Бариери за евангелието при различните етноси в България - част 1- панорама

Благовестието при Българите и Циганите

панорамен поглед

При все че Божията сила за спасение действа безотказно навсякъде и Всевишният разпростира Своето небесно царство ежедневно, без човек или демон да може да Му каже "какво правиш?", като е изпратил Своя Син на бял кон и е тръшнал отворени всички железни и медни двери по пътя Му, е хубаво Божиите служители да знаят пред какви бариери ще се изправят, когато най-после дръзнат да се препашат с меча на словото и да обуят обувките на благовестието на нашата земя, за да получат избраните от нашите съграждани спасението с вечна слава.

България-та е наречена "земен рай", но всякакви прилики с Едемската градина или обиталищата на небожителите свършват с тучната растителност.  България е страна на неверници, на нерелигиозници дори. С българите трябва да се започне и ако, както казват Писанията, започването на една работа не е тъй добро, както свършването й, за българите тази поговорка тежи сто пъти повече. Българите са неверници в най-простия и брутален смисъл на думата. Всяка народопсихология ще посочи като основна тяхна черта непокорството и вироглавството. Те, за добро и зло, са "непокорната рая". За добро, защото не се подлагат под ярем на поробители. Повече за зло, защото искат Бога да си седи високо и да не ги занимава да ги прави Свои роби чрез покорство към евангелската вяра. Те не искат да приемат акъл от никого и всеки намек за авторитет ги отблъсква и разбунва. Ярко доказателство се намира в това , че повече имат на почит и честват безбожни бунтовници и присмиватели, отколкото мъдри, смирени и книжовни люде. Култът към личността им е сравнително непознат. Те издигат бунта в култ. Това са хора, които мислят, че правят услуга на шефовете си, задето онези са ги наели. Българинът е прагматичен, но само за залъка - за душата си не мисли, защото е горд и го е срам да проси, а го мързи да копае. Нея той оставя сама да се намери и опази. Той се стреми да се опази от всичко и си мисли, че е достатъчно прозорлив и наблюдателен да го направи; но накрая се опазва от спасението. "Каквито са мислите му, такъв е и той" Българинът е дяволит присмивател и тарикат. Божието слово за него е укор и грозен абсурд, а от своето българско православие взима само онова, което не нарушава неговото ежедневие и не посяга на неговото самочувствие - външните белези. Той не може да си позволи да бъде хокан, гълчан, уязвяван. Мисли Бог за българин, тоест за дребен търгаш. Та малко ли е това: тук кръстче, там иконка, начумерено и бързосделано прекръстване.... Колкото да се потупа о гърди и да се зове християнин и да остави там нещо за тоя Бог, с който можеш хем да търгуваш, хем да му се подиграваш. С българите работата е тегава, ако въобще започне; около тях сякаш се носи черен облак. Ликът им е на нещастни и смазани хора, но не смазани в смирение или разкаяние, а ходят като че с натъртена гордост и онеправдани от всичко и всички. Винаги имат в ръката си коз - греховете на другите, най-вече на властимащите от миналото и настоящето. Черупката на такъв себеправеден и обиден народ трябва да е много трудна за разчупване. Понеже, когато някой толкова много съжалява себе си, как може да съжали Божия Син и неговото унижение и страдание? Българският страдалец е вечна жертва и няма нужда от вечната жертва на Христа. Отделно той, бидейки националист, гледа с подозрение на мисионерите и ги счита за заклети културни и религиозни врагове.  На тази нива дори приемането на листче брошурка - сиреч посяването - е постижение. Българите най-приличат на костеливите, коравоврати юдеи и с тях трябва да се действа остро, твърдо и безкомпромисно - да се секат мислите за бягство или изплъзване. Трябва да се изтъква техния непокорен и лукав характер и да се подчертава универсалният обхват на Божия съд и присъди. Положението на българите не е никак розово. На тях им е чужда законността и справедливостта и те имат нужда да чуват за тежестта на Божия закон и неизбежността на Божия съд.

Циганите са съвсем други, като огледален образ. Нашият съгражданин е малко прагматичен откъм светските работи, но много набожен и съзнаващ действителността на Бога, душата и отвъдните работи. Той ще се отбие от пътя си, за да се научи кой е Бога. Той търси религия, в която да депозира душата си. Него не го е срам да моли. У него има суеверен страх, понякога толкова голям, че да го преследва от сутрин до вечер. В циганските махали има много "кангери-та" и всички проповядват различни работи, но винаги има силна музика, емоционални изстъпления, ликувания и въодушевление - все плътски неща - и обещания за земно благополучие, успех и едно по-добро утре. Защото човекът от махалата чака свръхестествено утре.  Хората там признават и почитат авторитета. Но там се корени техният проблем. Те признават и почитат кажи-речи ВСЕКИ авторитет и не изпитват думите му, дали съответстват на свидетелството на Светите Писания, а само го следват, доколкото словото му пасва на техните суеверни представи за Бога и настроенията им. Ако пасва, е помазано и добро, ако не - има други църкви. В махалата истината е на улицата, в църквите - лъжи. Тласкани от такива емоционални пориви, циганите стават жертва на лъжеучители. От това нехайство за истинност и неистинност всякакви лъжеучения  се наспоряват и заробват или най-малкото объркват много души и стават по-зле, отколкото са били в началото. Вярата на много от тези прости и наивни хора не е основана на Божието слово, а на техни преживявания, на скалъпени ритуали или учения от пасторите им - експлоататори, самозванци и фантазьори. Резултатът е религия с много шум, но с малко истинност и морал. Тук някой стих, там - друг, омесено с пророчества, сънища, видения, врачувания, всичко с музикален съпровод. В тази рохка и приветлива почва са се настанили петдесятните и харизматични църкви, които доставят желаните чувствени възбуди и екзалтации, любопитните новости и откровения. Техните истински Божии служители, които всъщност не са много, срещат огромни трудности с обръщането на циганите точно заради тази крива вяра и глупаво суеверие, което обезчестява Бога и го превръща в капризен султан или, в повечето случаи, в аладиновия дух, който благославя с плътски, светски желания. Да се закотви разумът и душата на циганин във вечните истини, се оказва нелека задача - каквато не е изглеждала, когато при първата среща той с радост и искрено е изповядал, че вярва в Исуса. В махалата почвата е мека, но с много плевели и семето потъва само за да не покара или да бъде задушено от конкуренцията. За да бъде спасен бедният излъган човек, религиозните лъжи, които са го заплели, трябва да бъдат изобличавани със сериозност и търпение и да се набляга на истински духовния, вътрешния, разсъдъчния, разумния, словесния характер на истинската религия. На всяка цена трябва да се избягва сътрудничество с онези пастори, които държат паствата си в грубо невежество и не дават на бедния грешник здраво учение. А той трябва да е готов да "скъса" с всичко старо, с всички кълчища, в които се е оплитал, да признае, че не е познавал истинския Бог; да се покае от тях. Той не е само жертва - Библията не говори добро за онези, които слушат лъжи. Нека спре да гледа на Бога като на капризен и разпасан Падишах, който може да му развали здравето или пък да му даде гърне със злато, а да погледне към възкресението и бъдещия свят. Правата вяра включва библейско знание за основните учения на Новия Завет - съд, изкупление, вяра, покаяние, новорождение...нова територия за човека от махалата. И пак, постоянството, твърдата вяра, независимо дали той се намира в добро или зло, ще бъде най-добрият белег. Защото от циганите лесно се изкопчват изповеди и съгласия.