Какво е грехът

                                                  Какво е грехът

Който иска да добие правилни възгледи за истинската Христова религия и за състоянието на душата си, е длъжен да се вглъби в необятната тема за греха - строящият високо трябва най-напред да копае дълбоко. Допуснем ли грешка в това, което вярваме за греха, пропада всичко останало във вярата. Изрази като "спасение" "обръщане във вярата" "истина" "святост", та и самото име "Исус", отекват неясни, кухи и безполезни, ако не получат плътно очертание от черното учение за греха. Докато сме на тази земя няма да получим пълната картинка за греха, нито ще разберем съвършено колко сме грешни, ала ако това откъслечно знание ни доведе до едно усилено търсене на Христа, до спасителното покаяние, до оценяване на вечната му саможертва в Божия завет, то Светият Дух, който дойде да изобличи света за грях, ще е свършил своето добро дело в нас и душите ни ще са проумели истината.

                                   

Грехът е престъпление против Бог

На първо място трябва да знаем, че грехът е нарушение на Божия закон, на десетте Божии заповеди. Чрез тези десет заповеди и техните собствени на словото разяснения виждаме нравствените несъвършенства и прегрешения на човека. Когато правим това, което ни е забранил, и когато не правим това, което ни задължава да правим, или го правим по непозволен начин или от лоша подбуда, се явяваме престъпници на Божия закон. "Всеки който върши грях, върши и беззаконие; защото грехът е беззаконие." 1 Йоан 3:4. Грехът не е да нарушиш човешки закон или просто да направиш нещо лошо в очите на хората, нито сериозно да нараниш някое човешко същество или да скандализираш обществото, той е престъпление срещу самия Бог, "който е Свят" и "е над всички"  и "праведен във всичките си пътища и добър във всичките си дела" Римляни 9:5; Псалм 145:17. Това, което прави всеки вид грях грях, чудовищно престъпление, и не просто грешка, е, че чрез него се хвърля голямо, незаличимо петно върху властта и правосъдието на Царя на царете и върховният Съдия. Добре познат ни е принципът, според който срещу колкото по-високопоставена личност извършим престъпление, толкова по-голямо се води оскърблението и толкова по-сурово е наказанието; нито са толкова далече времената, когато законът е давал тежка присъда за една лоша дума, прошепната срещу владетеля. Безбройните ни грешни постъпки (и мисли) ни правят оскърбители срещу най-високата от всички личности и отрицатели на тези качества, които са му най-присъщи, и най вече на праведността му, която е неговата същност.

Актът на грях носи към Небесния Цар посланието: ти не заслужаваш да царуваш и съдиш, пък мен най-малко! и също отричаме силата му в залавянето и наказването на враговете му. С опитите си да скрием греха си пък отричаме неговия всевиждащ взор и неговата вярност в заплахите му. Ако Бог спре да бъде справедлив и праведен, той трябва да спре бъде Бог. Неговата правда е неделима от неговата слава, тя е вгнезден камък в короната му. Затова е казано "Небесата възвестяват правдата му и всички народи виждат славата му. " Притчи 97:6. Неговите слуги са поставени на тази земя да проповядват, че "е праведен и в него няма неправда". Пс 92:15 Така се самоопределя Той неведнъж, в това се състои значителна част от величието и славата му. Прегрешенията, следователно, са нагли посягания към жезъла и чукчето, които ръцете му държат, Псалм 48:10 подъл опит той да бъде свален от престола на правосъдието. Ала и по-лошо има - със всеки грях ние не само оскърбяваме този праведен Съдия и Цар, но и се показваме най-неблагодарни предатели на нашия Създател, който ни носи от люлката до гроба. Видно е, че на никого другиго, освен на този същия Бог, не дължим съществуването си и всички добри неща в живота си. Той ни е правил безчет "добрини и ни е давал дъжд от небето и плодородни сезони, и ни е пълнил сърцата ни с храна и веселие". Деяния 14:17, като трябва да сме му благодарни не само за това, че ни снабдява с даровете на природата, но и за онези постижения на човечеството в технологичния му напредък, които правят живота ни много по-лесен и безметежен от този на дедите ни, защото е Той, който "е дал земята на човешките чада" Псалм 115:16 и им "дава по-голям разум, отколкото на земните животни"  Йов 35:11. Като негови твари, за които той полага всестранни грижи, ние му дължим най-голяма почит и преклонение, постоянно страхопочитание и благодарение, а се оказва, че живеем и постъпваме пряко противоположно на това, което се очаква от нас; живеем безбожно, без мисъл за Бога. Така, в нашето проклето (както ще видим), а не блажено невежество, сме склонни да мислим греха или за нищо, или за престъпление единствено срещу човека, както казахме, или за дреболия, за дребна грешчица. Ала грехът е голямо зло и ако трябва да бъдем точни, единственото зло и омразно нещо за Бога. Бог не мрази хората, защото са бедни, болни, глупави или грозни, Бог се гнуси от хората и ги мрази, защото са грешни. Каквото и да казва или да не казва обществото или собствената ни съвест, всеки грях е "гнусно нещо, което Бог мрази" Еремия 44:4. Тук е намесена неговата личност, накърнено е неговото достойнство, подиграна е неговата праведност и той не може да остане безразличен. Когато Цар Давид изповядваше убийството и прелюбодейството, които стори, той призна, че вината му беше най-вече пред Бога и престъплението му - най-вече срещу Него. "На тебе, само на тебе съгреших, и пред тебе извърших това зло" Псалм 51:4. Има различни видове грехове, които разбираме от Божието слово, както има и различни начини, по които хората в безбожието си отричат греховете си или тежестта им, и ще се наложи да покажем по малко и от двете, за да знаем, всеки за себе си, къде се намираме и дали не се намираме там, където не трябва. Вярно е, че много грехове са същевременно престъпление срещу държавата, щета или обида срещу човека, но много други, и то не по-малко тежки, са видими или значими само за Бога. Затова ни е заръчано да не гледаме нещата само отвън. 2 Коринтяни 10:7, да гледаме поне малко от Божията гледна точка, в дълбочината на Божия закон и неговата цялостност и духовност, за да видим подробно какво представлява човекът. Мнозина грешници, които са затънали до шията в грехове, си въобразяват, че нямат грях, като казват: "не съм убил, не съм откраднал, не съм измамил!" и с подобни думи набързо си измиват ръцете пред себе си. Но оправданието им няма да мине пред престола - грехът далеч не е само това. Такива питаме: А греховете на устните и езика? Ето присъдата за всяка лъжа: "който говори лъжа няма да устои пред очите ми." Псалм 101:7. Имайки предвид, че "всеки човек е лъжец" Псалм 116:11, какъв трябва да бъде изводът? Кой ще дръзне да се нарече по-чист и свят от пророк Исая, един от най-чистите и скъпи служители на Господа, който при гледката на небесната слава изповяда "Горко ми! защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни" Исая 6:5?? Вулгаризмите, мръсните шеги..... и заради тях иде Божият гняв! А какво ще кажем за "не вземай името на Господа, твоя Бог, напразно" Изход 20:7? Минали сме цял живот без "Божке" "Господи" "Божичко", не сме пускали някога майтап за "дядо Господ"? Не сме ли говорили несериозно, неразумно или прибързано за този, пред когото човеците ще отговарят "за всяка празна дума в съдния ден"? Матей 12:36 и който ще ги "съди от устата им" Лука 19:22?


Отвъд това, което изричаме с устните си, в тъмните ъгли на сърцето ни се подвизават и нашите грешни мисли, желания, представи, чувства. За съжаление има мнозина, които разбират, че са престъпници пред Бога едва когато видят, че Бог "изпитва сърца и вътрешности" Откровение 2:23, това, което е вътре в нас, и че "Бог ще съди тайните на човеците". Рим 2:16 и докато не видят това чрез Божието слово и по-конкретно чрез Божия закон, който съди и дълбините на сърцето, си мислят, че са взели билет за рая, защото пред хората са безукорни, сияни и превъзходни светци или най-малкото "не можеш да кажеш нещо лошо за тях". Вдигнем ли обаче очи към първите четири заповеди от Божия закон и погледнем ли десетата, и виждаме как те говорят основно против грехове, които убягват на окото на властта, нито се порицават от човешка уста, обаче си остават крещящи престъпления против Божия закон. Съвремието ни е наложило за подразбиращо се и неоспоримо схващането, че няма никакъв Бог и набожните са измамници, измамени наивници или луди, с което болшинството атеисти, инак считани за "добри хора", заплюват закона още от първата му заповед - "Господ, нашият Бог, е един Господ и да обичаш Господа твоя Бог с цялото си сърце, и с цялата си душа, и с цялата си сила." Второзаконие 6:4-5. Има и други, които, ако и да не отричат съществуването на Бог, в стремежа си да се изкарат невинни и да потушат искрата на съвестта, отричат Бог, отричайки закона; измислят си един беззаконен Бог, такъв, който им приляга, който не им се сърди за греховете им и който е като духа от лампата - автомат за желания, приятел, който в нужда се познава. Обаче "нашите пътища не са като неговите пътища, неговите мисли не са като нашите мисли" Исая 55:8.


Крайно наивна и съвсем фатална е заблудата, че Бог е като нас и се съобразява с желанията ни или пренебрегва нечистите ни мисли. Бог "отхвърля желанието на безбожните" Притчи 10:3, никога не може да търпи греха, камо ли да го приеме, където и да се намира, колкото и да е незабележим за всички останали. Трети пък прескачат в заповедите греховете, за които са виновни и си мислят, че със всичко са се справили и законът за тях е диплома с пълно шест. Те не са чули, че "който опази целия закон, а съгреши в едно, е виновен във всичко. Понеже онзи, който е казал: "Не прелюбодействай", е казал и: "Не убивай", но ако не прелюбодействаш, а убиеш, си станал престъпник на закона." Яков 2:9-10. Дори да приемем хипотетично, че човек показва незачитане към само една заповед, това пак би означавало, че той показва същото презрение към закона, което би имал, ако нарушаваше всички заповеди (ние нарушаваме много повече от една, разбира се), защото, ако не пренебрегваше повечето, не би изпуснал и едната.


Но всички се опитват да се оправдаят, да сметат греховете си под килима, и така лъжат за Божия закон, в който няма лъжа и неправда."знаем че Божият съд е според истината върху тези, които правят такива работи." Рим 2:2. Лъже ли Бог, че сме престъпници? Такава клевета срещу Съдията няма да мине. Отричането на престъплението ще се приеме за отричане на самия Съдия и вече разбрахме кой има правото да отсъжда. "но Бог нека си бъде верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш". Рим 3:4. Лицемерите от своя страна, имайки се за неподсъдими, съдят другите за грехове, които самите те вършат, с което показват, че нямат грижа за душата си и се превръщат в мишена за укора на Исус "първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око." Матей 7:5. Въобще, никой не иска да бъде осъден грешник, всеки иска да бъде приятел на съдията, съдия на съдията или съдия на другите осъдени. Както и да въртят и усукват обаче, колкото и да се опитват да затворят тези страници от Божиите атрибути и да принизят Бога до нашето ниво, скрижалите със закона стоят открити и не избледняват. Заповедите са си заповеди и "всички те са праведни" Псалми 19:9, грехът си е грях и е "омразно дело и беззаконие за осъждане от съдиите." Йов 31:11, а Бог е "Съдията на всички" Евреи 12:23 и грешниците ще си имат работа с него.

Ако още присъстват съмнения, нека още един път се допитаме до словото за личното мнение на Бога - ето как говори той лично, от първо лице, по тия въпроси. "Ти не си Бог, който се наслаждава на беззаконие"; "Бог е праведен съдия, който всеки ден се гневи на нечестивия"; "Бог ще съди света"; " ще смаже главата на онзи, който не спира да ходи в престъпленията си." Псалм 5:4; 7:11; 9:8; 68:21. Ако наистина Бог е толкова оскърбен от греха и толкова много неща биват грях, не е чудно, че Исус казва: "Много нещо имам да говоря и да съдя за вас" Йоан 8:26. Бог, вечният "АЗ СЪМ" Изход 3:14 се разкрива какъв е само и единствено в своето слово, което го въздига като един съвършено справедлив Съдия, гледащ отвисоко света. Който отхвърля Божието слово, независимо каква част от него, отхвърля самия Бог, който ни е показал своите недостижими пътища, който не се променя и който не се дели на части, точно както словото, което го разкрива. Другия път, когато грешникът побърза да притъпи съвестта си, нека помисли: всяка дума - нарушена, презряна или пренебрегната - се превръща в осъдителен закон. "който ме отхвърля и не приема думите ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден." Йоан 12:48. Нежният, търпелив и любящ Спасител, дошъл първия път да спаси, не да съди и погуби човешки души, даде да се разбере на онези, които си представят един изтъкан от милост Бог с продупчен от вратички закон, че Божият закон никога и довека няма да се отмени, няма да се промени, няма да се смекчи, няма да се ореже и няма да спре да осъжда.  "Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.Защото, истина ви казвам, докато премине небето и земята, ни една чертичка, ни една точица от закона няма да премине, докато не се сбъдне всичко. " Матей 5:17.  Законът не се променя, защото Законодателят не се променя, той е Бог отвека и довека, а законът е отражение на това какъв е Законодателят. Апостол Павел се мислеше за праведник, защото беше много религиозен, и дълго време не виждаше високата летва на закона, но заповедта "не пожелавай" Рим 7:7, която сочи към сърцето ни, го сграбчи и го постави на мястото му - осъден грешник на скамейката пред Божия съд.

Но и всички заповеди осъждат "скрити" провинения. Между тях са идолопоклонството, неверието, завистта, незачитането на Божиите неща, злобата, както и гордостта във всичките й лица - това са все неща, "които Господ мрази" Притчи 6:16, грехове тежки като олово. Исус отлично показа висотата на Божия закон и дълбочината на нашата греховност, когато разкри едно по-дълбоко, по-духовно значение на заповедта "не прелюбодействай": Чули сте, че е казано на древните: Не прелюбодействай. А аз ви казвам, че всеки, който погледне жена похотливо, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.  Матей 5:27-28. Това той каза за онези ангели по лице, а дяволи по сърце, които бяха дошли при него чисти и спретнати, готови за небето; такива срещаме и днес с бели ризи и вратовръзки и чисто досие. Не можем и да отречем, че в ума има много грях и съвсем цял грях - да замисляш как да направиш някакво зло на друг човек, може да не е грях на дело, но е прегрешение, вече родено и осъществено между стените на ума. Ние не сме по-праведни от това какви сме в мислите си, както гласи максимата"каквото мисли в сърцето си, такъв е и той" Притчи 23:7.  Кой с чиста съвест може да каже, че не е раждал и хранил в сърцето си възгордяване, зли мисли, завист, похот, злоба, хитри измамливи планове, извратени сексуални фантазии и още куп дяволии и че тези неща не са били част от него и не са били на път да се проявят при малко по-различни обстоятелства? Който се мисли за чист и непорочен, наистина не познава душата си. Йов 9:21. Отвътре всички са мръсни, включително християните в калището на старото си битие - "и вас, които някога бяхте отчуждени и врагове в умовете си чрез зли дела," Колосяни 1:21. От нас е имало добри хора според близките ни, изрядни съседи, а защо не и образцови граждани, но отвътре е било клоака: зад всяко добро дело е седяла сладка самопохвала, зад хубавата дума - подбуда, зад погледите - потаени зли желания, зад фасадата - гардероб старателно пазени кирливи ризи.


Грехът е дело на Сатана и негово владение и закон
Макар Бог да е Създателят на всичко, не е възможно грехът да дойде от Съвършения и Светия, от единствения Добър. Грехът е рожба на Сатана и негово превъплъщение и представител. Сатана беше създаден чист и беше привилегирован от Бога, бе може би най-красивият и почтен от всички небесни същества, но се разбунтува против Бога и стана "Противникът" на всичко добро. Въвлечен в този космически бунт се оказа първият човек, Адам, който подобно на Сатана беше крайно привилегирован да живее в Божието присъствие и в един съвършен и съвършено покорен нему свят. Сатана се възгордя и завидя на Бога и на човека, като се изпълни със злоба и безумна ярост, и се реши да засенчи Божията слава и да обезобрази венецът на Божието творение - човечеството. За това той трябваше да впрегне цялата си хитрост и омраза и да вкара в действие този безмилостен лакей, греха, който веднага докара до най-плачевно окаянство всички от рода на прадедите ни. Бог направи завет с Адам - ако Адам слуша Бог и не престъпва заповедта му да не яде от дървото на доброто и злото, ще се наслаждава на онова благополучие (единствено живот на общение с Бога може да се нарече благополучие), на онзи живот и на онези привилегии над останалата част от творението, с които Бог беше дарил своя човек. Обаче Адам и Ева използваха зле свободата си - съгрешиха, послушаха не Бога, а змията, и така "чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, така смъртта премина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха," в Адам всички се наведохме и паднахме, станахме грешни и смъртни Римляни 5:12, а Сатана взе привилегията на падналия ниско човек да има власт над творението и стана "князът и богът на този свят" Йоан 12:31; 2 Коринтяни 4:4, невидимият под-управител на целия невярващ свят. Свободата на действие, която Бог му дава, му позволява да изкушава всеки земен жител, а за капак на всичко се сподоби да бъде и нещо като прокурор, наречен от Бог "обвинителят", като обвинява човечеството за същите онези злини, в които сам ги изкушава.


С прегрешението си Адам и Ева нарушиха Божия завет, паднаха победени от Сатана и сами заробиха себе си и потомството си на Дявола според правилото "от когото бива победен някой, на него и роб става" 2 Петър 2:19. Едно ухапване, една лъжа беше нужна на змията, за да отрови жертвите си и да се увие около тях в смъртна хватка. Че победата на Сатана бе пълна, ни известява единственият по-силен и мъдър от него и Единственият, който го изхвърли от висините - Бог, на когото принадлежат силата и мъдростта. "И бе свален големият змей, онази древна змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява целия свят, свален бе на земята и ангелите му бяха свалени заедно с него." Откровение 12:9. От това разбираме, че силата и влиянието на Сатана са наистина неимоверни, защото жертви и доброволни слуги са му станали не само човеците по целия свят, но и немалко ангели, които отначало са били при Бога и са били с Бога, но са "оставили първото си обиталище" Юда 5. И наистина, ако ангелите, които превъзхождат много хората "в мощ и сила и в мъдрост" 2 Петър 2:11; 2 Царе 14:20, не могат да устоят на Изкусителя, колко повече малкия човек, който е "като плява пред вятъра" Йов 21:18 и ронлива пръст Пс 103:14!

От световната история виждаме, че преди да дойде Христос Освободител всички земни царства са били в катраненочерен мрак, в мракобесие и суеверие, в идолопоклонство и човекопоклонство, в кръвожадство и неправда, в сладострастие и извращенство. От полюс до полюс - междуконтинентални империи или сбутани в джунгли и пустини дивашки селца, всички лика-прилика, здраво вързани за ралото на неправдата. Сатана се е разположил върху народите и действа със размах - с опашката си завлича милиони във кървави войни и размирици, с устата си изпепелява милиарди в пагубни страсти и религиозни лъжи. Божието слово оприличава Сатана на непобедим огнедишащ змей, на един морски дракон, наречен Левиатан. Бог пита възгорделия се човечец Йов: "Левиатанът ..... ще ли направи завет с тебе? Ще го вземеш ли за вечен слуга?" Йов 41:4 - не, той не слуша никого, нито може да бъде опитомен, а е направил живеещите цялата земя свои вечни питомни слуги, които денонощно буни да се закоравяват и роптаят против Господа като шумно море. Дяволът "прави морето като съд на мироварец" Йов 41:31. На повърхността на развълнуваното човешко море са онези бунтовни атеисти и езичници, които с думите си и нечестивите си дела гневят Бога, под повърхността му - онези "християнски" лицемери, чиито сърца са далеч от Господа и които тайно мразят истината му. Несъмнено и всички небесни жители биха повярвали на лъжите на Сатана, ако Бог не бе утвърдил истината си на небесата. Пс 89:2. Пак, Сатана е наречен "ревящ лъв" 1 Петър 5:8, който "кръстосва и обикаля земята" като своя територия, в която не е обезпокояван от никого. Ако Дяволът наистина беше съскаща змия, лъв-човекоубиец или ламята от приказката, която поглъща хората като залъци, или пък всеизвестният козел, които всички ни се показват в цялата си страховитост и отвратителност, щяхме да се уплашим, да бягаме или да търсим някаква помощ, но, уви, това са само онаглеждения, които изтъкват неговата хитрост, свирепост и унищожителност, които, както всичко друго във вярата, не приемаме достатъчно сериозно. Цялата му власт е една невидима добре изплетена и здрава мрежа от нечисти сърца и сили, които си съдействат, за да вършат неговата воля. Той не само ходи до всяко кътче на земята, но и чрез греха се простира до всяко човешко сърце (ако Бог не му забрани), бидейки "духът, който сега действа в синовете на непокорството" Ефесяни 2:2.


Грехът е бунт
Грозната, озъбена паст в портрета на греха е бунтовността. И сам по себе си всеки грях е бунт, но във особени случаи той си вади рогите. Когато лишените от благодат грешници богохулстват, например, наричайки Божеството с най-недостойни епитети или роптаейки против неговата воля, те показват на чия страна са и какво е действителното им отношение към Бога, най-големият им благодетел и пазител. Свикнал да приема всичко за даденост, човек побеснява и се разпеня, когато го застигне беда или намеренията му срещнат препятствие. На горкия него не му се ще да има нищо общо с Бог, който не се съобразява с него и не му угажда на най-малката прищявка, дума да не става с такъв, който няма нищо общо с него и е готов да му заповядва и да го съди. "Ти си ме заробил със греховете си" Исая 43:25 казва Бог на дръзкия грешник, или: "ти се опитваш да ме подчиниш на своята воля". Човек не може да се примири и да направи компромис със "своето" - своят мир, благополучие, своята воля, макар и той самият да е притежание на Бога."Не ми ли е позволено да правя със своето, каквото искам?" Матей 20:15. Не е ли Творецът в пълното си право да се разполага с творението си, още повече когато това е за негово добро? Доброто в живота приемаме със затворени очи, все едно изниква от нищото (или "пада от небето"), но когато дойде някакво зло, когато ни сполети някаква беда, веднага подозираме Бога в неправда или зло намерение и със злост го набеждаваме. А "Ще мучи ли волът при яслите си?" Йов 6:5.


А какво право има ситият и доволният да се оплаче? Може ли грешникът да надига глас, когато самият факт, че живее на Господнята земя, е върховна проява на милост? Но хората не само се оплакват и сити и доволни, с пълни къщи, стомаси и тайници, те мразят Бог в сърцата си, обиждат го с устните си и, най-лошото, презират го с животите си. Какво по-голямо презрение от това да обърнеш гръб на някого? В откритата борба има някакво признание, с което признаваме някой за достоен да ни бъде противник, но в пренебрежението противникът е низвергнат дори от достойнството си да бъде насреща ни. "Безумният рече в сърцето си: Няма Бог!"  Псалм 14:1. Безумието, забележете, е в сърцето - човек може да е религиозен и да изповядва Бога, но в сърцето си да го презира и да му е враг. "Този народ ме почита с устните си, но сърцето им стои далече от мене." Марк 7:6. Ужким в лагера "Божий народ", а негови върли врагове! Не овце, които слушат неговия глас, а вироглави кози, които бягат в сърцата си от него. Лицемерите искат да получат заслуга за вярата си и сами да си изградят религия и праведност чрез традиции, обети, човешки поучения и заповеди. Но за това са длъжни да вземат Божието име на себе си, без да отдадат слава на Бога, и да пренебрегнат изписаните по цялата книга Божии предписания за истинско благочестие и спасение, при което Бог не може да замълчи. "Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли." "Аз, Аз съм Господ; И освен Мене няма спасител." Исая 42:8; 43:11 "И мислиш ли това, о човече, ти който съдиш тези що правят такива работи, че ще избегнеш от Божия съд като правиш и ти същото? Или презираш богатството на неговата благост, търпение, и дълготърпение, без да знаеш че Божията благост те води към покаяние? А по упорството си и непокаяното си сърдце ти трупаш на себе си гняв за деня на гнева и на откриването на праведния съд от Бога" Римляни 2:3-5.


Враждебното човешко отношение, вроденият атеизъм, не е предизвикано толкова от факта, че съществува някакъв Бог, някаква абстракция, колкото от натрапливата идея за един оскърбен Свят Бог, държащ пред очите на всички списък с нарушени закони, чиито очи следят всяка наша стъпка и чийто гняв е надвиснал над главата ни; както и от идеята за един милостив и човеколюбив Бог, който безкрайно превъзхожда по добродетел злобната земна сган, нас, които живеем в злоба и завист, омразни сме и се мразим един друг. Тит 3:3. Ярката светлина на славата на Бог в неговите атрибути е омразна на земните жители, както слънчевите лъчи са нетърпими за подземните твари.


Бунтовниците, ако можеха, биха решили своя проблем - Бог -, като го унищожат, но тъй като не могат (безбожието им може да навреди само на човек като тях Йов 35:8), гледат, като дойде случай, да потъпчат името му, да се обърнат и да не слушат думите му, изречени от устата на неговите служители. Те си мислят, че могат да сритат и прогонят Божието слово като досадно псе, но те са кучетата, които заради лаенето си ще загубят дори милостта да слушат Божието слово."Махнете от пред нас Светия Израилев." Исая 30:11, казваха отстъпниците в Израел на пророците, което ще рече "не искаме да знаем нищо за такъв Бог, който иска да ни следи и да ни съди." Изповед, която, облечена с други думи, редовно можем да чуем от устните на мнозина възмутени от проповеди безбожници. Безбожието на хората ги учи да не искат Бог да съществува и да правят това, в което мисълта за него остава най-далечна. Те не считат, че той заслужава тяхното присъствие, думите му - да бъдат изслушани и още по-малко - послушани.  "Нечестивите се отчуждиха от утробата. Приличат на глухата усойница, която запушва ушите си и не ще да чуе гласа на омайвачите, колкото и изкусно да омайват." Пс 52:3.

Нечестивите се отклоняват от Божиите повели и от предназначението си без някой да ги е насъсквал против Бога - да ги е предубедил или прелъстил някак си, - а още от най-ранна възраст; не искат да слушат не само своите родители, а бащата на бащите, мъдрият баща на духовете" Евреи 12:9 който чрез словото си учи търпеливо на най-важното, "за великото спасение" Евреи 2:3; чийто глас ако биха слушали "щеше да им бъде добре и животът им да се опази." Еремия 38:20; раждат се с необрязани уши. Едва са се научили да ходят с краката си, и са започнали да ходят в съветите си и в упоритостта на нечестивото си сърце, отиват назад, а не напред. Еремия 7:24. В нито един момент от живота си те не могат да му отдадат хвала и да го приемат, а готовият им отговор към него е: "оттегли се от нас, защото не благоволим в знанието на пътищата ти." Йов 21:15. Ушите им, и двете, са отворени за лъжи и мръсотии, за измислиците и залъгалките на Дявола, които им копаят гроба и им постилат ада Еклесиаст 7:6, а за Божие поучение, което би ги довело до живот и вечно наследство, нямат и иглено ухо да дадат. Сърцето им е кораво, невъзприемчиво за Божието слово, и само се закоравява повече от него, както глината от слънцето. "Колкото повече ги викаха пророците, които го зоваха към покаяние и им проповядваха вярата, толкова повече те се оттегляха от тях" Осия 11:2.

Не е по-окуражаваща картинката и в така наречените църкви, където би трябвало не само да се слуша, но да се и чува и послушва словото - проповед след проповед се прогласява, а полза няма - капки мляко в океан от катран! Думите на Исус към неговите слушатели са в потвърждение на това: "не приемате свидетелството ни." Йоан 3:11. "Кой повярва на известието ни? И мишцата Господня на кого се откри?" Исая 53:1. Кой вярва и кой от вярващите вярва хубаво, според тежестта на авторитета на думите и според полезността им във всяко отношение? Във всичко това няма нищо чудно - самото слово ни открива, че "плътският ум е вражда против Бога, понеже се не покорява на Божия закон, нито пък може." Рим 8:7. Коренът на това непослушание е в човешкото естество, което се е изменило след греха на Адам и Ева. "Човек се ражда диво осле." Йов 11:12, магаре, което само хвърля къчове и не обръща внимание на говедаря. Всичко спрямо Бога ни е наопаки. Във всичките ни способности има неприязън към Всевишния Бог и когато не можем да избегнем срещата с него, се стига до вадене на оръжие. Не мислим за него, не чувстваме добри чувства към него, не прилагаме съветите му, не треперим от заплахите му.

На туй отгоре има една изопачена, гротескна наслада в греха, която прави човек злокобно да се усмихва и да потупва по гърба себе си и другите, които участват в греха му. Дори наясно чрез Божия закон, че заслужава наказания и гняв за греховете си, макар конфронтиран с ясните последствия от действията си, човек продължава упорито да съгрешава, и не само това, но и често се радва на греха и на другите, които съгрешават. Рим 1:29-32. Нашето е сляпото безгрижие на веселия бродяга в поета Христо Смирненски "Наште радости съдбата (т.е. Съдията) не е в сила да срази, ний се смеем и когато трябва да текат сълзи. Ний не мислиме за утре, ни за ад и ни за рай, нас не стряска, не тревожи на живота тъмний край." Радостта при сторен грях идва от заблудата, че Бог забравя или ръцете му са къси и ще се отървем безнаказани, но това е заблуда - ние сме потърпевшите ще ядем каквото сме си надробили. "пътят на нечестивите ги води в заблуждение." "Не се заблуждавайте, Бог не е за подиграване, понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне." Притчи 12:26; Галатяни 6:7. Още при даването на Божия закон, при сакралното сключване на завета в подножието на димящата планина и Божия огън, когато по-скоро трябваше да засвидетелства своята вярност, еврейският народ без никакъв срам отпразнува най-дръзкия и безобразен грях, който можеше да стори - да се поклони на делото на ръцете си: "после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят." Изход 32:6. Грехът туря това, което е горчиво, за сладко - става по-силен, по-нагъл и по игрив под сериозната заплаха Божия закон. "Когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във нашите телесни части, за да принасяме плод за смърт;" Римляни 7:5. Щом Бог казва, че е зло, значи е добро! Дяволска логика! Не само евреите, но и всички човеци са коравоврати Изход 32:9 заради греха, обърнати с гръб към небето и засилени към ада и не желаят да се обърнат към Бог. Сърцата им са там, където трябва да са краката им - на земята; краката им ритат, където трябва да са сърцата ни - хвърлят къч срещу небето. Бог казва: Не прави това!, опакият човек казва: Ще го правя, и още как!; Бог казва: Вярвай в това, което ти казвам!, безверния човек казва: Във всичко друго бих вярвал, но не и в теб!.


Бог наказва човек с някоя тежка беда или неволя за греховете, човек не призовава Бог, а се закоравява, влошава и дори "към греха," за който е бил наказан, "прибавя бунтовничество, като умножава думи против Бога." Йов 34:37. Така беше с Фараона, който не познаваше Господ и не искаше и да се запознае с него, а го хулеше и угнетяваше неговите чада - избрания му народ. С всяка язва Бог удряше този Египетски цар все по-близо до сърцето, докато накрая не уби и първородния му син, но костеливият орех, наречен човешко сърце, направи Фараона да става по-горд, жесток и безумен, вместо по-смирен, състрадателен и благоразумен. Изход 8:19. "Бог говори веднъж и дваж; Но човек не внимава." Йов 33:14 Онзи, който не се мени, стига дотам да мени подходи, за да покаже нашата непослушност. Затова Исус укори някои градове, които получиха свидетелство от два съвсем различни по вид и начин на живот проповедника, два подхода на едно свидетелство, и пак не вярваха: "А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, които седят по пазарите, подвикват на другарите си и казват: Свирихме ви, и не играхте, ридахме ви, и не плакахте. Защото дойде Йоан, който не ядеше, нито пиеше, и казват: Бяс има. Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на митарите и на грешниците. И мъдростта се оправда от чадата си."   Матей 11:16-19.  Нямаше какво повече да се направи, в такова сърце проповедта винаги ще удря на камък. Дълготърпението на Бог няма предел, в добавка към думите на своите проповедниците той си служи със много и различни средства, за да обърне вниманието на човеците към греховността им и същинската опасност за душата им: знаци, чудеса, внезапни природни бедствия, войни, морове, гладове, но твърдоглавците закоравяват челата си, не удрят чело о пода в смирение, а забиват глава в земята и не се покайват; в тях дори се раждат нови намерения за съгрешаване. Господ ги поразява добронамерено, а те "не се връщат към този, който ги поразява, нито търсят Господа Саваота.", а "говорят горделиво и с надигнато сърце: кирпичите, които Бог събори, паднаха, но ние ще строим с дялани камъни: черниците се изсекоха, той го каза, но ние ще ги заменим с кедри." Исая 9:9,10,13.


Болшинството читатели биха се възмутили от такива крайни твърдения. Все пак, нали всички обичат доброто? Нали човек е разумно същество? Ала на едно място, наречено Голгота, тъжният факт се потвърди и препотвърди и се премахна всякакво съмнение веднъж завинаги. Исус Христос, Очакваният Месия, Единородният Божи Син, Кроткият Агнец, не само не бе добре дошъл и"го молеха да си отиде от техните предели" Матей 8:24, не само не бе желан и"своите му не го приеха" Йоан 1:11, не само не бе слушан и "изтърпя от грешните такова противоречие срещу себе си" Евреи 12:3, но и бе мразен с жестока омраза, и то без причина Пс 25:19; бе предаден в ръцете на грешници, бит, подигран, заплют и убит. За цялото му добро, му върнаха зло; за всичките му благодеяния, му платиха в злодеяния: "сега и видяха, и намразиха, и мене, и Отца ми." Йоан 15:24. Той им даде всеки повод да го обичат и богопочитат, пък те му отвърнаха с всеки вид враждебност. Наистина, когато Бог се яви в плът 1 Тимотей 3:16, на грешниците се даде най-близкото до възможност да унищожат истинския Бог, и те се възползваха! Събраха се и го разпнаха, и никой не обели дума в негова защита, освен, в жестоката насмешка на Сатана, онзи, който го осъди, за да се отърве по-бързо от делото........ Тук, на Голгота, се прояви истинската природа и характер на човека и се разкри окаяното нечестие на неговото сърце; тук се разкриха възможностите на "свободната" човешка воля, чудовищните измерения на престъпността ни! Толкова можем, толкова искаме, такива сме! Колкото и зъл да се е показвал човек дотогава и оттогава, пришествието на Имануил на земята хвърли толкова светлина върху греха, че всичко останало заприличва на най-малката дреболия, поставено редом до убиването на въплътената Любов! Грехът, посят в Рая, роди плода си в Разпятието; плодът от дървото стана дървения кръст. Богоубийството, разпъването на Господа на славата, доказа, че хората от този свят са лишени от всякаква истинска доброта и мъдрост и не отстъпват на самия Дявол. 1 Коринтяни 2:8 - Старият Ирод използва мъдростта на старейшините, за да намери Исус, а старейшините - силата на Пилат и младия Ирод, за да го убият!



След като Христос умря, възкръсна и се възнесе на небето, той остави на земята своите ученици заедно с учението си светлина за света, докато Сатана получи смъртоносен удар и човеците на света, които възлюбиха тъмнината, останаха без най-голямата си мишена. Ето защо нямаше как сценарият с Исус да не се повтаря - непокорството към въплътеното слово да не се превърне отново в непокорство към проповядването слово и към проповедниците, които "излизат да водят до послушание към вярата човеци от всички народи." Рим 1:5. Исус предрече продължаващия бунт и яростната съпротива, която щяха да срещнат неговите последователи: "Ще бъдете ненавиждани от всичките народи заради моето име.А ко бяхте от света, светът щеше да люби своето, но понеже не сте от света, а аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете думите, които ви казах: Няма слуга, който да е над господаря си. Ако мене гониха, и вас ще гонят. Ако са пазили словото ми, и вашето ще пазят." Матей 24:9; Йоан 15:20. Никой народ, никое племе, никоя раса не е била така оклеветявана, малтретирана и убивана, като християнската новозаветна църква. "Много пъти са воювали против нея от младостта й" Псалм 129:1; тя, както своя Господ и глава, трябва да "пострада много." Тръгнала по кървавите му стъпки, тя вече близо две хилядолетия, без да насилва и заповядва, бива насилвана и умъртвявана. Където се появят благовестителите й, носещи мир с дара на благодатта, начаса се появяват техните убийци и гонители. И ничия воля не среща толкова съпротива, прекословие и презрение, колкото Божията, изявена в устите и животите на вярващите. Дори "Пилат и Ирод, които по-рано имаха вражда, се сприятелиха в онзи ден" когато Исус трябваше да умре. Лука 23:12. Всички заравят секирата и вадят кръста, когато видят Христос.


Тук пак изскача въпросът "Откъде-накъде"? Откъде това отношение у хората, които нямат нищо против буда, алах, кришна и всички други мними божества, а към Светата Троица и Христовото учение таят бездънна злоба и реагират с най-остра физическа реакция? Отговорът е прост: Има една истина и една вяра, и една любов, и всичките лъжи, нечестиви дела и омрази трябва да бъдат срещу нея. Както преди казахме, целият свят вкупом се бори против Бога на страната на Сатана."Защо фучат езичниците и народите замислят суета? Застават земните царе и се наговарят управниците заедно против Господа и против неговия Помазаник, като казват: Да строшим оковите им и да отхвърлим от себе си въжетата им." Псалм 2:1-3. Когато Сатана усети движение в някоя от мрежите си по света (където Божият Дух идва да вади души от неговите лъжи и Божието слово хвърля мрежата на евангелието), насочва цялата си тъмна сила в поток от яростна злоба. Той изпраща и управлява своите заслепени чада, както Бог направлява и изпраща своите просветени със " любов от чисто сърце, добра съвест и нелицемерна вяра". 1 Тимотей 1:5. И понеже неговите чада са лишени от истина, любов и не могат нито да слушат истината на Божието слово, нито да отидат, където отиват Божиите синове, безумната обида от изобличението за онова, което заслужават, и завистта за онова, което не им принадлежи, бързо прераства в пламенен гняв. Божието слово разкрива кървясалите им погледи, лигавите им морди и тъмните им сърца така, както фенер - прилепи, и запалва гнева им: "Знам, че сте Авраамово семе, но искате да ме убиете, защото моето слово във вас не се побира. Аз говоря това, което съм видял у моя Отец, така и вие правите това, което сте видели у вашия отец. Исус им каза: Ако Бог ви беше Отец, щяхте да ме любите, понеже аз от Бога излязох и дойдох, защото и от себе си не съм дошъл, а той ме прати. Защо не разбирате речта ми? Защото не можете да слушате словото ми.Вие сте от вашия отец, Дявола, и искате да вършите похотите на отца си. Той си беше от началото човекоубиец и не пребъдва в истината, защото истина в него няма. Когато говори лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата отец."  Йоан 8:42-44.


Забележителното в тези думи е, че Исус не прави опити да помири своите гонители със себе си, нито се мъчи да ги убеждава в своята истинност или да им дава някакви надежди и възможности за покаяние. Исус знае, че те са дамгосаните кози на Сатана и няма да повярват; той има основание за тази категоричност: още от началото, от зараждането на борбата между доброто и злото в райската градина, те са предопределени да бъдат от страната на тъмнината и на злото. 'И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата." Битие 3:15. Във война ще бъдат, докато свят светува, семето на жената - роденият от жена Свят Месия и всички Божии чада, които са осветени в него и свързани с него чрез живот и вяра, и семето на Сатана - родените от жена нечисти и непокорни човеци, които не познават Истинския Бог и нямат Божията любов. Едните имат мир с Бога, чиста съвест и са уверени в неговото благоволение, а другите нямат мир и ако имат съвест, тя ги измъчва и подтиква към още зло, и могат да чакат само гняв. Първите са  приятели на Бог, негови деца, деца на светлината, слуги, съпруга, царе, свещеници, дом, храм, дърво в градината му и избран имот, а другите са неприятели, бунтовници, деца на лукавия и на тъмнината, безполезни слуги, блудници, престъпници, зли настойници, дом на нечестието, дървета с лош плод, "стрелци, които го огорчават, стрелят по него и го мразят." Битие 49:23.



Както видяхме по-горе, биографията на греха и трагедия за човека започна с бунт, и с бунт ще завърши. Всяко поколение е "неверно и опърничаво" Матей 17:17, но колкото повече се приближаваме към края на всичко, по-зле ще става, "лукави човеци и прелъстители ще стигат все по-далеч в злото". 2 Тимотей 3:13.Тежките удари от Бог - природните катаклизми и човешките войни - не ще доведат до трезв размисъл и прогласено покаяние, а само ще напластят мазол върху и без това вкамененото човешко сърце. Пророческите думи, противно на идеята за някакви утопични бъднини, когато хората ще разберат истината, ще се преклонят пред словото и ще се запрегръщат и зацелуват един друг, говорят за една нестихваща съпротива на човечеството до пълното му унищожение. "И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си и ще излезе да прелъсти народите в четирите краища на земята, Гог и Магог, и да ги събере за война, на които броят е като морския пясък. И те излязоха по цялата ширина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; и падна огън от Бога от небето и ги погълна." Откровение 20:7-9. Ето тази обща непримиримост на човека е причината Бог да употребява великата си сила по един (благ) или по друг (суров) начин, за да може един ден "на името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ" Филипяни 2:10-11. 


Грехът е нашето наследство от Адам
Свойството на наследственост, което обикновено разглеждаме в биологията, намираме и в духовното. Греховността е природна - универсална за човека и наследствена. Казано по нашему "крушата не пада по-далече от дървото". Името Адам на еврейски означава "човек" или "човечество". Адам съгреши като представил на цялото човечество и никой не може да каже, че би постъпил по-добре от него и не би паднал, защото ние сме в образа на падналия Адам, не, ние сме падналия Адам, който е отчужден от Бога и в лапите на Дявола. Човек несъмнено е паднал много ниско в сравнение с положението, в което е бил, станал е много "долен".

В началото човек беше в съвършен съюз и общение със своя Създател, но след греха той не може дори да види святото му лице и да не умре. Изход 33:20. Бог го създаде "малко нещо по-долен от ангелите" Пс 8:5, а сега с него се случва същото като с "зверовете, които погиват" Пс 49:12. Отначало "всичко беше твърде добро", Битие 1:31 защото всичко, създадено от Бог, е добро, и всичко раждаше по вида си. След грехопадението пак всичко ражда по вида си, но вече не е добро, а е зло, особено човекът, който няма в себе си нищо добро Рим 7:18, а носи в себе си греха, който е твърде греховен Рим 7:13, разгледан под прозорливото око на Твореца. Човек си остава такъв и до днес, грехът не се е загубил през поколенията: "от стъпката на крака дори до главата няма в него здраве, но струпеи, и синини, и гнойни рани:" Исая 1:6. Заради нашия родоначалник Адам, от когото дойдохме всички,"няма праведен човек на земята" Еклесиаст 7:20. Всички хора от Адам насам са подквасени с неговата закваска и са от неговото тесто - раждат се с греховно естество, с вродена склонност към грях, лишени са от Божията праведност и святост, които са задължителните условия за Божията слава, и са изключени от благото Божие присъствие, живеейки на прокълнатата земя.  "роденото от плътта е плът" Йоан 3:6, но "плът и кръв няма да наследят Божието царство" 1 Кор 15:50, защото "какъвто е пръстният (който бе изгонен от Рай Едемски), такива са и пръстните (далеч от Бога и жилището му)" 1 Кор 15:48.


Ние сме пръст и плът, слаби и уязвими, което е доказателство за това, че сме грешни и проклети от Бог. Няма животно, което да боледува от толкова болести, нито такова, което само да си докарва нови, както човека. За вродената греховност свидетелства и Давид "Ето, родих се в беззаконие и в грях ме зачена майка ми." Псалм 51:5.  Още по очевидно става, като погледнем назад - преди Бог да даде заповедите си - и видим, че част от наказанието за греха - телесната смърт, "царува от Адам до Моисей и над несъгрешилите с прегрешение, подобно на Адамовото, който е образ на Бъдещия." Римляни 5:14. и завлича непрекъснато и непреклонно всички и до днес. Тоест не всички са съгрешавали като Адам - съзнателно против Божия заповед, не, няма да сгрешим, ако кажем, че не всички народи са чували за Бог, който заповядва каквото и да било, ала всички носят вината на Адам и съгрешават по хиляди начини заради наследеното от него покварено естество и всички не могат дори да започнат да вършат свети и праведни дела заради загубата на онази част на Божия образ, която ни уподобяваше на Бога и ни държеше в неговото присъствие. Исус нарече жителите на земята "онези, които са долу, от този свят", "които ще умрат в греховете си, ако не повярват" Йоан 8:23-24. Това, което трябва да притеснява суеверната душа, не са наследствени проклятия, семейни магии, орисии, а наследството на греха, на нашата втора, станала първа по сила природа, дошла от нашия прадед Адам. До последния си дъх сме белязани с родилния белег на тази уродливост. "Лошото дърво прави лоши плодове" Матей 7:17, а лошите дървета не ги чака нищо добро. 

На фона на това опитите един народ да се издигне за сметка на друг въз основа на това колко повече внимание отделя на религията, колко по-развито и културно общество се е изградило в него или колко повече закон има във владенията му, колко по-праведен е този закон и колко повече се спазва, са богохулни и против свидетелството на Божия закон, който заключава, че "Бог от една кръв ги направи", но "не са Божий народ" ; "всички са под грях", "никой не търси Бога"; Римляни 3:9-10. Само е вярно, че както всички народи имат специфична култура, етнически състав, история, така имат и наклонност към специфични грехове, за които получават специфични наказания.Така всеки народ е градина от лоши дървета, които според гнилото си семе и лошата си почва дават различни лоши плодове.

Грехът е силно заразен
Освен че грехът е вкоренен в нашето естество по наследство, отделните грехове се умножават между хората като заразни болести. Паразитът не обича нищо повече от нов домакин, така и грешникът не може да стои сам в греха си и трябва да намери други. Четем за развратни жени, "които умножават престъпниците между човеците", Притчи 23:28, за царе, които "направиха цял Израел да съгреши" с лошия си пример и безбожните си повеления. 3 Царе 14:16.  Определен порок така може да се разпространи между един народ, че кажи-речи всички до някаква степен да участват в него. Знаем кой е греха на Содом и Гомор, с който бяха заразени и съседните им градове. Еремия 50:40. В Израил имаше време, когато "всички бяха прелюбодейци" Еремия 9:2; "от малкия им до големия им всеки беше се  отдал на сребролюбие и от пророк до свещеник всеки правеше лъжа." Еремия 6:13. Разбира се поквареното естество, което споменахме, способства за това - организмът ни е с наследствено отсъстващ имунитет спрямо греха, че и повече от това - ние привличаме греха и го приемаме с широко отворени обятия. Когато човек върши грях явно пред други хора, те лесно се повеждат и подмамват и съгрешават заедно с него като по сигнал, най-непринудено и естествено. "лошите беседи развалят добрите нрави" 1 Коринтяни 15:33, предупреждава Павел християните. Съжителството, общуването, дори продължителната среща с безбожен човек няма как да не доведе до изкушение и предаване на някой грях.


Затова е първата и най-неотложна мярка човек да " не седи със суетни човеци и с лицемерци да не тръгне;  да намрази събранието на злодеите и с нечестивите да не седне." Пс 26:4-5. Не ставаме ли от масата на пияниците, ругателите и клюкарите с глави, пълни с ругатни, мръсни шеги и клюки? Не се застояваме ли множко пред огледалото след едно длъжко обикаляне пред витрините със суетните и самовлюбените? Не ни ли прави един час с гордите да се възгордеем, понеже не сме като онези, другите (които и да са те)? Не умножава ли бунта и греха съученичеството на нашите деца с онези, които нямат нито коректив от учител, нито страх от Бога, нито най-елементарно възпитание от безбожните си родители? "не се сприятелявай с гневлив човек и с яростен не ходи заедно, за да не научиш пътищата му" Притчи 22:24. На всички вярващи, които обичат истината и светостта, е заповядано "излезте изсред тях (ходещите в грях) и се отделете, казва Господ, и не се допирайте до нечисто" 2 Кор 6:17. И дори духовните, зрели християни, които стоят твърди във вярата и ходят със своя Бог и принасят обилно плодове (дела) на правда, са заплашени от заразителността на греха. Както плевелите не подбират къде да хвърлят семе и никнат и в най-добре-обработената и пазена градина, така и грехът се прехвърля от един на друг при първа възможност, ако навесът на Божията благодат и истина не предпази Божият човек. Инак Апостол Павел не би предупредил: "ако се хване човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазиш, да не би и ти да бъдеш изкушен." Галатяни 6:1. Тази зараза ни напомня за онези болести, за които казваме, че "видиш ли го, се считай и ти за заразен."


Да, дори един поглед е достатъчен за греха да се промъкне в душата, да се изстреля като стрела в нея. Очите на Ева бяха кепенците, първите прозорци, които допуснаха греха в човека. "и като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да прави човек мъдър" Битие 3:6. Оттогава ние се изкушаваме и съгрешаваме най-много като нашата пра-майка - като видим нещо желателно. Ако Божиите очи не гледат греха, защото са твърде чисти, за да гледат лукавството и той не може да гледа беззаконие Авакум 1:13, без да се гнуси и гневи, то ние трябва да направим завет с очите си, за да не участваме в безплодните дела на тъмнината Ефесяни 5:11. Цар Давид, мъжът по Божието сърце, безстрашният и благочестив воин, непорочният в пътищата си, извърши редица ужасни грехове и почти загуби живота и царството си, като "хвърли поглед" на една жена, която не му принадлежеше. Което ни води до това, че:


Грехът е силен и ни прави зли
Грехът е описван в Библията като сила, която оковава и овързва с въжета или окови, които държат грешника и го водят към ада. Можем да го сравним с бесният от гробищата, "когото никой нямаше силата да укроти, защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, и той бе разкъсвал веригите и строшавал оковите" Марк 5:3-4. Така грехът е твърде силен, не ние контролираме него, а той оковава нас.  "Нечестивия ще го хванат своите му беззакония: И с въжeтата на греха си ще бъде уловен" Притчи 5:22. Имаме живо доказателство за това в живота на може би най-силния мъж, живял някога. Самсон беше съдия, вожд в Израел във време, в което Божият народ нямаше нито духовни наставници, нито власти, налагащи ред, което доведе до анархия и пропадане на народа в блато от грехове. И самият Самсон, който със силата си уби лъв, а после и 1000 мъже с ослова челюст и едва тогава се измори, и който разкъсваше нови въжета като прегорели кълчища, сам бе замотан като малко дете и омотан като младо яре, първо излъган и после хванат и повлечен за ахилесовите си пети - похотта и честолюбието. Онзи, когото лъвове и войски не можеха да одраскат, бе разкъсан от собствената си похот. Каква е причината, тогава, Дяволът да идва лично да ни мами за всяко нещо, след като ние сами обичаме злото, а не доброто, да лъжем, а не да говорим правда! Пс 52:3 Какви сделки за продаване на душата трябва да правим с него, когато ние сами сме се продали за нищо! Исая 52:3 Всеки любим наш грях, към който сме най-привързани, е същинска рожба на нашата греховност и ние всячески го оправдаваме, възнасяме, галим, отдаваме му се и мечтаем за него като едно глезено детенце, докато той "ни заробва, изпояжда, взема нашето и се превъзнася" против Господа 2 Коринтяни 11:20. А когато дълго съпътствалата ни страст сама изгасне или ни напусне, ние се хвалим, че сме я надвили, докато винаги е била нейната воля над нашата! От една килия в друга, от едни окови в други! По думите на Спасителя "Всеки, който върши грях, е роб на греха."  Йоан 8:34.



Всеки, който не е освободен от Бога, е затворник на греха, без значение колко свободен се чувства или за колко добър го мислят хората. И в една клетка има място да се направят няколко крачки, но това в никакъв случай не е свобода. Пък и в тъмницата никой не вижда с какви и колко вериги е вързан. Християните също са били затворници в самите себе си, преди да бъдат освободени: "между които и ние всички сме живели някога в похотите на нашата плът, като сме изпълнявали волята на плътта и на мислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева." Ефесяни 2:3 Да съгрешим, не е въпрос на някакъв избор, който правим от неутрална позиция. В изборите си ние сме пристрастни към греха, а в живота си - пристрастени към него. Не е трудно да си признаем, че забраненото ни привлича. Мигом щом разберем, че нещо е забранено, го пожелаваме или желанието ни към него се усилва многократно."крадените води са сладки, и хляб, който се яде скришом, е вкусен". Притчи 9:17. Грехът има голяма власт над нашата воля и ум, над всичките ни сетива. Той не е само тази или онази зла постъпка, а е като болестно състояние, което засяга цялото ни същество, всичките части и органи на тялото ни и действията им, или като отделна наша личност със собствена воля, която ни дърпа за конци, които ние наричаме наши "влечения". И наистина, апостолът го нарича "тялото на греха" Римляни 6:6, което със своите части - "блудство, нечистота, страст, зли желания, и алчност" Колосяни 3:3 - всякога живее и движи в сферата на злото. Едно влечение може да изчезне, но друго се появява на него място. Това е като при агресивния грип - един симптом изчезва, друг се появява, но вирусът е навсякъде и просто се активира ту в една тъкан, ту в друга. Възпитанието, нравоучението, добитите в детство навици и страхове, както и наказанията, изглеждат ефективни средства против греха, но в най-добрия случай само го задържат да постои уютно вътре в сърцето, където той се подхранва чрез въображението, докато не реши да излезе с подновени сили, като изряла вода от тенджера под налягане. "И да счукаш безумния в хаван със счукано жито, безумието му няма да излезе от него." Притчи 27:22. "Кой може да направи от кривото право" Еклесиаст 1:15. Децата, в които гледаме (а не ги гледаме, тоест възпитаваме, защото любовта ни прави слепи) и виждаме само доброто, наивното, чистото, също са податливи на греха и хванати в дълбокото му коренище. "и самото дете се познава по делата си" Притчи 20:11. Ако плодовете им са малки и малко, то е защото клоните им и стъблата им още не могат да носят повече.


Необходимостта от дисциплина, нуждата да внушаваме страх и респект в детето, за да не наранява другите и себе си и да не оспорва нашата власт и намерения, трябва да ни навежда на мисълта, че греха се крие и в това най-мило и крехко същество. Ако все пак не съгрешим в дадена ситуация, най-често то е от страх да не бъде чрез порицание наранена гордостта ни ("всевишния" у нас грях) или да ни се отнеме чрез по-тежко наказание възможността да съгрешаваме или да съществуваме изобщо. Това показва друго качество на греха - като един паразит, той търси не само да изсмуче хранителните вещества на организма, но и мисли за своето оцеляване и приема различни форми, за да продължава да се размножава, докато не ни изяде целите. Между някои грехове има съревнование и не всички могат да съжителстват заедно наведнъж. Лицемерието често потиска други грехове, като нечистия език, невъздържаността и разврата, за да подхранва само себе си.


Но грехът мрази не само нас, и по-точно най-достойната част от нас - душата ни, но и ни прави да мразим другите хора, създадени по Божия образ. Божият закон се заключава в двете заповеди: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила, с целия си ум, и ближния си като себе си."Лука 10:27. Грехът (както си знае) мисли, говори и прави обратното - мрази Бога и човека с цялото си сърце, душа, сила, ум, и търси повод да убие. Колчем ни направят най-малката забележка, ние се обиждаме и за нанесената обида веднагически посягаме към ножа и брадвата. Никак не са ни нужни манифести, призовки, речи за война, злоба в нас можем да ринем с лопати. Божият слуга Яков увещава Христовите овце да "отхвърлим преизобилстващата злоба". Яков 1:21.

От най-малката дреболия в сърцата ни се отварят водопади от злоба, надигат се бури и войни, пожелаваме най-голямото зло на онзи, който е дръзнал да смути леко мира ни и да бутне венеца на главата ни. За всяка според нас злина срещу нас претендираме за справедливост, а искаме да връщаме тъпкано (този израз е още един показателен пример за това как плътта обръща наопаки Божия смисъл и замисъл в езика ни Лука 6:38), "с лихвите", да заровим врага и да потанцуваме на гроба му. Егото, азът, нашето същество е на първо място в отношенията ни; плътта ни не може да търпи друг над нея, не иска дори да стои наравно с другите, гледа да се изтъкне и изкачи на пиедестал, дори с цената на това този пиедестал да е изграден върху планина от трупове - другите да бъдат убити или ранени, или с очернено име или лице; нямаме криле и не летим, но гледаме другите отвисоко. Вътре в себе си сме злопаметни, отвън - злонравни (когато не сме лицемерни).



От греха тялото е станало свиреп звяр с такъв нрав, че ако Бог не го ограничаваше, ако не бъде усмиряван от Божията благодат, от скърби и мъки от Бога 1 Кор 9:27, както и от светските власти, които чрез робски страх възпират буйствата му, ще хвърли душата в разврат и разруха, което виждаме отчасти в живота на някой твърде пропаднали във пагубни пороци грешници, които сами се "затриват". Колко пъти сме се изкушавали и само големият страх или любовта към Бога, или Божието провидение са ни възпирали. Добре, че Бог е промислил препятствия за желанията ни, иначе горко на всички ни! Лъвът и мечката се насищат с плячката си и се прибират в бърлогите си, но грехът не спира, той е като кръстоска между преживно животно и хищник - поглъща на една хапка и избълва, разкъсва и предъвква, докато от душа, дух и тяло не остане остатък. Тялото е унизено заради греха Фил 3:21, само за светиите то ще бъде променено във възкресението на праведните, когато ще получат духовно тяло. Членовете му са оръдия или оръжия на неправдата, с които човеците се самонараняват и действат против Бога Рим 6:13. Очите и ушите като ада не се насищат Притчи 27:20, стоят широко отворени порти, през които в душата влизат образи за зли желания и възбуди; езикът е "свят на неправда" Яков 3:6, "необуздаемо зло, пълно със смъртоносна отрова" (стих 8); гърлото е отворен гроб Рим 3:13; краката тичат към всяко зло стих 15; коремът у мнозина се е превърнал в бог. Фил 3:19.

Грехът е измамлив
Но макар всички части на тялото ни да са зли и озверени против доброто, седалището и изворът на греха е сърцето или умът ни, който владее над нас чрез изкусна манипулация. "Сърцето (умът) е по-измамливо от всичко и твърде разтляно" Еремия 17:9. То е разтляно - развалено - гнездото на всеки грях.  "Защото отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства,кражби, ламтежи, лукавства, коварство, сладострастие, лукав поглед, хулене, гордост, безумие. Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека." Марк 7:21-23 

Но то е и змийско яйце (на змията Дявол), което лъже притежателя си, като измисля най-различни лъжи за Бога и за него самия. Сатана хвърли греха в сърцето на Ева чрез лъжа - той я излъга за Бога и за самата нея - и оттам във всеки грях се намира някаква лъжа. Нищо и никой не ни лъже толкова, колкото собственото ни сърце. Както телесното ни сърце не спира да изпомпва кръв, така и духовното не спира да излива зло и лъжа в човека. Лъже го за Бог: че няма Бог или че няма да съди, или че е само милостив, или че приема онези, които се виждат по-кротки и благи. Лъже го за греха: представя му го като удоволствие, но в него далеч няма толкова удоволствие - повечето е фантазия, гола илюзия и въздух под налягане. Подмамва го с богатства, но когато богатствата се придобият, човек им става предан раб и се пронизва с много скърби, губи мир и надежда и накрая остава без нищо. Прошепва на по-меланхоличните, че животът и душата им не струват нищо и че ще им бъде по-леко като умрат и ги води към самоунищожение. На млади и стари развързва въображението с суетни блянове: едните си губят живота, увлечени към миражно бъдеще, другите умират, закотвени в порозовено минало. Обещава слава, но вместо нея идва срам и унижение. Обещава свобода от "задръжки" и "предразсъдъци", но заробва на зли страсти, които ще бъдат удържани и съдени. Обещава мир и безопасност, пък то идва внезапна погибел. Уверява човек, че е разумен и знаещ, докато той е невеж и сляп, и не знае, както трябва да знае, защото няма Светия Дух и жива вяра в Христос. Заблуждава хората в религията им: прави човек да вярва, че е много свят и праведен и е стигнал прага на рая, докато той е много далеч и съвсем нечестив. Кара ни да се мислим за добри и щедри, пък подбудите на цялата ни добродетел и щедрост са егоизмът и суетата. По някакъв начин убеждава човек, че пожеланието и завистта не са грях и омаловажава, отрича или покрива греха, задушава съвестта с обещания за по-късно покаяние. Дори дотам стига, да нарича черното бяло: откровени грехове стават под негово внушение добродетели: алчността нарича усърдие, тщеславието - амбиция, гордостта - самочувствие, мързела и разврата - живот, 'да си поживееш', лицемерието - добри социални умения, лъжата - благородна, ласкателството - доброта, заобикалянето на закона за лична облага - услуга, отмъщението - справедливост и много други подобни. При тези наблюдения няма как да не се съгласим, че"Бог предаде човеците на развратен (негоден) ум" Римляни 1:28; и това е ум, който не е побъркан и би трябвало да е разумен, но обърква злото и доброто и обича онова, което е в същността си зло. 




В мисията си да ни заблуди умът умело използва волята, за да насочи душата към обекта на желанието, въображението, за да превъзнася желаното и да измисля нови желания и грехове, и разума, за да замълчи съвестта ни и да внуши на душата ни, че не правим нищо лошо. Склонни сме да рационализираме греховете си напук на ясното, категорично и съвършено свидетелство на Божието слово, което осъжда действията ни. Отличен пример за това как дори най-силните и учени умове служат раболепно на греха са постулатите на еволюционната теория, които от век и половина вярно служат на целия грешен свят в лъжата за оправдаване на безнравствеността и безбожието. "Безумието на човека изкривява пътя му и сърдцето му негодува против Господа." Притчи 19:3.


Успех за Лукавия и неговата поквара би било и просто да останем впримчени и прелъстени от този суетен и преходен свят или нещо, което е в него, без много-много да се замисляме за Бога или да се борим за неговото отрицание. Като един рибар, той няма нужда да ни държи в ръката си, стига да лежим кротко в тази просторна мрежа, наречена свят. "Не любете света, нито каквото е в света......светът преминава със своите похоти," 1 Йоан 2:15-17. Земните жители се наслаждават на най-различни неща, често неща нелоши и негрешни сами по себе си, когато се употребяват с мярка и с мисъл и благодарност за Бога, но които се превръщат в зли и пагубни, когато станат съкровени и самоцел в живота и изместят Бог от олтара на човешкото сърце. Нищо създадено не може да замени Създателя или да насити човешкото сърце. Всичко по земята е "суета на суетите", суетно и преходно, и не може да даде нито живот, нито трайно и истинско щастие на душата, нито е залог за едно по-добро бъдеще. Дори бракът, който е на почит и първата наредба на Господ при сътворението (защото мъж и жена ги създаде), ще изчезне при пресътворението (в новия, бъдещ свят), защото на небето не се женят. Вече ни е казано, че Исус Христос е Истинският Бог и вечният живот, че Бог е благ, че Бог e наш вечен дял, Пс 73:26 че извън него няма добро за нас Псалм 16:3 и че телата и душите ни са Божии 1 Кор 6:20, но сърцето на човешките синове е пълно със злина и безумие има в сърцето им докогато са живи, и после слизат при мъртвите, и ще възкръснат за осъждане. Еклесиаст 9:3; Йоан 5:29, което ще бъде трагичният завършек на един празен и безсмислен живот без Христа, без надежда и без Бог в света. Ефесяни 2:13.


Крайната цел изобщо, към която се стреми Дяволът, е да се отклоним от Бога, дали в активен бунт срещу небето, или в пасивен бунт - безразличие и презрение към Всевишния над нас. Каквато и религия да сме избрали, каквато и представа за Бог да сме си скалъпили, зад колкото и врати да се затваряме от Божията истина и да отричаме Неговото съществуване, все сме смъртоносно излъгани. За врага на душите ни е достатъчно да се уповаваме на сърцето си, Притчи 28:26 да мислим, че сме на прав път Притчи 21:2 и да продължаваме по него, докато истината е, че краят на нашия път е смърт Притчи 14:12 и всички всъщност ходим в широкия път, който води в погибел Матей 7:13.

Грехът е гибелен
"Заблуждавани и робуващи на различни желания и сласти" Тит 3:3 безбожните са поели еднопосочно към своята гибел. Потънал в измамата и силата на греха, безбожният натиска докрай педала на газта, устремен право към пропастта. Той си казва: "Но ако Бог мрази греха толкова много, защо не го покаже още сега? Дали само не говори така, за да ни сплаши, за да сме по-добри? Нима това не е само измама на църквата, за да контролира хората като овце?" Има ли последствия за греха? Наистина в света се вижда много малко от онова правосъдие, което обявява, че ще отплатя на всекиго, според каквито са делата му, Откровение 22:12 и от онзи Бог, който съди безпристрастно според делото на всекиго. 1 Петър 1:17. Дори изглежда сякаш най-безбожните са най-благословени. Но това може да го каже само човек, който няма вяра и който освен това не се вглежда в онова, което се е случило и се случва на земята. Има грехове и грешници, които се наказват на тази земя и които показват, че Божието правосъдие и справедливост вече са в ход. СПИНът какво е, ако не онази достойна отплата, която Бог дава на най-извратените? В миналото "Содом и Гомор бяха поставени за пример като носят наказанието на вечния огън." Юда 1:7, а сега содомитите са поставени за пример, както носят наказанието на специфични полово предавани болести, за техен срам и ужас. Гладовете, войните, епидемиите, размириците, слабите и развалени държави какво са, ако не достойна заплата за натрупаните от един народ прегрешения и отстъпничеството му, след като евангелието е просветвало там? Бог не пощади собствения си народ, ще пощади ли земните народи? "Защото, ето аз докарвам зло като започвам от града, който се нарича по моето име; и вие ли ще останете съвсем ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото аз ще призова нож върху всичките земни жители, казва Господ на Силите." Еремия 25:29 Дълготрайният мир и благополучие на един човек или общество обаче не означават непременно, че Бог гледа добре на този човек или общество. Напротив, много пъти, когато хората са живеели в мир и ред, в добре устроени държави и общества, е идвало наказание от Господ заради онези грехове, които са им убягвали в благополучието и мира им.  Бог предупреди своя народ, евреите, за езичниците, да не "искат мира и благополучието им през всички си дни довека" Второзаконие 23:6, да не "завиждат на грешните", защото се гнусеше от тях, макар и да бяха с домове, пълни с деца, и благополучни. Късното, но незакъсняло възмездие сполетя веднъж възлюбения от Бога град Ерусалим."Ето, това беше беззаконието на сестра ти Содом, Нейното и на дъщерите й: Гордост, пресищане от хляб, и безгрижно спокойствие;Затова, като видях това, махнах ги." Езекиил 16:49, а много пъти Бог беше"твърде гневен против безгрижните народи" Захария 1:15. Резултатът от това беше внезапна погибел.


Ръката на правосъдието е дори по-дълга и по-широка - целият свят ще бъде накрая унищожен заради злините, които се трупат и натягат на земята и заради злото, което е във сърцето на човечеството. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички." Лука 17:27. Исус, когото всички имат за "обичащ всички", тук проповядва Божията омраза към грешния свят и неизбежния му нерадостен край. Скоро след като Бог създаде земята, хората така я бяха напълнили с неправди и нечестие и толкова се бяха закоравили към Бог в сърцата си, че Всевишният беше сметнал за необходимо и удачно да издави всичко живо в глобален потоп, като в милостта си запази само Ной и още седмина, за да населят прочистената земя. Писанието ни показва кое наскърби Бог повече от всичко и кое беше категоричният белег за това, че човек, оставен на себе си, е непоправим престъпник. "И видя Господ че се умножава злината на човека по земята, и че всичките намерения на помислите на сърцето му бяха само зло всеки ден. И разкая се Господ, че направи човека на земята, и огорчи се в сърцето си." Битие 6:5-6. Безбожните, които ненаситно вършат всякакви грехове, напук на тези ясни предупреждения се самоуспокояват и утвърждават в беззаконието си, понеже "присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро" Еклесиаст 8:11, понеже Бог "от много време стои тих" Исая 42:14, не съди и най-мерзките и подли престъпления, и понеже сякаш "всичко си стои така, както от началото на създанието." 2 Петър 3:4. Успелият, богатият, самодоволният, но невярващ и непокаян грешник изглежда "оставен на мира" от Бог, но всъщност участта му е най-лошата, защото всичките му наказания ще бъдат вечни. "Защо нечестивите живеят, остаряват, още и стават много силни? Защото нечестивият се пази за ден на погибел, в ден на гняв ще бъде закаран." Йов 21:7,30. Като един осъден на смърт, него го очаква най-тежката присъда и за допълнително наказание му се дава да я чака, без да знае за нея, в безгрижие и лукс, докато изведнъж не бъде закаран пред Съдията и не изпадне в най-черния и страшен ужас. Това представлява първата част от наказанието му - след като не иска да почете съда, ще бъде грабнат и хвърлен там без призовка! Той е като обесник, който е стъпил на удобна табуретка, която скоро ще бъде ритната. Има ден, в който ще се сложи край на "тържеството на нечестивите" Йов 20:5 и той наближава. "тяхното осъждане отдавна приготвено не се бави и тяхната погибел не дреме."2 Петър 2:3. Той е като свиня, която се угоява за празник, за "ден на клане." Яков 5:5.


Липсата на неприятности, беди и житейски скърби, прочее, в никакъв случай не е белег на незаинтересованост или благоволение от Бог, а на едно дълго и растящо събиране на гняв, който ще бъде излят в един по-късен момент, след смъртта и на Страшния Съд. Непокаяните получават всичките си благини приживе Лука 16:25, но лошото тепърва ги чака, те са последни и след сладкото ще трябва да изпият утайката, най-горчивата част от Божията чаша, пълна с ярост. Онези, които не познават Бога и не се покоряват на евангелието, всички до последния ще изпитват безкрайни мъки в едно невъобразимо страшно място, наречено АД. Има нещо по-лошо от страшните начини да умреш и от всички трагични съдби, за които грешниците се благодарят (но не на Бога), че не са получили. На това място, без право на обжалване, без забавяне и без милост, попадат всяка душа, която съгреши, всички нечестивци и народите, които забравят Бога Псалм 9:17. Бог има своите няколко скъпоценни камъка Малахия 3:17, Сатана има в изобилие"калта по улиците". Исая 10:6. Тълпища заблудени от всякаква възраст, род, раса, професия, пол, националност, обществено положение и различаващи се по всеки друг белег (освен по този един, греха), отиват натам по просторния път, минават през широката порта и слизат в недрата му, щом смъртта отдели душите от телата им. "Убитите от Господа ще бъдат много"; "това е втората смърт". Исая 66:15;6; Откровение 20:14. Библията говори кратко и ясно за това какво е там: "външната тъмнина"; "огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби."; "дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"; "димът от техните мъки ще се издига до вечни векове.". Защо има такова място? Защото има грях. Все едно да питаме "защо има затвор"! Бог е създал Ада с предназначение - да се мъчат там справедливо грешните за греховете, извършени срещу него. Всичко е съгласувано с неговата справедливост и святост - "според пътя им и според делата им" ще съди. Езекиил 36:19. Адът е неочакваното, но не и незаслужено приключване на пътя им, връх на страданията и мъките, окончателната раздяла със всичко хубаво и приятно и вечната среща със всичко зло и страшно. В него ще има най-различни мъчения - окови и мрак, огньове и димни колони, дяволски видения и ужасии, сърцераздирателни звуци и крясъци, пред които всички всяко земно наказание и казня ще бледнее и ще се струва утеха. В него няма да има ни Бог, ни човек, ни ангел, ни Библия или проповедник. Душата ще търпи безкрайните удари на съвестта, на празнотата, на самотата, на безпомощността и срама, докато тялото страда със кански болки, за да се получи една симфония на ужаса. Това огнище нито сълзи ще го угасят, нито времето ще му свърши, нито Бог ще спаси от него. И истината е, че заради измамливостта на греха повечето грешници не искат да се спасят от него, а цял живот се стараят да си го постелят с повече съчки, съгрешавайки на воля, наливайки масло в огъня.

Грехът е срамен
С престъплението си Адам навлече на себе си и на потомството си голям куп беди. Но един по-бърз и не по-щадящ ефект от греха му виждаме в срама му. Той бе принуден да признае голотата си, ако и да си беше съшил нещо като покривало от смокинови листа, но не обели и дума за греха си, камо ли да го изповяда. И така и днес цялото му потомство по един най-жалък начин се опитва да покрие греха си от жилото на съвестта и от острия взор на Всевиждащия. Срамът е утежняващо обстоятелство за греха и белег за неговата непозволеност и греховност, както научаваме от Йов, когато се кълнеше в непорочността си: "ако съм покрил престъпленията си както Адам, и съм скрил беззаконието си в пазвата си, -" Йов 31:33. Но, при все че "очите на Господа са по цялата земя и наблюдават злите" Притчи 15:3, защото "той е направил окото и вижда", ние се опитваме да намерим сянка и така следваме в стъпките на нашия прадед, отдалечаваме се още повече от присъствието на Онзи, от който сме вече опасно отдалечени. Битие 3:8. Има грехове, които Бог е оставил да бъдат срамни като свидетелство на нашата греховност. Такава е мерзостта на прелюбодееца, койо "очаква да се мръкне, като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си." Йов 24:15. Обещаваме си спокойство и безнаказаност при тайното съгрешаване, понеже "за това, което вършат скришом, е срамно даже да се говори." Ефесяни 5:12. А когато все пак сме изобличени, колко ни е неприятно и тежко да си признаем, да изповядаме и да опишем постъпката си с точното й име и без доукрасяване или оправдаване.

Дори по-естествено за нас е да прехвърлим вината на друг. Тази въртележка и "предаване на топката" се опитаха да изиграят Адам и Ева, когато бяха хванати от Бог "в самото дело". Адам обвини жена си, която уж обичаше, направи кратичка изповед, а дълга защита и едва ли не наложи греха върху Бог с думите "жената, която ти ми даде".  Ева пък веднага посочи змията като главен виновник. Но, уви, и тримата бяха наказани според мерилото на правосъдието; и така ще бъде с всички, които не са "оставили и изповядали" Притчи 28:13 греха си, "чиито грехове не са покрити" с кръвта на Агнето. Чадата на Адам са научени на това от най-малки и държат пръст на спусъка, готови скорострелно да намерят порок в начина, по който Бог в провидението си управлява живота им, та и цялата Вселена, вместо да видят кръвта по собствените си ръце. Но този срам няма да изчезне, няма да отиде никъде, а "в деня, в който Бог ще съди тайните на човеците" Римляни 2:16, когато Господ изрече присъдата, "всичките му противници ще се посрамят" Лука 13:17 - особено онези, които не са се убояли от Бога, и Бог ще докара на тях "вечен укор, и вечно посрамление, което няма да се забрави." Еремия 23:40.