Оправданието на богомилите - част 2

Нито Манихейци, Нито Гностици, Нито Унитариани





Както множество от "въплъщенията" на протестанстката съпротива през вековете, така и богомилите биват обвинени в гностицизъм и манихейство. Ала един от основополагащите принципи на гностицизма е, че има Бог Отец (Който не е Създателят) и има Бог Създател (Който не е Отца). Ириней говори за гностиците, че вярвали, че "има два бога, разделени един от друг от безкрайно разстояние", Отца и Създателя (Ириней, Против Ересите, Книга IV, 33.2). А Козма признава, че богомилите считат Отца и Създателя за Един:

"Когато се молят казват: „Отче наш, Който си на небето." Но и затова трябва да се осъдят, защото на дума наричат Твореца на небето и на земята Отец, а Неговото творение смятат за творение на дявола."

Много калпави гностици трябва да са били тези богомили, които са изповядвали Христос в плът и са се молели на Небесния Отец за "насъщния хляб". Във всеки случай са напълно невинни по това обвинение, понеже гностиците не са приемали Писанията за авторитет изобщо:

"Когато бъдат оборени с Писанията, се обръщат и обвиняват тези същите Писания...твърдят, че са неясни и че тези, които са невежи за традицията, не могат да извлекат от тях истината...понеже, твърдят те, истината не била дадена чрез писмени документи." (Ириней, Против Ересите, Книга III, 2)

Всъщност от този параграф се вижда, че православните и римокатолиците много повече наподобяват гностиците, понеже твърдят, че без преданията на църквата и тълкуванията на отците и наставничеството на свещениците Библията е непонятна и дори опасна книга. Те дори издигат преданията над Писанието, като твърдят, че преданията са достатъчни за вярата. Добре познатият ни вече Златоуст демонстрира колко ниско е гледището на Църквата за Писанията:

"Не всичко са предали Апостолите чрез Писанието, а много са предали без Писанието, но и едното, и другото са еднакво достойни за вярата, затова ние смятаме достойно за вярата и Преданието, ако има Предание - не търси нищо повече. " - Йоан Златоуст, Беседа към 2 Сол.

С навременното си цитиране на Писанията богомилите се показват истински приемници на учението на апостолите, на Божиите думи, които "всички са ясни за онзи, който разбира," (Притчи 8:9) - за онзи, който има Светият Дух и умът на Христос. 1 Коринтяни 2:11-16. Не само това - богомилите изглежда старателно са съхранявали текста на най-старите славянски преводи - онези, дошли от времето на Кирило-Методиевите ученици или непосредствено след тях. Две евангелия, дело на босненските богомили от XV век, са преписи от много стари текстове. (Даничич, Starine III). Добре е да отбележим, че и духовните деца на богомилите в Италия и Франция- така наречените патарени и албигойци, а също и "бугре" - българи, -- имали Писанията на народния си език.

"Западните богомили имали Св. писание, преведено на простонароден (провансалски) език не от вулгатата, а от гръцки текстове."

-от свидетелството на Райнер Сакони, Цитиран от К. Иречек в "История на Българите", 253

Несъстоятелността на тези обвинения виждаме и след едно просто изследване на Манихейството. Манихейците са били вманиачени в числото пет. Богът на Мани "имал според него пет члена: кротост, знание, разбиране, тайна, проницателност; и още други пет духовни члена: любов, вяра, истина, благородство и мъдрост.....и членовете на атмосферата са пет...; и членовете на земята са пет.... Другото същество е мракът и неговите членове са пет: облак, пламък, горещ вятър, отрова и тъмнина." (Никейски и следникейски Отци, първа Поредица, Том 4, Предговор на редактора на творбата на Августин против манихейската ерес)


Предвид колко са заинтересовани от числото пет древните еретици, очакваме богомилите да проявят същата тази мания в тълкуването на притчата за петте хляба. Това се опитва да потвърди Козма, но остава с празни ръце:

"Разкажете ни кой ви научи, че това не е казано за светия хляб и за чашата, както вие, еретици, разправяте, като заблуждавате, че то е казано за Четвероевангелието и за Апостолските деяния, а не за Светото причастие. Тяло наричате Четвероевангелието, а кръв - Апостолските деяния."

Е, богомилите определено са пропуснали най-добрата възможност да пробутат манихейството си. Най-добрият начин да четеш Писанията през манихейски очи е да припишеш на петте хляба някакво мистично, алегорично значение като "петте членове", които са "любов, вяра, истина, благородство и мъдрост." Вместо това те отдават значението на петте книги от Новия Завет, точно както Августин е отдал значението на първите пет книги от Стария. (Августин, Проповед 80, параграф 1). Можем да си представим следния хипотетичен разговор:


Православен: Защо не вярвате, че Господ е в евхаристията?
Богомил: А вие защо не разбирате, че хлябът си е хляб - ястие за корема. Божието слово расте и се умножава в душата (Деяния 12:24), а хлябът изчезва, бидейки тленна храна за тленното тяло.
Православен: Значи така, не вярвате, че Господ умножил петте хляба - мислите, че това е просто препратка към Четвероевангелието и Деянията?



Виждаме как тези прости, но благоверни християни са били укорявани и подигравани и знаем прекалено много, за да вземем на сериозно обвиненията в манихейство. В действителност, дори ако богомилите са считали за хлябовете като представление на Божието слово, гледището им трудно може да се приеме за "еретично":

"Петте хляба символизират петте книги на Моисеевия Закон"

- Августин, проповед 80, параграф 1


"Авторите на Евангелията с петте хляба навярно са искали да предадат скрита препратка към достигащите сетивата думи на Писанието....."

-Ориген, Коментар върху Евангелие от Матей, Книга XI, параграф 2

Богомилите не са единствените, нито първите християни, обвинявани в манихейство. Амвросий, виден отец на църквата, отправя това обвинение към Йовиниан и неговите последователи само защото вярвали, че Христовото рождение било естествено:

"Те доказват, че са същински манихейци, като не вярват, че Той е дошъл от девица." - Амвросий Медиолански, Писмо 42, до Сириций (389 сл. Хр.) параграф 12

Но дори Йероним отначало вярва, че Христос отваря Мариината утроба по естествен път, заедно със сутрешното гадене, кръвотечението и околоплодния мехур, докато не бива "превъзпитан" да приеме ненакърненото й девство:

Йероним, против Хелвидий (383 сл. Хр.)
Прибави, Хелвидий, ако желаеш, другите унижения, дадени й от природата: утробата, растяща девет месеца, гаденето, раждането, кръвта, пелената.. Представи си как расте младенецът в околоплодния мехур.....[от това] не ни е срам, не замълчваме.


- Против Хелвидий, параграф 20


Йероним, до Памахий (393 сл. Хр.)
Нека онези, които ме упрекват, ми обяснят как Исус е влязъл през затворени врати, след като Той по-късно позволява да докоснат ръцете и ребрата Му и показва, че има кости и плът, с това доказвайки, че тялото Му е истинско, а не само привидение на тяло - това да направят, и аз ще обясня как Светата Мария може да бъде едновременно и майка, и девица.


- Йероним, Писмо 48, параграф 21

Йероним очевидно прави обратен завой между 383-та и 393-та. Бил ли е и Йероним манихеец до 393-та? Под ударите на това абсурдно обвинение петстотин години след богомилите попадат и Реформаторите. От историческите дебати и съдебни процеси срещу протестантите знаем, че Римокатолическата църква не пести усилия да очерни своите новоизлюпени съперници. За йезуитският историк Барнет, например, няма съмнение, че католическите апологети от шестнадесети век и нататък

"в по-голямата си част са определяли Лутер и Калвин за манихейски еретици - привърженици на дуализма на Мани от трети век."

- Барнет, "Къде е била твоята църква преди Лутер? Изследване на протестантските претенции за древност," в Църковна История, Том 68, 1, 1999

Какви са основанията да бъдат обвинявани протестантите в манихейство? Е, съвсем същите като при богомилите. Подновеният от протестанти и анабаптисти интерес към "спасителното знание" и "личното спасение" в противовес на "веществената жертва" и "католичността" на църквата стои в основата на подновените обвинения. Отказът на протестантите да участват в грубия фетишизъм - човекопоклонство и идолопоклонство - на "вселенската" църква провокира люта ненавист. Старата песен се подема на нов глас. Дори в булата на папа Лъв X "Exsurge Domine", която показва негодуванието на папството към действията на Лутер и го заплашва с отлъчване, намираме свързване на Лутер с древни еретици:

"Надига се нов Порфирий, който, подобно на стария, който неправедно нападаше светите апостоли, сега напада светите понтифи, нашите предшественици."

Философът Порфирий, разбира се, със своята неоплатонистка философия, която "отдалечава Бога от човека", повлиява силно на Мани. Протестантите са обвинени, че правят Бог "далечен", като, отричайки преосъществяването на хляба и виното в литургията, отричат въплъщението на Исус Христос. Йохан Ек и Йероним Емзер, едни от първите и най-яростни противници на Лутер в Германия, "слагат в един кюп" Вигиланций и Беренгарий, двама реформатори от раното и средното средновековие съответно, но и дошлите по-късно Лутер, Уиклиф и Хус, заедно с еретици като монофизитите, Валентин (гностик), Арий, Бардесан (гностик), Пелагий, Фауст (манихеец) и други. Ек счита Лутеровата реформа за продължение на тези ереси, отричащи въплъщението:

"Манихейските съновидци изчезнаха - те отричаха, че тялото на Христа Спасителя е истинско, а го мислеха само за привидение и дух. Валентинианите изчезнаха - те отричаха, че Христовата плът е човешка, а я мислеха за безплътна или небесна, предадена свише....старите и новите капернаити изчезнаха - те, като уиклифитите, с най-безразсъдна дързост отричаха действителността на тялото и кръвта на Христа в пресветото тайнство на олтара....."

- Йохан Ек, Обръщение към Имперската Асамблея в Регенсбург, 15 Април 1541.

Тенденцията да се слага такъв епитет на противниците на догмата за претворяването на хляба и виното се запазва и в полемиката на Рим срещу реформираните.


За съжаление преобладаващата част от съвременната протестантска и баптистка историография - дали за да изтъкне важността на реформацията - отрича приемственост от движенията преди нея, като в същото време признава обвиненията срещу тях - същите обвинения, които Рим отправя към реформацията след Лутер. Но от протестантите това може да се очаква - те все още носят много "багаж" от средновековната римокатолическа система и не намират в "крайните" (radical) движения, били те техни предшественици или съвременници, легитимна проява на християнската вяра.


За разлика от богомили, патарени, албигойци и валденси, протестантите имат в своя арсенал печатната преса и успяват до голяма степен да парират клеветите, бълвани от римските апологети. Но Реформацията не идва от нищото. Географската приемственост между средновековните "дуалистични" движения и успехът на протестанството е добре доказана. Според бележития историк Джонатан Съмптиън

"Калвинизмът от шестнадесети век пуска корен в регионите, които са били катарски крепости през тринадесети...... френското протестанство е по същество буржоазки феномен, но, подобно на катарството, има достатъчно подкрепа от аристокрацията, за да събере армия от дребни благородници..."


-Джонатан Съмптиън, Албигойския кръстоносен поход, 375

Като е така, защо да е далеч от ума да се признае и някаква богословска приемственост в онези учения, за които както групите, свързани с богомилите, така и по-късните евангелски движения биват несправедливо обвинявани, която да сложи край на претенциите на римокатолиците и източноправославните за древност и едноличност?


На второ място е обвинението в гностицизъм. Но още в самото начало в аргументацията на "вселенската" църква зее огромна дупка. Почти всички гностици, както и манихейците, са почитали женско полу-божество - фигурата на "София", божествената мъдрост, която, в зависимост от това към коя секта са принадлежали, са считали за невястата на Христос, Светият Дух, създателката на Създателя (много подобно на названието "богородица", срещу което богомилите са се обявявали...), Божия еманация, полу-същност на Христос, и други. В гностицизма тази "София" е считана за по-велика от своя син, създателя, и е почитана като духовна майка на всички "просветени" - точно както във вселенските църкви Мария е почитана като майка на земната църква и на света. В гностическите текстове намираме такива титли и възхвали:

"неговото женско име, "Първата родителка, София, Майка на Вселената""

- Мъдростта (София) на Исус Христос


"Аз съм майката на моя Отец.....
Аз съм майката и дъщерята....
Аз съм девата и съпругата..
и не съм вземала мъж...

....... аз съм мъдростта на Гърците"


- Гръмотевицата, Съвършения ум


"Девата е дъщеря на светлината; върху нея стои и почива величествен царски ореол....във венеца на главата й се утвърждава царя....."

- Деяния на Тома

Както в римокатолицизма, така и в някои от гностическите секти София е непорочно зачената и безгрешна, и е помощница и застъпничка на човечеството.

"Той ме дари с девица, помощница на много човешки поколения. Тя е девицата, която (злите) сили не оскверниха."

- Ипостасът на архоните

Странни симпатии към пустините на Египет - родното място на гностицизма, където се заражда и монашеството - намираме в Йоан Златоуст.

"самото небе с множеството си разнообразни звезди не блести тъй, както блестят египетските пустини от сонмове равноангелни човеци..."


- Йоан Златоуст


"Или си невеж, Асклепий, че Египет е огледало на небесата? То е и обиталище на небето и всички небесни воинства. Прилича да казваме истината - нашата земя е храмът на света."


- Асклепий, 21-29, херметистки текст.

Тези паралели правят за нас лесно да догадим защо в източното православие се е запазило откровено гностическото учение за митарствата; защо най-големият храм в Източната римска империя е кръстен "Света София"; защо във вселенските църкви Мария, майката на Исус, бива засипвана с подобни, а понякога и с точно същите като издиганите към София титли и хвали; защо точно в източното православие се появява най-опасният култ към София, "Софианизма", под предлог, че се почита божествения атрибут на мъдростта, и защо в римокатолицизма Мария понякога е наричана "четвъртият член на Троицата". Но може би и самите гностици ще ни помогнат в изследването ни:

110. Имат ли съвременните учения за Дева Мария връзка със София?

Да. Ученията, касаещи Възнесението на Мария и ролята й като СЪИЗКУПИТЕЛКА и ХОДАТАЙ между Бога и човеците, лесно могат да се приложат към София.


111. Защо действията и ролите на София изглежда са объркани с онези на Дева Мария?

Защото западната църква е забравила и премахнала фиругата на София и е останала с едната фигура на Мария, на която сега се приписва цялата женствена святост и всички (божествени) тайни.


112. Какъв е дългът на гностиците към София днес?

Да й отдават заслуженото почитание чрез молитви, литургии, размисли, изучаване на текстовете, мисли и дела, и да пазят идентичността й в голямото смешение на езиците, в което Тя е объркана с богини, земни майки, черни богородици и прочие.....


- Гностически Катехизис, Стефан Хьолер

Ако богомилите бяха манихеи или гностици, несъмнено щяха да имат някакъв култ към София или като абсолютен минимум щяха да считат Мария за нейно въплъщение или от друга страна съперничка. Но никъде намираме такова нещо - дори в преувеличените и изопачени обвинения не срещаме обвинение в култ към женска фигура. Причината е проста - по отношение на това православните не са имали за какво да се хванат. Съвсем неочаквано за един гностик би било мнението на богомилите за храма св. София в Цариград:

"Черквите били обиталища на демоните; смя­тало се, че те хвърлят жребий, за да си разпределят храмовете според ранга и силата си. Самият Сатана, според богомилите, обитавал първо Йерусалимския xpaм, а след разрушаването му направил свое седалище в катедралата Св. София в Константинопол."


- Евтимий Зигавин, Паноплия догматика, глава 18, 1313

Най-после, не богомилството, а монашеството на вселенските църкви, което се стреми към безстрастие и пълно отрицание на светския живот, както и на изцяло умозрително познаване на Бога, е достойният кандидат за приемник на гностицизма. Нека самите източноправославни сложат точка по тази точка от спора:

"Борбата с гностицизма била дълга и трудна. Дори след победата над него спиритичната съблазън увличала част от монашеството (вж. Евагрий Понтийски). Не случайно единствената гностическа библиотека е оцеляла в манастир."


- Протоиерей Александър Мен, Гностицизъм. Гностически произведения и писатели

Богомилите са наречени унитариани, но "Зигавиновият преглед на богомилската концепция на Троицата е объркан и на много места противоречив" (Оболенски, 146). Така за богомилите се твърди, че вярват, че Логосът не е истинско Лице от Троицата, а се състои от устните поучения на Отца.

"Логосът за тях не бил Второто лице на Пресве­тата Троица, предвечното Въплътено Слово, а само Божиите сло­ва, с които Христос проповядвал учението Си." - Оболенски, 146

Интересно е, че самият Ириней опонира на гностиците, като нарича Исус изговореното Творящо Слово на Отца, "Синът на Твореца на света, т.е. Неговото Слово, чрез Което дърветата дават плод, изворите избликват и земята дава „първо стъбло, после клас и накрая зърно”." (Ириней, Против Ересите, Книга IV, 18:4). И не намираме ли в Писанията още много пълноценни пасажи, в които Исус приравнява изреченото Божие Слово със Сина и описва Сина като говорител на Отца?

"Защото, който се срамува от мене и думите ми в това прелюбодейно и грешно поколение, и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели." (Марк 8:38).

"Исус им отговори и каза: Моето учение не е мое, а на онзи, който ме е пратил." (Йоан 14:24).


"Бог, който много пъти и по много начини говори в старо време на бащите ни чрез пророците, в тези последни дни ни говори чрез Сина" (Евреи 1:1-2).



"Тогава Исус им каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще разберете, че съм аз и че не правя нищо от само себе си, а както ме е научил Отца ми, така говоря." (Йоан 8:28).

Добър свидетел е гръцкият текст в началото на Евангелието от Йоан - Йоан 1:18 "Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни." (ἐξηγήσατο; Синодален Превод) - нима тук не се дава точно същият акцент? Не е било нещо необичайно за ранните отци да определят Троицата като "Отца, Словото и Светия Дух.":

"Троицата, [която се състои от] Бога и Неговото Слово и Неговата мъдрост"

- Теофил Антиохски, до Автолик, II, 15


"Един е Бог, Отец на Живото Слово.....Един е Господ, Един от Единия, Бог от Бога, Образ и Изображение на Божеството, Слово действено,........И Един е Дух Светий, Който изхожда от Отца и е явен на хората чрез Сина"


- Григорий Чудотворец, Символ на вярата, 4

"Отец и Слово, и Свети Дух..."

-Григорий Нисийски, Реч 45, параграф 30

Лесно е да си представим как богомилите, както онези преди тях, се позовават на тези стихове относно Исус, Лицето, Изреченото Слово на Отца, и как противниците им използват това, за да скалъпят лъжливо обвинение. Ето още едно, не по-малко абсурдно:

"Според него богомилите учели, че Синът и Светият Дух не са различни ипостаси, а различни имена на Отца; те са Негови еманации, два лъча излизащи от двете части на Неговия мозък. Тази еманация е събитие във времето между 5500 и 5533 година от Сътворението на света; преди и след тези дати Синът и Духът Свети не са имали съществуване отделно от Отца."

- Оболенски, 146

Това смехотворно твърдение бяга с подвита опашка, когато видим, че в старото еврейско летоброене Христос е роден в 5500-ната година и умра през 5533-та, както свидетелстват и други:

"те ясно ни излагат въпроса, с който се занимаваме.....Понеже първото явление на нашия Господ в плът стана във Витлеем, при управлението на Август, през 5500 лето; и Той пострада в тридесет и третата година."

- Иполит, Фрагменти, Втори фрагмент, 4 (235 сл. Хр.)


"Понеже евреите..... като потомци на Авраам, бидейки научени на умереност в мисленето - което приляга на човешки синове,- заедно с истината от духа на Моисей, са ни предали, чрез наличните им хроники, числото от 5500 години за период, предшестващ пришествието на Словото на Спасението, което бе обявено на света във времето на владичеството на Цезарите."


- Юлий Африкански, Фрагмент I (240 сл. Хр.)

Като вземем тези ранни изказвания и факта, че според еврейския календар Отца е изпратил Сина през 5500-ната година (Йоан 8:57) и Духа през 5533-та (Йоан 14:26), и разгледаме това в светлината на други пасажи, които говорят за единството на Отца и Сина (Йоан 10:30) и казват че "а Господ е този Дух" (2 Коринтяни 3:17), и в допълнение смесим невежеството и злобата на обвинителите, лесно можем да видим откъде са вдъхновени православните. Изведнъж обвиненията, говорещи за "еманации", излизащи от "частите на Неговия мозък" ..."между 5500 и 5533", се провалят с гръм и трясък. Отделно имаме пряко доказателство от Евтимий Цариградски, че богомилите не само се наричали "християни", но и "тринитариани":

"Не се смущавайте, братя мои...когато чуете (еретиците) да казват, че вярват в Отца, Сина и Светия Дух; че помнят апостолите и светиите и се наричат християни."


- Против Патарените, под редакцията на Хюго Етерианус, Джанет Хамилтън, Сара Хамилтън, Бърнърд Хамилтън (Бостън, Масачузетс, Brill (2004) 38-39

Заключение:

Разгледахме свидетелствата на противниците им, които ни предават, че богомилите са наричали себе си "християни" и са казвали, че вярват в "Отца, Сина и Светия Дух". Тези "еретици" така се държали към правата вяра, че много хора ги търсели, защото били "способни да напътват към спасение". Дори най-големите усилия да бъдат представени като еретици не успявали да убедят православните "миряни", че богомилите са зли. Според народа те "страдали заради правдата". Обвиненията в гностицизъм, манихейство и унитарианство всички отпадат, когато изследваме фактите през обектива на безпристрастието, като сме съвсем наясно, че единствените доказателства, които имаме против богомилите, идват от техните обвинители, които сами са били заблудени и са имали за цел да потушат една очевидно превъзхождаща ги форма на християнство. Нежеланието им да ядат месо и вино може да се обясни лесно с онези Писания, които за ползата на Царството заръчват въздържание в особени случаи (Римляни 14:17-23), докато обвинението в ненавист към женитбата и пируването се изяснява, като намерим, че Библията говори така за нехайното поведение на негодните за царството (Матей 24:38; Лука 17:27). Предполагаемата им омраза към женитбата и децата е нелепица, защото богомилите са наброявали стотици хиляди и са имали женени проповедници и епископи. Ненавистта им е била насочена към тайнствата на вселенската църква, не към богоустановената женитба, с която Бог си осигурява свято семе (Малахей 2:15). Богомилските тълкувания на различни пасажи от Библията не са нещо ново - преди тях намираме сходни тълкувания у видни и одобрявани от вселенската църква богослови. Това, че са отхвърляли преданията на източното православие и римокатолицизма, не може да бъде основание за обвинение в ерес, понеже единствено Библейските предания са мерило за правоверие. И накрая, комичното твърдение, че според тях Синът и Духът са еманации от Отца, излезли от Него между 5500 и 5533 година - губи сила, когато се вземе пред вид, че еврейският календар твърди, че Исус е роден през 5500 и че Духът е изпратен през 5533. Опитите на Козма да лепне ерес, неправоверие и объркване към името на богомилите вместо това открива на внимателния читател не само колко са обичали богомилите Писанията, но и колко трезвено и с какъв усет са издирили Голямото Отстъпление, което познаваме като "вселенската църква". Богомилите посочват с точност датата на апостасията - късния четвърти век - като разпознават литургиите и служенията на отците като небиблейски нововъведения, враждебни на евангелието и пагубни за човешките души. Както отбелязахме по-рано, ако намерим Жената от Откровение, само трябва да открием къде е отишъл заблудният потоп, който излиза от устата на змея, и след това ще разберем кои са онези обичани от бога светии, които, стъпили на Словото, са се противопоставяли на Голямото Отстъпление.


Ето защо считаме богомилите за част от семето на Жената, предсказано от Йоан и съхранено от своя Небесен Пастир. Те не са били еретици, а трудолюбиви, разумни и мъдри човеци, проповедници на евангелието, ревностни да отхвърлят всички нововъведения и заблуди. Преди всичко са обичали Божието Слово, с което са били "хранени" и защитени от "лицето на змея" (Откровение 12:14).

Оправданието на богомилите - част 1

Сега насочваме вниманието си към Откровение 12, разказ за едно бягство, в който откриваме как Жената бяга от заблуждението, излизащо от устата на дявола, и търси своето прибежище в пустинята. Както и преди сме споменавали, мнозина светии и църкви съумяват да избегнат апостасията на "вселенската" църква, докато тя приема властта от Рим като предсказания наследник на римската империя. Тези групи протестират срещу едно и също: гнета от йерархията; целибата и монашеството; възприемането на литургията като продължение на пасхалната жертва; молитвите за мъртвите; покровителството от светии; възвеличаването на Мария; почитането на мощи и кръстове; твърдението, че кръщението с вода новоражда; първенствуването на Рим (или в нашия случай Константинопол). Ако искаме да намерим къде е Жената от Откровение, просто трябва да разкрием потопа от заблуди, излязъл от устата на змея, и да намерим хората, които с помощта на Писанията му се противопоставят.


Потопът, описан в Откровение 12, е внезапното разпростиране на духовни заблуди по познатия тогава свят през втората част на четвърти век, а Жената се състои от онези верни светии и реформистки движения, които се противопоставят на мерзката нова империя на вселенска църква: Йовиниан, Вигиланций, Сармаций, Барбацианий, Аерий, Павликяните, Християнокатигорите, Апосхистите, Автопроскоптите и други като тях "опълченски" движения. Всички тези са описвани от своите противници като чужди свещеници, преобразени като "пришълци и чужденци", които учат неща "противни на обичая на църквата" (Папа Целестин, Писмо II, d Episcopos provinciæ Viennensis & Narbonensis, вж Пуaсан, 181-184), а лидерите на тези движения са обвинявани в това, че са "дегизирани под името на епископи и свещеници" и се срещат в "отделни събрания" и на "странни места" (Папа Захарий, Писмо X до Бонифаций. За оригинала вж Sacrosancta Concilia, Tomus Sextus (Lutetiæ Parisiorum, 1671), 1518-1522). Обвинителите им използват срещу тях множество епитети, докато те са наричали себе си "християни" и са били запознати с богословската катастрофа на голямото остъпление през 4-ти век; Те са били "онези, които не са се отклонили по вяра" (Нина Гарсоян, Павликянската Ерес (Париж: Мутон & col (1967) 51), 163).



Богомилите




Последният път завършихме с павликяните, чиито "мъченици.....са стотици хиляди и чиито убийци неизменно получават заповед от клира на стария и новия рим, който е влязъл в ролята на гонител." (Конибеър, Фред К., Ключът на Истината, предговор, 54). Периодът, разглеждан от нас, сега е девети век и след това, и ние продължаваме разказа си с преселените павликяни и тяхното духовно потомство, българските богомили. Конибер ни запознава с историята на техния произход и павликянските мисионери, които първи ги евангелизират:

"През осми, а по-късно и през десети век, големи групи павликяни биват преселени в Тракия. Първото от тези преселения е оркестрирано от самия Константин Копроним, който вероятно сам е бил член на павликянската църква..... През 970-та година друг арменски император, Йоан Цимисхи, изселва друга група павликяни, на брой около 100 000, по крайбрежието на Дунава. Сто години по рано научаваме от Петър Сицилийски, който пребивава девет месеца в павликянската крепост Тефрик, че павликяните от област Таурус изпращат мисии, за да обърнат към своята вяра младата българска нация. Сигурно е, че те до голяма степен успяват в тази си цел, и като резултат се повявава движението на богомилите. За тази секта (вяра) знаем само от враговете й, които, както по навик правят, изопачават фактите и докъде умишлено, докъде не, представят привържениците й като манихейци."
                       
                                     - Конибеър, Фред К, Ключът на Истината, предговор, 87.

Наименованието "богомили" са получили от своите укорители; то идва от името на главния им проповедник и означава "мили (възлюбени) Богу". Но те са се наричали "християни". Много бързо ни заинтригува запознатостта на богомилите с Писанията и анти-вселенската им евангелска ревност. Източноправославните миряни биват предупредени, че външният облик на трудолюбие, кротост, молитвеност, пестеливост, правоверност, способност да наставляват към спасение, "особено смирение" и благоразумно говорене, съчетани със смущаващото отстъствие на празни приказки, са всички лукави прийоми, с които богомилите замаскират заблуждението си:

"Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всички, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече Господ. Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особито смирение и като мислят, че те са правоверни и способни на напътват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. А те, подобно на вълк, който иска да вземе агне, първо се преструват, че въздишат и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Където пък видят човек, който е прост и неучен, там сеят плевелите на учението си, като хулят предадените на светите църкви наредби, за което ще говоря по-нататък....окаяниците си мислят, че познават глъбините на Писанията и са готови да ги обсъждат."



-Козма, Беседа против Богомилите, 970 сл. Хр.

Определено звучат като безпринципна група от беззаконни негодяй тия богомили - с цялото им познаване на Писанията, внимателното им трудолюбие и търпеливо благовестване.... Толкова добри, дружелюбни и верни са били на вид тези гонени богомили, че Козма му се налагало да убеждава собствените си хора да не им симпатизират и защитават. "Мнозина пък не знаят каква е тяхната ерес и мислят, че те страдат за правдата и че ще получат от Бога някоя награда за веригите и тъмницата....Та как ще бъдат мили някому, дори и много да страдат?"


Избегнали Заблудния Потоп


Както винаги, можем да узнаем за учението на такава древна група само косвено - от свидетелствата на онези, които са ги оклеветили. Въпросът защо творбите им не са достигнали до нас имат само един отговор - били са унищожени от сраснатата със средновековната власт църква. И защо да ги цензурират и унищожават, ако могат да ги оборят....? Интересно е, че макар да ги причисляват с гностиците и манихейците, противниците им отделят най-много време да ги корят за това, че отхвърлят новостите - приумици на вселенската църква от четвърти век, които изобличихме в тази поредица и в този блог. Слушайте как Презвитер Козма ни предава първото "верую" на богомилите, което е отрицание на автентичен списък с "вселенски" нововъведения и идолопоклонства, които са се появили в края на четвърти век и против които богомилите имат нахалството да протестират:

"Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия. Бесовете се боят от образа на Господа, нарисуван на дъска; еретиците не се кланят на иконите и ги наричат идоли. Бесовете се боят от мощите на Божиите праведници и не смеят да се доближат до ковчезите, в които лежи безценното съкровище, дадено на християните да се избавят от всякаква беда. Еретиците пък се гаврят с тях и се надсмиват над нас, когато ни виждат да им се кланяме и да просим от тях помощ. Себе си заблуждавайки, така говорят за Господния кръст "Как да му се кланяме? Понеже евреите разпнаха на него Божия Син, затова кръстът е най-омразен Богу." Ето защо те учат своите да го ненавиждат, а не да му се кланят, като казват тъй: "Ако някой би убил царския син с кръст от дърво, може ли това дърво да бъде мило на царя? Същото нещо е и с кръста спрямо Бога....". А защо хулите светите обреди, които са ни предадени от Светите апостоли и Богоносни отци? Казвате, че не апостолите са установили литургиите и причастяването, а Йоан Златоуст; че от рождество до Йоана [347-407 сл. Хр.] са се изминали повече от триста години.... защо вие казвате, че причастяването и църковните обреди не са отредени от Бога и хулите иереите и всички църковни санове, като наричате правоверните свещеници слепи фарисеи и лаете много по тях като псета по конник? Освен всичко това зло тези окаяници вършат още и друго: не почитат пресланата и пречиста Богоматер, майката на нашия Господ Исус Христос, и много бледословят за нея. Техните думи и гадости не може да се опишат в тази книга.


Който не приема Светото Причастие и кръвта Христова, да бъде проклет!
Който не се моли с упование на Девицата Мария, да бъде проклет!
Който не целува иконите на нашия Господ, на Светата Дева и на всички Светии с почит и любов, да бъде проклет!...
Който не почита светиите и не се покланя на мощите им с любов, да бъде проклет!
Който хули Светата Литургия и всички молитви, дадени на верните от Апостолите и Светите Отци, да бъде проклет! (Беседа на Презвитер Козма против богомилите)."

Според Козма да си християнин означава да се покланяш на образи, икони, мощи и "дървото на кръста", да почиташ Мария, да почиташ жертвата на литургията, "същинското пречисто тяло на нашия Господ" в хляба и виното, и най-вече литургията от четвърти век, триста години след Апостолите. Богомилите просто са отказали да се препънат и да отпаднат заедно с другите в голямото отстъпление, и православният свещеник, верен на традицията, не е могъл да разбере защо не искат да се присъединят с него в заблудите му, датиращи от втората половина на четвърти век. Както много пъти сме отбелязвали, "силното заблуждение" във 2 Солунци 2:11 е арогантната претенция за апостоличност (наследяване на апостолите), което кара хората да си мислят, че новостите и мерзостите от втората част на четвърти век всъщност водят началото си у Апостолите. Възражението на богомилите всъщност е оправдано: литургията и другите парадни и претенциозни евтинии и ритуалщини идват от Йоан Златоуст и неколцина негови съратници повече от три века след Апостолите.



Част от "предпротестанството"


В богомилското възражение против покланянето на кръста чуваме - шест века по-късно - ехото от онези, които се противопоставят на същата новост, когато Кирил Ерусалимски я покровителства през 350 г. сл. Хр. Кирил казва, че бесовете треперят при "знака на Христовия кръст", но когато се опитва да въведе поклонение към него, среща съпротива от онези, които искат доказателства от Писанията:

"Но някой ще ми каже: „Ти си измисляш тънкости. Покажи ми от някой пророк кръстното дърво. И ако не ми покажеш доказателство от пророк, няма да ме убедиш.”


-Кирил Ерусалимски, Катехизисни поучения, 16, параграф 19

В богомилското възражение против литургията, в която според православните Христос бива жертван на Отца, чуваме ехото от Аерий Севастийски, който в средата на четвърти век се противопоставя на тази нова практика.

" 'Каква е Пасхата, която чествате? Показвате, че сте верни на юдейските беасни. Ние нямаме работа да чесваме Пасхата', казва той, 'Христос [вече] бе жертван за наша Пасха' "

- Епифаний, Панарион, 3.1.75, 3.4.

В богомилското възражение против поклонението към мощи чуваме ехото от Вигиланций, който в края на четвърти век осъжда тези нововъведения в църквата.

"Под покривалото на благочестието виждаме просто един езически обред, внесен в църквите." - Йероним, Против Вигиланций, параграф 4

В богомилското възражение против иконопочитанието чуваме ехото от иконоборците на древната църква. Ранен пример за тях са Епифаний Саламский, който съдира църковни гоблени, "разгневен, че в Христовата църква, противно на Писанията, се провесил човешки образ" (Йероним, Писмо 51, параграф 9), както и самият Евзебий Кесарийски, който отказва да прати икона на сестрата на императора. В "думите и гадостите" против Мария, които "са толкова лоши, че не могат да се опишат в тази книга" чуваме ехото от Йовиниан, който настоява, че Христос се родил по естествен начин, така щото Мария зачева Христос девица, но Христос отваря утробата й по съвсем естествен начин:

"Но заради кривите си пътища са принудени да кажат 'Тя беше девица, когато зачена, но като роди, вече не беше девствена.' Но защо да бъде невъзможно Мария, противно на обичая на естественото раждане, да роди и пак да остане девица?"


-Амвросий, Писмо 42, до Сириций (389 сл. Хр.), параграфи 4,7

Богомилското възражение против "предадените на светите църкви наредби" всъщност е възражение против целибата, защото според Козма богомилите питат "ако сте свети, както казвате, защо не живеете, както ви е заповядано и както пише Павел на Тимотея: "Епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, честен, целомъдрен.....добър уредник на своя дом." В това възражение чуваме ехото от онези епископи от четвърти век, които (според обидения отговор на Йероним) в съзвучие с 1 Тимотей 3:2 и Тит 1:6 са считали за нещо крайно важно да бъдат спазени изискванията за чиновете.

"Срамно е за казване, но има епископи, които...не ръкополагат за дякони неженени мъже;.....ако кандидатите не се явят пред тях с бременните си жени и няма деца, които да реват в ръцете на майките си, те не им прилагат Христовата наредба и не считат за достоен за Христовото служение човек, който не е женен и чиято жена не се покаже бременна."
                                          - Йероним, Против Вигиланций, 2, 17

В негодуванието на Козма, че богомилите хулят "Светата литургия и другите моления, които се вършат от добрите християни" и че "толкова почитат дявола, че го наричат Творец на Божиите създания", не виждам нито отрицание на Господнята вечеря, нито отрицание на Писанията (понеже богомилите винаги са били готови да ги цитират), а по-скоро ненавист към мнимите "божествени слова" и благодарствени възхвали от литургиите, които уж били предадени от апостолите - Петър, Яков и други, - на Василий и Златоуст. Козма се оплаква, че еретиците отхвърлят литургиите на Златоуст, Петър, Яков, Василий, за които всички твърди, че са "дадени от Бога". Ала литургиите на Златоуст и Василий, ако въобще са техни, не могат да бъдат проследени по-назад от средата на четвърти век - времеживеенето на тези прочути автори, от които вземат името си. Литургията на Яков също е от края на четвърти век и никак не е по-стара от василиевата. Литургията на Петър пък е средновековно производно на останалите и е дори по-късна.

"За автор на Римската Литургия древни литургийни тълкуватели считат Св. Петър. Мнението си базират най-вече на пасаж от писмо на Инокентий (от пети век) до Деценций, Епископ на Евгубий."



- Светлината на Запада, Джон О'Конъли

Тези литургии на "вселенската" църква и мерзките жертвания на Христовото тяло и кръв богомилите отдават на дяволската паст, точно както ни казва Откровение 12:15. Логично е богомилите да са отричали твърдението на Златоуст за повторяема безкръвна жертва, установена от апостолите - че "както думите, които Господ изговори, са точно същите като онези, които сега свещеникът изговаря, така и приношението е съвсем същото." (Йоан Златоуст, Омилия върху Второ Послание на Апостол Павел до Тимотей). Богомилите не казват, че дяволът е "творец на Божиите създания". Те твърдят, че богът, за когото Златоуст казва, че уж е "предал свещенодействието на тази спасителна и безкръвна жертва;" (Литургия на св Йоан Златоуст, Херувимска Песен) и че в същото време единствен "владее небесните и земни твари;" (пак там), е дяволът. Не богомилите, а тези не толкова ранни отци (триста години след апостолите) и техните последователи са объркали Бога с дявола и Божиите дарове и думи с дяволовите. От негодуванието на Козма, прочее, разбираме, че богомилите не се покланят на дявола, а обичат Писанията, както очакваме от членовете на жената от Откровение 12.



Богомилската любов към Писанията




В обвиненията на Козма постоянно намираме не незачитане на Писанията, а по-скоро дълбока любов към тях. Както казва Козма, богомилите "мислят, че знаят книжните (библейските) глъжини". И писаното от Козма сякаш потвърждава това. Отбелязваме, например, че Козма обвинява богомилите в ненавист към женитбата и детеродството, което е абсолютно невъзможно. В беседата си Козма вече ги представи като "потвърждаващи "закона, даден чрез апостолите" и "позоваващи се на този "закон"" в критиката си към свещениците, питайки ги "защо не живеят както им е заповядано и както пише Павел на Тимотей". Трудна, та и невъзможна работа е едновременно да обвиняваш богомилите в потвърждаване на думите на Павел за женените пастори и в осъждане на женитбата и детеродството.


Това се вижда от ироничното и казано с половин уста признание на самите им обвинители, че е не може да се обясни как богомилите се гнусят от децата и забраняват сношението и същевременно очевидно се множат много.

"Строгото въздържание от полово общуване обаче едва ли е било налагано по еднакъв начин на всички члено­ве на богомилската секта. Разрастването на сектата с течение на времето е трудно за обяснение без да признаем, че някои от не­йните членове все пак са имали право да раждат деца"


-Богомилите, Студия върху балканското Новоманихейство, Димитрий Оболенски, 96

По-вероятно е богомилите да са отхвърляли вселенското учение за спасение чрез младенческо кръщение, църковните бракове и целибата на православното монашество - учения, които и ние осъждаме като новости от четвърти век. Обвинението на Козма, че според тях дяволът "заповядал на човеците да се женят, да ядат месо и да пият вино" по скоро произлиза от богомилското тълкувание на Матей 24:38 и Лука 17:27 - единствените пасажи в Новия Завет, които споменават на едно място ядене, пиене и женене - че в "дните Ноеви", помислите на човешките сърца са били "само зли всеки ден" (Битие 6:5) и че погиващите "ядяха, пиеха и се жениха", докато бяха погубени. Очевидно богомилите са учели хората да бъдат трезвени и бдителни, за разлика от присмивателите от дните на Ной - нещо, което въобще не е като да отдаваш брака, храната и виното на владичеството на дявола.


Козма пита:

"Виждате ли, братя, колко ги е поразил Дяволът, та отхвърлят Светото Кръщение и се гнусят от младенците, които се кръщават? Ако им се случи да видят малко детенце, гнусят се като от лоша смрад, извръщат се, плюят, закриват се..... и ги наричат мамончета или богаташчета".

Богомилите, разбира се, не ненавиждат женитбата и децата, а Козма умишлено обърква тяхната ненавист към "тайнствата", както и това, че във възраженията си и погнусата си вероятно използват стихове от Лука 16:8-9, които говорят за "мамон" и "неправедни настойници", които за облага прощават дълговете на слугите без истинско доказателство за разкаяние на последните. Точно същото намираме да прави православното свещенство, когато, полакомено и хранещо се от страховете на хората, кръщава младенци и ги обявява за опростени, без те да дават доказателство за спасителна вяра. Така младенците стават основен източник за обогатяване на средновековната църква. Известна е молитвената формула при младенческото кръщение "Сега отпускаш Твоя раб...", което е последвано от причастието и миропомазанието в тайнството. Отпущение на старобългарски значи опрощение и вероятно в съпоставка с тези ритуали и злоупотребата с "отпуснатия слуга" богомилите изказват понуса и се позовават на Лука 16 в изобличението си.


Отново виждаме дълбоко познаване на Писанията от страна на богомилите и повърхностно и умишлено неточно предаване на мненията им от страна на Козма. Ако пък Козма търсеше истинско доказателство за такова вярване - че женитбата и децата са от дявола - най-близко щеше да го намери в един от "светите Отци" на вселенската църква - Йероним:

"И макар Луцифер да е повален (старият змей след падението си)...той е цар над всичко, което е във водите - което е в седалището на насладите и на разкоша, на детеродството и на заплождането в брачното ложе."


-Йероним, Против Йовиниан, Книга II, глава 4

Богомилите едва ли са доближили дълбините на гнусното богохулство на Йероним. Те съвсем библейски отхвърлят тайнствата и настояват свещенослужителите да бъдат семейни... което не съвпада с небиблейските възгледи на Козма.


Sola Fide от десети век



Козма негодува, че богомилите наричат Йоан Кръстител "предтеча на антихриста":

 

"Безчестят и Йоана, Предтеча и заря на Великото Слънце, като го наричат предтеча на антихриста"

Това обвинение пада по лице още в самото начало, защото друг яростен противник на богомилите, Евтимий Зигавин, пише в своята Паноплия догматика, че според богомилите Йоан Кръстител е "междинно звено между Новия и Стария завет." В разискването на това гледище Евтимий, който е не по-малко яростен враг на богомилството, никъде не споменава някакво непочтително отношение към Йоан Кръстител от тяхна страна. (Евтимий Зигавин, Паноплия догматика, глава 30, 1324.). Ще подминем с мълчание тенденциозната бележка на Оболенски, че това било пример за напредък в богомилството под въздействието на "християнството". Като погледнем контекста на това обвинение разбираме истинската причина Козма да го отправя:

 

"Но ние, казаха, не слушаме Давида, нито пророците, а самото Евангелие и не живеем по Моисеевия закон, а по апостолския. Ала я послушайте, еретици, ако имате уши, да ви посоча, че и от самия Христа се отмятат онези, които не слушат пророците и Закона..... Но какво зло и позорно видяха еретиците в Закона или в пророците, та ги хулят и отхвърлят и смятат, че те не могат да ни спасят? Та какво говори Господ в Евангелието за праведните, за тези, които са живели по първия закон. 'Когато видите в царството Божие Ааврама, Исаака , Якова и всички пророци, а себе си, еретици, изгонвани вън.'"

Ако пренебрегнем очевидното привнасяне на думи в текста, виждаме как Козма не може да проумее онова, което по-късно реформаторите ще нарекат Sola fide, Sola Gratia или Solus Christus. Богомилите несъмнено не отричат истинността на старозаветната повест, нито отхвърлят дидактическата (поучителната) функция на Декалога и Пророческите думи, но считат Новия Завет за нормативен и достатъчен и Исус Христос за Едноличен Спасител и върховен Учител......Трябва да добавим, че в твърдението си Козма греши, че всички тези светии са "живели по първия закон": На първо място Патриарсите не са били дори под закона на Моисей и на второ - никой не живее ПО закона, защото никой не може да го изпълни; нито пък той дава живот и праведност, за да живеем по него. Библейската истина, че всички светии без изключение "с вярата си живеят" и"са умрели във вяра" и че "Божията праведност се яви без закона" е била стълб на богомилската вяра, но убягва на Козма. С това богомилите ярко показват, че са били светила в тъмните векове и като верни щафетници са оставили светлата диря на новозаветната вяра посред хора, потънали в "дълбините на Сатана".


Друго несъстоятелно обвинение имаме в следното:

"Защо се представяте, като да обичате Христа, а отхвърляте предсказанията на Светите пророци за Него?"

Така изложено, това е обвинение в маркионизъм - отричане на Стария Завет.
Ала по-рано самият Козма вече ни е подсказал, че такова нещо у богомилите няма:

"...те сами се проклинат с апостолските думи, понеже мислят, че Господ бил разпнат не по Своя воля и не заради човешкото спасение, а по необходимост."

И така, каква необходимост, питаме, могат да виждат богомилите в разпъването на Господа, ако не необходимостта "да се изпълни Писанието" Йоан 19:36 и " да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите" Лука 24:44, така щото "Христос трябваше да пострада" Деяния 26:23? И защо богомилите да изобличават православния клир в неспазване на думите на Павел, ако не вярваха в тях? Тогава за какво отричане въобще може да става въпрос?


Любовта на богомилите към Писанията проличава от въпроса на Козма за отношението им към неделята.

"Кой ви научи в неделя, деня на Христовото възкресение, да постите, да не се молите и да работите? Вие казвате: Това хора са отредили, а не е писано в Евангелието. Защо не почитате и всички Господски празници, и паметта на Светите мъченици и Отци?"

Интересно как на друго място Козма обвинява в това, че не работят, а се възползват от чужд труд:

"Те казват: ' Не е прилично да се трудим, да вършим земни (дела), както е казал Господ.' И затова едни от тях ходят празни, не искат да вършат нищо с ръцете си, ходят от къща в къща и ядат чуждото имане- на измамените от тях хора."

От тези две твърдения на Козма излиза, че богомилите работят неделя, правят от дървото на кръста оръдия, пък в същото време учат хората да не работят и сами се възползват от чуждия труд? По-правдоподобно е обяснението, че онези от богомилите, които са се посветили на евангелието, съвсем според евангелската заръка гостуват в къщи по градове и села, докато не изпълнят проповедта си. Друга евангелска секта, Валденсите, са известни с това, че "от Кьолн до Милано имали къщи, където можели да пренощуват". (Жан Пол Перин, История на Старите Християни, Книга II, глава 9.) Разбира се, православните не познават що е евангелизъм и евангелски живот, понеже, затворени в своите манастири и храмове, господарски чакат "миряните" да им прислугват. Затова сме склонни да заемем страната на богомилите относно обвиненията в леност - каквото и да са работели, е било благочестиво и нужно; каквото и земно да не са работили - имали са по-важна работа за небесното царство. И в края на краищата, защо някой да се осъжда за празници и делници, след като "Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си." Римляни 14:5. Във възражението на Козма виждаме също твърдо отхвърляне на човешките предания. Тертулиан (204 сл. Хр.) казва, че колениченето и постенето били забранени неделя (За воинския венец, глава 3), а Василий посочва причината: защото било "денят на възкресението" (За Светия Дух, глава 27). Колкото и да са похвални тези предания - и полезни в изобличаването на обожаването на Евхаристията (в което римокатолиците коленичат пред "даровете") - все пак си остават човешки предания; богомилите категорично са оправдани за незачитането им.



Козма казва, че според богомилите "онези, които ядат месо и пият вино, не са небесни жители". В Новия Завет всъщност има пасаж, който споменава и яденето на месо, и пиенето на вино в контекста на Божието царство, който предупреждава - в изключително тесен контекст, разбира се, - че да ядеш месо и да пиеш вино може да бъде осъдително, ако зрелият вярващ съблазнява (препъва) слабите братя към неверие.

"Защото царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир и радост в Духа Светаго. Не унищожавай Божието дело заради ядене. Всичко наистина е чисто, но е зло за човека, който яде със съблазън. По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява. А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях." - Римляни 14:17, 20-23

Вместо в суеверно избягване на месо и вино богомилите са били виновни в обич към истината и саможертвена съобразителност към по-бедните и слаби братя. Заради предубежденията си Козма се оплаква, че богомилите действително се покоряват на заповеди на Апостол Яков да "изповядваме прегрешенията един на друг си и да се молим един за друг, за да се изцелим." (Яков 5:16). Козма е ужасен, че "те не разбират, че то е казано за йереите" и че "сами себе си изповядват и си прощават, макар че сами са свързани с дяволски окови". Колко скандализиращо трябва да е било това за него - християни изповядват прегрешенията си един на друг и си прощават. Светотатство!


В отчаяните си опити да им припише някакво неправоверие, Козма неумишлено разкрива колко добре богомилите познават Писанията и колко умело боравят с тях. Изразите "неправеден настойник "бдете и се молете" и "сватбена дреха" сочат към новозаветното учение за благочестие и трезвомислие (Лука 16:8, Марк 14:37; Матей 22:11). Такива пасажи очевидно биха били полезни в оборването на православните гнетители, които упояват съвестите на безбожните. Спокойно можем да заключим от тези изрази и раздразнението на Козма, че богомилите въртят добре меча на Словото и сеят семето в сърцата на човеците.


Например, Козма обвинява богомилите, че казват: "бдим и се молим и не живеем в леност като вас.". Презвитерът иска да покаже фарисейската им горделивост, но ние виждаме по-скоро препратка към увещанието на Исус към Петър - да не заспива и "да бди и да се моли", за да не падне в изкушение.

"И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта - немощна." (Марк 14:37-38).

Козма негодува, че богомилите мразят "законната женитба" и

"хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя; ругаят старейшините; укоряват болярите; мислят, че са омразни на Бога, които работят на царя, и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар."

Ала това е най-безпочвеното обвинение от всички. Понеже, ако богомилите учеха на неподчинение към "всяка власт", несъмнено биха били обект на непрестанни гонения както от царската власт, така и от болярската аристокрация. Докато в цялата дълга история на първите две български царства - повече от четиристотин години,- намираме едва трима царе, които са предприели някакви опити за потушаване на богомилството: Петър, Борил и Иван Александър. По време на Асеневци богомилите се радват на такова покровителство от властите и на такива просторни възможности за евангелизация, че самият Папа Григорий IX през 1238 г. пише на унгарския цар Бела да започне кръстоносен поход срещу българското царство, понеже българският цар Иван Асен II "приютява еретиците" и само с такъв кръстоносен поход срещу българското царство "ще се защити християнската религия". (Архив на Григорий IX, Том 2, 4056.). Далеч по-вероятно е Козма да негодува против богомилското противопоставяне срещу църквата и да се опитва да настрои светските власти против богомилските им поданици. Няма нищо чудно, че богомилите наричали духовниците “Ирод” - като древния управник, и "Църквата" си служела с хитрост и жестокост, за да изтреби противниците си.


Тук ни става ясно и че богомилите са отхвърляли църковния брак с всичките му претенции и показности и са били запознати с притчата за сватбата (Матей 22:2-14) и предупреждението на Яков към богатите - да не се уповават на хубавите си сватбени одежди: "Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха." (Яков 5:2). Можем да си представим как богомилите, разпалени от Словото, право са изтъквали на православните, че изящните облекла и помпозни обредности не могат да им спечелят прием в истинския сватбен пир (Матей 22:11-13).


Козма се опитва да покаже, че богомилите тълкуват объркано, защото дявола "едни го наричат отпаднал ангел, а други го смятат неправеден уредник". Вместо това ние виждаме запознатостта им с Лука 16:8; Йоан 8:44 и 1 Йоан 3:10, както и убеждението им, че децата на този свят, като неправедния настойник, са от своя баща, дявола:

И господарят похвали неправедния настойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя свят в своя род са по-досетливи от синовете на светлината. (Лука 16:8).

Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. (Йоан 8:44).

В това се познават чадата Божии и чадата дяволски. Всеки, който не прави правда, не е от Бога, нито, който не люби брата си. (1 Йоан 3:10).

В Писанията има множество прости твърдения относно огромната (макар и Oграничавана и Oчертана от Бога) власт на дявола (князът на въздушната власт; светоуправници Еф 2:2; 6:12). Всеки ученик на Новия Завет узнава това от първия прочит на тези стихове и лесно можем да си представим как богомилите ги използват в препирните си със свещениците. Можем да си представим също как Козма се скандализира, че членовете на "вселенската" църква са всъщност "чада на света", които са "чада на дявола" като "неправедния настойник", и да отсече, че богомилите

"небе, слънце, звезди, въздух, земя, човек, Църква, кръстове и всичко Божие отдават на дявола. И изобщо всичко, което се намира на земята - одушевено и неодушевено, - наричат дяволово."

Нищо чудно, че Козма прави такъв извод - не Божието творение, а любимата му вселенска църква е под нападание. Както по-рано видяхме в частта за литургиите, и тук има нужда от разяснение на понятията. Богомилите не нападат Божиите творения - небето и земята, - а "вселенската" църква, която претендира, че e "Божий образ", който обхваща цялото Божие творение и чрез литургията го претворява, и нейните ръкотворни храмове. Според патриарх Герман Цариградски "църквата е слязлото на земята небе", а според друг древен отец - Максим Изповедник - тя е "образ на духовния и видимия свят...олтарът в храма възстановява нормалния порядък във вселената, нарушен при грехопадението на човека; възстановява се това, което е било в рая." (Максим Изповедник, Мистагогия). Източноправославната догма гласи за католичността или, по славянски, съборността на църквата, че тя обема "минало, настояще и бъдеще" и, понеже е тялото на Христос, е "всереалност във всички човешки светове - по телесен, веществен, осезаем, очевиден начин" и е "предназначена за всички твари" (Юстин Попович, Еклисиология). Противоречията и празните претенции не са присъщи на богомилите, а на обвинителите им - в произведенията си Максим Изповедник казва също, че "Този, чийто ум е прилепен към Бога, с любов, пренебрегва всичко видимо, дори и самото свое тяло, като че ли му е чуждо." (Максим Изповедник, Четиристотин глави за любовта.) Дали това включва иконите и литургията в храма, която така проточено и благоговейно описва? Богомилите признават и ценят Божиите твари; под прицела им е единствено лъжливата "вселенска", или по-скоро вавилонска църква, против която и сам Бог казва на всички светии да се опълчат и да не жалят словесни стрели, защото, както е писано, свещениците й са съгрешили на Бога, като отвърнаха хората от великата жертва на Господа. (Еремия 50:14; 1 Царе 2:25).