Онези, които са чели нещо от този блог, трябва да са поне повърхностно запознати с възприетата тук есхатология. Ние вярваме, че Антихристът, за когото ни предупреждават апостоли и пророци, се явява във възхода на римокатолицизма и е олицетворен от папството. Даниил е предвидял, че антихристът ще се появи между тринадесетте фрагмента на Римската империя, ще изкорени три диоцеза, като покори митрополитите им, и ще се издигне над останалите десет, като порасте "по-як от своите другари" (Данаил 7:8,20-22,24-26).
Точно това прави римокатолическата църква, когато си присвоява Рим, Александрия и Антиохия, превръщайки ги в престола на св. Петър, като обединява трите диоцеза от Италия, Египет и Ориента (Източният диозец). Папството е малкият рог от Даниил 7 и диоцезите от териториалната реформа на Диоклециан са другите рогове от видението. Тази реформа започва през 293 г. и завършва до края на четвърти век. Както е пророкувано, римокатолицизмът се появява по това време, когато папството се издига над диоцезите, "говорейки наголямо" (Даниил 7:8).
Според Откровението събитията от Даниил трябва да се сбъднат в недалечното за Йоан (автора на книгата) бъдеще. Според Павел тайната на беззаконието вече е в действие в апостолската епоха (2 Солунци 2:7), но е възпрепяствана за известно време. Скоро силата, която ограничава Нечестивия, ще бъде премахната и "щесе яви човекът на греха, синът на погибелта" (2 Солунци 2:1-8). И както знаем, в първите триста години след Христос римският епископ често се държи горделиво, арогантно, жлъчно, буйно, хитро и плътски и се налага често да бъде поправян, оганичаван, порицаван, удържан, сгълчаван, назидаван и изобличаван от останалата част от църквата. Тогава, към края на 4-ти век, онова, което го задържа, бива премахнато и арогантният малък рог от Даниил 7:8 най-накрая може да се възвиши, без някой да му попречи, и се показва, че Човекът на Греха, Нечестивият, е никой друг освен епископът на Рим. През 380-та година религията му бива обявена за официална религия на империята, а той е обявен за новия Понтифекс (главен жрец), като императорът формално се отказва от тази титла в рамките на две години. Римският епископ сега си поставя за цел да обсеби цялата римска империя от бившите й владетели. Това пред-вижда Даниил.
Но Йоан вижда дори повече. Възходът на онзи Нечестивец трябва да бъде придружен от този на Лъжепророка, Втория звяр от Откровение 13 (11-17), който разпознахме, че е Явяванията на "Богородица". Заедно с Първия звяр, Вторият ще каже на народите да издигнат образ, на който всички трябва да се кланят (Откровение 13:14). Ние приемаме, че този образ е римокатолическият евхаристиен хляб, на който се кланят римокатолиците по целия свят с "latria", богопочитание, което се дължи само на Бога. Според защитниците и апологетите на Рим една от главните цели на "Богородица" е да се увеличава поклонението към нейния "син" в евхаристията. Явяванията не присъстват много-много в живота на римокатолицизма, но евхаристийното преклонение пламва и се разраства със страшна сила в Европа по що-годе същото време, когато явяванията се умножават - към края на 11 век. Лъжепророкът от Откровение 13 се хваща за работа със своите знамения и чудеса, особено с чудото на оживелия евхаристиен образ, който започва да говори на глас с поклонниците и е виждан да кърви, пулсира, да сълзи кръв и да се превръща в плът; всички тези са наречени "евхаристийни чудеса". Писанията казват, че животът на плътта е в кръвта (Битие 9:4; Левит 17:11,14) и знаем, че в процесите на инквизицията християните са убивани за "престъплението" да не признават преосъществяването, за това, че не ходят на литургия и не се покланят на евхаристийния идол.
Така Лъжепророкът е научил хората да издигат образ, който оживява и може да говори и "прави всички, които не се покланят" да бъдат убити, в изпълнение на писаното в Откровение 13:15. Както казва пророчеството вниманието и преклонението на цялата религия е постоянно приковано към този образ. Образът е почитан по време на месата, носен в шествия за поклонение, излаган на олтара, и на много места почитан на смени - денонощно, целоседмично, целогодишно - в така наречено "вечно евхаристийно преклонение". Както казва Йоан Павел Втори:
Евхаристийната жертва, според Рим, "е извор и връх на целия християнски живот" (Lumen Gentium 11) и поради тази причина почитането на евхаристийния идол е сърцето и душата на цялата римокатолическа религия:"Църквата получава живота си от Христос в Евхаристията..... съответно взорът на Църквата е постоянно насочен към нейния Господ, който присъства в Тайнството на Олтара...." (Йоан Павел Втори, Ecclesia de Eucharistia, 1)
"Католическата църква винаги е показвала и още показва тази latria, която трябва да се отдава на Тайнството на Евхаристията, както по време на литургия, така и извън нея, като полага най-големи грижи за осветените хлябове, като ги излага за тържествено преклонение от верните и ги носи в шествия за радостта на множества от народа." (Павел VI, Mysterium Fidei, 56).
Но нито свещеникът, нито вярата на приемащия могат да направят хляба да спре да бъде хляб и да се превърне в тялото, кръвта, душата и божеството на Христос, поради което обектът на римокатолическото преклонение - всъщност ядрото, изворът и върхът на цялата римокатолическа религия - е една обикновена коричка хляб, нищо повече. Богът на тази религия е шайбичка неквасен хляб, а преклонението е поклонение към създание, и то създадено от човешки ръце. Ала значението на техния неквасен хлебен идол не е това, което си мислят, а се състои във факта, че Писанията са ни дали много изрични предупреждения за този неквасен идол, за този ваян хляб, за образа на Звяра.
За това вече сме говорили и заинтересованите могат да четат по темата в другите ни статии. Тази седмица ще прекараме няколко минути в изследване на темата за безквасния хляб и връзката между него и Звяра, Лъжепророка и Образа в книгата Откровение. Интересно е как книга, която не споменава в прав текст хляба, всъщност с две-три ключови препратки прави хляба главен участник в своя разказ.
Първо, напомняме си, че учейки хората да се покланят на образа, Лъжепророкът ги прави "да получат белег на десницата им или на челата им" (Откровение 13:16). Това е важно за нас, защото безквасния хляб, използван при Пасхата, е едно от трите неща, които в Стария Завет се използват за такъв белег/знак.
"Безквасен хляб да ядеш седем дена, и да се не намира у тебе квасен хляб, и ни в едно твое място да се не намира у тебе квасно...........................И това да ти бъде знак на ръката ти и спомен между очите ти, та законът Господен да бъде в устата ти; защото със силна ръка те изведе Господ (Бог) от Египет." (Изход 13:7,9).
От трите неща, за които в Стария Завет е указано да се направи белег на челото и ръката, само от безвкасния хляб може да се изготви идол. Другите две включват невеществени поклонения, които не могат да се преобразят в ръкотворен идол: посвещаване на първородното на Бога (Изход 13:12-16) и обичането на Господа и запомнянето на словото Му (Второзаконие 6:5-8). От тези двете не може да се направи идол, но от хляба определено може. Предупреждението на Йоан за образа и белега на Звяра в Откровение 13 всъщност е предупреждение за хляб. Да се покланяш на хляб, е да нарушаваш Божиите заповеди (Изход 20:3-4; Второзаконие 5:7-8) и това поклонение е един от отличителните белези на Антихриста. За това поклонение сме предупредени и Йоан използва много специфични изрази от Стария Завет, за да изложи ясно тезата си.
Подчертаваме този атрибут от Образа на Звяра, защото се връща пак в Откровение 16, между шестата и седмата чаша. Шестата язва е изливане върху Ефрат, за да пресъхне и да се приготви "пътя на царете от изтока" (Откровение 16:12). Следващата, седмата, ни води до края, когато "и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!" (Откровение 16:17).
Но между шестата и седмата язва Йоан споменава чудно видение на "нечисти духове като жаби", които излизат от устите на Змея, Звяра и Лъжепророка. Тези жаби вършат чудеса, за да съберат земните царе на битка.
Тези "жаби" са наистина много важни. Тук Йоан се обляга на точно определен старозаветен образ и така ние можем да разберем значението на жабите. В цялата Библия има само едно събитие, което касае жаби, и това събитие е втората язва в Изход.“И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби: това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя.” (Откровение 16:13-14).
"И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;а ако се не съгласиш да го пуснеш, ето, Аз ще поразя цялата ти област с жаби:" (Изход 8:1-2).
"напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;" (Псалм 78:45)
"Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им." (Псалм 105:30).
Всички тези пасажи се отнасят до същото събитие - Втората язва. За да разберем препратката на Йоан, трябва да изследваме тази язва по-отблизо. Намираме, че в описанието си Моисей прави еднократна и необикновена препратка към пекарството, препратка, която отсъства в описанието на всяка друга язва.
За контраст, първо да отбележим последиците от другите девет язви:
Първа: Водата става на кръв; страдат реките, езерата, водоемите и всички водоносни съдове в царството (Изход 7:19).
Трета: Въшки поразяват човек и скот (Изход 8:17).
Четвърта: Мухи поразяват фараона, слугите му, народа му и домовете им, както и земята, на която ходят (Изход 8:21).
Пета: Смъртоносен мор поразява добитъка, конете, ослите, камилите, воловете и овцете (Изход 9:3).
Шеста: Струпеи падат върху човек и скот (Изход 9:9).
Седма: Градушка удря човеците, посевите и добитъка; само пшеницата и бялото жито оставя (Изход 9:22,32).
Осма: Скакалци поразяват всички дървета и посеви, останали след градушката, и изпълват египетските домове (Изход 10:5-6).
Девета: Тъмнина пада върху цялата египетска земя (Изход 10:21).
Десета: Смърт поразява всяко първородно в египет, човешко или скотско. (Изход 11).
Втората язва, подобно на няколко от останалите, поразява къщите и слугите на египтяните, понеже жабите "ще влязат в твоята къща, и в твоята спалня, и в леглото ти, и в къщите на твоите служители и на твоя народ, и в пещите ти, и в нощвите ти;" (Изход 8:3). Но язвата с жабите различна от другите по това, че жабите влизат и в пещите и нощвите на домовете.
"ще влязат в твоята къща, и в твоята спалня, и в леглото ти, и в къщите на твоите служители и на твоя народ, и в пещите ти, и в нощвите ти;" (Изход 8:3).
С други думи, жабите ще се настанят в оръдията за приготвяне на хляб. От други места в Писанията виждаме, че пещите и нощвите са недвусмислено описани като оръдия за печене на хляб. (Изход 12:34; 1 Царе 28:24; 2 Царе 13:8).
Другаде Писанията пак споменават непочтена употреба на тези оръдия - единия път пекарят се успива и оставя тестото да бухне, а другия се месят и пекат питки за жертва на "Небесната Царица":
"Те всички са прелюбодейци; като пещ, запалена от хлебаря - когато замеси тестото, той спира да подклажда, докато то втаса." (Осия 7:4)
"Синовете събират дърва и бащите кладат огъня, а жените месят тестото, за да правят пити на небесната царица и да правят възлияния на други богове, за да Ме оскърбяват." (Еремия 7:18).
По този начин, позовавайки се на образа на язвата с жабите, Йоан насочва нашето внимание към единствената язва, която пряко говори за оръдия за приготвяне на хляб. С това той прави паралел между "нечистите духове", които излизат от устите на Змея, Звяра и Лъжепророка, с жабите, които се намърдват в пещите на египет. Намерението на "нечистите духове" е пределно ясно:
"това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя." (Откровение 16:14).
Нечистите духове са разпратени да съберат земните царе против Господа, и те го правят с чудесата си. Забележително е как единственото споменаване на "нечист дух" в Стария Завет е свързано с лъжепророци, които правят хората да се покланят на "говорещи" идоли:
С препратката си към жабите в 16-та глава, прочее, Йоан насочва вниманието ни към пещите, с които се приготвят хлебни идоли, което прави и в 13-та глава. И с препратката си към "нечисти духове" насочва вниманието ни към приготвянето на говорещи идоли - както току-що е направил в 13-та глава. И тъй, Йоан споменава Змея, Звяра и Лъжепророка два пъти в контекст, който включва препратка към хляб и два пъти говори за чудесата, които ще използват, за да прелъстят света за своя идол. В Откровение 13 Лъжепророкът има силата да върши чудеса и "да мами земните жители с чудесата", дори да прави образа да оживява и да говори.Така кланящите се получават белега на звяра (Откровение 13:14,16; Изход 13:9). В Откровение 16 нечисти духове разнасят бесовско учение от устата на Змея, Звяра и Лъжепророка. Както нечистия дух от Захария 13, "бесовските духове" излизат в света като жабите от Изход 8 - пълнят пещите и "работят чудеса", за да заблуждават света. Не е трудно да си представиш какви бесовски учения излизат от устите на Змея, Звяра и Лъжепророка. И умовете ни са повече от способни да си представят какви чудеса излизат да вършат нечистите духове."Защото идолите говориха суета, И в онзи ден, говори Господ Саваот, Ще изтребя имената на идолите от земята, И не ще да има вече помен за тях; Още ще отнема пророците И нечистия дух от земята." (Захария 10:2; 13:2).
Евхаристийните чудеса най-често представляват превръщането на хостията в плът и кръв или излизането на доловими за ухото думи от хляба. Рим от много векове използва чудесата като белези на "действителното присъствие" на Христос в жертвата на олтара, доказателство за истинността на преосъществяването и подпорка за практиката на евхаристийното преклонение. Както ни обяснява "Асоциацията за евхаристийно обучение и поклонение", евхаристийните чудеса служат да укрепят вярата на католиците и да надвият неверието:
"Евхаристийните чудеса могат да ни помогнат да разберем и да живеем вярата, която има за свой център Христос и Христос в Евхаристията. Тези чудеса наистина са полезни, доколкото се съсредоточават върху Христос и не стават автономни. Те могат да укрепят субективната вяра на благоверните и дори на неверните. Ето защо те са спомагателно средство за вярата им, дколкото насочват хората към евхаристията, установена от Христос и чествана всяка неделя." (Асоциация за евхаристийно обучение и поклонение, Евхаристийни чудеса по света: Позитивни аспекти)
Стойността на тези чудеса за римокатолическата религия е самоочевидна. За тях вярват, че потвърждават онова, което се счита за главното в римокатолицизма, "извора и върха" на цялата религия (Lumen Gentium, 11), самият евхаристиен идол. Макар и Рим да не изисква вяра в тези чудеса, те все пак служат като ефективно средство за набиране на нововерци. Показателно е изказването на един католик - че "ако един протестант прекара час - два в съзерцание на евхаристията с отворено сърце и ум, до залез слънце ще е католик". Това е причината тези чудеса да се разнасят надлъж и нашир по новини и книги с цел да се подкрепи учението за преосъществяването и евхаристийното преклонение. Вижте, например, "Международното Изложение на Ватикана: "Евхаристийни Чудеса по Света."
Ясно е как "нечистите духове" предизвикват тези чудеса и после ги използват като средство за вербуване. Евхаристийните чудеса наистина са много ефективни и част от ефективността им се състои в ироничното, но плачевно небиблейско упование на римокатолиците в силата на евхаристията да предпазва хората от точно същите нечисти духове, които пробутват тази заблуда. (при тях и при православните не е по-различно, когато се уповават на дървени или железни кръстове, които, според тях, са непобедимо оръжие против бесовете.) Примери за това суеверие има колкото иска човек. Имаме, например, това с монсиньор Чарлз Поуп, който "осъзнал" по време на освещението, че бесовете "не могат да устоят пред Неговото присъствие" в евхаристията, и това с Епископ Доналд Монтроуз, който вярва, че преклонението пред евхаристията е лек за обсебване от бесове.
Заблуждението на това суеверно убеждение ясно се вижда в Библията. Не беше Исусовото присъствие, което пропъждаше бесовете. Беше присъдата, която изричаше, или присъдата на Отца над Сатана (понеже тогава Исус мълчеше под Божието правосъдие). Сатана спокойно се представяше пред Бога (Йов 1:6) и не си тръгна, докато Господ не приключи с него (Йов 1:12). Дяволът спокойно разговаряше с Исус в пустинята, понеже "Изкусителя дойде при него" (Матей 4:3), но не си тръгна, докато не му се заповяда (Матей 4:10). В Марк 5:6 човек с нечист дух не бяга от Христовото присъствие, а към Неговото присъствие, за да Му се поклони, и бесът не си отива, докато не му се заповядва. В никой от тези случаи бесовете не бягат ужасени от Божието присъствие.
Но макар и Писанията да не изобразяват злите и нечистите духове като наплашени от действителното физическо присъствие на Христос, римокатолиците от суеверия вярват, че бесовете трябва да бягат от евхаристийното присъствие на Христос - все едно евхаристийният "Исус" е по-божествен от истинският Исус, който ходеше с власт по земята, или все едно "Исус" е по-присъстващ физически в евхаристията, отколкото в тялото, с което ходеше по земята. Писанията не допускат такива суеверия. Истината е, че не от физическото Му присъствие се бояха бесовете, а от неизбежното Му съдене при завръщането Му в края на света, и не си отиваха от присъствието Му, а от заповедта Му. Самите бесове засвидетелстват това.
"И като видя Исус, той извика, падна пред него и каза със силен глас: Каква работа имам с тебе, Исусе, сине на Всевишния Бог? Моля ти се, не ме мъчи.
И Исус го попита и каза: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него. И те го молеха да им не заповядва да отидат в бездната.” (Лука 8:28,31)
Отбелязваме и колко често в Новия Завет "нечистите духове" с готовност признават Исус за Божия Син и Светия:
Нечистите духове, според това как ги описват Писанията, се боят от наказанието, не от присъствието на Исус. Те признават Исус за Божия Син, Светия Божий, и дори падат пред Него, за да Му се поклонят, само да ги остави да продължат да заблуждават хората и да ги водят към идолопоклонство. За тях страшното е краят, когато ще бъдат принудени да спрат да заблуждават и ще бъдат хвърлени в бездната."И нечистите духове, като го видяха, паднаха пред него и извикаха, казвайки: Ти си Божият Син." (Марк 3:11; срав. Марк 5:7; Лука 4:34; 8:29).
Сега е лесно да разберем защо учението за преосъществяването е толкова пригодно за разпространяването на поклонението към хляба. В своето библейско невежество римокатолиците си въобразяват, че бесовете се боят от физическото присъствие на Исус. Бесовете пък се възползват от това невежество и се преструват, че ги е страх, когато свещеникът изрича думите на освещението в литургията, и като вършат чудеса, за да изменят хляба в плът и кръв. Тези внимателно замислени знамения и чудеса заблуждават римокатолиците и им внушават, че и самите бесове свидетелстват за "истинността" на преосъществяването. Всъщност, точно това е заключението на монсиньор Чарлз Поуп в статията му "Бесовете вярват и треперят пред действителното присъствие." Нечистите духове получават страхотна наслада от такива наивни и суеверни хора като римокатолиците и учение, толкова пригодно за идолопоклонство като преосъществяването. Описвайки хлебния идол в Откровение 16, между шестата и седмата чаша, Йоан изглежда иска да ни каже, че тези нечисти духове са особено вещи в извършването на евхаристийни чудеса, с които целят да подплатят учението за преосъществяването, което идва от устите на Змея, Звяра и Лъжепророка. Освен това изглежда, че те ще увеличат усилията си в последната си кампания за набиране на нови последователи, "за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя" (Откровение 16:14).
За да бъдем предпазени от заблуждението на нечистите духове, ние, Божиите хора имаме Неговото слово, за да получим насока. От Писанията можем да разберем всичко, което трябва да знаем за поведението на нечистите духове, и всичко, което трябва да знаем за ръкотворните идоли:
"Да не си правите идоли или кумири, да не си издигате стълбове и да не поставяте в земята си камък с изображения, за да му се покланяте, защото Аз съм ГОСПОД, вашият Бог." (Левит 26:1).
Йоан, разбира се, е всякога внимателен да предупреди за идоли, и последните думи на първото му послание имат тази цел.
“Дечица, пазете се от идоли. Амин. ” (1 Йоан 5:21).
Но един идол в частност щеше да бъде толкова хитроизмислен, толкова коварно вмъкнат, толкова притворно представен, толкова дяволски сътворен, че Йоан сметна за нужно да ни предупреди многократно за него, и то още от послание, в което говори за съвсем различни заплахи. В цялото си първо послание Йоан говори за антихристите гностици - еретици, които отричат физическото идване и присъствие на Христос (идването на Христос в плът) и материята като нещо зло. (1 Йоан 4:2) Тогава какъв смисъл има в този на пръв поглед излишен и отникъде появил се стих? Предузнаващ лукавството на Дявола, Светият Дух в Йоан добавя това предупреждение, понеже знае, че последните антихристи ще са съвсем различни от първите. Докато първите отричат идването на Христос изобщо, вторите хитро ще отидат в другата крайност и ще го отричат косвено - като казват, че Той идва много пъти в плът с една и съща цел, и че идването Му преди 2000 години не е постигнало онова, за което Божието Слово казва, че е дошъл - изкуплението, съсипването на делата на Дявола. С твърдението си, че Исус е жертван на всяка литургия (или че литургията е осъществяване и актуализация и "вечна жертва", както е в източното православие), римокатолиците на практика разрушават за себе си делото на Христос и издигат най-дяволското дело. Приемайки хостията от свещеника, те отричат последната дума на Христос "свърши се", с която се изпълни "всичко писано за Него", и "не се събират за добро", а за най-лошото. 1 Коринтяни 11:17.
С тази коварна и рязка промяна в похватите на Сатана изглежда е наясно и Моисей. В Откровение 11 "големият град", който убива Божиите люде, е наречен духовно Египет и Содом. Римокатолическата институция добре пасва на това описание с ширещата се в нея педофилия и содомитски извращения, със своята омраза към Божиите люде, със своите идоли, преклонение към мъртвите, статуи, претруфеност и пищност, и дори египетски обелиски на площадите пред храмовете.
Както видяхме, книгата Изход дава важни следи за идентифицирането на антихриста, на когото Фараонът, абсолютният тиранин и узурпатор на Свещеника, е ярък пред-образ. Преди Израил да излезе от Египет, разбираме, че Египтяните се гнусяха от еврите и не ги допускаха на трапезите си.
В края на своето служение Моисей, гледайки далеч в бъдещето, в сетнините, подобно на Йоан, предупреждава за новите духовни египтяни - врагове на Божия народ, - които, напротив, няма да се гнусят от християните, а ще искат да ги въвлекат в своето идолопоклонство с трапеза, имаща името на благодарствена трапеза и общение."защото Египтяните не можеха да ядат хляб с Евреите, понеже това е гнусота на Египтяните." Битие 43:32
"Защото канарата им не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят. Понеже лозата им е от Содомската лоза И от Гоморските нивя: Гроздето им грозде ядовито, Гроздовете им са горчиви:Виното им е отрова змийна И неизцелим яд аспидов.Това не е ли скрито у мене? Не е ли запечатано в съкровищата ми?" Второзаконие 32:31-34.
Като вече имаме аналогията и правилната идентичност на новите антихристи и врагове на Божия народ, не е трудно да разберем за какво говори Моисей. Тяхната канара - техният Исус, не е като нашата. Плодовете им (ученията им) не са като нашите. Виното им, трапезата им, е неизцелима отрова; който участва в тази трапеза "съучаства на бесовете" и приема белега на звяра. "Това не е ли скрито у мене" - не е ли това "тайната на беззаконието", която щеше да се яви малко след апостолската епоха? Неслучайно неприсъствието на литургия, както и отричането на преосъщестяването, в средновековния апогей на римокатолическото владичество е било наказуемо със смърт.
Тези времена искат да върнат римокатолиците и не само самите римокатолици, "сатанистите" и бесовете, изгонени при екзорсизми, са заети с издигането на идола и новата кампания. Измежду "жабите" някои колоритни личности представляват жив интерес за нас. Какво общо, прочее, може да има между тези двамата, ако не икуменизма....и кое по-точно?
Познатият на всички (и печално известен) евангелист от харизматичната църква, Бени Хин, също приглася за евхаристията. Макар да не говори за "преосъществяване", в проповед от 2016 Хин казва следното:
"Повече хора се изцеляват в католическата църква по време на причастие, отколкото при петдесятните по време на черкуване.....понеже католиците се прекланят пред евхаристията......понеже за нас [евхаристията] е символична. Но Исус не каза "това е символ на тялото ми".... "
-- Бени Хин, 2016.
Освен Хин, друга скрита "жаба" е нашият собствен лъжепророк и окултист Петър Дънов. Дънов? Да, трудно е за вярване, но е факт. В речта си "Бъдещото Верую на човечеството" Дънов прави меко казано странни изказвания, които обаче добре пасват на плановете на Рим за бъдещето, което Йоан Павел Втори нарича "голямата жетва на 21-и век":
"Сега, ще ви дам първия член от „Бъдещото верую на човечеството“: Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее. Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам. Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане....Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“. Казваш: „Аз вярвам в Бога“. – Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял? Бог, това е една дума само. Да вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото си го видял и опитал. Затова, именно, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“.....Казвате: „Без хляб не може ли?“ Който казва, че и без хляб може, той е безверник. Що е безверието? Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ. Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ. Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник...........Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота...... Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде. Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото. Словото пък ще го доведе до истинския живот.:"
-- Петър Дънов, Бъдещото Верую на човечеството.
