Уилям Хънтингтън - Старият човек

Уилям Хънтингтън

Лоялистът и бунтовникът
или
Синът на Мира във Вечна Война

“Защото зная, че в мене (сиреч в плътта ми) не живее нищо добро; понеже желание за доброто у мене има, но да върша доброто - не намирам как,” Римляни 7:18

Тази глава от Римляни е била, и още си остава, непреодолима препънка по пътя на онези, които се хвалят със способността да извършват това, което изисква Божият закон, и то не само от волята, която апостолът имаше, но и от тяхна собствена сила, която той нямаше. Намерението на Светия Дух в тази глава е да насърчи онези, които са участници в Божието естество да продължават да се бият във вечната война с плътта без да се обезсърчават; а също и да подреже крилцата на онези самохвалци, които нямат с какво да летят, освен със своята самодостатъчност, както и да докаже, че всички, които имат упование на плътта, са в плътта, само плът. За да избегнат, прочее, светлината и силата на тази глава, някои от тези горделивци настояват, че Павел тук говори за себе си като необърнат във вярата. Но няма голяма вероятност тогава той да се е “наслаждавал в Божия закон според вътрешния човек”, когато не е имало такъв човек в него; или “законът в частите му да е водил война със закона на ума му”, когато е бил жив и без никакъв закон. Други правят предположение, че той говори от името на друг човек, който е необърнат; но, ако беше така, Павел нямаше да нарече този човек себе си, “сам аз”, както прави тук: “И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.” Но няма нужда да се чудим на тия работи, понеже сме чели много за корави сърца, дамгосани съвести и безчувствени души. Всяка душа, която е въвлечена в тази война, има в себе си две природи, или иначе не може да има никаква война; тя е “два пълка” Песен 6:13, като има едновременно любов към Бога и дух, който желае чуждото до завист; бойна вяра и съпротивата на неверието; добри принципи и склонност към зло; благодатта на търпението и природна заядливост. Където не се вижда такава война, няма светлина, и където не се чувства такава война, няма живот. Плътта и кръвта в такъв човек трябва да пеят от радост и да триумфират, понеже няма благодат, която да ги покорява. “ царят, против когото не може да се въстава.” не може да не ходи с широка крачка. Притчи 30:31; и този цар е грехът, който се показва явно в гордостта, лъжовността и самоправедността. И съм повече от сигурен, че на човек не му трябват по-лоши грехове от тези, които да царуват в смъртното му тяло, защото всеки от тях е достатъчен, за да го изключи от Божието царство. Но апостолът признаваше това, което знаеше: “Зная, че в мене (сиреч в плътта ми) не живее нищо добро.” Това знание не беше теоретично, не беше голо интелектуално знание, нито беше научено при нозете на Гамалиил; понеже в природното си състояние “той беше жив без закона; и греха беше мъртъв” и лежеше мирно и, по отношение на закона, той се мислеше за непорочен; и живееше по най-строгото учение на юдаизма, фарисей от фарисейте. Това беше Павловото състояние на плътско съвършенство; и това е цялото плътско съвършенство, което може да се намери в света и до ден днешен. Онова, което разсъблече Павел от това измамно покривало и очакване на живот от закона на делата, беше мощното духовно влизане на закона в сърцето му, когато “грехът оживя, а той умря”. Преди това той “беше жив, а грехът беше мъртъв”. Това доведе до тази странна превратност в живота на Павел. Тогава, веднага щом грехът оживя и той умря, Светият Дух оживи душата му за живот на вяра; и Божията благодат поведе война с оживелия грях на Павел; и тя води тази война през всички дни на Павловия живот на този свят.

 Плътта желае противното на Духа и Духа - на плътта. Павел беше просветен и можеше да види закона на Духа заедно с другия закон: “Виждам друг закон в частите си, който воюва против закона на ума ми.” Това е закон, който настоява за покорство, иска му се “покоряваме в похотите му”; това е закон, който настоява, малко или много, постоянно да се задоволяват неговите желания; и не само закон, който настоява, но и такъв, който има силата да налага своите заповеди; “заробва ме на закона на греха, който е в частите ми.” Не само го виждам, но и съм жив да го усетя. “Ние, които имаме първите плодове на Духа сами стенем в себе си; стенем под бремето му.” Той не само го видя, но и го почувства, ала душата му бе разположена да го мрази. “Каквото мразя, това правя.” Да, той го разглеждаше като източника на цялото си нещастие “Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Благодаря на Бога чрез Исуса Христа."

Но какво трябва да разбираме под думата плът в този стих? Не човешкото тяло буквално, защото в него има много добри неща. Той обичаше Бога; и “който обича, пребъдва в Бога и Бог пребъдва (живее) в него." Той живееше; “но не той, а Христос живееше в него; тялото му беше храм на Светия Дух." Той имаше първите плодове на Духа; да, “живота на Исус се явяваше на смъртната му плът," 2 Коринтяни 4:11. Той имаше в себе си Божиите тайни; да, пълнотата на благословенията на благовестието на мира, най-големите дарби, и всяка нужна благодат, всички обитаваха неговото тяло. Той “имаше това славно съкровище в пръстния си съд, така че превъзходството на силата да (се види, че) е от Бога, и не от него.” 2 Коринтяни 4:7. Той имаше ново сърце и Божият закон написан на неговите плътски плочи. Божият страх беше в него и Божията сила бе усъвършенствана в телесната му немощ; ето защо тук не може да говори за физическото човешко тяло.

Освен това, тялото често взема участие в радостите на духа; и самото изражение на лицето явява здравето на душата. Ако душата е жива, щастлива и радостна, ако лицето гледа към Провидението, ухото слуша благовестието с наслада, краката ходят с весела крачка към Божия дом и ръцете искат да работят и споделят: да, “частите на тялото" (които в природното си състояние “бяха оръдия на неправдата за грях"), чрез благодатта “се предоставят като оръдия на правдата за Бога," Римляни 6:13. Но, “когато душата е наказана за грях, хубостта на тялото погива като молец" под жезъла; и, когато тя линее от глад, тялото чувства това и се оплаква."Копнее, даже примира душата ми за дворовете Господни, сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.” Псалм 84:2. А още и “Господ е спасител на тялото”, както и на душата; ето защо това тяло не може да бъде плътта, за която апостолът говори в този стих. Яков разраничава между частите на тялото и греха, който действа в тях. “ Откъде между вас вражди и разпри? Не оттам ли, от вашите сласти, които воюват в частите ви?” Яков 4:1.       

Това зло начало се води с различни имена в Писанията. Наречено е зло въображение. “И видя Бог, че се умножава злината на човека по земята, и че всичките въображения на сърдечните му помисли бяха само зло всеки ден.” Битие 6:5. Петър го нарича “плътски похоти, които воюват против душата.” Яков го нарича похоти, които воюват в частите. Но Христос, както и нашият апостол, го нарича плът; “Роденото от плътта е плът и роденото от Духа е дух,” Йоан 3:6, с което нашият Господ не иска да каже, че всеки човек, който се ражда в този свят, е само плът, понеже това не е вярно; човек се ражда с дух, както и с тяло; той идва в този свят със разумна душа, както и с тяло от плът; нито иска да каже, че всеки, който е роден отново, е изграден само от дух, понеже това въобще не е така; понеже новороденият си остава с тяло от плът и кръв, със същото тяло, което е наречено “храм на Светия Дух, който живее в него.”


И трябва да отбележим, че Господ в тези стихове не говори за личност, а за някакво нещо; не за човек буквално, а за начало в човека; за ефекта от природното рождение и за ефекта от духовното рождение; и това проличава от това, че думите не са в мъжки род, а в среден; той не казва той или него; а онова, което е родено от плътта, е плът. Накратко, Спасителят показва, че всички избрани, както и всички останали, идват в този свят с нищо друго в себе си освен грях; “че нищо чисто не може да излезе от нечистото" и затова всички, които виждат Божието царство трябва да се родят отново; и, когато се родят отново, в тях се създава ново начало - такова на благодатта, под действията на Светия Дух; и че дори тогава тези две начала, за които говоря досега, на плътта и Духа, ще се намират и ще останат в този обновен човек, докато той е в света. Исус нарича отказа да задоволяваш роденото от плътта “отричане на себе си” и това да търпиш противопоставянето и войната между плътта и духа “ежедневно носене на кръста”, която война е най-лошата част от нашия кръст, понеже тя не спира дори когато другата е спряла; и всичко друго щеше да ни бъде много леко, ако бяхме свободни от нея. Да бъдеш воден от Духа и да бъдеш под въздействието на неговата благодат, Господ нарича да вървиш след него. “Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека ме следва; и където съм аз, там ще бъде и слугата ми.“ Лука 9:23; Йоан 12:26.

Павел нарича това плътско начало закон в частите му, а другото - закона на ума му: първото е старият човек, второто - новият. Петър нарича първото плътски похоти, второто - “скрития човек на сърцето." Яков нарича едното “похоти в частите", другото “Мъдростта, която е от горе, която мирна, чиста, умолима, безпристрастна и нелицемерна." Но Павел, когато искаше да представи истината възможно най-ясно, нарече едното грях, а другото - благодат. “Грехът няма да ви владее; благодатта ще царува" и ни разкри в подробности едното и другото. “И делата на плътта са явни. Те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, гневове, свади, раздори, ереси, зависти, убийства, пиянства, пиршества и други такива,” Галатяни 5:19-21. Това Павел нарича плътта и делата й, в които “не живее нищо добро”. Новият човек е онова, което е родено от Духа и е описано от него така: “А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вяра, кротост, въздържание.“ Галатяни 5:22,23. После Павел продължава с онова, което Господ нарича отричане от себе си и носене на кръста: “А които са Христови, са разпнали плътта със страстите и похотите й.” Галатяни 5:24. Тук апостолът отново нарича изброените зли дела плът, както в първоначалния ни стих; и, по силата на съюз с Христа и усилното упражняване в разпъването й на кръст, плътта, заедно с похотите и страстите в нея, е разпната; и чрез блажения Дух е умъртвена; “Ако чрез Духа умъртвявате делата на тялото, ще живеете.” Римляни 8:13. Това, и само това, е “да събличаш стария чоовек”, Ефесяни 4:22 но не е крайно и пълно събличане, така че да станем съвършени в плътта или съвършено свободни от него; не, това води единствено (но не е малко) до това да не се явяваме в него, да не се носим в него, да не живеем в него, ходим в него или да задоволяваме него. “в които ходехте някога според вървежа на тоя свят, в съгласие с княза на въздушната власт, духът, който сега действа в синовете на непокорството, между които и ние всички сме живели някога в похотите на нашата плът, като сме изпълнявали волята на плътта и на мислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева. “ Ефесяни 2:2,3. Това, казва Павел, беше старото ни поведение; но сега се облечете с Господа Исуса и ходете в него; да, облечете се с новия човек “и съблечете стария с неговите дела; който тлее в измамливите похоти.”

Но е едно нещо да се отричаш от себе си ежедневно и съвсем друго да унищожиш себе си изцяло чрез свободна воля и човешка сила; които несъмнено са най-основните части на “себе” -то, от което трябва да се отричаме, които трябва да събличаме и отричаме; понеже беше свободната (от Бога) воля, която хвърли Йона в морето и беше човешката сила, която докара бедния Петър до това да се кълне и да проклина. Едно нещо е да събличаш стария човек и друго веднъж завинаги да го изхвърлиш от сърцето си; но да го премениш и да го направиш съвършен трябва да бъде абсолютният шедьовър на всички човешки дела; и тая работа е напразна; “понеже (описаните вече) плът и кръв”, “не могат да наследат Божието царство; нито тлението наследява нетлението;” защото “роденото от плътта е плът” и никога няма да стане нещо по-добро; и “роденото от Дуа е дух,” и винаги ще си остане същото. А сега, да видим каква е тази воля, за която Говори Павел.

“понеже желание за доброто у мене има, но да върша доброто - не намирам как,” Ама как Павел стана толкова желаещ да върши добро? Ами “Господ го направи охотен в деня на силата си.” Псалм 110:3. Но каква сила е тази? Силата на гнева му, или може би силата на мишцата му? Отговарям: онова, което запленява волята повече от всяка друга сила, е силата на Божията любов, разкрита в смъртта на Христос за нас; и също на Христовата любов в неговото снизхождане да положи живота си за нас: тази неумираща любов на неговото умиране, която въздейства на нещастната душа на събудения грешник, веднага го довежда до божествена скръб и истинско покаяние, което го прави искрено, благодарно даже, да се предаде на покороство към вярата. “Сине, иди и работи днес на лозето ми. А той отговори и каза: Не искам! - но после се разкая и отиде.” Матей 21:28-29. Така Бог запленява волята на бедния грешник; и Той трябва да му даде нещо повече от склонност: движеща сила, иначе той никога няма да отиде. “Бог е, който действа във вас и да искате, и да извършвате според добрата негова воля.” Филипяни 2:13 Понеже, след като е направил грешника да желае и да избере по-добрата част, този безпомощен грешник стои и не помръдва, докато не му бъде предадена прясна доза сила, защото той не може да отиде по-нататък (и го знае), докато Бог не благоволи да му въздейства, та той да действа; тези, и двете, волята и силата, са от Бога; и понякога намираме едното, а не можем да почувстваме другото.

Давид пожела в сърцето си да построи дом на Бог и бе решен да го направи; и пророкът му каза да го направи, понеже Бог беше с него. Тук се вижда волята на Давид, и той стори добре, че намисли това в сърцето си; и Бог от своя страна обеща да построи на него здрав дом, обаче Бог не действаше в него да извърши тази воля, но каза, че не той, а синът му щеше да я извърши. Давид начерта плана за дома и осигури материала за построяването му; и тогава заповяда на сина си да го построи и каза на Изаилевите старейшини да му помогнат за това; и това беше всичко, което Давид можеше да направи.

Волята на Авраам беше да убие Исаак и волята бе приета на мястото на делото. Също и бедната вдовица - тя искаше да даде на съкровищницата; но, като имаше само две лепти, не помогна много за богослужението и свещенството. Някои искат да приютят беден брат във вярата; но, когато се направи сметката, те могат само да му предложат чаша студена вода; и такива никак няма да загубят наградата си’ “понеже, ако някой има желание, той е приет според колкото има, а не според колкото няма." 2 Коринтяни 8:12. И Царят не може да изяде онова, дето го няма.

Мария бе решила в сърцето си да поръси с благоухание Господа и да помаже тялото му след смъртта му; но, страхувайки се, че няма да може да го направи, дойде при него, докато беше жив, и го направи тогава. Господ каза “Тя направи това, което можеше: дойде по-рано," не след смъртта ми, “за да помаже тялото ми за погребение.” Марк 14:8 не след погребението ми, като на погребален ритуал. И Господ го прие: “Оставете я, защо я смущавате? Тя извърши добро дело за мене.” Марк 14:6. И, ако апостолите знаеха какво си мислеше и каква любов изпитваше душата й, нямаше да тревожат бедното създание както направиха, като я обвиниха в прахосничество. Какво може да се прахоса, когато се използва за почит и поклонение към Наследника на всичко? И какво са триста динария или триста милиона лева, сравнени с неумиращата любов на умиращия Христос, подарена на сърцето?

Апостолите бяха готови да отидат с Христос и в тъмница, и на смърт: “същото казваха и всички” Марк 14:31; но Господ не действаше в тях, за да го извършат, и затова те всички го изоставиха и побягнаха; те също имаха желание да стоят будни с него, но не можеха; и така се косяха заради себе си и се срамуваха за това, че, когато ги попита:“Какво, не можахте ли да стоите будни с мене за един час?” те “ не знаеха какво да му отговорят.” Марк 14:40. “Духът им беше бодър, но плътта им беше слаба.” По този начин имаше Павел желание. “когато искам да правя доброто, злото е готово при мене.“ Римляни 7:21. Павел не можеше да прави добро, освен когато “Бог действаше в него.” Павел усещаше тази нужда от божествена сила: “Всичко мога чрез Христа, който ми дава сила.” Филипяни 4:13. Деянията на Павел не бяха делата на плътта, нито мъртви дела “трудих се повече от всички тях, но не аз, а Божията благодат, която бе в мене.” 1 Коринтяни 15:10. Неговите дела бяха “делата на вярата” и той се нуждаше от действена вяра. Той нарича своя труд “труда на любовта” и ни казва, че “Христовата любов го принуждава”. Неговото служение беше “служене в новотата на Духа” Римляни 7:6 и той имаше нужда от това Духът да му помага, да му въздейства и да действа в него. Понеже, как би могъл да говори, ако Бог не му отвори “врата за словото” Колосяни 4:3. Как би могъл да се моли, ако Духът не му “помагаше в немощите му” Римляни 8:26? Как щеше да успява служението му, ако Бог не “свидетелстваше за словото на своята благодат” Деяния 14:3? И Павел невинаги усещаше тези неща да действат мощно у него. Павел знаеше, че превъзходството на силата е от Бога, и не от него. Този вятър вее там когато и накъдето пожелае; и ако не повее, ароматите, които въздействат на душата, не могат да се разнесат.  Духът раздава своите дарове както пожелае и действа чрез тях в онези, които са ги получили. Павел понякога се чувстваше вързан в Духа, а друг път нямаше покой, понеже Тит го нямаше; в Рим искаше да му се отвори врата да говори; и пак, проповядването му беше с много страх и треперене; така че той не намираше как да извършва доброто, понеже злото беше винаги готово при него. Волята му беше готова за доброто, той с ума си служеше на Божия закон; и според вътрешния човек се наслаждаваше в него; но в плътта си не намираше нищо добро, само пречки; “доброто, което искам да правя, не правя;” а напротив, “злото, което мразя, него правя” да, често съм утеснен от този противник, той ме държи като затворник, против волята ми; “законът в частите ми воюва против закона на ума ми и ме заробва на закона на греха, който е в частите ми. Но ако правя това, което не искам, не го правя вече аз, а грехът, който живее в мене;”, това зло, което правя без истински да искам, никога няма да ми се сметне за грях, защото се е вменило на Христос; понеже старият ми човек бе разпнат с него, затова благодаря на моя Бог чрез Исус Христос.

Този стар човек, плътта, или това тяло на смъртта, е опетнил някои от най-светлите имена и е размацал гербовете на мнозина, на които са били връчени небесни корони. Невъзможно е да се изброят всички наслади, които този стар човек търси, или да се представят всички видове покорство, които изисква този закон в частите. Той действа по различно време, във всяка част ня тялото и във всеки отдел на душата; и, ако не бъде събличан, неизбежно ще действа чрез всеки апетит и всяко желание, присъщи на човешката природа, за да подмами, отклони и докара с хитрост бедната душа отвъд границите, които Бог е установил.

При Ной, който тъкмо беше победил и осъдил света и беше станал наследник на правдата от вяра, пиенето се оказа измамата, чрез която Дяволът и неговият долен стар човек удържаха победа.

Този стар човек внуши недоверие в ума на бащата на всички ни (във вярата), Авраам, като го направи да отрече желанието на жена си. Той беше, който направи Исаак да обича повече хитрия ловец от простия човек, който живееше в шатри, дори дотам, да го благослови пряко откритата Божия воля; за което спомогна не Божията любов, а любов към “вкусно ястие" Битие 27:4. Този стар човек тлее в измамливите похоти и тези похоти воюват против душата и всички светли души.

Когато този “пътник” дойде при Давид, за да се нагости, в стадото на Господ нямаше нито една овчица, която да не е под неговата власт; нито една в неговия дом, нито една в целия дом на Саул, понеже Бог ги бе дал всички на Давид, 2 Царе 12:8. Не, нито една неомъжена и несгодена девица в цялото му царство, и той имаше достатъчно, за да “приготви на пътника, който бе дошъл при него;”. Ала нищо не можеше да задоволи този стар човек освен “малкото женско агне, което му беше единствено и което хранеше; и което лежеше на лоното му и му беше като дъщеря;” това трябваше да приготви на скитника, който дойде при Давид. 2 Царе 12:4.

Ей, колко се разгневи царят на Израил на този човек ”Жив е Господ, човекът, който е сторил това, непременно ще умре.” И тези думи са пророчество, което е истинно в най-пълния си смисъл; понеже стария човек на Давид, както и нашите такива, със сигурност бяха разпнати с Давидовия Син и умряха, та тялото на греха да бъде унищожено, така че вече да не служим на греха; дори самият Давид умря в главата на завета; понеже “Христос беше разпнат за престъпленията, станали под първия завет”, както и за онези, “които са призвани да получат вечното наследство,” под новия. Съразпнахме се с Христа.

“Човекът, който е сторил това, ще плати агнето четирикратно понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил”. Ех, тъй е, Давиде; само дето “ти си този човек;” 2 Царе 12:7; и ти ще трябва да връщаш десетократно. “Ето, ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти та ще ги дам на ближния ти; и ще лежи с жените ти пред това слънце.” 2 Царе 12:11. И се сбъдна: “и взе царят десетте жени наложници които бе оставил да пазят дома та ги тури в дом под стража, и хранеше ги, но не влязаше при тях; и останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.” 2 Царе 20:3. Така царят върна агнето по десет и трябваше и да изстрада насилието върху дъщеря си Тамар, което направи възмездието, което претърпя, “добра мярка, натъпкана, стърсена и препълнена” Лука 6:38, понеже “с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”

Този стар човек дълги години е бил всевластен и тираничен самодържец. “Грехът царува за смърт," Римляни 5:21. “По-добро е бедно и мъдро дете, отколкото стар и безумен цар, който не приема вече съвет; защото единият излиза от тъмницата, за да царува, докато този, който се е родил в царството му, става сиромах. Еклесиаст 4:13,14.

В този свят няма “бедно и мъдро” дете, което да не е тормозено от този “стар и безумен цар”; понеже той, макар осъден в Христовата плът, та и разпнат, умрял и погребан; пак, както е сигурно, че “Христос бе взет от тъмницата и от съда”, така и “този стар цар излиза от тъмницата си да царува;” и не само върху цялото човечество, а в някаква степен и върху избраните - не само с пълна сила, докато те са в природното си неповярвало състояние, но и след като е покорен и до голяма степен ограничен от победната благодат; и пак, както казва Павел, той понякога разкъсва оковите, прави бягство от затвора и беж към престола на сърцето. “намирам закон в частите си, който воюва против закона на ума ми и ме заробва на закона на греха, който е в частите ми; О, окаян аз човек!”

Но нашето блаженство и щастие се състоят в неговото лишаване от свобода; той не е съвсем свободен, а е затворник във всеки истински вярващ; така че, за да царува, трябва да излиза от затвора; докато този, който е роден в царството му, става сиромах, но ще царува вовеки веков. Бедното и мъдро дете, което е родено отново, родено наследник на Божието царство, станало цар и свещеник на Бога, “става сиромах;” сиромах в душа, нищ духом, изцяло зависим от божествената милостиня на небето; и такива са блажени. “Блажени нищите духом понеже тяхно е Божието царство.”

Приготвянето на скъпоценностите

Приготвянето на скъпоценностите

Джоузеф Айънс

Изнесена в Гроув Чапъл, Кембъруел, неделя сутрин, 12 Януари 1851

“И ще бъдат мои, говори Господ на силите, в онзи ден, когато приготвя скъпоценностите си.” Малахей 3:17

Колко пълни с чисто евангелско слово са Старозаветните писания и колко точно е съответствието между ученията на всички Старозаветни писатели и онези, предадени нам от Новозаветните; и поради тази една причина “светите от старо време човеци говореха, като бяха движени от Светия Дух,” и светите човеци в Новия завет винаги отдават заслугата за своите послания и писма на Господ Йехова. Нека ни бъде ясно, че Господ Дух никога не учи на учения, които си противоречат, било в дните на Авраам, или в нашите, и до края на всички дни; всички, научени от Светия Дух, трябва да знаят по същество едно и също. Допускам, че различните обстоятелства, в които се намират църквите или отделните вярващи, понякога изискват частни и лични благословения, които Светият Дух не пропуска да дари и извъздейства върху тях; но за общото наставление на църквите, за да бъде избора по благодат мъдър за спасение, всички във всяка епоха на света получават същото. Докато разглеждах текста си, ме порази тази мисъл, че под Старозаветното домостроителство, както и под Новозаветното, Йехова предявява права над народа си като свой, като негова собственост. Нашият скъп Господ не постановява това само във връзка със своята жива църква под евангелското домостроителство “те не са от света, както и аз не съм от света;” (Йоан 7:14), но и под Старозаветното Великият и Вечен казва “те са моите скъпоценности, моето собствено съкровище”  “Защото жребият на Господа са неговите люде, Яков е делът на наследството му.” (Второзаконие 32:9). В псалмите Бог казва, че те са народът, който той е избрал за свое наследство; и разделителната линия между църквите и света е, както често съм казвал и ще повторя, най-характерната черта в Божията книга. И въпреки това хората са готови да дадат святото на кучетата; убедени са, че църквите и света ще се слеят; и са уверени, че има само една човешка раса, човешко семейство, докато Бог е направил две; убедени са, че указите ще се забравят и че разграничаващата благодат ще се отрече и отхвърли, че “да се върнеш и да различиш межу онзи, който служи на Бога и онзи, който не му служи” Малахей 3:17 е фанатизъм и не трябва да се насърчава и преследва в тези дни на либерализъм.

Сега, ако светът иска да върви по такъв път, не мога да ги спирам, но не възнамерявам да ходя с тях. Ако плътските лъжехристияни искат да направят Яков и Исав прегърнати в нежна любов, Исаак и Исмаил влюбени един в друг, и роденият по плът да в съвършен унисон с родения по Дух, могат да се бъхтят за това до деня на съда, но никога няма да го постигнат. Искам да кажа, че трябва да се придържаме към прецизното определение, което ни дава навсякъде Божието слово; и ако погледнете стиховете преди този, имате много сериозна и въздействаща картинка на това разграничение. Дори изповядващият Израил ограбваше Бога от десятъците му, отказваше да ги занесе в хранилището му, задържаше това, което му дължеше за богослужението. При това дори Божият народ, Израил, целият народ изобщо, използваха дръзки приказки против Бога; и не само това, ами и казаха: “Какво сме говорили против тебе?” Малахей 3:13, даже казаха, че е суетно да служи някой на Бога. Те бяха абсолютни неверници. Нещо повече, гордите бяха от тях наречени благословени и “онези, които правят беззаконие, успяват; да, онези, които изкушавата Бога, и те се избавят” Малахей 3:15. Големи думи! И при все това тези бяха от изповядващите Бога от народа! Крайно време е да се обърнем и да различим “онези, които се бояха от Господа" се събираха по-близо за общение и “говореха често един на друг"; тогава разговаряха за небето като за реалност и като за благополучна част от своята опитност; тогава “мислеха за името му," и се написа книга за възпоменание. Това не изглежда да е била книгата на старовременните укази, а “книга за възпоменание". Това е преносен израз, който означава, че нищо не минава като незабелязано от Бога; всичко се помни и той ще си спомни различното поведение на своя народ от делата на човеците от света. След като говори така за Божиите църкви - като за нещо противоположно на света и светските лъжехристияни, езикът на избрания от мен текст минава към сладостен момент, за да ободри и насърчи всеки един от тях “те ще бъдат мои.” Те могат да имат много петна и черни точки, но той няма да се раздели с тях. “Те ще бъдат мои, казва Господ на воинствата, в деня, когато аз приготвя скъпоценностите си.”

Останалата част от стиха, както и другите стихове, не можах да включа в днешната проповед, защото първата част е предостатъчна за времето и силите ми. Ще побързам веднага да представя на вниманието ви три неща от речта на този текст, като усърдно се моля Бог Свети Дух да ги направи трайно полезни, и ще поискам от вас да се помолите за същото.  Първото е съкровището, над което Бог предявява права “моите скъпоценности”. Второто е почестта, която се гарантира - “те ще бъдат мои” - въпреки всички грабещи и плячкосващи, всички непостоянства на самите скъпоценности и всички техни скитания “те ще бъдат мои”. След това имаме края, завършека, в обещание “в онзи ден, когато приготвя скъпоценностите си". О, Свети Душе, дай ми наставление и сила свише, за да предам нещата, които ти си предал на мене така, сякаш това ми е последната възможност да сторя това.

I. Погледнете най-напред към съкровището, което Йехова нарича свое в двете думи “моите скъпоценности”. Къде са те? Какви са? Намираме тази фраза често в Писанията; например, когато слугата на Авраам бе пратен да доведе Ревека за жена на сина на господаря, той трябваше да носи определени скъпоценности и да ги сложи на нея веднага щом я види. Когато Израил трябваше да излиза от Египет, египтяните ги бяха докарали до просия; но когато трябваше да се обогатят от тези същите врагове, затова трябваше да вземат от ближните си скъпоценности от сребро и скъпоценности от злато. Та, скъпоценностите са от добри метали, нали? “Скъпоценности от сребро и скъпоценности от злато”. Те излязоха богати. Същото се случваше при много от победите на Израиляните - каквито скъпоценности имаше около становете на враговее им и около короните и украшенията на царете им, те ги вземаха плячка.

Но бих искал да се върна към произхода им и да попитам: откъде се придобиват тези скъпоценности? И първото нещо, което ми идва на ум е, че са взети от мина. Докато са в мината, са невидими и непознати. Вярно, чуваме за златотърсачи, които отиват до другия край на света, за да изкопаят злато от самата повърхност на земята. Никога не съм бил много склонен да ги придружа в начинанието им; оставям ги на него. Аз знам откъде да взема злато, изпитано в огъня, и без да ходя толкова надалеч. Божиите скъпоценности, Божиите златни са скрити в земята и глината и сметището на грехопадението и трябва да бъдат изкопани. Те са там, скрити; но колкото и да е надълбоко златната мина, златото си е злато; и макар да се вади смесено с пръст в рудата, така че едва се разпознава, освен от леяра и пречиствателя, който може да го разпознае и, може би, да купи една буца, без да бъде измамен, но масовият човек не може; те не могат да губят време с пръстта. Божият народ, избранието на благодатта, златното му съкровище, скъпоценностите му - те са така дълбоко погребани в земята, под грехопадението и природата си, и покрити с толкова много от стария Адам и така приличат на света изобщо, да, наречени са дори чада на гнева, както и другите - такива са, че не можем да различим нищо в тях, докато Бог не ги изкопае. Трябва да бъдат извадени от тинята, трябва да стане отделяне; и това става само чрез могъщата Божия благодат. Искам тази първа точка да бъде разгледана малко по-прилежно и по-отблизо. Ако Бог не ви е извадил от мината на природата, ако не ви е отделил от света и направил различни от онези, които не го познават, не вадете претенции за това прозвище “скъпоценности” на Господа на воинствата.

Само да отбележим тук, доколкото разбирам въпроса, за да имаме по-ясна картинка, че когато рудата се извлича от мината, следва друг процес; тя трябва да бъде отделена от себе си. Трябва да се преработи, и то с огън, за да се отдели чистото злато от шлаката, с която е размесено. Слушатели мои, вярвайте ми, може да се отделите от света, да отидете в манастир и пак това няма да ви направи християни, ако не сте Божия скъпоценност. Мисля, че такива са по-скоро въплътени бесове, отколкото нещо друго. Ако се затворите в таванска стая и се потопите в медитации, това няма да ви направи християнин. За това най-същественото е да се отделите от себе си; и това трябва да бъде огнен процес. Веднъж чух един добър стар светия у нашата държава да казва “Ех, ако можех само да се отърва от суматохата на работата и да си взема овчарска гега, да се хвана с едно стадо, нямаше ли да се наслаждавам насаме под плетищата, да си чета скъпата книжка, да влизам в общение с Бога, далеч от този лукав свят?” Казах му “Можеш ли да намериш поле, където да храниш стадото, от което да се отделиш от себе си със цялата си поквара? Ако можеш, надеждата ти е осъществима; но ако отидеш там и занесеш със себе си стария Адам, ще имаш достатъчно врява и препирня със самия себе си.” Човек трябва да може да различава това, което е родено от плътта, и това, което е родено от Духа; това, което е родено от Бога и не може да съгрешава, трябва да се качи върху онова, което не може да прави друго освен грях. Трябва да се научим на себеотрицание; и докато този свещен урок не бъде научен, не зная какво да кажа на златото, освен да подхвана оплакването на пророка “Как почерня златото!”, и то ще стои много черно, докато не мине през този огнен процес, който не мога подробно да опиша или дори да определя; но той трябва да отдели златото от шлаката. Това е първият отличителен белег на съкровището, което Господ притежава, неговите скъпоценности.

Не мога, обаче, да мина нататък, без първо да ви напомня, че скъпоценните камъни обичайно се инкрустират или полагат само в чисто злато. Бижутерите, които са навикнали да използват скъпоценни камъни, рядко ги влагат в олово, калай или мед. Те избират най-доброто злато за тях. Тогава скъпоценността наистина става украшение. Интересно е как в целите Писания златото и среброто сами са наречени скъпоценности. А тези скъпоценности са били разпознати много преди да бъдат извадени от мината - не от света, не от бесовете, не от ангелите, а от техния Собственик. Те са били разпознати във вечното предузнание на всевиждащия Бог, който вижда края от началото; те са били разпознати в приготовленията на предопределящата му любов; те са били разпознати и са били повод за радост като негова лична собственост; те са били разпознати като негови осиновеници, с които той никога няма да се раздели; те са били разпознати, за да бъдат негово семейство и да бъдат вписани в книгата на живота, за да бъдат изкупени в изпълнението на времената. Проследявам тези неща, та докато съм с вас, да не загубим поглед към основополагащото Божие дело. Колкото и да напредваме в строежа, трябва да имаме сигурно място за почивка, така че тези скъпоценности (и мене винаги ми е много приятно да разпозная една от тях, която Бог изкопае и покаже в дланта си, и ако тя е много обгорена, това е само за да бъде приготвена за Божия употреба; и ми е приятно, че на това място тук има повече от една, белязана и разкрита от Бога като негова.) да бъдат в предопределението, записването и новорождението и като такива да бъдат собственост на Вечния Бог. Ами Израел бяха негови синове, преди да ги освободи от Египет. Фараонът трябва да ги пусне, защото са Божии синове. Апостолът казва “Понеже сте синове, Бог изпрати Духа на Сина Си във вашите сърца.” (Галатяни 4:6). Желая слушателите ми да гледат назад в древността; да погледнат към свещеното разпознаване на всеки член от тялото на Христос, в Христос, главата. “избрани в Христос преди създаването на света.” (Ефесяни 1:4).

Нататък, когато са вече извадени, бидейки разпознати от вечността като Негови, те са крайно различни от останалите. Трябва да знаете, възлюбени, че сега е време на имитации. Има имитации на сребро, имитации на злато, някакви неблагородни метали, които са много излъскани и обработени и изковани, и предлагани на хората, все едно са скъпоценности, сребро или злато. Е, признавам, дали защото съм горд, или не, оставям на вас да решите, че ако ще притежавам някаква вещ от сребро или злато, бих искал тя да бъде плътна в ръката, да тежи и да бъде истинска. Въпреки това ми казват, че ментетата са най-добри! Как така? Ами защото крадците не ги крадяли. О, наистина; искам религията ми да е такава, каквато Дяволът би искал да ми открадне, ако би могъл. Религията на този свят е точно това, което Дяволът най-малко го интересува да краде. Той не би откраднал християнството на три четвърти (в наши дни девет десети - Б.пр.) от онези, които минават пред света за християни. Аз бих искал християнство, което влудява Дявола от завист, което светът мрази. Вие какво ще кажете? Не ви ли е страх да ви откраднат християнството? Хич няма да стане. Йехова ще се погрижи за това “те са мои”. Знаете, че имотните се грижат добре за имотите си; и ако крадците разбият и откраднат, то е, защото собственикът не е имал предвидливостта или силата да опази имота си. Та, Дяволът може да се опитва да открадне религията ми още хиляда пъти, аз всеки път ще го препращам към собственика й. Тя принадлежи на Бога; и ако моят Бог не може да се погрижи за нея, няма да могат никакви Папи, Кардинали и Епископи от света. Не мислите ли, възлюбени, че ако имахте избрана скъпоценност, твърде скъпа и с голяма сантиментална стойност за вас, щяхте да се грижите за нея и при най-малката заплаха от крадци да я сложите в най-защитеното място, което можете да намерите? И ако я откраднеха, то щеше да бъде заради вашето безсилие. Сега, ако се покажете Арминианци и се опитате да ме убедите, че Бог не е достатъчно силен, за да предотврати това, няма да ви повярвам; защото знам в кого съм повярвал и съм уверен, че той е силен да опази залога ми до онзи ден, и се хваля с факта, че Йехова казва “те са мои” и следователно те не могат да не бъдат в безопасност в неговите ръце.

Това, обаче, е точка, в която искам да вляза малко по-навътре; но тук искам да обърна вниманието ви на това, че те не приличат на никои други. Сега ще оставя преносните изрази и метафори и ще говоря направо: истинските християни са различни от всички фалшификати, от всички останали, те са различни по характер, по привилегии и по богослужение. Те са различни по характер - те носят образа на небесния, ако и преди да са носили образа на пръстния. Различни са по привилегии - техните привилегии са всичките духовни; докато религията на света носи плътски привилегии. Различни са по богослужение, защото прославят Бога с телата и духовете си; докато светския лъжехристиянин цели да прослави себе си. Това е огромна разлика. Можете да изпробвате всяко средство за уподобяване, за да направите християнин, всеки закон, обучение, дисциплина, молба, усилие - всичко ще пропадне; няма го металът, веществото, обемистата действителност, тежината, това не е Божията собственост от Божието ателие. Когато Йехова казва “те са мои скъпоценности”, той приковава вниманието си в един жизненоважен принцип, нищо повече или по-малко от Божият живот в душата.

Сега продължаваме към още едно съображение тук, че те са отлични и ценни, както за Бога, така и за човека. Те са толкова отлични, че дори Господ Исус Христос казва, че те са “ превъзходните - в тях е цялото ми благоволение." Псалм 16:3 и те са толкова ценни, че Йехова ги счита като собствено притежание и дял (Второзаконие 32:9), с което в никакъв случай няма да се раздели; и те са толкова отлични в очите на света, че макар той да мрази религията им и вярванията им, е длъжен да им се възхищава за стремежите и постъпките им и дори повече, те са толкова ценни за Бога, че той би обеднял без тях; те са толкова ценни за света, че светът би пропаднал в ада мигновено, ако Бог ги бе прибрал до последния. Давам ви едно Писание, за да потвърдя първата от тези констатации, че са толкова ценни, че Бог би обеднял без тях. Това е неговият избор, неговото решение и затова апостолът казва “да познаете какво е богатството на славата на неговото наследство в светиите” Ефесяни 1:18. Отбелязвате ли си, възлюбени, че Вечният Бог има пребогато и преславно наследство в светиите си, както и те го имат за свое наследство, и всички съвършенства и атрибути на Божеството - като свой дял?”

II. Няма да ви задържам повече върху тази точка, но веднага ще продължа към заявената чест. “Те ще бъдат мои". Чувал съм хора от разни прослойки и за разни вещи да казват “Това беше мое.". Бог никога няма да каже това, защото “Те ще бъдат мои." Някои се разделят с имота си от необходимост, не по свой избор; други от прищявка или нещо друго. Бог никога няма да се раздели със своето. Какво?! Той не променя ли мнението си? Какво?! Никога ли няма да ги продаде? Той им казва предварително: “Продадохте се за нищо, но ще бъдете изкупени не със сребро." (Исая 52:3). Добро описание е това на учението за изкуплението, откупването на вещ, която е някак продадена, оставена за пари. Сега, казва Йехова, вие се продадохте до такава степен, че не можете да се откупите сами; но аз няма да се разделя с вас. Вие сте се пропилели, така че грешникът под грехопадението се продава да работи беззаконието на Сатана, и той го има за свой законен пленник и слуга. Но Бог няма да потвърди сделката. Точно както когато видим някой да продава нещо откраднато от нас и ние пристъпваме и казваме “Какво право имаш да продаваш моята собственост? Не е твое!.” Сделката не може да се осъществи; и всичко се отменя. След това искам да цитирам отново един често цитиран от мен текст. “и договорът ви със смъртта ще се унищожи, и съгласието ви с ада няма да устои.” (Исая 28:18). Можете да искате да се продадете на Египет или Асирия или на Папството, но няма да одобря сделката; няма да я утвърдя или удостоверя. “Ще бъдат мои”, без значение кой се опитва да ги открадне. Мои ще са в завета, според вечните решения на бащината любов, мои ще са под грижите на моят съкровищник, славната глава на завета, мои ще са преброени и записани в Агневата книга на живота, и затова той не се колебае да каже: Ще ги приготвя. “Когато Господ запише народите, ще счете, че този се е родил там.”. Ако разгледам поотделно трите думи, които споменах, ще разберете как Отец, Син и Светия Дух, заедно и съединени, назовават скъпоценностите като свои собствени. Отец е обещал да бъдат народът на неговото наследство, че ще наследят небесата завинаги; те са предадени на грижите на Божия Син, който е обещал, че всичките им беззакония ще бъдат заличени, греховете им - измити, те самите избавени и изкупени, и доведени до слава; Светият Дух се е спогодил за праведен и точен списък със всички техни имена, изброени едно по едно, и там е техния брой и имената им записани в книгата на живота на Агнето. Ще се раздели ли с тях Бог? “Ще бъдат мои”, казва Отца, защото ги възлюбих отвека, ще бъдат мои, казва Сина, защото ги изкупих с кръвта си, ще бъдат мои, казва Духа, защото ги записах като моя собственост и ще ги намеря и изброя до последния като собственост на Божеството - Отец, Син, Свети Дух. Да, и не само това: те ще бъдат мои като мое обиталище, в което да вляза и в което да живея.

Следващите разсъждения ще ни доведат до едно по-задълбочено проучване, дали принадлежим към неговите скъпоценности. Йехова взел ли ви е, за да живее във вас и да ходи във вас? Трябва да сте станали “Божие жилище чрез Духа". Той, според своята суверенна благодат, отделил ли ви е и отличил ли ви е от пропадналите синове и дъщери на Адам, и извел ли ви е, та не само вие да имате изповед на вярата, но и той да има за свое притежание вашето сърце? Какво е християнин? В текста, който току-що ви цитирах какво го описва най-добре “Божие жилище чрез Духа.” (Ефесяни 2:22). По природа жилище на чакали и на всяко нечисто нещо; по благодат - жилище на Бога Отца, чиято бащина любов е излята в сърцето; жилище на Бог Син, който заема престола на чувствата и е обичан и обожаван от всичко; жилище на Бог Дух, който живее в нас и ходи в нас, утешава ни и наставлява, свидетелства ни за Исус и ни напомня всички негови думи. Спри се, душо моя, и тихо изследвай; и тогава също толкова тихо се възхищавай. Това мое сърце жилище ли е на Божеството? Работи ли той и ходи ли в мен непрестанно? Запознат ли съм с него, както със собственото си жилище? О, чудете се, небеса, смайвай се, земьо. Бог наистина живее с човек на земята. Тогава мога да направа товя свето, тържествено заключение: На него принадлежа, и не мога да принадлежа на друг. “Ти ще бъдеш мой” казва той “и не на някой друг”. Колко различно е това, възлюбени, от рехавата плява, която в наши дни наричат християнство, каква разлика между това и суеверията и гнусните идолопоклонства, които никнат по цялата ни земя! Каква разлика между това християнство с духовен и жизнен характер и онова, което прави хората будали и безумци пред братята им! О, Боже мой, винаги ни учи да разграничаваме между гордите, които биват издигнати, да, които вършат беззаконие и наричат злото добро и доброто зло, и които изкушават Бога - защото с такива сме заобиколени - и душите, към които Йехова снизхожда, та в тях да работи и ходи.

Последвайте тази мисъл още малко и отбележете, че те ще бъдат негова постоянна грижа. Зачекнах това в първата част на проповедта, но трябва да върна вниманието ви към него за няколко минути.”В онзи ден пейте й: винното лозе, аз Господ го пазя: във всяка минута ще го поя: За да го не повреди никой, Нощем и денем ще го пазя.” Исая 27:2,3. Ще бъда, казва той “огнена стена около моят народ; ще бъда славата всред него.” В древни времена и до този час неговата заповед към всички около църквите му е “Не докачайте помазаните ми, не струвайте зло на пророците ми.” Псалм 105:15. Своята свещена и свята защита той обещава, изричайки по-силни и, ако мога така да се изразя, по-нежните думи: “Който докача вас, докача зеницата на окото ми.” Захария 2:8. И отново, нашият скъп Господ обявява, че в деня, за който говори, ще сметне всичко, което е било сторено, или не е било сторено, на неговите ученици, като сторено или несторено на самия Него. Старая се да поддържам не само отчетливата граница между църквите и света, но и непрестанната грижа, която Бог упражнява над своите църкви. Без нея те биха изчезнали преди години, без нея езичниците биха ги гонили до забвение, така че не би останал християнин на земята; и след това, още по-дяволските гонения на Папството биха, в следващите епохи, и до този ден, изтребили църквите от земята; понеже знаете, че всички католици се заклеват, когато приемат чин, да гонят еретиците със цялата си сила, и те наричат еретици онези, които принадлежат на Бога, и нямат много грижа да гонят други. Как не е унищожена църквата? Заради непрестанната грижа на нашия Бог.
 И дори да дойде друго гонение върху Божиите църкви, аз съм убеден, колкото в собственото си съществуване, че грижата Му няма да престане. Те са мои “те ще бъдат мои". Не казвам, че никой от тях няма да отиде на небето в огнена колесница или от огнена клада, но не се боя за нито един, че ще бъде изгубен; защото една скъпоценност може да бъде захвърлена в канавка и да се попокрие с пръст, но ще си остане скъпоценност. Бог казва за своите скъпоценности “те са мои"; и ако ни вкарат в затвор доживот, не могат да променят факта, че сме скъпоценности, защото Бог казва, че сме.

Скъпоценностите биха погубили сами себе си, ако Бог ги оставеше сами. Но Бог казва “ “Ти си погубил себе си Израилю; но помощта ти е в мене." Осия 13:9. Дяволът няма да ги погълне, ако и да обикаля като ревящ лъв, търсейки кого да погълне, светът няма да ги погуби, ако и да ги мрази, собствените им и присъщи страсти няма да ги покорят, макар да са влезли в люта война с тях, защото “благодатта ще царува чрез правдата за вечен живот." (Римляни 5:21). Времето няма да ги изхаби, вечността ще ги познае като отделни от нея и пригодени за употреба от стопанина им; и тяхната съдба е да бъдат скъпоценни камъни в короната на Исус за вечни времена. Моля ви, възлюбени, скътайте тези неща в паметта си и гледайте вашето Християнство да не бъде като това на света, и тогава ще можете да сте на сто процента сигурни, че сте под непрестанната грижа на Йехова, вашия Бог на вашия завет. И нещо повече, Йехова ще се отнася към скъпоценностите си като човек, който цени своите скъпоценности - който не ги оставя вкъщи, а ги носи в пазвата си или по себе си. Сега, казва Йехова “Аз съм с вас навеки, до края на света.” Той няма да се откаже от скъпоценностите си и няма да ги загуби от поглед и за час, а окото му и сърцето му ще бъдат върху тях непрестанно.

Ако, тогава, Йехова е поставил такава висока цена върху своите скъпоценности и полага такива щателни грижи за тях, не трябва ли неговите изпратени служители, слугите му, в публичните си обръщения, да следват заръките на Господа, които даде на пророк Еремия. “И ако отделиш скъпоценното от нищожното, ще бъдеш като устата ми.” Еремия 15:19.  Зная, че съвременното богословие не от тоя тип, защото днешните проповеди изглежда почиват върху представата, че чакъла и кремъците са не по-малко хубави от златото и диамантите, и ако се полират добре и обработят, могат да бъдат точно толкова пригодни да заемат място във короната на Изкупителя. Оттам идва това омешване и генерализиране, когато се обръщат към множествата, което пренебрегва разликата в естеството между избрани и неизбрани, което Божието слово навсякъде заявява. Божиите служители трябва да бъдат духовни бижутери, добре обучени в познаването на скъпоценни камъни, за да ги отличават от фалшивите; трябва и да бъдат достатъчно честни, за да ги представят в истинската им светлина, така че скъпоценните синове на Сион, сравнени с добро злато (Плач 4:2) да не бъдат поставяни наред с глинените съдове и считани за такива; нито излъсканите формалисти да бъдат бъркани с истинските християни. Този изтъркан израз “човешкото семейство” е заблудил хиляди, както проповедници, така и слушатели, като е премахнал или най-малкото пренебрегнал древните межди, по които Бог винаги е разграничавал и отделял своята църква от света. От това вероломство, което днес е широко разпространено, се оплаква Господ в дните на Езекиил: “ Свещениците й престъпиха закона ми, и оскверниха светите ми вещи: между свето и скверно не направиха разлика, и между нечисто и чисто не показаха разликата;” Езекиил 22:26. Това, вярвам, е една от главните причини Сион да изнемогва. Ах, Бога да ни пратеше по-изпитвателни, по-разграничаващи служения, които да долавят фалшификатите и да полират скъпоценностите; или, да изобличават лицемерите и да насърчават Божия народ.


Бог ни подтиква да го молим за това чрез собственото му обещание, което звучи така “И ще учат людете ми на разликата между свето нещо и несвето, и ще ги правят да разпознават между нечисто и чисто.” Езекиил 44:23. Обещанията и привилегиите на благовестието всички имат свой адрес, и онзи служител, който пропуска да описва характерните качества, когато говори за обещания и привилегии, е като лъжлив пощальон, който, вместо да чете адреса внимателно и да доставя до него старателно, изтрива адреса на писмата, които носи, и хвърля целия пакет писма на вятъра, та хората да вземат и да късат, както дойде. Признавам, че това прави чина и работата на служението много труден; но кой изпратен от Бога ще бяга от трудностите? Кой ще наеме пощальон, който не може да чете? Тогава, ако Божиите служители могат да четат ръкописа на Светия Дух на сърцата си, няма как да не могат да проследят същия почерк в опитността на другите и да се обръщат към тях като Павел: “Вие сте нашето писмо, написано на нашите сърца, познаваемо и прочитаемо от всички; и явявате се, че сте писмо Христово, станало чрез нашето служене, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на каменни плочи, а на плътски плочи на сърцето.” 2 Коринтяни 3:2-3.

Така че, след като Бог сам е дал този етикет на всички Божии скъпоценности, за да бъдат познавани и прочитани от всички човеци, служителите на благовестието са неизвиняеми, нечестни даже, ако не прочитат тези етикети пред всички, така че хората да не се заблуждават и Бог да не губи от своята чест. Но, колкото и немарливи или изменни да се окажат служителите, Бог пак ще ги вземе като свое и ще се грижи за своите, и никога няма да отмени клетвата си “ще бъдат мои в онзи ден, когато приготвя скъпоценностите си.”

III. Сега нека кажем няколко думи, отнасящи се до обещания край. Нека Всемогъщият Бог вложи това като гвоздей в умовете ни. “В онзи ден, когато приготвя скъпоценностите си.” Пророкът бе наставен да продължи и да завърши пророчеството си, като казва още в първия стих на следващата глава “Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички които правят нечестие, ще бъдат като плява; и идващия ден ще ги изгори, Говори Господ Саваот, та няма да им остави ни корен ни клонка.” Какъв страшен изглед ни дава пророкът тук, под Божие наставление, към онзи ден, когато скъпоценностите ще са готови, онзи ден, за който говори избраният от мен пасаж. О, грешнико, ако тук има невъзроден мъж или жена, позволете ми да бъда верен и честен, и още веднъж да ви кажа за това, което този стих нарича вашата погибел. Суха плява в огнена пещ. Онзи ден ще гори като пещ и нечестивите ще бъдат като плява, хвърлена в нея. Ако краят ви се окаже вечни пожари, да не кажете, че не съм ви предупредил! Всички горди, всички, които правят нечестие, всички, които обвиняват безумно Бог, всички невъзродени. Не мога да се въздържа и да не кажа, че пророкът изглежда се радва, като мен, да премине на друга тема, ако и предупреждението да е било от най-голямо значение. Той веднага прибавя “А на вас, които се боите от името ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си;”. Ще ги приготвя, тоест, ще ги изброя според списъка им. Красив е пасажът в пророк Еремия, в който казва “Стадата пак ще минат под ръката на онзи който ги брои, говори Господ.” Еремия 33:13, загатвайки за това как един овчар брои овцете с гега (кривак) и, понякога, със нещо друго, за да им тури белег. Аз всъщност съм го виждал с очите си. Това беше нагледния пример, който пророкът трябваше да даде “пак ще минат под ръката на онзи който ги брои”. Струва ми се, че виждам Бога на завета и Отца на нашия Господ Исус Христос в онзи ден, когато ще ги приготви, как гледа към списъка и към домочадието на вярващите, докато минават един по един; и ще има съвършено съответствие между списъка, който държи, и душите, които приема. Той ще ги приготви. Някои хора имат значително количество скъпоценности и ги броят постоянно, за да не им се загуби някоя. Така е и с нашия Бог. “Твои бяха и ти ми ги даде.” Някои ли? Не! Всички. “Всички, които Отец ми е дал, ще дойдат при мен; и който дойде при мен, никак няма да изпъдя.” (Йоан 6:37). Забележете, възлюбени, колко сигурно прати това всичко за Божията църква. Няма нито една грешцица в Божиите списъци, няма пропуски, зачерквания, изтрити имена. Той няма да изтрие имената им от книгата на живота.

“Като на бронз вечен издълбани
 всяко име като изумруд сияе”

Ах, колко важно е да закрепим вярата си върху сигурна основа, непогрешима и сигурна основа!
 
Още няколко неща ми излизат пред очите тук, но бързам да привършвам. Той не само ще ги изброи накрая, но и е обещал да ги събере заедно. Ще ги събере една по една: “Ще се съберете един по един, доме Израилев." Исая 27:12. И пак, той ще ги доведе от севера и от юга, от изтока и от запада, и ще ги нарече свои синове и дъщери, ще ги има за свои. Не се страхувам, че Йехова може да загуби някоя от скъпоценностите си, но изгарям от желание за честта да участвам в изравянето на една от тях. Въз основа на това се обръщам към съвестите ви и съм съвсем готов да изхабя последния си дъх с тази цел и за славата на Неговото име. Трябва и ще бъдат събрани, защото Господ каза. И, о, каква църква, какво общо събрание и Църква на първородните! Дванадесет по дванадесет хиляди бяха изброени от Израилевия дом, съвършено число, определено число за неопределен брой, обявено на Йоан на остров Патмос. Но ако това не е достатъчно да покаже, че никоя земна сметка не е достатъчна да ги изброи, той продължава и казва: “След това видях, и ето: Голямо множество, което никой не можеше да изброи,” Откровение 7:9. Спрях се, докато четях този стих, каква милост е това, че не казва “което Бог не може да изброи”! а: “което човек не може да изброи”. Бог не е открил тази тайна на смъртните; не, нито е дал на смъртните власт да надникнат в нея. Това е “множество, което никой не можеше да изброи”, макар и всички да са вече изброени един по един от Израилевия Бог. И всички тези, събрани заедно, са колекция отбрани скъпоценности, съставляващи едно съзвездие от блясък, величие, прелест, слава и почест за вечни векове.

Помислете малко за това. Когато Бог събере всичките си скъпоценности във всички епохи и от всички краища на земята, и под всички обстоятелства, и ги е пригодил за своя наслада и присъствие, едно огромно съзвездие от слава, милиони по милиони от изкупение, умити в кръв, осветени и Христоподобни души, които са около Божия престол, не ми е чудно, че ще има и един такъв голям пожар, който ще запали света и земята и делата по нея ще изгорят. Не ми е чудно, че наречената “една много по-голяма и вечна тежест на слава" тогава ще се прояви и ще бъде представена. Способностите на въображението стават малки като семка, когато започнем да си представяме такава сцена, земята е твърде малка, за да побере ума, който трябва да съзерцава такава слава; и ако за миг разширим родената и научената от небеса душа, за да започне да вижда своята слава на земята, тя ще каже “О, да имах криле като на гълъб; щях да отлетя, за да видя тази гледка и да бъда винаги с Господа.” Събрани! Да, казва той, ще събера светиите си при мен. Те са направили с мен завет чрез жертва. Исус ни научи, че “Човешкият Син ще изпрати ангелите си и ще събере избраните си от четирите вятъра под небето.” (Матей 24:31). Ето на, нагледайте му се. И той ще направи това в двояк смисъл. Той изпраща своите ангели или служители и сега, защото служителите му са наречени ангели в Откровението, и ще изпрати по-после, накрая, своите могъщи ангели, които са превъзходни в сила, за да събере своите избрани от четирите вятъра под небето, за да получат (това е крайната цел) и да разкрият славата на самия Христос.Чувам го да казва “Славата, която ми даде, дадох на тях." (Йоан 17:22). Самата Христова слава в неговото ходатайство дава яркостта на блясъка на неговите скъпоценности. Няма да се учудя, ако ангелите се оттеглят към по-външния периметър, за да оставят Исус и неговите скъпоценности да се намират близо до престола и върху него. Духът ми се издига с наближаването на този ден; презирам гъстата глина, мразя чакъла и земнята пръст, и копнея жадно за тази славна сцена, когато всичко ще бъде ненадминато блаженство и слава.

Мислех да добавя още няколко думи по въпроса, но само ще спомена, че честта с това трябва да бъде отдадена на всички лица и съвършенства на Божеството. Няма да има скъпоценност, която да каже, че сама се е изкопала от мината или че сама се е обработила по пътя към дома, и всички единогласно ще се присъединят към възгласа на онова блажено свидетелство и свят триумф на Псалмописеца: “Не на нас, Господи, не на нас, а на своето име дай слава, заради милостта си и заради истината си.“    Псалм 115:1.

Сега, слушателю, позволи ми, преди да седна, да умоля сериозно твоята съвест. Ако, както сме видяли, Йехова ще събира и скъта за вечността всички свои скъпоценности, какво ще стане с шлаката и отпадъците? Нека вдъхновеното слово отговори. Псалмописецът казва, или по-скоро Светият Дух чрез него: “ Ти отхвърляш като шлака всички нечестивци на земята; затова обичам твоите свидетелства.” Псалм 119:119 и ни е казано, че “Нечестивите ще се върнат в ад, както и всички народи, които забравят Бога.” Псалм 9:17.      

Изследвай, тогава, слушателю, дали за теб Христос е Божията скъпоценност и дали имаш характера на негова скъпоценност, да не би когато той ги приготвя и изброява, ти да останеш подминат, когато той каже: “Махнете се от мене, проклети, във вечния огън, приготвен за Дявола и неговите ангели,” Матей 25:41. Но ако той ви се е разкрил като “скъпоценен камък" и ви е извадил от мината на греховната естественост, превел ви през огнената обработка, която споменахме, и така ви е излъскал, че светлината ви е просияла пред човеци; тогава чакайте деня, когато ще образувате част от онова голямо съзвездие, което ще краси короната на Изкупителя вовеки. Внимавайте да не се опетните с мръсотиите на света и разглеждайте всички изпитания и скърби, през които сте призвани да минете, като част от това скъпоценно обещание: “И пак ще туря ръката си върх тебе, и ще очистя шлака ти като с луга, и ще отделя всичкото твое олово.” Исая 1:25. Тогава ще се сбъдне онази стара притча: “Отнеми нечистото от среброто,
И ще излезе съд за златаря”     Притчи 25:4.  Да, “съд на милост, приготвен отнапред за слава." Римляни 9:23.

Нека Светия Дух приложи тези истини със Божествена сила върху вашите сърца, и нека цялата слава бъде на Йехова - Отец, Син и Дух. Амин

Ненадеждни белези

По какво не можем да познаем истинския християнин?
Да бъдеш истински християнин не е:

 1. Да принадлежиш пасивно към дадена деноминация, била тя изградена върху
     по-правилно разбиране на Библията.
 2. Да посещаваш редовно богослужения в църкви или храмове.
 3. Да правиш добри дела и да имаш желание да помагаш на хората.
 4. Да се молиш редовно и да четеш Библията.
 5. Да си съгласен с проповедите и да вършиш делата, проповядвани в тях.
 6. Да си покръстен.
 7. Да бъдеш признат като такъв от хората, да имаш свидетелство от християните.

Тук не питаме "може ли спасен да не прави тези неща?" или по-безпредметното "кои от тези неща са по-важни?", защото несъмнено всички са важни и трябва да бъдат извършени и вършени от вярващия. Когато много от тях отсъстват у човек, който казва, че е християнин, или когато той гледа на тях с презрение, имаме  причина да се съмняваме в неговата искреност и спасение. Също така човек, който е християнин и ги има, може да бъде похвален за своята послушност. Тези външни белези наистина придружават спасението и дават някакви индикации, но не могат да кажат последната дума - не могат да бъдат определящи за това кой е християнин и кой не е. Те най-много могат да бъдат определящи дали един християнин е изпълнителен, или не е. Болшинството от онези, които казват за себе си, че са християни, могат да отметнат няколко от тези точки или дори всички, но това не ги прави истински християни. Това е така, защото между истинските християни и Бог има скрити специални взаимоотношения, жива връзка-единство, общо естество, общи намерения, обща съдба, докато гореизброените белези могат да бъдат използвани от Дявола или изимитирани от неверници, за да заблудят църквата, тях самите и света. След като е възможно да бъдат лъжливи и да излизат от лукаво сърце, те не могат да бъдат истинска основа на спасението и основание човек да се счита за християнин, понеже християнинът е "от истината" 1 Йоан 3:19 и "истината е вътре в него", 1 Йоан 2:8 и "никоя лъжа не е от истината".1 Йоан 2:21. Какво точно означава това, ще разберем друг път. Сега нека видим защо не трябва да разчитаме на тези неща, използвайки няколко примера от Библията, и да изпитаме себе си, дали упованието и вярата ни не са лъжливи.

1. Юдеите принадлежаха към единственото право и богоустановено вероизповедание - храмовия юдаизъм-,  и Бог каза за тях, че "са се нарекли с Израилевото име, излязли са от Юдиния източник, кълнат се в името Господне и си напомнят за Израилевият Бог, но не с истина, нито с правда." Исая 48:1, че "вземат завета му в устата си" Псалм 50:16, но нямат нищо общо с Него. Подобни пасажи за техните празни претенции могат да се намерят с хиляди.

2. Юда Искариотски беше в постоянното присъствие на самото Божие Слово, кристалночистия извор на мъдрост, и отпадна, колкото може да отпадне човек. Сатана беше в началото служител на Бога. Предателите на цар Давид, преди да му станат предатели, ходеха заедно с него и с множеството в Божия дом и водеха духовни беседи Псалм 55:14. Апостол Павел говори за еретици-погубители на човешки души, които ще излязат от самата църква. Деяния 20:30. Всички тези "излязоха от нас, но не бяха от нас; защото, ако бяха от нас, щяха да останат с нас; но излязоха, за да се видят, че не всички са от нас." 1 Йоан 2:19, което ще рече никога не са били истински християни.

3. Добри дела и помощ към хора в затруднено положение показват и мнозина нерелигиозни и еретици, даже и такива, които отричат, че Исус е Христос или Божият Син. А "който няма Божия Син, няма живот." 1 Йоан 5:12. Добрите дела не могат да препоръчат човек на Бога и не се считат за добри, когато човек ги прави с идеята да се оправдае пред Бога чрез тях Римляни 3:20 или с мисълта да прослави себе си - да достигне образа на Бог и да бъде добър като Него. Римляни 3:23. Повечето заети с добри дела под егидата на религията правят добри дела именно с тези цели. На пръв поглед изглежда разумно просто да учим хората да вземат добър пример от Христос и неговите последователи и да правят добри дела, но в очите на Бога това ще бъде счетено за беззаконие и дързост. Дори легитимните чудеса, извършени в Исусовото име, без истинската вяра не впечатляват Бога: "Мнозина в онзи ден ще ми рекат: Господи! Господи! Не в твоето ли име пророкувахме? И не в твоето ли име бесове изгонихме? И не в твоето ли име много чудеса сторихме? И тогава ще им изповядам: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от мене вие, които вършите беззаконие." Матей 7:22-23.

4. Съществуват хора, които хвалят Бога с устата си и му се молят, а "сърцата им са далеч от него" и неговата воля, и то дотолкова, че са изпечени убийци. "Даже когато умножите молитви, няма да слушам: Ръцете ви са пълни с кръв." Исая 1:15. Дори християнина не може да очаква отговор на молитвите си, "ако гледа с добро око на неправда в сърцето си" или живее в грях. Пс 66:18. Има такива, които "призовават, а Бог не чува" Притчи 1:28, защото не приемат истините му. Във Деянията на Апостолите четем за набожни ерусалимски граждани, които "като не познаха Христос и не разбраха речите на пророците, които се четат всяка събота, ги изпълниха, като го осъдиха" Деяния 13:27. На тези Библията не помогна, както не помага и днес на онези милиони, които в нея не виждат цялостната картинка на Божието спасение в Христа, а само някакво сухо нравоучение, състоящо се от "заповед върху заповед, Заповед върху заповед, Правило върху правило, правило върху правило, Тук малко, там малко." Исая 28:10.

 5. Ирод (поне в началото, преди да обезглави Йоан) "се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше; и когато го слушаше, вършеше много работи и с радост го слушаше." Марк 6:20. Човек може да направи някои сериозни промени живота си и да се радва на проповедите, но това не е категорично доказателство, че е бил спасен. Понякога минава време, преди да чуе нещо, което да засегне гордостта му, да не му се хареса, да посегне на любимите му грехове, да го съблазни (отблъсне) от вярата. Дяволът оставя такива слушатели да се закоравят докрай и тогава ги пуска да паднат като камъни от високото. Страшни са думите за един друг вид аудитория: "падналото на камъка са онези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен и малко време вярват, а във време на изкушение отстъпват." Лука 8:13. Тези са, които гледат на вярата емоционално, като на развлечение, приятен куриоз или тържество. Такива веселяци трябва да получат от Бога огледало и да видят истинското си състояние, та да обърнат смеха си на сълзи и да се покаят за лекомислието си, или инак ще плачат вечно.

6. Симон Влъхва (Магьосник) уж повярва и се покръсти, но след кръщението си разкри, че единственият Бог, когото е почитал, е Мамона: поиска да превърне вярата в търговия Деяния 8:13,18,19. Не измиването на тялото с вода преобразява човека и го въвежда във вярата, а "очистването на сърцето чрез вярата" Деяния 15:9 и  "окъпването на новорождението и обновлението от Светия Дух", когото Бог излива. Тит 3:5.  

7. Хората съдят според това, което виждат, но само "Господ познава своите си" 2 Тимотей 2:19. и "познава човешките сърца". Деяния 1:24. Между житните класове има много плевели, които външно са лика-прилика с тях. Природните добродетели като смирение, кротост, благост, щедрост и други, съчетани с някаква повърхностна изповед, дават впечатление, че човекът, който ги притежава, наистина е християнин. Такива "кротушки" и "овчици" има по всички църкви. Тогава очите казват: "добър човек и член на църква, значи християнин." Не е рядкост също някой християнин дa падне в изкушение, да се позаплете в грях и да изгуби блясъка на добродетелите, дадени му от Бога. Това се случи с Давид, Самсон, Петър, все герои на вярата. Но тогава очите казват: "човек, който не живее за Бога, значи нехристиянин." Но така ни най-малко не се променя Божието отношение към едните и другите и фактът, че едните са християни, а другите - не. Избраните от Бога за спасение са Неговите "скъпоценности", съдове на милост Римляни 9:23, те са подпечатани от него, запазени от него и ще бъдат прославени от него, и дори да паднат в калта за малко, да се пооцапат и потъмнеят, си остават такива. Останалите са "съдове на гнева, приготвени за погибел" и колкото и да са гладки отвън и да се лъскат още, остават пръст и кал, варосани гробници. Римляни 9:22; Матей 23:37.