Сола скриптура от шести век

 Представям откъси от третото писмо на Лициниан (554-602), епископ на Картахена, Испания, до Винсент, епископ на остров Ибиза (да, същата Ибиза). Писмото е по повод някакви лъжливи послания - чудодейно написани от Христос и спуснати в Рим писма, в които се заръчва на вярващите да спазват определени правила в Господния ден. Лициниан използва Писанията, за да убеди Винсент, че след даването на закона, пророците и новия завет не трябва да бъдат приемани нови откровения.

"И тъй, не подобава на Ваша святост да вярва, че писмата са изпратени от Христос. Онова, което е написано в книгите на пророците, от Него Самия и от Неговите Апостоли, е достатъчно...

 Никога не вярвайте на неща, които не са за четене; защото и да ги имаше, след разгласяването на евангелията вече не са необходими.

Защото според учението на блажения апостол, както е писал наред с другото на Галатяните: Ако някой ви проповядва нещо друго освен онова, което сте приели, да бъде анатема.

Но както благовестието, така и целият закон и пророците до Йоан пророкуват това. Ако в бъдеще се разпространят някакви нови или необичайни неща, ваша Святост ще знае, че трябва да ги захвърли далеч и да ги презира. "

               
    
     Английски превод: Стивън Ван Импе
 (Оригиналният латински текст е взет от Patrologia Latina 72, 689-700)
 

 

Защо добрият християнин е антимилитарист?

 1. Защото в Новия Завет се явява Божието човеколюбие, което ни заставя да "говорим истината в любов". Докато преди "бяхме омразни, и мразехме се един друг" Тит 3:4, сега търсим любовта и мира със всички човеци, дори отношението да е еднопосочно. Войната се основава на лъжи за "нашите" (себевъзвеличаване) и лъжи (пропаганда) срещу "врага", на омраза и убийство. Божието царство има за своя почва любовта и придържането към истината; християните не са пристрастни към нито един народ, дори към собствения си, освен в това да му правят добро. Ако и да не забранява войната, Новият Завет определено не я поощрява.

2. Защото християнските църкви от първите 3 века не са били войнолюбиви. Антихристиянският философ Целз ок. 175 г. обвинява християните в подкопаване на римската империя заради нежеланието им да участват в армията. Християните са се занимавали с всякакви социални дейности, но не и с военно дело. Отците от това време - Тертулиан, Киприян Картагенски, Ириней Лионски, Юстин Мъченик, Атанасий се обявяват против участието на християни във войните на империята и се радват на настъпилия вследствие на християнството мир в нейните провинции. Едва когато християнството се империализира (империята никога не се е "християнизирала"), новозаветното миролюбие започва да изчезва.

3. Защото християните воюват с оръжия, които не са плътски срещу неплътски врагове 2 Коринтяни 10:4; Ефесяни 6, и побеждават с оръжията на правдата, словото на свидетелството и кръвта на Божия агнец. Всъщност войните затварят врати за евангелието, защото поглъщат умовете на хората и ги озлобяват към чуждото, в т.ч. небесното. Под въздействието на нечисти сили се издига култът към земята, родът, расата и т.н. Създава се безкраен кръг на ненавист и мъст. За вярващите няма да има мир, докато Сатана, който лъсти всички народи, не бъде смазан под нозете на Исус. Римляни 16:20. Вярващите виждат истинската причина за злото и не се опитват да я изкоренят с още зло. "Горко на онези, които турят далеч лошия ден,
И донасят близо престола на насилието;"Амос 6:3.

4. Защото войните водят със себе си рояк от злини, които можем да обобщим под три глави: Смърт, Сатана и ада. Смърт, защото хората се унищожават физически. Сатана, защото, както любовта действа всичко добро, така омразата носи отчаяние, всякакъв вид насилие, кражби и гнет, всякакви лъжи, клетви и богохулства. Ад, защото младите войници вярват, че ако умрат за родината си, ще получат вечен живот и слава. Тази лъжа, която е своеобразна ерес, е една от най-пагубните и най-разпространените, но и най-необорваната заради високия й статус по време на война. Така например още от края на 19 в. в Русия на младите войници се раздава брошура, в която им се казва, че ако умрат за своя цар, биват приети на небето като мъченици. Става въпрос за "Напутное молодому рус. солдату. Священная преданность царю и отечеству" на Дмитрий Гаврилович Булгаровский. Същата брошура в превод се употребява и във Третото царство, като към българския солдат, ще цитирам, е отправено следното "благовестие":

"както ангелите на небето за всичко безусловно се покоряват на Бога така безпределна трябва да бъде твоята покорност към Господаря....



а ако ти е отредено от Бога да умреш, то знай, че за отплата на твоята геройска смърт на бойното поле, е приготвен за тебе на небето мъченически венец....." - Съвети към младите български войници, 1892, Поручик Иван Марков, стр. 9,14

  Всъщност тази фатална заблуда вирее най-много там, където църквата и държавата са се сляли до хомогенност, както става обичайно в империите. Истинският християнин ще се противопоставя на тази губителна, прокобна лъжа, дори това да го направи предател в очите на народа.

5. Защото "който вади меч, от меч умира" - умрелите за войните на езичниците не могат да служат повече на никой народ, нито на Христа. Онези, които не воюват със себе си, тоест не умъртвяват земните си страсти, пороци и грехове, винаги ще водят война против Бога и против ближните си, и не стават за друго.

6. Защото възхваляващите войната с благородни лозунги не знаят какви безобразия се случват в нея. А онези, които бягат към нея, не знаят на какви звества са способни. "Азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш." 4 Царе 8:12.

 

7. Защото дори в Стария Завет Бог заповяда на евреите да водят война само с определени народи. По-късно войната беше чисто отбранителна, а нападащите царства бяха унищожавани. Цар Давид, предобразът на истинския Божи Помазаник, Исуса, мразеше войната - не отмъщаваше на враговете си и се гнусеше и от жестокостта на своите пълководци и телохранители. Когато Бог му предостави избор между война и мор, избра второто, защото не искаше "да падне в ръка на човеци" 2 Царе 24:14. Той определяше всички войнолюбци като "кръвожадни мъже"; "кръвници"; "насилници" и подобни, и копнееше да построи храм на Бога, за да служи в него в мир със всички. Той би се зарадвал да види Божието царство, което не насилва, а бива взето със силата на вярата.

  

Защо добрият християнин е аполитичен

Защо добрият християнин е аполитичен

1 Коринтяни 2:6
Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от владетелите на тоя век, които преминават;

1. Защото рискът да превърнеш любимата си партия или партиен лидер в жив човешки идол е прекалено голям. Политическите партии разчитат на сляпото човекопоклонство на последователите си, за да бъдат финансирани, да заемат място в общественото пространство и за да разпространяват пропагандата си. Даже ако приемем, че има добри лидери, идолизирането им от безбожните и от християните, които ги следват, ще доведе до падението им заради унищожителната ревност на Бога. Деяния 12:22.

2. Защото християнинът е пришълец и чужд на земята. Той не търси земно отечество (Евреи 11:13,16), нито се възползва от света, като че ще векува на него. Да влага сърцето, душата, силите си в земно царство, камо ли в проект за такова, е празна работа и предателство спрямо Небесното царство, чийто градеж тече сега и чиято надежда е вечна и непоклатима. Бог е дал земята на езичниците, а небесното царство на потомството си. Това разбира се не означава да не се грижим за страната си и сънародниците си, но не можем да им засвидетелстваме безгранична лоялност и да им се отдаваме както на Бога. 

3. Защото земните царства неизменно са в същината си езически, плътски, демонични и дори в най-добрите от тях Сатана действа с размах. А най-опасни са онези, които се имат за пазители на християнските ценности. Неслучайно Бог с неохота подари на юдеите желания им цар - така един човек - рохка почва за силите на злото - застана между тях и Бога. Христос не обори Дявола, когато последният твърдеше, че непосредствената власт над царствата е негова (Лука 4:6), ако и Бог да владее над всички. Вследствие на това тези царства са в постоянен курс на отдалечаване от Бога, дори да претендират за противното. Те унищожават човешките души и тела, като издигат национални религии с езически характер, които гонят Божия народ; безсрамно надуват човеците с национална гордост, завист, презрение към другите народи, имперски амбиции, вътрешни борби между "родолюбци и предатели", войни, междуособици и т.н. Езичниците, които ги съставляват, винаги ще поставят своята греховна воля над Божията.

4. Защото човеците са лъжливи и обещанията на кандидатите най-често са вятър. Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ. (Псалм 146:3). Последните 33 години "преход" са ярък пример за това. Простолюдинът не може да знае какви са мотивите на лидерите, нито под чие въздействие и контрол се намират. Освен това всички петиции, молби, писма и т.н. нямат никакъв ефект на решенията им. Единствено Господ може да склони даден владетел към доброто, но от опит виждаме, че това е рядко явление (Притчи 21:1). Малцина владетели се запомнят с добро, и ако се запомнят, то често е заради ефекта на послесмъртната слава. Дори благочестиви царе като Давид и Соломон се оказаха катастрофални за земното царство, в което бяха поставени. Какво остава за безбожните?

5. Защото, в резултат на 1,3,4, на християнина рано или късно ще му се наложи да наруши Божиите заповеди, за да докаже верността си към "вожда". Той ще трябва да участва в надпревара по оплюване на съперниците, в клевети, обиди, в демонстрации на сила - ще трябва да оправдава всяко негово действие и да показва лицеприятие и пристрастие на етническа, верска или идеологическа основа и така да погазва Царския закон на свободата (Яков 2). Стига се дотам, дори, да се замени Божието царство със земното, което, ако претендира за "божественост", се явява узурпаторско.

6. Защото политиката е шахматната дъска на Бога и на дявола, в която има само черни фигури. Тя е нещо високо за обикновения човек и демокрацията (народовластието) още от своята зора е илюзия и безумие. Християнинът трябва да се занимава със своето обкръжение и да дава действителен принос на междуличностно ниво - да прави добро с пример и с евангелието на Исус Христос. " Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене." (Псалм 131:1). Мъдрият християнин ще дружи с братя, които са смирени, а не с прелъстените, които "мъдруват високи неща" и отварят уста широко да политиканстват. (Римляни 12:16).