Затворената врата, непреминатият брод и нечутият живот

И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма пропаст, така че онези, които искат да преминат от тук при вас, да не могат, нито онези от там - да преминат към нас. И той му каза: Ако Моисей и пророците не слушат, няма да повярват ако ще някой да възкръсне от мъртвите. -  Лука 16:26, 31

 

 С тази сурова истина Авраам удари точка на отчаяната молба на бившия богаташ. Търсенето на чудеса и свидетелства от небето и ада, за да се увери човек, е безполезно. "Богатият ще погине в пътуванията си". И богаташът от този разказ не си научи урока. Приживе ходеше напред-назад за печалби да моли и да му се молят и сега си мислеше, че Божиите работи са шетане напред-назад (или по-скоро нагоре-надолу) и умоляване в последния момент. Ала адът и небето не са места на търговия, о не, места на разплата са. Между тях няма брод и вратите им са винаги затворени и се отварят само когато влизат новодомците. Големецът не погледна на раните на Лазар, за да му помогне, и не бе погледнал и на раните на Месията в Светите Писания, за да помогне на себе си и на братята си. Лазар го лазеха кучета, но богатия го покриха бесовете. Вратите на богаташката къща останаха затворени, никой не пренесе Лазар вътре; така и богатият не мина през небесните порти и душата му не бе пренесена горе.





Между нас обикалят десетки свидетелства на хора, уж посетили небесните селения или областите на преизподнята, които твърдят, че носят послание за земните жители. Техните думи могат да бъдат отхвърлени по ред причини, но заради една единствена не си заслужава да бъдат дори погледнати: Те не служат за нищо. Дори ако тези пътешественици по духовната вертикала бяха прави, Господ изрично казва, че ушите на грешника се отварят само с един ключ - с Божието слово - и живот се получава само от вече изреченото чрез Божиите уста. Да, по времето на Исус единственото останало от Моисея и пророците беше ясно написаното от тях. Дума по дума, лист след лист, навити в свитък, който си стоеше в ъгъла на синагогата. Нечествите пишман потомци на Авраам обаче почитаха Божиите думи само като "заповед след заповед", начин да си подредят живота, а не като хранителница на нов, по-висок, вечен живот, в който се влиза чрез долината на сълзите, наречена покаяние. Макар нозете им да прекрачваха прага на синагогата, те не бяха минали през прага на покаянието. "Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори." Бяха безкрайно далеч от скръбта по Бога, която докарва живот. Без да виждат колко са окаяни и послушни на греха, който води само надолу, "се трудеха да достигнат възкресението ден и нощ". Но с трудът си човек храни само устата си, а "ястията и търбуха Господ ще унищожи." И така те ядяха и пиеха до деня, в който трябваше да бъдат отведени, за своя изненада, на място, където душата бива изяждана и изпивана от ненаситни мъки.





Мъртвите духом не вярваха на Исус нито когато беше жив - просеха хляб, но не хляба на живота - нито докато умираше - когато гробове се отвориха и мъртви светии - живи свидетелства за неотслабналата от смъртта Господня сила - излязоха и се разхождаха из града. Дори чудото на възкресението, когато Бог в своето Триединство подейства с могъщата Си десница, за да възкреси тялото Христово, не помръдна мраморните плочи върху ушите на грешниците. Да, беше нужно много повече. И както винаги, Бог беше скрил многото в малкото .... в едни "думи на живот." Думите на благовестието, в което самото небесното войнство ангели иска да надникне, притежават силата на всички победни действия на Господа. Господ "унищожи смъртта, и осия живота и безсмъртието чрез евангелието." Да, в евангелската повест са скътани въплъщението, смъртта, възкресението, възнесението и те в него са по-истински и далеч по-силни от истината на най-прякото очевидство.