Както множество от "въплъщенията" на протестанстката съпротива през вековете, така и богомилите биват обвинени в гностицизъм и манихейство. Ала един от основополагащите принципи на гностицизма е, че има Бог Отец (Който не е Създателят) и има Бог Създател (Който не е Отца). Ириней говори за гностиците, че вярвали, че "има два бога, разделени един от друг от безкрайно разстояние", Отца и Създателя (Ириней, Против Ересите, Книга IV, 33.2). А Козма признава, че богомилите считат Отца и Създателя за Един:
"Когато се молят казват: „Отче наш, Който си на небето." Но и затова трябва да се осъдят, защото на дума наричат Твореца на небето и на земята Отец, а Неговото творение смятат за творение на дявола."
Много калпави гностици трябва да са били тези богомили, които са изповядвали Христос в плът и са се молели на Небесния Отец за "насъщния хляб". Във всеки случай са напълно невинни по това обвинение, понеже гностиците не са приемали Писанията за авторитет изобщо:
"Когато бъдат оборени с Писанията, се обръщат и обвиняват тези същите Писания...твърдят, че са неясни и че тези, които са невежи за традицията, не могат да извлекат от тях истината...понеже, твърдят те, истината не била дадена чрез писмени документи." (Ириней, Против Ересите, Книга III, 2)
Всъщност от този параграф се вижда, че православните и римокатолиците много повече наподобяват гностиците, понеже твърдят, че без преданията на църквата и тълкуванията на отците и наставничеството на свещениците Библията е непонятна и дори опасна книга. Те дори издигат преданията над Писанието, като твърдят, че преданията са достатъчни за вярата. Добре познатият ни вече Златоуст демонстрира колко ниско е гледището на Църквата за Писанията:
"Не всичко са предали Апостолите чрез Писанието, а много са предали без Писанието, но и едното, и другото са еднакво достойни за вярата, затова ние смятаме достойно за вярата и Преданието, ако има Предание - не търси нищо повече. " - Йоан Златоуст, Беседа към 2 Сол.
С навременното си цитиране на Писанията богомилите се показват истински приемници на учението на апостолите, на Божиите думи, които "всички са ясни за онзи, който разбира," (Притчи 8:9) - за онзи, който има Светият Дух и умът на Христос. 1 Коринтяни 2:11-16. Не само това - богомилите изглежда старателно са съхранявали текста на най-старите славянски преводи - онези, дошли от времето на Кирило-Методиевите ученици или непосредствено след тях. Две евангелия, дело на босненските богомили от XV век, са преписи от много стари текстове. (Даничич, Starine III). Добре е да отбележим, че и духовните деца на богомилите в Италия и Франция- така наречените патарени и албигойци, а също и "бугре" - българи, -- имали Писанията на народния си език.
"Западните богомили имали Св. писание, преведено на простонароден (провансалски) език не от вулгатата, а от гръцки текстове."
-от свидетелството на Райнер Сакони, Цитиран от К. Иречек в "История на Българите", 253
Несъстоятелността на тези обвинения виждаме и след едно просто изследване на Манихейството. Манихейците са били вманиачени в числото пет. Богът на Мани "имал според него пет члена: кротост, знание, разбиране, тайна, проницателност; и още други пет духовни члена: любов, вяра, истина, благородство и мъдрост.....и членовете на атмосферата са пет...; и членовете на земята са пет.... Другото същество е мракът и неговите членове са пет: облак, пламък, горещ вятър, отрова и тъмнина." (Никейски и следникейски Отци, първа Поредица, Том 4, Предговор на редактора на творбата на Августин против манихейската ерес)
Предвид колко са заинтересовани от числото пет древните еретици, очакваме богомилите да проявят същата тази мания в тълкуването на притчата за петте хляба. Това се опитва да потвърди Козма, но остава с празни ръце:
"Разкажете ни кой ви научи, че това не е казано за светия хляб и за чашата, както вие, еретици, разправяте, като заблуждавате, че то е казано за Четвероевангелието и за Апостолските деяния, а не за Светото причастие. Тяло наричате Четвероевангелието, а кръв - Апостолските деяния."
Е, богомилите определено са пропуснали най-добрата възможност да пробутат манихейството си. Най-добрият начин да четеш Писанията през манихейски очи е да припишеш на петте хляба някакво мистично, алегорично значение като "петте членове", които са "любов, вяра, истина, благородство и мъдрост." Вместо това те отдават значението на петте книги от Новия Завет, точно както Августин е отдал значението на първите пет книги от Стария. (Августин, Проповед 80, параграф 1). Можем да си представим следния хипотетичен разговор:
Православен: Защо не вярвате, че Господ е в евхаристията?
Богомил: А вие защо не разбирате, че хлябът си е хляб - ястие за корема. Божието слово расте и се умножава в душата (Деяния 12:24), а хлябът изчезва, бидейки тленна храна за тленното тяло.
Православен: Значи така, не вярвате, че Господ умножил петте хляба - мислите, че това е просто препратка към Четвероевангелието и Деянията?
Виждаме как тези прости, но благоверни християни са били укорявани и подигравани и знаем прекалено много, за да вземем на сериозно обвиненията в манихейство. В действителност, дори ако богомилите са считали за хлябовете като представление на Божието слово, гледището им трудно може да се приеме за "еретично":
"Петте хляба символизират петте книги на Моисеевия Закон"
- Августин, проповед 80, параграф 1
"Авторите на Евангелията с петте хляба навярно са искали да предадат скрита препратка към достигащите сетивата думи на Писанието....."
-Ориген, Коментар върху Евангелие от Матей, Книга XI, параграф 2
Богомилите не са единствените, нито първите християни, обвинявани в манихейство. Амвросий, виден отец на църквата, отправя това обвинение към Йовиниан и неговите последователи само защото вярвали, че Христовото рождение било естествено:
"Те доказват, че са същински манихейци, като не вярват, че Той е дошъл от девица." - Амвросий Медиолански, Писмо 42, до Сириций (389 сл. Хр.) параграф 12
Но дори Йероним отначало вярва, че Христос отваря Мариината утроба по естествен път, заедно със сутрешното гадене, кръвотечението и околоплодния мехур, докато не бива "превъзпитан" да приеме ненакърненото й девство:
Йероним, против Хелвидий (383 сл. Хр.)
Прибави, Хелвидий, ако желаеш, другите унижения, дадени й от природата: утробата, растяща девет месеца, гаденето, раждането, кръвта, пелената.. Представи си как расте младенецът в околоплодния мехур.....[от това] не ни е срам, не замълчваме.
- Против Хелвидий, параграф 20
Йероним, до Памахий (393 сл. Хр.)
Нека онези, които ме упрекват, ми обяснят как Исус е влязъл през затворени врати, след като Той по-късно позволява да докоснат ръцете и ребрата Му и показва, че има кости и плът, с това доказвайки, че тялото Му е истинско, а не само привидение на тяло - това да направят, и аз ще обясня как Светата Мария може да бъде едновременно и майка, и девица.
- Йероним, Писмо 48, параграф 21
Йероним очевидно прави обратен завой между 383-та и 393-та. Бил ли е и Йероним манихеец до 393-та? Под ударите на това абсурдно обвинение петстотин години след богомилите попадат и Реформаторите. От историческите дебати и съдебни процеси срещу протестантите знаем, че Римокатолическата църква не пести усилия да очерни своите новоизлюпени съперници. За йезуитският историк Барнет, например, няма съмнение, че католическите апологети от шестнадесети век и нататък
"в по-голямата си част са определяли Лутер и Калвин за манихейски еретици - привърженици на дуализма на Мани от трети век."
- Барнет, "Къде е била твоята църква преди Лутер? Изследване на протестантските претенции за древност," в Църковна История, Том 68, 1, 1999
Какви са основанията да бъдат обвинявани протестантите в манихейство? Е, съвсем същите като при богомилите. Подновеният от протестанти и анабаптисти интерес към "спасителното знание" и "личното спасение" в противовес на "веществената жертва" и "католичността" на църквата стои в основата на подновените обвинения. Отказът на протестантите да участват в грубия фетишизъм - човекопоклонство и идолопоклонство - на "вселенската" църква провокира люта ненавист. Старата песен се подема на нов глас. Дори в булата на папа Лъв X "Exsurge Domine", която показва негодуванието на папството към действията на Лутер и го заплашва с отлъчване, намираме свързване на Лутер с древни еретици:
"Надига се нов Порфирий, който, подобно на стария, който неправедно нападаше светите апостоли, сега напада светите понтифи, нашите предшественици."
Философът Порфирий, разбира се, със своята неоплатонистка философия, която "отдалечава Бога от човека", повлиява силно на Мани. Протестантите са обвинени, че правят Бог "далечен", като, отричайки преосъществяването на хляба и виното в литургията, отричат въплъщението на Исус Христос. Йохан Ек и Йероним Емзер, едни от първите и най-яростни противници на Лутер в Германия, "слагат в един кюп" Вигиланций и Беренгарий, двама реформатори от раното и средното средновековие съответно, но и дошлите по-късно Лутер, Уиклиф и Хус, заедно с еретици като монофизитите, Валентин (гностик), Арий, Бардесан (гностик), Пелагий, Фауст (манихеец) и други. Ек счита Лутеровата реформа за продължение на тези ереси, отричащи въплъщението:
"Манихейските съновидци изчезнаха - те отричаха, че тялото на Христа Спасителя е истинско, а го мислеха само за привидение и дух. Валентинианите изчезнаха - те отричаха, че Христовата плът е човешка, а я мислеха за безплътна или небесна, предадена свише....старите и новите капернаити изчезнаха - те, като уиклифитите, с най-безразсъдна дързост отричаха действителността на тялото и кръвта на Христа в пресветото тайнство на олтара....."
- Йохан Ек, Обръщение към Имперската Асамблея в Регенсбург, 15 Април 1541.
Тенденцията да се слага такъв епитет на противниците на догмата за претворяването на хляба и виното се запазва и в полемиката на Рим срещу реформираните.
За съжаление преобладаващата част от съвременната протестантска и баптистка историография - дали за да изтъкне важността на реформацията - отрича приемственост от движенията преди нея, като в същото време признава обвиненията срещу тях - същите обвинения, които Рим отправя към реформацията след Лутер. Но от протестантите това може да се очаква - те все още носят много "багаж" от средновековната римокатолическа система и не намират в "крайните" (radical) движения, били те техни предшественици или съвременници, легитимна проява на християнската вяра.
За разлика от богомили, патарени, албигойци и валденси, протестантите имат в своя арсенал печатната преса и успяват до голяма степен да парират клеветите, бълвани от римските апологети. Но Реформацията не идва от нищото. Географската приемственост между средновековните "дуалистични" движения и успехът на протестанството е добре доказана. Според бележития историк Джонатан Съмптиън
"Калвинизмът от шестнадесети век пуска корен в регионите, които са били катарски крепости през тринадесети...... френското протестанство е по същество буржоазки феномен, но, подобно на катарството, има достатъчно подкрепа от аристокрацията, за да събере армия от дребни благородници..."
-Джонатан Съмптиън, Албигойския кръстоносен поход, 375
Като е така, защо да е далеч от ума да се признае и някаква богословска приемственост в онези учения, за които както групите, свързани с богомилите, така и по-късните евангелски движения биват несправедливо обвинявани, която да сложи край на претенциите на римокатолиците и източноправославните за древност и едноличност?
На второ място е обвинението в гностицизъм. Но още в самото начало в аргументацията на "вселенската" църква зее огромна дупка. Почти всички гностици, както и манихейците, са почитали женско полу-божество - фигурата на "София", божествената мъдрост, която, в зависимост от това към коя секта са принадлежали, са считали за невястата на Христос, Светият Дух, създателката на Създателя (много подобно на названието "богородица", срещу което богомилите са се обявявали...), Божия еманация, полу-същност на Христос, и други. В гностицизма тази "София" е считана за по-велика от своя син, създателя, и е почитана като духовна майка на всички "просветени" - точно както във вселенските църкви Мария е почитана като майка на земната църква и на света. В гностическите текстове намираме такива титли и възхвали:
"неговото женско име, "Първата родителка, София, Майка на Вселената""
- Мъдростта (София) на Исус Христос
"Аз съм майката на моя Отец.....
Аз съм майката и дъщерята....
Аз съм девата и съпругата..
и не съм вземала мъж...
....... аз съм мъдростта на Гърците"
- Гръмотевицата, Съвършения ум
"Девата е дъщеря на светлината; върху нея стои и почива величествен царски ореол....във венеца на главата й се утвърждава царя....."
- Деяния на Тома
Както в римокатолицизма, така и в някои от гностическите секти София е непорочно зачената и безгрешна, и е помощница и застъпничка на човечеството.
"Той ме дари с девица, помощница на много човешки поколения. Тя е девицата, която (злите) сили не оскверниха."
- Ипостасът на архоните
Странни симпатии към пустините на Египет - родното място на гностицизма, където се заражда и монашеството - намираме в Йоан Златоуст.
"самото небе с множеството си разнообразни звезди не блести тъй, както блестят египетските пустини от сонмове равноангелни човеци..."
- Йоан Златоуст
"Или си невеж, Асклепий, че Египет е огледало на небесата? То е и обиталище на небето и всички небесни воинства. Прилича да казваме истината - нашата земя е храмът на света."
- Асклепий, 21-29, херметистки текст.
Тези паралели правят за нас лесно да догадим защо в източното православие се е запазило откровено гностическото учение за митарствата; защо най-големият храм в Източната римска империя е кръстен "Света София"; защо във вселенските църкви Мария, майката на Исус, бива засипвана с подобни, а понякога и с точно същите като издиганите към София титли и хвали; защо точно в източното православие се появява най-опасният култ към София, "Софианизма", под предлог, че се почита божествения атрибут на мъдростта, и защо в римокатолицизма Мария понякога е наричана "четвъртият член на Троицата". Но може би и самите гностици ще ни помогнат в изследването ни:
110. Имат ли съвременните учения за Дева Мария връзка със София?
Да. Ученията, касаещи Възнесението на Мария и ролята й като СЪИЗКУПИТЕЛКА и ХОДАТАЙ между Бога и човеците, лесно могат да се приложат към София.
111. Защо действията и ролите на София изглежда са объркани с онези на Дева Мария?
Защото западната църква е забравила и премахнала фиругата на София и е останала с едната фигура на Мария, на която сега се приписва цялата женствена святост и всички (божествени) тайни.
112. Какъв е дългът на гностиците към София днес?
Да й отдават заслуженото почитание чрез молитви, литургии, размисли, изучаване на текстовете, мисли и дела, и да пазят идентичността й в голямото смешение на езиците, в което Тя е объркана с богини, земни майки, черни богородици и прочие.....
- Гностически Катехизис, Стефан Хьолер
Ако богомилите бяха манихеи или гностици, несъмнено щяха да имат някакъв култ към София или като абсолютен минимум щяха да считат Мария за нейно въплъщение или от друга страна съперничка. Но никъде намираме такова нещо - дори в преувеличените и изопачени обвинения не срещаме обвинение в култ към женска фигура. Причината е проста - по отношение на това православните не са имали за какво да се хванат. Съвсем неочаквано за един гностик би било мнението на богомилите за храма св. София в Цариград:
"Черквите били обиталища на демоните; смятало се, че те хвърлят жребий, за да си разпределят храмовете според ранга и силата си. Самият Сатана, според богомилите, обитавал първо Йерусалимския xpaм, а след разрушаването му направил свое седалище в катедралата Св. София в Константинопол."
- Евтимий Зигавин, Паноплия догматика, глава 18, 1313
Най-после, не богомилството, а монашеството на вселенските църкви, което се стреми към безстрастие и пълно отрицание на светския живот, както и на изцяло умозрително познаване на Бога, е достойният кандидат за приемник на гностицизма. Нека самите източноправославни сложат точка по тази точка от спора:
"Борбата с гностицизма била дълга и трудна. Дори след победата над него спиритичната съблазън увличала част от монашеството (вж. Евагрий Понтийски). Не случайно единствената гностическа библиотека е оцеляла в манастир."
- Протоиерей Александър Мен, Гностицизъм. Гностически произведения и писатели
Богомилите са наречени унитариани, но "Зигавиновият преглед на богомилската концепция на Троицата е объркан и на много места противоречив" (Оболенски, 146). Така за богомилите се твърди, че вярват, че Логосът не е истинско Лице от Троицата, а се състои от устните поучения на Отца.
"Логосът за тях не бил Второто лице на Пресветата Троица, предвечното Въплътено Слово, а само Божиите слова, с които Христос проповядвал учението Си." - Оболенски, 146
Интересно е, че самият Ириней опонира на гностиците, като нарича Исус изговореното Творящо Слово на Отца, "Синът на Твореца на света, т.е. Неговото Слово, чрез Което дърветата дават плод, изворите избликват и земята дава „първо стъбло, после клас и накрая зърно”." (Ириней, Против Ересите, Книга IV, 18:4). И не намираме ли в Писанията още много пълноценни пасажи, в които Исус приравнява изреченото Божие Слово със Сина и описва Сина като говорител на Отца?
"Защото, който се срамува от мене и думите ми в това прелюбодейно и грешно поколение, и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели." (Марк 8:38).
"Исус им отговори и каза: Моето учение не е мое, а на онзи, който ме е пратил." (Йоан 14:24).
"Бог, който много пъти и по много начини говори в старо време на бащите ни чрез пророците, в тези последни дни ни говори чрез Сина" (Евреи 1:1-2).
"Тогава Исус им каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще разберете, че съм аз и че не правя нищо от само себе си, а както ме е научил Отца ми, така говоря." (Йоан 8:28).
Добър свидетел е гръцкият текст в началото на Евангелието от Йоан - Йоан 1:18 "Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни." (ἐξηγήσατο; Синодален Превод) - нима тук не се дава точно същият акцент? Не е било нещо необичайно за ранните отци да определят Троицата като "Отца, Словото и Светия Дух.":
"Троицата, [която се състои от] Бога и Неговото Слово и Неговата мъдрост"
- Теофил Антиохски, до Автолик, II, 15
"Един е Бог, Отец на Живото Слово.....Един е Господ, Един от Единия, Бог от Бога, Образ и Изображение на Божеството, Слово действено,........И Един е Дух Светий, Който изхожда от Отца и е явен на хората чрез Сина"
- Григорий Чудотворец, Символ на вярата, 4
"Отец и Слово, и Свети Дух..."
-Григорий Нисийски, Реч 45, параграф 30
Лесно е да си представим как богомилите, както онези преди тях, се позовават на тези стихове относно Исус, Лицето, Изреченото Слово на Отца, и как противниците им използват това, за да скалъпят лъжливо обвинение. Ето още едно, не по-малко абсурдно:
"Според него богомилите учели, че Синът и Светият Дух не са различни ипостаси, а различни имена на Отца; те са Негови еманации, два лъча излизащи от двете части на Неговия мозък. Тази еманация е събитие във времето между 5500 и 5533 година от Сътворението на света; преди и след тези дати Синът и Духът Свети не са имали съществуване отделно от Отца."
- Оболенски, 146
Това смехотворно твърдение бяга с подвита опашка, когато видим, че в старото еврейско летоброене Христос е роден в 5500-ната година и умра през 5533-та, както свидетелстват и други:
"те ясно ни излагат въпроса, с който се занимаваме.....Понеже първото явление на нашия Господ в плът стана във Витлеем, при управлението на Август, през 5500 лето; и Той пострада в тридесет и третата година."
- Иполит, Фрагменти, Втори фрагмент, 4 (235 сл. Хр.)
"Понеже евреите..... като потомци на Авраам, бидейки научени на умереност в мисленето - което приляга на човешки синове,- заедно с истината от духа на Моисей, са ни предали, чрез наличните им хроники, числото от 5500 години за период, предшестващ пришествието на Словото на Спасението, което бе обявено на света във времето на владичеството на Цезарите."
- Юлий Африкански, Фрагмент I (240 сл. Хр.)
Като вземем тези ранни изказвания и факта, че според еврейския календар Отца е изпратил Сина през 5500-ната година (Йоан 8:57) и Духа през 5533-та (Йоан 14:26), и разгледаме това в светлината на други пасажи, които говорят за единството на Отца и Сина (Йоан 10:30) и казват че "а Господ е този Дух" (2 Коринтяни 3:17), и в допълнение смесим невежеството и злобата на обвинителите, лесно можем да видим откъде са вдъхновени православните. Изведнъж обвиненията, говорещи за "еманации", излизащи от "частите на Неговия мозък" ..."между 5500 и 5533", се провалят с гръм и трясък. Отделно имаме пряко доказателство от Евтимий Цариградски, че богомилите не само се наричали "християни", но и "тринитариани":
"Не се смущавайте, братя мои...когато чуете (еретиците) да казват, че вярват в Отца, Сина и Светия Дух; че помнят апостолите и светиите и се наричат християни."
- Против Патарените, под редакцията на Хюго Етерианус, Джанет Хамилтън, Сара Хамилтън, Бърнърд Хамилтън (Бостън, Масачузетс, Brill (2004) 38-39
Заключение:
Разгледахме свидетелствата на противниците им, които ни предават, че богомилите са наричали себе си "християни" и са казвали, че вярват в "Отца, Сина и Светия Дух". Тези "еретици" така се държали към правата вяра, че много хора ги търсели, защото били "способни да напътват към спасение". Дори най-големите усилия да бъдат представени като еретици не успявали да убедят православните "миряни", че богомилите са зли. Според народа те "страдали заради правдата". Обвиненията в гностицизъм, манихейство и унитарианство всички отпадат, когато изследваме фактите през обектива на безпристрастието, като сме съвсем наясно, че единствените доказателства, които имаме против богомилите, идват от техните обвинители, които сами са били заблудени и са имали за цел да потушат една очевидно превъзхождаща ги форма на християнство. Нежеланието им да ядат месо и вино може да се обясни лесно с онези Писания, които за ползата на Царството заръчват въздържание в особени случаи (Римляни 14:17-23), докато обвинението в ненавист към женитбата и пируването се изяснява, като намерим, че Библията говори така за нехайното поведение на негодните за царството (Матей 24:38; Лука 17:27). Предполагаемата им омраза към женитбата и децата е нелепица, защото богомилите са наброявали стотици хиляди и са имали женени проповедници и епископи. Ненавистта им е била насочена към тайнствата на вселенската църква, не към богоустановената женитба, с която Бог си осигурява свято семе (Малахей 2:15). Богомилските тълкувания на различни пасажи от Библията не са нещо ново - преди тях намираме сходни тълкувания у видни и одобрявани от вселенската църква богослови. Това, че са отхвърляли преданията на източното православие и римокатолицизма, не може да бъде основание за обвинение в ерес, понеже единствено Библейските предания са мерило за правоверие. И накрая, комичното твърдение, че според тях Синът и Духът са еманации от Отца, излезли от Него между 5500 и 5533 година - губи сила, когато се вземе пред вид, че еврейският календар твърди, че Исус е роден през 5500 и че Духът е изпратен през 5533. Опитите на Козма да лепне ерес, неправоверие и объркване към името на богомилите вместо това открива на внимателния читател не само колко са обичали богомилите Писанията, но и колко трезвено и с какъв усет са издирили Голямото Отстъпление, което познаваме като "вселенската църква". Богомилите посочват с точност датата на апостасията - късния четвърти век - като разпознават литургиите и служенията на отците като небиблейски нововъведения, враждебни на евангелието и пагубни за човешките души. Както отбелязахме по-рано, ако намерим Жената от Откровение, само трябва да открием къде е отишъл заблудният потоп, който излиза от устата на змея, и след това ще разберем кои са онези обичани от бога светии, които, стъпили на Словото, са се противопоставяли на Голямото Отстъпление.
Ето защо считаме богомилите за част от семето на Жената, предсказано от Йоан и съхранено от своя Небесен Пастир. Те не са били еретици, а трудолюбиви, разумни и мъдри човеци, проповедници на евангелието, ревностни да отхвърлят всички нововъведения и заблуди. Преди всичко са обичали Божието Слово, с което са били "хранени" и защитени от "лицето на змея" (Откровение 12:14).
No comments:
Post a Comment