Богатите при Богатия и бедните, които губят всичко

И гробът му се определи при злодеите; Но в смъртта си остана с богатия, Защото не бе направил неправда, И нямаше лъст в устата му.   Исая 53:9


В смъртта Си остана с богатия. Но за гроба на Йосиф от Ариматея ли се говори тук, или и за Бога, който е "богат към всички, които Го призовават?". "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" - Исус извика на арамейски, простонародната реч, за да го разберат всички и да би с Божията воля се усетят, че псалмът на мъченията (22) беше написан за Него. Но Исус го каза и за Себе Си - като човек, който призова своя Бог. "И беше чут". Бедният скитник Исус остана с Богатия Бог, остана чист от престъпление в богатството на Неговата благодат - с пълна гледка  към богатството, което Го чакаше. Защото благодатта неминуемо ще премине в слава. "Който заради положената пред Него радост изтърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол." Не направи друго и Йосиф. Богатият, който Го погреба, също понесе укор и остана с Богатия, защото "очакваше Божието царство": богатство, приготвено преди основаването на света да бъде дадено на богатите на вяра. Бедните неверници пък оплюваха Господ като че беше някакъв разбойник, който искаше да им вземе всичко, а Той въобще "не искаше тяхното, а тях,"; и ги получи, когато Петър на Петдесятница въведе хиляди от тях в Божието царство "чрез благовестието, за да получат славата на нашия Господ Исус Христос." Видимото вече чрез Светия Дух "богатство на славата" на възнесения Христос изведнъж Го направи притегателен за онези, които малко по-рано желаеха да Го изгонят от света. "Богатството прибавя много приятели." Притчи 19:4.




"нямаше лъст в устата Му". Той с право бе потвърдил, че е Царят Израилев, Божият Син. Без да лъже, предсказа още (Матей 26:45), че ще бъде оставен в ръцете на грешници,  което и стана, та чрез лъжесвидетелството на двама синове на сатана да Му сторят най-голямата неправда, извършвана някога на тази грешна земя. Неговата истина беше тяхната лъжа и черната кал на човешката ненавист направи Божествената истина да процъфти. Изпълниха Писанията, които не обичаха. Светият Божий си отиде преди престъпниците и излезе от смъртта преди тях, ако и да Му бяха заковали място между тях и да го засипваха с всяка хула, позната на светски и църковен език, с което показаха колко са бедни. "Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща." Накрая се оказа, обаче, че острите думи не бяха убили името Му както пръстта не беше покрила тялото Му. Нима техните думи не бяха само лъх, който полъхва кожата и бързо се забравя? Писано е: "нечестивият духа срещу всичките си врагове". Хулите окапаха и лъжите изчезнаха яко дим. Както нямаше как да стои на кръста по-дълго от нужното, така и честта Му не можеше да бъде отнета завинаги. Дойде богаташът Йосиф Ариматейски - виден съветник -  и Му отдаде почест, с каквато цар не се е сдобивал - не носачи и балсаматори, а двама велможи (дойде и Никодим) да го подготвят за погребение. "Паметта на праведния е благословена."



Затвориха се усти хулни, отвори се уста смъртна, ала и тя не се зъби дълго - Той не бе сторил неправда и нямаше лъст в устата Му, и вярваше в Своя Бог, и Той не Го остави дълго - нито в ръцете на грешниците, нито да потъне в тлението, което не затвори паст над неговата непорочна, възчиста снага. "Пази езика си от зло, Отклонявай се от злото. Очите Господни са върху праведните, И ушите му към техния вик." Да, Човешкият Син пазеше езика си от зло и ръцете си от злодейство. Нямаше какво да спечели от възмездие, нито искаше да стори зло на някоя душа, а и злото нямаше да Го облекчи. "Милостивият человек прави добро на душата си;".



А как да обича лъжата, като самото Му име бе Истината? "Лъжливият свидетел ще погине; А човек, който слуша, ще говори вечно." Беше послушен на Отца и не говореше от Себе Си, нито търсеше Своята слава. През повечето време се представяше само като: "човекът, който ви говори истината която чух от Бога". С много лъжи искаха да затворят устата Му и с голям камък - снагата Му, но правдата възтържествува! Истината е вечна и Онзи, Който беше послушен до смърт и до смърт говори истината, Неговите думи ще бъдат повтаряни и вярвани до края на света. Ако това не е насърчително, мили мои братя, какво е? Нека и ние се прилепяме към Богатия на всяка благодат, който простира гладък път към небето - чистото тяло на Христос, -  и Го призоваваме до сетния си дъх, като бъдем истинни и богатеем в добри дела - добро наследство за вечността.

Затворената врата, непреминатият брод и нечутият живот

И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма пропаст, така че онези, които искат да преминат от тук при вас, да не могат, нито онези от там - да преминат към нас. И той му каза: Ако Моисей и пророците не слушат, няма да повярват ако ще някой да възкръсне от мъртвите. -  Лука 16:26, 31

 

 С тази сурова истина Авраам удари точка на отчаяната молба на бившия богаташ. Търсенето на чудеса и свидетелства от небето и ада, за да се увери човек, е безполезно. "Богатият ще погине в пътуванията си". И богаташът от този разказ не си научи урока. Приживе ходеше напред-назад за печалби да моли и да му се молят и сега си мислеше, че Божиите работи са шетане напред-назад (или по-скоро нагоре-надолу) и умоляване в последния момент. Ала адът и небето не са места на търговия, о не, места на разплата са. Между тях няма брод и вратите им са винаги затворени и се отварят само когато влизат новодомците. Големецът не погледна на раните на Лазар, за да му помогне, и не бе погледнал и на раните на Месията в Светите Писания, за да помогне на себе си и на братята си. Лазар го лазеха кучета, но богатия го покриха бесовете. Вратите на богаташката къща останаха затворени, никой не пренесе Лазар вътре; така и богатият не мина през небесните порти и душата му не бе пренесена горе.





Между нас обикалят десетки свидетелства на хора, уж посетили небесните селения или областите на преизподнята, които твърдят, че носят послание за земните жители. Техните думи могат да бъдат отхвърлени по ред причини, но заради една единствена не си заслужава да бъдат дори погледнати: Те не служат за нищо. Дори ако тези пътешественици по духовната вертикала бяха прави, Господ изрично казва, че ушите на грешника се отварят само с един ключ - с Божието слово - и живот се получава само от вече изреченото чрез Божиите уста. Да, по времето на Исус единственото останало от Моисея и пророците беше ясно написаното от тях. Дума по дума, лист след лист, навити в свитък, който си стоеше в ъгъла на синагогата. Нечествите пишман потомци на Авраам обаче почитаха Божиите думи само като "заповед след заповед", начин да си подредят живота, а не като хранителница на нов, по-висок, вечен живот, в който се влиза чрез долината на сълзите, наречена покаяние. Макар нозете им да прекрачваха прага на синагогата, те не бяха минали през прага на покаянието. "Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори." Бяха безкрайно далеч от скръбта по Бога, която докарва живот. Без да виждат колко са окаяни и послушни на греха, който води само надолу, "се трудеха да достигнат възкресението ден и нощ". Но с трудът си човек храни само устата си, а "ястията и търбуха Господ ще унищожи." И така те ядяха и пиеха до деня, в който трябваше да бъдат отведени, за своя изненада, на място, където душата бива изяждана и изпивана от ненаситни мъки.





Мъртвите духом не вярваха на Исус нито когато беше жив - просеха хляб, но не хляба на живота - нито докато умираше - когато гробове се отвориха и мъртви светии - живи свидетелства за неотслабналата от смъртта Господня сила - излязоха и се разхождаха из града. Дори чудото на възкресението, когато Бог в своето Триединство подейства с могъщата Си десница, за да възкреси тялото Христово, не помръдна мраморните плочи върху ушите на грешниците. Да, беше нужно много повече. И както винаги, Бог беше скрил многото в малкото .... в едни "думи на живот." Думите на благовестието, в което самото небесното войнство ангели иска да надникне, притежават силата на всички победни действия на Господа. Господ "унищожи смъртта, и осия живота и безсмъртието чрез евангелието." Да, в евангелската повест са скътани въплъщението, смъртта, възкресението, възнесението и те в него са по-истински и далеч по-силни от истината на най-прякото очевидство.

 

Камъкът, който отхвърлиха зидарите

Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?   -  Марк 12:10-11

С тези думи Божият Син, Единородният, Явеният в плът Бог, Господ Исус Христос, показва, че Неговото идване нямаше за цел да запълни празнината в някоя вече изградена религия. Религиите са като постройки (и имат постройки), които хората като зидари градят и украсяват с много усилия и жертви, но които нямат никаква стойност пред Бога. Само Исус и построеното чрез Светия Божи Дух върху Него (върху думите Му и чрез думите Му) е от значение. "Никой не може да положи друга основа освен положената - Исус Христос." И само Неговите бедни служители, които не са просто зидари, а "майстори-строители" на Бога, знаят да строят върху Него. Той не е добавка към религиите на света, нито може да бъде наложен върху тях. До Него не може да стои нищо, защото ще падне, а върху каквото падне Той, всичкото ще стане на прах. "И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият." Другите постройки трябва да паднат, за да се яви сам в двора си Божият градеж. И ще паднат накрай световната история - в "трус голям, какъвто не е бил откак съществуват човеците на земята". Амин. Може би мнозина от техните слепи последователи не биха имали против да вземат нещичко от Него или Него като една фасадна фигура - да го сложат редом до други камъни, да понамажат с Него, да пообагрят с Него, - и се опитват да го правят, но Той не е камъче или боя! Чудно как Го бъркат и как Той е прекалено малък за очите им, а всъщност прекалено голям за градежа им! За тях - чудак, но за нас - чудесен. Той си стои един сам като планина, една канара - основа, без която строенето става безсмислено. "Твърдата Божия основа стои". Неговата Божественост, Върховенство, Единствена жертва, както и Неговите вечни думи и духовността на религията Му нямат аналог и място в уставите и сърцата на непознаващите Бога земляни. "Вие сте от тези, които са долу, Аз съм от онези, които са горе". Да, Той така не пасва на техните земни учения, нито на тяхното лукаво мъдруване, че е напълно несъвместим с тях. "Твоите съдби са твърди високи за очите им."




Чудно как евреите - първите, на които се даде Божието слово, и племето, от които Той дойде по плът - го отхвърлиха? На външен вид човекът Исус не се отличаваше изобщо от всеки друг човек в Палестина, но духът, думите, постъпките Му бяха съвсем различни от техните - различни до степен на чуждост. Както юдаизмът от онези дни, така и "християнствата", т.е. различните деноминации от нашия ден, продължават да отхвърлят Исус и думите Му и да градят и мажат своите собствени замъци - гробници, поставяйки собствена крива праведност и раздавайки собствено изкривено правосъдие. "полагам камък на препъване, и камък на съблазън", - които се препъват и на словото са противни, за което бяха и положени." Те се препъват и вместо да живеят в Живия, се облягат върху онова, което Той победи - смъртта. Кръстове, кости, ковчези, калимявки - колко кривогледо! На умираща и мъртва плът се уповават за спасение. Навеждат се и падат в яма, където са мислели, че има основа. Чудно. Но е писано: "Този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие". Това е, защото от гордост не лягат върху Него, за да възкръснат с Него. Да, Исус Христос не се дава на мъдрите, силните, хитрите, находчивите, на възвисяващите се и устремяващите се към политическа власт, сила и превъзходство. И, най-вече, Той няма място в гордите, които сами са си основа и които строят стълбичка към небето. "На гордите се противи." Колкото повече се опитват да вложат този камък, Той повече пада на краката им. И колкото повече Му се ядосват и се опитват да Го от-ложат (отхвърлят), толкова повече Той стои на мястото Си и Се строи. Не е ли чудно? Защото Той не се влага, камо ли да се от-лага, а трябва да Се полага, та да стъпим здраво на Него и да ходим по Него, за да бъдем в Него. Едва тогава сме в безопасност. "Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло." ....."домът Ми ще се построи в него".

Бог ни учи на вярата - Уилям Ромейн

 Бог ни учи на вярата
  Уилям Ромейн

 

 

  Писанията обичат да показват духовното с помощта на материалното и да говорят за способностите и действията на душата с думи, описващи действията на части на тялото. Ходенето е телесно действие и се състои в движение - отиване от едно място на друго. Затова и се прилага като действие на духа - защото ние се движим и духовно. На душата, която е помирена с Бога и има мир с Него, е предписан път, по който трябва да ходи, за да се наслаждава на благодатта, която е обещана за онези, които са в Исус Христос. Това се получава чрез вяра и затова Писанията наричат ходенето на вярващия с Бога от сила в сила "Ходене с вяра" - "ние ходим с вяра (казва апостолът), а не с виждане (зрение)." Когато човек отпадна от Бога, той изгуби пътя си и остана без волята и силата да се върне. Старозаветните вярващи изповядаха това: "Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път" Исая 53:6. Апостол Петър напомня на вярващите същото: "Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастиря и Пазителя на вашите души." Неговият брат, Павел, е съгласен: "Няма праведен, нито един...никой не търси Бога... те всички се отклониха от пътя" Римляни 3:10-12. Цялото човечество, казват словата на истината, се е заблудило; всички са се отклонили от пътя; изоставили са Божия път и са се свърнали всеки в своя път; те, като бедна заблудена овца - най-губещото се животно, - не могат; те и не искат, защото не ходят по Духа, а по плътта; мислят плътски и в плътския си ум таят вражда против Бога и Неговите пътища.

Но Бог, в безмерното богатство на Своята благодат, благоволи да разкрие на тези скиталци пътя на спасението. Той им го извести още при падението; и всички вярващи оттогава насетне го виждаха ясно и вървяха в него уверено. Енох, Ной, Авраам всички ходиха с Бога по точно същия начин, който по-късно начертаха Писанията, които бяха дадени упътване за евреите, за да могат да ходят в стъпките на вярата на своя баща Авраам. Епоха след епоха Бог издига пророци, за да въведе Своя народ в Царския път и да ги изпълни с молитва, за да ги удържи в него. От устата на Своя слуга Давид им даде следното обещание:"Благ и прав е Господ, затова ще научи грешните на пътя си. Ще води кротките в път на съд и ще научи кротките на пътя." Псалм 25:8-9. Насърчени от тази гаранция от Божието слово, грешниците, изпитващи нужда, се молят: "Разкрий ми, Господи, пътищата си, научи ме на пътеките си." 25:4. В пророците е писано: "Те всички ще бъдат научени от Бога; те всички ще бъдат научени от Мене, от най-малкия до най-големия, казва Господ." Ако на някой му липсва мъдрост и търси от Бога, нека знае, че Той дава на всички просто и не укорява. Той ги води със словото Си и чрез Духа Си, за да познаят себе си и да получат познаването на истинския Бог и Спасител. Божественото поучение е нужно, за да опознаят сами себе си. Отначало те не познават нито състоянието си, нито опасността пред себе си.


Това става, когато Светият Дух, според Своя чин, излезе от Отца и Сина и ги изобличи за греха им - за това колко е греховен грехът, за вината, която са натрупали, и за гнева, който заслужават. Той просвещава разума с ясен изглед към тези истини и заковава вината върху съвестта им. Тогава те откриват, че са били слепи и невежи, бунтовници в своята воля и отстъпници от Бога в сърцата си. Той ги прави да усетят покварата на сърцата им и заблудата на пътищата им, в които дълго са ходели и неизбежно са щели да погинат; защото не са имали нито знание, нито воля, нито сила да се върнат при Бога. Той им казва "Върнете се, човешки чада." Псалм 90:3 и им показва пътя. И когато започват да виждат както трябва - че трябва да се върнат и да се покаят, те разбират също, че нямат вярата сами да го направят, а трябва да им бъде дадено свише. Вярата е Божи дар и идва от Неговата могъща сила. Той трябва да подейства, иначе грешникът ще остане затворен в неверие и отчаяние. По този "тертип" учи Господ всички свои чада. Той ги научава на състоянието им и ги прави чувствителни към вината и окаяността, която имат в себе си. Той ги довежда до правилното познание на пълната поквареност на цялата им душа и тяло. Лошото дърво не може да даде добър плод. Разсъдъкът се просветлява за това, съвестта се събужда да го усети и по този начин осъденият грешник получава желанието да бъде научен на пътя на спасението. Нашият блажен Спасител заявява, че никой не познава Сина освен Отца, нито познава някой Отца... освен Синът и онзи, на когото Синът би поискал да Го открие; и това Той прави чрез Светия Дух на мъдрост и откровение, който, по тази причина, се дава на Божиите чада, за да Го познаят и да повярват в Него като Помирен Отец в Христос Исус. Това спасително знание е скрито от светски мъдрите и разумните, а бива открито на неуките, които Светият Дух е направил прости и податливи на учение. На тях Бог разкрива Божиите неща и славата на Исус Христос в благовестието.