Смирната и ароматите

Дойдох в градината си, сестро моя, невесто:
Обрах смирната си с ароматите си:
Ядох сота си с меда си:
Пих виното си с млякото си.
Яжте, приятели:
Пийте, ей, изобилно пийте, възлюблени.

Песен на Песните 5:1

Продължаваме с песента, приятели, и с царския пир на душата. Тези неща, които говорим тук, в Песен на Песните, са за християни, които са изпитали сладостта на общението с Бога, както и такива, които обичат Христос. За съжаление, повечето християни още не са се научили какво е закон - какво е да си християнин, без да бъдеш постоянно шибан "четиридесет удара без един" от закона и съвестта. Други не са се откъснали от греховете си и от света, от своите си мечти и желания и, докато не го направят, няма да имат истинско общение с Бога; ще го виждат само през прозореца. Аз мисля, че всеки християнин трябва да стигне дотам да има истинско, качествено общение с Бог, не само да трепери, да се чуди, какво му мисли Бог, и да мисли, че Бог е все още далеч от него. Всеки християнин трябва да вижда пръчката, но не над главата си, а там, на стената, "Слушайте тоягата, и който я е определил" Михей 6:9; "тези неща ни се написаха за поука" 1 Коринтяни 10:11, и да знае, че ако излезе от приетите от Бога рамки, го очаква тояга. Но като си излязъл, много не виждаш Божията тояга; и си с гръб към Бога и не знаеш нито как е наскърбен, нито как благоволява в теб в Христос. На английски старата дума за "вразумявам" е "smart", сиреч да му вкараш акъл в главата.

Миналият път говорихме за душата на християнина, която все едно сяда на маса, както приятелите сядат на маса, или както мъжът и жената сядат на романтична вечеря и се наслаждават един на друг и на храната. Ние се наслаждаваме на Бог заради неговата благодат и той се наслаждава на нас заради своята благодат. Едни и същи благословения и похвали, понеже двамата, и мъжът, и жената, си приличат и са едно. Казахме също, кои са тези, които ще седнат на тази трапеза и на какви трапези не сядат. Това са гладните и жадните, които не са намерили храна и питие на тази земя, между хората и в себе си. И сега, преминаваме към менюто; и то започва с това, което младоженеца казва на невестата си. Не е ли странно- идва на масата и казва "обрах смирната си с ароматите си". На романтичната вечеря имаме не само маса с храна, но и нещо като ароматни свещи. Обичаят в близкия изток е бил да се помазват гостите с ароматно миро (Лука 7). В тази първа съставка имаме светостта на Бог в кръвта на Христос. Смирната, това изключително ароматно и скъпо дърво, да не говорим за маслото - това е символ на Божията святост в Христовата жертва и кръв. "ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло " Евреи 10:10; "Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта." Евреи 13:12. Това загатна Бог чрез жената, която помаза Исус, като счупи прескъпия алавастрен съд с още по-прескъпото миро - това беше тялото на Христос в жертва, която е приятна миризма на светиите и на Бога, Ефесяни 5:2. И когато счупи съда, не можем да спорим, че тя се напои с най-много аромат. В Песен на Песните, 5-ма глава, за невястата пише: "Коя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим, накадена със смирна и ливан; с всякакъв благовонен прах от алое." Тя е накадена от горе до долу, всеки християнин участва в светостта на Бог единствено по заслуга на тази жертва.

Сега, когато Моисей правеше скинията, която беше предобраз на Христовото тяло, "Божията скиния с човеците", трябваше да я освети. И за целта Бог му каза да си направи смес от аромати. "И ти вземи със себе си избрани аромати от чиста смирна, петстотин сикъла, и от благовонна канела, половината й, сиреч двеста и петдесет сикли, от благовонна тръстика двеста и петдесет сикли.... и да го направиш месло за свето помазание, варена мас по изкуството на мироварец, масло за свето помазание да бъде..... човешка плът да не се помаже с него, и по състава му подобно на него да не правите; то е свето, и свето ще бъде вам. Който прави подобно на него или който тури от него на чуждоплеменника, да бъде изтребен от народа си. "Изход 30:23,25,32,33. Моисей трябваше да намаже всичко с това, но не трябваше да намазва плътта и чужденците. И така, кои участват в светостта на Бога? Очевидно не всички. "Плът и кръв не могат да наследят Божието царство" 1 Коринтяни 15:50; затова нито един от "чадата на царството", чадата на Авраам и Адам по плът, "няма да вкуси вечерята му" Лука 14:24, сиреч този пир на духовни евангелски благословения и наслади.  Само онези съдове, които са в скинията и онези, които са около скинията; но скинията е тялото на Исус и ние сме тялото на Исус, плът от плътта му и кост от костите му Ефесяни 5:30, взети сме от мъжа, Битие 2:23, и участваме в неговата святост, "заради тях освещавам себе си" "освети ги със своето слово" Йоан 17. И казахме, че сме като него най-напред в святост. Защото и осветените, и освещаващия са от Бога, и затова сме братя; и затова невястата си прилича на Бога. Това е първото и най-важно нещо, чрез което идват благословенията. Ако не участваш в святото Божие естество, не участваш в никакви благословения; защото Бог не благославя несвятото. Затова Исав, нечист човек и блудник, не беше благословен. Но ние  сме "участници в Божието естество", за да "наследим благословение".

Но тази святост изглежда е същата святост, която църквата в град Смирна имаше; тази църква умря и бе разкъсана, убита от дявола заради тази святост. Господ каза на нея "Дяволът има да убие някои от вас; бъдете верни до смърт." И те със смъртта си показаха, че са осветени от Бога, че са неговите светии; понеже Библията казва, че Дяволът гони светиите на земята и ги мрази, защото не са от света, а са осветени извън света, а Бог благоволява в своите светии и им готви наслади; Псалм 16:3,11. Смирна означава и горчивина, защото страстите Христови бяха горчиви като жлъчката, която му дадоха; и всеки, който участва в светостта на Бог, напуска пира на Дявола; което ще доведе до това, че Дяволът ще му вгорчи живота, понеже той иска да живее свято и да носи светостта си като парфюм.

Бог е свят и този уникален атрибут трябва да е тази миризма, която неизбраните за спасение усещат като смърт за смърт, дори благовестието имат не за благи, а за лоши вести, понеже светостта за тях не е смесена с любов. Хората, които чуят евангелието и тези прекрасни неща, които те поставят на колене и които ти отварят очите в сълзи и устата в хваления - за тях тези неща са страшни, грозни, гнусни и дори осъждащи, както каза Апостол Павел, че ние сме Христово благоухание от смърт за смърт. И затова лицемерите в стария завет казваха "Махни от нас СВЕТИЯ Израилев", Исая 30:11 защото не искаха да имат общо със Свят Бог, с Бог, който е недостижим и който е готов да убие Сина си, за да бъдат хората му святи. Те казваха "говорете ни ласкателно, пророкувайте лъжливо" Исая 30:10, защото се съблазниха в съблазънта на кръста; което и до днес правят мнозина, които са готови да вярват на всякакви измислици и да се занимават с бесове, нечисти сили, гласове в самите себе си и т.н., но не и на Светия Израилев, пред когото бесовете падаха в страхопочитание.

Тази святост е святостта, която Божият народ вижда в своя Бог. Всеки християнин, който е минал през кръвта на Христос, който е помирисал светостта на Бога, изглежда усеща това ухание постоянно и знае откъде се носи. И затова в Исая се казва за дните на Месията "Извикай и възклицавай, Сионски жителю; Защото Светият Израилев е велик всред тебе." Исая 12:6. Приятелите, гостите, те с най-голяма почит признават светостта на Бога и казват "Да се свети твоето име" и "освещават Бога в сърцата си". Всеки от тях може да засвидетелствува, че Бог е трижди Свят - че не е камъни, дървета, хора, планети, полу-богове, а е Небесният Бог. И всеки християнин знае, че Христос е Божият Агнец, Господният Христос, Святото нещо, Светият Божий, - такива са титлите му в началото на всяко от четирите евангелия; и това е първото нещо, което Светия Дух им открехва, неговата неповторимост, че Бог има такъв Син, който е дошъл на света с такава невъобразима святост, и който не е от света; и всеки избран го обича като свой Господ и Бог, както Тома го нарече след като му даде вяра Исус. Всички от тях знаят, че пребъдват в този Свят Бог, защото имат Светия Дух на истината, който им е даден от Отца. 1 Йоан 3:24. И, за разлика от лицемерите и безбожните, тази святост е привлекателна и разпалва апетита като разядка. Те са "участници в светото призвание" и вървят от святост към святост, когато предоставят своите части на Бога за святост.

Но има и такива, които не усещат тази святост, нито лошата миризма на своята плът. Библията говори за слепи, глухи, сакати, парализирани; но има хора, които нямат обоняние и са необоняващи. И такива се намират между хората, които не разбират, че Бог е свят и не усещат своята воня - колко са гнусни, и си мислят, че могат да се осветят и усъвършенстват в плътта си. Това е дори по-висока заблуда от оправдаването чрез дела - тези хора си мислят, че никога не са били само грях, а стават от малко лоши към добри, та и от добри по-добри и, така да се каже, еволюират духовно, стават нещо повече в плътта си. Може Духът малко да им помогне, да им даде летящ старт, да запали двигателя, но те си вярват, че си го правят сами и в един момент нямат нужда от Бога. Бог само ги гледа как те добре развиват даровете му и напредват. Хитонът на Исус не беше шит, беше едно цяло и беше праведността му, която цяла и завършена се дава на Светиите по жребия на Божия избор. Така и святата душа е цялата, от глава до пети, накадена, "усъвършенствана веднъж завинаги", както разбрахме. Но тези хора "разделят това, което Бог е съчетал". Както Павел казва: Толкова ли сте безумни? Започват с Дух и завършват с плът. В градски транспорт понякога срещаме клошари, луди, странни хора, които някак, аджеба, не усещат, че усмърдяват всичко, докато хората са готови да слязат заради тях на следващата спирка. Исая говори за духовните им въплъщения - те не просто не миришат хубаво, а са "дим в ноздрите ми и горещ огън всеки ден" те не усещат миризмата на смъртта, не разбират осъждането на закона. Те "седят в гробища и нощуват в скришни места, седят между мъртвите" Исая 65:4-5. Те са окаяни, защото ще са онази жертва, за която Исус казва, че "ще се осоли с огън".

Това е единствената святост, която Бог търси. Бог търси само своята святост. И Бог ни показва това с посещението на тримата мъдреци при новородения Спасител. Когато Исус се роди, имаше трима влъхви, които дойдоха от Изток и следваха една звезда; те носеха злато, ливан и смирна. Бебето Исус още не можеше да оцени или дори да види тези дарове, но Бога, Господ Исус Христос, той търси святост, както и вяра - "когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?" Лука 18:8. Това беше първият дар - златото, което и Петър сравнява с вярата ни. Той търси Божията святост. Няма как човек да се освети, освен ако не общува със Светия Бог. Това ухание на смирна, то се напоява при общение с Бога. Това е последното нещо, което нашата плът иска. Плътта, нашият лош старец, не иска да ходим на гости при Бог, не иска да общуваме с Бог. Иска да сме мръсни и да стоим в мръсотията си. Светият Дух иска общение със Светия Бог, а плътта иска "трапезата ни да е пълна с нечистотии и бълвоч, да няма чисто място" . Исая 28:8-9. Знаем притчата "кучето се върна на бълвоча си" - така плътта постоянно иска да се връщаме в мръсотията си, към старите си грехове; те са мъртви на Голгота и погребани, но тя иска да ги изровим и да живеем в тях, иска да се върнем в старото си състояние и да не общуваме със Светия Бог, Светите Писания и Светите човеци. Плътта желае противното на Духа, иска да сядаме да ядем с пияниците, митарите, блудниците, но не за да участват те в нашата святост, а ние в тяхната мръсотия. Тъй че, тази смирна е първото нещо и какво казва младоженецът тук - "аз обрах смирната" - той не е забравил това, това е било първото нещо на ума му. И затова цялото ни общение трябва да бъде свято, отделено от света, цялото ни поклонение трябва да бъде свято, различно; нещо, което съвременните развлекателни църкви не разбират - че ако аз се покланям по светски маниер, със светски средства, с плътска радост, с неща, които прихващат плътския ум и носят наслада на плътското сърце, аз нямам общение със святия Бог. "Принесете Господу славата на името му:Поклонете се Господу с великолепие свето." Псалм 29:2. Ако бия барабани, свиря с фанфари, дрънча на китари, остроумнича, рекламирам, прикотквам, усуквам, намесвам светското, то не съм на правилното място. Това са ти повечето църкви на 21 век, които не са поканени на тази свята гощавка, а разиграват вакханалиите на Дявола. С такава подбуда отиват повечето хора "на църква" и презират Светите Писания, понеже казват като онези "махнете се от пътя, махнете Светия Израилев" Исая 30:11, защото не отиват там, където е Той и където говори Той. На което Бог им отговаря "Понеже презирате това слово,....беззаконието ще бъде като развала, готова да падне." Исая 30:12. Бог ще ги събори, собствената им църква ще ги погребе; те ще бъдат като филистимците, които търсеха развлечение от Самсон, понеже са потърсили само развлечение от Исус. Имаше хора на пира без сватбени одежди, което е оправданието, така има и хора без парфюма от смирна, което е освещението и светостта. А човек или има двете, или ги няма. Но който има, ще му се даде, на трапезата има още.