Благовестието за Римокатолици (и православни)

Благовестието за Римокатолици
 Лусиен Лесаж и Христо Раднев

Апостол Павел, в посланието си към Коринтяните, казва, че любовта се сърадва на истината 1 Коринтяни 13:6. Нашият Господ Исус Христос от своя страна казва, че Божието слово е истина. И, най-после, Апостол Йоан, в своята книга Откровение, Откровение 22:18, предупреди, че ако някой прибави нещо към това последно пророчество, Бог ще му прибави язвите, написани в него. След като бе написана книгата Откровение, Божието Слово бе завършено и всички думи, изречени от човеци след това, могат да бъдат само тълкувания на това, което вече беше дадено, или се явяват лъжи. А човешки думи в никакъв случай не могат да имат по-голяма тежест от Словото, нито могат да прибавят към него. Хората могат да сънуват, да имат видения и дори да твърдят, че са вдъхновени от Бога и говорят от негово име, но за Божиите чада  е най-безопасно да слушат Неговото писано Слово. Бог сега ни говори чрез него, то е върховният авторитет.

Свещеник, не свещенство
В системата на римокатолическата църква свещенството е основен елемент. Но има ли ново, земно свещенство, което Бог използва, за да раздава благодат и прощава грехове? Библията казва, че Левитското свещенство не направи никого съвършен, нито можеше да премахне грехове. Но на негово място не се появи ново свещенство от смъртни човеци. ”И тъй, ако съвършенството беше чрез левитското свещенство (защото народът под него получи закона), каква нужда е имало още да се издига друг свещеник според Мелхиседековия чин, и да не се нарича според Аароновия чин?“ Евреи 7:11; Освен това Евреи 10:11-12 заявява: “И всеки свещеник стои и служи всекидневно, като принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове; а той, като принесе една жертва за греховете завинаги, седна отдясно на Бога,“ Павел, говорейки за нашия Господ, насочва цялото ни внимание не към някакво земно съсловие от свещеници, а към Един Първосвещеник. “Затова, свети братя, участници в небесното звание, размислете за Апостола и Първосвещеника на нашето изповедание - Христос Исус;” Евреи 3:1. Исус Христос е Истинският Първосвещеник в Истинската скиния със Истинското служение, за което Левитското свещенство само загатваше! “Защото Христос не влезе в светилища, направени от ръце, които бяха образи на истинското, а в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас;” Евреи 9:24. И понеже неговото спасително небесно свещенство “не преминава на друг” и той, единственият потребен нам свещеник, е “отделен от грешници” Евреи 7:24, 26, няма как католическото свещенство да е установено от Бога. За това свидетелства и фактът, че в римокатолицизма на всички свещенослужители е забранено да се женят, а на всички, служители и миряни, - да консумират месо по време на календарни пости и в петъчните дни. Апостол Павел предупреди епископ Тимотей за идващото отстъпление от вярата, като му посочи точно тези два белега, от които да се пази. “А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като внимават на прелъстителни духове и бесовски учения чрез лицемерието на онези, които говорят лъжa и имат жигосана съвест, и забраняват жененето и заповядват въздържане от храни, които Бог е създал, за да се употребяват с благодарение от онези, които вярват и познават истината.“ 1 Тимотей 4:1-3. Това е още едно еретично нововъведение, непознато на ранната църква, а възприето едва след 4-ти век.


Едната жертва
Католическата църква учи, че Месата е действително повторение на Голгота, в което Исус Христос бива жертван повторно на олтара. Затова се нарича и жертва, служителите в нея - свещеници, а мястото, където се извършва - олтар. Затова и църквата учи, че хлябът и виното се превръщат в плътта и кръвта на Господ Исус. Но как може да това да е истина, предвид какво казва Божието слово? Исус заповяда на учениците си да ядат хляба и виното, за да правят възпоменание за Него и Неговата жертва, а не за да го жертват наново на олтар. Когато Давид каза, в Псалм 119:103, че Божиите думи са по-сладки от мед в устата му, това означава ли, че къса парченца от Писанията и ги слага в устата си? Не, той ги ядеше с духовната си уста, с вярата си, не със плътската. Когато Исус говореше, че е лозата, вратата, камъка и т.н., все важни пасажи, трябваше ли всичко това да се разбира буквално?  Когато Петър казваше, че сме вкусили, че Бог е благ, за езиците ни ли говореше? Точно буквализмът правеше много юдеи да не разбират посланието на Исус Христос и да се скандализират. “ В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш? Но Той говореше за храма на тялото Си." Йоан 2:20-21 В Писанията ясно се вижда, че Христос беше принесен веднъж (еднократно) и ние, като Божии люде, трябва да се причастяваме в тази жертва с вяра. И остава въпросът: трябва ли тогава да се принася повторно Христовата жертва на Голгота? Авторът на посланието към Евреите казва отново и отново, че принасянето на Исус Христос беше еднократна жертва, която доведе до спасението на народа му. Той използва думата “веднъж" или “една" седем пъти, докато говори за Христовата жертва.  Ето някои от Писанията, които отвъд всяко съмнение учат, че Исус Христовата жертва беше уникално явление и че беше съвсем достатъчна за спасението на избраните Му. “който няма нужда всекидневно, като онези първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, та сетне за греховете на народа; защото направи това веднъж, като принесе себе си.” “Защото с едно приношение направи завинаги съвършени освещаваните.” “А където има опрощение за тези, няма вече приношение за грях.” Евреи 7:27; 10:14,18. Апостол Петър е съгласен с автора на Евреи: “Защото и Христос пострада веднъж за греховете, праведният за неправедните, за да ни заведе при Бога, бидейки умъртвен в плът, а оживотворен от Духа.” 1 Петър 3:18. Да участваш в Месата, е да излагаш Христос на позор и да отричаш завършеното Му дело на Голгота.   

Мария, ходатай?
Католическата църква я възхвалява по следния начин: “Венчана Небесна Царица от нейния Син, Благословената Господарка ще царува там вовеки. Чрез ходатайството си като майка пред Царя Христос, тя ще се моли за нас винаги, за да придобием вечен живот, изкупен за нас от Плода на утробата й." Ходатайството и молитвите предполагат, че тя е посредник/ходатай. Може ли обаче Мария да бъде застъпник  и ходатай, когато 1 Йоан 2:1 твърди, че вече имаме Ходатай при Отца, Господ Исус Христос. И къде в Библията се говори за нуждата от ходатай пред ходатая? Това би било равнозначно на това да имаш адвокат, който да те представя пред адвоката ти! Но Павел затваря всички възможности за алтернатива или допълнение с думите: 1 Тимотей 2:5 “има един Бог и един Ходатай между Бога и човеците, човекът Исус Христос.” В една от основните молитви, които всеки верен католик трябва да знае, се казва: “Към Тебе викаме ние, изгнаните синове Евини". Докато Апостол Петър, в проповедта си в Ерусалим, заяви: “И в никого другиго няма спасение, защото под небето няма друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим. ” Деяния 4:12. Обръщението към Мария като царица странно прилича на езическото поклонение към майката-богиня.“Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят.” Еремия 7:18.  Но и другите светии на небето няма как да бъдат застъпници, нито има нужда. Мъртвите не могат да помогнат на живите, нито живите - на мъртвите. Давид знаеше, че “помощта от човек е суетна” и каза: “Кого имам на небето освен тебе? И на земята не желая другиго освен тебе.“ Псалм 73:25. Практиката свещенослужителят да се нарича “отец” също е небиблейска - “ И никого на земята не наричайте свой отец, защото един е вашият Отец, който е на небесата.” Матей 23:9.

Небесна Царица или грешница?
Католическото учение за непорочното зачатие на Мария гласи, че Мария бе зачената непорочна и опазена от всеки грях през целия си живот. (Догма, обявена от Папа Пий IX, 8 Декември, 1854.). Ала Библията прямо казва, че всички са съгрешавали и са лишени от Божията слава (Римляни 3:23). И наистина, защо Мария да нарича Исус свой Спасител в Лука 1:47, ако беше безгрешна? Той беше пратен да спаси народа си от греховете му и тя беше част от този народ! И защо евангелията и посланията на Апостолите й отделят толкова малко внимание, ако имаше отредена такава ключова роля?  Много от авторитетите на Църквата не вярват в тази догма. Августин Блажени: “тук никога не е съществувало човешко същество, за което може да се каже, че няма никакъв грях; с изключението на единия Ходатай, който ни помирява със нашия Създател чрез опрощението на греховете." Амвросий: “И нека първо разгледаме точката, че никой не е без грях, освен сам Бог". Василий: “Няма никой без порок пред Тебе, дори животът му да беше само ден, освен сам Тебе, Исусе Христе, Боже наш." Златоуст: “Така че, това е причината Той да я смъмри така, когато каза: “Жено, какво имам с тебе?”, поучавайки я в бъдеще да не постъпва по този начин; понеже, макар и да имаше грижата да почита майка Си, имаше по-голямата грижа душата й да бъде спасена и да бъде сторено добро на мнозина, за които взе на Себе Си [човешка] плът.” 

Молитвите
Как се моли човек в римокатолицизма? Едно от нещата, на които се учат, е да се молят с броеница и повтарящи се, научени наизуст молитви към Мария. Но как учеше Исус своите? В Матей 6:7 имаме отговора “А когато се молите, не повтаряйте напразно като езичниците; защото те си мислят, че ще бъдат чути за многословието си." Не е изненадващо, че и в езическите религии като индуизма и будизма се използват както броеници, така и повтарящи се молитви. Другата особеност на католическия молитвен живот е молитвите към светиите. Както вече казахме, светиите не могат да ни бъдат от помощ, нито бихме чувствали нужда от тяхната помощ, както езичниците имат нужда от различни богове, ако имахме крепка вяра в Този Всемогъщ и Милостив Бог. “На Него се уповавайте винаги; изливайте сърцата си пред Него....и високопоставените човеци са лъжа” Псалм 62:8,9; “По-добре да се уповаваш на Господа, отколкото да се надяваш на човека.” Псалм 118:8.. Светият Дух е Вездесъщият и надежден ходатай: “защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца чрез един Дух.” Ефесяни 3:12.

Изображения или идоли?
Поклонението към изображения - предимно статуи - е неизменна част както от публичното, така и от личното римокатолическото богослужение. Отговорът на римокатолическата църква на обвинението в идолопоклонство е, че поклонението не се отдава на самите изображения, а на онова, което изобразяват; или, когато става въпрос за образите на светии, ангели и майката на Господ, се прави разлика между поклонението към тях и това, което се отдава само на Бога. Това не е добро обяснение, нито може да се намери подобно разграничение в Библията. Не, така докрай се нарушава Божията заповед към Неговия народ, която не отпаднала, нито може да бъде изменена. Изход 20:4 гласи “Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водите под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив,”. Писанията имат съвсем ясно и тясно определение за идол, и то е: “майстор го е направил, заради това то не е Бог:” Осия 8:6. Новозаветният вярващ също така няма нужда от образ, за да му се напомня кого почита, понеже “вярата е убеждение за неща, които не се виждат” Евреи 11:1. Петър казва за Възвисеният Господ “когото любите, без да сте го видели”. 1 Петър 1:8.  Поклонението пред образи в църквата не е, както твърдят римокатолическите апологети, масова практика от най-ранни времена. Споровете за това дали е приемливо в храмовете да има образи не стихват до десети век, а според ранните авторитети на църквата това е откровено кощунство. Григорий Нисийски: “Понеже, прочее, сме научени, че Единородният е Бог, вярваме, че Той е нито нов, нито чужд [Бог]..... така че този, който отдели Сина от природата на Отца, категорично и напълно се отмята от поклонението към Него; или се покланя на идол, като полага за обект на своето поклонение твар, а не Бог, като прилага името на Христос върху идол.” Августин Блажени: "Има ли човек, който се покланя или моли с очи към образа, без да е убеден, че самият образ чува молбата му, и без да се надява, че той ще му даде онова, което проси?  Надали..... Основната причина за безумното, богохулно идолопоклонство е тази: образ, който наподобява жив човек - образ, който, понеже прилича на жив, изглежда изисква поклонение - и това има по-голяма сила да склони чувствата на окаяните молители, отколкото има ясният факт, че образът не е жив и трябва да бъде презиран от всеки, който е.”

Вярата и Кръщението
Римокатолическата църква твърди “Кръщението е основата на целия Християнски живот; то е преддверие на живота в Духа и врата, която открива достъпа до другите тайнства. Чрез кръщението ние се освобождаваме от греха и се възраждаме като Божии чеда....практиката да се кръщават децата още малки е църковна традиция от незапомнени времена." В тази точка се виждат няколко проблема. Нека разгледаме библейските образци за кръщение. В книгата Деяния на Апостолите, 8:36-39, след като Филип проповядва Исус Христос на етиопския скопец и той повярва в Него, историята продължава така “И като вървяха по пътя, стигнаха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя? И Филип каза: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той отговори и каза: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. И заповяда да спрат колесницата и двамата слязоха във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. А когато излязоха от водата, Духът Господен грабна Филип и скопецът вече не го видя, а си пое по пътя радостен.” А по-рано, в началото на проповядването на Исус, е писано за Йоан Кръстител: “А Йоан също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води. И хората отиваха и се кръщаваха.” Йоан 3:23. Тук, от тези два пасажа, сме длъжни да направим два извода: Първо, че покръстеният трябва първо да е изповядал сърдечна вяра в Господ Исус Христос и да може да отиде сам при водата. Той трябва да е способен да заживее нов живот за Христа, според аналогията на Апостол Павел в Римляни 6:3-4: “Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме в Исуса Христа, кръстихме се в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот." Всичко това е невъзможно за невръстно дете. Второ: кръщението може да бъде единствено потапяне. За поливане или попръскване на главата не би била нужна “много вода”. Самият катехизис на църквата признава, че гръцката дума за кръщение означава “потапям”. Трудно е да си представим как друг метод на покръстване може да  изобрази Исус Христовата смърт, погребение и възкресение. Апостол Петър изяснява как точно ни спасява кръщението в първото си послание 1 Петър 3:21: “чийто образ, кръщението, спасява и нас днес
(не отмахването на плътската мръсотия, а свидетелството на добрата съвест към Бога) чрез възкресението на Исуса Христа,” Забележете, че не външното измиване с вода спасява, а свидетелство на добра съвест към Бога. Измиването е само знак на нещо, което се е осъществило вътре в човека, което той разбира и изповядва - очистването на сърцето чрез вярата Деяния 15:9. Само новорождението от Бога Йоан 3:3 може да направи грешника да види себе си като заслужаващ ад и да се обърне към Господ Исус Христос като единствена надежда и негова заместителна жертва, за да бъде разтоварена съвестта му от вината на греха и страха от наказанието. Отново, традицията за кръщаване на младенци е нововъведение, което ранните авторитети не приемат. Юстин Мъченик: “Тъй като при рождението си сме се родили без знание и избор, чрез съвкуплението на родителите ни, и сме били отгледани с лоши навици и възпитание; за да не останем чеда на принуда и невежество, а да станем чада на избор и познание, и да придобием във водата опрощението на по-рано сторените грехове, върху оня, който избере новорождението и се покае от греховете си, се произнася името на Бога Отца и Господ на Вселената.“ Кирил Ерусалимски: “Когато влезеш във водата и бъдеш по един начин погребан във водна гробница, както той бе в каменна, можеш да възкръснеш, за да ходиш в обновата на живота.”
                                                       
Благодат или дела
В тази брошура засегнахме само някои от ученията и практиките на римокатолицизма. За спасението и благодатта катехизисът казва накратко: “Под въздействието на Светия Дух можем да заслужим за нас самите и за ближния всички полезни благодати, за да достигнем вечния живот.” (2027). Ако човек е честен, ще трябва да признае, че след всички думи за “благодат”, “дарове”, “безвъзмездно”, катехизисът все пак учи една доста сложна и мъглява система на спасение чрез дела -  че човек се спасява по свои заслуги, чрез своите собствени усилия. Оттам никой изповядващ вярата си католик не може да притежава онази пълна увереност на вярата Евреи 10:22, с която пристъпваме към Бога - да бъде убеден, че е спасен - защото никога не може да знае дали и кога е направил достатъчно. Вместо това той има вътрешно съмнение и угризение, подозрение към обещанията на Бог и предпочита да се обръща към смъртните човеци за утеха и напътствие. В тази картинка Христос е суров Съдия, Отец дава дарове не за наслада, а за душевна мъка, и Духът е тоягата, с която постоянно се удря по съвестта. За радост на католика, който е уморен от тази система и от безкрайни опити да получи благоволението на Бога, спасението чрез дела е противно на учението на Светите Писания.

За отчаяния грешник Бог изпраща “благовестието на неговото спасение” Ефесяни 1:13, което му казва, че “когато ние бяхме още безсилни, в определеното време Христос умря за безбожните.” Римляни 5:6. Безсилен ли си да вършиш добро пред Бога и да бъдеш праведен и свят?

Благовестието говори за едно минало, завършено, готово, осигурено и вечно спасение:

“Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос; защото заплатата на греха е смърт;а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ; Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание; и Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми;” 

1 Солунци 5:9; Римляни 6:23; Тит 2:14; Йоан 10:28;

Спасението е изцяло от Христос и не се състои в церемонии и ритуали. То е изцяло дар и не е от дела, нито от съдействие. “Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от сами вас - Божий дар е - не е от дела, за да не се похвали никой.“ Ефесяни 2:8-9.

Ако се уповаваш единствено на делото, което Христос извърши, си спасен и имаш вечен живот! Блажени, които се уповават на него! Радвай се, пак ще кажа, радвай се! Намерил си тясната порта и безценния бисер! Ако виждаш себе само като грешник и се уповаваш на Христовата праведност и послушание за спасение, Бог е оживотворил душата ти чрез Духа Си и ще бъдеш на Небето, защото “бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Сина му, когато бяхме врагове” Римляни 5:10 и “вас, които някога бяхте отчуждени и врагове в умовете си чрез злите дела, сега помири в тялото на неговата плът чрез смъртта,” Колосяни 1:21,22.  Ще бъдеш в компанията на Апостол Павел, който, макар и да беше по мнение на всички най-великият Апостол, считаше себе си само за един грешник, и то не просто от смирение, а от осъзнаване на великата истина, че "Христос Исус дойде в света да спаси грешниците," 1 Тимотей 1:15. Но, ако не си видял себе си запътен към ада, лишен от всякаква праведност и изключен от Божията благодат, още не си видял себе си като грешник, когото Христос да призове на покаяние! Христос не дойде да призове праведните, достойните и заслужаващите! Докато не паднеш пред престола на благодатта, за да придобиеш тази милост, за теб няма надежда.


Читателю, обърни се от немите идоли и нека Христос измие съвестта ти от мъртви дела, за да служиш на живия и Истинския Бог!! Покай се и повярвай в благовестието!
 1 Солунци 1:9; Евреи 9:14.

Замисли се: трябва ли да оставаш в тази лъжлива църква, която е чужда на Светата Троица и на светиите, която проповядва друго благовестие!:

И чух друг глас от небето да казва: Излезте от нея, люде мои, за да не бъдете участници в греховете й и да не получите от язвите й;

Откровение 18:4

Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло; Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.    
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Притчи 5:3-5       

Не мисля, че един трябва да критикува религията на друг от злоба или само за да изтъква грешки; но въпросът остава: обичаме ли Божието слово повече от човешкото? Тази брошура не е написана от омраза към католиците. Моля, разберете това! Родителите ми са до този ден римокатолици и ви уверявам, че не ги мразя. Желанието ми за тях е да познаят същия Господ и Спасител, който простря ръка и спаси този паднал грешник. Желая Господ да използва този труд, за да отвори очите на неколцина и да ги направи да видят робството, в което са държани от една лъжлива религия. Ако ти, читателю, си католик и аз ти казвам истината, надявам се не съм ти станал враг.(Галатяни 4:16).