Изповедта на искрения атеист

Откъс от книга на Жулиен Офре дьо Ламетри - Френски лекар и философ материалист от "Просвещението".

Щастието е право на всеки човек; той трябва да го намери на мястото му; то принадлежи толкова на подлите, колкото и на най-добрите. Да се насладим на любовта в естествения й (и присъщ на животните) смисъл, да погъделичкаме сетивата си, е за нас едничко добро - това само по себе си, дори без чест и одобрение от света, ни прави щастливи. За да запазим това щастие, "добродетелта" на педанта (строгия религиозен човек - бел.прев.) не трябва да му пречи. Тази добродетел (на въздържанието - бел.прев.) е плод на въображението, рожба на измислицата и чуждо насаждение, което не се ражда по естествен път в гърдите ни. Разкаянието, което така упорито ни гони, трябва да бъде прокудено от мислите ни, а неспокойната съвест, плод на ударите и предубежденията, които сме получили в детството си, трябва да бъде упоена, смълчана и замълчавана, докато вече не може да говори. За Бог не трябва да мислим и трябва да приемаме, че няма друг живот освен този; затова единственото, от което трябва да се боим - което може да застане на пътя на щастието ни - е палачът. Разбира се, и философът трябва да се бои от този съдник, защото не се бои от нищо друго под или над земята.

- Жулиен Офре дьо Ламетри, за живота на щастливеца.


Или, с други думи, да ядем, да пием и да се веселим, защото утре ще умрем (и след това - нищо). Изповедта на този френски просвещенец през 18 век е звучала скандално и той е бил заклеймяван дори от събратята си свободомислещи и скептици. Днес тази изповед е подтикът и мотото на кажи-речи всеки наш съгражданин, сънародник, съземлянин. Да, такива са времената ни - времената на новото езичество!