Обръщането на един евреин чрез Словото

 

Обръщането на един евреин чрез Словото

На първи Август 1567-ма година се родил един юдеин на име Герсон. Той станал учен в талмуда и еврейските традиции и живеел в Реклингсхаузен, Вестфалия. Освен греха на лихварството, от който бил напълно обладан, в сърцето му имало горчива ненавист към християнството, която го подтиквала да излива хули против Исус. Той, като всички останали от своя народ, изглеждал обект на осъдното закоравяване, с което Израил бил наказван вече 1500 години, след като отхвърлил и убил жестоко Месията. Но какво го сполетило! Случило се една християнка вдовица да дойде при лихваря да вземе малко пари назаем с голяма лихва. Но понеже нямала нищо подходящо за залог, оставила един прекрасен том на новозаветните писания в лутеровия превод. Герсон накрая се съгласил на залога. Като видял, че пред себе си има книгата на християните, в него се надигнало желание да узнае какви глупости пишело в нея. Взел двама братя евреи (своите шуреи) и започнали да четат святата книга. В началото се забавлявали и изливали ужасни богохулства по адрес на прочетеното. Но Герсон ставал все по-неспокоен. Обземали го чувства, които никога не бил изпитвал. Насаме започнал да проверява пасажите от пророците, в които, според свидетелството на евангелията, Исус от Назарет бил предречен като Месията на Израилевия народ и на всички земни народи. "Там намерих", пише той в една от книгите си за Талмуда, "такава светлина, за която цял живот трябва да благодаря на Бога." Той бил сразен от истината. И тъй, след като повярвал, отишъл в Халберщадт, където една година получавал уроци от Божия проповедник Зилбершлаг и бил покръстен. Но след като Бог му показал милост и така милосърдно го бил спасил от пъкления мрак, в него се явило желанието да бъде средство, чрез което и други да участват в тази благодат. Затова записал богословие в Хелмщедт, научил мнозина в Копенхаген на еврейския език, който владеел твърде добре, публикувал множество книги против еврейските заблуждения. За съжаление жена му го напуснала по неясни причини, но най-вероятно заради вярата му. Той обичал своя народ и никога не спрял да ги защитава против клеветите и суеверията, които все още върлували в европейското общество.Накрая умрял в сиромашия като пастор в херцогство Анхалт, Септември 1627.