Защо добрият християнин е антимилитарист?

 1. Защото в Новия Завет се явява Божието човеколюбие, което ни заставя да "говорим истината в любов". Докато преди "бяхме омразни, и мразехме се един друг" Тит 3:4, сега търсим любовта и мира със всички човеци, дори отношението да е еднопосочно. Войната се основава на лъжи за "нашите" (себевъзвеличаване) и лъжи (пропаганда) срещу "врага", на омраза и убийство. Божието царство има за своя почва любовта и придържането към истината; християните не са пристрастни към нито един народ, дори към собствения си, освен в това да му правят добро. Ако и да не забранява войната, Новият Завет определено не я поощрява.

2. Защото християнските църкви от първите 3 века не са били войнолюбиви. Антихристиянският философ Целз ок. 175 г. обвинява християните в подкопаване на римската империя заради нежеланието им да участват в армията. Християните са се занимавали с всякакви социални дейности, но не и с военно дело. Отците от това време - Тертулиан, Киприян Картагенски, Ириней Лионски, Юстин Мъченик, Атанасий се обявяват против участието на християни във войните на империята и се радват на настъпилия вследствие на християнството мир в нейните провинции. Едва когато християнството се империализира (империята никога не се е "християнизирала"), новозаветното миролюбие започва да изчезва.

3. Защото християните воюват с оръжия, които не са плътски срещу неплътски врагове 2 Коринтяни 10:4; Ефесяни 6, и побеждават с оръжията на правдата, словото на свидетелството и кръвта на Божия агнец. Всъщност войните затварят врати за евангелието, защото поглъщат умовете на хората и ги озлобяват към чуждото, в т.ч. небесното. Под въздействието на нечисти сили се издига култът към земята, родът, расата и т.н. Създава се безкраен кръг на ненавист и мъст. За вярващите няма да има мир, докато Сатана, който лъсти всички народи, не бъде смазан под нозете на Исус. Римляни 16:20. Вярващите виждат истинската причина за злото и не се опитват да я изкоренят с още зло. "Горко на онези, които турят далеч лошия ден,
И донасят близо престола на насилието;"Амос 6:3.

4. Защото войните водят със себе си рояк от злини, които можем да обобщим под три глави: Смърт, Сатана и ада. Смърт, защото хората се унищожават физически. Сатана, защото, както любовта действа всичко добро, така омразата носи отчаяние, всякакъв вид насилие, кражби и гнет, всякакви лъжи, клетви и богохулства. Ад, защото младите войници вярват, че ако умрат за родината си, ще получат вечен живот и слава. Тази лъжа, която е своеобразна ерес, е една от най-пагубните и най-разпространените, но и най-необорваната заради високия й статус по време на война. Така например още от края на 19 в. в Русия на младите войници се раздава брошура, в която им се казва, че ако умрат за своя цар, биват приети на небето като мъченици. Става въпрос за "Напутное молодому рус. солдату. Священная преданность царю и отечеству" на Дмитрий Гаврилович Булгаровский. Същата брошура в превод се употребява и във Третото царство, като към българския солдат, ще цитирам, е отправено следното "благовестие":

"както ангелите на небето за всичко безусловно се покоряват на Бога така безпределна трябва да бъде твоята покорност към Господаря....



а ако ти е отредено от Бога да умреш, то знай, че за отплата на твоята геройска смърт на бойното поле, е приготвен за тебе на небето мъченически венец....." - Съвети към младите български войници, 1892, Поручик Иван Марков, стр. 9,14

  Всъщност тази фатална заблуда вирее най-много там, където църквата и държавата са се сляли до хомогенност, както става обичайно в империите. Истинският християнин ще се противопоставя на тази губителна, прокобна лъжа, дори това да го направи предател в очите на народа.

5. Защото "който вади меч, от меч умира" - умрелите за войните на езичниците не могат да служат повече на никой народ, нито на Христа. Онези, които не воюват със себе си, тоест не умъртвяват земните си страсти, пороци и грехове, винаги ще водят война против Бога и против ближните си, и не стават за друго.

6. Защото възхваляващите войната с благородни лозунги не знаят какви безобразия се случват в нея. А онези, които бягат към нея, не знаят на какви звества са способни. "Азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш." 4 Царе 8:12.

 

7. Защото дори в Стария Завет Бог заповяда на евреите да водят война само с определени народи. По-късно войната беше чисто отбранителна, а нападащите царства бяха унищожавани. Цар Давид, предобразът на истинския Божи Помазаник, Исуса, мразеше войната - не отмъщаваше на враговете си и се гнусеше и от жестокостта на своите пълководци и телохранители. Когато Бог му предостави избор между война и мор, избра второто, защото не искаше "да падне в ръка на човеци" 2 Царе 24:14. Той определяше всички войнолюбци като "кръвожадни мъже"; "кръвници"; "насилници" и подобни, и копнееше да построи храм на Бога, за да служи в него в мир със всички. Той би се зарадвал да види Божието царство, което не насилва, а бива взето със силата на вярата.