Бог ни учи на вярата - Уилям Ромейн

 Бог ни учи на вярата
  Уилям Ромейн

 

 

  Писанията обичат да показват духовното с помощта на материалното и да говорят за способностите и действията на душата с думи, описващи действията на части на тялото. Ходенето е телесно действие и се състои в движение - отиване от едно място на друго. Затова и се прилага като действие на духа - защото ние се движим и духовно. На душата, която е помирена с Бога и има мир с Него, е предписан път, по който трябва да ходи, за да се наслаждава на благодатта, която е обещана за онези, които са в Исус Христос. Това се получава чрез вяра и затова Писанията наричат ходенето на вярващия с Бога от сила в сила "Ходене с вяра" - "ние ходим с вяра (казва апостолът), а не с виждане (зрение)." Когато човек отпадна от Бога, той изгуби пътя си и остана без волята и силата да се върне. Старозаветните вярващи изповядаха това: "Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път" Исая 53:6. Апостол Петър напомня на вярващите същото: "Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастиря и Пазителя на вашите души." Неговият брат, Павел, е съгласен: "Няма праведен, нито един...никой не търси Бога... те всички се отклониха от пътя" Римляни 3:10-12. Цялото човечество, казват словата на истината, се е заблудило; всички са се отклонили от пътя; изоставили са Божия път и са се свърнали всеки в своя път; те, като бедна заблудена овца - най-губещото се животно, - не могат; те и не искат, защото не ходят по Духа, а по плътта; мислят плътски и в плътския си ум таят вражда против Бога и Неговите пътища.

Но Бог, в безмерното богатство на Своята благодат, благоволи да разкрие на тези скиталци пътя на спасението. Той им го извести още при падението; и всички вярващи оттогава насетне го виждаха ясно и вървяха в него уверено. Енох, Ной, Авраам всички ходиха с Бога по точно същия начин, който по-късно начертаха Писанията, които бяха дадени упътване за евреите, за да могат да ходят в стъпките на вярата на своя баща Авраам. Епоха след епоха Бог издига пророци, за да въведе Своя народ в Царския път и да ги изпълни с молитва, за да ги удържи в него. От устата на Своя слуга Давид им даде следното обещание:"Благ и прав е Господ, затова ще научи грешните на пътя си. Ще води кротките в път на съд и ще научи кротките на пътя." Псалм 25:8-9. Насърчени от тази гаранция от Божието слово, грешниците, изпитващи нужда, се молят: "Разкрий ми, Господи, пътищата си, научи ме на пътеките си." 25:4. В пророците е писано: "Те всички ще бъдат научени от Бога; те всички ще бъдат научени от Мене, от най-малкия до най-големия, казва Господ." Ако на някой му липсва мъдрост и търси от Бога, нека знае, че Той дава на всички просто и не укорява. Той ги води със словото Си и чрез Духа Си, за да познаят себе си и да получат познаването на истинския Бог и Спасител. Божественото поучение е нужно, за да опознаят сами себе си. Отначало те не познават нито състоянието си, нито опасността пред себе си.


Това става, когато Светият Дух, според Своя чин, излезе от Отца и Сина и ги изобличи за греха им - за това колко е греховен грехът, за вината, която са натрупали, и за гнева, който заслужават. Той просвещава разума с ясен изглед към тези истини и заковава вината върху съвестта им. Тогава те откриват, че са били слепи и невежи, бунтовници в своята воля и отстъпници от Бога в сърцата си. Той ги прави да усетят покварата на сърцата им и заблудата на пътищата им, в които дълго са ходели и неизбежно са щели да погинат; защото не са имали нито знание, нито воля, нито сила да се върнат при Бога. Той им казва "Върнете се, човешки чада." Псалм 90:3 и им показва пътя. И когато започват да виждат както трябва - че трябва да се върнат и да се покаят, те разбират също, че нямат вярата сами да го направят, а трябва да им бъде дадено свише. Вярата е Божи дар и идва от Неговата могъща сила. Той трябва да подейства, иначе грешникът ще остане затворен в неверие и отчаяние. По този "тертип" учи Господ всички свои чада. Той ги научава на състоянието им и ги прави чувствителни към вината и окаяността, която имат в себе си. Той ги довежда до правилното познание на пълната поквареност на цялата им душа и тяло. Лошото дърво не може да даде добър плод. Разсъдъкът се просветлява за това, съвестта се събужда да го усети и по този начин осъденият грешник получава желанието да бъде научен на пътя на спасението. Нашият блажен Спасител заявява, че никой не познава Сина освен Отца, нито познава някой Отца... освен Синът и онзи, на когото Синът би поискал да Го открие; и това Той прави чрез Светия Дух на мъдрост и откровение, който, по тази причина, се дава на Божиите чада, за да Го познаят и да повярват в Него като Помирен Отец в Христос Исус. Това спасително знание е скрито от светски мъдрите и разумните, а бива открито на неуките, които Светият Дух е направил прости и податливи на учение. На тях Бог разкрива Божиите неща и славата на Исус Христос в благовестието.