Не(досегае)мите идоли

Съдии 6
28 И когато градските жители станаха на утринта, ето олтара на Ваал, съборен, и Ашерата, която беше при него, изсечена, и втория вол цял изгорен на съградения олтар.     
29 И рекоха си един на друг: Кой стори това дело? И като изпитаха и претърсиха казаха: Гедеон Йоасовият син е сторил това дело.

Тук проличава колко вкоренено беше идолопоклонството в Израел по времето на съдиите. Бяха минали десетилетия и Бог не се познаваше по земята. Честно казано, то винаги е било вкоренено и всеки удар по него винаги е идвал изненадващ; винаги е имало идоли, може би не по хълмовете и в езически храмове, но вътре в хората е имало, както винаги е имало дървета по лицето на земята. Да разпознаваш дърветата не е винаги лесно, но да познаеш какви са идолите на хората в самите тях, е фасулска работа, защото те с готовност ги признават, хвалят, защитават, докато онези.....мълчат. Устата ти те осъждат, а не аз: Устните ти свидетелствуват против тебе. Йов 15:6 Странно нещо е да обичаш онова, което е едно нищо и ти мълчи и което си превръщаш в експлоатиращ господар, но това ти е идолопоклонството. "никой не се замисля в сърцето си" Исая 44:19. Благовестието на живия Бог хвърля светлина върху това, което човек най-много обича и почита, върху външните и вътрешните му идоли, защото говори за Божията любов, за почитта към Бог чрез почитането на Сина, а хората вече са влюбени и сватосани, и почитат нещо в сърцата си: те "възлюбиха тъмнината." Йоан 3:19 и стоят в нея, всеки в своя тъмен кът.

Словото в ръката на онзи, "който изпитва сърца и вътрешности", Откровение 2:23 прави скритото открито, издирва тайните на сърцето. Със думите на светлината изобличаваме узурпаторите на Бог в сърцето и сбъдваме словото "Затова, ето, идат дни, говори Господ, И ще направя посещение върху идолите му," Еремия 51:52 .

При срещите ми с различни хора се случва така те да се изненадат с голямо учудване, когато, благовествайки, с думите си посегна на най-съкровеното им - България, Православие, Семейство, Протестантство, Пастор еди-кой-си и тем подобни неща, някои от които не са лоши сами по себе си, но са се уголемили до титанични идоли, вкопани в съзнанието, паметта и чувствата на поколения. Искат да са "българи"; "православни"; "дъновисти"; "протестанти"; да имат "своя си вяра", да са към еди-кой си, докато тези понятия на самите тях не им говорят нищо, освен едно мъртво присъствие във вътрешното им пространство. Това важи най-вече за "българщината". Те не разбират какво вярват, нямат какво толкова да кажат, нито тези принадлежности са им дали нещо, нито те на тях. Единственото, което получават е подплата на егото, гордост в нещо, с което да се похвалят, понеже живеят в сянката му. Затова - сакън да говориш за нещо, което да засенчи идолите им, като например за "името над всяко име" Филипяни 2:9, за изключителната Божия любов и Божията слава в благовестието - "служението на славата", за "превъзхождащата слава" 2 Коринтяни 3:9,10, истинските и духовни вяра и служение. Дефакто чуват, че "тук има един по-велик" от техния идол. Аз не посягам наистина на всичко (освен на лъжеучението и лъжеучителите), но както "има време за всяко нещо," Еклесиаст 3:1, така за всяко нещо си има място и на най-първото място, олтара, престола и пиедестала в човека трябва да бъде възкачен Бог в лицето на Исус Христос и нищо друго. Другото, ако се е възкачило, трябва да бъде хвърлено долу като нечисто нещо, проклетия, защото се е превърнало в "погубваща планина" Еремия 51:25, която засенчва Бог и го лишава от славата му, и погубва човешката душа. "Който се хвали, с Господа да се хвали, че го познава." И най-законните неща могат да се превърнат в идоли - самият Божи закон, олицетворен от Моисей, бе станал като ням идол за евреите: те не го слушаха, нито разбираха как сочи към Христа, но му се покланяха и отхвърляха благовестието на Божията благодат, изпълнението на закона и пророците. Деяния 6:11. Нито България, нито Румъния, нито Русия, нито Реформацията, нито някое светило (или лъжесветило), нито тяхното най-добро достояние или постижение, може да се намърда до Божието величие. Всички ще паднат пред Него "и идолите съвсем ще изчезнат," Исая 2:18. Проповедта на Исус е за славата на Бога и Бог "ни приема за Божия слава". Рим 15:7. Само Божият Агнец е достоен "да приеме сила и богатство и премъдрост и крепост и почест и слава и благословение." Откровение 5:12. Той ги обогатява, за да могат те да го прославят с думите и животите си. Той ги е създал и, още по-важно, ги е спасил, не да се тупат в гърдите, че са българи, а че като Божи народ имат такъв Бог: "Всички които се наричат с името ми, които за славата си сътворих: създадох ги и ги направих." Исая 43:7. Може да няма противопоставяне - ще бъдем  християни и българи, християни и обичащи българския език. Ще принадлежим на Бога, ще сме добри граждани. Ще почитаме Бога, ще уважаваме хората и деноминациите за това, което е достойно за уважение, а злото ще отхвърляме. Но идолопоклонниците винаги са затваряли (не)разбирането си за християнство в някаква кутия, някаква национална идея, в някаква деноминация, затваряйки Божията слава, и изведнъж някакъв си смъртен идва като с топ и гърми по техните светини, отсича корена им и изхвърля тинята, калта и камънаците, на които се крепи тяхната вяра. Йов 8:11,17. Кой е той, да си позволява това?! Кой отхвърля напоената с кръв земя и стисканите до кръв традиции?! С тази ревност към идолите си те доказват, че Христос нито им е бил основа, нито "скъпоценен камък", при когото да дойдат и да го разгледат, иначе не биха оставили Съвършения и не биха прибегнали към нещо друго. Исая 28:16.