Духовната употреба на овощната градина (1657) - Ралф Остин - 81

 Естествените и Духовните овошки

Според Писанията и опита на Ралф Остин, овощар


1657

Песен на Песните, 2:3 - Каквото е ябълка между горски дървета...
Осия 12:10 - употребявах притчи...

Осемдесет и първо наблюдение

            

Овошките дават плод и на нечестивите, не само на благочестивите; нечистите и скверните всяка година ядат и пият от плодовете им и, както святите, получават ползи и придобивки от тях.


Това ни загатва:

че благочестите са полезни не само един на друг,
но и нечестивите добруват от тях.


 На богобоязливите са дадени големи и скъпоценни обещания за благата на този и бъдещия свят и когато Бог по своему ги изпълнява, нечествите (които растат между тях като плевели между пшеница) им стават причастници.

 Освен това благочестивите са участници в Божието естество и, имайки в себе си Духа на своя Небесен Отец, подражават на Бога в някаква степен; по този начин Той прави добро на „праведни и неправедни“ (Матей 5:44). Те правят добро на всички според заповедта „Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви кълнат, добро правете на ония, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и гонят.“

 Нечестивите участват в благословенията на благочестивите; дори Содом се запази по-дълго, докато праведният Лот го обитаваше. И колцина добруваха заради познанството си с Йосиф? Давид се държеше добре с нетърпимия Навал и опази стадата му, докато беше при тях. Лаван бе благословен заради Яков. Потифар и домът му, Фараонът и цял Египет – всички добруваха заради същия Йосиф - той беше благословение навсякъде. Благочестивите също така изобличават, увещават и назидават нечестивите и така ограничават греха им и понякога стават средство за спасението им. Те им дават и им правят добро: Ако са гладни, ги хранят. Ако са жадни, ги напояват.


 И тук забелязваме благородния и превъзходен характер на Божиите хора – те правят добро на онези, които ги нараняват и ощетяват. Нечестивите не са така „праведният превъзхожда ближния си“, който е плътски. (Притчи 12:26). Праведният има превъзходен Дух и показва прилика с естеството на Бога, своя Отец, Който прави добро и на праведни, и на неправедни.

 Така ставаме свидетели и на това колко низък и недостоен е духът на нечестивия, който мрази праведния напук на цялата негова любов; той му връща зло за добро „за моята любов те враждуват против мене“. (Псалм 109:4) Такова отношение утежнява греховете им против Бога; те съгрешават против любов, милост и благост. Бог призовава небето и земята да се чудят на това: „Чуйте небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.“ В тази степен постъпките им влошават греха им и към благочестивите; най-голямата възможна неблагодарност е за любов да върнеш омраза, на добро да отвърнеш със зло.