Действеният Призив - Чарлз Спърджън

Действеният Призив



Изнесена Събота сутрин, 30 Март, 1856
от Ч.Х. Спърджън
В Ню Парк Стрийт Чепъл, Съдърк.



„И когато дойде до това място, Исус погледна нагоре, видя го и му каза: Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в твоя дом.” Лука 19:5

Въпреки твърдата увереност, която имаме за това, че сте добре наставени в ученията на вечното благовестие, в разговорите с млади обръщенци постоянно ни се напомня как е абсолютно необходимо да преговаряме старите уроци и как трябва отново и отново да утвърждаваме и доказваме ученията, залегнали в основата на нашата свята вяра. Нашите приятели, прочее, които преди много години са възприели великото учение за действения призив, ще се съгласят, че макар и тази сутрин да проповядвам доста просто, проповедта е подходяща за онези, които са млади в страха Господен – за да разбират по-добре тази велика начална точка, която Бог поставя в сърцето, действеното призоваване на човеците от Светия Дух. Възнамерявам да използвам случая със Закхей като чудесна илюстрация на учението за действения призив, докато вие си припомняте тази история. Закхей го ядеше любопитство да види чудния човек Исус Христос, който обръщаше света с главата надолу и предизвикваше невероятно вълнение в човешките умове. Ние понякога порицаваме любопитството и казваме, че е греховно да се идва към Божия дом с такава подбуда; но аз не съм съвсем сигурен, че трябва да бързаме с такива твърдения. Подбудата не е греховна, макар и никак да не е добродетелна; и все пак любопитството много пъти се е доказвало като един от най-добрите съюзници на благодатта. Закхей искаше да види Христос от любопитство, но пред него имаше две препятствия. Първо, имаше такава навалица, че той не можеше да се приближи до Спасителя; и още, беше толкова нисък, че за него нямаше надежда да хвърли поглед над главите на хората и да зърне за малко Господ. Какво направи? Същото като малките момчета – понеже древните момчета без съмнение са били точно като момчетата в наши дни – били са накацали по клоните на дървото, за да гледат Исус, докато минава. Стар не стар, Закхей скача и се настанява там, между дечурлигата. Момчетата се боят да не сторят неудобство на този суров стар бирник, на когото бащите им са имали страх, или направо да не го съборят от дървото. Погледнете го – как трескаво надзърва, за да види, кой е Христос – понеже Спасителят не се отличаваше с великолепие; пред Него не ходеше глашатай със сребърна бухалка; Той не носеше златен жезъл; нямаше владишки одежди; всъщност, облеклото Му беше като на всички останали около Него. Имаше дрехата на обикновен селянин, изтъкана цяла, така че Закхей едва можеше да го отличи. Но още преди Христос да бе попаднал в полезрението му, Христос вече бе отправил взор в него. Стоейки под дървото, Той поглежда нагоре и казва „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в твоя дом.“ Закхей слиза; Христос отива у тях; Закхей става последовател на Христос и влиза в небесното царство.

1. И така, първо, действеният призив е една много благодатна истина. Това се предполага от факта, че Закхей беше последният, за когото човек би си помислил, че ще бъде спасен. Той живееше в лош град – Ерихон – град, който беше проклет, и никой не очакваше да някой от ерихонците да бъде спасен. До Ерихон падна пострадалият от разбойниците; вярваме, че Закхей нямаше роля в това, но има бирници, които са и разбойници. Би било същото ние да чакаме новоповярвали от Сейнт Джайлс, от клоаката на Лондон, от най-лошите и гнусни бърлоги. О, братя, няма значение откъде сте – можете да идвате от най-мръсната улица или от най-лошото гето в Лондон, но ако действената благодат ви призове, това ще бъде действен призив, който не се интересува от вашето местоживеене. Закхей също така имаше твърде лош занаят и вероятно мамеше доста народ, за да се обогати. И наистина, когато Христос отиде в дома му, навред се заропта, че е влязъл на гости при грешен човек. Ала, братя, благодатта не прави разлика; тя не гледа на лице, а Бог призовава онзи, когото поиска, и призова този най-лош грешник в един от най-лошите градове, от един от най-лошите занаяти. Друго обстоятелство, което правеше Закхей невероятен кандидат за спасение, беше неговата богатост. Вярно, богати и бедни са добре дошли, никой няма право да се отчайва заради положението си, но си е факт, че не са призвани „мнозина велики“ по плът, нито „мнозина силни“, а Бог „избра бедните на този свят, богати на вяра.“. Но в нашия случай благодатта не прави разлика. Богатият Закхей е повикан да слезе от дървото. Той слиза и се спасява. Винаги съм считал за велик пример за снизхождение у Бога това, че Той поглежда надолу към човеците; но ви казвам, че имаше по-голямо снизхождение, когато Христос погледна нагоре, за да види Закхей. Бог да погледне надолу към тварите си – това е милост; но Христос така да се смири, за да погледне нагоре към една от тварите си, това наистина приляга идеално на милостта. О, мнозина от вас са се изкачвали на дървото на добрите си дела и са се настанявали в клоните на свещените си постъпки, и се уповават на свободната воля на бедната твар, или на някоя светска максима; но въпреки това, Христос поглежда нагоре и към най-гордите грешници и ги прозовава да слязат. „Слизай“, казва, „днес трябва да отседна в твоя дом.“ Ако Закхей беше смиреномъдър човек, да седи край пътя или при нозете на Исус, бихме се възхищавали на Христовата милост; ала той е издигнат, Христос поглежда нагоре към него и му заповядва да слезе.

2. После, това беше личен призив. На дървото освен Закхей имаше и разни деца, но беше пределно ясно кой е призован. Тъй каза: „Закхей, слизай бързо.“ В Писанията се споменават други призиви. На едно място изрично се казва „Мнозина са призвани, но малцина са избрани.“ Апостолът тук не говори за действеният призив, за който казва на друго място „Които призва, тях и оправда.“. Не, тук имаме общ призив, който много хора, всички хора даже, отхвърлят, ако след него не дойде личния, особения призив, който ни прави християни. И вие трябва да ми засвидетелствате, че личния призив, който сте чули, ви е довел до Спасителя. Някоя проповед ви е накарала да почувствате, че несъмнено в случая става въпрос за вас. Текстът, навярно, е гласял нещо от сорта на „Ти, Боже, ме виждаш;“ и проповедникът е наблегнал на думата „ме“, така че сте почувствали Божието око върху себе си; и преди да завърши проповедта, сте видели как Бог отваря книгите, за да ви осъди, и сърцето ви е прошепнало: „Може ли някой да се укрие, че да не го виждам? Казва Господ.“ Може да сте се били разположили до прозореца или да сте били натъпкани между редовете, но сте получили дълбоко впечатление, че проповедта се проповядва не на други, а на вас. Бог не призовава народа си на купове, а по единици. “Исус й казва: Марийо! Тя се обърна и му каза: Равуни!, което ще рече: Учителю!“ Исус вижда Петър и Йоан да ловят риба до езерото и им казва: „Елате след мене“. Вижда Матей да седи на митницата и му казва „Следвай ме“ и Матей го прави. Когато Светият Дух идва при човека, Божията стрела отива право в сърцето; не е като да одраска шлема му или да остави малък белег на бронята му – тя влиза между брънките и прониква в костния мозък на душата. Чувствали ли сте, скъпи приятели, такъв личен призив? Помните ли, когато глас ви е казал „Стани, той те вика.“ Можете ли да погледнете назад и да посочите миг, в който сте казали „Господ мой и Бог мой!“, когато сте знаели, че Духът се препира с вас и сте казвали „Ида, Господи, защото зная, че ме зовеш.“ Мога да призовавам и приканвам всинца ви за цяла вечност, но ако Бог призове един лично, това ще има по-голям ефект от моите общи покани към тълпите.
 
3. Трето, това е призив да побързаш. „Закхей, слизай бързо.“ Чувайки поканите на обичайното проповядване, грешникът отговаря „Хайде утре“. Той чува добра проповед и казва „Ще се обърна към Бога след някой друг ден.“. По бузите му се стичат сълзи, но той ги изтрива. Появява се някаква благост, но като утринен облак изчезва от слънцето на изкушението. Човекът казва „Тържествено се заклевам от този ден да бъда променен човек. След още едно впускане в любимия ми грях ще се отрека от похотите си и ще реша да съм с Бога.“ О! Това е само призива на проповедника и не става за нищо. Адът, казват, е постлан с добри намерения. Тези добри намерения се раждат от общи призиви. Пътят към погибелта е покрит с клони от дървета, на които седят слушатели, защото седналите отрязват клоните, но самите не слизат. Сламата пред леглото на болния смекчава шума от колелетата. Така има и някои, които пръскат слама по пътя си с обещания за покаяние и така по-леко и тихо слизат в погибелта. Но Божият призив не е призив за утре. „Днес, ако чуете гласа му, не закоравявайте сърцата си както в разлютяването, в деня на изкушението в пустинята,” Божията благодат винаги идва експедитивно и ако сте привлечени от Бога, ще се втурнете подир Бога и няма да говорите за отлагане. Утре – това го няма в календара на Божието време. Утре – това е в календара на Сатана и никъде другаде. Утре – то е камък, избелен от костите на корабокрушилите в него мореплаватели; то е мъждукащата светлинка, пусната от пирати на брега и примамваща бедни кораби към смъртта. Утре – това е чашата на безумеца, която той дири в края на дъгата, но която никой не е намирал. Утре – това е сън. Утре – това е блян. Утре, ей, утре ще повдигнете очи в ада и мъките. Ей го там часовникът, казва „Днес“; всички викат „днес“ и Светият Дух е в съзвучие с тези вещи и казва „Днес, ако чуете гласа му, не закоравявайте сърцата си.“ Грешници, иска ли ви се сега да потърсите Спасителя? Молите ли се с всяко дишане и издишване? Казвате ли „Сега или никога! Трябва да се спася сега!?“ Ако сте така, се надявам, че това е действен призив, защото Христос, когато призовава действено, казва „Закхей, слизай бързо.“

4. После, това е смиряващ призив. „Закхей, слизай бързо.“ Много пъти човекът зад амвона е използвал призив към хората, който ги е възгордявал, надигал ги е в очите им; те са казвали „Мога да се обърна към Бога, когато поискам; мога да го направя без въздействието на Светия Дух.“ Такива са призовани да се възкачат, а не да слязат. Бог винаги смирява грешника. Аз не помня ли деня, в който Бог ми каза да сляза? Една от първите крачки, които трябваше да направя, е без бавене да сляза от добрите си дела. И какво падение беше това! „Свалих те от добрите ти дела и сега ще те сваля от самодостатъчността ти.“ Паднах още веднъж и почувствах, че няма как да не съм вече на дъното, ала Христос каза „Слизай!“ и ме направи да сляза още по-надолу, докато не стигнах нова точка, в която още се чувствах спасяем. „Слизай, господине, слизай още!“ И заслизах още, докато от отчаяние не се пуснах от всяко клонче на дървото на надеждите си; и тогава казах „Нищо не мога; край с мене!“ Водите заляха главата ми и дневната светлина се затвори над мене, и аз се почувствах странник спрямо Израилевото общество. „Слизай още по-надолу, господине! Прекалено си горд, за да се спасиш.“ Тогава слязох там, където виждах своята поквареност, своята нечестивост, своята гнусност. „Слизай“ казва Бог, когато ще спасява. Така че, горди грешници, никаква полза нямате от това да сте горди, да вирите глава в клоните; Христос ви иска долу. О, ти, който живееш с орлите по зъберите, ти ще слезеш от висотата си; един ден ще паднеш заради благодатта или ще паднеш заради възмездието. Той „Свали силните от престолите им и издигна низшите.“

5. Това е и любящ зов. „Днес трябва да отседна в твоя дом.“ Лесно е да си представим как са се изменили лицата на множествата! Те са считали Христос за един от най-святите и добри мъже и са били на крачка от това да го направят цар. Но Той казва „Днес трябва да отседна в твоя дом.“ Несъмнено, имало е там някой беден евреин, който е бил в дома на Закхей; той трябва да е „лежал проснат на килима“, както казват по селата, когато ще ги съдят, и в този момент си е спомнил каква е къщата и как е бил докаран там; в представите му тя е била нещо като онова, което си мислят мухите за дупката на паяка, след като избягат от нея. Друг пък е бил лишен там от почти цялото си имущество и за него да влезе, би било същото като да влезе в бърлогата на лъвове. „Какво!“ казват, „Този светец ще влезе в тая бърлога, където бедни нещастници като нас са били ограбвани и насилвани?! Достатъчно зле беше, че му говори на дървото, но да му ходи на гости!“ Всички роптаеха, че Той отива да отседне „при грешен човек.“ Е, зная какво си мислеха и някои от учениците Му – мислеха си, че постъпката Му е много неблагоразумна. От това може да пострада името Му и хората може да се отблъснат от Него. Учениците вероятно си мислеха, че е можело Той да види този човек по тъмно, като Никодим, и да го изслуша без да ги види някой. Но да признава такъв човек пред всички – това е възможно най-неблагоразумната постъпка. Но защо направи така Христос? Защото искаше да призове Закхей с любов. „Няма да застана на прага ти или да гледам през прозореца ти, а ще вляза в дома ти – същия дом, където воплите на вдовиците са влизали в твоите уши и ти си ги пренебрегвал; ще вляза в гостната ти, където риданието на сираците те е оставяло безчувствен; ще вляза там, където ти като свиреп лъв си поглъщал плячката си; ще вляза там, където ти си очернил дома си и си го направил омразен; ще вляза на мястото, където до небеса са се издигали вопли, изтръгнати от устните на угнетяваните от тебе; ще вляза в дома ти и ще те благословя.“ О, каква любов има в това! Бедни грешниче, моят Господ е много любящ Господар. Той ще влезе в дома ти. Какъв дом имаш? Дом, който си направил нещастен с пиенето си – дом, който си осквернил с нечистотата си – дом, който си омърсил с клетвите и псувните си – дом, където си вършил лоши работи, от които ще се радваш да се отървеш? Христос казва „Ще вляза в твоя дом.“ И аз познавам някои къщи, които преди са били бърлоги на греха, но сега Христос ги посещава всяка сутрин; съпругът и съпругата, които някога са се карали и били, сега прегъват колене заедно в молитва. Някои от слушателите ми нямат време да турят залък в устата си, но не могат без слово в молитва и четене на Писанията. Христос влиза при тях. Там, където преди стените са били покрити с разюздани песни и безполезни картини, сега нейде стои християнска книга, на скрина – Библия, и макар и това да е единствената стая, в която живеят, ако ангел влезе и Бог му каже „Какво видя в тази къща?“, той ще му отговори „Видях добра мебел, понеже има Библия, а тук и там се намира книга за вярата; гнусните картини са свалени и изгорени; в чекмеджето на мъжа вече няма тестета карти; Христос е влязъл в дома на този човек.“ О, какво благословение е като римляните да имаме домашен Бог! Нашият Бог е домашен Бог. Той идва да живее с народа си; той обича Якововите шатри. Ти, бедни парцаливи грешнико – ти, който живееш в най-гнусните бърлоги на Лондон, - ако има такива като тебе тук, Исус ти казва „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в твоя дом.“

6. И още, това не бе само любящ зов, но и зов, който се задържа. „Днес трябва да отседна в твоя дом.“ Общия призив е нещо такова: „Днес ще вляза в дома ти от едната врата и ще изляза от другата.“ Общият призив, който чрез благовестието се отправя към всички човеци, е призив, който им въздейства за някакво време и след това всичко приключва; но спасителният призив се задържа в човека. Когато Христос говори, не казва „Закхей, слизай бързо, защото идвам да хвърля един поглед у вас;“, а „трябва да отседна в дома ти; идвам да ям и да пия с тебе; идвам на една трапеза с тебе; днес трябва да отседна у вас.“ –„Ах, Господине“, казва един „не можете да си представите колко пъти съм го почувствал, имал съм цели поредици от дълбоки ужилвания и си мислех, че съм спасен, но всичко отмря. Всичко се изпари като съня на човек, който се събужда...“ О, бедна душо, не се отчавай. Чувстваш ли днес как благодатта на Всевишния те подтиква към покаяние? Ако го чувстваш, това е призивът, който ще се задържи. Ако Исус е в душата ти и е деятелен, ще дойде и ще остане в сърцето ти, и ще те освети, за да бъдеш Негов завинаги. Той казва „Ще дойда и ще живея с тебе довека. Ще дойда и ще река:

 Тук оставам Аз навеки
да изляза веч‘ няма
не бродяга с дрипави дрехи
а на избрания дом Господарят “

„Ех“ ще ми кажеш „това искам; искам такъв призив – нещо дългосрочно. Не искам вяра, която ще се отмие, а вяра като постоянна боя, която държи.“ Е, това е призивът на Христос. Неговите служители не могат да го отправят, но когато Христос говори, говори със сила и казва: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в твоя дом.“

7. Има едно нещо, обаче, което не мога да забравя, и това е, че този призив е нещо необходимо. Прочетете го отново. „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в твоя дом.“ Това не беше нещо, което можеше да се направи или да не се направи, а беше един необходим призив. Спасението на грешника има такава важност за Бога, каквато има изпълняването на Неговия завет, в който обеща повече да не удавя света в потоп. Спасението на всяко изкупено с кръв Божие чадо е необходимо по три причини: Защото е Божие намерение; защото е Христов откуп; защото е Божие обещание. Задължително е всяко Божие чадо да бъде спасено. Някои богослови смятат, че е много грешно да поставяме ударение на думата „трябва“, особено в стиха, където се казва „трябваше да мине през Самария.“ „Ами“, казват те, „трябваше да мине през Самария, защото нямаше друг път, откъдето да мине, и затова бе принуден да мине по този път.“ Да, господа, отговаряме ние, несъмнено е така; но е възможно да е имало и друг път. Провидението направи така, че Исус трябваше да мине през Самария, и така, че Самария лежеше точно на пътя, който беше избрал. Преди векове провидението напъти един човек да построи Самария точно на този път, а благодатта застави Спасителя да тръгне точно в тази посока. Призивът не е „„Закхей, слизай бързо, защото днес може да отседна в твоя дом.“, а „трябва да отседна“. Спасителят чувстваше силна необходимост. Същата необходимост има в това човек да умре, слънцето да свети денем, а луната нощем, каквато има в това всяко изкупено с кръв Божие чадо да бъде спасено. „днес трябва да отседна в твоя дом.“. И, ах, когато Господ реши да го направи – че трябва и ще го направи, - колко хубаво е за бедния грешник! Друг път се питаме: „да го пускам ли въобще? На вратата има странник; чука; и преди е почукал; да го пускам ли?“ Но този път чуваме „Трябва да отседна в твоя дом.“ Няма чукане на вратата, а едно тряс! и вратата става на пух и прах! И той влиза с думите: „Трябва да отседна, ще отседна, искам да отседна! Не ме е грижа за възраженията ти – че си бил долен или неверен, - аз трябва, аз искам, аз съм длъжен да отседна в твоя дом.“ „О!“, се чува отнякъде, „Хич не вярвам, че Бог някога ще ме направи да вярвам, както ти вярваш, или ще ме превърне в християнин!“ О-о, но Той само да каже „Днес трябва да отседна в твоя дом,“ и в теб няма да остане и капка съпротива. На някои от вас им е смешна идеята да станат припяващи методисти; “Моля? Наистина ли си мислиш, че ще стана един от вас, набожните хора?“ Не, приятелю, не го мисля; знам го най-уверено. Ако Бог каже „трябва“, няма противопоставяне. Да каже „трябва“, и не може да не стане.

Ще ви разкажа една история, за да ви го докажа. „Един баща се канеше да изпрати сина си в колеж. Но понеже знаеше в каква среда го изпраща, бе обзет от дълбока и тревожна загриженост за духовното и вечно добруване на любимото си чадо. Той се боеше, да не би принципите на християнската вяра, които се бе стремил да посади в неговия ум, бъдат щурмувани, но в същото време вярваше в силата на онова живо и могъщо слово и закупи, без знанието на сина си, изящен екземпляр на Светите Писания, който положи на дъното на сандъка с принадлежностите на новия колежанин. Младежът започна колежанския живот. Задръжките от вероучението скоро паднаха и той премина от разискване на темата за Бога към съмнения и от съмненията – към отричане на действителността на религията. След като стана, по своя преценка, по-мъдър от баща си, един ден, ровейки в сандъка си, за своя голяма изненада и с голям гняв, той откри Свещения Запис. След като го извади и поразмисли какво да го прави, реши да го използва като хартия, с която да си бърше ножчето за бръснене. Съответно всеки път, когато се бръснеше, късаше по една-две страници от Светата Книга и я използваше по този начин, докато не се унищожиха почти половината страници. Но докато вършеше това кощунство, от време на време пред окото му попадаше пасаж, който прехвърчаше до сърцето му като нащърбена стрела. Накрая той чу проповед, която му откри какъв е и какъв гняв го чака от Бога и която прикова в ума му внушението, което бе получил от последната страница, която бе откъснал от блажената, макар поругана книга. В този миг той бе готов на драго сърце да даде вселени, стига да може така да поправи стореното. Най-накрая намери прошка в подножието на кръста. Скъсаните страници на Библията донесоха изцеление на душата му; защото го положиха върху Божията милост, която е вседостатъчна и за най-големия грешник.“

Казвам ви, няма негодник, кръстосващ улиците и замърсяващ въздуха с богохулства, няма тъй оставена твар, че да е почти като Дявола, която да е дете на живота и да е отвъд досега на милостта. И ако Бог каже „Днес трябва да отседна в твоя дом“, Той непременно ще отседне. Чувстваш ли, драги слушателю, нещо в ума ти, което сякаш ти казва, че дълго време си се противил на благовестието, но днес повече не можеш да се противиш? Усещаш ли как една силна ръка те е хванала и чуваш ли глас да ти казва: „Грешниче, днес трябва да отседна в твоя дом; често си се подигравал с мене, присмивал си ми се, плюл си в лицето на милостта, богохулствал си против мене, но, грешниче, трябва да отседна в твоя дом; вчера трясна вратата в лицето на мисионера, изгори брошурата, присмя се на служителя, прокле Божия дом, наруши Божия ден, но, грешниче, аз трябва да отседна в твоя дом и ще го направя!“ Как, Господи!“, ми казваш, „ще отседнеш в моя дом! Ами че той е покрит с беззаконие. Ще отседнеш в моя дом! Ами че сглобките и гредите и дъските всички ще се вдигнат и ще ти кажат, че не съм достоен да целуна полите на дрехата ти. Как, Господи! Ще отседнеш в моя дом!“ – „Да“, казва Той, „трябва; много е необходимо; моята силна любов ме заставя и дали ще ми позволиш, или не – аз съм решил да ти дам желанието за това и ти ще ме пуснеш.“ Не ви ли изненадва това, че Христос не само ни призовава да отидем при Него, но и поканва Себе Си на нашата трапеза, а и на всичкото отгоре, когато поискаме да го отпратим, благо казва „Трябва, ще вляза.“ Само си представете как Христос следва грешника, вика подир грешника, зове грешника да му позволи да го спаси; и това точно прави Исус със своите избрани. Грешникът бяга от него, но свободната благодат го гони и казва „Грешниче, ела при Христа;“ и ако сърцата ни са затворени, Христос слага ръка на вратата; и ако не станем да му отворим, а студено го отблъснем, казва „Трябва, ще вляза;“, плаче над нас, докато сълзите му ни спечелят; вика подир нас, докато виковете му не ни надмогнат; и накрая, в час, който сам е определил, влиза в сърцата ни и там заживява. „Трябва да отседна в твоя дом,“ каза Исус.

8. И сега, накрая, този призив беше действен, понеже даде плодове, които виждаме. Вратата на Закхеевия дом бе отворен; трапезата му – постлана; сърцето му – щедро; ръцете му – измити; съвестта му – облекчена; душата му – радостна. „Ето, Господи“, каза, „половината от имота си давам на бедните; смея да кажа – ограбил съм половината им имот – сега го връщам.“ „и ако съм отнел нещо от някого с клевета, връщам му четворно.“ – и ето така се изпарява още една част от имането му. О, Закхей, тази вечер ще си легнеш доста по-беден, отколкото стана сутринта, но и много по-богат – беден, много беден на светски блага, сравнено с това какъв беше, когато се покачи на черницата, но по-богат, чрезмерно по-богат на небесни съкровища. Грешниче, ще разберем, дали Бог те призовава, по това: ако призовава, то ще бъде действен, резултатен призив – не призив, който чуваш и после забравяш, а такъв, който твори добри дела. Ако Бог те е призовал тази сутрин, чашката ще слезе долу, а молитвите ще възлязат нагоре; ако Бог те е призовал тази сутрин, днес дюкяна ти няма да има ни един вдигнат кепенец, а на вратата ще има бележка „Магазинът е затворен на Господния ден и в този ден няма вече да се отваря.“ Утре ще се вихрят такива и онакива светски забавления, но ако Бог те е призовал, няма да отидеш. И ако си ограбил някого (и кой знае, тук може да имаме и крадци!), ако Бог те призове, ще върнеш откраднатото; ще дадеш всичко, за да следваш Бога с цялото си сърце. Ние не считаме човек за обърнат във вярата, ако не се отрече от заблудата на пътищата си; ако в действителност не е познал, че самият Христос е господар на съвестта му, и Неговият закон не му е станал наслаждение. „Закхей, слизай бързо, трябва да отседна в твоя дом. И той побърза и слезе, и го прие с радост. А Закхей застана и каза на Господ: Господи, ето, половината от имота си давам на бедните и ако съм отнел нещо от някого с клевета, връщам му четворно. Тогава Исус му каза: Днес стана спасение на този дом, защото и този е Авраамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.”   

А сега, един-два урока. Урок за гордите. Слизайте, горди сърца, слизайте! Милостта тече в долините, но не се извисява до планините. Слизай, слизай, надменни душе! Бог сваля до пръстта надигнатия град и едва тогава го въздига. Има урок и за тебе, бедна и отчаяна душо. Радвам се да те видя в Божия дом тази сутрин; това е добър знак. Не ме е грижа за какво си дошла. Може би си чула, че там имало чудат мъж, който проповядва. Не бери грижа за това. Ти си също толкова чудата като него. Нужни са чудаци, за да се събират други чудаци. Тук имам голям куп хора; и ако трябва да използвам сравнения, бих ви сравнил с голяма купчина пепел, в която има размесени няколко парчета желязо. Ако е придружена от божествена благодат, проповедта ми ще подейства като магнит: няма да привлече от пепелите – те ще останат на мястото си – но ще привлече парчетата желязо. Може там да имам Закхей, тук – Мария, онам – Йоан, а ей тук – Сара или Уилям, или пък Томас, Божиите избрани; те са късове желязо в събранието на пепелищата и моето благовестие, благовестието на Блажения Бог ще ги извлече от купчината като магнит.  Ето ги, идват, ето ги! Защо? Защото между благовестието и техните сърца има магнетична сила. О, бедни грешниче, ела при Исус, вярвай в любовта Му, уповавай се на милостта Му. Ако ти се иска да дойдеш, ако с мъка се провираш между пепелищата, за да дойдеш при Христос, то е, защото Христос те призовава. О, всички вие, които осъзнавате, че сте грешници – всеки мъж, жена, дете между вас, да, и вие, дечицата (защото Бог ми е дал някои от вас като възнаграждение), чувствате ли се грешници? Ако се чувствате, вярвайте в Исус и се спасете. Много от вас са дошли тук от любопитство. О, дано Бог ви срещне и спаси! Разтревожен съм за вас, да не влезете в адския огън. О, послушайте Христос, докато ви говори. Христос тази сутрин казва „слизай“. Идете си вкъщи и се смирете пред Бога; отидете и изповядайте беззаконията, с които се съгрешили против Него; приберете се вкъщи и Му кажете, че сте окаяници, загубени без Неговата суверенна благодат. Тогава погледнете към Него, понеже, бъдете сигурни, Той пръв е погледнал на вас. Казвате „Господине, много ми се ще да бъда спасен, но се боя, че на Бога не Му се ще.“ Стоп! Стоп! Никакви такива! Знаете ли, че това си е половин богохулство – ако и не съвсем. Ако не бяхте невежи, щях да ви кажа, че такива думи са половин богохулство. Не можете да погледнете към Христос, преди Той да е погледнал милостиво на вас. Ако искате да бъдете спасени, Той ви е дал тази воля. Повярвайте в Господа Исуса Христа и се кръстете, и ще бъдете спасени. Вярвам, че Светия Дух ви зове. Младежо там горе, младежо на прозореца, слизай бързо! Старче на пейките, слизай. Търговецо от онзи ред, бързай! Домакинята и младежта, които не знаят Христа, о, дано погледне на вас. Стара бабо, чуй благия зов; и ти, момко, Христос може да гледа към теб- вярвам, че е така – и да ти казва „слизай бързо, защото днес трябва да отседна в твоя дом“.