За кого умря Христос?
Чарлз Спърджън
Скъпи читатели, наясно сте, че има различни теории за Изкуплението. Всички християни вярват, че Христос умря, за да изкупи, но не всички християни учат на едно и също изкупление. Различаваме се и в мнението си за естеството на умилостивението и предназначението на изкуплението. Арминианците, например, вярват, че Христос, когато умря, не умря с намерение да спаси нито един определен човек; учат също, че Христовата смърт сама по себе си не осигурява с абсолютна категоричност спасението на нито един от живите. Те вярват, че Христос умря, за да направи възможно спасението на всички човеци, или че всеки желаещ, като направи нещо в допълнение към това, може да достигне вечния живот; принудени са, съответно, да изповядват, че ако човешката воля не даде позволение и не се предаде доброволно на благодатта, то Христовото умилостивение е безрезултатно. Те твърдят, че в смъртта на Христос няма никакъв по-конкретен умисъл или специално отношение към някого. Според тях Христос умря колкото за Петър, който се възкачи на Небесата, толкова и за Юда, който пропадна в Ада. Те вярват, че за осъдените на вечен огън е имало толкова истинско и действително изкупление, колкото за онези, които понастоящем стоят пред престола на Всевишния.
Ние, обаче, не вярваме в нищо такова. Ние сме сигурни, че когато умря, Христос умря с точно определена цел, и тази цел положително и несъмнено е била осъществена. Ние измерваме предназначението на Христовата смърт по нейния резултат. Ако някой ни попита "Какво възнамеряваше да направи Христос чрез Своята смърт?" ние отговаряме с друг въпрос "Какво е постигнал Христос, или какво ще постигне, със Своята смърт?". Понеже, ние заявяваме, че резултатът от Христовата любов се измерва по предназначението на Христовата смърт. Ние не можем да изневерим на разума си и да си помислим, че намерението на Всемогъщия Бог може да се осуети или че целта зад такова велико нещо като умилостивението може някак да бъде пропусната. Ние считаме -- и не се боим да кажем, че вярваме ---- че Христос дойде на този свят с намерението да спаси "неизброимо множество;" и вярваме, че в резултат на това всеки, за когото Христос е умрял, без капчица съмнение е изчистен от греха и стои пред престола на Отца, измит в скъпоценната кръв.
Величината на Христовото изкупление може да се измери по ПРЕДВИДЕНИЯ МУ ОБХВАТ. Често ни казват (говоря за нас, на които лепят прозвището Калвинисти - от което не ни е твърде срам; вярваме, че Калвин, в края на краищата, е знаел повече за благовестието от почти всеки небоговдъхновен човек, живял някога.), че ограничаваме Христовото умилостивение, понеже казваме, че Христос не бе направен умилостивение за всички и че не всички ще се спасят. Нашият отговор на това е, че, противно на това, нашите опоненти са тези, които го ограничават; ние не го ограничаваме. Арминианците казват "Христос умря за всички хора". Питайте ги какво имат предвид с това. Христос умря ли, за да осигури спасението на всички човеци? Ще отговорят: "Не, в никакъв случай!". После, ако ги питаме: "Христос със смъртта си осигури ли спасението на някого в частност?", те ще отговорят "Не." Те са длъжни да признаят това, ако са последователни. Ще кажат "Не, Христос умря, за да се спаси всеки, АКО" -- и ще добавят някакви условия за спасение. Тогава, ние ще кажем, да се върнем към първото твърдение - Христос не умря, за да осигури с абсолютна категоричност спасението на когото и да е, нали? Те трябва да кажат "Да, не умря за това", длъжни са да отговорят така, понеже вярват, че след като е бил опростен, човек може да падне от благодатта и да погине. Та, кой точно ограничава Христовата смърт? Ами.... те! Те казват, че с доброволната си смърт Христос на никого не е осигурил спасението. Да прощават, но когато ни кажат, че ограничаваме Христовата смърт, ние им казваме: "Не, драги ми господине, Вие сте този, който прави това." Ние казваме, че Христос умря така, че спасението на неизброимото множество е абсолютно осигурено. Хората, за които Христос умря, не само могат да бъдат спасени, но са спасени, трябва да бъдат спасени и за тях няма никаква възможност и опасност да бъдат нещо друго освен спасени. Арминианците нека вярват друго. Тяхното умилостивение е на тяхно разположение, да си го задържат със здраве. За такова ние никога няма да се откажем от нашето.
No comments:
Post a Comment