Изповядващите кръщение с поръсване и поливане, които в болшинството си са римокатолици и протестанти, обикновено изтъкват факта, че думата "баптизо" (кръщавам) има други значения освен "потапям" и че е изменила значението си. Първото споменаване на βαπτίζω в ранна форма е в Омировата Одисея и не говори за хора, а за оръжие, което се потапя във вода, за да се изстуди при закаляване.
Това излиза от перото на поета близо 800 години преди написването на Новия Завет. Ала значението на баптизо "потапям" остава най-масовата и разпространена употреба и във вековете след написването на Новия Завет. Хиляда и шестотин години след Омир, а може би повече, в българския език се появява думата "вапцам" с тясното значение "боядисвам".Вътре окото гореше, а дъното страшно цвърчеше.
Както когато ковачът топор или бойна секира
в ледена течност потапя и съска звънливо металът,
за да получи закалка, така якостта си усилва,
тъй на циклопа окото засъска под ствола маслинен.
Ревна циклопът ранен, от рева прокънтя канарата.
Скочихме ние встрани ужасени.
Омир, Одисея, 730 пр.н.е, 9.392
Вапцаров и Вапцарев ф — от диал.*вапцар ’вапсар, бояджия на прежди и тъкани’ (от гръцки бапсо/баптизо).
- Стефан Илчев, Речник на личните и фамилните имена у българите, стр. 101
Това може да означава само едно - по това време във Византия думата все още се е използвала със значението "потапям". Защо? Ами защото единственият метод за боядисване на тъкани и прежди бил - и до голяма степен си остава - потапянето им в казан с багрило/боя.
В Лайденския папирус, датиращ от края на трети век, думата отново се използва за потапяне - в този случай на сребърен предмет с цел изчистване. (P. Leyden X, рецепта 48). Тези две употреби изявяват едно дори по-тясно и прилягащо на библейския символ значение - на цялостно и продължително потапяне, което заляга и в друго, вярно доста по-рядко значение - на удавяне. Понеже, за да се боядиса преждата и за да се удави човекът, не е достатъчно да се топнат донякъде или за малко. Същата продължителност и категоричност виждаме в Христос и неговото изкупително дело, което, както ще видим, се изобразява в кръщението; Той "има кръщение, с което да се кръсти" и е трябвало да остане 3 дни и нощи в гроба, да остане потопен за известно време в земята и смъртта, за да се докаже смъртта му, както се аргументира Атанасий в своето съчинение за Въплътеното Слово:
Защото Той можел, дори непосредствено след смъртта, да възкреси Своето тяло и да го покаже живо, но и това Спасителят в мъдро предведение не сторил, понеже, ако Той бил изявил Възкресението веднага, някой можело да каже, че Той не е умирал изобщо или че смъртта не е била в истински досег с Него. Навярно също така, ако промеждутъкът между Неговите смърт и възкресение е бил само два [56] дни, славата на Неговото Възкресение би била неясна, но за да може тялото да се докаже като мъртво, Словото изчакало още един ден помежду и на третия ден го показало нетленно на всички.
- св. Атанасий Велики, За Въплъщението
Всъщност в мнозина от отците от ранните периоди на църквата ще разпознаем това потапяне, което католици и протестанти презрително отхвърлят:
“Когато влезеш във водата и бъдеш по един начин погребан във водна гробница, както той бе в каменна, можеш да възкръснеш, за да ходиш в обновата на живота.”
-Кирил Ерусалимски, Катехизисни Поучения, поучение 3, части 4,12.
При потапянето във водата нищо не се вижда, подобно на нощта; но при изваждането от водата вие сте като в ден.”
- Кирил Ерусалимски, Тайноводствени слова 2,4, Migne, PG, t. 33, col. 1069.
“кръщението чрез потапяне е всеобщо и установено"
- Киприян Картагенски. Писмо 59. Migne, PL, t. 4, col. 369.
"Докато приеме името на Божия Син, човекът е мъртъв, но щом като приеме този печат, той отхвърля мъртвостта и възприема живота. А този печат е водата: в нея влизат люде мъртви, а излизат от нея живи."
- Ерм. Пастир, подобие 9. Migne, PG, t. 2, col. 913.
"След своето възкресение Той обеща с клетва на учениците Си, че ще им изпрати обещанието на Отца Си, Лука 24:49 и най-накрая им заповяда да кръщават в Отца, Сина и Светия Дух, не в Бог, който е една личност. И наистина, да го правят не еднократно, но трикратно, за да се потопим в трите личности при всяко споменаване на имената Им."
-Тертулиан, срещу Праксея, 26.Вярно, приемайки кръщението, ние, подражавайки на нашия Господ, Учител и Наставник, не се погребваме в земята (защото това е убежището на тялото, което е съвсем мъртво, и покрива немощта и тлението на нашето естество), но влизайки в стихия, подобна на земята, - водата,- ние се покриваме под нея, както Спасителят се покри под земята.
- Григорий Нисийски, за Христовото кръщение
Но ако педобаптистите, под претекст, че следват Сола Скриптура, възразят че Господ Исус умря на кръста, не в гроба, имаме какво да отговорим с помощта на Словото. Да, Христос завърши делото си на кръста, но благовестието включва погребението му като завършек на делото Му, като необходима стъпка преди възкресението и, не на последно място, като категорично доказателство за настъпилата смърт. Кръщението, както Господнята вечеря, е евангелието онагледено. Господнята вечеря изобразява тялото на Христос, което предаде на разпятие, а кръщението - пак тялото Му, което влиза и излиза от смъртта/гробницата. Гробницата е важно място в спасителната история. Камъкът, с който се запечатва гробницата на умрелия Спасител, е завесата, зад която Бог полага инструмента, с който е завършил едно велико дело, и го повдига, за да започне друго, още по-велико. В старозаветните пророчества и най-вече в "месиянските псалми" Той често говори за смъртта си като потъване във вода. В новозаветните Писания, когато говори по-ясно, посочва не само "с каква смърт щеше да умре(разпятие)", но и как тялото Му ще влезе под земната повърхност и душата Му ще изчезне от света на живите, като това представляваше Неговия "Изход" ("г҃лаӑше же Iсходъ его", Зографско Евангелие", Лука 9:31) в царството на тъмнината. Думите Му тук не са просто констатация, а разкриване на завършека на великата Му мисия. Мисия, която може да бъде разбрана чрез общоприетия символ на смъртта.
Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата ми. Тъна в дълбока тиня, където няма къде да стъпя; стигнах във водни дълбини, където теченията им ме покриват. - Псалм 69:1-2
Защото, както Йона бе в корема на рибата три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
- Матей 12:40
Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, много плод принася.
- Йоан 12:24
Именно за този образ на смъртта и възкресението - изчезването от битието в дълбините на небитието, за да дойде новото битие, говори апостол Павел в посланието си към римляните и колосяните, и ги свързва с кръщението. Старото битие - греха и смъртта - изчезва завлечено в ямата на смъртта, за да дойде новото - правдата и живота, с възвеждането на Христос от мъртвите.
И тъй, чрез кръщението се погребахме с него в смърт, та както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. - Римляни 6:4
като бяхте погребани с него в кръщението, в което бяхте и възкресени заедно с него чрез вярата на действието от Бога, който го възкреси от мъртвите. - Колосяни 2:12
Мартин Лутер, който запазва педобаптизма и поливането повече от скрупули и нежелание да нарушава стария ред, отколкото от библейски основания, е заставен да следва същия ред мисли в своите "Лекции върху Римляни", коментар върху 6-та глава.
"Единствено в тази смърт и само в нея се покриват изискванията за смърт напълно и съвършено; каквото умре в нея, и само в нея, съвсем изчезва във вечното небитие, и нищо не се връща от нея (наистина, тя причинява смърт и на вечната смърт). Така грехът умира и грешникът е оправдан, понеже грехът вече няма да се върне.... Това е главаната тема на Писанията. Понеже Бог е отредил да изведе чрез Христа онова, което Дяволът е въвел чрез Адам...и това са грехът и смъртта.... Защото "смъртта умря" означава, че "смъртта не се връща", а "плен бе отведен в плен" означава, че "пленът няма да се завърне". В същия псалом казва още "Нашият Бог е Бог на спасение; и от Господа, от Господа са изходите от смъртта" (Пс 68:20)...защото "излизането от смъртта" означава да влезеш в живот, който няма смърт."
И Лутер, и Калвин, все пак, открито признават, че βαπτίζω означава потапяне, а кръщението - образ на смъртта и възкресението на Господ....
Дали кръщаваният трябва да бъде напълно потапян, дали един или три пъти, или дали трябва само да бъде поръсен с вода, няма никакво значение: църквите трябва да имат свободата да възприемат кое да е от двете според различния климат, макар да е очевидно, че гръцката дума за „кръщавам” означава „потапям,” и че това е формата използвана от ранната Църква.
-Жан Калвин, Институти на Християнската религия, 4.15.19.
По тази причина бих искал нововерците да бъдат напълно потапяни във водата, каквото е значението на думата и какъвто е знакът на тайнството....И в тази форма, несъмнено, е бил установен от Христос.....така е и много по-силно, когато кажеш, че кръщението представя нашите съвършени смърт и възкресение за вечен живот, отколкото да кажеш, че означава едното измиване от греховете....
- Мартин Лутер, Вавилонският плен на Църквата, 3.23, 1520.
Разбира се, мигновеният отговор на съвременния протестант би бил "но в Римляни 6 се говори за кръщението със Св. Дух, инак излиза, че кръщението ни спасява, че е средство за благодат, както при Католици, Лутерани и т.н.". Нека не забравяме, че понякога в Божието слово символът е посочен като нещото, което представя. Христос нарече хляба и виното своя кръв и плът, но за всички е пределно ясно, че те нямат някакво спасително или благодатно действие, нито спират да бъдат хляб и вино, когато се "освещават". Същото е и с водата. В кръщението новоповярвалият заявява своята принадлежност към Христа и се идентифицира с Него - показва, че е приемник на Неговото спасително дело и участник в Неговия нов, извисен живот.
И тъй, ако значението на βαπτίζ както при първото му споменаване 800 години преди Христа, в дълбоката древност, както и при по-късната му употреба в ранното и развитото средновековие 800 и повече години след Христа, е било "потапям", не следва ли, че това винаги е било основното му и използваното от Библията значение? И ако Божието слово толкова силно обвързва кръщението със смъртта на Христос, която пък на свой ред е представена като потъване/потапяне, трябва ли да се търси друг образ? Или заради римокатолическата традиция, която не зачита нито Божието Слово, нито езика, на който е написано, нито ранната църква, трябва да отворим в съвършената среда на този огромен интервал от време една малка скоба, в която βαπτίζω не е значело предимно и най-вече "потапям"?
Но може би протестантите и римокатолиците страдат от хидрофобия и затова не искат да послушат гласовете, които им казват истината...които идват от устите на самите им основоположници.
