Богатите при Богатия и бедните, които губят всичко

И гробът му се определи при злодеите; Но в смъртта си остана с богатия, Защото не бе направил неправда, И нямаше лъст в устата му.   Исая 53:9


В смъртта Си остана с богатия. Но за гроба на Йосиф от Ариматея ли се говори тук, или и за Бога, който е "богат към всички, които Го призовават?". "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" - Исус извика на арамейски, простонародната реч, за да го разберат всички и да би с Божията воля се усетят, че псалмът на мъченията (22) беше написан за Него. Но Исус го каза и за Себе Си - като човек, който призова своя Бог. "И беше чут". Бедният скитник Исус остана с Богатия Бог, остана чист от престъпление в богатството на Неговата благодат - с пълна гледка  към богатството, което Го чакаше. Защото благодатта неминуемо ще премине в слава. "Който заради положената пред Него радост изтърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол." Не направи друго и Йосиф. Богатият, който Го погреба, също понесе укор и остана с Богатия, защото "очакваше Божието царство": богатство, приготвено преди основаването на света да бъде дадено на богатите на вяра. Бедните неверници пък оплюваха Господ като че беше някакъв разбойник, който искаше да им вземе всичко, а Той въобще "не искаше тяхното, а тях,"; и ги получи, когато Петър на Петдесятница въведе хиляди от тях в Божието царство "чрез благовестието, за да получат славата на нашия Господ Исус Христос." Видимото вече чрез Светия Дух "богатство на славата" на възнесения Христос изведнъж Го направи притегателен за онези, които малко по-рано желаеха да Го изгонят от света. "Богатството прибавя много приятели." Притчи 19:4.




"нямаше лъст в устата Му". Той с право бе потвърдил, че е Царят Израилев, Божият Син. Без да лъже, предсказа още (Матей 26:45), че ще бъде оставен в ръцете на грешници,  което и стана, та чрез лъжесвидетелството на двама синове на сатана да Му сторят най-голямата неправда, извършвана някога на тази грешна земя. Неговата истина беше тяхната лъжа и черната кал на човешката ненавист направи Божествената истина да процъфти. Изпълниха Писанията, които не обичаха. Светият Божий си отиде преди престъпниците и излезе от смъртта преди тях, ако и да Му бяха заковали място между тях и да го засипваха с всяка хула, позната на светски и църковен език, с което показаха колко са бедни. "Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща." Накрая се оказа, обаче, че острите думи не бяха убили името Му както пръстта не беше покрила тялото Му. Нима техните думи не бяха само лъх, който полъхва кожата и бързо се забравя? Писано е: "нечестивият духа срещу всичките си врагове". Хулите окапаха и лъжите изчезнаха яко дим. Както нямаше как да стои на кръста по-дълго от нужното, така и честта Му не можеше да бъде отнета завинаги. Дойде богаташът Йосиф Ариматейски - виден съветник -  и Му отдаде почест, с каквато цар не се е сдобивал - не носачи и балсаматори, а двама велможи (дойде и Никодим) да го подготвят за погребение. "Паметта на праведния е благословена."



Затвориха се усти хулни, отвори се уста смъртна, ала и тя не се зъби дълго - Той не бе сторил неправда и нямаше лъст в устата Му, и вярваше в Своя Бог, и Той не Го остави дълго - нито в ръцете на грешниците, нито да потъне в тлението, което не затвори паст над неговата непорочна, възчиста снага. "Пази езика си от зло, Отклонявай се от злото. Очите Господни са върху праведните, И ушите му към техния вик." Да, Човешкият Син пазеше езика си от зло и ръцете си от злодейство. Нямаше какво да спечели от възмездие, нито искаше да стори зло на някоя душа, а и злото нямаше да Го облекчи. "Милостивият человек прави добро на душата си;".



А как да обича лъжата, като самото Му име бе Истината? "Лъжливият свидетел ще погине; А човек, който слуша, ще говори вечно." Беше послушен на Отца и не говореше от Себе Си, нито търсеше Своята слава. През повечето време се представяше само като: "човекът, който ви говори истината която чух от Бога". С много лъжи искаха да затворят устата Му и с голям камък - снагата Му, но правдата възтържествува! Истината е вечна и Онзи, Който беше послушен до смърт и до смърт говори истината, Неговите думи ще бъдат повтаряни и вярвани до края на света. Ако това не е насърчително, мили мои братя, какво е? Нека и ние се прилепяме към Богатия на всяка благодат, който простира гладък път към небето - чистото тяло на Христос, -  и Го призоваваме до сетния си дъх, като бъдем истинни и богатеем в добри дела - добро наследство за вечността.