Изповедта на искрения атеист

Откъс от книга на Жулиен Офре дьо Ламетри - Френски лекар и философ материалист от "Просвещението".

Щастието е право на всеки човек; той трябва да го намери на мястото му; то принадлежи толкова на подлите, колкото и на най-добрите. Да се насладим на любовта в естествения й (и присъщ на животните) смисъл, да погъделичкаме сетивата си, е за нас едничко добро - това само по себе си, дори без чест и одобрение от света, ни прави щастливи. За да запазим това щастие, "добродетелта" на педанта (строгия религиозен човек - бел.прев.) не трябва да му пречи. Тази добродетел (на въздържанието - бел.прев.) е плод на въображението, рожба на измислицата и чуждо насаждение, което не се ражда по естествен път в гърдите ни. Разкаянието, което така упорито ни гони, трябва да бъде прокудено от мислите ни, а неспокойната съвест, плод на ударите и предубежденията, които сме получили в детството си, трябва да бъде упоена, смълчана и замълчавана, докато вече не може да говори. За Бог не трябва да мислим и трябва да приемаме, че няма друг живот освен този; затова единственото, от което трябва да се боим - което може да застане на пътя на щастието ни - е палачът. Разбира се, и философът трябва да се бои от този съдник, защото не се бои от нищо друго под или над земята.

- Жулиен Офре дьо Ламетри, за живота на щастливеца.


Или, с други думи, да ядем, да пием и да се веселим, защото утре ще умрем (и след това - нищо). Изповедта на този френски просвещенец през 18 век е звучала скандално и той е бил заклеймяван дори от събратята си свободомислещи и скептици. Днес тази изповед е подтикът и мотото на кажи-речи всеки наш съгражданин, сънародник, съземлянин. Да, такива са времената ни - времената на новото езичество!

Обръщането на един евреин чрез Словото

 

Обръщането на един евреин чрез Словото

На първи Август 1567-ма година се родил един юдеин на име Герсон. Той станал учен в талмуда и еврейските традиции и живеел в Реклингсхаузен, Вестфалия. Освен греха на лихварството, от който бил напълно обладан, в сърцето му имало горчива ненавист към християнството, която го подтиквала да излива хули против Исус. Той, като всички останали от своя народ, изглеждал обект на осъдното закоравяване, с което Израил бил наказван вече 1500 години, след като отхвърлил и убил жестоко Месията. Но какво го сполетило! Случило се една християнка вдовица да дойде при лихваря да вземе малко пари назаем с голяма лихва. Но понеже нямала нищо подходящо за залог, оставила един прекрасен том на новозаветните писания в лутеровия превод. Герсон накрая се съгласил на залога. Като видял, че пред себе си има книгата на християните, в него се надигнало желание да узнае какви глупости пишело в нея. Взел двама братя евреи (своите шуреи) и започнали да четат святата книга. В началото се забавлявали и изливали ужасни богохулства по адрес на прочетеното. Но Герсон ставал все по-неспокоен. Обземали го чувства, които никога не бил изпитвал. Насаме започнал да проверява пасажите от пророците, в които, според свидетелството на евангелията, Исус от Назарет бил предречен като Месията на Израилевия народ и на всички земни народи. "Там намерих", пише той в една от книгите си за Талмуда, "такава светлина, за която цял живот трябва да благодаря на Бога." Той бил сразен от истината. И тъй, след като повярвал, отишъл в Халберщадт, където една година получавал уроци от Божия проповедник Зилбершлаг и бил покръстен. Но след като Бог му показал милост и така милосърдно го бил спасил от пъкления мрак, в него се явило желанието да бъде средство, чрез което и други да участват в тази благодат. Затова записал богословие в Хелмщедт, научил мнозина в Копенхаген на еврейския език, който владеел твърде добре, публикувал множество книги против еврейските заблуждения. За съжаление жена му го напуснала по неясни причини, но най-вероятно заради вярата му. Той обичал своя народ и никога не спрял да ги защитава против клеветите и суеверията, които все още върлували в европейското общество.Накрая умрял в сиромашия като пастор в херцогство Анхалт, Септември 1627.

Удобни и неудобни въпроси - какво да питаме църковните човеци

Удобни и неудобни въпроси

Горещите устни с лукаво сърдце са
Като сребърна глеч намазана на пръстен съсъд.

Притчи 26:23

За този подход мога да бъда обвиняван от благите и кротки християни в конфликтност, но лицемерният характер на съвременното християнство го налага. То е блато, а твърдата основа не се полага на блатиста почва. Всеки Божи служител е длъжен да гради на "здрава основа". И всеки християнин има правото да знае - има ли до себе си брат (колко радостно е това), или неверник? Ние трябва да се мъчим да разберем, поне в началото, когато срещнем "вярващ", дали в него е положена здравата основа, дали той е родено Божие чадо, или просто един църковен човек. Наистина, светът е пълен с хора, които претендират, че са християни - че са библейски християни, но нямат добро свидетелство, за да го докажат, а с плитката си или пък никаква изповед се виждат, че са уловени в мрежите на повърхностната религия. Защото - ако някой още не е разбрал, - повечето църкви не се интересуват от спасението на членовете си....  не познават Господа. За съжаление не си правим труда да зададем неудобните въпроси, които биха извадили скритото наяве и биха разсеяли големите съмнения за сърцата и съдбата на тези хора. По-сериозни и остри въпроси биха ни дали солидни причини да вярваме или да не вярваме дали човекът насреща е СПАСЕН и какъв по-нататъшен курс на действие може да се предприеме.


Да, никога не можем да знаем дали определен човек е вярващ със стопроцентова сигурност, но нулевата сигурност като че ли е признак на безразличие и неблагоразумие от наша страна, както и на липса на любов. Защото този "вярващ" може да е всъщност невярващ, пратен да бъде обърнат накрая от нас. Или пък да бъде лицемер, чието покривало да падне завинаги и лошият да бъде изгонен от лоното на вярата - желателно и добро дело, колкото и да е неприятна конфронтацията. Не бяха ли изгонени ханаанските жители с жилата на стършели? Нима така не се показа, че не са истинските наследници на онова място? Ако нечия вяра се разклати или някой се обиди от тези въпроси, той не е християнин. И макар Господ Единствен "да изпитва сърца и вътрешности" и "намерението на човек да е дълбоко",  "разумен човек ще го извади", но не с шаблонни въпроси и сребърна лъжичка. Та, по същество. По-долу съм наредил някои ПРИМЕРНИ въпроси, със съвсем различна едни от други степен на бодливост. Първите са шаблонните, които рядко постигат нещо при църковните люде - те имат имунитет и готов отговор към тях и дори могат да ти ги зададат от своя страна. Вторите могат да бъдат щекотливи и язвителни за необърнатия и на някои от тях той може да не даде добър отговор. С тези "бодли" най-малкото ще се приближим до истината - ще се види дали събеседникът ни не се уповава за спасение на нещо друго освен на Разпнатия и Живеещия.  Впрочем, тези не са някакъв завършен списък - могат да се измислят още десетки такива и насърчавам всички към това!

Удобни, Клиширани въпроси:

- Вярваш ли в Исус?
- Вярваш ли в Бога?
- Обичаш ли Бога?
- Имаш ли Светия Дух?
- Какви дарби имаш?
- Молиш ли се?
- Как срещна Бога?
- Роден ли си отново?
- Смирен ли си?
- Знаеш ли къде ще отидеш, когато умреш?
- На небето ли ще отидеш?
- Четеш ли си Библията?
- Колко пъти си чел Библията?
- Християнин ли си?
- Гласуваш ли за партия, която подкрепя морални ценности?
- Ходиш ли на църква?
- Кога реши да си християнин?
- Обичаш ли всички хора?
- Кръстен ли си?

Пронизващите, неудобните, разкриващите въпроси:

- Какво ти е учението?
- Какво е направил Исус за тебе?
- Бил ли си враг на Бога?
- Кога те ужили Божието слово?
- Молиш ли се за враговете си и за невярващите?
- Какво мислиш за греха?
- Добро нещо ли е човекът, или зло?
- Ще се спасят ли добрите хора?
- Мразиш ли греха в себе си и убиваш ли го?
- Какво мислиш за Исус Христос и Неговата смърт?
- Изследваш ли Писанията?
- Какъв беше, преди да се обърнеш към Бога? (няма християни по рождение)
- На кого се уповаваш за спасение и защо?
- Готов ли си да умреш и желаеш ли го?
- Ти ли избра Бога, или Той е избрал тебе?
- Мразиш ли лъжливите религии?
- Страдал ли си за евангелието?
- Мислиш ли за възкресението?
- Мислиш ли за небесното?
- Покръсти ли се, след като повярва?

Духовната употреба на овощната градина (1657) - Ралф Остин - 81

 Естествените и Духовните овошки

Според Писанията и опита на Ралф Остин, овощар


1657

Песен на Песните, 2:3 - Каквото е ябълка между горски дървета...
Осия 12:10 - употребявах притчи...

Осемдесет и първо наблюдение

            

Овошките дават плод и на нечестивите, не само на благочестивите; нечистите и скверните всяка година ядат и пият от плодовете им и, както святите, получават ползи и придобивки от тях.


Това ни загатва:

че благочестите са полезни не само един на друг,
но и нечестивите добруват от тях.


 На богобоязливите са дадени големи и скъпоценни обещания за благата на този и бъдещия свят и когато Бог по своему ги изпълнява, нечествите (които растат между тях като плевели между пшеница) им стават причастници.

 Освен това благочестивите са участници в Божието естество и, имайки в себе си Духа на своя Небесен Отец, подражават на Бога в някаква степен; по този начин Той прави добро на „праведни и неправедни“ (Матей 5:44). Те правят добро на всички според заповедта „Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви кълнат, добро правете на ония, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и гонят.“

 Нечестивите участват в благословенията на благочестивите; дори Содом се запази по-дълго, докато праведният Лот го обитаваше. И колцина добруваха заради познанството си с Йосиф? Давид се държеше добре с нетърпимия Навал и опази стадата му, докато беше при тях. Лаван бе благословен заради Яков. Потифар и домът му, Фараонът и цял Египет – всички добруваха заради същия Йосиф - той беше благословение навсякъде. Благочестивите също така изобличават, увещават и назидават нечестивите и така ограничават греха им и понякога стават средство за спасението им. Те им дават и им правят добро: Ако са гладни, ги хранят. Ако са жадни, ги напояват.


 И тук забелязваме благородния и превъзходен характер на Божиите хора – те правят добро на онези, които ги нараняват и ощетяват. Нечестивите не са така „праведният превъзхожда ближния си“, който е плътски. (Притчи 12:26). Праведният има превъзходен Дух и показва прилика с естеството на Бога, своя Отец, Който прави добро и на праведни, и на неправедни.

 Така ставаме свидетели и на това колко низък и недостоен е духът на нечестивия, който мрази праведния напук на цялата негова любов; той му връща зло за добро „за моята любов те враждуват против мене“. (Псалм 109:4) Такова отношение утежнява греховете им против Бога; те съгрешават против любов, милост и благост. Бог призовава небето и земята да се чудят на това: „Чуйте небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.“ В тази степен постъпките им влошават греха им и към благочестивите; най-голямата възможна неблагодарност е за любов да върнеш омраза, на добро да отвърнеш със зло.

 

Бариери за евангелието при различните етноси в България - част 1- панорама

Благовестието при Българите и Циганите

панорамен поглед

При все че Божията сила за спасение действа безотказно навсякъде и Всевишният разпростира Своето небесно царство ежедневно, без човек или демон да може да Му каже "какво правиш?", като е изпратил Своя Син на бял кон и е тръшнал отворени всички железни и медни двери по пътя Му, е хубаво Божиите служители да знаят пред какви бариери ще се изправят, когато най-после дръзнат да се препашат с меча на словото и да обуят обувките на благовестието на нашата земя, за да получат избраните от нашите съграждани спасението с вечна слава.

България-та е наречена "земен рай", но всякакви прилики с Едемската градина или обиталищата на небожителите свършват с тучната растителност.  България е страна на неверници, на нерелигиозници дори. С българите трябва да се започне и ако, както казват Писанията, започването на една работа не е тъй добро, както свършването й, за българите тази поговорка тежи сто пъти повече. Българите са неверници в най-простия и брутален смисъл на думата. Всяка народопсихология ще посочи като основна тяхна черта непокорството и вироглавството. Те, за добро и зло, са "непокорната рая". За добро, защото не се подлагат под ярем на поробители. Повече за зло, защото искат Бога да си седи високо и да не ги занимава да ги прави Свои роби чрез покорство към евангелската вяра. Те не искат да приемат акъл от никого и всеки намек за авторитет ги отблъсква и разбунва. Ярко доказателство се намира в това , че повече имат на почит и честват безбожни бунтовници и присмиватели, отколкото мъдри, смирени и книжовни люде. Култът към личността им е сравнително непознат. Те издигат бунта в култ. Това са хора, които мислят, че правят услуга на шефовете си, задето онези са ги наели. Българинът е прагматичен, но само за залъка - за душата си не мисли, защото е горд и го е срам да проси, а го мързи да копае. Нея той оставя сама да се намери и опази. Той се стреми да се опази от всичко и си мисли, че е достатъчно прозорлив и наблюдателен да го направи; но накрая се опазва от спасението. "Каквито са мислите му, такъв е и той" Българинът е дяволит присмивател и тарикат. Божието слово за него е укор и грозен абсурд, а от своето българско православие взима само онова, което не нарушава неговото ежедневие и не посяга на неговото самочувствие - външните белези. Той не може да си позволи да бъде хокан, гълчан, уязвяван. Мисли Бог за българин, тоест за дребен търгаш. Та малко ли е това: тук кръстче, там иконка, начумерено и бързосделано прекръстване.... Колкото да се потупа о гърди и да се зове християнин и да остави там нещо за тоя Бог, с който можеш хем да търгуваш, хем да му се подиграваш. С българите работата е тегава, ако въобще започне; около тях сякаш се носи черен облак. Ликът им е на нещастни и смазани хора, но не смазани в смирение или разкаяние, а ходят като че с натъртена гордост и онеправдани от всичко и всички. Винаги имат в ръката си коз - греховете на другите, най-вече на властимащите от миналото и настоящето. Черупката на такъв себеправеден и обиден народ трябва да е много трудна за разчупване. Понеже, когато някой толкова много съжалява себе си, как може да съжали Божия Син и неговото унижение и страдание? Българският страдалец е вечна жертва и няма нужда от вечната жертва на Христа. Отделно той, бидейки националист, гледа с подозрение на мисионерите и ги счита за заклети културни и религиозни врагове.  На тази нива дори приемането на листче брошурка - сиреч посяването - е постижение. Българите най-приличат на костеливите, коравоврати юдеи и с тях трябва да се действа остро, твърдо и безкомпромисно - да се секат мислите за бягство или изплъзване. Трябва да се изтъква техния непокорен и лукав характер и да се подчертава универсалният обхват на Божия съд и присъди. Положението на българите не е никак розово. На тях им е чужда законността и справедливостта и те имат нужда да чуват за тежестта на Божия закон и неизбежността на Божия съд.

Циганите са съвсем други, като огледален образ. Нашият съгражданин е малко прагматичен откъм светските работи, но много набожен и съзнаващ действителността на Бога, душата и отвъдните работи. Той ще се отбие от пътя си, за да се научи кой е Бога. Той търси религия, в която да депозира душата си. Него не го е срам да моли. У него има суеверен страх, понякога толкова голям, че да го преследва от сутрин до вечер. В циганските махали има много "кангери-та" и всички проповядват различни работи, но винаги има силна музика, емоционални изстъпления, ликувания и въодушевление - все плътски неща - и обещания за земно благополучие, успех и едно по-добро утре. Защото човекът от махалата чака свръхестествено утре.  Хората там признават и почитат авторитета. Но там се корени техният проблем. Те признават и почитат кажи-речи ВСЕКИ авторитет и не изпитват думите му, дали съответстват на свидетелството на Светите Писания, а само го следват, доколкото словото му пасва на техните суеверни представи за Бога и настроенията им. Ако пасва, е помазано и добро, ако не - има други църкви. В махалата истината е на улицата, в църквите - лъжи. Тласкани от такива емоционални пориви, циганите стават жертва на лъжеучители. От това нехайство за истинност и неистинност всякакви лъжеучения  се наспоряват и заробват или най-малкото объркват много души и стават по-зле, отколкото са били в началото. Вярата на много от тези прости и наивни хора не е основана на Божието слово, а на техни преживявания, на скалъпени ритуали или учения от пасторите им - експлоататори, самозванци и фантазьори. Резултатът е религия с много шум, но с малко истинност и морал. Тук някой стих, там - друг, омесено с пророчества, сънища, видения, врачувания, всичко с музикален съпровод. В тази рохка и приветлива почва са се настанили петдесятните и харизматични църкви, които доставят желаните чувствени възбуди и екзалтации, любопитните новости и откровения. Техните истински Божии служители, които всъщност не са много, срещат огромни трудности с обръщането на циганите точно заради тази крива вяра и глупаво суеверие, което обезчестява Бога и го превръща в капризен султан или, в повечето случаи, в аладиновия дух, който благославя с плътски, светски желания. Да се закотви разумът и душата на циганин във вечните истини, се оказва нелека задача - каквато не е изглеждала, когато при първата среща той с радост и искрено е изповядал, че вярва в Исуса. В махалата почвата е мека, но с много плевели и семето потъва само за да не покара или да бъде задушено от конкуренцията. За да бъде спасен бедният излъган човек, религиозните лъжи, които са го заплели, трябва да бъдат изобличавани със сериозност и търпение и да се набляга на истински духовния, вътрешния, разсъдъчния, разумния, словесния характер на истинската религия. На всяка цена трябва да се избягва сътрудничество с онези пастори, които държат паствата си в грубо невежество и не дават на бедния грешник здраво учение. А той трябва да е готов да "скъса" с всичко старо, с всички кълчища, в които се е оплитал, да признае, че не е познавал истинския Бог; да се покае от тях. Той не е само жертва - Библията не говори добро за онези, които слушат лъжи. Нека спре да гледа на Бога като на капризен и разпасан Падишах, който може да му развали здравето или пък да му даде гърне със злато, а да погледне към възкресението и бъдещия свят. Правата вяра включва библейско знание за основните учения на Новия Завет - съд, изкупление, вяра, покаяние, новорождение...нова територия за човека от махалата. И пак, постоянството, твърдата вяра, независимо дали той се намира в добро или зло, ще бъде най-добрият белег. Защото от циганите лесно се изкопчват изповеди и съгласия.