Грехопадналият човек

ГРЕХОПАДНАЛИЯТ ЧОВЕК

от Джон Нютон

В наши дни много слушаме за достойнството на човешката природа. И е вярно, че човек - такъв, какъвто излезе от ръцете на Бога, - беше превъзходно създание; ала ако разгледаме този въпрос с оглед на това какъв е падналия човек, който е развален от греха, можем ли да направим друго, освен да се присъединим към псалмописеца в удивлението му, че Великият Бог изобщо може да се занимава с него? [малкия и грешен човек.]

Човекът, макар и изпаднал от първото си състояние на щастие и святост, добре доказва с природните си дадености и способности, че ръката, която го е направила, е божествена. Той е способен на велики неща. Разумът, волята, чувствата, въображението и паметта му са благородни и чудни способности. Но ако го погледнем в нравствена светлина, като разумно същество, непрестанно зависимо от Бога, отговорно пред Него и поставено от Него в състояние на битие в един непроменящ се свят; ако го погледнем така, човекът е чудовище, низко, долно, тъпоглаво, твърдоглаво и злосторно създание; няма думи да го опишеш. Човекът, при всичките си самохвалства за разум и постижения, е безумец. Докато е лишен от спасителната Божия благодат, неговото поведение спрямо нещата, които най-пряко го засягат, е по-абсурдно и непоследователно от това на най-последния слабоумник; по отношение на чувствата и стремежите си той е пропаднал далеч по-долу от скотовете; а по злоба и лукавство на волята си прилича най-много на дявола.

Нашата беседа не разисква този или онзи човек, някой Нерон или Елагабал, а човешката природа, цялото човешко племе, с малкото изключение на онези, които са родени от Бога. Има, наистина, разлика между човеците, но тя се дължи на удържащата сила на Божието провидение, без което земята бързо би се превърнала в огледален образ на ада. Вързаният вълк или лъв не може да направи същите поразии като този, който е развързан, но това не променя природата му. Образованието и изгодата, страхът и срамът, човешките закони и тайната Божия сила над ума се обединяват, за да изградят множество прилични и почтени (външно) личности; и дори най-разпуснатите са под възбрана, която не им позволява да покажат и една хилядна от лукавството, което се намира в сърцата им. Но самото сърце е у всички, всеобщо, измамливо и твърде лукаво.

Човекът е безумец. Вярно, той може да измери земята и почти да преброи звездите; изобилства в произведения на изкуствата и в изобретения чрез науката и политиката; и можем ли тогава да го наречен безумец? Древните езичници, жителите на Египет, Гърция и Рим, са били прочути с тази мъдрост. И до този ден те са еталони за онези, които се стремят да преуспеят в историята, поезията, изобразителното изкуство, архитектурата и други поприща на човешкия гений, които са пригодени да излъскат маниерите, без да направят сърцето ни най-малко по-добро. Но и най-уважаваните от техните философи, законодатели, оратори и творци са били лишени като слабоумни от онова знание, което единствено заслужава титлата истинска мъдрост. Твърдейки, че са мъдри, те оглупяха (Римляни 1:22). Невежи и нехайни за Бога, но съзнаващи своята немощ и зависимост от висша на тях сила и подтиквани от вътрешен страх, чийто произход и приложение също са им били непознати, те се покланят на създанието вместо на Създателя; и не само това, но и се уповават на пънове и камъни, на дела на човешки ръце, на измислици и химери.

Запознатост с техните митологии (или религиозни басни) минава при нас за важен клон на познанието, понеже идва от древни книги, написани на непознати за простолюдина езици; но ако търсим достоверност, сборници със сънища или бълнувания на лунатици могат да ни доставят точно толкова. И тъй, ако приемем тези високопочитаеми мъдреци за добра извадка от човечеството, не трябва ли да признаем, че човек, и в най-доброто си състояние, но без наставление от Божия Дух, е безумец? Но ние не сме ли по-мъдри от тях? Ни най-малко, докато Божията благодат не ни направи такива. Нашите предимства само показват безумието ни в по-ярка светлина. Кога считаме човек за безумец? Безумеца няма здрав разум; той се води само от външното и би предпочел хубава одежда, отколкото завещан на хартия голям имот. Той няма грижа за последствия. Безумци са убивали или наранявали най-добрите си приятели и не са виждали злото в постъпката си. Безумецът не може да разсъждава, защото доводите не значат нищо за него. Един път може да го вържеш със сламка и да не смее да потръпне; друг път може да гори къщата му, а той да не иска да се помръдне. Не са ли това чертите на един безумец? Ако са, няма безумец като грешника, който предпочита земните залъгалки пред небесните наслади; който е верен слуга на светските обичаи и по се страхува от човешкия лъх, отколкото от Божия гняв.

Пак, човек в природното си състояние е скот, който е по-долу от скотовете, които погиват. По две неща той им прилича; не гледа по-високо от чувствните наслади и има онази себичност, която го кара да изтъква себе си и интересите си като най-висока цел. Но в много отношения той пада по един жалък начин по- долу от тях. Неестествените похоти и липсата на обич към собствените му чада са мерзости, които не се намират между лишените от разум твари. Какво да кажем за майките, който погубват рожбите си със собствените си ръце, или за ужасяващото деяние на самоубийството! Човеците са по-лоши от зверовете и в това, че са безкрайно упорити; няма и няма да приемат предупреждение. Ако се измъкне от капан, звярът ще внимава да не го доближи повече, и: напразно се простира мрежа пред всяка птица. Но човекът, и много пъти изобличаван, закоравява врата си; сурва се към собствената си погибел с отворени очи и заплюва Бог в лице, смело запътен към осъждението си. И пак, нека видим как човек прилича на Дявола. Има духовни грехове, с чиято висота Писанията дават щрихи на характера на Сатана. Всяка черта в описанието му намираме изобилно и в човека; така че онова, което Господ казва на юдеите, важи и за всички, "Вие сте от вашия отец, Дявола, и похотите на отца си искате да вършите." Човек прилича на Сатана по гордост; това тъпоглаво, немощно създание се мисли за нещо заради някаква своя мъдрост, сила и добродетел, и е готово да говори как ще се спаси от добрите си дела; макар че ако можеше, и Сатана би имал някаква надежда. Прилича на него по злоба и този дяволски нрав често стига до убийство; и би стигал ежедневно, ако Господ не го удържаше. Той е взел от Сатана омразния дух на завистта. Често се измъчва до неописуема степен от това да гледа благополучието на ближния; и в същата степен се радва на злощастията му, макар и да не извлича друга полза от тях, освен задоволяването на тази ненавистна жилка. Той, по същия начин, носи образа на Сатана в своята жестокост. Това зло е вързано и в сърцето на децата. Наклонност да се удоволстваш в причиняването на болка на другите се вижда много отрано. Децата, оставени без възпитание, започват да се забавляват, като изтезават бавно насекоми и животни. Какви мъки причинява безпричинната жестокост на човека на петлите, кучетата, биковете, мечките и други твари, за които той мисли, че са създадени с единствената цел да задоволяват със страданията си неговия варварски дух. Ако вадим оценката си за човеците от онези моменти, когато са най-доволни и против тях няма гняв или ненавист, които да ги оправдават, е пределно ясно чии са и на кого служат; и те наистина са си най-големите врагове. Помислете за ужасите на войната, за яростта на онези, които се дуелират, за кланетата, убийствата и покушенията, с които е пълен света, и възкликнете "Господи, какво е човек!" И още, ако измамата и предателството са част от характера на Сатана, то човек безспорно прилича на него. Нима не е всеизвестна действителност, повод за тъга във всяка епоха, онова, което казва пророкът: " Не се доверявайте на другар, не се уповавайте на тесен приятел, Пази дверите на устата си От лежещата в обятията ти; Ловят всеки брата си с мрежа." Нима не са мнозина, които в този момент могат да кажат с Давид "Устата му бяха по-гладки от масло, но в сърцето му имало война; думите му бяха по-меки от елей, но били голи саби." Както Сатана, човеците са пълни с желание да съблазнят другите към грях; недоволни от това да осъдят само себе си, те ангажират цялото си изкуство и влияние, за да въвлекат със себе си в същата погибел колкото могат повече себеподобни. Накрая, и самият Сатана се затруднява да ги надмине по пряко противопоставяне на Бога и на неговата благост, по ненавистно враждуване с благовестието на неговата благодат и по горестно преследване на онези, които го изповядват. В това те наистина са негови пратеници и доброволни слуги; и понеже Блажения Бог е извън обсега им, те се стараят да покажат презрението си към него над неговите люде.  
   

Досега само нахвърлях скица, някои контури на образа на грехопадналия човек. Да му се направи добър портрет, да се насити всяка черта с цялата тежест на ужаса и да бъде изобразен такъв, какъвто е, би било невъзможна задача. Достатъчно имаме пред очи, обаче, за да се илюстрира колко уместно е възклицанието "Господи, какво е човек!". Някои от читателите ми може би ще отрекат или смекчат обвинанието и ще поспорят, че не описвам цялото човечество, а само някои от най-разпуснатите от вида, които трудно могат да се нарекат "човеци". Но аз вече затворих вратата за това изключение. Това, което описвам, е човешката природа; и най-долните и разюздани индивиди не могат да съгрешават отвъд способностите и ограниченията на онази природа, която имат и по-кротките и умерените. Макар и да има разлика в плодородието между дърво и дърво, раждането на една ябълка определя каква е природата на дървото, от която е родена, точно толкова, колкото раждането на хиляда. Така и в нашия случай: нека допуснем, че тези безобразия не се намират у всички - пак тяхното присъствие у неколцина е достатъчно добро потвърждение; освен ако не бъде доказано, че онези, които са се проявили по-нечестиви от другите, са от друго естество или вид от тях. Но аз не съм под принуда да давам на възразяващите тази възможност; те трябва да са наистина безчувствени, за да не усещат в себе си греха - нещо така противно на общочовешките представи за доброта, че заради него биха предпочели да бъдат изгонени от цивилизования човешки свят, отколкото да бъдат принудени добросъвестно да изявят на другарите си човеци всяка помисъл и желание, което са им дошли на сърце.

Природата на грехопадналия човек е в съгласие с описанието, което апостолът прави на мъдростта, с която човек се хвали: тя е земна, чувствена, бесовска. В миналото писмо се опитах да й направя по-общо очертание; ала не може да се направи оценка на величината на нейната злина, без да я разгледаме поставена до светлината на благовестието. Юдеите са били изключително нечестиви във дните на плътта на нашия Господ; и въпреки това за тях се казва, "Ако не бях дошъл и не им бях говорил, не биха имали грях,"; тоест, светлината и силата на Неговото служение не само ги лиши от всяко извинение да продължават да живеят в грях, но и с този голям контраст даде възможност на всички да видят мащабите на тяхното нечестие; и сравнени с разобличението, което сами си спретнаха с упоритото си роптаене против Него, всичките им останали грехове се оказаха само косвени доказателства за истинското състояние на сърцата им. В този смисъл думите на апостола за Моисеевия закон могат да се приложат и за Христовото благовестие: то дойде, за да се умножи греха. Ако търсим в оценката си най-високите постижения на човешката поквара и най-чувстващите се последствия от нея, трябва да изучаваме поведението на онези, на които благовестието е познато. Индийците, които опичат враговете си живи, добре ни доказват, че човек е безсърдечен варварин към своя си вид; което може лесно да се докаже наглед и без да се ходи далеч от отечеството ни; но проповядването на благовестието разкрива враждата на сърцето към Бога по начини и в степени, които непросветените диваци и поганци не могат да достигнат. Под благовестието имам предвид не просто учението за спасение, вложено в Светите Писания, а публичното и властно разгласяване на това учение, което Господа Исуса Христа повери на своите истинни служители - на онези, които, сами, чрез силата на неговата благодат, бяха извадени от тъмнината в чудната светлина и подготвени и изпратени чрез неговия Свети Дух да обявяват на братята си грешници как са видели, почувствали и опитали от словото на живота. Тяхното поръчение е да възвисяват единствено Господа, да опетнят гордостта на всяка човешка слава. Те са длъжни да излагат наяве злото и щетата на греха, строгостта, духовността и наказанията на Божия закон, пълното отстъпничество на човечеството; и от тези предпоставки да показват абсолютната неспособност на грешника да избегне осъждение чрез свои собствени дела или начинания; и тогава да обявят изобилното и безвъзмездно спасение от греха и гнева, [което е] чрез вяра в името, кръвта, покорството и ходатайството на Бога, явен в плът; заедно с това те трябва да проповядват осъждане на вечни мъки за всички, които окончателно отхвърлят свидетелството, с което Бог е свидетелствал за сина си. Макар тези дялове от Божията воля за грешниците, както и други истини, свързани с тях, да са разкрити и повтаряни натрапливо в Библията; и макар да намираме по една Библия в почти всеки дом, виждаме, всъщност, че тя е запечатана книга, която твърде малко се чете, малко се разбира, и затова много не се зачита, освен на онези места, където Господ благоволява да благослови със служители, които могат да потвърдят истините със своя опит и които, заставени от неговата любов и убеждение за скъпоценността на човешките души, оживотворени правят своето вярно служение главно дело на живота си; те не целят придобиване на богатство, а благополучието на слушателите; и са еднакво безразлични към недоволството и похвалата, с които реагира света; и животите им не са им свидни, така че могат да бъдат мъдри и успешни в печеленето на души за Христа.

Когато по този начин благовестието дойде на определено място, хората [там] може да постоянстват в грях, ала грехът им може да се каже, че е извършван в невежество; те още не са били предупредени за опасността, в която се намират. Някои пият неправда като вода; други, по-трезвени, са се заровили живи в грижите и делата на света; други намират някакво време за това, което наричат ходене на църква, което правят редовно, макар и да им са съвършено чужди естеството или насладите на духовното поклонение; със своите усилия те отчасти мислят да се пазарят с Бога и да компенсират за греховете, с които не са готови да се простят, и отчасти да задоволят своето честолюбие, като получат (така си мислят) някакво основание да казват "Боже, благодаря ти, че не съм като другите." Проповядваното благовестие обявява колко суетни и опасни са тези различни пътища, в които избират да ходят грешниците. То обявява и доказва, че колкото и различни да изглеждат едни от други, те са еднакво отдалечени от пътеката на безопасността и мира, и всички водят към същото - унищожението на онези, които продължават по тях. В същото време то (благовестието), разкривайки необятната Божия любов, Христовата благодат и слава, приканвайки всички да дойдат при него, за да получат прошка, живот и блаженство, предотвратява отчаянието, в което биха били хвърлени човеците, когато бъдат уличени в греховете си. С две думи: то показва пъкления ров под краката им и отваря портите и пътя към небето над очите им.

Сега нека разгледаме накратко какво предизвиква благовестието в онези, които не го приемат като Божия сила за спасение. Във всеки то има различен ефект, според темперамента и обстоятелствата на човека, както и според Божието намерение; но при вида на всеки от тях можем да повторим възклицанието на псалмописеца: "Господи, какво е човек?".

Мнозина, които са чували благовестието - веднъж или повече пъти - не искат да го чуват повече; то събужда у тях презрение, омраза и ярост. Те изливат жлъчка върху Божията мъдрост, презират неговата благост, обявяват бунт против неговата власт и самите им погледи изразяват духа на непокорните евреи, които без увъртане казаха на пророк Еремия в лице: "Колкото за словото, което ти ни говори в Господното име, няма да те послушаме;" Еремия 44:16. Проповедниците на Божието слово са считани за хора, които преобръщат света; а хората, които го приемат, за глупаци и лицемери. Колко силно настроено е природното сърце против Господа се вижда от смущението, което става в семействата, където Господ е благоволил да събуди един или двама, докато останалите са останали в греховете си! Да изповядваш, или дори да те заподозрат, че изповядваш, симпатия към Христовото благовестие, често е считано и третирано като най-голямо престъпление, достатъчно да отмени и неотменимото иначе дължимо в една връзка или приятелство. Родителите намразват децата си, а децата се присмиват на родителите си; мнозина намират, в съгласие със заявлението на нашия Господ, че откакто са го възлюбили - от момента, в който неговата любов се е отразила в сърцата им, - онези от дома им, не друг, са им станали най-лоши врагове; и че онези, които са показвали най-голяма обич и нежност към тях преди обръщането им, сега едва понасят вида им.

Болшинството може би ще продължат да слушат словото, поне от време на време; и на тези, които го слушат, Божият Дух, по едно или друго време, обичайно ще засвидетелства истината. Съвестта им получава удар и те за известно време уж вярват и дори треперят. Но какво следва? Дори отровеният не търси толкова бързо своята противоотрова или цяр, колкото те - средство да заглушат и потушат осъдителните гласове на съвестта. Те бягат при другарите си, при чашката, при каквото и да е, само да се пооблекчат от неканените сериозни мисли; и когато успеят и възвърнат прежното си безразличие, се радват, все едно са избегнали някаква голяма опасност. Следващата стъпка е да се надсмиват над собствените си размисли; и след това, ако видят някой познат под същите убеждения, да използват всяка хитрост и да напънат всяка нервна струна, за да ги направят твърдоглави като себе си. За да постигнат това, дебнат като птичар за птицата, ласкаят или хулят, изкушават или заплашват; и ако успеят, та станат причината някой да се закорави в греховете си, се радват и тържествуват, като че е средство за печалба или повод за похвала това, че са погубили душите на сродните си твари.

Чули вече много проповеди, те придобиват повече светлина. Длъжни са да разберат, независимо дали искат, или не, че Божият гняв виси над чадата на непокорството. Носят жило в съвестта си и понякога се чувстват нещастни и пожелават да не са се раждали или да са се родили по-добре кучета или жаби, а не разумни същества. Но въпреки това продължават да се закоравяват. Мъчат се да са щастливи и спокойни и се насилват да носят усмивка, докато в сърцето им има болка. Хулят пътя на истината, следят християните за петна и със злорадство ги разнасят и преувеличават за тях. Виждат как умират нечестивите, но не се смущават; виждат как умират праведните, но не се трогват. Нито провидението, нито обредите, нито милостите или съдбите могат да ги спрат, защото са решили твърдо да продължат и предпочитат да умрат с отворени очи, отколкото да се покорят на благовестието.

Но хората невинаги отхвърлят истините на благовестието открито. Някои, които изповядват, че ги одобряват и приемат, с това откриват тъмнината на човешкото сърце в една дори по-силна светлина. Те правят Христос служител на греха и превръщат благодатта му в разпуснатост. Като Юда, те казват "Радвай се, Учителю" и го предават. Това е върхът на нечестието. Такива изопачават всички учения на благовестието. От Божия избор си намират извинение да продължат в лукавите си пътища; и яростно се препират за спасение без дела, понеже не обичат покорството. Те възхваляват Христовата праведност, но я държат възможно най-далеч от личната святост. С две думи, понеже чуват, че Бог е добър, наумили са си да бъдат зли докрай. "Господи, какво е човек!"

Така самоволните и непокаяни грешници отиват все по-назле, мамещи и мамени. Словото, което презират, става за тях ухание от смърт за смърт. Поели са по различни пътеки, но всички са се запътили към рова; и, ако не се намеси суверенната милост, скоро пропадат и повече не стават. Има два начина, по които най-често свършват неповярвалите.

Мнозина, след като са били разтърсени от словото, улягат във формалност. Ако редовното слушане можеше да замести вярата, любовта и покорството, биха се справяли добре; но малко по малко те стават имунизирани за проповедите - истините, които едно време са им правили голямо впечатление, от постоянно повтаряне губят силата си; и така тълпи и тълпи живеят и умират в мрак, ако и дълги години светлината да е сияела около тях. Други по-открито се предават на негоден ум. Ненавистта към благовестието създава неверници, деисти и атеисти. Те са пълни с дух на заблуждение, за да повярват на лъжа. Тези са присмиватели, които ходят по своите си похоти; защото там, където се изоставят принципите на религията, поведението става гнусно и мерзко. Такива се забавляват с измамите си и ослепително доказват истините на благовестието, когато се препират против него. Често намираме, че хората от този тип по-рано са били под въздействието на силни убеждения; но когато злият дух се е върнал, след като си е тръгнал за малко, последното състояние на този човек е станало по-лошо от първото.

Твърде възможно е някои от читателите ми да намерят себе си в моите описания на лукавството на отчаяно борещото се с истината човешко сърце. Дано Божият Дух ги застави да прочетат внимателно [всичко]. Наистина сте в лошо положение, но аз бих имал надежда, не бих се отчайвал - Исус е могъщ да спаси. Благодатта му може да опрости и най-тежките престъпления и да покори най-вкоренените навици на греха. Благовестието, което досега сте омаловажавали, на което сте се противили или против което сте се борили, си остава Божията сила за спасение. Исусовата кръв, която досега сте потъпквали, говори по-добри думи от кръвта на Авел, и има силата да очисти онези, на които греховете са морави и алени, и да ги направи бели като сняг. Бог засега ви щади; но е крайно време да се спрете, да хвърлите оръжие и да се смирите при нозете Му. Ако го направите, имате избавление; ако ли не, знайте добре, че за вас идва целия гняв; и бързо ще откриете, за ваша изненада и неописуем ужас, че е страшно нещо човек да падне в ръцете на живия Бог.

Митът за свободната воля - Уолтър Чантри

Повечето хора казват, че вярват в "свободна воля". Но имат ли те някаква представа какво значи това? Мисля, че в човешките представи по тази тема ще намерим повече суеверие, отколкото нещо друго. На тази воля се покланят като на великата сила на човешката душа, която е напълно свободна да насочва нашите животи в избрана от нея посока. Но от какво е свободна? И какво представлява силата й?

                            

МИТЪТ ЗА СВОБОДА СПРЯМО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

Никой не отрича, че човек има воля, тоест, способност да избира какво да каже, направи и мисли. Но замислял ли си се някога за това колко слаба е волята ти? Макар и да имаш способността да вземеш решение, често нямаш силата да действаш според него. Волята може да измисли курс на действие, но няма силата да извърши намерението си.
Библейски пример: Братята на Йосиф го мразеха. Продадоха за роб. Но Бог използва техните зли намерения и действия, за да го направи владетел над тях! Те избраха курс на действие - да навредят на Йосиф. Но Бог, в своята сила, нареди събитията и обстоятелствата за доброто на Йосиф. И като разбираше това, накрая Йосиф им каза " Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро," (Битие 50:20) А колко от твоите решения биват по-най жалък начин пресечени? Можеш да решиш да си милионер, но Божието провидение най-вероятно ще предотврати осъществяването на тази амбиция. Можеш да решиш да станеш професор, но лошо здраве, лични проблеми или липса на финанси могат да осуетят решението ти. Решаваш да отидеш на почивка, но вместо това катастрофа по пътя те праща в болницата.

Като наричаме волята свободна, със сигурност не искаме да кажем, че тя определя как ще се развие живота ти. Никой не избира болестите, скърбите, войните и лишенията, които развалят щастието му. Не си избирал да имаш врагове. Ако човешката воля беше толкова могъща, защо не решим да живеем вечно? Но трябва да умрем. Главните фактори, които формират живота ти, няма как да благодарят на волята ти. Не ти си избрал своето обществено положение, цвят на кожата, интелект и т.н.

Трезв размисъл върху това води до извода "Сърцето на човека начертава пътя му, Но ГОСПОД НАСОЧВА стъпките му.". Вместо да превъзвишаваме човешката воля, трябва смирено да хвалим Господа, чиито намерения определят живота ни. Както Еремия изповяда, " Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; за човека, който ходи, не е възможно да насочва стъпките си." Еремия 10:23.

Да, можеш да избереш какво искаш и да планираш какво ще направиш, но волята ти не е свободна да стори нищо, противно на Божиите намерения. Нито пък имаш власт да постигнеш целите си, ако Бог не ти позволи. Следващият път, когато си така омаян от волята си, си спомни притчата на Исус за богаташа: "И каза: Ей това ЩЕ направя: ЩЕ съборя житниците си и ЩЕ построя по-големи, и ЩЕ събера там всичко, дето ми се роди, и благата си, Но Бог му каза: Безумецо, тази нощ ще ти изискат душата;" Лука 12:18-21. Той имаше свободата да си ЩЕ, каквото си ще, но не и да осъществи - Бог решава какво ЩЕ стане; с тебе е същото.

МИТЪТ ЗА НРАВСТВЕНА СВОБОДА

Но свободата на волята се споменава и като важен фактор във вземането на ЕТИЧЕСКИ решения. За нея се казва, че е свободна да избира между доброто и злото. Но отново трябва да попитаме: от какво е свободна? И какво е свободна да избира?

Човешката воля е неговата сила да избира между възможности. Твоята воля решава какви ще бъдат действията ти от определен брой възможности. Имаш способността да насочиш мислите, думи и делата си. Решенията ти не се определят от външна сила, а от теб самия. Никой не принуден да действа обратно на волята си, нито заставен да каже това, което не иска.

Волята ти е това, което направлява действията ти.

Но това не означава, че властта да решаваш е свободна от всяко влияние. Човек прави решения и избира въз основа на своя разум, чувства, онова, което харесва или не харесва, и вкусове. С други думи - волята не е свободна от теб самия! Решенията ти се определят от същината на характера ти. Волята не е независима от природата ти, а е нейна робиня. Решенията ти не определят характера ти, а характерът ти те насочва в решенията ти. Волята ти е доста пристрастна към това какво знаеш, чувстваш, обичаш и желаеш. Не можеш да отречеш, че винаги решаваш въз основа на своето разположение, според вътрешното си състояние.

Точно това е причината твоята воля да НЕ БЪДЕ свободна да върши добро. Тя е робиня на сърцето ти, а то е зло. "И видя Господ че се умножава злината на человека по земята, и че ВСИЧКИТЕ въображения на сърдечните му помишления бяха САМО зло ПОСТОЯННО." (Битие 6:5). "НЯМА КОЙ да прави добро, не, нито един" (Римляни 3:12). Никоя сила не принуждава човек да съгрешава противно да природата му, а потомците на Адам са така зли, че винаги предпочитат злото в Божиите очи.

Решенията ти се формират от разбирането ти, а Библията казва за всички човеци "и безумното им сърце помръкна" (Римляни 1:21). Човек може да бъде праведен само когато желае общение с Бога, но "НЯМА КОЙ да търси Бога" (Римляни 3:11). Всеки така ламти за греха, че не може да избере Бога. Да избереш доброто, Бог, е противно на човешката природа. Ако все пак избереш да се опитваш да се покоряваш на Бога, то ще е резултат от принуда или нечиста подбуда - гордост, тщеславие, амбиция и т.н. Макар и да никой да не те принуждава, изборът ти е изцяло подчинен на греховната ти природа.

 Ако пред гладен лъв се положеха свежо месо и салата, той всеки път неизменно би избрал месото. Това се дължи на неговата природа. Така е и с човека. Човешката воля е свободна от външна сила, но не и от наклонността на човешката природа; и тази наклонност е против Бога. Човек има сила да решава само онова, което му повелява природата му; ето защо е невъзможно човек да иска да угоди на Бога без предварително дело на божия благодат в него.

Повечето хора разбират под "свободна воля" идеята, че човек е по естество неутрален и оттам способен да избере доброто или злото. Но човешката воля и цялата човешка природа е пристрастена САМО към злото ПОСТОЯННО. Еремия попита "Може ли етиопецът да си смени кожата, или леопардът - петната си? тогава ще можете да правите добро и вие, които сте навикнали на зло" Еремия 13:23." Невъзможно е. Противоестествено е. Хората отчаяно се нуждаят от свръхестественото създаване на нова природа или волята им остава поробена да избира зло. Напук на големите хвалби за "свободна воля", видяхме, че човешката воля не е свободна да избира път, противен на Божиите намерения, нито може да действа против собствената си (без)нравествена природа. Волята ти не определя събитията в живота ти, нито обстоятелствата им. Как да постъпиш от етическа гледна точка не е решение на неутрален ум, а винаги диктат на лични наклонности на характера.

МИТЪТ ЗА ДУХОВНА СВОБОДА

И все пак мнозина твърдят, че човешката воля има последната дума по въпроса дали човек ще има духовен живот или смърт. Те казват, че тук волята е съвсем свободна да избере вечния живот, предложен в Исус Христос, или да го отхвърли. Казват, че Бог дава ново сърце на всички, които избират според властта на свободната си воля да приемат Исус Христос.

Няма и дума, че да приемеш Исус Христос, е дело на волята, което често се нарича "вяра". Но как става това хората доброволно да приемат Господа? Обичайно отговорът е: "Със силата на свободната си воля," Но как може да бъде така? Исус е ПРОРОК - да го приемеш означава да вярваш във всичко, което казва. В Йоан 8:41-45 Исус ясно показа, че човек се ражда като дете на Сатана. Този лукав баща мрази истината и по природа предава същата наклонност в сърцата на всички хора. Затова Исус каза "Понеже ви казвам истината, не ми вярвате." Как може човешката воля да изскочи от човека и да избере да вярва в онова, което човешкото сърце мрази и отрича?

После, да приемеш Исус означава да го приемеш като СВЕЩЕНИК - да се уповаваш на него за мир с Бога чрез жертва и ходатайство. Павел ни казва, че умът, с който сме се родили, е враждебен към Бога (Римляни 8:7). Може ли волята, която е "волята на плътта и на мислите," изведнъж да затърси мир с Бога, който е Баща на духовете и Свят?  За нея, която би воювала до последна капка кръв, това би било лудост.

Освен това, да приемеш Исус означава да го привестваш като ЦАР. Означава да се покоряваш на всяка негова заповед, да изповядваш правото му да царува и да се покланяш пред престола му. Но човешкия ум, чувства и копнежи всички крещят "Не искаме този да царува над нас" (Лука 19:14).

Ако цялото ми същество мрази истината му, владичеството му и мира с Бога, как може волята ми да отговаря за приемането на Исус? Как може такъв грешник да има вяра?

Не на човешката воля, а на Божията БЛАГОДАТ трябва да благодари грешникът за това, че му е дала ново сърце. Ако Бог не смени сърцето, не създаде нов дух на мир, вярност и покорство, човек няма да избере да приеме Исус Христос и вечния живот в него. Докато Бог не даде ново сърце, човек не може да повярва - човешката воля бенадеждно си стои поробена на злата човешка природа, дори и най-вече по въпроса с обръщането към Бога.

Исус каза "Не се чуди, че ти казах ТРЯБВА да се родите отново" (Йоан 3:7). Ако не се родиш, никога няма да видиш царството Му.  Прочетете Йоан 1:12 & 13. Апостолът там казва, че онези, които вярват в Исус "се родиха не от човешка воля, а от Бога."Както не отговаря за идването ти в този свят, волята не отговаря и за новорождението ти за бъдещия.". На своя Създател дължиш благодарност, задето ти е подарил живот; и ако някой е в Христа, той е ново създание с нов, вечен живот (2 Коринтяни 5:17). Той е нашият Създател и Изкупител/Спасител Исая 43:1, а кой някога е избирал да бъде създаден? Лазар откликна на Христовия зов, когато беше възкресен от мъртвите, но не можеше да избира дали да бъде възкресен. Същото потвърди Павел в Ефесяни 2:5 "дори като бяхме мъртви в престъпленията, ни съживи заедно с Христа (по благодат сте спасени)," Вярата е първото действие на новата воля от Светия Дух. Да приемеш Христос е действие на самия човек, както дишането, но първо Бог трябва да вдъхне живот.

Нищо чудно, че реформаторът Мартин Лутер е написал книга, озаглавена "Поробената воля", която счита за една от най-важните си творби.  Волята е в оковите на злото човешко естество. Вие, които възхвалявате свободната воля като велика сила, сте се вкопчили в корена на гордостта. Грехопадналият човек е съвсем безпомощен и без надежда. Човешката воля не дава надежда, нито помага. С нея Адам и Ева решиха да ядат от забранения плод, с което ни хвърлиха в окаяното ни положение. Единственото могъщата Божия благодат дава избавление. Уповавайте се на Божията милост за спасение. Духът на Божията благодат ще създаде нов дух във вас.

Катехизис на Гадсби

                                     Катехизис на Гадсби

                                                                             1800


Въпрос I. Кой единствен съществува независим от всичко останали?
Отговор. Бог.

Изход 3:14; Псалм 90:2; Исая 45:5,22; Йоан 8:58

Въпрос II. Всеки ли трябва да вярва, че има Бог?
Отговор: Всеки трябва да вярва, че има Бог, и онези, които не вярват, струват голям грях и безумие.

Псалм 9:17; Еклесиаст 12:13; Марк 16:16; Йоан 8:24&16:8-9; 2 Солунци 2:11-12.

Въпрос III. Как можем да знаем, че има Бог?
Отговор: Делото на Сътворението и Провидението ясно изявяват, че има Бог, но единствено неговото Слово и Дух го правят действено, за спасението на народа му.

Йов 38&39; Псалм 19; Йоан 16:8-14; 17:8; 1 Коринтяни 2:10.

Въпрос 4. Какво е Божието слово?
Отговор: Светите Писания на Стария и Новия завет са Божието слово, и единственото мерило и правило за вяра и покорство.

Псалм 119:140; Притчи 30:5; Исая 40:8; 2 Тимотей 3:14-17.

Въпрос 5. Какво основно се съдържа в Светите Писания?
Отговор: Светите Писания основно съдържат онова, което човек трябва да вярва относно Бог и онова, което Бог изисква от човек.

Еклесиаст 12:13-14; Михей 6:8; 2 Тимотей 3:14-17.

Въпрос 6. Какво е Бог?
Отговор: Бог е Дух, безкраен, вечен и неизменим в своето съществуване, мъдрост, сила, святост, справедливост, благост и истина.

Изход 34:5-7; Йоан 4:24; 1 Тимотей 1:17 § 6:15-16; Евреи 12:29; Откровение 22:13.

Въпрос 7. Има ли повече богове от един?
Отговор. Има само един жив и истинен Бог.

Второзаконие 6:4; Исая 45:5-6,21-22; 1 Тимотей 2:5.

Въпрос 8. Колко лица има в Божеството?
Отговор: В Божеството има три лица - Отца, Сина и Светия Дух; и тези Трите са Един, едни в естество и равни в сила и слава.

Матей 3:16-17 § 12:31-32 § 28:19; Йоан 5:23 § 15:26; 2 Коринтяни 13:14; 1 Йоан 5:7.

Въпрос 9. Може ли да бъдат възпрепятствани Божиите намерения и помишления?
Отговор: Не, защото той върши всичко според съвета на своята воля, и ще извърши цялото си желание.

Йов 23:13; Исая 43:13 § 46:10; Матей 28:18; Ефесяни 1:11-12.

Въпрос 10. Какво са Божиите вечни укази?
Отговор: Божиите вечни укази са неговото вечно намерение според съвета на неговата воля, чрез което, за своя собствена слава, е предопределил всичко, което някога се е случило и ще се случи.

Исая 46:10; Римляни 8:28-30 & 9:6-24; Ефесяни 1:11-12; 2 Солунци 2:13-14.

Въпрос 11. Как извършва Бог своите вечни укази?
Отговор: Бог извършва указите си чрез делата на сътворението, провидението и благодатта.

Числа 23:19-23; Йов 37:13; Псалм 107:25-30; Данаил 4:35; Откровение 4:11.

Въпрос 12. Какво представлява делото на сътворението?
Отговор: Делото на сътворението представлява това как Бог е направил всичко от нищо чрез словото на своята сила, и го е направил твърде добро.

Битие 1; Йоан 1:1-3; Колосяни 1:16; Евреи 11:3

Въпрос 13. Как създаде Бог човека?
Отговор: Бог създаде човека мъж и жена; в Божий образ ги създаде, да имат власт над сътворението.

Битие 1:26-31 & 2:7, 18-23; Псалм 8:3-8 & 119:73; Матей 19:4-6; Марк 10:6-9.

Въпрос 14. Какво представляват Божиите дела на провидението?
Отговор: Божиите дела на провидението са неговото свято, мъдро и могъщо опазване и управляване на всички негови творения и всички техни действия.

1 Царе 3:18; Йов 23:13-14; Псалм 31:15 & 103:19 § 145:15-16; Притчи 5:21 & 16:9, 33 & 20:24; Матей 10:20; Евреи 1:3.

Въпрос 15. Какво представляват Божиите благодатни дела?
Отговор: Божиите благодатни дела са богатите прояви на неговата вечна любов в изкуплението, новорождението и всички свързани с тях славни дела.

Еремия 31:3; Ефесяни 1,2; Филипяни 2:13; Откровение 1:5-6.

Въпрос 16. Какво особено дело извърши Бог в провидението си спрямо човека в състоянието, в което го създаде?
Отговор: Когато Бог създаде човека, му даде закон, като му обеща продължаващ живот и благословения, които той да притежава въз основа на съвършено покорство, като му забрани да яде от дървото на познаване на добро и зло със заплаха от смърт, ако не се подчини.

Битие 2:15-17.

Въпрос 17. Останаха ли нашите прародители в състоянието, в което бяха създадени?
Отговор: Нашите прародители, оставени на свободата на волята си, паднаха от състоянието, в което бяха създадени, като съгрешиха против Бога.

Битие 3; Еклесиаст 7:29

Въпрос 18. Какво е грехът?
Отговор: Грехът е престъпването на Божия закон.

1 Йоан 3:4.

Въпрос 19. Какъв беше грехът, заради който нашите прадеди паднаха от състоянието, в което бяха създадени?
Отговор: Грехът, заради който нашите първи родители паднаха, беше това, че ядоха от забранения плод.

Битие 3:6-7.

Въпрос 20. Цялото човечество ли падна в Адамовото престъпление?
Отговор: Цялото човечество, което произлиза от Адам по наследство и беше в чреслата му, съгреши в него и падна с него в първото му престъпление.

3 Царе 8:46; Еклесиаст 7:20; Римляни 3:9-19,23 & 5:12, 19; 1 Коринтяни 15:21-22.

Въпрос 21. До какво състояние грехопадението докара човечеството?
Отговор: Грехопадението докара човечеството до състояние на греховност и окаяност.

Битие 3:7-24; Еремия 17:9; Римляни 3:10-21 & 5:12 & 8:22

Въпрос 22. В какво се състои греховността на това състояние, в което падна човек?
Отговор: Греховността се състои във вината на първия грях на Адам, липсата на вродена праведност и покварата на цялото естество - всички тези, обичайно наричани “първороден грях", заедно с всички дейстивтелни престъпления, които произлизат от него.

Псалм 51:5 & 58:3; Исая 1:6 & 6:5 & 64:6; Еремия 17:9; Матей 15:19; Римляни 3:10 & 7:14.

Въпрос 23. Какво представлява окаяността на състоянието, в което падна човек?
Отговор: Цялото човечество, чрез своето падение, загуби общение с Бога, докара си проклятието на закона, и така стана подлежащо на всички неволи на този живот, както и на самата смърт; и всички, които умират в грях, трябва да търпят мъките на ада за вечността.

Битие 3:16-24; Йов 5:7 & 14:1-2; Исая 64:6; Матей 22:13 & 25:41; Римляни 3:23 & 8:7; 1 Коринтяни 2:14.

Въпрос 24. Бог остави ли цялото човечество да загине в това състояние на грях и окаяност?
Отговор: Не; Бог по свое благоволение от вечността е избрал някои от човечеството за вечен живот и е влязъл в завет на благодат, за да ги избави от това състояние на греховност и окаяност и да ги въведе в състояние на спасение чрез Изкупител.

Римляни 3:21-25 & 9:6-24; Ефесяни 1:4-7; 1 Солунци 5:9; 2 Солунци 2:13; 1 Петър 1:2.

Въпрос 25. Какво се има предвид под “завет на благодат"?
Отговор: Заветното задължение, в което, във вечния съвет (помежду си) Триединният Бог влезе от страна на избраните; в който завет избраните бяха предадени на Сина, Второто лице от Троицата, и поставени под негова грижа и отговорност, като всички духовни благословения бяха съкровиществувани и подсигурени в Него, и така осигурени на цялото семе на обещанието.

2 Царе 23:5; Псалм 89:27-37; Исая 55:3; Осия 2:23; Йоан 17:2; Евреи 2:13 & 8:10

Въпрос 26. На кого се падна да изпълни условията на завета?
Отговор: Второто лице от Троицата, който, знаейки, че избраните ще се самоунищожат чрез греха, предстана, за да отговаря за тях и да поеме всички последствия от него върху себе си, и в своето си време да им изпрати Светия Дух, който да ги научи на всяка истина (най-вече на тази, че греховете им са простени в Него); и накрая, да ги представи на себе си славна църква, без порок, бръчка или нещо друго подобно.

Исая 9:6-7; Йоан 16:7-14 & 17:8-15; Ефесяни 5:25-27; Евреи 9:28.

Въпрос 27. Има ли в този завет нещо несигурно или зависещо от обстоятелствата?
Отговор: Не, понеже е нареден във всичко и твърд, и е потвърден от обещанието и Божията клетва.

2 Царе 23:5; Псалм 89:33-37; Еремия 33:20-21; Матей 24:35; Йоан 17:12,24; Римляни 11:29.

Въпрос 28. Могат ли призованите според Божието намерение (избраните) да вземат някаква утеха от славата и твърдостта на този завет?
Отговор: Да, понеже той съдържа цялото им спасение и желание, и надежда.

2 Царе 23:5; Исая 54:10; Йоан 10:28-29; Евреи 6:17-20.

Въпрос 29. Кой е Изкупителят на Божиите избрани?
Отговор: Единственият Изкупител на Божиите избрани е Господ Исус Христос, който, бидейки Господ на живота и славата, стана човек, и така беше и продължава да бъде и Бог, и човек завинаги.

Битие 3:15; Матей 1:21,23; Йоан 1:14; 1 Тимотей 2:5 & 3:16; Евреи 1:1-9 & 2:9 & 13:8.

Въпрос 30. Как стана човек Исус Христос, Господа на живота и славата?
Отговор: Христос стана човек, като взе на себе си естеството на своите люде, бидейки заченат в утробата на девствената Мария (чрез осеняването от Светия Дух и Божията сила) и роден от нея, но без грях.

Исая 7:14; Матей 1:20-23; Лука 1:31-35; Йоан 1:14; Галатяни 4:4; Филипяни 2:6-8; Евреи 2:14-18.

Въпрос 31. Какви чинове изпълнява Христос, бидейки Изкупител на Божиите избрани?
Отговор: Христос изпълнява чиновете на пророк, свещеник и цар, както в земното си служение на смирен слуга, така и в небесното си на възвисена глава.

(Пророк) Лука 7:16; Йоан 1:1,14 & 6:14 & 13:19; Деяния 3:22-25 & 7:37-38.

(Свещеник) Евреи 2:17-18 & 3:1 & 4:14-16 & 5:5-7 & 7:24-28 & 10:19-22.

(Цар) Псалм 2:6 & 24:7-10; Псалм 45; Захария 9:9; Откровение 11:15 & 19:16.

Въпрос 32. Как изпълнява Христос чина на пророк?
Отговор: Христос изпълнява чина на пророк, като открива на избраните, чрез Своето слово и Дух, Божията воля в тяхното спасение.

Матей 23:8; Йоан 1:18 & 4:25 & 6:33, 45, 63 & 10:27-28 & 13:19 & 14:26 & 15:15

Въпрос 33. Как изпълнява Христос чина на свещеник?
Отговор: Христос изпълнява чина на свещеник в това, че веднъж принесе себе си жертва, за да удовлетвори Божието правосъдие и да помири избраните с Бога, и в това, че постоянно ходатайства за тях.

Исая 53:6-11; Римляни 8:34; 2 Коринтяни 5:19-21; Евреи 2:17 & 7:25 & 9:28.

Въпрос 34. Как изпълнява Христос чина на цар?
Отговор: Христос изпълнява чина на цар, като покорява избраните на себе си, владее ги и ги защитава, и побеждава всички свои и техни врагове.

Псалм 110:1-3; 1 Коринтяни 15:25; Филипяни 2:9-11; Евреи 1:8.

Въпрос 35. В какво се състои унижението на Христос?
Отговор: Състои се в това, че се роди от жена, стана под закона, стана слуга, макар и да бе Господ на всички; в това, че претърпя неволите на този живот, укорите и хулите на безбожниците, Божия гняв и проклетата смърт на кръста; и в това, че погребан и остана под въздействието на смъртта за някое време.

Исая 53; Матей 12:40 & 27:46; Лука 22:42-44; 1 Коринтяни 15:3-4; 2 Коринтяни 8:9; Галатяни 4:4; Филипяни 2:5-8; Евреи 5:7-8.

Въпрос 36. В какво се състои възвисяването на Христос?
Отговор: Състои се в неговото възкръсване от мъртвите на третия ден; в възнасянето му в небесата с избраните, окачени на гърдите му като трофеите на победител; в сядането му отдясно на Отца; и в идването му да съди света в последния ден, придружаван от всички негови свети ангели и неговата Невяста, украсена с неговата слава, която ще го срещне във въздуха при пришествието му; и в неговото сядане на престола на славата, за да се покаже дивен и почитан от всички изкупени вовеки веков.

Лука 24:1-7; Деяния 1:9-11; Римляни 8:34; 1 Коринтяни 15:4; Ефесяни 1:20-23; Филипяни 2:9-11; 1 Солунци 4:16-18; 2 Солунци 1:10; Откровение 5:11-14 & 20:11 & 21:2-4.

Въпрос 37. Кои отбрани благословения получава Божия народ от Господа Исуса Христа?
Отговор: Както всички духовни благословения са съкровиществувани и осигурени в Христос, така и са раздавани на избраните по начин, по който най-много се прославя Бога, който дава, и най-много се спомага за доброто на светиите, които получават.

Йоан 1:16; Римляни 8:28-39; Ефесяни 1:3-6; Филипяни 4:19.

Въпрос 38. Какво е Исус Христос за избраните?
Отговор. Исус Христос стана от Бога за избраните мъдрост и праведност, и освещение, и изкупление; той е тяхната глава, живот, сила, дял и всичко във всичко.

Псалм 18:1-2 & 73:25-26 & 142:5; Песен на песните 5:9-16; Еремия 23:6; 1 Коринтяни 1:30-31; 2 Коринтяни 5:21; Ефесяни 1:22-23 & 5:23; Колосяни 3:3-4,11.

Въпрос 39. Как стават избраните участници в Христовото изкупление?
Отговор: Чрез действеното му прилагане от Неговия Дух.

Захария 4:6; Йоан 3:27 & 14:26; 1 Коринтяни 2:10 & 6:11; Ефесяни 2:1; Колосяни 2:13.

Въпрос 40. Как прилага върху избраните Христовото изкупление Светият Дух?
Отговор: Като произвежда вяра в тях и чрез нея ги довежда до познаването на тяхното единство с Христос в действеният призив.

Йоан 6:29 & 16:8-15; 1 Коринтяни 1:8-9; Ефесяни 2:8-10 & 3:17-19; Филипяни 2:13; 2 Тимотей 1:9; Евреи 3:1.

Въпрос 41. Какво е действеният призив?
Отговор: Действеният призив е дело на Божия Дух, чрез което, като ги уличава в грях, просвещава умовете им в познаването на Христос и ги създава нови, възмогва избраните да приемат Исус Христос, който им се дарява в благовестието.

Йоан 6:37 & 16:8-11, 13-14 & 17:3; 2 Коринтяни 4:6; Ефесяни 2:1; 1 Йоан 2:27; Откровение 22:17.

Въпрос 42. Какви благословения в този живот получават онези, които са действено призвани?
Отговор: В този живот участват в оправданието, осиновяването, освещението, смиряването, както и другите благословения, които са давани свише.

Псалм 68:18; Римляни 5:1-2 & 8:30-32; 1 Коринтяни 1:30; Галатяни 4:6; Ефесяни 1:5.

Въпрос 43. Какво представлява оправданието?
Отговор: Оправданието е дело на безвъзмездната Божия благодат, в което избраните са приети като праведници пред Бога заради Христовата праведност, която им се вменява (брои) и която получават чрез вяра.

Римляни 4:3-5,24-25 & 5:18-19; 2 Коринтяни 5:21; Галатяни 3:5-11; Филипяни 3:9; Тит 3:7

Въпрос 44. Какво представлява осиновяването?
Отговор. Осиновяването е дело на безвъзмездната Божия благодат, чрез което избраните са приети в числото на Божиите синове и получават права за всички привилегии, идващи от това.

Еремия 31:9; Римляни 8:15-17; 2 Коринтяни 6:17-18; Галатяни 4:4-7; 1 Йоан 3:1-2.

Въпрос 45. Какво представлява освещението?
Отговор: То има три значения.

Въпрос 46. Какво е първото значение на освещението?
Отговор: Да осветиш е да определиш, посветиш или заделиш човек или вещ за свята и особена употреба; така избраните бяха осветени от Бога Отца.

Изход 30:28-29; Левит 20:24; Псалм 4:3; Йоан 17:17; 2 Коринтяни 6:17; Юда 1:1

Въпрос 47. Какво е второто значение на освещението?
Отговор: Избраните са осветени чрез кръвта на Христос, която изличава престъпленията им като облак и която е задоволила Божественото правосъдие, премахнала проклятието и изчиства съвестта от мъртви дела.

Исая 43:25 & 44:22; Йоан 17:19; 1 Коринтяни 1:2,6-11; Ефесяни 2:13; Колосяни 2:13-14; Евреи 9:14 & 10:10,14 & 13:12.

Въпрос 48. Какво е третото значение на освещението?
Отговор: Делото на Божия Дух, чрез което избраните биват обновени по Божия образ, което е наречено измиването на възрождението и обновлението на Светия Дух.

Римляни 12:2  & 15:16; Ефесяни 4:22-24 & 5:26-27; Колосяни 3:10; Тит 3:4-6.

Въпрос 49. Под какъв закон стана Христос в своето унижение?
Отговор: Под закона на делата.

Матей 5:17-18; Римляни 5:19; Галатяни 4:4-5.

Въпрос 50. Какво се има предвид под “закон на делата"?
Отговор: Божият закон, най-често наричан “нравстения закон", обобщен в десетте заповеди.

Изход 20:1-17; Второзаконие 5:6-21.

Въпрос 51. Коя е първата заповед?
Отговор. Аз съм Господ, твоят Бог; няма да имаш други богове освен мене.

Изход 20:2-3; Второзаконие 5:6-7.

Въпрос 52. Коя е втората заповед?
Отговор: Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водите под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, и Който показвам милост към хиляди поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

Въпрос 53. Коя е третата заповед?
Изход 20:4-6; Второзаконие 5:8-10
Отговор:Не вземай името на Господа твоя Бог напразно; защото Господ няма да оправдае онзи, който взема напразно името му.

Изход 20:7; Второзаконие 5:11

Въпрос 54. Коя е четвъртата заповед?
Отговор: Шест дни ще работиш и ще вършиш всичките си дела; а седмият ден е събота на Господа твоя Бог: да не направиш в него никое дело, нито ти, нито син ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито волът ти, нито оселът ти, нито някой от животните ти, нито чужденецът ти който е във дома ти, за да си почине слугата ти и слугинята ти както тебе. И помни че ти беше раб в Египетската земя, и Господ Бог твой те изведе от там със силна ръка и простряна мишца; за това Господ Бог твой ти заповяда да пазиш съботния ден.

Изход 20:8-11; Второзаконие 5:13-15

Въпрос 55. Коя е петата заповед?
Отговор: Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти, и да благоденствуваш на земята, която ти дава Господ твоят Бог.

Изход 20:12; Второзаконие 5:16

Въпрос 56. Коя е шестата заповед?
Отговор: Не убивай.

Изход 20:13; Второзаконие 5:17

Въпрос 57. Коя е седмата заповед?
Отговор: Не прелюбодействай

Изход 20:14; Второзаконие 5:18.

Въпрос 58. Коя е осмата заповед:
Отговор: Не кради.

Изход 20:15; Второзаконие 5:19.

Въпрос 59. Коя е деветата заповед?
Отговор: Не лъжесвидетелствай против ближния си.

Изход 20:16; Второзаконие 5:20

Въпрос 60. Коя е десетата заповед?
Отговор: Да не пожелаваш къщата на ближния си, да не пожелаваш жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито нещо, което е на ближния ти.

Изход 20:17; Второзаконие 5:21.

 Въпрос 61. Задължен ли е човек в природното си състояние да изпълнява този закон?
Отговор: Да; и всяко непокорство заслужава праведният Божи гняв и ярост; понеже законът е свят, праведен и добър.

Езекиил 18:4,20; Матей 5:19 & 22:37-40; Римляни 6:23 & 7:12; Евреи 2:2

Въпрос 62. В какво се състои непокорството към Божия закон?
Отговор. В греховни мисли, думи и дела.

Второзаконие 27:26; Притчи 24:9; Еремия 17:9; Матей 12:36 & 15:18-20; Римляни 6:23; Галатяни 3:10; 1 Йоан 3:4.

Въпрос 63. Може ли законът да покаже милост към онези, които го престъпват?
Отговор. Законът е запис на Божията святост и справедливост и съдържа праведно свидетелство за Божия гняв и негодувание против безбожието и безбожните, и обявява за проклет човека, който не постоянства във всички неща, писани в книгата на закона, да ги прави; затова не може да покаже милост към онези, които го престъпват.

Второзаконие 27:26; Матей 15:18-20; Галатяни 3:10-11; Евреи 2:2 & 10:28 & 12:18-21; 1 Петър 1:15-16.

Въпрос 64. Тогава как може Бог да бъде праведен и при това да оправдава престъпниците на неговия свят закон?
Отговор: Господ Исус Христос, бидейки Глава и Представител на своя народ, стана под закона, за да изкупи онези под него; и, вместо и на мястото на народа си, изпълни, възвеличи и направи препочтен закона, извърши и въведе вечна праведност за тяхно оправдание; бе направен грях за тях и те бяха направени Божията праведност в него. Така Бог е праведен и оправдател на онези, които вярват в Исус Христос.

Исая 42:21 & 53:10-11; Данаил 9:24; Римляни 3:26 & 5:15-21 & 10:4; 2 Коринтяни 5:21; Галатяни 3:13 & 4:4; 1 Петър 3:18.

Въпрос 65. Бедният грешник как достига до това да знае своето избиране и оправдаване от Бога?
Отговор: Чрез вяра в Христос Исус, който е неговата избрана Глава и Господ на неговата праведност и сила.

Исая 26:3-4 & 45:22-25; Римляни 3:21-26 & 4:23-24 & 5:1-2; 1 Коринтяни 2:10-12.

Въпрос 66. Какво е вяра?
Отговор: Вярата е благодатен дар от Светия Дух, чрез която грешникът вярва в Бога така, както е открит в Божието слово, и чрез която вижда пред себе си и приема Исус Христос като Спасител, който отговаря точно на нуждата му по своята Личност, Пълнота, Дело, Чинове и отношения; и това е наречено “същността на нещата, за които се надяваме, и доказателството за нещата, които не се виждат.”

2 Петър 1:1; Йоан 6:29 & 16:13-14; Римляни 10:9-11; 1 Коринтяни 1:30; Ефесяни 2:8-10; Евреи 11:1.

Въпрос 67. Какво е покаяние за живот?
Отговор: То е благодатен дар от Духа, чрез който грешникът, като действително усеща греха си и опитно познава Божията опростителна милост в Христос, се наскърбява от греха си и го намразва, и се обръща от него към Бога с цяло сърце, за да служи на Господа в обновата на духа и не във вехтината на буквата.

Йоил 2:12-13; Лука 23:40-42; Деяния 2:37 & 5:31 & 11:18; Римляни 2:4; 2 Коринтяни 7:9-10; 1 Солунци 1:9.

Въпрос 68. Какво е любов?
Отговор: Любовта е благодатен дар от Духа, предаден на вярващия, чрез който той обича и се удоволства в Бога и в Неговите пътища, Слово, поклонение и народ, като е готов да жертва всичко останало, за да ги има, за да не ги наранява и за да им бъде от полза.

Римляни 5:5; 1 Коринтяни 13; Галатяни 5:6,22; 1 Йоан 3:14-16 & 4:7-21 & 5:1-3.

Въпрос 69. Какво е надежда?
Отговор: Надеждата е благодатен дар от Духа, чрез който вярващия очаква уверено всичко, което Господ в словото си е обещал да даде, и е “котва за душата, здрава и непоклатима, и която влиза в онова зад завесата.”

Псалм 42:11; Притчи 14:32; Деяния 26:6-7; Римляни 5:2,4-5 & 8:24-25; Колосяни 1:27; 2 Солунци 2:16; Тит 2:13 & 3:7; Евреи 3:6 & 6:11,18-20.

Въпрос 70. Какво е търпение?
Отговор: Търпението е благодатен дар от Духа, чрез който вярващият покорно чака Божията воля в осъществяването на обещаните благословения.

Псалм 40:1; Римляни 5:3-4 & 8:25; Евреи 6:12-15 & 10:35-36 & 12:1; Яков 5:7-8, 10-11.

Въпрос 71. Какви благословения придружават вярата в Христос Исус?
Отговор: Свобода от робството към греха, Сатана, света, смъртта и закона, свободен достъп до Отец и свободен и сърдечен прием в цялата слава на благовестието и блаженствата на Божия дом.

Йоан 3:14-17; Римляни 5:2 & 6:14 & 8:1-4; Ефесяни 2:18-22; 1 Йоан 2:12-14 & 5:4-5.

Въпрос 72. След като вярващият е освободен от закона, свободен ли е вече да съгрешава?
Отговор: Не, защото е призван на святост; и макар и да е мъртъв за, и свободен от закона на делата, той вече не е, нито иска да бъде, без закон към Бога, а е под закона на Христа.

Лука 6:46; Римляни 6:1-2,6-7, 11-19 & 7:1-6; 1 Коринтяни 9:21; Галатяни 5:1,13-25; Колосяни 2:6-7; 2 Тимотей 2:19; Тит 3:8

Въпрос 73. Какво е закона на Христа?
Отговор: Това е благовестието на Неговата благодат, което е законът от Сион, наречен законът на вярата, законът на свободата и законът на духа на живота в Христос Исус.

Исая 2:2-3; Еремия 31:31-34; Михей 4:1-2; Римляни 3:27  & 7:21-25 & 8:1-4; Галатяни 6:2; Евреи 1:8 & 8:6-13; Яков 1:25.

Въпрос 74. Какво е благовестието?
Отговор: Благовестието може да се разбира в тесен или в по-широк смисъл.

Марк 1:14-15; Йоан 1:17; Римляни 1:16; Ефесяни 3:6; 1 ТИмотей 1:11,14-15.

Въпрос 75. Какво разбираме под “ в тесен смисъл”?
Отговор: Благи вести на голяма радост, обявяване на щедра милост, без пари или плата, за бедни, обременени от грях грешници; заедно със славните подканяния, учения и обещания на вечната Божия любов и благословенията, които се съдържат в тези истини.

Исая 55:1-3, 6-7; Матей 11:28-30; Лука 2:10-11,14  11:9-10; Йоан 1:16-17 & 3:14-17 & 7:37; Римляни 1:16 & 10:13; Тит 3:4-7; Откровение 21:6  & 22:17.

Въпрос 76. Какво разбираме под “в широк смисъл"?
Отговор: Горното, заедно със заповедите и обредите, наложени на църквата от Христос и неговите апостоли и всичко, което е свързано с тях.

Матей 28:18-20; Йоан 13:34 & 14:15; 1 Коринтяни 11:23-26; Ефесяни 2:8-10; Колосяни 2:6-7; 2 Петър 2:21; Тит 3:8-9; 1 Йоан 2:6; 2 Йоан 6

Въпрос 77. Благовестието, във всичките му разклонения, достатъчно правило ли е за живота на вярващия в Христа?
Отговор: Да; защото чрез животворната сила на Духа, вярата живее чрез Христос, Живата Глава, и заповедите в благовестието са правилото на вярващия в този свят, в семейството, в църквата и в междуличностните отношения.

Йоан 14:21; Римляни 6:14 & 8:9-11,14; 2 Коринтяни 9:8; Галатяни 6:14-16; Филипяни 3:16; Колосяни 1-3.

Въпрос 78. Можеш ли да дадеш пример за заповеди от благовестието, които служат като правило за поведението на вярващия в света?
Отговор: Да; защото е писано: “Любете враговете си, благославяйте онези, които ви кълнат, правете добро на онези, които ви мразят и се молете за онези, които ви правят пакост и ви гонят;” “Не любете света, нито нещата, които са в света.” “не връщайте никому зло за зло; промисляйте доброто пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте във мир със всички човеци.” “Слуги, бъдете послушни във всичко на господарите си по плът, като слугувате не само за пред очи, като човекоугодници, а простосърдечно, като се боите от Бога.” “Господари, отдавайте на слугите си справедливото и равното, като знаете, че и вие имате Господар на небеса. “

Матей 5:43-48; Римляни 12:17-18; Ефесяни 6:5-9; Колосяни 3:22-25 & 4:1; 1 Йоан 2:15.

Въпрос 79. Можеш ли да дадеш пример за заповеди от благовестието, които служат като правило за семейството?
Отговор: Да; както е писано “Жени, подчинявайте се на своите мъже, както на Господа, Мъже, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде себе си за нея, Но и вие, всеки един от вас да обича жена си така, както себе си, а жената да почита мъжа си. Деца, слушайте родителите си в Господа, защото това е праведно. И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте във възпитанието и наставлението на Господа.“

Ефесяни 5:22-25,33 & 6:1-4; Колосяни 3:18-21.

Въпрос 80. Можеш ли да дадеш пример за благовестието като правило в църквата?
Отговор: Да; както е писано: “нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не оставяме събирането си, както имат обичай някои, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.” “Както Бог е разделил на всекиго, както Господ е призовал всекиго, така да ходи. така нареждам във всички църкви.” “Нито се наричайте учители; понеже един е вашият Учител, Христос; а всички вие сте братя.” “Пазете наредбите, както ви ги предадох.” “Нека всичко става с приличие и ред.” “Накрая, бъдете единомислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни.”

Матей 23:8-10; 1 Коринтяни 7:17 & 11:2 & 14:40; Ефесяни 6:9; Евреи 10:24-25; 1 Петър 3:8-11 & 5:1-5.

Въпрос 81. Можеш ли да дадеш пример за благовестието като правило в междуличностните отношения?
Отговор: Да; както е писано: “А ако ти съгреши брат ти, отиди и му покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. Ако ли пък не послуша тях, извести това на църквата, а ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и митар. “

Матей 18:15-18

Въпрос 82. Изисква ли благовестието нещо от вярващите спрямо Бога?
Отговор: Вярващите не са си свои, а са купени с цена. Бог, в благовестието, изисква от тях да го прославя в телата и духовете си, които са негови, и да го почитат с дух и истина; и благодатта му ги възмогва (прави способни) за това.

Йоан 4:23-24; 1 Коринтяни 6:19-20; 2 Коринтяни 9:8; Тит 3:8

Въпрос 83. Колко обреди е установил Христос в Своята църква?
Отговор: Два, кръщението и Господнята вечеря.

Матей 3:15 & 28:19; Марк 1:9-11; Лука 22:15-20; Деяния 9:18; 1 Коринтяни 11:23-26.

Въпрос 84. Какво е кръщението?
Отговор: Кръщението е новозаветен обред, установен от Исус Христос, за да бъде на онзи, който се кръщава, знак, че има общение с Него в Неговата смърт, погребение и възкресение; че е умрял за греха, гнева и закона, и всички други господари; че е възкръснал за живот и че се отдава на Бога чрез Исуса Христа, за да живее и ходи в обновата на живота.

Римляни 6:3-5; Галатяни 3:27; Колосяни 2:11-13 & 3:1-3; 1 Петър 3:21.

Въпрос 85. Кой може да се кръсти?
Отговор: Онзи, който изповядва покаяниe към Бога и вяра и покорство към Исуса Христа.

Деяния 2:37-38,41 & 8:12,36-37 & 10:47-48 & 22:16.

Въпрос 86. Трябва ли да се кръщават младенци?
Отговор: Светите Писания не дават нито заповед, нито пример за кръщаване на младенци; затова те не бива да се кръщават

Марк 16:15-16; Деяния 8:37

Въпрос 87. Как се извършва кръщението?
Отговор: Чрез потапяне на цялото тяло на кръщавания във водата, в името на Отца, Сина и Светия Дух, според Христовата наредба и начина, по който го извършваха Апостолите; не чрез попръскване или обливане, по човешка традиция.

Матей 3:16 & 28:19; Деяния 8:38-39; Римляни 6:4-5; Колосяни 2:12.

Въпрос 88. Какви са правата и задълженията на покръстените?
Отговор: Да се отдадат на някоя библейска църква, за да ходят във всички заповеди на Христос, своята Глава.

Псалм 66:16; Малахей 3:16; Йоан 14:15; Деяния 2:38-47; 1 Коринтяни 12:12-31; Ефесяни 1:23 & 4:1-7,30-32.

Въпрос 89. Какво е Господнята вечеря?
Отговор: Новозаветен обред, установен от Исус Христос, в който, участвайки в хляба и виното, с вяра в Христа, достойните участници показват разчупеното тяло и пролятата кръв на Христос като своя истинска храна и истинско питие; и колчем го извършват, обявяват смъртта Му, докато Той дойде.

Матей 26:26-30; Марк 14:22-25; Лука 22:15-20; 1 Коринтяни 5:7 & 10:16-17 & 11:23-27.

Въпрос 90. Кои могат да участват в този обред?
Отговор: Онези, които са били оживени чрез Духа, призовани от тъмнината в чудната Божия светлина; които са се покаяли за живот, повярвали в Христа за спасение на душата, които са били съединени с Христос и покръстени в неговото име.

Деяния 2:41 & 11:18; 1 Коринтяни 5:7-11 & 11:28; Ефесяни 2:1; Колосяни 2:6; 1 Петър 2:9.

Въпрос 91. Какво могат да очакват Божиите люде, когато погазят Христовия закон?
Отговор: Бог казва, че ще посети престъпленията им с тояга и беззаконията им - с бич; трябва, прочее, да очакват бащино наказание.

Псалм 89:30-33; Исая 26:16; Еремия 31:18-20; Михей 7:9; Евреи 12:5-13.

Въпрос 92. Могат ли Божиите люде да погинат, да загубят душата си?
Отговор: Не; защото никога няма да погинат, а, въпреки греха, Сатана, света и плътта, имат вечен живот; защото техният живот е скрит с Христа в Бога, и понеже Той живее, и те ще живеят.

Йоан 3:14-16 & 10:28-29 & 14:19 & 17:24; Колосяни 3:3; 1 Петър 1:5.

Въпрос 93. Могат ли човеците да придобият тези благословения чрез праведни дела?
Отговор: Не; грехът е направил човек омразен в очите на Божия Свят закон; цялата му глава е болна и цялото сърце - изнемощяло; той е мъртъв за всичко добро; така че по природа няма нито сила, нито воля да дойде при Христа, което е единственият начин да се сдобие човек с благословенията на благовестието.

Исая 1:5-6; Йоан 1:13 & 3:27 & 6:44; Римляни 8:7-8 & 9:16; 1 Коринтяни 2:14; Ефесяни 2:8-9; Тит 3:5

Въпрос 94. Грях ли е да се пренебрегва четенето на Божието слово и проповедта на благовестието?
Отговор: Голям грях е, когато хората пренебрегват четенето на Божието слово; и презрението и враждата към Христовото благовестие ще прибавят към вечните мъки на всички, които са сторили така и са умрели в греховете си.

Матей 11:20-24; Йоан 3:18-21 & 5:39-40 & 8:24.

Въпрос 95. Всички ли трябва да се молят?
Отговор: Всички трябва да се молят за нещата, които чувстват, че са им нужни, и които Бог, в словото си, им е обещал да им даде; и е грях, ако не го правят.

Исая 55:6-7; Езекиил 36:37; Лука 18:1; Римляни 12:12; 1 Солунци 5:17; 1 Тимотей 2:8.

Въпрос 96. Какво ще стане с безбожните при смъртта им?
Отговор: Душите на безбожните ще бъдат хвърлени в мъченията на ада и телата им ще стоят в гробовете до възкресението и съда на великия (съдния) ден.

Псалм 9:17; Матей 3:12 & 24:51; Лука 16:23-26; 2 Коринтяни 5:10; Евреи 6:2 & 9:27; Юда 7

Въпрос 97. Какво ще стане с безбожните в съдния ден?
Отговор: Телата им ще бъдат възкресени и ще бъдат съдени заедно с душите им, за да бъдат мъчени по неописуеми начини за вечни времена заедно с дявола и неговите ангели във възмездието на праведния Божи гняв.

Данаил 12:2; Матей 10:28 & 13:38-42 & 25:41,46; Joan 5:29; Откровение 20:11-15 & 21:8.

Въпрос 98. Какво е обявил Бог, че ще стане с избраните в този живот?
Отговор: Обявил е, че ще бъдат родени - не от тленно, а от нетленно семе, чрез Божието слово; и че ще вложи законите си в умовете им и ще ги напише в сърцата им, и ще им бъде Бог, а те ще му бъдат народ.

Еремия 31:31-34; Езекиил 36:25-27; 1 Петър 1:23-25.

Въпрос 99. Могат ли избраните да направят това или да помогнат за това?
Отговор: Не, защото е Духът, който оживотворява, плътта нищо не ползува.

Йоан 3:1-8,27 & 6:29,63.

Въпрос 100. Да водиш чист и праведен живот и да изповядваш правата вяра, достатъчни доказателства ли са, че човек е християнин?
Отговор: Не, защото хората могат да бъдат хубави отвън, но да са белосани гробници; и могат да изповядват добро верую, но никога да не са усещали силата му или да са приемали истината му с любов.

Матей 15:8-9 & 23:23-28; Римляни 2:28-29; Филипяни 3:4-7,18; 2 Солунци 2:10; 2 Тимотей 3:5.

Въпрос 101. Къде трябва прибегне бедният грешник от гнева, греха и закона?
Отговор: Исус Христос е единственото прибежище от бурята и единствената основа, върху която да положи надеждите си бедният грешник.

Второзаконие 33:27; Псалм 46:1,11 & 62:5-8 & 94:22; Исая 4:6 & 25:4  & 28:16 & 32:2; 1 Коринтяни 3:11; Евреи 6:18.

Въпрос 102. Но не би ли било самонадеяност от страна на грешника да се осланя само на Христос за спасение, без да принесе добро сърце, или друго добро нещо, за да се препоръча на вниманието му?
Отговор: Не; Да призове Бог в скръбен ден, е привилегия за онзи, който се чувства беден, безпомощен, виновен, погубен грешник; и Бог е обещал, че ще го чуе и избави, и ще го прослави; “нито има спасение в някого другиго, защото няма друго име под небето, дадено        между човеците, чрез което трябва да се спасим.”

Псалм 50:15; Исая 55:1-8; Йоан 7:37; Деяния 4:12.

Въпрос 103. Спасението изцяло по благодат и ли е?            
Отговор: Да! Без пари и без плата; понеже, “Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от сами вас - Божий дар е - не е от дела, за да не се похвали никой. “  

Исая 55:1-2; Ефесяни 2:5,8; 2 Тимотей 1:9; Откровение 21:6 &22:17

Въпрос 104. Божиите люде само мир и просперитет ли могат да очакват в този живот?
Отговор: В този живот Божиите люде ще бъдат във война, защото светът, плътта и Сатана ще бъдат в постоянна война против тях; така че в този свят те задължително ще имат скръб; но в Христос, и само в Христос, а не в земни благословения, ще имат мир.

Йоан 14:27 & 16:33; Деяния 14:22; Римляни 5:3 & 7:18-19,24; Ефесяни 6:10-18; 2 Тимотей 2:3-4,12; 1 Петър 5:8-11; Откровение 7:14

Въпрос 105. Как ще устоят до края, ако светът, плътта и Сатана са против тях?
Отговор: Исус Христос, бидейки Началник на тяхното спасение, се бие в техните битки и те ще бъдат повече от победители чрез Онзи, който ги възлюби.

Изход 14:13-14; 2 Летописи 20:17; Римляни 8:31-39; 1 Тимотей 6:12; Евреи 2:10.

Въпрос 106. Добротата на избраните ли е причината Отца да благоволява в техните молитви и приношенията на устните им?
Отговор: Не, понеже Христос е единственият достъп до Отца; и молитвите и приношенията на Неговите люде могат да възлязат пред Отца и Той да благоволи в тях само чрез Христа, олтара, който освещава и дара, и приносителя; понеже Отец благоволява в него заради праведността му.

Исая 42:21; Йоан 17:19-20; Ефесяни 2:18; Евреи 4:14-16 & 7:24-28 & 10:10-12,19-22 & 13:10-15.

Въпрос 107. На какво учи това избраните?
Отговор: Че трябва да носят Господ Исус Христос при всяко отиване при Отца и да се уповават само в Него, а не в себе си.

Псалм 40:4 & 62:8 & 125:1; Римляни 13:14; Филипяни 3:3; Евреи 4:14-16 & 7:24-27 & 10:19-22.

Въпрос 108. Какво ще стане с вярващите при смъртта им?
Отговор: Душите им ще влязат във нетленна слава и ще бъдат с Христа, което е много по-добре от всичко земно; и телата им ще почиват в гробовете до възкресението.

Лука 16:22 & 23:43; 1 Коринтяни 15; 2 Коринтяни 5:6-10; Филипяни 1:23; 1 Солунци 4:13-18.

Въпрос 109. Какво ще стане с вярващите при възкресението?
Отговор: Телата им ще бъдат възкресени като славното тяло на Христа, тяхната Глава, и душата и тялото им ще бъдat завинаги в Господа във вечното царство на насладите и небивалата радост на Божието присъствие, която Бог им е приготвил; там те ще видят, както са виждани, и познават, както са познавани; и с безсмъртен език ще пеят хваления на щедрия, благодатен и всевластен Бог за вечността. Амин.

Йов 19:25-27; Псалм 17:15; Исая 25:8 & 26:19; Данаил 12:2; Осия 13:14; Йоан 5:28-29; 1 Коринтяни 13:12; 1 Кор 15; Филипяни 3:20-21; 1 Солунци 4:13-18; 1 Йоан 3:1-2; Евреи 5:13-14 & 7:9-17 & 14:1-5.

Благовестието за Римокатолици (и православни)

Благовестието за Римокатолици
 Лусиен Лесаж и Христо Раднев

Апостол Павел, в посланието си към Коринтяните, казва, че любовта се сърадва на истината 1 Коринтяни 13:6. Нашият Господ Исус Христос от своя страна казва, че Божието слово е истина. И, най-после, Апостол Йоан, в своята книга Откровение, Откровение 22:18, предупреди, че ако някой прибави нещо към това последно пророчество, Бог ще му прибави язвите, написани в него. След като бе написана книгата Откровение, Божието Слово бе завършено и всички думи, изречени от човеци след това, могат да бъдат само тълкувания на това, което вече беше дадено, или се явяват лъжи. А човешки думи в никакъв случай не могат да имат по-голяма тежест от Словото, нито могат да прибавят към него. Хората могат да сънуват, да имат видения и дори да твърдят, че са вдъхновени от Бога и говорят от негово име, но за Божиите чада  е най-безопасно да слушат Неговото писано Слово. Бог сега ни говори чрез него, то е върховният авторитет.

Свещеник, не свещенство
В системата на римокатолическата църква свещенството е основен елемент. Но има ли ново, земно свещенство, което Бог използва, за да раздава благодат и прощава грехове? Библията казва, че Левитското свещенство не направи никого съвършен, нито можеше да премахне грехове. Но на негово място не се появи ново свещенство от смъртни човеци. ”И тъй, ако съвършенството беше чрез левитското свещенство (защото народът под него получи закона), каква нужда е имало още да се издига друг свещеник според Мелхиседековия чин, и да не се нарича според Аароновия чин?“ Евреи 7:11; Освен това Евреи 10:11-12 заявява: “И всеки свещеник стои и служи всекидневно, като принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове; а той, като принесе една жертва за греховете завинаги, седна отдясно на Бога,“ Павел, говорейки за нашия Господ, насочва цялото ни внимание не към някакво земно съсловие от свещеници, а към Един Първосвещеник. “Затова, свети братя, участници в небесното звание, размислете за Апостола и Първосвещеника на нашето изповедание - Христос Исус;” Евреи 3:1. Исус Христос е Истинският Първосвещеник в Истинската скиния със Истинското служение, за което Левитското свещенство само загатваше! “Защото Христос не влезе в светилища, направени от ръце, които бяха образи на истинското, а в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас;” Евреи 9:24. И понеже неговото спасително небесно свещенство “не преминава на друг” и той, единственият потребен нам свещеник, е “отделен от грешници” Евреи 7:24, 26, няма как католическото свещенство да е установено от Бога. За това свидетелства и фактът, че в римокатолицизма на всички свещенослужители е забранено да се женят, а на всички, служители и миряни, - да консумират месо по време на календарни пости и в петъчните дни. Апостол Павел предупреди епископ Тимотей за идващото отстъпление от вярата, като му посочи точно тези два белега, от които да се пази. “А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като внимават на прелъстителни духове и бесовски учения чрез лицемерието на онези, които говорят лъжa и имат жигосана съвест, и забраняват жененето и заповядват въздържане от храни, които Бог е създал, за да се употребяват с благодарение от онези, които вярват и познават истината.“ 1 Тимотей 4:1-3. Това е още едно еретично нововъведение, непознато на ранната църква, а възприето едва след 4-ти век.


Едната жертва
Католическата църква учи, че Месата е действително повторение на Голгота, в което Исус Христос бива жертван повторно на олтара. Затова се нарича и жертва, служителите в нея - свещеници, а мястото, където се извършва - олтар. Затова и църквата учи, че хлябът и виното се превръщат в плътта и кръвта на Господ Исус. Но как може да това да е истина, предвид какво казва Божието слово? Исус заповяда на учениците си да ядат хляба и виното, за да правят възпоменание за Него и Неговата жертва, а не за да го жертват наново на олтар. Когато Давид каза, в Псалм 119:103, че Божиите думи са по-сладки от мед в устата му, това означава ли, че къса парченца от Писанията и ги слага в устата си? Не, той ги ядеше с духовната си уста, с вярата си, не със плътската. Когато Исус говореше, че е лозата, вратата, камъка и т.н., все важни пасажи, трябваше ли всичко това да се разбира буквално?  Когато Петър казваше, че сме вкусили, че Бог е благ, за езиците ни ли говореше? Точно буквализмът правеше много юдеи да не разбират посланието на Исус Христос и да се скандализират. “ В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш? Но Той говореше за храма на тялото Си." Йоан 2:20-21 В Писанията ясно се вижда, че Христос беше принесен веднъж (еднократно) и ние, като Божии люде, трябва да се причастяваме в тази жертва с вяра. И остава въпросът: трябва ли тогава да се принася повторно Христовата жертва на Голгота? Авторът на посланието към Евреите казва отново и отново, че принасянето на Исус Христос беше еднократна жертва, която доведе до спасението на народа му. Той използва думата “веднъж" или “една" седем пъти, докато говори за Христовата жертва.  Ето някои от Писанията, които отвъд всяко съмнение учат, че Исус Христовата жертва беше уникално явление и че беше съвсем достатъчна за спасението на избраните Му. “който няма нужда всекидневно, като онези първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, та сетне за греховете на народа; защото направи това веднъж, като принесе себе си.” “Защото с едно приношение направи завинаги съвършени освещаваните.” “А където има опрощение за тези, няма вече приношение за грях.” Евреи 7:27; 10:14,18. Апостол Петър е съгласен с автора на Евреи: “Защото и Христос пострада веднъж за греховете, праведният за неправедните, за да ни заведе при Бога, бидейки умъртвен в плът, а оживотворен от Духа.” 1 Петър 3:18. Да участваш в Месата, е да излагаш Христос на позор и да отричаш завършеното Му дело на Голгота.   

Мария, ходатай?
Католическата църква я възхвалява по следния начин: “Венчана Небесна Царица от нейния Син, Благословената Господарка ще царува там вовеки. Чрез ходатайството си като майка пред Царя Христос, тя ще се моли за нас винаги, за да придобием вечен живот, изкупен за нас от Плода на утробата й." Ходатайството и молитвите предполагат, че тя е посредник/ходатай. Може ли обаче Мария да бъде застъпник  и ходатай, когато 1 Йоан 2:1 твърди, че вече имаме Ходатай при Отца, Господ Исус Христос. И къде в Библията се говори за нуждата от ходатай пред ходатая? Това би било равнозначно на това да имаш адвокат, който да те представя пред адвоката ти! Но Павел затваря всички възможности за алтернатива или допълнение с думите: 1 Тимотей 2:5 “има един Бог и един Ходатай между Бога и човеците, човекът Исус Христос.” В една от основните молитви, които всеки верен католик трябва да знае, се казва: “Към Тебе викаме ние, изгнаните синове Евини". Докато Апостол Петър, в проповедта си в Ерусалим, заяви: “И в никого другиго няма спасение, защото под небето няма друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим. ” Деяния 4:12. Обръщението към Мария като царица странно прилича на езическото поклонение към майката-богиня.“Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят.” Еремия 7:18.  Но и другите светии на небето няма как да бъдат застъпници, нито има нужда. Мъртвите не могат да помогнат на живите, нито живите - на мъртвите. Давид знаеше, че “помощта от човек е суетна” и каза: “Кого имам на небето освен тебе? И на земята не желая другиго освен тебе.“ Псалм 73:25. Практиката свещенослужителят да се нарича “отец” също е небиблейска - “ И никого на земята не наричайте свой отец, защото един е вашият Отец, който е на небесата.” Матей 23:9.

Небесна Царица или грешница?
Католическото учение за непорочното зачатие на Мария гласи, че Мария бе зачената непорочна и опазена от всеки грях през целия си живот. (Догма, обявена от Папа Пий IX, 8 Декември, 1854.). Ала Библията прямо казва, че всички са съгрешавали и са лишени от Божията слава (Римляни 3:23). И наистина, защо Мария да нарича Исус свой Спасител в Лука 1:47, ако беше безгрешна? Той беше пратен да спаси народа си от греховете му и тя беше част от този народ! И защо евангелията и посланията на Апостолите й отделят толкова малко внимание, ако имаше отредена такава ключова роля?  Много от авторитетите на Църквата не вярват в тази догма. Августин Блажени: “тук никога не е съществувало човешко същество, за което може да се каже, че няма никакъв грях; с изключението на единия Ходатай, който ни помирява със нашия Създател чрез опрощението на греховете." Амвросий: “И нека първо разгледаме точката, че никой не е без грях, освен сам Бог". Василий: “Няма никой без порок пред Тебе, дори животът му да беше само ден, освен сам Тебе, Исусе Христе, Боже наш." Златоуст: “Така че, това е причината Той да я смъмри така, когато каза: “Жено, какво имам с тебе?”, поучавайки я в бъдеще да не постъпва по този начин; понеже, макар и да имаше грижата да почита майка Си, имаше по-голямата грижа душата й да бъде спасена и да бъде сторено добро на мнозина, за които взе на Себе Си [човешка] плът.” 

Молитвите
Как се моли човек в римокатолицизма? Едно от нещата, на които се учат, е да се молят с броеница и повтарящи се, научени наизуст молитви към Мария. Но как учеше Исус своите? В Матей 6:7 имаме отговора “А когато се молите, не повтаряйте напразно като езичниците; защото те си мислят, че ще бъдат чути за многословието си." Не е изненадващо, че и в езическите религии като индуизма и будизма се използват както броеници, така и повтарящи се молитви. Другата особеност на католическия молитвен живот е молитвите към светиите. Както вече казахме, светиите не могат да ни бъдат от помощ, нито бихме чувствали нужда от тяхната помощ, както езичниците имат нужда от различни богове, ако имахме крепка вяра в Този Всемогъщ и Милостив Бог. “На Него се уповавайте винаги; изливайте сърцата си пред Него....и високопоставените човеци са лъжа” Псалм 62:8,9; “По-добре да се уповаваш на Господа, отколкото да се надяваш на човека.” Псалм 118:8.. Светият Дух е Вездесъщият и надежден ходатай: “защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца чрез един Дух.” Ефесяни 3:12.

Изображения или идоли?
Поклонението към изображения - предимно статуи - е неизменна част както от публичното, така и от личното римокатолическото богослужение. Отговорът на римокатолическата църква на обвинението в идолопоклонство е, че поклонението не се отдава на самите изображения, а на онова, което изобразяват; или, когато става въпрос за образите на светии, ангели и майката на Господ, се прави разлика между поклонението към тях и това, което се отдава само на Бога. Това не е добро обяснение, нито може да се намери подобно разграничение в Библията. Не, така докрай се нарушава Божията заповед към Неговия народ, която не отпаднала, нито може да бъде изменена. Изход 20:4 гласи “Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водите под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив,”. Писанията имат съвсем ясно и тясно определение за идол, и то е: “майстор го е направил, заради това то не е Бог:” Осия 8:6. Новозаветният вярващ също така няма нужда от образ, за да му се напомня кого почита, понеже “вярата е убеждение за неща, които не се виждат” Евреи 11:1. Петър казва за Възвисеният Господ “когото любите, без да сте го видели”. 1 Петър 1:8.  Поклонението пред образи в църквата не е, както твърдят римокатолическите апологети, масова практика от най-ранни времена. Споровете за това дали е приемливо в храмовете да има образи не стихват до десети век, а според ранните авторитети на църквата това е откровено кощунство. Григорий Нисийски: “Понеже, прочее, сме научени, че Единородният е Бог, вярваме, че Той е нито нов, нито чужд [Бог]..... така че този, който отдели Сина от природата на Отца, категорично и напълно се отмята от поклонението към Него; или се покланя на идол, като полага за обект на своето поклонение твар, а не Бог, като прилага името на Христос върху идол.” Августин Блажени: "Има ли човек, който се покланя или моли с очи към образа, без да е убеден, че самият образ чува молбата му, и без да се надява, че той ще му даде онова, което проси?  Надали..... Основната причина за безумното, богохулно идолопоклонство е тази: образ, който наподобява жив човек - образ, който, понеже прилича на жив, изглежда изисква поклонение - и това има по-голяма сила да склони чувствата на окаяните молители, отколкото има ясният факт, че образът не е жив и трябва да бъде презиран от всеки, който е.”

Вярата и Кръщението
Римокатолическата църква твърди “Кръщението е основата на целия Християнски живот; то е преддверие на живота в Духа и врата, която открива достъпа до другите тайнства. Чрез кръщението ние се освобождаваме от греха и се възраждаме като Божии чеда....практиката да се кръщават децата още малки е църковна традиция от незапомнени времена." В тази точка се виждат няколко проблема. Нека разгледаме библейските образци за кръщение. В книгата Деяния на Апостолите, 8:36-39, след като Филип проповядва Исус Христос на етиопския скопец и той повярва в Него, историята продължава така “И като вървяха по пътя, стигнаха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя? И Филип каза: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той отговори и каза: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. И заповяда да спрат колесницата и двамата слязоха във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. А когато излязоха от водата, Духът Господен грабна Филип и скопецът вече не го видя, а си пое по пътя радостен.” А по-рано, в началото на проповядването на Исус, е писано за Йоан Кръстител: “А Йоан също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води. И хората отиваха и се кръщаваха.” Йоан 3:23. Тук, от тези два пасажа, сме длъжни да направим два извода: Първо, че покръстеният трябва първо да е изповядал сърдечна вяра в Господ Исус Христос и да може да отиде сам при водата. Той трябва да е способен да заживее нов живот за Христа, според аналогията на Апостол Павел в Римляни 6:3-4: “Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме в Исуса Христа, кръстихме се в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот." Всичко това е невъзможно за невръстно дете. Второ: кръщението може да бъде единствено потапяне. За поливане или попръскване на главата не би била нужна “много вода”. Самият катехизис на църквата признава, че гръцката дума за кръщение означава “потапям”. Трудно е да си представим как друг метод на покръстване може да  изобрази Исус Христовата смърт, погребение и възкресение. Апостол Петър изяснява как точно ни спасява кръщението в първото си послание 1 Петър 3:21: “чийто образ, кръщението, спасява и нас днес
(не отмахването на плътската мръсотия, а свидетелството на добрата съвест към Бога) чрез възкресението на Исуса Христа,” Забележете, че не външното измиване с вода спасява, а свидетелство на добра съвест към Бога. Измиването е само знак на нещо, което се е осъществило вътре в човека, което той разбира и изповядва - очистването на сърцето чрез вярата Деяния 15:9. Само новорождението от Бога Йоан 3:3 може да направи грешника да види себе си като заслужаващ ад и да се обърне към Господ Исус Христос като единствена надежда и негова заместителна жертва, за да бъде разтоварена съвестта му от вината на греха и страха от наказанието. Отново, традицията за кръщаване на младенци е нововъведение, което ранните авторитети не приемат. Юстин Мъченик: “Тъй като при рождението си сме се родили без знание и избор, чрез съвкуплението на родителите ни, и сме били отгледани с лоши навици и възпитание; за да не останем чеда на принуда и невежество, а да станем чада на избор и познание, и да придобием във водата опрощението на по-рано сторените грехове, върху оня, който избере новорождението и се покае от греховете си, се произнася името на Бога Отца и Господ на Вселената.“ Кирил Ерусалимски: “Когато влезеш във водата и бъдеш по един начин погребан във водна гробница, както той бе в каменна, можеш да възкръснеш, за да ходиш в обновата на живота.”
                                                       
Благодат или дела
В тази брошура засегнахме само някои от ученията и практиките на римокатолицизма. За спасението и благодатта катехизисът казва накратко: “Под въздействието на Светия Дух можем да заслужим за нас самите и за ближния всички полезни благодати, за да достигнем вечния живот.” (2027). Ако човек е честен, ще трябва да признае, че след всички думи за “благодат”, “дарове”, “безвъзмездно”, катехизисът все пак учи една доста сложна и мъглява система на спасение чрез дела -  че човек се спасява по свои заслуги, чрез своите собствени усилия. Оттам никой изповядващ вярата си католик не може да притежава онази пълна увереност на вярата Евреи 10:22, с която пристъпваме към Бога - да бъде убеден, че е спасен - защото никога не може да знае дали и кога е направил достатъчно. Вместо това той има вътрешно съмнение и угризение, подозрение към обещанията на Бог и предпочита да се обръща към смъртните човеци за утеха и напътствие. В тази картинка Христос е суров Съдия, Отец дава дарове не за наслада, а за душевна мъка, и Духът е тоягата, с която постоянно се удря по съвестта. За радост на католика, който е уморен от тази система и от безкрайни опити да получи благоволението на Бога, спасението чрез дела е противно на учението на Светите Писания.

За отчаяния грешник Бог изпраща “благовестието на неговото спасение” Ефесяни 1:13, което му казва, че “когато ние бяхме още безсилни, в определеното време Христос умря за безбожните.” Римляни 5:6. Безсилен ли си да вършиш добро пред Бога и да бъдеш праведен и свят?

Благовестието говори за едно минало, завършено, готово, осигурено и вечно спасение:

“Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос; защото заплатата на греха е смърт;а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ; Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание; и Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми;” 

1 Солунци 5:9; Римляни 6:23; Тит 2:14; Йоан 10:28;

Спасението е изцяло от Христос и не се състои в церемонии и ритуали. То е изцяло дар и не е от дела, нито от съдействие. “Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от сами вас - Божий дар е - не е от дела, за да не се похвали никой.“ Ефесяни 2:8-9.

Ако се уповаваш единствено на делото, което Христос извърши, си спасен и имаш вечен живот! Блажени, които се уповават на него! Радвай се, пак ще кажа, радвай се! Намерил си тясната порта и безценния бисер! Ако виждаш себе само като грешник и се уповаваш на Христовата праведност и послушание за спасение, Бог е оживотворил душата ти чрез Духа Си и ще бъдеш на Небето, защото “бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Сина му, когато бяхме врагове” Римляни 5:10 и “вас, които някога бяхте отчуждени и врагове в умовете си чрез злите дела, сега помири в тялото на неговата плът чрез смъртта,” Колосяни 1:21,22.  Ще бъдеш в компанията на Апостол Павел, който, макар и да беше по мнение на всички най-великият Апостол, считаше себе си само за един грешник, и то не просто от смирение, а от осъзнаване на великата истина, че "Христос Исус дойде в света да спаси грешниците," 1 Тимотей 1:15. Но, ако не си видял себе си запътен към ада, лишен от всякаква праведност и изключен от Божията благодат, още не си видял себе си като грешник, когото Христос да призове на покаяние! Христос не дойде да призове праведните, достойните и заслужаващите! Докато не паднеш пред престола на благодатта, за да придобиеш тази милост, за теб няма надежда.


Читателю, обърни се от немите идоли и нека Христос измие съвестта ти от мъртви дела, за да служиш на живия и Истинския Бог!! Покай се и повярвай в благовестието!
 1 Солунци 1:9; Евреи 9:14.

Замисли се: трябва ли да оставаш в тази лъжлива църква, която е чужда на Светата Троица и на светиите, която проповядва друго благовестие!:

И чух друг глас от небето да казва: Излезте от нея, люде мои, за да не бъдете участници в греховете й и да не получите от язвите й;

Откровение 18:4

Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло; Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.    
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Притчи 5:3-5       

Не мисля, че един трябва да критикува религията на друг от злоба или само за да изтъква грешки; но въпросът остава: обичаме ли Божието слово повече от човешкото? Тази брошура не е написана от омраза към католиците. Моля, разберете това! Родителите ми са до този ден римокатолици и ви уверявам, че не ги мразя. Желанието ми за тях е да познаят същия Господ и Спасител, който простря ръка и спаси този паднал грешник. Желая Господ да използва този труд, за да отвори очите на неколцина и да ги направи да видят робството, в което са държани от една лъжлива религия. Ако ти, читателю, си католик и аз ти казвам истината, надявам се не съм ти станал враг.(Галатяни 4:16).