Отговорът на въпроса "Оставил ли е Бог цялото човечество да погине в състояние на грях и нещастие?" съдържа две части от учение, което е изключително важно за християнската вяра, а именно учението за избора и завета на благодатта, за които две неща смятам да говоря поотделно. От прочетения текст започвам с беседата за първото. Тук имаме
1. Група хора, извадени от природното им състояние и въведени в състояние на спасение, стих 3 - Който ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места. Понеже, докато в природното си състояние са били под проклятието, сега те са благословени, и то изобилно, със всички благословения, не само земните, но и духовните и небесните, които идват от небето и ще кулминират в него.
2. Чрез кого ще бъдат въведени в това състояние - чрез Изкупителя, Който ги откупва. Бог Отец ги дарява, като е баща на Христа, заради Него. И те са благословени в Христа по Неговите заслуги и идват от Него, който е тяхна глава.
3. Кои са тези, които Бог изважда от природното им състояние и въвежда в състояние на благодат - избраните, стих 4,5. Както ни е избрал & т.н. Където, обърнете внимание:
(1.) Самият избор, Той ни е избрал, отделил ни е от другите своето намерение и указ, взел ни е измежду останалата част от човечеството, които е подминал и оставил да погинат в природното им състояние.
(2.) За какво са избрани, сиреч, за спасение и за средствата, които довеждат до него. Средствата са: освещение, за да бъдем свети и непорочни пред него в любов; и осиновение, стих 5, така че те, докато преди са били по природа чада на дявола, сега да бъдат Божии чада. Целта е вечен живот на небето; понеже това се споменава, когато се говори за осиновяване, Римляни 8:23, като наследството на Божиите чада, което приемат при влизането си в небесата и във възкресението на мъртвите. 1 Петър 3:18. Лука 20:36.
(3.) Чрез кого трябва да бъде изпълнен този указ- в него, сиреч, в Христос, когото Отца е избрал да бъде глава на избраните, чрез която да ги спаси.
(4.) Кога ги е избрал- преди създаването на света, по-рано от създаването им; от вечността, както се вижда от онова, което нашият Господ каза на Отца, Йоан 17:24. "Възлюбил си ме преди създаването на света;" което не може да означава нищо друго освен вечността.
(5.) Какво Го подтикна да ги избере - по благоволението на своята воля; тоест, голото му благоволение, собственото му желание да го направи; и извън него не е имало нищо, което да го подтикне към това.
Тези думи предоставят основание за следното учение:
"Бог не е оставил целия човешки род да загине в състояние на грях и нещастие, а от вечността е избрал някои за вечен живот и ги въвежда в спасение посредством Изкупител."
Илюстрирайки това учение, ще покажа:
1. Какво е изборът.
2. Кои са избраните.
3. За какво са избрани.
4. Свойствата на това избрание.
5. Че всички избрани, и само те, биват изваждани от състоянието на греховност и окаяност и въвеждани в състояние на спасеност.
6. Чрез кого са спасени.
7. Заключение с известно приложение за практическото ни благочестиео.
1. Първата ни работа е да покажем какво е изборът. Това е онзи Божий указ, произлизащ от голото благоволение на Бога, чрез който някои човеци са били избрани измежду останалия човешки род и са били определени да придобият вечен живот чрез Исус Христос. Така избраните са онези, които Бог е избрал за вечен живoт, Деяния 13:48. Бог, отвека виждайки целия човешки род погубен в Адам, в указа си е отделил някои от него, които да бъдат изкупени от Сина Му, осветени от Духа Му и доведени до слава.
2. Продължавам с това кои са избраните. Единствено Бог знае кои са в частност, но общо можем да кажем, че не са всички човеци, а само някои. Понеже, ако всички бяха посочени, нямаше да има избор. Твърдението, че Бог е направил избор, автоматично означава, че други не са избрани, а подминати. Така че има друга група хора, които са отхвърлени; тоест, които Бог не е избрал за живот, а е отредил да бъдат оставени да лежат в природното си състояние и да бъдат осъдени за греховете, които са извършили, Юда 4; на които не показва милост, а закоравява, като те са си твърди поначало, Римляни 9:18. В това Бог не се проявява като неправеден, понеже можеше с пълно право да остави всички, и не само някои, да погинат. Това се вижда от недвусмислени Писания, Матей 20:16 "мнозина са призвани, а малцина избрани," Откъдето ясно се вижда и това, че избраните са по-малката част от света, Матей 7:13,14. "Влезте през тясната врата; защото широка е вратата и просторен е пътят, който води в погибел, и мнозина са, които минават през тях; понеже тясна е вратата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които ги намират." Те са малко стадо, Лука 12:32. И все пак силата на Господнята любов и Христовата смърт е повече и по-голяма от тази на Адамовия грях (и Дяволската омраза), понеже е по-голям подвиг да спасиш една душа, отколкото да погубиш всички, което би било и естествено и закономерно, понеже е законосъобразно. После, Писанията учат, че макар и да си има всякакви хора, Бог, за да си натрупа тази блажена дружина, не използва преимуществено най-възвишените и почитаемите от човеците, 1 Коринтяни 1:26,27,28. "Понеже, братя, вижте вашето призвание, че измежду вас няма по плът мнозина мъдри, нито мнозина силни, нито мнозина благородни; но Бог избра безумните на света, да посрами мъдрите, избра пак Бог немощните на света да посрами силните; още и долните на света и унижените избра Бог, и тези които не са нищо, за да съсипе които са нещо; "
3. В следващата точка ще покажем за какво за избрани.
(1) Те са избрани, за да участват във вечен живот. Ето защо Писанията говорят за някои, които са "отредени за вечен живот" Деяния 13:48 и "са определени да получат спасение," 1 Солунци 5:9. Бог отрежда в света някои да бъдат богати, велики и на почит, а други да бъдат по-долни и низши; а други да бъдат някъде по средата - обекти нито на завист, нито на презрение; но избиращата любов отрежда онези, върху които пада, да бъдат спасени от греха и от развалините на грехопадението; тя гледа високо към вечната небесна слава. За това са били определени избраните още преди да съществуват.
(2) Те са избрани и за благодат, която е средството, както и за слава, която е целта. Когато Бог ги предопределя за вечно блаженство, това включва и двете; същото виждаме и от 2 Солунци 2:13 "Бог ви е избрал от началото за спасение чрез освещението на Духа и вярата в истината." Съответно вярата се дава като сигурно следствие от избора, Деяния 13:48 "повярваха, които бяха отредени за вечен живот." Онзи, който е намислил да живее в още непостроена къща, е намислил и с какви средства тя ще стане за него пригодна за жилище. По същия начин Бог, като е посочил от вечността определен брой от погубената човешка раса за обекти на неговата любов и ги е предопределил за вечен живот, е промислил и нужните и подходящи средства за постигането на тази славна цел; и по тая причина няма повод заради указа на избора да се омаловажавт средствата за спасението. Бог така е съчетал крайната цел и средствата, че никой не може да ги раздели.
4. Нека разгледаме свойствата на спасението.
(0) То е съвсем свободно и непринудено, без някакъв подтик, освен голото Божие благоволение. За него не може да се намери причина извън пазвата на нашия Бог. Няма нищо преди, над или извън неговото намерение, което може да бъде посочено като причина за тази благодат и благост, с която Бог обдарява своите избрани. В тях няма заслуга или подтик, както Христос каза на учениците си, Йоан 15:16 "Не вие избрахте мен, а аз избрах вас." Неговият избор предшества нашия. Човеците, които са били отделени да бъдат обекти на неговата особена благодат, са били част от погубеното човечество, били са едни и същи по природа с останалите, които Бог е подминал и оставил да загинат в греха им. Когато Бог разглеждаше със своето всевиждащо око многочисленото потомство на Адам, Той избра някой, а подмина други. Той не намери нищо в създанието, което да наклони везната на Неговия избор в полза на един или друг. Онези, които бяха отхвърлени, бяха точно толкова желателни, колкото онези, които бяха избрани. Всички бяха Негови създания и наравно изложени на неговия гняв заради греха. Благодатта направи разликата. Това показва пророкът, Малахаей 1:2,3 "Възлюбих ви, казва Господа; а вие казвате: в какво си ни възлюбил? Не беше ли Исав брат на Яков? казва Господ: но аз възлюбих Явов и намразих Исав." И това се вижда пределно ясно в текста. Защо Бог е написал имената на някои човеци в книгата на живота, а е прескочил други? Защо записва някои, които възнамерява да направи граждани на Сион и наследници на безсмъртна слава, а отказва да включи други в своя списък? Пасажът ни казва: това е благоволението на неговата воля. Можете, по думите на виден богослов, да намерите причина за много от действията на Бога, докато не стигнете до това, което върхът и основата на всичко; и това дело не може да бъде сведено до друга причина, а само до Неговото изключително, Царско право. Ако попитате, защо Бог спасява едни, а други ще осъди накрая? Причината е вярата на едните и неверието на другите. Но защо едните вярват? Заради това, че Бог не само им е дал средствата на благодатта, но и е съпроводил тези средства със силата и действеността на Духа. Но защо Бог съпровожда тези средства с тази действеност на Духа в едни, а в други - не? Защото е повелил чрез благодатта му да бъдат приготвени за слава. Но защо е повелил за едни и ги е избрал за слава, а за други - не? Какво можем да намерим тук освен само неговото Суверенно благоволение? Спасението и осъждението, проследени до своя край, са актове на Бога, Праведният Съдия и Светоуправник, който дава живот и вечно блаженство на вярващите и, съобразно със своя закон, нанася смърт и вечно окаянство на невярващите. Хората могат да намерят различни причини за тези постъпки, но избирането на едни и изоставянето на други е акт на Бога в качеството му на Суверен Самодържец, който е отсъдил още преди да бъде нарушен на дело какъвто и да е закон, понеже такъв не е бил налице. Каква причина можем да намерим Бог да отреди една част от материята за благородното превъзходство на звездата, а от друга да бъде направено тъмното тяло на земята? Да сгъсти едната част в славно слънце, а другата - в твърда скала? За това може да бъде отговорно само изключителното Му право като Цар. Каква е причината князът да накаже един злодеец със заслуженото наказание, а друг да издигне до положението на доверие и облагодетелствуване? Така е просто защото така иска той, Римляни 9:18. От това можем да направим следните изводи:
(1.) Бог не е избрал човеците за вечен живот и блаженство заради някакво нравствено превъзходство, което е видял в тях; понеже той обръща и променя със своята благодат онези, които са най-грешни и разпуснати; като Езичниците, които бяха потънали в идолопоклонство и суеверие. Той намери повече вяра между римляните, които бяха погански идолопоклонници, отколкото при евреите, които бяха собствен на Бога народ и на които бяха поверени Неговите небесни словеса. Той посади светийство в Коринт, място, придобило най-лоша слава със скандалното почитане на Венера, суеверие, придружено от най-невъздържаната нечистота; това направи и в Ефес, който опиваше света с чашата на блудството в храма на Артемида.
И нека си припомним, какви бяха критяните, на които беше поверено благовестието, според един от техните поети, ако не най-мерзките и гнусни лъжци, на които не може да се вярва; зли зверове, с които не може да се общува; лениви търбуси, негодни за никаква служба. Каква заслуга имаха и какво привлекателно имаше в тях? С какво можеше да го приканят лъженето, звероподобието и чревоугодничеството? Но със своята Суверенност Той ги извади като главни от огъня, докато остави по-прави и угледни пръчки да изгорят на пепел.
(2.) Бог не избира човеците за благодат и слава заради някакво преимущество, което имат в обществото; той призовава и обновява най-презираните. Той не издига природата до благодат заради богатство и почест или заради някакво обществено положение или достойнство в този свят, 1 Коринтяни 1:26. Много рядко се случва багреница да бъде украсена и накичена с бижуто на благодатта. Той взема повече от кашестата глина, отколкото от гладкия пясък, за да извае своя образ, и настанява съкровищата си по-често в пръстни съдове, отколкото в златните такива на света. Ако Бог предаваше благодатта си най-вече на имотните и почитаемите, така щеше да се породи в човеците мисълта, че Бог е бил подтикнат от тези ценни за неблагочестивите достойнства. Но такава представа изнемогва и се срива до земята, когато разгледаме обектите на Божията благодат, които са изцяло лишени от всякакви очарователности - а наопаки - са пълни с отблъскващи пороци.
(3.) Тяхната предвидяна вяра и добри дела, или устояването в някое от двете, не са причина за избиране; понеже тези неща са плодове и следствия и следователно не могат да бъдат причини за спасение, Римляни 8:29, Деяния 13:49. От този текст виждаме също, където се казва, че са избрани, за да бъдат свети и за осиновяване, и следователно за вяра, чрез която придобиваме осиновяването, Йоан 1:12, че Бог не е избрал човеци за благодат и слава затова, защото са свети, или защото е предвидял, че ще бъдат такива, а го е направил с цел да ги очисти и да ги направи свети, понеже не са. И нека отбележим, че Писанията отдават избора единствено на Божието благоволение Римляни 9:11,13,16; Матей 11:25. И наистина, ако изборът зависeше от предвидяна вяра или добри дела, по-скоро щяхме да говорим за това как ние сме избрали Бога, а не той нас.
(4.) Бог не е избрал определени хора за живот и блаженство, защото е бил по някакъв начин длъжен да го направи. Той не дължи никому нищо и всички твари трупат дълг спрямо него. Той не е бил под обязаност да се смили над окаяния човек и да поправи развалата от грехопадението. Той дължи толкова на падналия човек, колкото на падналите ангели. Бог, като Суверен, даде закони на човека и достатъчно сила да ги спазва. Та, какво дължи Бога на човека, че да му възвръща тази сила, която човекът волно изгуби, и да го изважда от тази яма на окаяността, в която човекът най-доброволно скочи с двата крака? Съвсем нищо. Тъй щото, в избраните няма нещо повече от другите, което да е подтикнало Бога да ги избере за благодат и слава. Подтикът е дошъл, и трябва да е дошъл, от потока на благодатта и от суверенната воля и голото благоволение.
(5.) Изборът е вечен. Те са избрани от празната предвечност. Ефесяни 1:4 избрани преди създаването на света, 2 Тимотей 1:9 'Той ни спаси и призва със свето призвание, не според нашите дела, а според неговото намерение и според дадената нам преди началото на вековете благодат в Христа Исуса'. Всички укази на Бог са вечни Ефесяни 1:11,'предопределени сме по намерението на онзи, който действува всичко по съвета на своята воля.' Бог не прави нови съвети; това би било несъвместимо с безграничното Му съвършенство. Понеже Бог е вечен, намеренията му следва да са със същата продължителност, която има самото Му съществуване. И да помислим, че едно безкрайно мъдро и суверенно Същество е съществувало от вечността, без да има промисъл или намерение за това какво ще направи, би било същото като това да го помислим за нерешителен или без сериозно намерение, когато се е готвил да създаде всичко. И да помислим, че божествената воля е способна на нови решения, е да изкажем мнение, че е несъвършена; което пък би било пример за изменчивост в Него. Изборът за вечен живот, тогава, трябва да е вечен.
(6.) Той е особен и определен. Бог е избрал за живот определено число от човешките чада, които познава по име (и призовава по име), поради което избраните не могат да бъдат нито с един повече, нито с един по-малко. Това е причината Библията да казва, че техните имена са записани в книгата на живота, Лука 10:20; Филипяни 4:3, докато за други се казва, че не са записани там, Откровение 17:8. Макар и никой да не знае кои са, Бог ги познава всичките, 2 Тимотей 2:19. И те са дадени на Христа Йоан 17:9. Божият указ за избор, прочее, не е всеобщо повеление да бъдат спасени всички, които повярват и устоят във вярата; понеже така би съществувала възможността никой да не бъде спасен.
(7.) Той е таен и не може да бъде узнат, докато Бог не благоволи да го разкрие. Затова е наречен "тайната на неговата воля," Ефесяни 1:9, бидейки скрит в Бога от преди създаването на света, и така и щеше да остане, ако не беше разкрит в света в благовестието.
(8.) Той е неотменим и неизменен. Изменчивостта е несъвършенство, присъщо единствено на създанията. И най-малката промяна в Божият разум би довела до това Той да знае по-малко или повече от онова, което е скрито в него от вечността; което на свой ред би било несъвършенство; същото тряба да кажем за неговата свята воля, която не може да бъде подвластна на нови решения. Ако и да има много промени във външните обстоятелства на неговото провидение, които идват от неговата воля и са времеви отражения на неговата сила, в него пак няма сянка на промяна в неговото намерение. Няма непредвидено събитие, което да принуди Бога да промени онова, което е намислил, нито има по-висша сила, която да го задължи за това; нито е възможно силата му да му недостига за осъществяването на плановете му. Онези, които са избрани, никога не могат да бъдат отхвърлени. Всички те със сигурност ще бъдат спасени. Никой от тях не може да бъде изоставен, че да погине. Божествените намерения не се променят за вечни времена и трябва да бъдат изпълнени: Исая 46:10 и най-вече това намерение 2 Тимотей 2:19. Изборът е основата на Божия дом, която е положил със собствената си ръка, която не може да бъде помръдната, а стои непоклатимо; и тя е запечатана основа, както човеците подпечатват онова, което притежават; има два печата, които подсигуряват избора: От Божия страна, Бог обича и пази онези, които са негови, така че те няма да отпаднат; от наша страна, същият Бог се грижи за това да избягваме злото и фаталното прелъщение. Невъзможно е за избраните да бъдат съвършено и окончателно прелъстени, Матей 24:24; 1 Йоан 2:27 и които Бог е избрал, тях е все едно вече прославил, Римляни 8:29,30. Когато ни се заповядва да утвърдим избирането си, се има предвид да придобием по-твърда увереност и знание за него, не да утвърдим Божието намерение в него.
5. Сега трябва да покажем, че всички избрани, и само те, биват в течение на времето извадени от състоянието на греховност и окаяност и въвеждани в състоянието на спасеност.
1. Всички избрани са изкупени от Христос, Йоан 10:15 'живота си полагам за овцете,' каза Той. Своевременно, чрез силата на Духа, те биват новородени, обърнати и доведени до Христос, и получават вяра, с която се хващат за него, Йоан 6:37. 'Всичко, що Отец ми е дал, ще дойде при мене,' Деяния 13:48. Като се мине някакво време, Вечната Любов се явява и ги довежда до благодат, Еремия 31:3 'Възлюбих те с вечна любов, затова те привлякох с милост.' Те всички биват оправдани, осиновени и осветени, Римляни 8:30; и всеки един от тях устоява в благодатта, Йоан 17:12; 1 Петър 1:5. Всичко това се дължи на това, че са избрани, Тит 2:14.
2. Избраните и никой друг биват въведени в състоянието на спасение; само те са изкупени, осветени и вярват в Господа Исуса Христа, Йоан 17:9. Христос не се моли за други. Онези, които погиват, никога не са били изкупени, нито са изпитали спасителна промяна в себе си, както се вижда от Римляни 8:29,30 и 1 Йоан 2:19. Бог ги е подминал и ги оставя да загинат в греха и вината им.
6. Избраните са спасени чрез Изкупителя Христос. Затова Апостолът казва, Тит 3:4,5,6. '. А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, не от праведните дела които сме сторили ние, но по своята си милост той
ни спаси с окъпването на новорожднието, и с обновяването от Светия Дух,
когото изля обилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител'. Няма друг път на спасение освен Него Деяния 4:12. Чрез него са закупени цялата благодат и слава и чрез неговото умилостивение с пълното позволение на правосъдието е отворен път за изливането на милостта.
По-конкретно:
1. Преди избраните да бъдат избавени от това състояние, в което са се родили и насадили, бе нужно да се даде достатъчно добро удовлетворение на Божието правосъдие за щетата, сторена от греха. В Писанията ясно се вижда, че Бог изисква пълно удовлетворение на правосъдието и няма да прости и един грях без него. Няколко факта говорят убедително за това:
(1.) Безпределните у Бога чистота и святост. В греха има противност на светостта на естеството на Бога, а светостта е неговата особена слава; оттам идва тази негова омраза към греха, която е толкова съществена част от него, колкото е любовта, която Той има към себе си. Безпределните чистота и правота на неговото естество водят до най-съвършена ненавист към всяко противно на тях нещо. Затова псалмописецът казва, Псалм 5:4,5 'Защото ти не си Бог, който се наслаждава беззаконие; няма да живее при тебе вършещият зло. Гордите няма да пребъдат пред твоите очи, ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.' Бог може само да мрази всички вършители на беззаконие и не може да не ги накаже. Светостта му е не само доброволна, но и необходима заради естеството му. Очите му са по-чисти, отколкото да гледат зло и не могат да гледат беззаконие. Авакум 1:13
(2.) Божието правосъдие изисква достатъчно добро удовлетворение за греха. И тук не трябва да разглеждаме като оскърбено физическо лице, а като праведния Съдия и Властител на света, и като Суверенния Покровител на онези свети закони, чрез които биват наставлявани разумните същества. Та, както бе най-разумно и прилично при първото даване на закона да се даде на човека най-тежко запрещение, за да бъде предотвратен греха със смъртна заплаха; така бе най-справедливо и подходящо, когато законът беше нарушен от човешкия бунт, наказанието да бъде наложено или върху самата личност на престъпника, според нуждата от неотложно изпълнение на присъдата, или да се осигури удовлетворение, съответстващо на оскърблението, така че Величието и Чистотата на Бога да се разкрият в неговото правосъдие. Той е Съдията на цялата земя и не може да не стори правото.
(3.) Божията мъдрост, чрез която Той управлява разумния свят, не позволява тази заплаха да бъде снета или смекчена, без да има налице удовлетворение. Понеже да го няма царят е същото като да ги няма държавните закони; и да няма закон, не е по-различно от това да няма наказание за престъпването му. Затова, казва един виден богослов, е отвсякъде погледнато неблагопристойно, особено по отношение на Божията мъдрост и праведност, да бъде тъй, че онова, което предизвиква изпълняването на закона, да осигурява отменянето му. Как може да очакваме хората да се боят и да треперят пред Бога, ако не намират себе си уплашени и поразени от заплахите му срещу греха?
(4.) Истината и истинността на Бог изискват удовлетворение за греха. От устата на Бог е излязло словото, 'в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.' и също е казал, "проклет е всеки, който не пребъдва във всички неща, писани в книгата на закона, да ги прави,' А тази присъда бе неизменна и словото, което излезе от устата на Бога, трябва да се потвърди. Ако Бог бе развалил истината си със отменянето на наказанието, сам щеше да се представи като неблагонадежден; той щеше да изложи всички обещания и заплахи, които бе дал след Адамовото своеволие, на подигравките и презрението на престъпника, и щеше да лиши словото си от всякаква достоверност за в бъдеще. Божието слово, прочее, не можеше да падне на земята без да се сбъднат заплахите и обещанията. Небето и земята ще преминат, но словото му ще остане твърдо. Той е верен на заплахите си, па и хиляди, и милиони да загиват.
2. Бог изискваше удовлетворение, което избраните не можеха да предоставят; нито имаше създание на небето и земята, което можеше да го извърши за тях. Небето и земята нямаха ни най-малка представа откъде да намерят откуп за душите им. В подкрепа на това можем да приложим, Исая 63:5 'Погледнах, и нямаше кой да помогне; и се почудих, че нямаше кой да подпре'. Това е природното отчаяно и пагубно състояние на избраните и на всички останали.
3. Бог, в своята безпределна благодат и мъдрост, посочи Христа като най-подходящ за осъществяването на този велик план. Затова е казано "Турих помощ на силния,". И Апостолът казва "Той го изложи да бъде умилостивение за греха.". Това е причината да бъде наречен "слугата, когото избрах, и избраният, в когото душата му благоволява." Бог им говори, както в Йов 33:24 "Избави го, да не слезе в рова; аз намерих откуп за него".
4. Христос прие чина на Изкупител и се задължи да направи душата си принос за грях. Той радостно се захвана с това дело, което беше отражение на размяната, която направи с Отца си във вечността. Той благоволи да застане на мястото на избраните и доброволно да се подложи на страховитите удари на възмездието. Той е споменат от псалмописеца като саможертва и поръчител, който заема тяхното място, Псалм 40:6,7. "Жертва и приношение ти не пожела; отворил си ушите ми; всеизгаряне и приношение за грях ти не поиска. Тогава рекох: Ето, ида; в свитъка на книгата е писано за мене;" Той доброволно се предаде на всички условия, изисквани за нашето спасение. Той нямаше против да вземе тяло, за да стане способен на страдания. Само в човешка природа можеше да бъде изплатен дългът и да бъдат изпълнени клаузите на завета. Затова той трябваше да е с природа, способна и подготвена за страдания. Оттам и казаното, Евреи 10:5, "Жертва и приношение ти не пожела; а тяло си ми приготвил,".Той трябваше да има тяло, за да пострада онова, което предизобразяваха жертвите по закона, в които Бог нямаше благоволение. И той взе плътско тяло, обгърнат с немощите на нашето паднало естество, с изключение на греха. Той снизходи да остави мантиите на славата си, за да се направи безславен, да вземе на себе си образа на слуга и да се намери в подобие на човек.
5. Христос удовлетвори оскърбеното правосъдие на мястото на избраните и е осигурил вечно изкупление за тях. "Той бе послушен до смърт, дори смърт на кръст," Филипяни 2:8. Това беше основният член в завета на благодатта 'Когато направи душата му приношение за грях, ще види семето си,' Исая 53:10. И когато беше на кръста, извика "свърши се", тоест изпълни се делото на изкуплението; извърших всичко, което ми бе определено; условията от моя страна са изпълнени; няма повече смърт, с която да страдам. Така бяха избраните спасени от Господа Исуса Христа.
Ще приключа с няколко извода.
1. Ето ги тук свободата и славата на суверенната благодат, която е единствената причина Бог да не остави цялото човечество да загине в състояние на грях и окаяност, което направи с падналите ангели. Той не беше задължен нито на едните, нито на другите. Защо въобще избра за благодат и слава някого от падналия човешки род? Можеше да си стои без нито един от тях, без да се хвърли петно нито върху блаженството му, нито върху правосъдието му; но от голото си благоволение насочи той любовта си върху определено число, в които пожела да разкрие непобедимата сила на своята суверенна благодат и така да ги доведе до реализирането на славата. Това идва от неговата абсолютна Суверенност. Правдата или неправдата тук не се разглеждат. Ако благоволеше, можеше да направи всички да станат обекти на неговата любов; и ако благоволяваше, можеше да не избере нито един, а да остави Адам и многочисленото му потомство да пропаднат завинаги в ямата на гибелта. Във върховната му власт бе да остави цялото човечество на дибата на правосъдието; и, по същото право на владичество, можеше да извади неколцина от общия куп и да отхвърли други да понесат наказанието на престъпленията си. Причината не беше в тварта, а изцяло в Бога. Изборът трябва да се отдадe на неговата суверенна воля. Затова се казва, Римляни 9:15,16. Казва на Моисей 'Ще помилвам, когото ще помилвам, и ще съжаля, когото ще съжаля. Така че не е от онзи, който иска, нито от онзи, който тича, а от Бога, който помилва.' И все пак Бог не изволи без мъдрост. Не избра ръката над главата и не действа произволно, без разум и разсъдък. Безграничната мъдрост е далеч от такъв подход. Но причината за Божиите действия е неразгадаема за нас, освен ако можем да разбираме Бог толкова добре, колкото той разбира себе си. Лъчите на неговата безгранична мъдрост са твърде светли и заслепяващи за нашите слаби и плитки умствени способности. Апостолът признава не само мъдрост в Божиите дела, но богаство и съкровища от мъдрост; и не само това, но и дълбочина и безбрежност на тези богатства от мъдрост; но не можеше и да я зачекне, камо ли да й начертае схема или й направи опис. Затова извика, Римляни 11:33 'О, дълбините на богатството и на мъдростта, и на знанието Божии! Колко неизследими са неговите съдби и непроследими - неговите пътища!' Нека смирено благоговеем пред Божията суверенност. Нека се хвърлим в Божиите нозе, изоставили напълно себе си на негово суверенно благоволение. Това е по-прилично на светията, отколкото да прави препирливи опити да измери Бога със себе си.
2. Това учение трябва да преустанови хорските роптания и да замълчи всички техни спорове с или против Бога. О, какви крамоли има понякога в сърцата на човеците против абсолютната Божия суверенност в избирането на едни и отхвърлянето на други?
Апостолът
държеше на това, както се вижда от Римляни 9, където, след като предаде думите
на Господ, който говори чрез Моисей по следния начин, стих 15 "Ще
помилвам, когото ще помилвам, и ще съжаля, когото ще съжаля", веднага
отрязва възражение против Бог, повдигнато против онези думи, стих 19. "На
това ти ще ми кажеш: Тогава защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята
му?" Това е тъжбата на болшинството човеци против сувереннната Божия воля.
Но какво каза чрез апостола Господ на такъв тъжител? За отговор той дава остър
упрек, стих 20. "Но, о човече, ти кой си, че да отговаряш против Бога?
Направеното ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме тъй направил?
" Апостолът привежда този довод за вечното състояние на човек и той не
трябва се препира с Бога за това. Той не трябва да казва "Защо Бог укорява
човеците?" Неговата абсолютна власт е причината да се разпорежда така или
онака с теб или с всеки друг човек. Той няма да ти се обяснява, защо е така;
така е решила неговата воля. Той може да избере някои за славата на своята
богата, даром подарявана и суверенна благодат, а да остави други да погинат в
греховете си за славата на своята сила и правосъдие.....Това трябва да затули
човешките усти и те да си седят кротко под всеуправлението на Бога.
No comments:
Post a Comment