Свидетели за sola fide от средновековието

Мартин Лутер може да е най-известният и най-влиятелен разпространител на библейската доктрина за спасение чрез вяра в изкупителната смърт на Христос, но далеч не е първият. В най-тъмните години на тъмните векове просветлени души и оживотворени пера са разпръсвали тази фундаментална истина, често заплащайки с живота си. Тук ще споменем трима от тях и ясните им свидетелства в подкрепа на познатото ни реформаторско мото.

Уолтър Хилтън (1340–45 – 24 Март 1396), английски монах от августинския орден, в своето творение "Стълбица към съвършенството" (като прочутата "Лествица"), Книга I част III глава II, говорейки за покварата на душата, казва в духа на реформаторите:

"..... колкото и да си окаян, и колкото и големи да са греховете ти, остави себе си заедно с всички твои дела, добри или лоши, извикай към Бога за милост и го помоли за спасение единствено заради скъпоценните страсти на Христа; направи това уверено, и несъмнено ще го имаш. Що се отнася до първородения грях, както и до всички други, ще бъдеш спасен [от тях], да, съвсем като [най-отдадения] калугер. И не само ти, но и всички души, които се уповават на неговите страсти и се смиряват, признавайки своята окаяност.....дори да са натрупвали грехове цял живот и да са били лишени от всякакви духовно познание за Бога....заради тези скъпоценни страсти на Господ Исус Христос ще бъдат спасени и ще стигнат блаженството в небесата."

Петър Бруски и Анри Лозански, двама "ересиарси" от 12 век, първоначално клирици, после отстъпили от католическата система. Петър е свещеник, а Анри клюнийски монах в югоизточна Франция. Двамата, следвайки Св Писание, отричат също порочната практика на педобаптизма (младенческото кръщение), храмовете, литургиите, месите, църковното хорово пеене и поклонението към образи.  Първият бива хвърлен от разярената тълпа в клада от дървени кръстове, които сам се готвел да изгори; около подобни клади последователите му си устройвали угощения с печено месо. Анри прекарва последните си години в затвор, като вероятно завършва живота си там.

Петър Преподобний, виден духовник на църквата по това време, пише в 'Tractatus Contra Petrobrussianos' следното против учението на Петър Бруски, че човек се спасява само чрез собствената си вяра:

"Ако признаваш това, че някои могат да се спасят само чрез вярата си (учението на Петър Бруски), без кръщение, защо не вярваш, че някои могат да се спасят без вяра, чрез кръщение?...."



"Те (еретиците и последователи на Петър Бруски) казват, че Бог бива подиграван от църковния хор, понеже той се наслаждавал единствено в святи сърдечни чувства, нито можел да бъде призован чрез силни гласове или музикални мелодии."

Именитият католически проповедник Бернар от Клерво, в 66-тата си проповед върху Песен на Песните, обвинява тях и другите еретици, познати като албигойци или катари, освен в другото като отхвърляне на църковните власти и чистилището, в следните ереси:

"Те ни осмиват, понеже прилагаме кръщение върху младенците, понеже се молим за мъртвите, понеже търсим ходатайството на светиите. Те самите са пълни с нетърпение да отричат (вероятно да отричат, че членовете на К. църква го притежават действително) Христос между всякакви човеци, мъже и жени, малки и големи, живи и мъртви."

Осмивали са ги, и ще осмиват, понеже е писано за ерусалимската дъщеря, истинската Божия църква, новозаветната:

"Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря." Исая 37:22