Ненадеждни белези

По какво не можем да познаем истинския християнин?
Да бъдеш истински християнин не е:

 1. Да принадлежиш пасивно към дадена деноминация, била тя изградена върху
     по-правилно разбиране на Библията.
 2. Да посещаваш редовно богослужения в църкви или храмове.
 3. Да правиш добри дела и да имаш желание да помагаш на хората.
 4. Да се молиш редовно и да четеш Библията.
 5. Да си съгласен с проповедите и да вършиш делата, проповядвани в тях.
 6. Да си покръстен.
 7. Да бъдеш признат като такъв от хората, да имаш свидетелство от християните.

Тук не питаме "може ли спасен да не прави тези неща?" или по-безпредметното "кои от тези неща са по-важни?", защото несъмнено всички са важни и трябва да бъдат извършени и вършени от вярващия. Когато много от тях отсъстват у човек, който казва, че е християнин, или когато той гледа на тях с презрение, имаме  причина да се съмняваме в неговата искреност и спасение. Също така човек, който е християнин и ги има, може да бъде похвален за своята послушност. Тези външни белези наистина придружават спасението и дават някакви индикации, но не могат да кажат последната дума - не могат да бъдат определящи за това кой е християнин и кой не е. Те най-много могат да бъдат определящи дали един християнин е изпълнителен, или не е. Болшинството от онези, които казват за себе си, че са християни, могат да отметнат няколко от тези точки или дори всички, но това не ги прави истински християни. Това е така, защото между истинските християни и Бог има скрити специални взаимоотношения, жива връзка-единство, общо естество, общи намерения, обща съдба, докато гореизброените белези могат да бъдат използвани от Дявола или изимитирани от неверници, за да заблудят църквата, тях самите и света. След като е възможно да бъдат лъжливи и да излизат от лукаво сърце, те не могат да бъдат истинска основа на спасението и основание човек да се счита за християнин, понеже християнинът е "от истината" 1 Йоан 3:19 и "истината е вътре в него", 1 Йоан 2:8 и "никоя лъжа не е от истината".1 Йоан 2:21. Какво точно означава това, ще разберем друг път. Сега нека видим защо не трябва да разчитаме на тези неща, използвайки няколко примера от Библията, и да изпитаме себе си, дали упованието и вярата ни не са лъжливи.

1. Юдеите принадлежаха към единственото право и богоустановено вероизповедание - храмовия юдаизъм-,  и Бог каза за тях, че "са се нарекли с Израилевото име, излязли са от Юдиния източник, кълнат се в името Господне и си напомнят за Израилевият Бог, но не с истина, нито с правда." Исая 48:1, че "вземат завета му в устата си" Псалм 50:16, но нямат нищо общо с Него. Подобни пасажи за техните празни претенции могат да се намерят с хиляди.

2. Юда Искариотски беше в постоянното присъствие на самото Божие Слово, кристалночистия извор на мъдрост, и отпадна, колкото може да отпадне човек. Сатана беше в началото служител на Бога. Предателите на цар Давид, преди да му станат предатели, ходеха заедно с него и с множеството в Божия дом и водеха духовни беседи Псалм 55:14. Апостол Павел говори за еретици-погубители на човешки души, които ще излязат от самата църква. Деяния 20:30. Всички тези "излязоха от нас, но не бяха от нас; защото, ако бяха от нас, щяха да останат с нас; но излязоха, за да се видят, че не всички са от нас." 1 Йоан 2:19, което ще рече никога не са били истински християни.

3. Добри дела и помощ към хора в затруднено положение показват и мнозина нерелигиозни и еретици, даже и такива, които отричат, че Исус е Христос или Божият Син. А "който няма Божия Син, няма живот." 1 Йоан 5:12. Добрите дела не могат да препоръчат човек на Бога и не се считат за добри, когато човек ги прави с идеята да се оправдае пред Бога чрез тях Римляни 3:20 или с мисълта да прослави себе си - да достигне образа на Бог и да бъде добър като Него. Римляни 3:23. Повечето заети с добри дела под егидата на религията правят добри дела именно с тези цели. На пръв поглед изглежда разумно просто да учим хората да вземат добър пример от Христос и неговите последователи и да правят добри дела, но в очите на Бога това ще бъде счетено за беззаконие и дързост. Дори легитимните чудеса, извършени в Исусовото име, без истинската вяра не впечатляват Бога: "Мнозина в онзи ден ще ми рекат: Господи! Господи! Не в твоето ли име пророкувахме? И не в твоето ли име бесове изгонихме? И не в твоето ли име много чудеса сторихме? И тогава ще им изповядам: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от мене вие, които вършите беззаконие." Матей 7:22-23.

4. Съществуват хора, които хвалят Бога с устата си и му се молят, а "сърцата им са далеч от него" и неговата воля, и то дотолкова, че са изпечени убийци. "Даже когато умножите молитви, няма да слушам: Ръцете ви са пълни с кръв." Исая 1:15. Дори християнина не може да очаква отговор на молитвите си, "ако гледа с добро око на неправда в сърцето си" или живее в грях. Пс 66:18. Има такива, които "призовават, а Бог не чува" Притчи 1:28, защото не приемат истините му. Във Деянията на Апостолите четем за набожни ерусалимски граждани, които "като не познаха Христос и не разбраха речите на пророците, които се четат всяка събота, ги изпълниха, като го осъдиха" Деяния 13:27. На тези Библията не помогна, както не помага и днес на онези милиони, които в нея не виждат цялостната картинка на Божието спасение в Христа, а само някакво сухо нравоучение, състоящо се от "заповед върху заповед, Заповед върху заповед, Правило върху правило, правило върху правило, Тук малко, там малко." Исая 28:10.

 5. Ирод (поне в началото, преди да обезглави Йоан) "се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше; и когато го слушаше, вършеше много работи и с радост го слушаше." Марк 6:20. Човек може да направи някои сериозни промени живота си и да се радва на проповедите, но това не е категорично доказателство, че е бил спасен. Понякога минава време, преди да чуе нещо, което да засегне гордостта му, да не му се хареса, да посегне на любимите му грехове, да го съблазни (отблъсне) от вярата. Дяволът оставя такива слушатели да се закоравят докрай и тогава ги пуска да паднат като камъни от високото. Страшни са думите за един друг вид аудитория: "падналото на камъка са онези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен и малко време вярват, а във време на изкушение отстъпват." Лука 8:13. Тези са, които гледат на вярата емоционално, като на развлечение, приятен куриоз или тържество. Такива веселяци трябва да получат от Бога огледало и да видят истинското си състояние, та да обърнат смеха си на сълзи и да се покаят за лекомислието си, или инак ще плачат вечно.

6. Симон Влъхва (Магьосник) уж повярва и се покръсти, но след кръщението си разкри, че единственият Бог, когото е почитал, е Мамона: поиска да превърне вярата в търговия Деяния 8:13,18,19. Не измиването на тялото с вода преобразява човека и го въвежда във вярата, а "очистването на сърцето чрез вярата" Деяния 15:9 и  "окъпването на новорождението и обновлението от Светия Дух", когото Бог излива. Тит 3:5.  

7. Хората съдят според това, което виждат, но само "Господ познава своите си" 2 Тимотей 2:19. и "познава човешките сърца". Деяния 1:24. Между житните класове има много плевели, които външно са лика-прилика с тях. Природните добродетели като смирение, кротост, благост, щедрост и други, съчетани с някаква повърхностна изповед, дават впечатление, че човекът, който ги притежава, наистина е християнин. Такива "кротушки" и "овчици" има по всички църкви. Тогава очите казват: "добър човек и член на църква, значи християнин." Не е рядкост също някой християнин дa падне в изкушение, да се позаплете в грях и да изгуби блясъка на добродетелите, дадени му от Бога. Това се случи с Давид, Самсон, Петър, все герои на вярата. Но тогава очите казват: "човек, който не живее за Бога, значи нехристиянин." Но така ни най-малко не се променя Божието отношение към едните и другите и фактът, че едните са християни, а другите - не. Избраните от Бога за спасение са Неговите "скъпоценности", съдове на милост Римляни 9:23, те са подпечатани от него, запазени от него и ще бъдат прославени от него, и дори да паднат в калта за малко, да се пооцапат и потъмнеят, си остават такива. Останалите са "съдове на гнева, приготвени за погибел" и колкото и да са гладки отвън и да се лъскат още, остават пръст и кал, варосани гробници. Римляни 9:22; Матей 23:37.