Приготвянето на скъпоценностите

Приготвянето на скъпоценностите

Джоузеф Айънс

Изнесена в Гроув Чапъл, Кембъруел, неделя сутрин, 12 Януари 1851

“И ще бъдат мои, говори Господ на силите, в онзи ден, когато приготвя скъпоценностите си.” Малахей 3:17

Колко пълни с чисто евангелско слово са Старозаветните писания и колко точно е съответствието между ученията на всички Старозаветни писатели и онези, предадени нам от Новозаветните; и поради тази една причина “светите от старо време човеци говореха, като бяха движени от Светия Дух,” и светите човеци в Новия завет винаги отдават заслугата за своите послания и писма на Господ Йехова. Нека ни бъде ясно, че Господ Дух никога не учи на учения, които си противоречат, било в дните на Авраам, или в нашите, и до края на всички дни; всички, научени от Светия Дух, трябва да знаят по същество едно и също. Допускам, че различните обстоятелства, в които се намират църквите или отделните вярващи, понякога изискват частни и лични благословения, които Светият Дух не пропуска да дари и извъздейства върху тях; но за общото наставление на църквите, за да бъде избора по благодат мъдър за спасение, всички във всяка епоха на света получават същото. Докато разглеждах текста си, ме порази тази мисъл, че под Старозаветното домостроителство, както и под Новозаветното, Йехова предявява права над народа си като свой, като негова собственост. Нашият скъп Господ не постановява това само във връзка със своята жива църква под евангелското домостроителство “те не са от света, както и аз не съм от света;” (Йоан 7:14), но и под Старозаветното Великият и Вечен казва “те са моите скъпоценности, моето собствено съкровище”  “Защото жребият на Господа са неговите люде, Яков е делът на наследството му.” (Второзаконие 32:9). В псалмите Бог казва, че те са народът, който той е избрал за свое наследство; и разделителната линия между църквите и света е, както често съм казвал и ще повторя, най-характерната черта в Божията книга. И въпреки това хората са готови да дадат святото на кучетата; убедени са, че църквите и света ще се слеят; и са уверени, че има само една човешка раса, човешко семейство, докато Бог е направил две; убедени са, че указите ще се забравят и че разграничаващата благодат ще се отрече и отхвърли, че “да се върнеш и да различиш межу онзи, който служи на Бога и онзи, който не му служи” Малахей 3:17 е фанатизъм и не трябва да се насърчава и преследва в тези дни на либерализъм.

Сега, ако светът иска да върви по такъв път, не мога да ги спирам, но не възнамерявам да ходя с тях. Ако плътските лъжехристияни искат да направят Яков и Исав прегърнати в нежна любов, Исаак и Исмаил влюбени един в друг, и роденият по плът да в съвършен унисон с родения по Дух, могат да се бъхтят за това до деня на съда, но никога няма да го постигнат. Искам да кажа, че трябва да се придържаме към прецизното определение, което ни дава навсякъде Божието слово; и ако погледнете стиховете преди този, имате много сериозна и въздействаща картинка на това разграничение. Дори изповядващият Израил ограбваше Бога от десятъците му, отказваше да ги занесе в хранилището му, задържаше това, което му дължеше за богослужението. При това дори Божият народ, Израил, целият народ изобщо, използваха дръзки приказки против Бога; и не само това, ами и казаха: “Какво сме говорили против тебе?” Малахей 3:13, даже казаха, че е суетно да служи някой на Бога. Те бяха абсолютни неверници. Нещо повече, гордите бяха от тях наречени благословени и “онези, които правят беззаконие, успяват; да, онези, които изкушавата Бога, и те се избавят” Малахей 3:15. Големи думи! И при все това тези бяха от изповядващите Бога от народа! Крайно време е да се обърнем и да различим “онези, които се бояха от Господа" се събираха по-близо за общение и “говореха често един на друг"; тогава разговаряха за небето като за реалност и като за благополучна част от своята опитност; тогава “мислеха за името му," и се написа книга за възпоменание. Това не изглежда да е била книгата на старовременните укази, а “книга за възпоменание". Това е преносен израз, който означава, че нищо не минава като незабелязано от Бога; всичко се помни и той ще си спомни различното поведение на своя народ от делата на човеците от света. След като говори така за Божиите църкви - като за нещо противоположно на света и светските лъжехристияни, езикът на избрания от мен текст минава към сладостен момент, за да ободри и насърчи всеки един от тях “те ще бъдат мои.” Те могат да имат много петна и черни точки, но той няма да се раздели с тях. “Те ще бъдат мои, казва Господ на воинствата, в деня, когато аз приготвя скъпоценностите си.”

Останалата част от стиха, както и другите стихове, не можах да включа в днешната проповед, защото първата част е предостатъчна за времето и силите ми. Ще побързам веднага да представя на вниманието ви три неща от речта на този текст, като усърдно се моля Бог Свети Дух да ги направи трайно полезни, и ще поискам от вас да се помолите за същото.  Първото е съкровището, над което Бог предявява права “моите скъпоценности”. Второто е почестта, която се гарантира - “те ще бъдат мои” - въпреки всички грабещи и плячкосващи, всички непостоянства на самите скъпоценности и всички техни скитания “те ще бъдат мои”. След това имаме края, завършека, в обещание “в онзи ден, когато приготвя скъпоценностите си". О, Свети Душе, дай ми наставление и сила свише, за да предам нещата, които ти си предал на мене така, сякаш това ми е последната възможност да сторя това.

I. Погледнете най-напред към съкровището, което Йехова нарича свое в двете думи “моите скъпоценности”. Къде са те? Какви са? Намираме тази фраза често в Писанията; например, когато слугата на Авраам бе пратен да доведе Ревека за жена на сина на господаря, той трябваше да носи определени скъпоценности и да ги сложи на нея веднага щом я види. Когато Израил трябваше да излиза от Египет, египтяните ги бяха докарали до просия; но когато трябваше да се обогатят от тези същите врагове, затова трябваше да вземат от ближните си скъпоценности от сребро и скъпоценности от злато. Та, скъпоценностите са от добри метали, нали? “Скъпоценности от сребро и скъпоценности от злато”. Те излязоха богати. Същото се случваше при много от победите на Израиляните - каквито скъпоценности имаше около становете на враговее им и около короните и украшенията на царете им, те ги вземаха плячка.

Но бих искал да се върна към произхода им и да попитам: откъде се придобиват тези скъпоценности? И първото нещо, което ми идва на ум е, че са взети от мина. Докато са в мината, са невидими и непознати. Вярно, чуваме за златотърсачи, които отиват до другия край на света, за да изкопаят злато от самата повърхност на земята. Никога не съм бил много склонен да ги придружа в начинанието им; оставям ги на него. Аз знам откъде да взема злато, изпитано в огъня, и без да ходя толкова надалеч. Божиите скъпоценности, Божиите златни са скрити в земята и глината и сметището на грехопадението и трябва да бъдат изкопани. Те са там, скрити; но колкото и да е надълбоко златната мина, златото си е злато; и макар да се вади смесено с пръст в рудата, така че едва се разпознава, освен от леяра и пречиствателя, който може да го разпознае и, може би, да купи една буца, без да бъде измамен, но масовият човек не може; те не могат да губят време с пръстта. Божият народ, избранието на благодатта, златното му съкровище, скъпоценностите му - те са така дълбоко погребани в земята, под грехопадението и природата си, и покрити с толкова много от стария Адам и така приличат на света изобщо, да, наречени са дори чада на гнева, както и другите - такива са, че не можем да различим нищо в тях, докато Бог не ги изкопае. Трябва да бъдат извадени от тинята, трябва да стане отделяне; и това става само чрез могъщата Божия благодат. Искам тази първа точка да бъде разгледана малко по-прилежно и по-отблизо. Ако Бог не ви е извадил от мината на природата, ако не ви е отделил от света и направил различни от онези, които не го познават, не вадете претенции за това прозвище “скъпоценности” на Господа на воинствата.

Само да отбележим тук, доколкото разбирам въпроса, за да имаме по-ясна картинка, че когато рудата се извлича от мината, следва друг процес; тя трябва да бъде отделена от себе си. Трябва да се преработи, и то с огън, за да се отдели чистото злато от шлаката, с която е размесено. Слушатели мои, вярвайте ми, може да се отделите от света, да отидете в манастир и пак това няма да ви направи християни, ако не сте Божия скъпоценност. Мисля, че такива са по-скоро въплътени бесове, отколкото нещо друго. Ако се затворите в таванска стая и се потопите в медитации, това няма да ви направи християнин. За това най-същественото е да се отделите от себе си; и това трябва да бъде огнен процес. Веднъж чух един добър стар светия у нашата държава да казва “Ех, ако можех само да се отърва от суматохата на работата и да си взема овчарска гега, да се хвана с едно стадо, нямаше ли да се наслаждавам насаме под плетищата, да си чета скъпата книжка, да влизам в общение с Бога, далеч от този лукав свят?” Казах му “Можеш ли да намериш поле, където да храниш стадото, от което да се отделиш от себе си със цялата си поквара? Ако можеш, надеждата ти е осъществима; но ако отидеш там и занесеш със себе си стария Адам, ще имаш достатъчно врява и препирня със самия себе си.” Човек трябва да може да различава това, което е родено от плътта, и това, което е родено от Духа; това, което е родено от Бога и не може да съгрешава, трябва да се качи върху онова, което не може да прави друго освен грях. Трябва да се научим на себеотрицание; и докато този свещен урок не бъде научен, не зная какво да кажа на златото, освен да подхвана оплакването на пророка “Как почерня златото!”, и то ще стои много черно, докато не мине през този огнен процес, който не мога подробно да опиша или дори да определя; но той трябва да отдели златото от шлаката. Това е първият отличителен белег на съкровището, което Господ притежава, неговите скъпоценности.

Не мога, обаче, да мина нататък, без първо да ви напомня, че скъпоценните камъни обичайно се инкрустират или полагат само в чисто злато. Бижутерите, които са навикнали да използват скъпоценни камъни, рядко ги влагат в олово, калай или мед. Те избират най-доброто злато за тях. Тогава скъпоценността наистина става украшение. Интересно е как в целите Писания златото и среброто сами са наречени скъпоценности. А тези скъпоценности са били разпознати много преди да бъдат извадени от мината - не от света, не от бесовете, не от ангелите, а от техния Собственик. Те са били разпознати във вечното предузнание на всевиждащия Бог, който вижда края от началото; те са били разпознати в приготовленията на предопределящата му любов; те са били разпознати и са били повод за радост като негова лична собственост; те са били разпознати като негови осиновеници, с които той никога няма да се раздели; те са били разпознати, за да бъдат негово семейство и да бъдат вписани в книгата на живота, за да бъдат изкупени в изпълнението на времената. Проследявам тези неща, та докато съм с вас, да не загубим поглед към основополагащото Божие дело. Колкото и да напредваме в строежа, трябва да имаме сигурно място за почивка, така че тези скъпоценности (и мене винаги ми е много приятно да разпозная една от тях, която Бог изкопае и покаже в дланта си, и ако тя е много обгорена, това е само за да бъде приготвена за Божия употреба; и ми е приятно, че на това място тук има повече от една, белязана и разкрита от Бога като негова.) да бъдат в предопределението, записването и новорождението и като такива да бъдат собственост на Вечния Бог. Ами Израел бяха негови синове, преди да ги освободи от Египет. Фараонът трябва да ги пусне, защото са Божии синове. Апостолът казва “Понеже сте синове, Бог изпрати Духа на Сина Си във вашите сърца.” (Галатяни 4:6). Желая слушателите ми да гледат назад в древността; да погледнат към свещеното разпознаване на всеки член от тялото на Христос, в Христос, главата. “избрани в Христос преди създаването на света.” (Ефесяни 1:4).

Нататък, когато са вече извадени, бидейки разпознати от вечността като Негови, те са крайно различни от останалите. Трябва да знаете, възлюбени, че сега е време на имитации. Има имитации на сребро, имитации на злато, някакви неблагородни метали, които са много излъскани и обработени и изковани, и предлагани на хората, все едно са скъпоценности, сребро или злато. Е, признавам, дали защото съм горд, или не, оставям на вас да решите, че ако ще притежавам някаква вещ от сребро или злато, бих искал тя да бъде плътна в ръката, да тежи и да бъде истинска. Въпреки това ми казват, че ментетата са най-добри! Как така? Ами защото крадците не ги крадяли. О, наистина; искам религията ми да е такава, каквато Дяволът би искал да ми открадне, ако би могъл. Религията на този свят е точно това, което Дяволът най-малко го интересува да краде. Той не би откраднал християнството на три четвърти (в наши дни девет десети - Б.пр.) от онези, които минават пред света за християни. Аз бих искал християнство, което влудява Дявола от завист, което светът мрази. Вие какво ще кажете? Не ви ли е страх да ви откраднат християнството? Хич няма да стане. Йехова ще се погрижи за това “те са мои”. Знаете, че имотните се грижат добре за имотите си; и ако крадците разбият и откраднат, то е, защото собственикът не е имал предвидливостта или силата да опази имота си. Та, Дяволът може да се опитва да открадне религията ми още хиляда пъти, аз всеки път ще го препращам към собственика й. Тя принадлежи на Бога; и ако моят Бог не може да се погрижи за нея, няма да могат никакви Папи, Кардинали и Епископи от света. Не мислите ли, възлюбени, че ако имахте избрана скъпоценност, твърде скъпа и с голяма сантиментална стойност за вас, щяхте да се грижите за нея и при най-малката заплаха от крадци да я сложите в най-защитеното място, което можете да намерите? И ако я откраднеха, то щеше да бъде заради вашето безсилие. Сега, ако се покажете Арминианци и се опитате да ме убедите, че Бог не е достатъчно силен, за да предотврати това, няма да ви повярвам; защото знам в кого съм повярвал и съм уверен, че той е силен да опази залога ми до онзи ден, и се хваля с факта, че Йехова казва “те са мои” и следователно те не могат да не бъдат в безопасност в неговите ръце.

Това, обаче, е точка, в която искам да вляза малко по-навътре; но тук искам да обърна вниманието ви на това, че те не приличат на никои други. Сега ще оставя преносните изрази и метафори и ще говоря направо: истинските християни са различни от всички фалшификати, от всички останали, те са различни по характер, по привилегии и по богослужение. Те са различни по характер - те носят образа на небесния, ако и преди да са носили образа на пръстния. Различни са по привилегии - техните привилегии са всичките духовни; докато религията на света носи плътски привилегии. Различни са по богослужение, защото прославят Бога с телата и духовете си; докато светския лъжехристиянин цели да прослави себе си. Това е огромна разлика. Можете да изпробвате всяко средство за уподобяване, за да направите християнин, всеки закон, обучение, дисциплина, молба, усилие - всичко ще пропадне; няма го металът, веществото, обемистата действителност, тежината, това не е Божията собственост от Божието ателие. Когато Йехова казва “те са мои скъпоценности”, той приковава вниманието си в един жизненоважен принцип, нищо повече или по-малко от Божият живот в душата.

Сега продължаваме към още едно съображение тук, че те са отлични и ценни, както за Бога, така и за човека. Те са толкова отлични, че дори Господ Исус Христос казва, че те са “ превъзходните - в тях е цялото ми благоволение." Псалм 16:3 и те са толкова ценни, че Йехова ги счита като собствено притежание и дял (Второзаконие 32:9), с което в никакъв случай няма да се раздели; и те са толкова отлични в очите на света, че макар той да мрази религията им и вярванията им, е длъжен да им се възхищава за стремежите и постъпките им и дори повече, те са толкова ценни за Бога, че той би обеднял без тях; те са толкова ценни за света, че светът би пропаднал в ада мигновено, ако Бог ги бе прибрал до последния. Давам ви едно Писание, за да потвърдя първата от тези констатации, че са толкова ценни, че Бог би обеднял без тях. Това е неговият избор, неговото решение и затова апостолът казва “да познаете какво е богатството на славата на неговото наследство в светиите” Ефесяни 1:18. Отбелязвате ли си, възлюбени, че Вечният Бог има пребогато и преславно наследство в светиите си, както и те го имат за свое наследство, и всички съвършенства и атрибути на Божеството - като свой дял?”

II. Няма да ви задържам повече върху тази точка, но веднага ще продължа към заявената чест. “Те ще бъдат мои". Чувал съм хора от разни прослойки и за разни вещи да казват “Това беше мое.". Бог никога няма да каже това, защото “Те ще бъдат мои." Някои се разделят с имота си от необходимост, не по свой избор; други от прищявка или нещо друго. Бог никога няма да се раздели със своето. Какво?! Той не променя ли мнението си? Какво?! Никога ли няма да ги продаде? Той им казва предварително: “Продадохте се за нищо, но ще бъдете изкупени не със сребро." (Исая 52:3). Добро описание е това на учението за изкуплението, откупването на вещ, която е някак продадена, оставена за пари. Сега, казва Йехова, вие се продадохте до такава степен, че не можете да се откупите сами; но аз няма да се разделя с вас. Вие сте се пропилели, така че грешникът под грехопадението се продава да работи беззаконието на Сатана, и той го има за свой законен пленник и слуга. Но Бог няма да потвърди сделката. Точно както когато видим някой да продава нещо откраднато от нас и ние пристъпваме и казваме “Какво право имаш да продаваш моята собственост? Не е твое!.” Сделката не може да се осъществи; и всичко се отменя. След това искам да цитирам отново един често цитиран от мен текст. “и договорът ви със смъртта ще се унищожи, и съгласието ви с ада няма да устои.” (Исая 28:18). Можете да искате да се продадете на Египет или Асирия или на Папството, но няма да одобря сделката; няма да я утвърдя или удостоверя. “Ще бъдат мои”, без значение кой се опитва да ги открадне. Мои ще са в завета, според вечните решения на бащината любов, мои ще са под грижите на моят съкровищник, славната глава на завета, мои ще са преброени и записани в Агневата книга на живота, и затова той не се колебае да каже: Ще ги приготвя. “Когато Господ запише народите, ще счете, че този се е родил там.”. Ако разгледам поотделно трите думи, които споменах, ще разберете как Отец, Син и Светия Дух, заедно и съединени, назовават скъпоценностите като свои собствени. Отец е обещал да бъдат народът на неговото наследство, че ще наследят небесата завинаги; те са предадени на грижите на Божия Син, който е обещал, че всичките им беззакония ще бъдат заличени, греховете им - измити, те самите избавени и изкупени, и доведени до слава; Светият Дух се е спогодил за праведен и точен списък със всички техни имена, изброени едно по едно, и там е техния брой и имената им записани в книгата на живота на Агнето. Ще се раздели ли с тях Бог? “Ще бъдат мои”, казва Отца, защото ги възлюбих отвека, ще бъдат мои, казва Сина, защото ги изкупих с кръвта си, ще бъдат мои, казва Духа, защото ги записах като моя собственост и ще ги намеря и изброя до последния като собственост на Божеството - Отец, Син, Свети Дух. Да, и не само това: те ще бъдат мои като мое обиталище, в което да вляза и в което да живея.

Следващите разсъждения ще ни доведат до едно по-задълбочено проучване, дали принадлежим към неговите скъпоценности. Йехова взел ли ви е, за да живее във вас и да ходи във вас? Трябва да сте станали “Божие жилище чрез Духа". Той, според своята суверенна благодат, отделил ли ви е и отличил ли ви е от пропадналите синове и дъщери на Адам, и извел ли ви е, та не само вие да имате изповед на вярата, но и той да има за свое притежание вашето сърце? Какво е християнин? В текста, който току-що ви цитирах какво го описва най-добре “Божие жилище чрез Духа.” (Ефесяни 2:22). По природа жилище на чакали и на всяко нечисто нещо; по благодат - жилище на Бога Отца, чиято бащина любов е излята в сърцето; жилище на Бог Син, който заема престола на чувствата и е обичан и обожаван от всичко; жилище на Бог Дух, който живее в нас и ходи в нас, утешава ни и наставлява, свидетелства ни за Исус и ни напомня всички негови думи. Спри се, душо моя, и тихо изследвай; и тогава също толкова тихо се възхищавай. Това мое сърце жилище ли е на Божеството? Работи ли той и ходи ли в мен непрестанно? Запознат ли съм с него, както със собственото си жилище? О, чудете се, небеса, смайвай се, земьо. Бог наистина живее с човек на земята. Тогава мога да направа товя свето, тържествено заключение: На него принадлежа, и не мога да принадлежа на друг. “Ти ще бъдеш мой” казва той “и не на някой друг”. Колко различно е това, възлюбени, от рехавата плява, която в наши дни наричат християнство, каква разлика между това и суеверията и гнусните идолопоклонства, които никнат по цялата ни земя! Каква разлика между това християнство с духовен и жизнен характер и онова, което прави хората будали и безумци пред братята им! О, Боже мой, винаги ни учи да разграничаваме между гордите, които биват издигнати, да, които вършат беззаконие и наричат злото добро и доброто зло, и които изкушават Бога - защото с такива сме заобиколени - и душите, към които Йехова снизхожда, та в тях да работи и ходи.

Последвайте тази мисъл още малко и отбележете, че те ще бъдат негова постоянна грижа. Зачекнах това в първата част на проповедта, но трябва да върна вниманието ви към него за няколко минути.”В онзи ден пейте й: винното лозе, аз Господ го пазя: във всяка минута ще го поя: За да го не повреди никой, Нощем и денем ще го пазя.” Исая 27:2,3. Ще бъда, казва той “огнена стена около моят народ; ще бъда славата всред него.” В древни времена и до този час неговата заповед към всички около църквите му е “Не докачайте помазаните ми, не струвайте зло на пророците ми.” Псалм 105:15. Своята свещена и свята защита той обещава, изричайки по-силни и, ако мога така да се изразя, по-нежните думи: “Който докача вас, докача зеницата на окото ми.” Захария 2:8. И отново, нашият скъп Господ обявява, че в деня, за който говори, ще сметне всичко, което е било сторено, или не е било сторено, на неговите ученици, като сторено или несторено на самия Него. Старая се да поддържам не само отчетливата граница между църквите и света, но и непрестанната грижа, която Бог упражнява над своите църкви. Без нея те биха изчезнали преди години, без нея езичниците биха ги гонили до забвение, така че не би останал християнин на земята; и след това, още по-дяволските гонения на Папството биха, в следващите епохи, и до този ден, изтребили църквите от земята; понеже знаете, че всички католици се заклеват, когато приемат чин, да гонят еретиците със цялата си сила, и те наричат еретици онези, които принадлежат на Бога, и нямат много грижа да гонят други. Как не е унищожена църквата? Заради непрестанната грижа на нашия Бог.
 И дори да дойде друго гонение върху Божиите църкви, аз съм убеден, колкото в собственото си съществуване, че грижата Му няма да престане. Те са мои “те ще бъдат мои". Не казвам, че никой от тях няма да отиде на небето в огнена колесница или от огнена клада, но не се боя за нито един, че ще бъде изгубен; защото една скъпоценност може да бъде захвърлена в канавка и да се попокрие с пръст, но ще си остане скъпоценност. Бог казва за своите скъпоценности “те са мои"; и ако ни вкарат в затвор доживот, не могат да променят факта, че сме скъпоценности, защото Бог казва, че сме.

Скъпоценностите биха погубили сами себе си, ако Бог ги оставеше сами. Но Бог казва “ “Ти си погубил себе си Израилю; но помощта ти е в мене." Осия 13:9. Дяволът няма да ги погълне, ако и да обикаля като ревящ лъв, търсейки кого да погълне, светът няма да ги погуби, ако и да ги мрази, собствените им и присъщи страсти няма да ги покорят, макар да са влезли в люта война с тях, защото “благодатта ще царува чрез правдата за вечен живот." (Римляни 5:21). Времето няма да ги изхаби, вечността ще ги познае като отделни от нея и пригодени за употреба от стопанина им; и тяхната съдба е да бъдат скъпоценни камъни в короната на Исус за вечни времена. Моля ви, възлюбени, скътайте тези неща в паметта си и гледайте вашето Християнство да не бъде като това на света, и тогава ще можете да сте на сто процента сигурни, че сте под непрестанната грижа на Йехова, вашия Бог на вашия завет. И нещо повече, Йехова ще се отнася към скъпоценностите си като човек, който цени своите скъпоценности - който не ги оставя вкъщи, а ги носи в пазвата си или по себе си. Сега, казва Йехова “Аз съм с вас навеки, до края на света.” Той няма да се откаже от скъпоценностите си и няма да ги загуби от поглед и за час, а окото му и сърцето му ще бъдат върху тях непрестанно.

Ако, тогава, Йехова е поставил такава висока цена върху своите скъпоценности и полага такива щателни грижи за тях, не трябва ли неговите изпратени служители, слугите му, в публичните си обръщения, да следват заръките на Господа, които даде на пророк Еремия. “И ако отделиш скъпоценното от нищожното, ще бъдеш като устата ми.” Еремия 15:19.  Зная, че съвременното богословие не от тоя тип, защото днешните проповеди изглежда почиват върху представата, че чакъла и кремъците са не по-малко хубави от златото и диамантите, и ако се полират добре и обработят, могат да бъдат точно толкова пригодни да заемат място във короната на Изкупителя. Оттам идва това омешване и генерализиране, когато се обръщат към множествата, което пренебрегва разликата в естеството между избрани и неизбрани, което Божието слово навсякъде заявява. Божиите служители трябва да бъдат духовни бижутери, добре обучени в познаването на скъпоценни камъни, за да ги отличават от фалшивите; трябва и да бъдат достатъчно честни, за да ги представят в истинската им светлина, така че скъпоценните синове на Сион, сравнени с добро злато (Плач 4:2) да не бъдат поставяни наред с глинените съдове и считани за такива; нито излъсканите формалисти да бъдат бъркани с истинските християни. Този изтъркан израз “човешкото семейство” е заблудил хиляди, както проповедници, така и слушатели, като е премахнал или най-малкото пренебрегнал древните межди, по които Бог винаги е разграничавал и отделял своята църква от света. От това вероломство, което днес е широко разпространено, се оплаква Господ в дните на Езекиил: “ Свещениците й престъпиха закона ми, и оскверниха светите ми вещи: между свето и скверно не направиха разлика, и между нечисто и чисто не показаха разликата;” Езекиил 22:26. Това, вярвам, е една от главните причини Сион да изнемогва. Ах, Бога да ни пратеше по-изпитвателни, по-разграничаващи служения, които да долавят фалшификатите и да полират скъпоценностите; или, да изобличават лицемерите и да насърчават Божия народ.


Бог ни подтиква да го молим за това чрез собственото му обещание, което звучи така “И ще учат людете ми на разликата между свето нещо и несвето, и ще ги правят да разпознават между нечисто и чисто.” Езекиил 44:23. Обещанията и привилегиите на благовестието всички имат свой адрес, и онзи служител, който пропуска да описва характерните качества, когато говори за обещания и привилегии, е като лъжлив пощальон, който, вместо да чете адреса внимателно и да доставя до него старателно, изтрива адреса на писмата, които носи, и хвърля целия пакет писма на вятъра, та хората да вземат и да късат, както дойде. Признавам, че това прави чина и работата на служението много труден; но кой изпратен от Бога ще бяга от трудностите? Кой ще наеме пощальон, който не може да чете? Тогава, ако Божиите служители могат да четат ръкописа на Светия Дух на сърцата си, няма как да не могат да проследят същия почерк в опитността на другите и да се обръщат към тях като Павел: “Вие сте нашето писмо, написано на нашите сърца, познаваемо и прочитаемо от всички; и явявате се, че сте писмо Христово, станало чрез нашето служене, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на каменни плочи, а на плътски плочи на сърцето.” 2 Коринтяни 3:2-3.

Така че, след като Бог сам е дал този етикет на всички Божии скъпоценности, за да бъдат познавани и прочитани от всички човеци, служителите на благовестието са неизвиняеми, нечестни даже, ако не прочитат тези етикети пред всички, така че хората да не се заблуждават и Бог да не губи от своята чест. Но, колкото и немарливи или изменни да се окажат служителите, Бог пак ще ги вземе като свое и ще се грижи за своите, и никога няма да отмени клетвата си “ще бъдат мои в онзи ден, когато приготвя скъпоценностите си.”

III. Сега нека кажем няколко думи, отнасящи се до обещания край. Нека Всемогъщият Бог вложи това като гвоздей в умовете ни. “В онзи ден, когато приготвя скъпоценностите си.” Пророкът бе наставен да продължи и да завърши пророчеството си, като казва още в първия стих на следващата глава “Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички които правят нечестие, ще бъдат като плява; и идващия ден ще ги изгори, Говори Господ Саваот, та няма да им остави ни корен ни клонка.” Какъв страшен изглед ни дава пророкът тук, под Божие наставление, към онзи ден, когато скъпоценностите ще са готови, онзи ден, за който говори избраният от мен пасаж. О, грешнико, ако тук има невъзроден мъж или жена, позволете ми да бъда верен и честен, и още веднъж да ви кажа за това, което този стих нарича вашата погибел. Суха плява в огнена пещ. Онзи ден ще гори като пещ и нечестивите ще бъдат като плява, хвърлена в нея. Ако краят ви се окаже вечни пожари, да не кажете, че не съм ви предупредил! Всички горди, всички, които правят нечестие, всички, които обвиняват безумно Бог, всички невъзродени. Не мога да се въздържа и да не кажа, че пророкът изглежда се радва, като мен, да премине на друга тема, ако и предупреждението да е било от най-голямо значение. Той веднага прибавя “А на вас, които се боите от името ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си;”. Ще ги приготвя, тоест, ще ги изброя според списъка им. Красив е пасажът в пророк Еремия, в който казва “Стадата пак ще минат под ръката на онзи който ги брои, говори Господ.” Еремия 33:13, загатвайки за това как един овчар брои овцете с гега (кривак) и, понякога, със нещо друго, за да им тури белег. Аз всъщност съм го виждал с очите си. Това беше нагледния пример, който пророкът трябваше да даде “пак ще минат под ръката на онзи който ги брои”. Струва ми се, че виждам Бога на завета и Отца на нашия Господ Исус Христос в онзи ден, когато ще ги приготви, как гледа към списъка и към домочадието на вярващите, докато минават един по един; и ще има съвършено съответствие между списъка, който държи, и душите, които приема. Той ще ги приготви. Някои хора имат значително количество скъпоценности и ги броят постоянно, за да не им се загуби някоя. Така е и с нашия Бог. “Твои бяха и ти ми ги даде.” Някои ли? Не! Всички. “Всички, които Отец ми е дал, ще дойдат при мен; и който дойде при мен, никак няма да изпъдя.” (Йоан 6:37). Забележете, възлюбени, колко сигурно прати това всичко за Божията църква. Няма нито една грешцица в Божиите списъци, няма пропуски, зачерквания, изтрити имена. Той няма да изтрие имената им от книгата на живота.

“Като на бронз вечен издълбани
 всяко име като изумруд сияе”

Ах, колко важно е да закрепим вярата си върху сигурна основа, непогрешима и сигурна основа!
 
Още няколко неща ми излизат пред очите тук, но бързам да привършвам. Той не само ще ги изброи накрая, но и е обещал да ги събере заедно. Ще ги събере една по една: “Ще се съберете един по един, доме Израилев." Исая 27:12. И пак, той ще ги доведе от севера и от юга, от изтока и от запада, и ще ги нарече свои синове и дъщери, ще ги има за свои. Не се страхувам, че Йехова може да загуби някоя от скъпоценностите си, но изгарям от желание за честта да участвам в изравянето на една от тях. Въз основа на това се обръщам към съвестите ви и съм съвсем готов да изхабя последния си дъх с тази цел и за славата на Неговото име. Трябва и ще бъдат събрани, защото Господ каза. И, о, каква църква, какво общо събрание и Църква на първородните! Дванадесет по дванадесет хиляди бяха изброени от Израилевия дом, съвършено число, определено число за неопределен брой, обявено на Йоан на остров Патмос. Но ако това не е достатъчно да покаже, че никоя земна сметка не е достатъчна да ги изброи, той продължава и казва: “След това видях, и ето: Голямо множество, което никой не можеше да изброи,” Откровение 7:9. Спрях се, докато четях този стих, каква милост е това, че не казва “което Бог не може да изброи”! а: “което човек не може да изброи”. Бог не е открил тази тайна на смъртните; не, нито е дал на смъртните власт да надникнат в нея. Това е “множество, което никой не можеше да изброи”, макар и всички да са вече изброени един по един от Израилевия Бог. И всички тези, събрани заедно, са колекция отбрани скъпоценности, съставляващи едно съзвездие от блясък, величие, прелест, слава и почест за вечни векове.

Помислете малко за това. Когато Бог събере всичките си скъпоценности във всички епохи и от всички краища на земята, и под всички обстоятелства, и ги е пригодил за своя наслада и присъствие, едно огромно съзвездие от слава, милиони по милиони от изкупение, умити в кръв, осветени и Христоподобни души, които са около Божия престол, не ми е чудно, че ще има и един такъв голям пожар, който ще запали света и земята и делата по нея ще изгорят. Не ми е чудно, че наречената “една много по-голяма и вечна тежест на слава" тогава ще се прояви и ще бъде представена. Способностите на въображението стават малки като семка, когато започнем да си представяме такава сцена, земята е твърде малка, за да побере ума, който трябва да съзерцава такава слава; и ако за миг разширим родената и научената от небеса душа, за да започне да вижда своята слава на земята, тя ще каже “О, да имах криле като на гълъб; щях да отлетя, за да видя тази гледка и да бъда винаги с Господа.” Събрани! Да, казва той, ще събера светиите си при мен. Те са направили с мен завет чрез жертва. Исус ни научи, че “Човешкият Син ще изпрати ангелите си и ще събере избраните си от четирите вятъра под небето.” (Матей 24:31). Ето на, нагледайте му се. И той ще направи това в двояк смисъл. Той изпраща своите ангели или служители и сега, защото служителите му са наречени ангели в Откровението, и ще изпрати по-после, накрая, своите могъщи ангели, които са превъзходни в сила, за да събере своите избрани от четирите вятъра под небето, за да получат (това е крайната цел) и да разкрият славата на самия Христос.Чувам го да казва “Славата, която ми даде, дадох на тях." (Йоан 17:22). Самата Христова слава в неговото ходатайство дава яркостта на блясъка на неговите скъпоценности. Няма да се учудя, ако ангелите се оттеглят към по-външния периметър, за да оставят Исус и неговите скъпоценности да се намират близо до престола и върху него. Духът ми се издига с наближаването на този ден; презирам гъстата глина, мразя чакъла и земнята пръст, и копнея жадно за тази славна сцена, когато всичко ще бъде ненадминато блаженство и слава.

Мислех да добавя още няколко думи по въпроса, но само ще спомена, че честта с това трябва да бъде отдадена на всички лица и съвършенства на Божеството. Няма да има скъпоценност, която да каже, че сама се е изкопала от мината или че сама се е обработила по пътя към дома, и всички единогласно ще се присъединят към възгласа на онова блажено свидетелство и свят триумф на Псалмописеца: “Не на нас, Господи, не на нас, а на своето име дай слава, заради милостта си и заради истината си.“    Псалм 115:1.

Сега, слушателю, позволи ми, преди да седна, да умоля сериозно твоята съвест. Ако, както сме видяли, Йехова ще събира и скъта за вечността всички свои скъпоценности, какво ще стане с шлаката и отпадъците? Нека вдъхновеното слово отговори. Псалмописецът казва, или по-скоро Светият Дух чрез него: “ Ти отхвърляш като шлака всички нечестивци на земята; затова обичам твоите свидетелства.” Псалм 119:119 и ни е казано, че “Нечестивите ще се върнат в ад, както и всички народи, които забравят Бога.” Псалм 9:17.      

Изследвай, тогава, слушателю, дали за теб Христос е Божията скъпоценност и дали имаш характера на негова скъпоценност, да не би когато той ги приготвя и изброява, ти да останеш подминат, когато той каже: “Махнете се от мене, проклети, във вечния огън, приготвен за Дявола и неговите ангели,” Матей 25:41. Но ако той ви се е разкрил като “скъпоценен камък" и ви е извадил от мината на греховната естественост, превел ви през огнената обработка, която споменахме, и така ви е излъскал, че светлината ви е просияла пред човеци; тогава чакайте деня, когато ще образувате част от онова голямо съзвездие, което ще краси короната на Изкупителя вовеки. Внимавайте да не се опетните с мръсотиите на света и разглеждайте всички изпитания и скърби, през които сте призвани да минете, като част от това скъпоценно обещание: “И пак ще туря ръката си върх тебе, и ще очистя шлака ти като с луга, и ще отделя всичкото твое олово.” Исая 1:25. Тогава ще се сбъдне онази стара притча: “Отнеми нечистото от среброто,
И ще излезе съд за златаря”     Притчи 25:4.  Да, “съд на милост, приготвен отнапред за слава." Римляни 9:23.

Нека Светия Дух приложи тези истини със Божествена сила върху вашите сърца, и нека цялата слава бъде на Йехова - Отец, Син и Дух. Амин