Митът за свободната воля - Уолтър Чантри

Повечето хора казват, че вярват в "свободна воля". Но имат ли те някаква представа какво значи това? Мисля, че в човешките представи по тази тема ще намерим повече суеверие, отколкото нещо друго. На тази воля се покланят като на великата сила на човешката душа, която е напълно свободна да насочва нашите животи в избрана от нея посока. Но от какво е свободна? И какво представлява силата й?

                            

МИТЪТ ЗА СВОБОДА СПРЯМО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

Никой не отрича, че човек има воля, тоест, способност да избира какво да каже, направи и мисли. Но замислял ли си се някога за това колко слаба е волята ти? Макар и да имаш способността да вземеш решение, често нямаш силата да действаш според него. Волята може да измисли курс на действие, но няма силата да извърши намерението си.
Библейски пример: Братята на Йосиф го мразеха. Продадоха за роб. Но Бог използва техните зли намерения и действия, за да го направи владетел над тях! Те избраха курс на действие - да навредят на Йосиф. Но Бог, в своята сила, нареди събитията и обстоятелствата за доброто на Йосиф. И като разбираше това, накрая Йосиф им каза " Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро," (Битие 50:20) А колко от твоите решения биват по-най жалък начин пресечени? Можеш да решиш да си милионер, но Божието провидение най-вероятно ще предотврати осъществяването на тази амбиция. Можеш да решиш да станеш професор, но лошо здраве, лични проблеми или липса на финанси могат да осуетят решението ти. Решаваш да отидеш на почивка, но вместо това катастрофа по пътя те праща в болницата.

Като наричаме волята свободна, със сигурност не искаме да кажем, че тя определя как ще се развие живота ти. Никой не избира болестите, скърбите, войните и лишенията, които развалят щастието му. Не си избирал да имаш врагове. Ако човешката воля беше толкова могъща, защо не решим да живеем вечно? Но трябва да умрем. Главните фактори, които формират живота ти, няма как да благодарят на волята ти. Не ти си избрал своето обществено положение, цвят на кожата, интелект и т.н.

Трезв размисъл върху това води до извода "Сърцето на човека начертава пътя му, Но ГОСПОД НАСОЧВА стъпките му.". Вместо да превъзвишаваме човешката воля, трябва смирено да хвалим Господа, чиито намерения определят живота ни. Както Еремия изповяда, " Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; за човека, който ходи, не е възможно да насочва стъпките си." Еремия 10:23.

Да, можеш да избереш какво искаш и да планираш какво ще направиш, но волята ти не е свободна да стори нищо, противно на Божиите намерения. Нито пък имаш власт да постигнеш целите си, ако Бог не ти позволи. Следващият път, когато си така омаян от волята си, си спомни притчата на Исус за богаташа: "И каза: Ей това ЩЕ направя: ЩЕ съборя житниците си и ЩЕ построя по-големи, и ЩЕ събера там всичко, дето ми се роди, и благата си, Но Бог му каза: Безумецо, тази нощ ще ти изискат душата;" Лука 12:18-21. Той имаше свободата да си ЩЕ, каквото си ще, но не и да осъществи - Бог решава какво ЩЕ стане; с тебе е същото.

МИТЪТ ЗА НРАВСТВЕНА СВОБОДА

Но свободата на волята се споменава и като важен фактор във вземането на ЕТИЧЕСКИ решения. За нея се казва, че е свободна да избира между доброто и злото. Но отново трябва да попитаме: от какво е свободна? И какво е свободна да избира?

Човешката воля е неговата сила да избира между възможности. Твоята воля решава какви ще бъдат действията ти от определен брой възможности. Имаш способността да насочиш мислите, думи и делата си. Решенията ти не се определят от външна сила, а от теб самия. Никой не принуден да действа обратно на волята си, нито заставен да каже това, което не иска.

Волята ти е това, което направлява действията ти.

Но това не означава, че властта да решаваш е свободна от всяко влияние. Човек прави решения и избира въз основа на своя разум, чувства, онова, което харесва или не харесва, и вкусове. С други думи - волята не е свободна от теб самия! Решенията ти се определят от същината на характера ти. Волята не е независима от природата ти, а е нейна робиня. Решенията ти не определят характера ти, а характерът ти те насочва в решенията ти. Волята ти е доста пристрастна към това какво знаеш, чувстваш, обичаш и желаеш. Не можеш да отречеш, че винаги решаваш въз основа на своето разположение, според вътрешното си състояние.

Точно това е причината твоята воля да НЕ БЪДЕ свободна да върши добро. Тя е робиня на сърцето ти, а то е зло. "И видя Господ че се умножава злината на человека по земята, и че ВСИЧКИТЕ въображения на сърдечните му помишления бяха САМО зло ПОСТОЯННО." (Битие 6:5). "НЯМА КОЙ да прави добро, не, нито един" (Римляни 3:12). Никоя сила не принуждава човек да съгрешава противно да природата му, а потомците на Адам са така зли, че винаги предпочитат злото в Божиите очи.

Решенията ти се формират от разбирането ти, а Библията казва за всички човеци "и безумното им сърце помръкна" (Римляни 1:21). Човек може да бъде праведен само когато желае общение с Бога, но "НЯМА КОЙ да търси Бога" (Римляни 3:11). Всеки така ламти за греха, че не може да избере Бога. Да избереш доброто, Бог, е противно на човешката природа. Ако все пак избереш да се опитваш да се покоряваш на Бога, то ще е резултат от принуда или нечиста подбуда - гордост, тщеславие, амбиция и т.н. Макар и да никой да не те принуждава, изборът ти е изцяло подчинен на греховната ти природа.

 Ако пред гладен лъв се положеха свежо месо и салата, той всеки път неизменно би избрал месото. Това се дължи на неговата природа. Така е и с човека. Човешката воля е свободна от външна сила, но не и от наклонността на човешката природа; и тази наклонност е против Бога. Човек има сила да решава само онова, което му повелява природата му; ето защо е невъзможно човек да иска да угоди на Бога без предварително дело на божия благодат в него.

Повечето хора разбират под "свободна воля" идеята, че човек е по естество неутрален и оттам способен да избере доброто или злото. Но човешката воля и цялата човешка природа е пристрастена САМО към злото ПОСТОЯННО. Еремия попита "Може ли етиопецът да си смени кожата, или леопардът - петната си? тогава ще можете да правите добро и вие, които сте навикнали на зло" Еремия 13:23." Невъзможно е. Противоестествено е. Хората отчаяно се нуждаят от свръхестественото създаване на нова природа или волята им остава поробена да избира зло. Напук на големите хвалби за "свободна воля", видяхме, че човешката воля не е свободна да избира път, противен на Божиите намерения, нито може да действа против собствената си (без)нравествена природа. Волята ти не определя събитията в живота ти, нито обстоятелствата им. Как да постъпиш от етическа гледна точка не е решение на неутрален ум, а винаги диктат на лични наклонности на характера.

МИТЪТ ЗА ДУХОВНА СВОБОДА

И все пак мнозина твърдят, че човешката воля има последната дума по въпроса дали човек ще има духовен живот или смърт. Те казват, че тук волята е съвсем свободна да избере вечния живот, предложен в Исус Христос, или да го отхвърли. Казват, че Бог дава ново сърце на всички, които избират според властта на свободната си воля да приемат Исус Христос.

Няма и дума, че да приемеш Исус Христос, е дело на волята, което често се нарича "вяра". Но как става това хората доброволно да приемат Господа? Обичайно отговорът е: "Със силата на свободната си воля," Но как може да бъде така? Исус е ПРОРОК - да го приемеш означава да вярваш във всичко, което казва. В Йоан 8:41-45 Исус ясно показа, че човек се ражда като дете на Сатана. Този лукав баща мрази истината и по природа предава същата наклонност в сърцата на всички хора. Затова Исус каза "Понеже ви казвам истината, не ми вярвате." Как може човешката воля да изскочи от човека и да избере да вярва в онова, което човешкото сърце мрази и отрича?

После, да приемеш Исус означава да го приемеш като СВЕЩЕНИК - да се уповаваш на него за мир с Бога чрез жертва и ходатайство. Павел ни казва, че умът, с който сме се родили, е враждебен към Бога (Римляни 8:7). Може ли волята, която е "волята на плътта и на мислите," изведнъж да затърси мир с Бога, който е Баща на духовете и Свят?  За нея, която би воювала до последна капка кръв, това би било лудост.

Освен това, да приемеш Исус означава да го привестваш като ЦАР. Означава да се покоряваш на всяка негова заповед, да изповядваш правото му да царува и да се покланяш пред престола му. Но човешкия ум, чувства и копнежи всички крещят "Не искаме този да царува над нас" (Лука 19:14).

Ако цялото ми същество мрази истината му, владичеството му и мира с Бога, как може волята ми да отговаря за приемането на Исус? Как може такъв грешник да има вяра?

Не на човешката воля, а на Божията БЛАГОДАТ трябва да благодари грешникът за това, че му е дала ново сърце. Ако Бог не смени сърцето, не създаде нов дух на мир, вярност и покорство, човек няма да избере да приеме Исус Христос и вечния живот в него. Докато Бог не даде ново сърце, човек не може да повярва - човешката воля бенадеждно си стои поробена на злата човешка природа, дори и най-вече по въпроса с обръщането към Бога.

Исус каза "Не се чуди, че ти казах ТРЯБВА да се родите отново" (Йоан 3:7). Ако не се родиш, никога няма да видиш царството Му.  Прочетете Йоан 1:12 & 13. Апостолът там казва, че онези, които вярват в Исус "се родиха не от човешка воля, а от Бога."Както не отговаря за идването ти в този свят, волята не отговаря и за новорождението ти за бъдещия.". На своя Създател дължиш благодарност, задето ти е подарил живот; и ако някой е в Христа, той е ново създание с нов, вечен живот (2 Коринтяни 5:17). Той е нашият Създател и Изкупител/Спасител Исая 43:1, а кой някога е избирал да бъде създаден? Лазар откликна на Христовия зов, когато беше възкресен от мъртвите, но не можеше да избира дали да бъде възкресен. Същото потвърди Павел в Ефесяни 2:5 "дори като бяхме мъртви в престъпленията, ни съживи заедно с Христа (по благодат сте спасени)," Вярата е първото действие на новата воля от Светия Дух. Да приемеш Христос е действие на самия човек, както дишането, но първо Бог трябва да вдъхне живот.

Нищо чудно, че реформаторът Мартин Лутер е написал книга, озаглавена "Поробената воля", която счита за една от най-важните си творби.  Волята е в оковите на злото човешко естество. Вие, които възхвалявате свободната воля като велика сила, сте се вкопчили в корена на гордостта. Грехопадналият човек е съвсем безпомощен и без надежда. Човешката воля не дава надежда, нито помага. С нея Адам и Ева решиха да ядат от забранения плод, с което ни хвърлиха в окаяното ни положение. Единственото могъщата Божия благодат дава избавление. Уповавайте се на Божията милост за спасение. Духът на Божията благодат ще създаде нов дух във вас.