Защо добрият християнин е аполитичен

Защо добрият християнин е аполитичен

1 Коринтяни 2:6
Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от владетелите на тоя век, които преминават;

1. Защото рискът да превърнеш любимата си партия или партиен лидер в жив човешки идол е прекалено голям. Политическите партии разчитат на сляпото човекопоклонство на последователите си, за да бъдат финансирани, да заемат място в общественото пространство и за да разпространяват пропагандата си. Даже ако приемем, че има добри лидери, идолизирането им от безбожните и от християните, които ги следват, ще доведе до падението им заради унищожителната ревност на Бога. Деяния 12:22.

2. Защото християнинът е пришълец и чужд на земята. Той не търси земно отечество (Евреи 11:13,16), нито се възползва от света, като че ще векува на него. Да влага сърцето, душата, силите си в земно царство, камо ли в проект за такова, е празна работа и предателство спрямо Небесното царство, чийто градеж тече сега и чиято надежда е вечна и непоклатима. Бог е дал земята на езичниците, а небесното царство на потомството си. Това разбира се не означава да не се грижим за страната си и сънародниците си, но не можем да им засвидетелстваме безгранична лоялност и да им се отдаваме както на Бога. 

3. Защото земните царства неизменно са в същината си езически, плътски, демонични и дори в най-добрите от тях Сатана действа с размах. А най-опасни са онези, които се имат за пазители на християнските ценности. Неслучайно Бог с неохота подари на юдеите желания им цар - така един човек - рохка почва за силите на злото - застана между тях и Бога. Христос не обори Дявола, когато последният твърдеше, че непосредствената власт над царствата е негова (Лука 4:6), ако и Бог да владее над всички. Вследствие на това тези царства са в постоянен курс на отдалечаване от Бога, дори да претендират за противното. Те унищожават човешките души и тела, като издигат национални религии с езически характер, които гонят Божия народ; безсрамно надуват човеците с национална гордост, завист, презрение към другите народи, имперски амбиции, вътрешни борби между "родолюбци и предатели", войни, междуособици и т.н. Езичниците, които ги съставляват, винаги ще поставят своята греховна воля над Божията.

4. Защото човеците са лъжливи и обещанията на кандидатите най-често са вятър. Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ. (Псалм 146:3). Последните 33 години "преход" са ярък пример за това. Простолюдинът не може да знае какви са мотивите на лидерите, нито под чие въздействие и контрол се намират. Освен това всички петиции, молби, писма и т.н. нямат никакъв ефект на решенията им. Единствено Господ може да склони даден владетел към доброто, но от опит виждаме, че това е рядко явление (Притчи 21:1). Малцина владетели се запомнят с добро, и ако се запомнят, то често е заради ефекта на послесмъртната слава. Дори благочестиви царе като Давид и Соломон се оказаха катастрофални за земното царство, в което бяха поставени. Какво остава за безбожните?

5. Защото, в резултат на 1,3,4, на християнина рано или късно ще му се наложи да наруши Божиите заповеди, за да докаже верността си към "вожда". Той ще трябва да участва в надпревара по оплюване на съперниците, в клевети, обиди, в демонстрации на сила - ще трябва да оправдава всяко негово действие и да показва лицеприятие и пристрастие на етническа, верска или идеологическа основа и така да погазва Царския закон на свободата (Яков 2). Стига се дотам, дори, да се замени Божието царство със земното, което, ако претендира за "божественост", се явява узурпаторско.

6. Защото политиката е шахматната дъска на Бога и на дявола, в която има само черни фигури. Тя е нещо високо за обикновения човек и демокрацията (народовластието) още от своята зора е илюзия и безумие. Християнинът трябва да се занимава със своето обкръжение и да дава действителен принос на междуличностно ниво - да прави добро с пример и с евангелието на Исус Христос. " Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене." (Псалм 131:1). Мъдрият християнин ще дружи с братя, които са смирени, а не с прелъстените, които "мъдруват високи неща" и отварят уста широко да политиканстват. (Римляни 12:16).