Сола скриптура от шести век

 Представям откъси от третото писмо на Лициниан (554-602), епископ на Картахена, Испания, до Винсент, епископ на остров Ибиза (да, същата Ибиза). Писмото е по повод някакви лъжливи послания - чудодейно написани от Христос и спуснати в Рим писма, в които се заръчва на вярващите да спазват определени правила в Господния ден. Лициниан използва Писанията, за да убеди Винсент, че след даването на закона, пророците и новия завет не трябва да бъдат приемани нови откровения.

"И тъй, не подобава на Ваша святост да вярва, че писмата са изпратени от Христос. Онова, което е написано в книгите на пророците, от Него Самия и от Неговите Апостоли, е достатъчно...

 Никога не вярвайте на неща, които не са за четене; защото и да ги имаше, след разгласяването на евангелията вече не са необходими.

Защото според учението на блажения апостол, както е писал наред с другото на Галатяните: Ако някой ви проповядва нещо друго освен онова, което сте приели, да бъде анатема.

Но както благовестието, така и целият закон и пророците до Йоан пророкуват това. Ако в бъдеще се разпространят някакви нови или необичайни неща, ваша Святост ще знае, че трябва да ги захвърли далеч и да ги презира. "

               
    
     Английски превод: Стивън Ван Импе
 (Оригиналният латински текст е взет от Patrologia Latina 72, 689-700)
 

 

Защо добрият християнин е антимилитарист?

 1. Защото в Новия Завет се явява Божието човеколюбие, което ни заставя да "говорим истината в любов". Докато преди "бяхме омразни, и мразехме се един друг" Тит 3:4, сега търсим любовта и мира със всички човеци, дори отношението да е еднопосочно. Войната се основава на лъжи за "нашите" (себевъзвеличаване) и лъжи (пропаганда) срещу "врага", на омраза и убийство. Божието царство има за своя почва любовта и придържането към истината; християните не са пристрастни към нито един народ, дори към собствения си, освен в това да му правят добро. Ако и да не забранява войната, Новият Завет определено не я поощрява.

2. Защото християнските църкви от първите 3 века не са били войнолюбиви. Антихристиянският философ Целз ок. 175 г. обвинява християните в подкопаване на римската империя заради нежеланието им да участват в армията. Християните са се занимавали с всякакви социални дейности, но не и с военно дело. Отците от това време - Тертулиан, Киприян Картагенски, Ириней Лионски, Юстин Мъченик, Атанасий се обявяват против участието на християни във войните на империята и се радват на настъпилия вследствие на християнството мир в нейните провинции. Едва когато християнството се империализира (империята никога не се е "християнизирала"), новозаветното миролюбие започва да изчезва.

3. Защото християните воюват с оръжия, които не са плътски срещу неплътски врагове 2 Коринтяни 10:4; Ефесяни 6, и побеждават с оръжията на правдата, словото на свидетелството и кръвта на Божия агнец. Всъщност войните затварят врати за евангелието, защото поглъщат умовете на хората и ги озлобяват към чуждото, в т.ч. небесното. Под въздействието на нечисти сили се издига култът към земята, родът, расата и т.н. Създава се безкраен кръг на ненавист и мъст. За вярващите няма да има мир, докато Сатана, който лъсти всички народи, не бъде смазан под нозете на Исус. Римляни 16:20. Вярващите виждат истинската причина за злото и не се опитват да я изкоренят с още зло. "Горко на онези, които турят далеч лошия ден,
И донасят близо престола на насилието;"Амос 6:3.

4. Защото войните водят със себе си рояк от злини, които можем да обобщим под три глави: Смърт, Сатана и ада. Смърт, защото хората се унищожават физически. Сатана, защото, както любовта действа всичко добро, така омразата носи отчаяние, всякакъв вид насилие, кражби и гнет, всякакви лъжи, клетви и богохулства. Ад, защото младите войници вярват, че ако умрат за родината си, ще получат вечен живот и слава. Тази лъжа, която е своеобразна ерес, е една от най-пагубните и най-разпространените, но и най-необорваната заради високия й статус по време на война. Така например още от края на 19 в. в Русия на младите войници се раздава брошура, в която им се казва, че ако умрат за своя цар, биват приети на небето като мъченици. Става въпрос за "Напутное молодому рус. солдату. Священная преданность царю и отечеству" на Дмитрий Гаврилович Булгаровский. Същата брошура в превод се употребява и във Третото царство, като към българския солдат, ще цитирам, е отправено следното "благовестие":

"както ангелите на небето за всичко безусловно се покоряват на Бога така безпределна трябва да бъде твоята покорност към Господаря....



а ако ти е отредено от Бога да умреш, то знай, че за отплата на твоята геройска смърт на бойното поле, е приготвен за тебе на небето мъченически венец....." - Съвети към младите български войници, 1892, Поручик Иван Марков, стр. 9,14

  Всъщност тази фатална заблуда вирее най-много там, където църквата и държавата са се сляли до хомогенност, както става обичайно в империите. Истинският християнин ще се противопоставя на тази губителна, прокобна лъжа, дори това да го направи предател в очите на народа.

5. Защото "който вади меч, от меч умира" - умрелите за войните на езичниците не могат да служат повече на никой народ, нито на Христа. Онези, които не воюват със себе си, тоест не умъртвяват земните си страсти, пороци и грехове, винаги ще водят война против Бога и против ближните си, и не стават за друго.

6. Защото възхваляващите войната с благородни лозунги не знаят какви безобразия се случват в нея. А онези, които бягат към нея, не знаят на какви звества са способни. "Азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш." 4 Царе 8:12.

 

7. Защото дори в Стария Завет Бог заповяда на евреите да водят война само с определени народи. По-късно войната беше чисто отбранителна, а нападащите царства бяха унищожавани. Цар Давид, предобразът на истинския Божи Помазаник, Исуса, мразеше войната - не отмъщаваше на враговете си и се гнусеше и от жестокостта на своите пълководци и телохранители. Когато Бог му предостави избор между война и мор, избра второто, защото не искаше "да падне в ръка на човеци" 2 Царе 24:14. Той определяше всички войнолюбци като "кръвожадни мъже"; "кръвници"; "насилници" и подобни, и копнееше да построи храм на Бога, за да служи в него в мир със всички. Той би се зарадвал да види Божието царство, което не насилва, а бива взето със силата на вярата.

  

Защо добрият християнин е аполитичен

Защо добрият християнин е аполитичен

1 Коринтяни 2:6
Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от владетелите на тоя век, които преминават;

1. Защото рискът да превърнеш любимата си партия или партиен лидер в жив човешки идол е прекалено голям. Политическите партии разчитат на сляпото човекопоклонство на последователите си, за да бъдат финансирани, да заемат място в общественото пространство и за да разпространяват пропагандата си. Даже ако приемем, че има добри лидери, идолизирането им от безбожните и от християните, които ги следват, ще доведе до падението им заради унищожителната ревност на Бога. Деяния 12:22.

2. Защото християнинът е пришълец и чужд на земята. Той не търси земно отечество (Евреи 11:13,16), нито се възползва от света, като че ще векува на него. Да влага сърцето, душата, силите си в земно царство, камо ли в проект за такова, е празна работа и предателство спрямо Небесното царство, чийто градеж тече сега и чиято надежда е вечна и непоклатима. Бог е дал земята на езичниците, а небесното царство на потомството си. Това разбира се не означава да не се грижим за страната си и сънародниците си, но не можем да им засвидетелстваме безгранична лоялност и да им се отдаваме както на Бога. 

3. Защото земните царства неизменно са в същината си езически, плътски, демонични и дори в най-добрите от тях Сатана действа с размах. А най-опасни са онези, които се имат за пазители на християнските ценности. Неслучайно Бог с неохота подари на юдеите желания им цар - така един човек - рохка почва за силите на злото - застана между тях и Бога. Христос не обори Дявола, когато последният твърдеше, че непосредствената власт над царствата е негова (Лука 4:6), ако и Бог да владее над всички. Вследствие на това тези царства са в постоянен курс на отдалечаване от Бога, дори да претендират за противното. Те унищожават човешките души и тела, като издигат национални религии с езически характер, които гонят Божия народ; безсрамно надуват човеците с национална гордост, завист, презрение към другите народи, имперски амбиции, вътрешни борби между "родолюбци и предатели", войни, междуособици и т.н. Езичниците, които ги съставляват, винаги ще поставят своята греховна воля над Божията.

4. Защото човеците са лъжливи и обещанията на кандидатите най-често са вятър. Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ. (Псалм 146:3). Последните 33 години "преход" са ярък пример за това. Простолюдинът не може да знае какви са мотивите на лидерите, нито под чие въздействие и контрол се намират. Освен това всички петиции, молби, писма и т.н. нямат никакъв ефект на решенията им. Единствено Господ може да склони даден владетел към доброто, но от опит виждаме, че това е рядко явление (Притчи 21:1). Малцина владетели се запомнят с добро, и ако се запомнят, то често е заради ефекта на послесмъртната слава. Дори благочестиви царе като Давид и Соломон се оказаха катастрофални за земното царство, в което бяха поставени. Какво остава за безбожните?

5. Защото, в резултат на 1,3,4, на християнина рано или късно ще му се наложи да наруши Божиите заповеди, за да докаже верността си към "вожда". Той ще трябва да участва в надпревара по оплюване на съперниците, в клевети, обиди, в демонстрации на сила - ще трябва да оправдава всяко негово действие и да показва лицеприятие и пристрастие на етническа, верска или идеологическа основа и така да погазва Царския закон на свободата (Яков 2). Стига се дотам, дори, да се замени Божието царство със земното, което, ако претендира за "божественост", се явява узурпаторско.

6. Защото политиката е шахматната дъска на Бога и на дявола, в която има само черни фигури. Тя е нещо високо за обикновения човек и демокрацията (народовластието) още от своята зора е илюзия и безумие. Християнинът трябва да се занимава със своето обкръжение и да дава действителен принос на междуличностно ниво - да прави добро с пример и с евангелието на Исус Христос. " Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене." (Псалм 131:1). Мъдрият християнин ще дружи с братя, които са смирени, а не с прелъстените, които "мъдруват високи неща" и отварят уста широко да политиканстват. (Римляни 12:16).

Защо е царски закон любовта ?

 

Ако изпълнявате царския закон според Писанието: "Да възлюбиш ближния си като себе си.“, добре правите.

-Яков 2:8

 

 Защо е "царски" този закон?

1. Защото е любим на царя на любовта. Исус Христос е Божието човеколюбие, явената и въплътена Божия любов (Тит 3:4; 1 Йоан 4:9). Така и любовта е скритият и безплътен Дух на Помазаника в нас. Един книжник разпозна в думите и делата на Учителя от Назарет тази божествена, пресвята като Бога манна. Затова му бе казано, че не е далеч от царството (Марк 12:30-34).

2. Защото, както една всемирна империя, и той -- изразен в Божието царство, но и в Божието провидение -- се простира до краищата на земята до всички човеци. Който вижда Божията милост и любов около себе си, ще иска да научи повече от този закон и ще търси царя, който прощава щедро (Псалм 119:64; 130:7). В целия свят той е опознавателният знак на истинските ученици (Йоан 13:35).

3. Защото е благороден, светъл и превъзвишен над всички закони, дори над съвършения наказателен кодекс от заповедите, което е Божието правосъдие. В него се обемат всички Божии закони. Той е високият път, високата летва, към която преди всичко и над всичко трябва да се стреми всеки християнин. (Римляни 13:10; 1 Коринтяни 12:31; 13:3; Матей 5:39; Лука 6:32).

4. Защото е дар и суверенен акт от Царя, с който помилва грешните бунтовници и им дава пълна амнистия, и единствено Той има правото да им го даде и да ги запознае с него (Яков 1:17; 1 Йоан 3:1; 1 Солунци 4:9).

5. Защото с царската сила ни избавя от царството на тъмнината и властта на Сатана, за да не живеем роби на всякакви себелюбиви и себеугодни желания и да не търпим наказанията за тях.

Благословението на прокажения и стрелата в дроба на здравия

Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист!               -  Левит 13:45

А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен. - Марк 1:41

 

Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.            - Притчи 7:23

 

В тези стихове виждаме благословението на прокажения и проклятието на здравия. Прокаженият е избягван и сочен с пръст от всички, но отива и се излекува, а здравият живее своя здрав живот, докато стрелата не го прониza изневиделица. Между нас на духовна плоскост днес още стоят тези два вида човеци - прокажените и здравите.

Проказата бе нелечима болест, носеща срам, болка и мъка на страдащите. Прокаженият беше вечен изгнаник, който не можеше да се скрие от взора на обществото, нито да направи нещо, за да облекчи болестта си. Такива по същност са и мнозина от грешниците, които са на път към спасението. Те не се чувстват добре приети от другите - имат "външни", срамни грехове и са заклеймявани заради тях. Бог, в своята милостива мъдрост, ги е оставил да се оплескат и уязвят в злините си на младини и те сега носят белезите им и охкат под бремето им. Когато Божиите заповеди ги докоснат, те виждат Бог в тях и усещат, че са от глава до пети покрити с грях. "Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите." (Исая 6:5). Такива са благословени, защото злото им като гной, източен от наложеното лекарство, е избило по повърхнината на кожата им; те са Адамовци и Еви в цялата си голота, а наблизо стои истинският първосвещеник, Исус, който е повече от готов да ги приеме - да ги изцели и облече. "Душата ми ще се зарадва в Бога моего; Защото ме облече с одежди на спасение," (Исая 61:10). Когато видят, че Божият Светия неправедно, заради техните беззакония и нечистотии е претърпял кръвопролитие и позор, те "покриват устни и викат (за себе си) Нечист! Нечист!". 

Те познават и пишат сами диагнозата си. Сега усещат нещо повече от бича на човешките езици - Божието осъждение. Болестта им води до фатален край и те са наясно - "А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?" (4 Царе 7:3). Да, те нямат избор, длъжни са да отидат, трябва да се смирят, трябва да повярват в чудото на пълното очистване, трябва да се изцелят; трябва да потърсят истинския Бог и думите на вечния живот. " Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението" (Михей 7:18.) "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот." (Йоан 6:68). Покрити са с кървящи рани, ала кръвта им не е изтекла още; защото някой друг е пролял кръвта си за тях. Лихварите, проститутките, лъжците, далавераджиите, побойниците, блудниците, измамниците, разбойниците - те най-лесно разбират окаяното си положение и когато Божията десница ги постави на колене напук на тяхната гордост и упорство, те стават готови да приемат лекарството - чистата кръв на Агнето, заклано преди създаването на света. "Елате и да се върнем при Господа; Защото той разкъсна, и той ще ни изцели: Порази, и ще обвърже раната ни." Осия 6:1. Разбират, че за да могат надигнат глави към небето, трябва да издигнат очи към кръста и пролятата кръв - еликсир и възлияние за такива долни същества като тях. "изкупени... с драгоценната кръв Христова, като на агнец непорочен и пречист, който беше наистина предопределен преди създание мира, а се яви на последно време за вас" (1 Петър 1:20.) Той омива всяко петно и изтрива всяко обвинение, написано с желязната писалка на Съдията Бог. "Ще се върне, ще ни помилва, Ще стъпче беззаконията ни; Ей, ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбини." (Михей 7:19). И ето, с изцелението, каква промяна!

"каква да е заразена кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори" (Левит 13:52.).

Свещеникът не само ще ги очисти, но и ще изгори в Божия съд нечистотиите, които са ги осквернявали, а те самите няма да изгорят. Огледали са се във фенера на Божия закон, Изясняването на Твоето слово просвещава, (Псалм 119:30), и са избелили дрехите си в кръвта на Агнето (Отк 7:14) и са преминали през горнилото в чудната виделина на Бога, като са отхвърлили и "тайните и срамни дела" (2 Кор 4:2), "събличайки стария човек, който тлее в измамните похоти"(Еф 4:22), защото са разбрали колко гнилоч, колко болест и скръб има за "душата на човека, който върши зло" (Римляни 2:9).


От другата страна имаме здравия - човек, който е приет за нормален и не е хвърлил петно на името си като прокажения. Той е уважаван от повечето хора, дори понякога се представя за образцов гражданин или въцърковен - редовен и ревноствен член на църква. За него може да се каже, че е отличник в нравествено отношение - има много добри дела, с които да се похвали, и никакви очебийни злини. Не се счита за лош човек. И не е лош. Поне в очите на хората. Ала само в очите на хората.

Защото Бог не гледа като човек. "Човек гледа на лице, а Бог гледа на сърце." Бог вижда всяко ъгълче и кътче на лабиринтите на душата. "Всичките пътища на человека са чисти в очите му;
Но Господ претегля духовете." (Притчи 16:2 ). Това е човек, който е грешен, без да го осъзнава, и проклет, без да го разбира. Докато си живурка несмущаван, Божият закон го е претеглил с божествена точност и не е намерил нищо - никаква благодат и никаква праведност. "Моите пътища не са като вашите пътища" (Исая 55:8). Като си спомня как са го хвалили, той винаги се оправдава с 'не съм убивал, не съм крал, не съм....не съм....' Себеправедникът напада Бога и неговия Христос с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си. Йов 15:26. Около сърцето му жестокосърдие като нагръдник; в ръката му щита на плътските му дела; на главата му шлем на упорство против спасението; удря с меч - език на смехотворни самохвалства и ехидни сравнения с братята му грешници. Бог ще се присмее на гордостта му, "понеже вижда, че иде денят му." (Псалм 37:13). За такъв има ден на разплата, не на възнаграждение - противно на това, което е очаквал. Деня, в който Бог ще съди тайните дела на човеците от света в правда чрез Исус Христос. (Римляни 2:16; Псалм 98:9).За негов ужас и за да бъде двойна изненадата, сега ще бъдат премерени добрите му дела и ще се намерят недостатъчни и в същия час ще се извадят скритите му мръсотии. Онова, което е смитал под въображаемата си правда и доброта, ще се разсмърди и раздими като бунище по пладне и този път няма да може да отвърне глава, както е правел в годините на възгордяването си. "И възведох смрада на становете ви до ноздрите ви; Но пак се не обърнахте към мене, говори Господ." (Амос 4:10.) Но той не слага ръка на уста, че да замълчи пред величието на Едната Жертва на Благословения, който стана проклятие за нас - продължава да хвърля къчове против милостта и на инат удря пета в остена на правосъдието, докато не му излязат мазоли и вече не усеща Божието изобличение. Слуша словото и се засилва към пропастта. "Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, Внезапно ще се съкруши и то без поправление." (Притчи 29:1.)


Такъв човек е предател на себе си, защото не иска да помъдрее и да приеме изобличението на живота - че живота е в Христа, а в нас има само грях и смърт. "Който отхвърля поучението мрази душата си;" (Притчи 15:32.) Първо се е самозабравил, после се е излъгал и накрая се е предал. Излъгал себе си, той се опитва да измами и Бога, който вижда лъжата отдалеч. "Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение." (Битие 27:12). Яков се направи космат, а беше гладък и излъга баща си за благословението. Този иска да мине за гладък, но" греховете му са се умножили като космите на главата му" и не може да излъже Бога (Псалм 40:12), за да се благослови. Казва си вътре в себе си, че няма грях, но Бог не е лъжец. (1 Йоан 1:10). Сам се благославя, защото не вижда по-голямо благословение от самия себе си и не вижда благословението на покаянието. Религиозният лицемер следва наперена като него църква блудница, която го ласкае и му обещава удоволствия, и се уповава на Божия закон, който обаче го осъжда "има кой да ви обвини, - Моисей на когото вие уповахте." (Йоан 5:45). От Божието слово именно ще дойде стрелата, която ще го прониже смъртоносно там, където никога не е усещал сладка болка и скръб по Бога, а само жлъч и раздразнение против Христа, Когото не познава.

С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си. Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й. Притчи 7:21-23

Краят на този ще бъде ужасен и внезапен като гръм от ясно небе, защото Божият лък се е запъвал дълго, стрелата идва отдалеч и има тлъста мишена -  горд бунтовник против Божиите думи и дела: "Господ познава горделивия отдалеч." (Псалм 138:6.) "Стрелата се изтръгва та пронизва тялото, И блестящият върх ще излезе от жлъчката му: Ужаси има върху него." (Йов 20:25.)  "Ако се не обърне нечестивия, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си." (Псалми 7:12).