Святост и любов

Святостта на Бог е това, което може би най-много го различава от нас. Когато четем за него, виждаме, че ние сме несвяти, скверни, мръсни. Разликата е по-голяма, отколкото между черно и бяло. Бог казва "аз съм Свят" 1 Петър 1:16, което автоматично значи, че ние не сме. Трябва да кажем, че Светостта е основен атрибут на Бог. Хората, които искат да живеят в грях, искат да знаят само, че "Бог е любов" 1 Йоан 4:8, и това е така, но Святостта е нейна сиамска близначка. Едната не върви без другата. Бог има много атрибути и те всички са в зависимост един от друг. Небесните хвалители викат ден и нощ "Свят, Свят, Свят е Господ Бог." Откровение 4:8. и прикриват лицата си, защото не са достатъчно святи Исая 6:2. Без святост никой не може да види Бога. Без святост любовта става безразлична към злото или направо негова помощничка.

Когато се замислим за Божията святост, това ни прави да потръпнем. Има някой, който е толкова по-превъзходен от нас и толкова непознат, та и да ни търпи не може, и ние не можем да бъдем като него. Бог е Светлина и в него няма никаква тъмнина 1 Йоан 1:5, а ние сме тъмнина Ефесяни 5:8. Как да влезем във светлината? Кой може да застане пред него? Как да излезем от тъмнината на греха? Имаме пред себе си непреодолима пропаст, огромно несъответствие. В себе си нямаме искра, нито вещество, да запалим. Вярно е, ние сме тъмнина, но "Бог е заповядал светлина да изгрее от тъмнината" 2 Коринтяни 4:6. и е казал "аз ви освещавам". Левит 21:8. Той може да направи от нищо нещо, от нещо лошо - нещо добро. За да ни освети, Той е изпратил своя Свят Син, Исус Христос, който освети себе си със саможертвата си. Йоан 17:9. Кръвта на неговият кръст прави нас святи в очите на Бога като самия него. Евреи 10:14 А Светия Дух, както се подразбира от името, прилага освещението на тази кръв чрез Божието слово на благовестието 1 Петър 1:2. Йоан 17:17. Това освещение прави човек да прилича нещо на Бог и "да се занимава с неговата работа", да се занимава със святи човеци, святи дела, святи мисли, както Святото дете Исус. Лука 2:49; Деяния 4:27. Святите неща в Стария Завет - съдове, пари и храни - се използваха само за Богослужение, святите хора в Новия служат на Бог от осветено сърце и са призовани да бъдат святи във всичко, което правят. 1 Петър 1:15. Те имат святостта му и отговарят с любов на любовта му.

Любовта е, истинската любов, с която Бог се мотивира да ни освети и която изпрати Христос на кръста. Разпнатият Христос чрез Божията любов прави всички атрибути приятни и полезни за нас, дори неговото преди страшно правосъдие. (за това друг път) Когато чуем благия и любовен зов в Евангелието, когато познаем любовта му към нас в умилостивението на Христос, святостта му вече не е ослепяваща светлина, а светлина в тунела, лъч чиста любов. Тези лъчи не падат навсякъде и затова Божията любов е избирателна и променяща любов. Не е онази любов, която оставя хората такива, каквито са и където са. Това е любовта, която ни привлича към Святия и Праведния Бог и ни прави нови, създава нов човек в нас в правда и светост на истината. Ефесяни 4:24. Не всички са избрани, както не всички са святи. Всички светии са избрани от света, за тях е умрял Христос, за тях е изпратен Духа да ги освети. Те ще бъдат святи, както Бог е свят.

"както ни е избрал в него преди създаването на света,
да бъдем святи и непорочни пред него в любов,"
Ефесяни 1:4.

Ето как в Божия избор любовта не може да се раздели от святостта и се вижда в нея. Не разделяйте това, което Бог е съчетал.

Не(досегае)мите идоли

Съдии 6
28 И когато градските жители станаха на утринта, ето олтара на Ваал, съборен, и Ашерата, която беше при него, изсечена, и втория вол цял изгорен на съградения олтар.     
29 И рекоха си един на друг: Кой стори това дело? И като изпитаха и претърсиха казаха: Гедеон Йоасовият син е сторил това дело.

Тук проличава колко вкоренено беше идолопоклонството в Израел по времето на съдиите. Бяха минали десетилетия и Бог не се познаваше по земята. Честно казано, то винаги е било вкоренено и всеки удар по него винаги е идвал изненадващ; винаги е имало идоли, може би не по хълмовете и в езически храмове, но вътре в хората е имало, както винаги е имало дървета по лицето на земята. Да разпознаваш дърветата не е винаги лесно, но да познаеш какви са идолите на хората в самите тях, е фасулска работа, защото те с готовност ги признават, хвалят, защитават, докато онези.....мълчат. Устата ти те осъждат, а не аз: Устните ти свидетелствуват против тебе. Йов 15:6 Странно нещо е да обичаш онова, което е едно нищо и ти мълчи и което си превръщаш в експлоатиращ господар, но това ти е идолопоклонството. "никой не се замисля в сърцето си" Исая 44:19. Благовестието на живия Бог хвърля светлина върху това, което човек най-много обича и почита, върху външните и вътрешните му идоли, защото говори за Божията любов, за почитта към Бог чрез почитането на Сина, а хората вече са влюбени и сватосани, и почитат нещо в сърцата си: те "възлюбиха тъмнината." Йоан 3:19 и стоят в нея, всеки в своя тъмен кът.

Словото в ръката на онзи, "който изпитва сърца и вътрешности", Откровение 2:23 прави скритото открито, издирва тайните на сърцето. Със думите на светлината изобличаваме узурпаторите на Бог в сърцето и сбъдваме словото "Затова, ето, идат дни, говори Господ, И ще направя посещение върху идолите му," Еремия 51:52 .

При срещите ми с различни хора се случва така те да се изненадат с голямо учудване, когато, благовествайки, с думите си посегна на най-съкровеното им - България, Православие, Семейство, Протестантство, Пастор еди-кой-си и тем подобни неща, някои от които не са лоши сами по себе си, но са се уголемили до титанични идоли, вкопани в съзнанието, паметта и чувствата на поколения. Искат да са "българи"; "православни"; "дъновисти"; "протестанти"; да имат "своя си вяра", да са към еди-кой си, докато тези понятия на самите тях не им говорят нищо, освен едно мъртво присъствие във вътрешното им пространство. Това важи най-вече за "българщината". Те не разбират какво вярват, нямат какво толкова да кажат, нито тези принадлежности са им дали нещо, нито те на тях. Единственото, което получават е подплата на егото, гордост в нещо, с което да се похвалят, понеже живеят в сянката му. Затова - сакън да говориш за нещо, което да засенчи идолите им, като например за "името над всяко име" Филипяни 2:9, за изключителната Божия любов и Божията слава в благовестието - "служението на славата", за "превъзхождащата слава" 2 Коринтяни 3:9,10, истинските и духовни вяра и служение. Дефакто чуват, че "тук има един по-велик" от техния идол. Аз не посягам наистина на всичко (освен на лъжеучението и лъжеучителите), но както "има време за всяко нещо," Еклесиаст 3:1, така за всяко нещо си има място и на най-първото място, олтара, престола и пиедестала в човека трябва да бъде възкачен Бог в лицето на Исус Христос и нищо друго. Другото, ако се е възкачило, трябва да бъде хвърлено долу като нечисто нещо, проклетия, защото се е превърнало в "погубваща планина" Еремия 51:25, която засенчва Бог и го лишава от славата му, и погубва човешката душа. "Който се хвали, с Господа да се хвали, че го познава." И най-законните неща могат да се превърнат в идоли - самият Божи закон, олицетворен от Моисей, бе станал като ням идол за евреите: те не го слушаха, нито разбираха как сочи към Христа, но му се покланяха и отхвърляха благовестието на Божията благодат, изпълнението на закона и пророците. Деяния 6:11. Нито България, нито Румъния, нито Русия, нито Реформацията, нито някое светило (или лъжесветило), нито тяхното най-добро достояние или постижение, може да се намърда до Божието величие. Всички ще паднат пред Него "и идолите съвсем ще изчезнат," Исая 2:18. Проповедта на Исус е за славата на Бога и Бог "ни приема за Божия слава". Рим 15:7. Само Божият Агнец е достоен "да приеме сила и богатство и премъдрост и крепост и почест и слава и благословение." Откровение 5:12. Той ги обогатява, за да могат те да го прославят с думите и животите си. Той ги е създал и, още по-важно, ги е спасил, не да се тупат в гърдите, че са българи, а че като Божи народ имат такъв Бог: "Всички които се наричат с името ми, които за славата си сътворих: създадох ги и ги направих." Исая 43:7. Може да няма противопоставяне - ще бъдем  християни и българи, християни и обичащи българския език. Ще принадлежим на Бога, ще сме добри граждани. Ще почитаме Бога, ще уважаваме хората и деноминациите за това, което е достойно за уважение, а злото ще отхвърляме. Но идолопоклонниците винаги са затваряли (не)разбирането си за християнство в някаква кутия, някаква национална идея, в някаква деноминация, затваряйки Божията слава, и изведнъж някакъв си смъртен идва като с топ и гърми по техните светини, отсича корена им и изхвърля тинята, калта и камънаците, на които се крепи тяхната вяра. Йов 8:11,17. Кой е той, да си позволява това?! Кой отхвърля напоената с кръв земя и стисканите до кръв традиции?! С тази ревност към идолите си те доказват, че Христос нито им е бил основа, нито "скъпоценен камък", при когото да дойдат и да го разгледат, иначе не биха оставили Съвършения и не биха прибегнали към нещо друго. Исая 28:16.