Евхаристията е "извор и връх на целия християнски живот" и "е сърцето и върхът в живота на Църквата", казва катехизисът на Католическата Църква (1324,1407).Най-чистата форма на набожност, според католиците, е да падаш пред парче хляб и да го почиташ като Бог.
(Тъй и православната: "Евхаристията е сърцевина на живота на християнина")
И "евхаристичната молитва и молитвата на благодарение и освещение" е "сърцето и върхът на празненството" (1352). Твърди се, че при произнасянето на освещението думите на свещеника "Това е Моето тяло" и "това е чашата на моята кръв" хлябът и виното се "преосъществяват" в действителното тяло, кръв, душа и божественост на Исус Христос:
"чрез освещаването се извършва преосъществяване на хляба и виното в тялото и кръвта на Христос. в осветените хляб и вино сам Христос, жив и прославен, присъства истински, реално и същностно, със своето тяло и своята кръв, със своята душа и своето божество." (1413).
Тъй като тялото, кръвта, душата и божествеността на Христос присъстват в хляба, римокатолическата църква е решила, че е ненужно на овцете да се раздават даровете във двата вида - хляб и вино - и затова паството получава даровете само във вида на хляба: "благодарение на сакраменталното присъствие на Христос под всеки един от знаците, причастието само във вида на хляб позволява да получим целия плод на евхаристичната благодат." (1390).
С това си действие Римокатолицизмът "ме почита с устните си" (Матей 15:8), като "прави това за мое възпоменание" (1 Коринтяни 11:24), докато в същото време "осуетява Божието слово" (Марк 7:13), като обезсилва Неговите Думи, които казват още следното: "правете това всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание" (1 Коринтяни 11:25).
После, след като са лишени от чашата, на овцете е казано да се поклонят на хляба, преди да го изядат. Разбираме, че римокатолиците се обиждат много, когато ги изобразяваме като кланящи се на хляб, но точно "хляб" го нарекоха Исус (Йоан 13:18), Павел (1 Коринтяни 11:26-28) и Клеопа (Лука 24:18,35), дори след като беше осветен. И това, нареченото от Исус, Павел и Клеопа "хляб", е, което на римокатолиците им е наредено да почитат. Римокатолиците биват задължени да показват дълбока почит към хляба, като не го наричат хляб и като му се кланят преди да го изядат. Еписком Уилям Уейгънд от Сакраменто, Калифорния, например, преди време даде изявление, призовавайки за повече почит към Исус в евхаристията, като поиска от римокатолиците "да показват почит...... като се покланят леко при Причастяването и наричат осветените видове 'Христово тяло' и 'Христова кръв', а не 'хлябът и виното'". (Скиталецът, том 127, Н 32, Август 11, 1994. 'Няколко Литургически Напомняния от Епископът на Сакраменто', 1 стр.)
Но ние ще продължим да го наричаме хляб, понеже той си е това; и определено не виждаме никаква нужда да му се кланяме, да прегъваме коляно към него или да го богопочитаме с latria, което се дължи само на Бога. Но точно това предписва Рим на своето паство:
Богопочитането на Евхаристията. В литургията на месата ние изразяваме нашата вяра в реалното присъствие на Христос във вид на хляб и вино, като коленичим или като се покланяме дълбоко в знак на благоговение пред Господа. "Католическата Църква е отдавала и продължава да отдава това богопочитане, което се полага към тайнството на Евхаристията, не само по време на месата, но също така и извън службата: като съхранява с най-голямо старание осветените жертвени дарове, като ги представя на вярващите да ги почитат тържествено и като ги носи в шествие." (1378).
Цитатът от 1378 е част от енцикликата на папа Павел VI, Mysterium Fidei, в която той също учи:
....Католическата църква.....всякога е отдавала на това велико Тайнство поклонението, познато като "latria", което се дължи единствено на Бога. Както св. Августин казва: "в плътта Си Христос ходи между нас и плътта Си ни е дал да ядем за нашето спасение; но никой не яде от тази плът, без първо да й се е поклонил......и ние не само не съгрешаваме, като я почитаме така, но и бихме съгрешавали, ако не го правехме." (Mysterium Fidei, 55).
Богопочитанието, което Рим отдава на хляба, е същото, което Бог е запазил за себе си. Римокатолическата църква нарича това "евхаристийно богопочитание." Оттам на римокатолиците се казва, че "преклонението е най-висшата форма на богопочитание" и "месата е най-висшата форма на преклонение, която съществува".
Нека сме наясно, хостията (хлябът) е обектът на latria/богопочитание. Нарича се "хостия" от латински - "жертва", сочейки жертвания/жертваното. Христос, твърдят, е хостията в Жертвата на месата; и жертвата е това, което в снимката по-горе получава поклонението. Просто изгледайте едно предаване с литургия на живо и ще видите как хората падат на лицата си пред хляба, когато се изричат думите "Това е Моето тяло," В този моменти, казва ни се, хлябът се преосъществява в тялото, кръвта, душата и божествеността на Христос; и бидейки Бог, той трябва да се почита с latria. Според тях. (При източноправославните също има момент в литургията, когато се коленичи - при молитвите "Отче наш" и "Тебе поем", когато според източноправославните даровете ("св. Тайни") се преосъществяват.)
Ние не вярваме, че преосъществяване действително произтича, но това не означава, че хлябът не е у римокатолиците обект на преклонение. Напротив. Богопочитанието към хляба не е по-малко latria за това, че не е произтекло преосъществяване. В месата не се почита нищо повече от хляба. И понеже се вижда, че изворът и върхът на християнския живот е литургията и че най-висшата форма на богопочитание е преклонението на римокатолическата литургия, единственото заключение, което можем да направим, е, че в центъра на римокатолическата религия стои покланянето на парче хляб.
Но, ще възрази римокатоликът, според Папа Павел VI Августин е практикувал евхаристийно преклонение и, следователно, така трябва да правят и простестантите. Преди да обвиним Августин в идолопоклонство, ще е добре да го цитираме в контекст и да видим какво предхожда думите му "никой не яде от тази плът, ако първо не й е отдал преклонение". За евхаристийно преклонение ли говори Августин? Ами не. Августин отрича преосъществяването в този същия коментар, от който Павел VI го цитира. Когато Августин пише "никой не яде от тази плът, ако първо не й е отдал преклонение", има предвид това, което намираме в Псалм 99:5 "Превъзнасяйте Господа, нашия Бог, и се кланяйте в подножието на нозете му; защото Свят е Той." Ала Августин чете латинската Вулгата. Във тази версия на библията въпросният стих се намира в Псалм 98:5 и се чете "exaltate Dominum Deum nostrum et adorate scabillum pedum eius quia sanctus est" или, както е в римокатолическата английска версия "Реймс Доуи": "Превъзнасяйте Господа, нашия Бог, и се покланяйте на подножието Му, защото е Свято." На еврейски текстът ни казва да се покланяме на Бога, защото Той е свят, и да се покланяме В подножието на нозете Му. Според Вулгата трябва да се покланяме На подножието, понеже "То е свято".
Августин тук изпада в затруднение , "понеже неговата латинска версия е дважди отдалечена от оригиналния език, бидейки латински превод на гръцкия превод от еврейски" (Августин, Тълкувание на Псалмите, увод от Майкъл Фиедровиц, стр 22, от Творенията на Св. Августин: Превод за двадесет и първия Век, Книга III, том 15, Тълкувание на Псалмите 1-32).
Наблюдавайки мъките на Августин, можем да усетим напрежението, което внася латинската версия: "да се покланяме на подножеито? Но това би било идолопоклонство." Това се опитва да разреши Августин. Защо да се покланя на нещо, което не е Бог, било то свято? Ако земята е Божието подножие (Исая 66:1; Матей 5:35), защо да се покланя Августин на земята? Той се опитва да се измъкне от капана, в който пада отначало заради грешния превод в латинския (понеже е свято) на гръцкия превод (понеже Той е Свят) на еврейския (Той е Свят).
"В недоумение съм; страх ме е да поклоня на земята, да не би да ме осъди Онзи, който е направил небето и земята; но ме е страх и да не се поклоня на подножието на моя Господ, понеже Псалмът ми заповядва "покланяйте се на подножието Му". Питам се, какво представлява подножието Му? И Писанията ми отговарят "земята е Мое подножие." В колебанието си се обръщам към Христос, защото тук търся Него; и намирам как мога да се кланям на земята, без да извършвам нечестие, как подножието Му може да приеме преклонение, без да се извършва нечестие. Понеже Той взе на Себе Си земя от земя; понеже плътта е от земята и Той прие плът от плътта на Мария. И понеже ходи тук в тази плът и ни даде тази същата плът, да я ядем за наше спасение; и никой не яде тази плът, без първо да й се е поклонил; открихме в какъв смисъл може да се покланяме на това подножие на нашия Господ. И ние не само не съгрешаваме, като я почитаме така, но и бихме съгрешавали, ако не го правехме (Августин, Тълкувание на Псалмите, 99:8).
Виждаме как Августин изпитва затруднение с на пръв поглед противоречащи си заповеди и е решен, че единственият начин, по който би могъл да "се поклони на земята", без да извърши идолопоклонство, е да се поклони на Христа в плът. Когато казва, че не съгрешаваме, като се покланяме, но съгрешаваме, ако не се покланяме, обектът на поклонението му е Христос, не евхаристийният хляб. И Въплътеният Христос е Този, на Когото се покланяме, понеже Агнето, Което беше заклано и стои отдясно на Отца (Евреи 1:13) още носи белезите, които получи в плътта Си. (Откровение 5:6).
За нас е почти болезнено да поглеждаме към Августин, докато мисли изход заради лош превод на гръцки превод на еврейския. Но той успява да се измъкне и заключава, че "да се поклоним на подножието му" трябва да означава "да се поклоним на Исус." Не можем да се съгласим с Августиновата логика, но заключението му е все пак валидно.
Но трактовката на Августин от Павел VI гласи, че според Августин е грях да не е поклониш на хляба. В какъв смисъл Августиновият коментар на Псалм 99:5 подкрепя евхаристийното преклонение?
Отговорът е: В никакъв!; защото Августин завърша коментара си върху Псалм 99:5 с едно прямо и твърдо отрицание на римокатолическото тълкуване на Йоан 6:53, което гласи, че Исус иска от нас да ядем самата плът, която вися на кръста, и да пием самата кръв, която изтече от страната Му. Павел VI учи, че Евхаристията е
"действителното Христово тяло - което се роди от Девата и което увисна на кръста като приношение за спасението на света- и действителната Христова кръв - която тече от страната Му." (Mysterium Fidei, 52)
Но Августин отхвърля това категорично и тълкува думите на Исус в Йоан 6:63: "Разбирайте духовно думите ми; няма да ядете това тяло, което виждате; нито ще пиете тази кръв, която ще пролеят онези, които ще ме разпнат" (Августин, Тълкувание на Псалмите, 99:8). Августин повтаря този аргумент в беседата си За Християнското учение. Относно тайнствата кръщение и Господня вечеря - Августин настоява, че е "белег на немощ и раболепие" да вземаш образите за това, което изобразяват:
"Нашият Господ и апостолската практика са ни предали малко обреди, вместо много, и всички са лесни за изпълняване, велики по смисъл и пресвети по спазване; такива, например, като тайнството на кръщението и честването на тялото и кръвта на Господа. Всеки, когато погледне към тези обреди, знае какво изобразяват и така ги почита не с плътско раболепие, а в духовна свобода. Да следваш буквата и да бъркаш знаците с нещата, които означават, е белег на немощ и раболепие; да тълкуваш така погрешно знаците е резултат на заблуждение." (Августин , За Християнското учение, Книга 3, Глава 9)
Това правило, продължава Августин, "ни пази от приемането на метафора за буквален израз" (Августин, За Християнското учение, Книга 3, Глава 10). Не е ли удивително, че Павел VI използва Августин, за да подкрепи евхаристийното преклонение, от коментар, в който Августин казва точно обратното на онова, което Рим и нейните апологети учат за преосъществяването?
Ние, разбира се, не се уповаваме на Августин. Трябва да помним контекста, в който говори Исус. Той току-що бе напомнил на тълпата, която го следваше, че са неверници, които вървят след Него само за да напълнят стомасите си с хляб (Йоан 6:26-36). След това Исус каза на онези, които наистина щяха да Го последват, че "който ДОЙДЕ при мен, никога няма да огладнее; и който ВЯРВА в мен, никога няма да ожаднее" (Йоан 6:35). Идването след Него и вярването в Неговите думи бе нещо, което онези лъжливи последователи нямаха намерение да правят.
Вместо да гонят Исус, за да Го гледат как умножава хляб, те трябваше да дойдат при Него и да вярват в онова, което казваше. "Яденето" е да дойдеш при Него, за да чуеш Божието слово, а "пиенето" е да вярваш в Божието слово.
"В пророците е писано: "И всички ще бъдат научени от Бога." Всеки, който е чул и се е научил от Отца, идва при мене." (Йоан 6:45).
Тези метафори Исус утвърждава, преди да каже "Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот, и аз ще го възкреся в последния ден." (Йоан 6:54). Ето защо, римокатолиците се опитват да Го следват в Месата, ала си тръгват от месата единствено с пълни кореми, без да са намерили вечен живот. Понеже не вярват в Неговите думи - понеже определено не вярват в "това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание" (1 Коринтяни 11:25) - всичко, което имат, е хляб; и всичко, на което се покланят, е парче хляб. И затова можем да кажем за Римската църква, "който вярва в мене, НИКОГА няма да ожаднее...вие ме видяхте, и не вярвате." (Йоан 6:35-36).
No comments:
Post a Comment