Божието достояние - Джеймс Смит

Божието достояние!

Джеймс Смит 1860

Понеже вие сте люде свети на Господа вашия Бог; вас избра Господ вашият Бог да бъдете собствен нему народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята." Второзаконие 7:6

По природа всички хора са едни и същи. Имат един прародител, участват в една и съща природа и са виновни за едно и също престъпление и осъждение: "няма разлика - понеже всички съгрешиха и са лишени от Божията слава." Авраам не беше по-добър по природа от Фараона; нито Израиляните бяха за предпочитане пред Египтяните. Но когато човек не може да предяви право - тогава Бог упражнява благодат. И за славата на своето велико име, за да яви своята божествена природа и за да осъществи своите предълбоки и свети намерения - той тури различие между Израил и Египет. Затова Моисей им каза "вас избра Господ вашият Бог да бъдете собствен нему народ" Второзаконие 7:6. Затова трябваше народът да живее особно, отделно, и да не се счита между народите. Но Израил по плът е само образ на истинския или духовния Израил - на народа, който Бог избра в Сина си, да получи спасение и да участва във вечната слава. (1 Петър 5:10; 1 Солунци 5:9). Думите в този пасаж са по-приложими за тях - отколкото за онези, за които бяха изречени първоначално!

Забележете Божия план. Бог ги предназначи да бъдат негови, по-точно собствен нему народ. Както каза чрез пророка "Тези люде създадох аз за себе си: Те ще възвестяват хвалата ми." Исая 43:21

Той ги цени много високо. Да, невъзможно е да се каже колко високо ги цени. Чудни са думите, "Понеже Господ избра Яков за себе си, Израиля за свое достояние." Псалм 135:4

Цени ли овчаря овцете си? Господ нарича своите хора "неговото стадо, хубавите му овце." Еремия 13:20

Свидно ли е на заможния богатството му? Бог казва за народа си, "Ще бъдете мое достояние, понеже цялата земя е моя."  Изход 19:5

Цени ли князът скъпоценностите си? Бог казва за народа си: "Те ще бъдат мои, в деня, когато приготвя скъпоценностите си!" Малахей 3:17

Скъпа ли е на младоженеца възлюбената му и скъпо откупена невяста? Писано е: "както женихът се радва на невестата,

Така Бог твой ще се зарадва на тебе." Исая 62:5

Цени ли възцареният самодържец короната си? Бог е казал: " И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня, И царска корона в дланта на твоя Бог." Исая 62:3

Каква чудна любов стелят такива изрази! Колко драгоценни за Господа трябва да са людете му! Те наистина са неговото достояние!

Бог ги избра да бъдат негови. Избра ги изсред други. Избра ги с предпочитание пред други. Избра ги да ги приближи до себе си, за да го познават! И по най-дивните пътища ги довежда до това да го познават така, както е разкрит в Исус Христос.

Той ги избра, за да се нуждаят от него; и да имат такава нужда от него, че да не могат без него. Затова той ги прави да усещат нуждата от неговата благодат, мъдрост, сила и присъствие. Те не могат да си набавят тези неща от друго място или да бъдат щастливи - не и ако не усещат неговото присъствие и любов. Това показва, че той ги е избрал, за да се наслаждават на неговото присъствие и да бъдат завинаги с него. Неговата скиния се разпростря всред народа - предобраз, и емблемата на неговото присъствие винаги беше с народа. Духовното му присъствие е всякога с духовния му народ и той скоро ще ги събере в славното си присъствие - и  ще ги има близо до себе си завинаги!

Той ги е избрал измежду другите с намерението да бъдат собствен нему народ - и като е направил това, е действал СВОБОДНО. Не е било, защото е видял нещо в тях или защото е очаквал нещо от тях; а в проявата на своята независима и света суверенност ги е избрал да участват в славата на неговия Син.

В своя избор той е действал и с УМИСЪЛ - не е взел някакво прибързано решение - а избраните са изпълвали мислите му. Сърцето му е било завинаги насочено към тях. Затова ги е избрал в Христос още преди да създаде света; преди своите най-древни дела.

В своя избор той е действал МЪДРО - както наистина е искал да ги придобие. Понеже всеки от тях може да изповяда, че ако Бог не го бе избрал, той никога не би избрал Бога!  Природата диктува избора; и понеже нашата природа е плътска и нечиста, ние никога не бихме избрали Бога, който е духовен и свят.

Изборът му е изражение на неговата ЛЮБОВ. Любовта, която ги избра, би направила и дала всичко за тях! Затова Бог не пощади своя собствен Син, а го предаде за всички тях; и така им даде уверение, че ще им даде всичко в Христос [и заедно с Христос].

О, чудесата, съкровиществувани в любовта на този избор!

Избирането на такива създания, каквито сме ние, за собствен нему народ разкрива такава благодат, такава снизходителност, такава безкрайна мъдрост и любов. То сякаш казва "Господ има нужда от теб." И, наистина, ако той показва всички славни съвършенства на своята природа, ако предава от своята безкрайна пълнота на твари, ако по най-удивителния и смайващ начин се проявява като Бог - то, наистина се нуждае от нас!

     Както майката се нужда от детето, за да източи гърдите си;

      както Бащата се нужда от сина, за да сподели с него имота си;

      както младоженецът се нуждае от невестата, за да утоли 
      своята дълбока любов към нея, която е потаил в сърцето си;
      Така и Бог, нашият заветен Бог, можем да кажем, се нуждае от
      нас.
      Божият избор казва "Господ те обича!" Обича ни!
      Да, и с любов вечна, неизменчива, суверенна, безконечна и
      дадена даром!

Ние, като негов народ в Христа, сме обсипани с цялата Божия любов. О, тези чудни думи на Исус: "Ти си ги възлюбил, както си възлюбил мене!"
Възлюбени, ако Бог ни е избрал за свой собствен народ - нека имаме за ръководна цел в живота си да бъдем изцяло негови!

И както Бог иска да бъдем близо до него - нека ежедневно се стремим да се приближаваме и да стоим близо до него.

Ала...
Малцина от мъдрите на тоя свят
неколцина от родените в дворци,
Всемогъщи Царю на благодат,
ще видят благост в твоите очи

Той взима човеци от долно положение
за Божии наследници и синове
и така излива голямо посрамление
върху кръвта синя на князе

Зове безумеца и го запознава
с тайните на свойта благодат,
та ниско мъдростта му да остава
и гордостта му дан' надига врат!

Природното губи всичките си слави,
щом пред неговия трон застава;
плът пред него няма да се хвали,
хвалбата с Господ една остава.