвителни за необърнатия и на някои от тях той може да не даде добър отговор. С тези "бодли" най-малкото ще се приближим до истината - ще се види дали събеседникът ни не се уповава за спасение на нещо друго освен на Разпнатия и Живеещия.  Впрочем, тези не са някакъв завършен списък - могат да се измислят още десетки такива и насърчавам всички към това!

Удобни, Клиширани въпроси:

- Вярваш ли в Исус?
- Вярваш ли в Бога?
- Обичаш ли Бога?
- Имаш ли Светия Дух?
- Какви дарби имаш?
- Молиш ли се?
- Как срещна Бога?
- Роден ли си отново?
- Смирен ли си?
- Знаеш ли къде ще отидеш, когато умреш?
- На небето ли ще отидеш?
- Четеш ли си Библията?
- Колко пъти си чел Библията?
- Християнин ли си?
- Гласуваш ли за партия, която подкрепя морални ценности?
- Ходиш ли на църква?
- Кога реши да си християнин?
- Обичаш ли всички хора?
- Кръстен ли си?

Пронизващите, неудобните, разкриващите въпроси:

- Какво ти е учението?
- Какво е направил Исус за тебе?
- Бил ли си враг на Бога?
- Кога те ужили Божието слово?
- Молиш ли се за враговете си и за невярващите?
- Какво мислиш за греха?
- Добро нещо ли е човекът, или зло?
- Ще се спасят ли добрите хора?
- Мразиш ли греха в себе си и убиваш ли го?
- Какво мислиш за Исус Христос и Неговата смърт?
- Изследваш ли Писанията?
- Какъв беше, преди да се обърнеш към Бога? (няма християни по рождение)
- На кого се уповаваш за спасение и защо?
- Готов ли си да умреш и желаеш ли го?
- Ти ли избра Бога, или Той е избрал тебе?
- Мразиш ли лъжливите религии?
- Страдал ли си за евангелието?
- Мислиш ли за възкресението?
- Мислиш ли за небесното?
- Покръсти ли се, след като повярва?