Wednesday, May 3, 2023

Какво е "Евангелието"? - част Първа


Какво НЕ Е Евангелието


 Както цари объркване за това какво всъщност представлява един "евангелист" или "християнин" (така се идентифицира кажи-речи всеки не-православен), така има и объркване относно термина благовестие. Проповядващите евангелието сме постоянно задължени да изреждаме имитациите - къде нови или стари, къде сполучливи или несполучливи -, за да не остане случайно и фатално някой с погрешната представа, че е повярвал в истинското евангелие. Твърде голяма част от евангелистите и християните са всъщност самозванци и неусетно са приели и пръскат лъжеевангелия.

Евангелието не е  "Смири се."

Евангелието не е  "Трябва да се родиш отново."

Евангелието не е  "Трябва да се изпълниш със Светия Дух"

Евангелието не е  "Трябва да говориш на езици."

Евангелието не е  "Трябва да извършиш чудо."


Евангелието не е  "Пусни Исус в сърцето си."

Евангелието не е  "Трябва да си приятел (или опитност или среща) с Христос."

Евангелието не е  "Покай се."

Евангелието не е  "Бог трябва да направи чудо в живота ти."

Евангелието не е  "Исус трябва да царува над живота ти."
 
Евангелието не е  "Исус ни остави пример, за да Го следваме до Небето."

Евангелието не е  "Уповавай се на Исус."

Евангелието не е  "Остави се в ръцете на Бога."

Евангелието не е  "Вярвай в Бог."

Евангелието не е  "Приближи се към Бога."

Евангелието не е  "Христос умря за всички и иска да ги спаси и ги чака."

Евангелието не е  "Реши за Христа."

Евангелието не е  "Християните трябва да наложат властта на Исус над света."

Евангелието не е  "Направи Исус Господар на твоя живот."

Евангелието не е  "Исус се връща скоро."

 

"След като е така," ще каже някой, "защо много от любимите ми проповедници са споменавали някои от тези изрази?" Отговорът е прост. Докато някои от горните изречения са наистина сами по себе си еретични твърдения ("покани Исус в сърцето си"), то други са безобидни увещания и приканвания, логично отправени към невярващите. Ако в края на своята проповед даден проповедник се обърне към слушателите с думите "Уповавайте се на Христос" или "Оставете се на Божията милост!" това е съвсем в реда на нещата и не е осъдително..... стига преди това да е проповядвал евангелието. Приканванията и увещанията сами по себе си НЕ СА евангелието. Те дори могат да станат спънка, когато станат самоцел и се претопят в емоциите на един отчаян човек.

"След това Господ определи и други седемдесет и ги прати по двама пред лицето си във всеки град и място, където сам щеше да отиде......И седемдесетте се върнаха с радост и казваха: Господи, и бесовете ни се покоряват с твоето име.

А той им каза: Видях Сатаната как падна от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и над всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди. Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че вашите имена са написани на небесата."

 

За разлика от релиозните шарлатани, които лъжат, че вършат чудеса, седемдесетте бяха истински чудотворци. Бог правеше дивни неща чрез животите им. Дори имаха власт над демоните. Но Исус изрично им каза "Не се радвайте на това". Това беше изрична и ясна заповед да не се радват на своите преживявания - същите преживявания, които днес някои биха насърчавали като "евангелие със сила", "сила за изцеление" и т.н. Учениците бяха започнали да се съсредоточават върху своите преживявания, а не върху това, което Бог бе направил преди вековете и което Христос щеше да направи на кръста; радваха се на своите субективни преживявания. Ала Христос им каза да се радват на нещо, на което никога не бяха ставали очевидци - нещо, което Бог беше направил изцяло извън тях и преди тях - много преди да се родят. Той им каза да се радват на учението за Божия избор - че имената им са написани на Небеса. Този избор е неотменим - имената им са написани. Но мнозина, ако не и всички, от онези, които насърчават изцеленията и чудесата днес, всъщност отричат това учение. Те вярват, че човек е извън Божия контрол. (че Христос е слаб управник). Така нямат и за какво да се радват, освен на своите преживявания.

Култ към чувствата и преживяванията


Повечето така наречени "евангелистки" книги, есета, телевизионни и интернет програми и проповеди са натъпкани с истории за чудните и дивни неща, които Бог наскоро е извършил в живота на еди-коя-си звезда или известна личност; и че Бог може да извърши същото в твоя живот. Пред микрофона или над книгата се изреждат объркани и окаяни хора, които са получили някакво подобрение в своето психическо, финансово, здравословно състояние или са почувствали нещо, и са готови разчувствано да споделят свидетелство и да похвалят Бога за това. Но вярващи ли са? Те рядко дават изчерпателно или правдоподобно свидетелство относно целта на Христовите смърт и възкресение.  В онлайн програмите и проповедите пък често няма дори намек за Евангелието. Този факт e от изключително голямо значение.


Сатана използва субективни усещания, а понякога и самите дела на Бог в нас и във времето, за да отклони вниманието ни от вечните Христови дела и делата Христови с вечни последствия. Почти всичко, което се проповядва по амвоните по света - както в консервативните, така И в либералните църкви - не е благовестието,
а е хитра диверсия, с която пъкълът се пълни с милиони неподозиращи нищо зрители и слушатели.

Евангелието на Исус Христос

Докато религиозните и емоционални тълпи се облягат на субективните религиозни преживявания, в 1 Коринтяни 15 апостол Павел ни казва какво представлява евангелието, на което трябва да се осланяме:

 

"Освен това, братя, съобщавам ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате, ако пазите в ума си това, което ви проповядвах, освен ако не сте повярвали напразно. Защото ви предадох най-напред онова, което и аз приех - че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан и че на третия ден възкръсна според Писанията,"

Кратко, просто, ясно. И за разлика от усещанията, виденията, преживяванията, чудесата на религиозната тълпа - ИСТИНСКО

Във Втора Част ще разберем какво точно е евангелието