Уилям Гадсби - Въпроси за Закона

Уилям Гадсби – Въпроси за Закона

Скъпи господине, моят приятел Дж. ми извести, че желаете да Ви пиша и да Ви явя какъв е законът, за който казвам, че вярващият по никакъв начин не е под него. Ето защо пиша, за да кажа (ако и да не мога да избегна мисълта, че Вие трябва да знаете), че това е законът, даден на Мойсей на Синайската планина, наричан обичайно ‚нравствения закон‘ или ‚десетте заповеди‘; той е записан в Изход 20 и за него, заедно с проклятията, приложени към него, се говори във Второзаконие 27. Това е законът, който имам предвид и за който се осмелявам да кажа, че вярващият по никакъв начин не е под него, така щото той не е правило за живота на човека, воден от Духа.


Тъй като ми обещахте, ако Ви пиша, да ми отговорите, възнамерявам да Ви изложа няколко въпроса, като се надявам, че ще го сторя със страх от Бога, и очаквам от Вас да ми отговорите с най-прости думи.

Първо, ако законът е правилото за живот на вярващия, ще съм Ви благодарен да ми кажете какъв е смисълът на писмото – така, както стои в Деяния 15 - изпратено от апостолите и презвитерите до вярващите езичници, като очаквам от Вас да обясните цялата глава.

Второ, надявам се да ми кажете какво има предвид апостолът в първите шест стиха от Римляни 7-ма глава, където казва, че вярващият е мъртъв за закона и свободен от закона; и ми кажете как този същият закон може да бъде правило за вярващия, когато той е като мъртъв за него и свободен от него така, както жена е свободна от своя мъж, когото е погребала. Ако мислите да кажете, че вярващият е мъртъв за него като за завет, не като за правило за живот, несъмнено ще можете да посочите онези Писания, които показват разликата между закона като завет и правило за живот; понеже, ако не сторите това, не ще ми повлияете.

Трето, бъдете така добър да ми явите какво се има предвид в първите четири стиха от Римляни 8; и ми кажете как така законът на Животворящия Дух в Христос ме е освободил от закона на смъртта, пък законът на смъртта (другаде наречен „буквата, която убива“) е правилото за живота ми; и как така ми е правилото за живот, след като ме е убил и съм свободен от него?

Четвърто, прочетете 2 Коринтяни 3 и ми кажете как служението на смъртта, написано с букви, издълбани на камък, е правилото за живот на живия; и как това се съгласува с наблюдението му в стих 11, където го нарича „преходното“ и в стих 13, където го нарича „онова, което преминаваше“. И тъй, скъпи синко, трябва да ми обясните как онзи закон, който бе преходен и преминаваше, остава съвършеното правило за живот на вярващия.

Пето, ще ми покажете също как законът бе наш детеводител, за да ни доведе до Христос, така щото след идването на вярата да не бъдем вече под детеводител, пък в същото време този детеводител ни е правилото за живот, след като вярата е дошла (Гал 3:24,25).
Шесто, ще ми явите как ако сме водени от Духа, не сме под закона, пък законът е съвършеното правило за живот на водения от Духа човек (Гал 5:18). Въобще, в това Послание до Галатяните има много неща по тази тема, които ще намерите достойни за Вашето внимание. Надявам се да я изчетете цялата.
Седмо, очаквам от Вас да ми кажете как ръкописът с постановленията, който беше против нас и ни беше противен, е взет от средата и прикован на кръста  (Кол 2:14), пък още остава съвършеното правило за живот. Ако мислите да отговорите с това, че тук се говори за ритуалната част от закона, ще ми кажете как този, ритуалният закон, който е бил благовестието за онова време, е станал против вярващия и какво в него му е било противно.
Осмо, задължително ще ми явите как законът, който не е положен за праведния, е правилото за живот на праведния (1 Тим 1:9).
Девето, понеже Христос стана под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона (Гал 4:4,5), ще ми кажете как е възможно онези, за които Христос е станал под него, по какъвто и да е начин да останат под него, след като Той е станал под него, за да ги избави изпод него.
Десето, но след като каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, (Рим 3:19) и след като вярващият не е под закона (Рим 6:14; Гал 5:18), ще ми явите какво ще да е онова, което казва законът на онези, които не са под него.

Единадесето, ако законът съдържа цялата разкрита нам Божия воля по отношение на покорството, както Фулър и други казват, ще ми явите въз основа на какво, мислите, нямат право невярващите да бъдат покръстени и да участват в Господнята вечеря, защото знаем, че каквото законът казва, казва го на ония, които са под закона; и ако той съдържа цялото покорство, трябва също да изисква от невярващите да се покръстват. Със сигурност ще помирите това противоречие, ако можете.

 Дванадесето, ще ми явите как става тъй, че докато се препират за закона – че е съвършено правило за живот на вярващите – и наричат с лоши имена несъгласните, вашите хора си позволяват открито, съзнателно и преднамерено да нарушават четвъртата заповед всяка седмица. Ще ми явите дали вършенето на всякаква работа през седмия ден е ходене по правилото, което казва „няма да вършите никаква работа, дори огън няма да кладете“ (Изход 35:3).

Тринадесето и последно, ще ми явите как Христос е краят на закона за праведност на всеки, който вярва (Рим 10:4), пък вярващият, който е стигнал до края на закона мигновено чрез вяра в Христа, трябва пак да се връща и да започва от началото, като го приеме за съвършено правило за живот.

Повечето учители, види се, мислят, че трябва да се прави разлика между овцете и козите, но не се ли види, че повечето съвременни проповедници се опитват да дадат на козите онова, което принадлежи на овцете, и на овцете – онова, което принадлежи на козите? Понеже, когато от една страна те се обръщат към необърнатите, им казват, че е техен дълг да погледнат към Христос и да вярват в Него, и че имат право да им предлагат всички благословения на евангелието, като по този начин правят евангелието правилото за вяра и живот на необърнатия; от друга страна те пращат овцете към закона на делата и им казват, че мирът им зависи от ходенето им според него. И когато някоя бедна душа се намери в тъмнина заради силата на света, плътта и дявола, онези вместо да ги насочат към Христос и да им кажат, че Отец е благоволил в Него да обитава цялата пълнота, им казват „да премахнат причината, и следствието ще изчезне.“; и по този начин козите са изпращани към закона на живота, а овцете - към буквата, която убива. Но скоро ще дойде денят за разплатата и хиляда към един, но за само някои от тези мъже ще се види, че са отсам стената.



Ето така, скъпи господине, съм Ви изложил няколко прости и ясни въпроса, като очаквам от Вас да отговаряте по същество; и ще се моля на великата Глава на църквата Бог да бъде с Вас.


Докато чакам Вашия отговор, оставам Ваш - изпитан и осъден със свидетелството на Диотреф от Съдружните Служители,
-  с Любов и Истина, Уилям Гадсби.

Манчестър, 8-ми Август, 1806.

Свидетелства за потапяне (не-баптистки богослови)

Значението на думата "βαπτίζω" според не-баптистки богослови и историци:



1. Кардинал Белармин (римокатолик, основното оръжие на Папството в контрареформацията), Беседи, Том III, стр 279: "Кръщението обичайно се извършва чрез потапяне, за да се представи погребението на Христос."

2. Долингер (старокатолик), Църквата и Църквите: "Баптистите, обаче, от протестантска гледна точка са необорими, понеже за своето твърдение за кръщението чрез потапяне имат на своя страна ясните текстове от Писанията."

3. Малдонаций (римокатолик), Коментар върху Евангелията. Върху Лука 12:50: "Следователно и кръщението се нарича кръщение; метафора, мисля, взета от онези, които биват удавени в морето. Понеже на Гръцки да бъдеш кръстен, е същото като да бъдеш потопен."

4. Ист (римокатолик), Коментар върху Посланията. Върху Рим 6:3: "Защото потапянето ни изобразява Христовото погребение, както и неговата смърт. Понеже гробницата е символ на смъртта,зсащото само мъртвите биват погребвани. Освен това изплуването, което следва потапянето, има прилика с възкресението. Ето защо в кръщението ние се съ-образяваме не само със смъртта на Христос, както е казано, но и с неговото погребение и възкресение."

5. Арнолди (римокатолик), Коментар върху Евангелие от Матей. Върху 3:6 "БАПТИЗЕИН, да потапяш, ...... било е като пълно потапяне под водата, - понеже да се омиеш само, е било готова изповед за нечистота и символ на очистване, (а потапянето) е изповед на цялостна нечистота и символ на цялостно очистване."

6. Епископ Босуе (френски католик, виден придворен проповедник): "Да покръстиш, означава да потопиш, както и е прието в целия свят."; ""Можем да докажем от решенията на съборите и от древните обредни правила, че за хиляда и триста години по целия свят, доколкото е било възможно, кръщението се е извършвало по този начин. Гърците, които несъмнено са най-запознати със собствения си език, кръщават чрез потапяне и до този ден."

7. Уетъм (римокатолик), Анотации върху Новия Завет. Върху Матей 3:6: "Думата 'кръщение' означава измиване, особено когато се прави чрез потапяне или топене, или тласкане на някакъв предмет под водата; в старо време това е бил обичайният начин да се извършва тайнството на кръщението."

8. Калмет (римокатолик) Библейски Речник: "Евреите са се потапяли цели под водата и това е най-простото значение на думата 'кръщавам'."

9. Мартин Лутер. За Тайнството на Кръщението: "Първо, думата 'кръщение' е гръцка; на латински може да се преведе потапяне - както когато потапяме нещо във водата, за да бъде покрито от нея. И макар този обичай да е излязал от употреба при болшинството (те и не потапят децата изцяло, а само ги поливат с малко вода), те трябва да бъдат потапяни изцяло и веднага изваждани. Защото това изисква етимологията на думата." -------- "Щеше ми се кръстените да бъдат изцяло потапяни според значението на думата.....не мисля, че това е задължително, но би било добре такова съвършено нещо като кръщението да бъде съвършено и изцяло предадено в ритуала." 

10. Адолф Харнак (лутеранин). В Индипендънт, 19 Фев, 1885. "Баптизен несъмнено означава потапяне (eintauchen). 2. В Новия Завет и в най-старата християнска литература не може да се намери доказателство,  че означава нещо друго. 3. В Новия Завет няма стих, който да подкрепя предположението, че някой от новозаветните автори е вложил в думата баптизеин някакво друго значение освен потапям."

11. Ван Остерзее (холандски лутеранин) Практическо Богословие, стр 419.: "Историята учи, че кръщението в най-ранния период е изпаднало от първичната си простота. Първоначално то се е извършвало чрез потапяне."

12. Виций (холандски лутеранин) Oecon. Foed. IV, глава 16:  "Не може да се отрече, че първоначалното значение на думата е потапяне."

13. Август Неандер (лутеранин) Църковна История, I, 310, 359: "По отношение на начина на кръщаване, той е бил съобразен с първоначално установения ритуал и първото значение на символа, извършван чрез потапяне."---------------""Кръщението първоначално се е извършвало чрез потапяне; и много от сравненията на св. Павел ни препращат към този начин на извършването му. Потапянето е символ на смъртта, на това да бъдеш погребан с Христа; излизането от водата е символ на възкресението с Христос; и двете, взети заедно, изобразяват второто раждане, смъртта на стария човек и възкресението за нов живот."

14. Блеек (немски лутеранин): "Баптизо е стандартният израз за кръщението, тъй като то първоначално е ставало чрез потапяне под водата." (цитиран от Дж. Р. Грейвс, Кръщението на Йоан, 212 стр.)

15. Дж. Л. Мосхайм (лутеранин, автор на една от най-значимите църковни истории в лутеранството), Еклесиастична История, Книга, 1 Век, II част, 4 глава, 8-ми параграф: "Тайнството на кръщението този век се е извършвало без публични събрания, на места, които са били определени и приготвени за тази цел, и се е извъшвало чрез потапянето на цялото тяло в баптистериума."

16. Дж. П. Ланге (лутеранин). За Младенческото Кръщение, стр. 81: "Кръщението в апостолската епоха е било същинско кръщение - потапяне на тялото във вода."

17. Аугусти (лутеранин). Том V, 5 стр.: "Според етимологията и употребата й думата 'кръщение' означава да потопиш и избора на точно тази дума издава, че в същата епоха по-късният обичай на поръсването още не е бил въведен."

18. Бретшнайдер (лутеранин). Теология, Том II, 673, 681 (1828): "Естеството на кръщението диктува пълно потапяне."

19. Дж. А. Бенгел (лутеранин). Коментар върху Рим 6:4: "Много води: изисква се и потапяне."

20. Х. А. В. Майер (лутеранин). Критически Коментар на Новия Завет. Върху Марк 7:4: "При това еан ме баптизонтаи не трябва да се разбира като миене на ръцете (Лайтфут, Ветщайн), а като потапяне, което е значението на думата навсякъде в Новия Завет и класическия гръцки език."

21. Херман Венема (лутеранин): Църковна История, 1-ва глава, 138. "Неоспоримо е, че кръщението в първите дни на Църквата се е извършвало чрез потапяне във водата, а не чрез поръсване."

22. Фрицше (лутеранин). Коментар върху Евангелие от Матей, Том I, стр. 120: "Освен това Казабон добре предполага, че 'дундин' означава да бъдеш потопен гибелно, епиполазеин е да се носиш по повърхността на водата; 'баптизестаи' е да се потопиш изцяло с цел, различна от това да загинеш. Но това, че в съгласие със значението на думата 'баптизестаи' кръщението в онези дни се е извършвало не чрез поръсване, а чрез потапяне, се доказва най-вече от Римляни 6:4."

23. Олхаузен (лутеранин). Коментар върху Матей 18:1-15: "Предимно Павел (Рим 6:4) разисква кръщението в двойната препратка на този обред към потапянето и излизането като символ на смъртта и възкресението на Христос."

24. Гьорике (лутеранин). Църковна История, Том I, стр. 100 : "Първоначално кръщението се е извършвало чрез потапяне."

25. Салмазий (френски лутеранин)  Във Виций, Oecon. Fced, Книга IV, 16 глава: "Единствено тежко болните, понеже са били приковани към леглата си, са били кръщавани според способностите им; не в целия баптистериум - като онези, които потапят глава под водата - а цялото им тяло се е поливало с вода. Така е бил покръстен Новатиан, когато е бил болен; бил е перикутеис - поръсен, не баптистеис - покръстен."

26. Розенмюлер (немски лутеранин). Схолиа, Матей 3:6: "Да покръстиш, е да потопиш тялото или част от тялото, което се кръщава, за да слезе под водата."

27. Толюк (немски лутеранин) Коментар върху Рим 6:4: "За да изтълкуваме това образно описание на кръщелния обред, е нужно да насочим вниманието си към добре известното обстоятелство, че в ранните дни на Църквата кръщаваните са били първо потапяни под и после изваждани над водата." (Цитиран от Дж. Р. Грейвс, Кръщението на Йоан, стр. 212.)

28. Уилиям Уол (епископалианин). История на Младенческото Кръщение, част II, 2 глава, стр. 462: "За тях (първите християни) общия и обичаен начин е бил да кръщават нововереца чрез потапяне, бил той невръстен или възрастен, във водата. Това е толкова явно и ясно от неизброимият ред пасажи, че не е възможно да не съжалиш кекавите опити на педобатистите, които се опитват да го отрекат; тъй и ние трябва да отречем и да покажем неодобрение към скверните насмешливи подхвърляния, които някои люде отправят към английските анти-педобаптисти само заради това, че онези потапяли." Това е забележително откровено признание - да изобличи своите съмишленици и да се съгласи с Баптистите - с анти-педобаптистите. Уол е един от най-ярките защитници на педобаптизма.

29. Конибер и Хаусън (епископалианци). Живота и Посланията на Павел. Върху Римляни 6:3-4: "Този стих не може да бъде разбран, без да помни това, че кръщението в първите векове се е извършвало чрез потапяне."

30. Джоузеф Бингъм (епископалианин). Старините на Християнската Църква, Книга XI, 11 глава, ч-ва част: "Древните са считали, че потапянето, или погребването под водата, е било по-живо представяне на смъртта и погребението, и възкресението Христови, както и на нашата собствена смърт за греха и възкръсване за правдата.....по тази причина са спазвали като правило да покръстват всички съблечени и голи, с пълно потапяне под водата, като изключение са били само неотложните случаи, когато са позволявали поръсването, както е било в случаите на "кръщение на легло", или когато е имало недостатъчно вода." Бингам е един от най-големите историци - изследователи на старини.

31. Кейв (епископалианин). Ранното Християнство, част I, 10 глава, 320: "Кръщаваните са били изцяло потапяни или тикани под водата....както в потапянето има един вид три отделни действия - тикането на тялото във водата, оставането му там известно време и излизането му - така и чрез тях биват представени Христовите смърт, погребение и възкресение; и съобразно на това нашето умиране за греха, унищожаването на силата му и възкръсването ни за нов житейски път....."------------" за поръсваните се е смятало, че са получили несъвършено кръщение, защото не е имало потапяне." (на друго място)

32. Дийн Стенли (епископалианин). Сирия и Палестина, 7-ма глава, 306-307: "Той дойде, като кръщаваше, тоест като даваше означаваше на онези, които идваха при него, потапяйки ги в бързея, опрощението и оставянето на греховете им."

33. Дж. Лингард (епископалианин). История и Старини на Англосаксонската Църква, Том I, 317 стр.: "Обичайният метод за извършване е бил чрез потапяне; [за предпочитане] през двете вечери на Великден и Петдесятница; за място се е използвал баптистериум, малка сграда в съседство на храма."

34. Епископ Еликот (епископалианин). "Изглежда няма причина да се съмняваме, че и тук, и в Римляни 6:6 има алюзия към потапянето и изваждането в кръщението." (Цитиран в Дж. Р. Грейвс, Кръщението на Йоан, 218 стр.)

35. Дж. Б. Лайтфут (епископалианин). Върху Матей 3:6: "Че кръщението на Йаон е било потапяне на тялото, по който начин са се очиствали нечистите и са се покръствали прозелитите, изглежда очевидно от съпътстващите обстоятелства, а именно че той кръщава в Йордан и в Енон, понеже там има много вода, и че Христос, след като бива покръстен, се издига от водата."

36. Даниъл Уитби (епископалианин). Анотации върху Рим 6:4: "И това потапяне е било тринадесет века благоговейно спазвано от всички християни и одобрявано от нашата църква."

37. Джереми Тейлър (епископалианин). Правилото на Съвестта, Книга III, 4-та глава, Правило 15, 13: "'Исус тутакси се издигна от водата (казва Евангелието); Той се издигна, значи е слязъл. Ето, потапяне, не поръсване.' И древните църкви, следвайки това [правило] на Евангелието, в кръщението не са поръсвали с ръце, а са потапяли катехумена (оглашения) или младенеца....

38. Х.Х. Милман (епископалианин). История на Християнството, III, 317: "Кръщението обичайно е ставало с потапяне; свалянето на дрехите е символизирало 'събличането на стария човек.'"

39. Епископ Бърнет (епископалианин). Тълкувание на Тридесет и деветте Члена: "Опасността от потапяне [на голо тяло] в студения климат е вероятната и основателна причина начинът за кръщаване да стане поръсване."

40. Епископ Тауърсън (епископалианин). За Тайнството на Кръщението, 3-та част, 53: "А каква е била заповедта на Христос по отношение на това, никакво съмнение не може да има в онзи, който обърне внимание на думите на Христос за това (Матей 28:19), както и на обичая по онова време, дали от кръщението на Йоан, или това на Исус. Понеже думите на Христос са, че трябва да кръщават или да потапят онзи, които са направили Негови ученици (понеже думата баптизеин несъмнено означава точно това)."

41. Епископ Уилям Шерлок (епископалианин). "Кръщението, или потапянето във водата, според древния обред е образ на нашето погребване с Христос и съчетаването ни с Неговата смърт."  (Цитиран в Е.Т. Хискокс, Нов Справочник за Баптистките Църкви, 404.)

42. Самюъл Кларк (епископалианин). Тълкувание на Църковния Катехизис, 294: "В първите векове начинът за кръщаване е бил чрез потапяне на цялото тяло във водата."

43. Блуумфилд (епископалианин). Анализ на Синоптичните Евангелия. Върху Рим 6:4: "Тук имаме ясна алюзия към древния обичай за кръщаване чрез потапяне и съм в съгласие с Копе и Розенмюлер, че с право можем да съжаляваме, че [потапянето] е било изоставено в повечето християнски църкви, особено при положение, че в него има толкова ярка препратка към мистичното значение на кръщението."

44. Проф. Браун (епископалианин). В 'Библейски Речник' на Смит, статията за кръщението: "Езикът на Новия Завет и на ранните Отци е достатъчно доказателство за това, че потапянето е било общоприетият метод за кръщаване."

45. Дж. А. Джейкъб (епископалианин). Църковно управление в Новия Завет, 258: "Остава само да отбележим, че кръщението в ранната Църква очевидно се е прилагало чрез потапянето на тялото във вода - начин, който е спомагал за значимостта на обреда и е давал особена сила на споменаванията му."

46. Архиепископ Тилътсън (епископалианин). Творения, Том I, 179. "В древността онези, които са се кръщавали, са били потапяни и погребвани във водата, за да се представи тяхната смърт към греха, и тогава са били изваждани от водата, за да се означи навлизането им в нов живот. И за този обичай говори Апостолът."

47. Бенсън (епископалианин). Коментар върху Римляни 6:4: "Погребани с Него чрез кръщението - алюзия към древния начин за кръщаване чрез потапяне."

48. Епископ Фел (епископалианин). Бележка върху Римляни 6:4: "Обичаят в първите векове за потапяне под водата, което изобразява нашата смърт, и издигането от нея, което изобразява нашето възкръсване или новорождение."

49. Сър Джон Флойер (епископалианин). История на студената баня, 15, 61: "Римската църква е съставила кратки компендиуми за двете тайнства; в евхаристията използват само хляба и вместо потапяне са въвели поръсване.....Тук давам свидетелствата, които съм намерил в творбите на нашите английски автори, за да докажа потапянето от времето, когато бритонците и саксонците са били покръстени, до времето на крал Джеймс; тогава на народа му дотяга от всички древни ритуали и от любов към новостите, от загрижеността на родителите и престорената свенливост, оставят потапянето."

50. У. Ф. Хуук. (епископалианин). Църковен справочник (1854).: "В ритуала на кръщението обичаят е бил да се потопи цялото тяло."

51. Дж. Х. Блънт (епископалианин). Речник на Доктриналното и Историческо Богословие (1870): "Първовековният начин за кръщаване е бил чрез потапяне, както научаваме от ясното свидетелство на писанията на отците."

52. Уилсън (епископалианин). Християнски Речник, статия: Кръщение: "Да покръстиш - да потопиш човек във водата."

53. А. Р. Фосет (епископалианин). Критически и Опитностен Коментар, върху Колосяни 2:21: "Кръщението е погребването на стария плътски живот, на което символически съответствува потапянето; в топлите страни, където потапянето е безрисково, това е методът, най-подхождащ на значението на обреда."

54. Джон Калвин (основател на презвитерианската църква). Институти на Християнската Религия, Б, IV, глава 15, за Кръщението, 19:  "Думата кръщавам сама по себе си означава потапям и е сигурно, че древната църква е спазвала обреда с потапяне."

55. Филип Шаф (американски презвитерианин). История на Апостолската Църква, 570.: "Относно начинът за кръщаване, прочее, (съвсем наопаки на заключението за въпроса с много по-важната разлика между обекта на кръщението, или педобаптизма) непредубеденият историк е принуден от екзегетиката и историята щедро да отстъпи в тази точка на Баптистите; което правят всъщност повечето немски богослови (но може би твърде лесно и без достатъчно зачитане на току-що приведените доводи в защита на другият метод).

56. Дж. Кънингъм (шотландски презвитерианин). Растежът на Църквата, 173. "Кръщението означава потапяне и е било потапяне. Евреите са потапяли своите прозелити; Есените са се къпели ежедневно; Йоан е потапял покаяните си в Йордан; Петър е потопил тълпата с обръщенците в един от големите басейни, които се намират в Ерусалим. Ако не бе така, Павловата аналогия за нашето спогребване с Христос в кръщението не би имала никакво значение. Няма нищо по-просто от кръщението в първия му вид."

57. Макнайт (шотландски презвитерианин): "Той (Исус) се предаде на кръщението - да бъде погребан под водата от Йоан и да бъде вдигнат от нея като символ на бъдещата Му смърт и възкресение." (Цитиран в Дж. Р. Грейвс, Кръщението на Йоан, 216).

58. Чалмърс (шотландски презвитерианин): "Първоначалното значение на думата кръщение е потапяне и у нас няма съмнение, че преобладаващият начин за прилагането му в дните на апостолите е бил истинско пълно потапяне на тялото под водата." (Цитиран в Дж. Р. Грейвс, Кръщението на Йоан, 216).

59. Джордж Кемпбъл (шотландски презвитерианин). Превод на Четирите Евангелия, бележка върху Матей 4:11: "Думата Баптизеин, както в свещените писатели, така и в класиците, означава да потопиш; и така я е превел и Тертулиан, най-старият от латинските отци - tingere - терминът, използван за вапцане на дрехи, което е ставало чрез потапяне."

60. Теодор Беза (презвитерианин). Анотации върху Матей 7:4; Деяния 19:3; Матей 3:2: "Христос ни заповядва да бъдем покръстени, с която дума е сигурно, че се има предвид потапяне."

61. Събора на Богословите (презвитериани). Анотации върху Матей 3:6; Римляни 6:4: "С този израз (Кол 2:12) Апостолът изглежда прави алюзия към древния начин за кръщаване, който е бил да се потопи кръщаваният и все едно да се погребе под водата за малко, и след това да се извади от нея и да се повдигне. [Така са правели], за да се представи погребението на нашия стар човек и възкресението ни за нов живот."

62. Лий (презвитерианин). Critica Sacra, върху Деяния 8:38: "Основното и най-точно значение на думата е да потопиш във вода."

63. Джовани Диодати (презвитерианин). Анотации върху Матей 3:6: "Покръстен, сиреч топнат във водата за свещен знак и печат на очистването и опрощението на греховете."

64. Г. Дж. Воций (презвитерианин). Беседи за Кръщението. Беседа I, Теза I, 25: "Баптизеин, да покръстиш, означава да потопиш. Следователно със сигурност означава повече от епиполазеин, което е да се носиш по повърхността; и по-малко от дунеин, което е да потънеш на дъното, за да погинеш."

65. Джон Уезли (основател на методистката църква). Бележка върху Рим 6:4: "Спогребани с Него - алюзия към старовременния начин за кръщаване чрез потапяне." От дневника на Уезли, когато отпътува от Джорджия, 11: "Мери Уелш, единадесетгодишна, бе покръстена с потапяне според обичая на първата църква и правилото на англиканската църква."

66. Адам Кларк (методист). Коментар върху Рим 6:4: "Възможно е Апостолът тук да загатва за начинът за извършване на кръщение чрез потапяне, при който цялото тяло се тласва под водата."

67. Джордж Уитфийлд (методист). Осемнадесет проповеди, 297: "Няма спор, че в думите на пасажа пред нас (Рим 6:3-4) има алюзия към кръщението чрез потапяне."

68. Дж. К. Л. Гиизелер (методист). Църковна История, Първи Период, раздел III (193 - 324 Лето Господне), 4-та глава, параграф 71: "Катехуменството обичайно е продължавало няколко години, но катехумените често са отлагали и кръщенето колкото се може повече, като основната причина е била опрощението на греховете, за което се е извършвало. Ето защо често е било нужно да се покръстват болни, за които се въвежда обреда на поръсването."

69. Дж. П. Фишър (конгрешанин). Началата на Християнството, 565: "Днес общо взето всички учени са съгласни, че кръщението обичайно се е извършвало чрез потапяне."

70. Колмън (конгрешанин). Старини: "В ранната Църква безспорно потапянето е било приетия начин за покръстване."

71. Моузес Стюърт (конгрешанин). Есе върху кръщението, 51: "Кръщение означава потапяне в някаква течност. Всички именити съставители на речници и критици са съгласни с това."

72. Додридж (конгрешанин). Семеен тълкувател, върху Римляни 6:4: "Изглежда справедливо да признаем, че тук има алюзия към потапянето като най-разпространено в онези ранни времена."

73. Уодингтън (конгрешанин). Църковна История, 2-ра глава, 3-ти раздел,: "Тайнствата на ранната Църква са били две: Кръщението и Господнята Вечеря. Ритуалното потапяне, най-старата форма на кръщението, се е извършвало в името на трите лица на Троицата."

74. Леонард Уудс (конгрешанин). Лекции: "Нашите баптистки братя са се заели да докажат от църковната история, че преобладаващият метод за кръщаване във вековете непосредствено след апостолите е било потапянето. Признавам, че църковната история наистина ясно доказва това."

75. Л.Л. Пейн (конгрешанин). Професор на Църковна История в Богословска Семинария Бангор: "Някой може искрено да попита, било ли е потапянето ранната форма на кръщението; и ако е било, какво следва от това? За въпросът, дали това е факт, свидетелствата са предостатъчни и категорични. Няма по-ясен въпрос в Църковната История. Доказателствата сочат само в една посока, и всички църковни историци с някаква репутация са съгласни да ги приемат.... Това е точка, върху която древни, средновековни и съвременни историци - Католици и Протестанти, Лутерани и Калвинисти - не спорят..... Но върху тази една точка, за потапянето в ранната църква, най-отличените изследователи на старини, като например: Бингъм, Аугусти (Колмън), Смит (Библейски Речник), както и историци като Мосхайм, Гизелер, Хасе, Неандър, Милмън, Шаф, Алцог (католик), говорят на един език. (Цитиран в Дж. Р. Грейвс, Делото на Кръщението, 20-21. Д-р Пейн добавя: "Всеки учен, който отрича, че потапянето е било кръщението на християнската църква за тринадесет века, издава ПЪЛНО НЕВЕЖЕСТВО или СЕКТАНТСКА СЛЕПОТА." (Цитиран от Грейвс на същото място, 33).

76. Цвингли (швейцарски реформатор). Анотации върху Рим 6:3: "В Неговата смърт." "Когато се потопихте във водата на кръщението, се присадихте в смъртта на Христос; сиреч, потапянето на вашето тялото във водата беше знак, че трябва се присадите в Христос и Неговата смърт, така че както Христос умря и бе погребан, така и вие да умрете за плътта и стария човек, за себе си."

77. Филип Меланхтон (немски реформатор). Катехизис на Витенберг (1580): "Кръщението е потапяне във водата, заедно с което се дава тази чудна благословия."

78. Матю Пуул (епископалианин). Анотации върху Йоан 3:23: "Явно е, че и Христос, и Йоан са кръщавали чрез потапяне на тялото във водата, инак не биха търсили места, където е имало големи количества вода."

79. Туретин (швейцарски калвинист). Институти, 19, 11, 4.: Думата кръщение е от гръцки произход и идва от глагола бапто, който означава да потапяш и да вапцаш.; баптизеин, да покръстваш - да потапяш. Оттам се вижда, че Баптизеин има по-дълбоко (буквално) значение от епиполазеин, което да се носиш по повърхността, и по-плитко от дунеин, което е да отидеш до дъното, тоест да се удариш в дъното и да погинеш."

80. Лимборх (холандски арминианец). Пълно Систематично Богословие, Книга V, 27-ма глава, раздел 1. Коментар върху Римляни 6:4; "Кръщението, прочее, което се състои в омиване, или по-скоро в потапяне на цялото тяло във водата, както е било прието в първите години на християнството...Апостолът загатва за начина за кръщаване - не този, който се използва днес с поръсване - а стария, в ранната Църква, с потапяне на цялото тяло във вода, при който кръщавания остава малко във водата и после рязко бива издигнат от нея."

81. Дж. Дж. Уетщайн (критик). Коментар върху Матей 3:6: "Да покръстиш, е да потопиш; за тялото или част от тялото, които са под водата, се казва, че са покръстени."

82. Гайки, Животът и Думите на Христос, Том I, 405, казва за Йоан: "Той ги водеше на групи до Йордан и потапяше всеки един във водите след пълна и откровена изповед на греховете им."

83. Етиен Корсел (арминианец): "Кръщението се е извършвало с потапяне на цялото тяло във водата, не чрез поръсването с няколко капки, каквото правят сега. Понеже 'Йоан кръщаваше в Енон, до Салим понеже там имаше много вода; и те идваха и се кръщаваха.' (Йоан 3:23). Нито учениците, изпратени от Христос, кръщаваха по някакъв друг начин; и това много повече приляга на значението на обреда. (Рим 6:4)."

84. Хуго Гроций (арминианец). Коментар върху Матей 3:6: "Че кръщението се е извършвало чрез потапяне и не чрез поливане, се вижда ясно от значението на думата и избраните за ритуала места, (Йоан 3:23; Деяния 8:38), както и от многото алюзии, давани от апостолите, които не могат да се отнасят за поръсване, (Рим 6:3,4; Кол 2:12)."

85. Занчи, Творения, Том VI, 217.: "'Кръщавам' е гръцка дума и означава две неща: първо и основно: потапяне във вода; понеже значението на Баптизо е да потапяш, да тласкаш, да покриваш с вода."

86. Джоузеф Мийд, Беседа върху Тит 3:5, в Творения, 63 (издание от 1677).: "В дните на апостолите, както и в следващите векове, не е имало такова нещо като поръсване или rantismos."

87. Витринга, Изречения от Свещеното Богословие, Изречение 884: "Свещенодействието на кръщението е потапянето на вярващия във вода. Така се предава силата на думата. Така се е извършвало от Христос и апостолите."

88. Стор и Флет, Библейско Богословие, Книга VI, 109-ти раздел, 4-ти параграф: "Имаше само един начин, по който учениците на нашия Господ можеха да разберат заповедта му - потапяне; понеже кръщението на Йоан, на което се предаде Исус, както и по-ранното кръщаване на Исусовите ученици, бяха извършени чрез потапяне в студената вода."

89. Г. Б. Винер (немски протестант). Лекции за Християнските Старини от Ръкописите: "В апостолската епоха кръщението е било чрез потапяне, както показва символическото му обяснение."

90. Райнвалд, археология, 303, Бележка 1 (1830): "Първоначалната апостолска практика е била да се потапя."

91. Аугуст Хан (немски протестант). Богословие, 556: "Според апостолските наставления и пример кръщението се е извършвало чрез потапяне на цялото тяло."

92. Старч, История на Кръщението, 8: "Относно метода, не може да има съмнение, че не бил поръсване, а потапяне."

93. Фон. Коелн, История на Богословските Мнения, Том I, 203: "Потапянето във вода е било масово до тринадесети век; но при латинците е било заменено с поръсването; гърците обаче са го запазили."

94. Клавдий Салмазий (френски протестант). Животът на Императорите, 669: "Кръщението е потапяне и в древността се е прилагало според силата и смисъла на думата. Сега е само рантизъм или поръсване - не потапяне." Във Виций, Книга IV, глава 16, раздел 13: "Древните не са кръщавали освен с потапяне, един или три пъти."

95. Жан Дайе (френски протестант). Как да разбираме Отците, Книга II, 148: "В древната църква е било обичай да се потапят кръщаваните глава и уши под водата.....такава все още, и до този ден, е практиката в гръцката и руската църква."

96. Датски Катехизис, Върху Матей 28:19 и Марк 16:15-16: "Какво се има предвид с тези думи? Заповед за кръщаващия и кръщавания, с обещание за спасение за онези, които вярват. Как трябва да се извършва това християнско потяпене? Кръщаваният трябва да бъде дълбоко потопен във водата или залят изцяло от нея." (Цитиран в Ейбръхам Буут, Изследване на Педобаптизма, Том I, 42).

97. Магдебургски центурии/летописи (лутеранство). I-ви век, 2-ра Книга, 4-та глава: "Думата баптизо, да покръстиш, което означава потапяне във вода, доказва, че покръстващият е потапял или измивал кръщаваните във водата." ----  Според центуриите Лидия е кръстена в реката до Филипи, спомената в Деяния 16:13, а Коринтяните - в басейн или баптистериум построен за целта.

98. Джон Оуен, Пълен сборник с Богословие - Риджли, въпрос 166, страница 608, бележка: "Макар и оригиналното и естествено значение на думата да изразява потапяне или вапцане, то все пак има значението на измиване или очистване."

99. Смалкалдски членове (лутеранство): "Кръщението не е нищо друго освен Божието слово, с потапяне във водата според неговото отреждане и заповед."

100. Робърт Барклей (квакер. квакерите не практикуват никакво водно кръщение и затова трябва да се считат за безпристрастни свидетели). Апология, твърдение 12, раздел 10: "Баптизо означава immergo, тоест да потопиш; и така действително се е практикувало водното кръщение между юдеите, както и от Йоан и първите Християни, които са го практикували."

101. Джон Гратън (квакер). Животът на Джон Гратън, 231: "Йоан кръщаваше във водата и това бе истинско кръщение, истинско потапяне във водата; и тъй, истинско кръщение беше Йоановото."

102. Томас Елууд (квакер). Свещена История на Новия Завет, II-ра част, 307, по темата за Петдесятница казва: "Сега наистина се кръщаваха със Светия Дух; и това беше в най-тясното и точно значение на думата кръщавам, която означава да потопиш или тласнеш под повърхността."

103. Уилям Пен (квакер). Защита на Евангелските Истини против епископа на Корк, 82-83: "Не виждам защо епископът си въобразява, че има властта да ни от-кръсти за това, че не практикуваме онова, което самият той практикува толкова небиблейски, и то според голяма част от християнството; като няма нито един стих от Писанията, с който да докаже, че поръсването на лицето е било - в първите дни - водно кръщение. Тогава то се е извървашло в река Йордан, сега го правят в коритце."

104. Томас Лоусън (квакер). Баптисмалогия, 117, 118: "Онези, които рантират, или, покръстват младенци, за тази си практика нямат заповед от Христос, нито пример между апостолите или ранните християни......ритуалът на Йоановото служение, според Божественото установление, беше чрез потапяне или заливане на тялото във вода."