Учението за Безусловния избор
Уейн Кемп
Този въпрос може да бъде решен само в светлината на Божието слово. Призовавам всеки читател, който се съмнява, че Писанията учат на безусловен избор и че новозаветните църкви бяха научени и вярваха в учението за безусловния избор, да разисква това с мен от боговдъхновената книга. Елате с мен при вдъхновената книга, която беше написана от светите Божии човеци, движени от Светия Дух. Това е върховният авторитет.
Бог учи църквата в Солун на учението за безусловния изборЦърквата в Солун разбра, че този избор бе от началото и беше за спасение. 2 Солунци 2:13 Но ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, понеже Бог от началото ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вяра в истината. Този стих премахва всякакви съмнения по въпроса. Изразът "от началото" се отнася до предвечността, преди да бъде създаден света. В първия стих на евангелието от Йоан вечността на Словото, второто лице от светата Троица, бива подчертана по твърде сходен начин. Йоан 1:1 В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Бог учеше тази църква, че изборът е от предвечността. Разглежданият стих също показва, че Бог искаше да знаят, и те несъмнено го вярваха, че изборът беше за спасение. Някои хора вярват, че Бог избира за всякакви други цели, но не и за спасение. Призваният от Бога проповедник не се съмнява в правото на Бог да го избере за делото Си, докато подминава много други, които не призовава. И, какво лошо имаше в това Бог да избере Израилевия народ за свой сосбтвен народ, пренебрегвайки други, много по- славни народи. Второзаконие 7:7-8 Не ви предпочете Господ нито ви избра за това че сте по-многочислени от всичките народи, защото вие сте най-малочислени от всичките народи; но понеже ви възлюби Господ, и за да упази клетвата с която се кле на отците ви, изведе ви Господ с крепка ръка, и ви избави от дома на робството, от ръката на Фараона, Египетския цар.
Но, ще възразят някои, как Бог ще избере някои за спасение само въз основа на своето суверенно намерение?! Но Бог така постъпи със Солунците. Бог не ги избра, защото видя, че ще се спасят. Изборът беше първопричината на тяхното спасение.Те от началото бяха избрани за това спасение. Те разбраха също, че човек може да знае, че е избран. 1 Солунци 1:4 като знаем, възлюбени, вашето избиране от Бога. Бог ги бе избрал и те можеха да знаят това, защото бяха повярвали в благовестието, проповядвано от Павел. Можеха да знаят и от това, че се бяха обърнали от идолите, за да служат и да се кланят на живия Бог.
Бог учи църквата в Ефес на учението за безусловния избор
Друга новозаветна църква, тази в Ефес, също получи учението за безусловният Божи избор. Те разбраха, че спасените са били избрани в Христа преди създаването на света. Ефесяни 1:4 според както ни е избрал в него преди създаването света, за да бъде свети и непорочни пред него в любов. В този стих виждаме няколко аспекта от вярваното от тях учение. Тук се вижда, че Бог е онзи, който избира. Както каза Исус, "Не вие избрахте мен, а аз избрах вас" (Йоан 15:16). Вижда се, по същия начин, че изборът е безусловен. Те бяха избрани, за да бъдат свети и непорочни пред Бога, а не защото той видя, че ще бъдат свети и непорочни. В тях нямаше нищо, което да подтикне Бог да ги избере. Не бяха ли мъртви в престъпления и грехове, когато в благостта си той ги оживи за живот? Ефесяни 2:1 и вас оживи, които бяхте мъртви в престъпления и грехове. Нима не ходеха според вървежа на този свят, когато той в благостта си ги възроди и ги призова към себе си? Ефесяни 2:2-3 в които по-рано ходехте според вървежа на този свят, в съгласие с княза на въздушната власт, духът, който сега действа в чадата на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в похотите на нашата плът, като сме изпълнявали волята на плътта и на мислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева. Бог научи това събрание на това, че тяхното избиране предшества създаването на света. Чувал съм проповедници да твърдят, че избирането ни е нещо, което се случва във времето. Някои неразумно и невежо казват: "Бог гласува за теб, Дяволът - против теб, а твоят глас е решаващият." Тук имаме двоен проблем. Сатана няма право на глас и участие в този избор, който е от благодат и за спасение. И също, ти не си съществувал във времето на избора, че да гласуваш - било е решено преди създаването на света. Как може създанието да участва в избиране, което е преди създаването на света? И, както вече видяхме, изборът е от Бога. Не е от Бог плюс Дявола плюс човека.
Бог учи първата църква на тази земя на учението за безусловния избор.
Исус учи на това първата църква, която основа на земята. Той учеше, че избраните в Христа са му дадени. Йоан 6:37 "И онова, което Отец ми е дал, ще дойде при мене; и който дойде при мене, никак няма да го изгоня." Нека читателят обърне особено внимание на този стих. Забележете, че онези, които са били дадени на Сина от Отца, са били дадени преди да дойдат при Него (преди да повярват). Те идват, защото са били дадени - не са дадени, защото идват. Има огромна разлика между това да си бил даден преди да дойдеш при Христос и да бъдеш даден заради това, че си дошъл при Христос. Първото е дело на благодатта. Второто е награда за идването (повярването) и няма как да е от благодат. Исус проповядваше това и подобни учения, както ще видим по-долу, на първата си църква на тази земя, по време на личното си служение. Погледнете стиха, който разглеждахме по-горе. Йоан 15:16 Не вие избрахте мен, а аз избрах вас. Не показва ли това, че ги е избрал преди те да вземат каквото и да е решение спрямо Христос като Спасител? Вие сте спасени, защото аз ви избрах, а не защото вие избрахте мен. Какъвто и избор да сте направили, каквото и решение да сте взели, то е станало след като аз съм ви избрал и съм решил да ви спася. Това е учението на Господ Исус Христос, Имануил.
Пак, Исус каза на тези същите членове на тази същата Новозаветна църква "Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; но понеже не сте от света, а аз ви избрах от света, затова светът ви мрази" (Йоан 15:19). Това избиране не се отнася до избор за някакво служение, понеже това щеше да е избор измежду хората в църквата или измежду спасените (Деяния 13:2). Това тук е избиране от света. Те бяха част от света, но Христос ги избра от света, за да му бъдат народ. Това, че ги избра от света, беше основанието сега да може да каже "не сте от света."
Самият Господ учи Анания на това учение. Когато Анания, ученик в град Дамаск, получи заповед да отиде в къщата на Юда, за да послужи на Павел, който тъкмо беше обърнат, докато пътуваше към Дамаск, Анания възнегодува, защото Павел имаше репутация на гонител. Но Господ го научи за безусловния избор. Деяния 9:15. Но Господ му каза: Отиди, защото той ми е избран съд, за да носи името ми пред езичници и царе, и пред Израилевите синове. През цялото време, през което Савел разсипваше църквите -когато стоеше и одобряваше убиването на Стефан и когато беше на път за Дамаск, за да продължи със заплахите и убийствата върху християните - той беше един от Божиите избрани, избран съд.
Този избор несъмнено е от предвечността. Пвел беше сигурен, че когато се е родил, вече е бил избран за спасение и за великото си дело. Галатяни 1:15 Но когато благоволи Бог, който ме отдели от майчината ми утроба и ме призова по своята благодат. Той беше набелязан и отделен от раждането си. Бог не трябваше да го чака да се покая и да повярва в него, за да го избере. Той го беше избрал от създаването на света. И това избиране беше безусловно, особено предвид как живееше Савел до деня, в който Бог го улови по пътя към Дамаск. Филипяни 3:12 Не че съм достигнал вече или съм станал вече съвършен; но гоня дано уловя онова за което бях и уловен от Христа Исуса. Докато вървеше гневно към Дамаск, с целта да убива или затваря християни, този гонител беше догонен и уловен от Господ Исус Христос. Христос го арестува. Суверенната любов и благодат го бяха гонили с по-голяма сила и устрем от тази, с която той гонеше християните. Суверенната любов изпрати полицая на действения призив и му щракна белезниците, и той беше новороден и обърнат.
"Защо неговият глас достигна мен
и влезе без да е от място лишен
когато всеки друг го на мига отритва
и от гладна смърт избира да е умъртвен
Таз любов, що постла гощавка блазна,
тя ме принуди на вечерята да влязна,
инак не щях да вкуся неговите плодове
а бих загинал в многото си грехове!"
ЛУКА ИЗЛАГАШЕ УЧЕНИЕТО ЗА БЕЗУСЛОВНИЯ ИЗБОРЛука, човекът, който написа по вдъхновение от Бога книгата на Деянията, написа, че всички, които вярват, вярват, защото са били отредени за вечен живот. Деяния 13:48. И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха словото Господне; и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот. Тук учението за безусловния избор не може да бъде заобиколено. Тези хора повярваха, понеже бяха отредени за вечен живот; не бяха отредени за вечен живот, защото повярваха.
Лука беше научен на това учение от Господ Исус Христос. Той написа това без колебание. Това беше учението на Исус; затова Лука го включи като нещо важно - за да знаят за това и да го вярват всички новозаветни църкви.
Бог учи църквата в Рим на учението за безусловния избор
Църквата в Рим получи учението за избор изцяло от благодат. Римляни 11:4-6. "А какво му казва Божият отговор? "Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала". Тъй, прочее, и в сегашно време има остатък според избора на благодатта. Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело." Тъй като е от благодат, не може да е от дела и трябва да бъде безусловно. Ще вникнем в това по-късно в друга точка, но трябва да го споменаваме от време на време, като продължаваме да показваме, че тези първи на нашата земя църкви вярваха в учението за безусловния избор. Църквата в Рим още научи, че изборът е основата на тяхното оправдание и безопасност. Римляни 8:33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който оправдава. Бог избира. Бог новоражда избраните. Бог дава вяра на избраните. Избраните се покайват и повярват заради благодатта. Деяния 18:27 И когато се канеше да замине за Ахая, братята го насърчиха и писаха до учениците да го приемат; и той, като дойде там, помогна много на повярвалите чрез благодатта; От стиховете непосредствено преди Римляни 8:33 виждаме, че избраните са онези, които Бог призовава и оправдава. Понеже Бог оправдава своите избрани, никой не може да ги обвини в нищо. Те са в безопасност под закрилата на Оправдателя. Бог ги научи, че това намерение и Божия благодат, дадена ни в Христос преди създаването на света, е Божието намерение според избора. Римляни 9:11 "защото преди да се родят децата, и преди да са сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избор намерение не от делата, но от призоваващия,)" Отново, тук е ясно, че римското събрание беше наставено в учението за безусловния избор; той не е от дела. Божието намерение по избор не почива върху нищо в човека, няма нищо, което Бог да види или предвиди в него, че да го избере. То почива върху силата на Великия Бог да призове онези, които е избрал. Той ги избра за спасение; той има силата и ги призовава към това спасение. Той не оставя нищо да зависи от прищевките на необновените грешници, а възлага успеха на този велик план на спасението на избраните изцяло върху своите всесилни рамене. Каква утеха трябва да е било за църквата в Рим! Каква утеха трябва да бъде и за Божиите люде през 2019! Толкова съм благодарен, че Бог не е оставил спасението ми на моите прищевки. Моето невъзродено сърце бе измамливо повече от всичко и твърде разтляно. Плътският ми ум бе вражда против Бога - не се покоравяше на Божия закон, нито можеше. Но какво съм бил или не съм бил не е причината да бъда избран за спасение. Причината е чистото му благоволение, любов и благодат. Неговата сила ме призова. Да, аз бях избран и призван за спасение от суверенната Божия любов и благодат.
Бог учи младите пастори на учението за
безусловния избор
Младите пастори на църквите от времето на апостолите разбраха, че основната цел на проповядването на благовестието, е Божиите избрани да получат спасението.
2 Тимотей 2:10 И тъй, всичко претърпявам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, с вечна слава. Павел бе претърпял много беди, за да проповядва благовестието. Тук той обяснява на Тимотей защо трябваше да страда така - за да могат избраните да получат спасението, за което са били избрани. Бог използва средства за спасението на грешниците. В изповедта на вярата в книгата "Баптисткият път" има отлична статия за учението за избора. Там се казва, че изборът "обхваща всички средства, свързани с постигането на крайната цел." Крайната цел на избора е спасението на избраните и в избора се съдържат всички средства за тази цел. 1 Коринтяни 1:21 Бог благоволи чрез безумието на проповедта да спаси вярващите. 1 Коринтяни 4:15 В Христос Исус ви родих чрез благовестието. Павел бе убеден, че Бог е благоволил да използва проповядването на благовестието в спасяването на избраните. Затова той бе готов да търпи много трудности, за да проповядва благовестието - за да получат избраните спасението. Той недвусмислено изложи това учение на младия пастор, Тимотей.
После, ясно е като бял ден, че този избор, за който Павел писа на Тимотей, беше преди самото спасение. Забележете, че Павел търпеше всичко, което търпеше, за да могат избраните да получат спасението, за което бяха избрани. Той не се опитваше да направи неизбрани хора избрани. Той проповядваше благовестието, което Бог беше избрал като средство за довеждането на избраните до спасението, за което ги беше избрал. "Вярваме, че изборът е вечното намерение на Бог, според което той щедро възражда, освещава и спасява грешници," пише в Член IX на Баптисткия път. И Павел споменава това вечно Божие намерение във второто си послание към младия Тимотей. 2 Тимотей 1:8-9. И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога, който е спасил нас и призвал със свято призвание не според делата ни, но по своето предложение и по дадената нам преди вечните времена благодат в Христа Исуса, Павел искаше този млад пастор да знае, че нашето спасение е според намерението и благодатта на Бог, дадена ни в Христос Исус преди създаването на света. Той отнася това към предвечността и заявява, че не е от нещо в нас, а е според Божието намерение и благодат. Той учеше на безусловен, вечен избор за спасение. Павел препоръчваше учението за избора в посланието си и на друг новозаветен пастор - Тит. Тит 1:1 Павел, Божий слуга и апостол Исус Христов, по вярата на Божиите избрани и по познаването на истината която е по благочестие, Този стих показва, че имаше вяра, дадена на избраните, която не беше дадена на други човеци. Знаем, че вярата, която вярва за спасение на душата, е дар от Бога. Филипяни 1:29 Защото на вас ви е дадено относно Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате заради Него,
Тъй като "не всички имат вяра" и Бог дава вярата, която е нужна, за да се хванем за Христа, очевидно е, че това е вярата на Божиите избрани, която се дава само на.... избраните. Иначе защо да се уточнява, че е вярата на Божиите избрани? Има избор, който води до това, че Бог дава специална вяра на избраните, която пък води до това, че те получават спасението, за което са били избрани от създаването на света.
Петър учеше разпръснатите пришълци на учението за безусловния
избор
Тези ранни християни в новозаветните църкви бяха насърчени да се убедят, че са от Божиите избрани. Както показахме по-рано, това беше нещо, което можеха да знаят. 1 Солунци 1:4 като знаем, братя, вашето избиране от Бога. Те трябваше да се постараят да се уверят в това, че са избрани от Бога. 2 Петър 1:10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране, защото, това като вършите, никога няма да погрешите
Заключение
Освен тези, има много други Писания, които изобилно показват, че ранните новозаветни църкви бяха добре наставени във великото учение на Божият суверенен избор. В интерес на истината, аз показах само една съвсем малка част от тях. Докато се готвя за тази проповед, имам пред очи 25 страници очерк на учението, който включва много други стихове, които мога да цитирам. Но тези, мисля, са достатъчни, за да се утвърди фактът, че светиите бяха наставени в това чудесно учение и вярваха в него. Това е замисълът и целта на моето послание. А Бог нека благоволи да благослови своето слово.
No comments:
Post a Comment