Изключителното изкупление - Чарлз Спърджън

ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО ИЗКУПЛЕНИЕ
Проповед на Чарлз Спърджън
изнесена на 28 Февруари 1858



„както Човешкият Син не дойде да му служат, а да служи и да даде живота си откуп за мнозина.“ Матей 20:28

Тази сутрин ще започна с учението за Изкуплението. Той „даде живота си откуп за мнозина.“ Учението за изкуплението е едно от най-важните учения на нашата вяра. Погрешим ли тук, това ще доведе до грешки в цялото ни верую. Предполагам сте наясно, че има различни теории за Изкуплението. Всички християни вярват, че Христос умря, за да изкупи, но не всички християни учат на едно и също изкупление.

Различаваме се и в мнението си за естеството на умилостивението и предназначението на изкуплението. Арминианците, например, вярват, че Христос, когато умря, не умря с намерение да спаси нито един определен човек; учат също, че Христовата смърт сама по себе си не осигурява с абсолютна сигурност спасението на нито един от живите. Те вярват, че Христос умря, за да направи възможно спасението на всички човеци, или че всеки желаещ, като направи нещо в допълнение към това, може да достигне вечния живот; принудени са, съответно, да изповядват, че ако човешката воля не даде позволение и не се предаде доброволно на благодатта, то Христовото умилостивение е безрезултатно. Те твърдят, че в смъртта на Христос няма никакъв по-конкретен умисъл или специално отношение към някого. Според тях Христос умря колкото за Петър, който се възкачи на Небесата, толкова и за Юда, който пропадна в Ада. Те вярват, че за осъдените на вечен огън е имало толкова истинско и действително изкупление, колкото за онези, които понастоящем стоят пред престола на Всевишния.


Ние, обаче, не вярваме в нищо подобно. Ние сме сигурни, че когато умря, Христос умря с точно определена цел, и тази цел положително и несъмнено е била осъществена. Ние измерваме предназначението на Христовата смърт по нейния резултат. Ако някой ни попита "Какво възнамеряваше да направи Христос чрез Своята смърт?" ние отговаряме на свой ред "Какво е постигнал Христос, или какво ще постигне, със Своята смърт?". Понеже, ние заявяваме, че резултатът от Христовата любов се измерва по предназначението на Христовата смърт. Ние не можем да изневерим на разума си и да помислим, че намерението на Всемогъщия Бог може да се осуети или че целта зад такова велико нещо като умилостивението може някак да бъде пропусната. Ние считаме -- и не се боим да кажем, вярваме ---- че Христос дойде на този свят с намерението да спаси "неизброимо множество;" и вярваме, че в резултат на това всеки, за когото Христос е умрял, без капчица съмнение е изчистен от греха и стои пред престола на Отца, измит в скъпоценната кръв. Ние не вярваме, че Христос извърши умилостивение за онези, които са осъдени навеки; не смеем и да помислим, че Христовата кръв е била пролята с намерението да се спасят онези, които Бог е предузнал да не се спасят, от които мнозина дори са били в Ада, когато, според както вярват някои, Христос е умирал, за да ги спаси.


Това беше моето изложение на нашето виждане за Изкуплението, в което показах накратко съществуващите различия между двете големи страни в църквата. Сега ще се помъча да покажа величието на изкуплението в Исус Христос и с това се надявам, бидейки възмогнат от Божия Дух, да изложа ясно и цялостно великата система на изкуплението, така че всички ние да можем да я разберем, ако и да не е възможно засега всички да я приемем. Имайте предвид, че някои от вас навярно са готови да поспорят с мен за твърденията ми, но, запомнете, това не значи нищо за мене, аз всякога ще уча онова, което считам за истинно, и няма да дам на ни една жива душа да ми попречи или да ме спре. Вие имате същата свобода да правите това във вашите си места и да проповядвате вашите си възгледи във вашите си събрания, както аз имам правото да проповядвам моите, изпълно и непоколебимо.
Исус Христос „даде живота си откуп за мнозина“ и с този откуп той изработи за нас велико изкупление. Ще се опитам да покажа величието на това изкупление, като го измеря по пет начина. Ще очертая неговото величие, на първо място, чрез ужасността на нашите престъпления, от които ни е избавил. После ще измерим Неговото Изкупление по суровостта на божественото правосъдие. След това ще го измерим по цената, която плати, мъките, които изтърпя, а тогава ще се постараем да го възвеличим, като отбележим какво е избавлението, което той действително извърши и ще приключим с поглед към несметното число души, за които бе извършено това изкупление, които в нашия текста са описани като „мнозина“.





1. И тъй, първо, като мерим с НАШИТЕ ГРЕХОВЕ, да видим как Христовото Изкупление не е маловажно.


Братя мои, погледнете за момент към дупката на ямата, от която бяхте изкопани и рудището, от което бяхте изсечени. Вие, които бяхте умити, очистени и осветени, спрете се за секунда и погледнете назад към старото си състояние на невежество, греховете, в които се впускахте, престъпленията, към които се втурвахте, неспирния бунт против Бога, в който ви беше навик да живеете. Един грях може да погуби душа завинаги; човешкият ум със своите ограничени способности не може да схване безграничното зло, което се таи в утробата на един едничък грях. Има същински океан от вина, лежащ в едно престъпление против небесното Величие. Тогава, ако ние сме съгрешили и веднъж, единствено едно безкрайно скъпоценно умилостивение може да отмие греха и да удовлетвори Бога за него. Но веднъж или дваж ли сме съгрешили? Не, братя мои, нашите беззакония са повече от космите на главта ни, те са ни надвили здравата. Да се опитаме да преброим колко песъчинки има по морския бряг или колко капки вода има в океана, ще има същия успех като това да направим сметка с колко грехове са белязани животите ни.
Да се върнем към детството ни. Колко рано започнахме да грешим! Колко непокорни бяхме към родители си и от колко рано се научихме да приютяваме в устите си лъжи! Още от детинство, как бяхме пълни с разпуснатост и безпътство! Твърдоглави и безразсъдни, предпочитахме нашия си път и разкъсвахме всички ограничения, които ни налагаха родителите ни. И младостта не ни отрезви. Диво се впускахме, мнозина от нас, във вихъра на танца на греха. Станахме водители в беззаконието; не само че ние самите съгрешавахме, но и учехме другите да съгрешават.

Колкото до вас, които сте в зрялата възраст, влезлите в разцвета на живота – вие можете външно да сте по-трезвени, да сте по-свободни от разгула на младостта, но може ли да се нарече вашето -- подобрение? Ако не бе ни обновила Божията суверенна благодат, сега нямаше да сме по-добре, отколкото в началото, и макар и тя да е подействала в нас, още имаме грехове, за които да се каем, понеже всички охотно зариваме уста в пръстта, поръсваме главите си с пепел и надаваме вой „Нечисто! Нечисто!“ и, О!, вие, които се подпирате на бастуна, старците, не са ли и вашите грехове залепнали за одеждите ви? Нима вашите животи са бели като снежнобелите косми, които венчават главите ви? Не усещате ли още, че престъпленията цапат полите на тогата ви и развалят белотата й? Колко често сте падали в канавката, та и дрехите ви да се гнусят от вас!

Отправете очи към шестдесетте, седемдесетте, осемдесетте години, в които Бог ви е жалил живота, и ще можете ли и за секунда да помислите, че ще успеете да преброите безчислените си престъпления или да изтеглите теглото на прегрешенията, които сте сторили? О, звезди небесни! Астрономът може да измери мерките ви и да премери разстоянието до вас, но О, грехове човешки! вие надвишавате всеки ум. О, планини, дигащи се до небесния свод! Дом на бури, родно място на хали! Човек може да изкатери върхарите ви и да застане удивлен по снеговете ви; но, о, вие била от грях! Вие се издигате по-високо от нашите представи; вие, бездни с прегрешения! По-дълбоки сте, отколкото смее да се гмурне въображението ни.
Ще ме обвини ли някой, че клеветя човешката природа? Ако посмее, то ще се дължи на факта, че не я познава. Ако Бог ви бе разкрил какво е сърцето ви, щяхте да ми засвидетелствате, че въобще не преувеличавам, а дори че не мога с бедните си думи да опиша колко отчаяно зло е нашето зло. Ах, да можехме да надникнем в сърцата си днес – ако можехме да завъртим очите си навътре, за да видим беззаконието, сякаш изрязано с диамантен връх върху нашите каменни сърца – ако можехме да направим това, щяхме начаса да кажем на Божия служител, че всичките му описания на тази окаяност не могат да достигнат действителността. Колко голям, тогава, възлюбени, трябва да е този Христов откуп, когато ни е спасил от всички тия грехове! Без значение колко е голям грехът на човеците, за които умря Исус, когато те повярват, биват оправдани от всичките си престъпления. Ако ще да са се нахвърляли на всеки порок и всяка похот, която Сатана може да подхвърли и която човешкото естество може да извърши, пак, веднъж да повярват, цялата им вина се отмива. Година след година са се напластявали с чернилка, докато грехът им е станал двойна боя, но в един миг на вяра, в едно триумфално мигновение на упование в Христа, великото изкупление отмахва многолетна вина.

Та и повече – ако бе възможно всички сторени грехове на всички човеци, било в мисъл, слово или дело, откак са създадени световете или се е започнало времето, да се съсредоточат върху един клетник – пак великото изкупление щеше да бъде вседостатъчно, за да се отнемат всички тези грехове и грешникът да бъде измит до по-бяло от навеян сняг.

Ах! Кой ще измери висините на Вседостатъчността на Спасителя? Първо познайте колко е висок греха и после помнете, че както Ноевият потоп надвиши върховете на планините по земята, така и потопът на Христовото Изкупление надвишава планините на нашите грехове. В небесните чертози днес се разхождат хора, които едно време са били убийци, крадци, пияници, развратници, богохулници и гонители, но са били измити – били са осветени. Питайте ги, откъде им е дошла светлостта на одеждите и откъде са постигнали такава чистота и те, на един глас, ще ви кажат, че са измили одеждите си и и са ги избелили в кръвта на Агнето. О, вие смутени съвести! О, вие уморени и обременени души! О, вие, които стенете от греха!
Великото изкупление, което ви се обяви, е вседостатъчно за вашите нужди и при все че многото ви грехове са повече от небесните звезди, направено е умилостивение за всички тях- река, която може да ги залее всичките и да ги отнесе далеч от вас завинаги. И тъй, това е първото измерване на умилостивението – в светлината на това колко е голяма вината ни.

2. На второ място трябва да измерим великото изкупление по СУРОВОСТТА НА БОЖЕСТВЕНОТО ПРАВОСЪДИЕ.

„Бог е любов“, винаги любящ, но това, което ще кажа сега, изобщо няма отношение към това твърдение. Бог е непреклонно справедлив, неизменно суров в своето отношение към човечеството. Богът на Библията не е богът на въображението на някои хора – такъв, който счита греха за толкова незначително нещо, че го подминава, без да изисква каквото и да е наказание за него. Той не е богът на човеците, които си представят, че прегрешенията ни са такива дреболии, такива погрешчици, че небесният Бог си затваря очите пред тях и ги оставя да умрат в забрава. Не, ЙЕХОВА, Израилевият Бог, е заявил за себе си, „Господ, твоят Бог, е ревнив Бог.“ Негови са думите: „Никак няма да обезвиня виновния.“ „Душата, която съгреши, ще умре.“


Научете се, приятели мои, да гледате на Бога като така суров в неговото правосъдие, сякаш е лишен от любов, но в същото време така любящ, сякаш в Него няма никаква суровост. Любовта му не умалява справедливостта му, нито справедливостта му враждува и в най-малка степен против любовта му. Двете са мелодично преплетени в Христовото умилостивение. Но, забележете, ние не ще можем да разберем умилостивението в неговата пълнота, докато първо не схванем Библейската истина на необятното Божие правосъдие. На земята не се е изговаряла лоша дума, не се е помисляла лоша мисъл, не се е извършвало лошо дело, за което Бог да не изиска наказание. Гневът му ще бъде удовлетворен или от вас, или от Христос. Ако нямате умилостивение, което да предложите чрез Христос, ще трябва да плащате неизплатимия за вас дълг, лежейки във вечна мъка, понеже, докато има Бог, Той по-скоро ще се лиши от божествеността си, отколкото да остави един грях да остане ненаказан или една прашинка противление да остане неотмъстена.


Можете да кажете, че така описан, Бог изглежда студен, безжалостен и суров. Не мога да прибавя към думите ви, това е самата истина. Такъв е Богът на Библията и колкото и да повтаряме истината, че Той е любов, не по-малко истина си остава фактът, че той е изпълнен със справедливост; понеже всяко добро се съсредоточава в Бога и стига в него до съвършенство; докато любовта достига до върховната Му благост, справедливостта достига до суровостта на абсолютната у Него непреклонност. В неговия характер няма завой или извивка, няма атрибут, който да хвърля сянка върху друг. Любовта размахва свободно своя скиптър, а справедливостта не остава по-назад. Ах! Като е така, възлюбени, помислете, колко велико трябва да е било заместническото дело на Христос, за да удовлетвори Бог за всички грехове на народа му. За човешкия грях Бог изисква вечно наказание и Бог е приготвил Ад, в който хвърля онези, които умрат непокаяни. Братя мои, можете ли си представи величието на умилостивението, в което Христос ни е заместил, като е понесъл цялата агония, която Бог е щял да напрати върху нас, ако не я бе излял върху Христос!

Погледнете! Погледнете! Със зорък взор погледнете през сенките, които ни разделят от духовния свят, и вижте дома на мъките, наричан от хората ад! Няма да можете да издържите на гледката. Помнете, че в това място има духове, които довека ще плащат дълговете си към божественото правосъдие, но макар и някои от тях да са се пържили в пламъците последните шест хиляди години, те не са се приближили до освобождаване, а и след като се изтърколят още десет хиляди по десет хиляди години, няма да са дали по-добро удовлетворение на Божия гняв за вината си от даденото досега. И сега можем да проумеем величието на ходатайството на нашия Спасител, когато изплати нашите дългове и наплати всичко наведнъж, така че вече не остава и петаче дълг за Христовите люде към техния Бог, освен дълга да обичат. На справедливостта вярващият не дължи нищо; макар преди да е дължал толкова много, че и цялата вечност да не е била достатъчна, за да се изплати дълга, в един миг Христос е изплатил всичко, така че вярващият бива изцяло оправдан от цялата вина и чрез стореното от Исус - освободен от цялото наказание, което е заслужавал. Помислете, прочее, като е направил всичко това, колко велико трябва да е умилостивението му.


Тук трябва да направя кратка пауза и да кажа нещо встрани. Понякога Бог Свети Дух показва на човеците в съвестите им суровостта на справедливостта. Днес при нас имаме такъв човек – който е бил ужилен в сърце от чувство за грях. Той някога е бил свободен човек, човек на слободията, ничий роб, но сега Господнята стрела стърчи от сърцето му и той е в робство, по-лошо от египетското. Днес го видях и той ми каза, че вината му го съпровожда навсякъде. Робът негър, насочван от пътеводна звезда, може да избяга от жестокостите на господаря си и да достигне друга земя, където да живее като свободен, ала човекът, за когото говоря, се чувства тъй, сякаш където и да отиде по цялата земя, не може да избяга от тежестта на вината си. Окованият от глава до пети затворник може да изнамери пила, с която да махне оковите и да се освободи, но този човек казва, че е опитвал с молитви и сълзи, и благодеяния, но не е могъл да свали оковите от китките си – все още се чувства като загубен грешник и, каквото и да прави, за него отърване няма. Затворникът в тъмницата от време на време е на свобода в мислите си, ако не и в тялото си; духът му прескача тъмничните стени и излита до звездите, свободен като непокорения орел.

Но този човек е роб в мислите си, не може да помисли и една светла, радостна мисъл. Душата му е паднала вътре в него, желязото е пронизало духа му и той е твърде скръбен. Пленникът, когато спи, забравя робството си, но нашият човек не може да спи; нощно време сънува ада, през деня изглежда го усеща, носи в себе си горяща пещ в сърцето си и каквото и да направи, не може да я угаси. Той е потвърден в църквата, покръстен е, ходил е редовно на причастие, посещава църква или параклис, спазва всяко правило и е послушен на всеки канон, но огънят си гори. Дава парите си на бедните, готов е да даде тялото си на изгаряне, храни гладните, наглежда болните, облича голите, но огънят си гори и каквото и да прави, не може да го угаси.

О, вие синове на тегота и горест, това, което чувствате, е Божията справедливост, която е плътно по дирите ви; и блажени сте, че се чувствате така, понеже сега чувате от мене блаженото благовестие на блажения Бог. Вие сте човекът, за когото Исус Христос е умрял, за вас Той е удовлетворил строгото правосъдие и единственото, което остава да направите, за да получите мир в съвестта си, е да кажете на противника, който ви преследва: „Ей, погледни там! Христос умря за мен, добрите ми дела не можаха да те спрят, сълзите ми не можаха да те задоволят, но погледни там! Там стърчи кръста, там виси кървящият Бог! Чуй смъртния му крясък! Виж Го как умира! Не си ли доволен вече?“ И когато сториш това, ще имаш с Бога мир, който надвишава всеки разум, който ще запази сърцето ти и умът ти чрез Исуса Христа, твоя Господ; и тогава ще познаеш величието на Неговото умилостивение!


3. Трето: Можем да измерим величието на Христовото изкупление по ЦЕНАТА, КОЯТО ПЛАТИ. 

За нас е невъзможно да разберем през какви големи страдания е минал Спасителя, но едно зърване ще ни даде някаква идея за величието на цената, която той плати за нас. О, Исусе, кой може да опише твоята агония?



„Елате заедно, извори
вселете се в моите очи; елате, облаци и дъждове
за скръбта ми да дойдат всички води,
що природата е дала. Нека всяка вена
погълне река, та да имат моите очи,
моите капнали очи; твърде сухи,
ако някой не ги оканали и оводни,
за да ги потвърди и се съгласи
с моите горчивини.“


О, Исусе! Ти бе страдалец от рождението си, човек, навикнал на скърби и с всяка тъга запознат. До последния страшен час на тъмнината страданията ти падаха върху теб като непрестанно капане на дъжд. Тогава не в дъждопад, а в облак, в порой, в цял водопад на скърби агониите ти нападнаха на тебе. Вижте го, ето там! Сега е скрежна и мразовита нощ, но той е далеч навън. Нощ е, той не спи, а е на молитва. Чуйте стоновете му! Борил ли се е човек, както той се бори? Идете и погледнете в неговото лице! Изписвало ли се е такова страдание на лика на смъртен, каквото виждате сега тук? Чуйте собствените му думи! „Душата ми е твърде скръбна, дори до смърт.“ Той става; хващат го предатели и го завличат нанякъде. Нека прескочим до мястото, където сега е потънал в агония. О, Боже! И какво е това, което виждаме? Какво е това, което петни земята? Кръв е! Откъде дойде? Имаше ли той някаква рана, която да се разтече наново заради лютата му борба? Ах, не. „Кръвта му стана като големи капки кръв, падащи на земята.“ О, агонии, които са по-големи от думата, която сме им дали! О, страдания, които не могат да се обемат с език! Какво трябва да е било онова, което така е работило по блажената снага на Спасителя, че да се изцеди от цялото му тяло падаща по земята кървава пот? Това е началото; това е откриването на трагедията.




Следвайте го опечалени, скърбяща църкво, за да станете свидетели на свършека. Мъкнат го през улиците; влачат го от едно съдилище на друго; хвърлят го и го осъжда Синедриона; подиграва го Ирод; съди го Пилат. Изрича се присъда над него – „Разпни го!“. И сега трагедията достига своя връх. Гърбът му бива разголен, връзват го за римска колона, бичът бразди по неговия гръб и първият поток от кръв почервенява гърба – той става алена роба, която го прогласява за цар на окаяността. Водят го в стражевата зала, връзват му очите и го бият, като казват: „Пророкувай, кой те удари?“. Плюят в лицето му, изплитат му венец от тръни и ги вбиват в слепоочията му; обличат го в пурпурна мантия, прекланят колене и му се подиграват. Той седи съвсем смълчан, дума не отвръща. „Когато го хулеха, не върна хула,“, а се предаваше на Онзи, на когото дойде да послужи.

Сега те го вземат и със съпровод от насмешки и подигравки го изкарват от палата и го бутат по улиците. Измършавял от постоянно постене и омърлушен от изтезан дух, той се препъва под своя кръст. Дъщери Ерусалимски! Той припада по вашите улици! Те го повдигат, слагат кръста му на раменете на друг и го подбутват, най-вероятно с копие, докато накрая пристигат до лобния хълм. Грубоватите войници го хващат и го просват възнак; под него прокарват напречната греда, опъват ръцете му, за да стигат до краищата, хващат гвоздеите, четири чука с един удар забиват четири гвоздея в най-нежните части на тялото му; там той остава легнал, умиращ на кръста на това място за екзекуции. Това още не е краят. Дървеният кръст бива повдигнат от грубоватите войници. За него има приготвена дупка в земята. Вбиват го на мястото му, запълват дупката с пръст и той стои застопорен.

Но вижте крайниците на нашия Спасител, как трептят! Всяка кост е извадена от мястото си заради удара на побития на място кръст! Как плаче Той! Как въздиша! Как хлипа! И не само това! Чуй, как накрая изкрещява в мъка: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ О, слънце, няма защо да се чудим, че затвори своите очи и не догледа това така жестоко деяние! О, скали! Нищо чудно, че се стопихте и раздрахте сърца от съчувствие, когато Създателят ви умря! Никога човек не е страдал като този човек! Дори самата смърт се поразкая и мнозина от жителите на гробниците оживяха и дойдоха в града.

Това, обаче, е само външната страна на нещата. Повярвайте ми, братя, вътрешната бе много, много по-лоша. Това, което Спасителят пострада в тялото си, е нищо, сравнено с онова, което е претърпял в душата си. Представете си за секунда – повтарям нещо, което съм казвал много пъти – представете си човек, който е преминал в ада – представете си, че вечните му мъки могат да се съсредоточат в един час и че могат да се умножат по числото на спасените (множество, което никой не може да изброи). Сега можете ли да си представите каква чудовищна съвкупност от мъки щеше да има в страданията на Божиите хора, ако наистина бяха наказвани до вечността?

И, спомнете си, Христос трябваше да изстрада равностойното на всички адски мъки на всички Божии изкупени. Няма по-добър начин да изразя тази мисъл от добре познатите думи: “сякаш целия ад бе излят в неговата чаша; той я хвана в ръката си и на една глътка от любов пресуши вечния пламък.“ Тъй щото от всички мъки и горести на ада за народа му не остана нищо. Не казвам, че е страдал точно същото, което те щяха да страдат, но страда равностойно за всичкото и даде на Бога удовлетворение за всички грехове на всички негови хора, като съответно му даде еквивалент на цялото им наказание. Можете ли да си представите, насън дори, или да предположите, колко  велико е изкуплението на нашия Господ Исус Христос?


4. Върху тази точка ще бъда много кратък. Четвъртият начин да се измерят агониите на нашия Спасител е следният: Трябва да намерим мащаба им ПО СЛАВНОТО ИЗБАВЛЕНИЕ, КОЕТО ТОЙ ИЗВЪРШИ.


Стани, вярващи човече, застани и засвидетелствай този ден за величието на стореното за теб от Господа! Нека ти го кажа. На един дъх ще изкажа какво стана с моята и твоята душа. Някога душата ми бе отрупана с грях, аз се бунтувах против Бога и тежко съгрешавах. Ужасите на закона ме постигнаха. Болките на съда ме уловиха. Видях себе си осъден. Погледнах към небето и видях ядосан Бог, заклел се да ме накаже; погледнах под себе си и видях зяпнал ад, готов да ме погълне. Опитах се с добри дела да удовлетворя съвестта си, но бе съвсем напразно. Помъчих се, като посещавам църковните събрания, да потуша болките, които чувствах вътре в себе си, но от това нямаше никакъв резултат. Душата ми бе прескръбна, почти до смърт. Можех да приглася на старовременния скръбник: „Душата ми избира удушаване и смърт, а не живот“

Това е големият въпрос, който винаги ме е озадачавал, „Съгреших, Бог трябва да ме накаже; как може да бъде справедлив, ако не го напави? Какво ще стане с мене, прочее, след като Той е справедлив?“ Накрая окото ми се обърна към онова сладко слово, което гласи „Кръвта на Исус Христос, Неговия Син, очиства от всеки грях.“ Взех този стих в стаичката си, седнах там и поразмишлявах. Видях един човек да виси на кръст. Това беше моят Господ Исус. Там бяха тръненият венец и знаците на несравнима и безподобна агония. Погледнах към него и в мислите ми се появи онова старо слово, което казва „Вярно и достойно за всяко приемане е словото, че Христос Исус дойде в света да спаси грешниците, от които първият съм аз.“ Тогава си казах „Този човек е умрял за грешниците? Че аз съм грешник; значи е умрял и за мен. Онези, за които е умрял, ще ги спаси. Умрял е за грешниците, аз съм грешник, значи за мене е умрял; ще ме спаси.“ Душата ми се упова на тази истина. Погледнах към него и като „изгледах струята душеизкупителна кръв“, духът ми се зарадва, защото можех да кажа:


„ида и в ръце нищо нямам,
на този кръст само се облягам;
гол гледам към него за одежда
безпомощен диря там надежда
черен към тоя извор бягам
умий ме, Спасителю, ил‘ в гроба падам!“


И сега, вярващи човече, ще ти кажа останалото. В момента, в който си повярвал, бремето ти се е свлякло от плещите ти и си се намерил лек като въздуха. Вместо тъмнина си намерил светлина, вместо скръбни ризи си получил мантия на хваления. Кой може да изкаже радостта, която имаш оттогава? На земята си пял небесни химни и в мирната си душа си чакал вечната съботна почивка на изкупените. Задето си повярвал, си влязъл в неговата почивка. Да, разказвай до края на света, как онези, които вярват, чрез Христовата смърт се оправдават от всичко, от което не са можели да се избавят чрез делата на закона. Разказвай в небеса, как никой не може да обвини за нещо Божиите избрани. Разказвай на земята, как Божиите изкупени пред Господа са свободни от греха. Разказвай дори в ада, как Божиите избрани никога не могат да отидат там, понеже Христос умря за тях, та кой ще ги осъди?

5. Претупах последната точка, за да стигна до тази последна, която е най-приятната от всички. Исус Христос, ни се казва в подзаглавния стих, дойде в света, „за да даде живота си откуп за мнозина.“ Величието на Христовото изкупление може да се измери по ПРЕДВИДЕНИЯ МУ ОБХВАТ. Той даде живота си „откуп за мнозина.“ Трябва отново да се върна към спорната страна на нещата. Често ни казват (говоря за нас, на които са лепнали прозвището Калвинисти - от което не ни е твърде срам; вярваме, че Калвин в края на краищата е знаел повече за благовестието от почти всеки небоговдъхновен човек, живял някога.), че ограничаваме Христовото умилостивение, понеже казваме, че Христос не бе направен умилостивение за всички и че не всички ще се спасят. Нашият отговор на това е, че, противно на това, нашите опоненти са тези, които го ограничават; ние не го ограничаваме. Арминианците казват "Христос умря за всички хора". Питайте ги какво имат предвид с това. Христос умря ли, за да осигури спасението на всички човеци? Ще отговорят: "Не, в никакъв случай!". После, ако ги питаме: "Христос със смъртта си осигури ли спасението на някого конкретно?", те ще отговорят "Не." Те са длъжни да признаят това, ако са последователни. Ще кажат "Не, Христос умря, за да се спаси всеки, АКО" -- и ще добавят някакви условия за спасение. Тогава, ние ще кажем, да се върнем към първото твърдение - Христос не умря, за да осигури с абсолютна сигурност спасението на когото и да е, нали? Те трябва да кажат "Да, не умря за това", длъжни са да отговорят така, понеже вярват, че след като е бил опростен, човек може да падне от благодатта и да погине. Та, кой точно ограничава Христовата смърт? Ами.... те! Те казват, че с доброволната си смърт Христос на никого не е осигурил спасението. Да прощават, но когато ни кажат, че ограничаваме Христовата смърт, ние им казваме: "Не, драги ми господине, Вие сте този, който прави това." Ние казваме, че Христос умря така, че спасението на неизброимото множество е абсолютно осигурено. Хората, за които Христос умря, не само могат да бъдат спасени, но са спасени, трябва да бъдат спасени и за тях няма никаква възможност и опасност да бъдат нещо друго освен спасени. Арминианците нека вярват друго. Тяхното умилостивение им е на разположение, да си го задържат със здраве. За такова ние никога няма да се откажем от нашето.


Сега, възлюбени, когато чуете някой да се присмива или подиграва на изключителното умилостивение, кажете му така. Универсалното умилостивение е като един много широк мост, който тръби, че има само половин свод – не преминава цялата река, само до половината стига; никого не спасява. Ами.. аз по-скоро бих минал по тънък въжен мост, който стига отсреща, отколкото по мост, който е широк като булевард, но не стига отвъд реката. Казват ми, че съм бил длъжен да казвам, че всички са изкупени, и ми изясняват също, че за това има библейска обосновка – „Който даде себе си откуп за всичките, свидетелство на своето си време.“ Ами... това наистина звучи като един превъзходен довод. Вижте например тук, обаче „Целият свят отиде подир Него.“ Целият ли свят отиде подир Христа? „Тогава цяла Юдея излизаше и се кръщаваше от него в Йордан.“ Цяла Юдея ли, или, цял Ерусалим ли се кръщаваше в Йордан? „Вие сте от Бога, дечица,“ и „целият свят лежи в лукавия.“ „Целият свят“ в този случай всеки един човек ли значи? Ако е така, как така имаше някои, които са „от Бога“? Думите „света“ и „всички“ са употребени в седем или осем значения в Писанията и много рядко „всички“ означава всеки един човек. Тези думи обичайно се използват, за да се покаже, че Христос е изкупил някои хора от всеки вид – някои от тях са евреи, други - езичници, някои богати, други –бедни, и той не е ограничил изкуплението си до евреите или езичниците.

Оставяйки противоречията настрана, сега ще отговоря на един въпрос. Кажете, господа, за кого умря Христос? Ще ми отговорите ли на един-два въпроса, за да ви кажа и аз дали Той е умрял за вас. Имате ли нужда от Спасител? Чувствате ли нуждата от Спасител? Съзнавате ли греха си тази сутрин? Научил ли ви е Светият Дух, че сте изгубени? Ако е така, Христос е умрял за вас и ще бъдете спасени. Осъзнавате ли тази сутрин, че нямате надежда в света, а само в Христос? Чувствате ли, че не можете от само себе си да предоставите на Бога умилостивение, което да удовлетвори Божията справедливост? Изоставили ли сте всяко упование в себе си? И можете ли да кажете на колене „Господи, спаси или загивам!“? Христос умря за вас.

Ако тази сутрин мисълта ви е: „Добър съм, колкото трябва, мога да отида на небето заради добрите си дела,“ тогава, помнете, Писанието казва за Исус „Не дойдох да призова праведните, а грешните на покаяние.“ Докато сте в това състояние, не мога да ви проповядвам за умилостивение. Но ако тази сутрин се чувствате виновни, окаяни, изобличени за вината си и сте готови да приемете Христос за единствен Спасител, мога да ви кажа не само, че можете да бъдете спасени, но, много по-доброто, че ще бъдете спасени. Когато ви се отнеме всяка надежда, освен онази в Христос, тогава ще сте готови да дойдете с празни ръце и да вземете Христос като ваше всичко, докато вие самите сте нищо – тогава ще можете да погледнете нагоре към Христа и да кажете „Скъпи мой, кървящи Божи Агнец! Ти се мъчи за мен, с твоите рани аз изцелях и с твоите страдания съм простен!“ И след това виж, какъв душевен мир ще получиш, понеже, ако Христос е умрял за теб, не можеш да бъдеш изгубен!

Бог няма да накаже провинение два пъти. Ако Бог е наказал Христос за вашия грях, няма никога да накаже вас „Плата Божията справедливост не може да иска дваж, първо от на поръчника кървавата длан, та после от мойта пак.“ Днес можем, ако вярваме в Христа, с широка крачка да отидем до самия Божи престол, да застанем там и ако ни се каже „Виновен ли си?“ да кажем „Да, виновен,“ Но ако ни питат „Какво можеш да кажеш, защо да не те накаже Бог за вината ти?“ На това ще отговорим „Велики Боже, Твоята справедливост и Твоята любов са и двете гаранции, че няма да ни накажеш за греха ни, понеже, ти не наказа ли вече Христос за нашия грях? Как можеш, тогава, да бъдеш справедлив – въобще, как можеш да бъдеш Бог, ако си наказал Христос, заместника, и после накажеш самия човек?“ Единственият въпрос, който ви вълнува, е: „За мен ли умря Христос?“ И единственият отговор, който можем да дадем, е „Вярно и достойно за всяко приемане е словото, че Христос Исус дойде в света да спаси грешниците,“ Можете ли да напишете името си между грешниците – не между хвалещите се грешници, а между онези, които чувстват това, скърбят за това, оплакват се от това и търсят милост заради това? Грешник ли си? Усетиш ли, познаеш ли, изповядаш ли, и ще бъдеш поканен да повярваш, че Исус Христос умря за теб, понеже си грешник; и те приканвам да се хвърлиш върху тази непоклатима скала и да намериш вечна сигурност в Господ Исус Христос.