Тайната вечеря

Дойдох в градината си, сестро моя, невесто:
Обрах смирната си с ароматите си:
Ядох сота си с меда си:
Пих виното си с млякото си.
Яжте, приятели:
Пийте, ей, изобилно пийте, възлюблени.

Песен на Песните 5:1

Молитва: Благодарим, Отче, за словото. Създай, Господи, точен отпечатък на това слово в нашето сърце. Цялата му сила, целият му сок, целият му смисъл, цялата любов, която си вложил в него, и наставление, да ни доведе до нова височина на вярата. Пази ни от изкушение, пази ни от плътта ни, която желае противното на Духа.

Знаем, че Песен на Песните е една алегория, един разказ за младоженеца и невястата, които са Христос и църквата. Звездата в случая не е Соломон, човешкия автор на книгата, нито е някоя от жените му, а Христос - Единият Христос и една истинска негова църква, изкупена с кръвта му. Тук в пета глава повестта ни води да разгледаме градината. В четвърта глава нашият младоженец, нашият Господ, говори за своята църква като за една градина, 12 стих, 'градина затворена е сестра ми, невястата; извор затворен, източник запечатан'. Затворена, запечатана - църквата на Бог е много различна от света; ние не трябва да бъдем като света; трябва да бъдем отделени от света, защото Бог ни е измил със словото и ни е осветил, и ни е призовал на святост; но също така тя е скрита от очите на света. Тя е скрита, тя е непонятна, светът не я разбира, както не разбира, не познава Светият Дух и Бог, и не вижда вътрешното и духовно поклонение към него, което е невидимо; и също така тя е скрита, никой не знае кои хора между сбирките в тоя свят са от неговата църква.

Но той я нарича градината и описва нейните хвали, нейните съвършенства, красоти, прелести. Той я нарича прекрасна, любезна, възлюбена, в тебе няма порок, и в неговите очи тя е съвършена. Когато човек се влюби, спира да вижда недостатъците на този, когото обича. Така и Божията любов е покрила многото ни грехове и ни е дарила много добрини и сега Христос ни кани в това любовно опиянение. В петата глава имаме една покана, покана за пир, да се черпим, за черпня, да седнем на една маса всичките. Тази покана я прави отново младоженецът; "дойдох в градината си, сестро моя, невесто." Църквата е скрита и тайна, но и това идване на Исус Христос е скрито и тайно в църквата; това е идване към всяка душа в тази църква; това е интимност; това е среща на душата с онзи, когото обича; но това също е скрито, една тайна вечеря. Външното общение на църквата с Христос е като случая в евангелията, когато Исус отиде в една къща и нямаше място от хора; Исус беше там и го търсеха някакви хора. Но когато Исус отиде само с учениците си преди смъртта си, той устрои една тайна вечера, която беше последната му гощавка с учениците и най-важната.

Така и нашата тайна вечеря с него е най-важна. Тук имаме нещо много интимно, много тайно, мистично; нещо ексклузивно, изключително, но съвсем истинско - само за душите, които са част от църквата. Както градината е затворена, срещите на душата с Христос са на затворени врата. В един смисъл Христос е винаги с нас. Той е с нас до края на света и ни помага в нашите немощи; той е вътре в нас и живее вместо нас, ние живеем с вярата на Божия Син и ходим в него. Но има един друг смисъл, в който ние се срещаме с Христос и това е в съкровеното общение, което имаме с Бог. Той не ни е призовал само да бъдем негови пратеници, с гръб към него; той ни е призовал да влезем в общение с него, с неговия Син. Християнството също така не е религия на хора, които гледат небето и се чудят къде е Бог. То е религия на хора, които имат Триединния Бог в себе си и искат да усещат присъствието му в себе си. Благодатта, любовта и общението са троицата на Божия дар. "Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. Амин." 2 Коринтяни 13:14 . Изкупените най-вече искат срещи с онзи, който предаде себе си за тях - най-хубавите срещи. Преди няколко проповеди се пошегувах, как българите мислят само за празници - само как ще седнат на масата, ще опънат покривката (тези, които са на гости, са по-добре), как ще се натъпчат до гушата; и останалото, което започва да излиза от гушата, ще го натиснат с малко пиене. Говоря за тия свинщини само за да видим колко различни стремежи имат земните и духовните; а тук имаме нещо, което пожелавам на вас и на себе си - цяла година - когато правим Господнята вечеря, имаме интимност с Бог, умовете ни се насочват към неговата жертва и сърцата ни се изпълват с любов от Светия Дух. Но, ако мога да се изразя така, тайната вечеря е дори по-интимна от Господнята вечеря. Господнята вечеря се приготвя и от хора, както отидоха учениците, и от Бог и е поравно външна и вътрешна, тайната вечеря се приготвя само от Бог и е вътрешна. Едната е възпоменание с вяра и любов, другата е пълнота на любовта. На едното можеш да присъстваш мъртъв, на другото - само жив. Мъртва вяра имаха онези юдеи в пустинята "забравиха бързо делата му" Псалм 106:12. Мъртвата любов е любов на думи, без дела. 1 Йоан 3. Едната може да донесе осъждение, другата - само насърчение. Тази среща е изцяло плод на Божието приготовление и Божието благоволение. "Аз дойдох в градината си".


И при нас, вярващите и любящите, - и при нас Бог сменя нашите времена - имаме времена на радост и тъга, на общение и самота, и пустош и отчуждение. Всеки светия се чувства понякога отдалечен от Бога, леко изстудял към Бога и Бог към него; когато се чувства малко настрани от Бога и неговите неща. Това е много пусто и студено време. Време, когато "радостта изсъхва от человеческите синове." Йоил 1:12. Има и времена, когато самотният чувства как Бог го милва, как Бог му шепне, как Бог го успокоява и утешава; как е неразделно до него, как Бог благоволява в него. И тези неща се сменят според това дали младоженецът идва при невястата. Чели сме за ревността на някои жени - пише съобщение на мъжа си и след една минута без отговор от него си мисли "намерил си е друга". Сърцето й е толкова предадено на него, че ако той не й говори постоянно и не я успокоява, че е неин.... и нашите души са така. Господ Исус ни се е обещал, той е наш; ние знаем, че той е наш. Обаче, когато не ни говори, когато Божието слово не ни говори на сърцето, влизат съмнения, страхове, студенина, може да има разсърдване. Започваме да ставаме законници, започваме да се опитваме да се подобрим, за да върнем изгубеното и да получим Божието присъствие. Някой път не очакваме и тогава идва в общение с нас. Мъжът се връща и грабва невестата, без въобще да гледа докъде се е приготвила, накитила, гримирала, гледа я в очите и тя потъва в обятията му и също забравя за себе си. Както когато апостолите се бяха заключили и Исус влезе през стената, без да отваря вратата. Някой път си мислим, "Господ ме остави, И Господ мой ме забрави." Исая 49; така ще бъде занапред. Но Господ идва. И най-сладко е тогава, когато се чувстваме недостойни, мръсни, грешни, неверни, и Исус дойде, и когато си отчаян, слаб, тогава усещаш силата на любовта му. Вечерята е, може да се каже, романтична.


Но нека видим пира. Това е таен пир. Тези, които участват в него, са вярващи. И не просто вярващи, а тайният човек на сърцето, който е украшението, за което Петър говори. И общението е между този таен човек на сърцето и Господ. Тук са само приятелите, не са поканени всички от целия свят. Кои са приятелите? Исус каза кои са приятелите - тези, за които даде живота си. "никой няма по-голяма любов от тази да положи живота си за приятелите си, вие сте ми приятели" Йоан 15:13-15. Те могат да не приличат на него много; могат да са всякакви, но всички са различни от него - грешници. Но невястата на Христос е най-грозната жена.....по природа. Митари, блудници, открити грешници, никакви-ци. Но, в тази същата книга, Песен на Песните, - същите хвалби, които Бог отправя към своя Син, които и църквата отправя към Него "гълъбови очи, ухаеш на нар, любовта ти е по-добра от виното, ти си най-красивият" - той ги връща към нея! И това е освещението и оправданието от Отца и от Сина, и от Духа, с което измива своята църква, изчиства от всяко петно и порок, измива я от всяка нечистота чрез словото, чрез вяра в истината и чрез попръскването с кръвта, и така в очите му тя е същата като неговия син. Тя става като самото небе - чиста като кристал и искрена - непорочна пред Божия престол Откровение 14:5. Когато двама влюбени си обменят поезия, единият пише стихчета на другия и после другия пише стихчета на единия; но по принцип се различават думите им, защото са различни в благолепието си, мъж и жена са. Но в нашия случай има такова сходство, че той дори нарича църквата "сестра ми"; те са като еднояйчни близнаци. И защо е това? Защото и осветените, и освещаващия са от един, от Бог. Нашият Господ, в прославеното си тяло след възкресението, успокои учениците и бедната Мария Магдалена с тези думи: "казвам се при моя Отец и вашия Отец; при моя Бог и вашия Бог".  И Синът възвести Божието име, сиреч съвършенствата Му на братята Йоан 17:6; Евреи 2:12, понеже ги имаха. Бог ги е предопределил да бъдат съобразни с образа на неговия Син и това започва със създаването на нов човек по образа на Христос. Господ и Църквата са като сестра и брат, като две капки вода. Но, това са приятелите и, този таен нов човек е поканен да яде и пие с една основна цел. И аз не мога да ви предам пълнотата на тези думи, но една от целите е да бъде възрастен и подсилен този нов човек. Новият човек в нас, знаем какво е, новото аз, истинският светия, Божието дело, роденият от Бог, роденият от словото, той трябва да расте, за да се уподоби човек на Христос. Затова, казва апостолът в Евреи, добре е сърцето да се укрепва с благодат; и там има предвид не старото сърце, а новото. Божията благодат в Исуса Христа е това, което иска да ядем и пием. Благодатните учения. Онова, което ни говори за неговото богатство, слава, щедрост, милост, любов ВЪВ Исус Христос; защото в него е благодатта. И хората, поканени на този пир, за тях е благодатта, те са получили благодатта, те са създадени по благодат, спасени чрез благодат, те са под благодат, те имат достъп до тази благодат, не, до всяка благодат в Исус Христос; и не им остава друго, освен да приемат още благодат. Старият човек загуби достъпа до градината, новият човек има достъпа до новата градина още сега, чрез първите плодове на Духа. И първият плод на Духа е "радост". И всички тези сладки и позволени, дори препоръчани плодове са "благодатта, излята в устните на Царя". Те знаят много добре какво е сложено на масата; те знаят много добре гласа на младоженеца и му се радват. Само благодатните думи само от устата на Исус Христос могат да те направят да растеш във вярата. Само те могат да те направят да се приближаваш към него. Само те могат да те направят да се веселиш и да си щастлив. Този един глас прави това. Гласовете от Синай не могат да те направят радостен. А гласът на младоженеца казва "ела, ела, ела при мен". И това е, което Йоан Кръстител много добре разбра - че думите на Исус Христос от собствената му уста, и от устата на хората му, доколкото говорим Божии думи, но с неговия звук, които влизат в душата, със силата на Светия Дух и любовта му - само те могат да направят някой да расте и да се радва. И затова Йоан Кръстител казва в Евангелието от Йоан, че Исус му е дал тази радост. Йоан живееше за това Месията да дойде и да говори думите на благодат. Затова каза "той трябва да расте, а аз да се смалявам". Славата на Йоан се смаляваше, но той растеше в благодатта на Христос и се приближаваше към него. Апостол Павел, който каза "на мен се даде тази благодат",  Ефесяни 3:8 не беше от славните апостоли и бележитите служители по това време. Галатяни 2:6,9.

Хората, поканени на този празник, искат да чуват този глас. Те знаят какво има на масата, но не знаят колко е много. Библията говори за Богатствата на Божията благодат. Това е друго нейно качество - тя е неизчерпаема. Яжте и пийте, да, пийте - пийте изобилно, пийте на воля. Както Цар Асуир от историята Естир беше определил - всеки си има чаша и колкото иска, му наливат. Естир 1:7-8. Пак, кои са тези хора? Те не могат да ядат нищо друго освен благодат. Не щат да слушат друг глас освен на младоженеца. Не могат да се хранят с рошковите на свинете. Както сме чели за блудния син, който искаше да яде от рошковите, но никой не му даваше. И той разбра две неща: че хората на света не са щедри, както Бог е щедър, и че това, което е на света, не може да се сравни с Божията благодат. Бог е щедър и това, което дава, е хиляда по хиляда пъти по-добро от това, което светът дава. И няма нищо по-хубаво от това учителство, което ни води към благодатта. Отиде при прасетата в калта, но дори прасетата не му дадоха. Хората на света са като кучета, които се хапят за един сух кокал. "Вън са псетата" Откровение 22:15 Но който има мъдрост, знае къде да отвори вратата и да влезе и да вечеря, и да яде с изобилие. Знае как да отвори устата си към своя Спасител, както пиленцата - към своя Създател. Йов 38:41; Псалм 145:16 Няма нужда да си дереш устата с рошковите и да искаш да си пълниш търбуха, да си дереш устата със сухи кокали - те са за кучетата и прасетата, на които не трябва да хвърляме нашите бисери, защото е сигурно, че няма да дойдат да ядат. Матей 7:6. Те, ако не са такива наистина и не останат в този образ, трябва да бъдат отбити чрез закона и да почакат под масата. Законът трябва да ги отбие от мисълта за този свят и да ги изправи пред вечността. Но нашите гости не могат да ядат и манната на законниците. Манната беше по Божията воля, но Исус какво каза "аз съм истинският хляб" "хлябът на живота" вашите бащи ядоха и умряха. И тъй, който върши делата на закона и се уповава на него, ще умре; понеже законът не дава живот. Манната беше образ на Исус и законът на Моисей е образ на познанието и на истината Рим 2, но благодатта и истината се появиха чрез Исус Христос. Йоан 1:17 В закона имаше образ на Христос, но не беше Христос. Законът трябва да доведе до Христос, но не е Христос. Юдеите ядоха манната дълго време, но когато стигнаха обетованата земя, имаха толкова много жито, че можеха да го сготвят по няколко начина и да им остане. Исус Навин 5:11-12. И Моисей, и Илия ядоха хляб от небето, но не беше вечния живот, когото изядоха с вяра. 3 Царе 17:6.


Гостите, които идват на трапезата, са се отказали от други духовни храни по диетични, по здравословни причини и вкусови причини. Другото, което не могат да ядат, е мухлясалия хляб на лицемерите и лъжесмирените. Гаваонците отидоха при Исус Навин с мухлясал хляб, за да се избавят от смъртта; но те не ядяха мухлясал хляб. И това лъжливо смирение, да ядеш пръстта на земята, не е от Бога. Павел говори за самоволно смирение и с такова мнозина идват при Исус, а са пълни и сити със себе си и своите заслуги и посвещения, в което се изпълнява словото от Псалмите за Месията:"чужденци ми се покориха наужким." Псалм 18:44. Това са хора чужди на Бога и на трапезата му, които не са гладни за неговата праведност, а тайно "обичат първите места на Божията гощавка". Те казват "чакай малко, остави тази благодат, махни тази трапеза, виж ме колко съм смирен." Това е, което Дяволът ги подучва, но те не разбират.  Това вече не е смирение, а най-голямата гордост. Има хора, които са готови да се простират на земята и да изброят всичките си грехове, а не приемат от Бога нищо. Това са най-гордите дяволски човеци- лъжесмирените. Те са като Юда, който не яде вечерята, а излезе да предаде Исус, с което показа, че не е достоен. Християните са смирени, но не по такъв извратен начин смирени, че да отказват Божиите дарувания. Христовите гости също така не пият размесеното вино на блудниците. Те познават Божията благодат и знаят, че човек, който се съединява с блудстващи с езичество и юдейство църкви и прелюбодействащи със света човеци, не е от Бога. Те знаят, че църкви, които искат от тебе душата ти, не са от Бога; понеже църквата не иска душата на човеците, а цялото й желание е към Христос и слуша неговото слово. И отиде Самсон в Газа, и видя там жена блудница, и влезе при нея.  "Защото поради блудница жена достига някой в нужда за късче хляб, А прелюбодейцата лови многоценната душа."Притчи 6:26 "Тя още причаква като крадец, И умножава престъпниците между человеците." Притчи 23:28 Така че те бягат от червената чаша на блудницата, която ги опива да идолопоклонстват, да блудстват с нечисти духове и да живеят за тази блудница и да оставят всичко на нея.

Приятелите-гости имат глад и жажда за истината. И за тях е поканата, която Бог отправя в Исая 55-та глава. Те я чуват наистина: "О вие които сте жадни, елате всички при водите; И вие които нямате сребро, елате, купете, та яжте; Ей, елате, купете вино и мляко, Без сребро и без плата. Послушайте ме с внимание, и ще ядете благо, И душата ви ще се развесели с тлъстина.Преклонете ухото си и елате при мене: Послушайте, и душата ви ще живее; И ще направя с вас вечен завет Според верните Давидови милости." Разбрали са, че благодатта се дава наготово и нашироко. Опрощение на греховете, спокойствие от мира с Бога, умиление от Божието снизхождение, усещане за милост и безопасност, свобода в Духа, ширина в сърцето, бистрота на погледа, желание за доброто и живот и светлина на душата. Той е направил вечен завет, но ние искаме да се връщаме всеки ден на тази трапеза.

Искам да приключа днес с това, че аз не мога да приготвя тази маса за вас. Само Светият Дух може да направи това, когато поиска. " Както не знаеш кой е пътят на вятъра, Нито как се образуват костите в утробата на бременната, Така не знаеш делата на Бога който прави всичко." Еклесиаст 11:5. Хората сега са навън, купуват гирлянди, украси, приготвят дръвници, цепеници, постници за бъдни вечер, мекици, паници. Обаче, това е езическо, четете Исая; но, дори да не беше, няма проповедник, който може да приготви. Няма. Това е приготвено от Бога и Бог кани и Бог идва, когато иска, на тази маса. И няма да е на 25-ти Декември, ако Бог не иска; но може да бъде всеки ден, или почти всеки ден, ако нашият младоженец благоволи. Но това не е от нас. Цялата благодат, всичко, което го привлича към нас, е негово собствено дело. Той венчава своите дела. И благодатта е наречена венец. Притчи 1:9. И вижте какво казва в книгата, Песен на Песните 3:11 "Излезте, Сионови дъщери, и вижте Цар Соломона с венеца с който го венча майка му В деня на женитбата му, И в деня на сърдечното му веселие." Бог ще дойде и ще ни сложи венците и ще ни развесели и ще обядва с нас. От неговата благодат приемаме, от неговата слава не отнемаме! Венецът стои на неговата глава. Той е помазан и от главата капе по тялото. На всеки от нас се даде благодат според Христовата мяра. Но нека се молим посещенията му да са по-чести. Защото, дори да излезем, както църквата, не можем да го намерим, той идва в нас, когато поиска.

Отче, благодаря за това слово, нека достойно го продължа следващия път. Нека разберем това, Господи, и се радваме на това, което си ни дал, и го разбираме, и живеем така, сякаш няма нищо друго на света, освен нашата голяма сватба с тебе, нашият празник. Но ти можеш да направиш всеки ден празник. Православните не са направили нито един ден празник на душата. Затова ти се моля да посещаваш нашите души - лично, в църквата и в цялото си царство и събор. Благодарим ти, Господи, моля се учи ни, подкрепяй ни, давай ни сила и радост в тази благодат. И нека виждаме твоите съвършенства, красота и благодат. В светото твое име се моля, амин.